Старобългарски превод на Приск Панийски?!?

[decapitator]

Четях си спомените на Садък паша и ми направи впечатление следното:

Прѣди да пристигнѫ въ Търново, азъ се спрѣхь при селото Самоводени, близу до старата българска столица, съ цѣль да видѭ нѣкои старобългарски паметници. Азъ получихъ отъ калугеритѣ единъ безцѣненъ подаръкъ — портретитѣ на всички български царье, въ отпечатъкъ отъ восъкъ на пергаментъ (? ред.) и единъ рѫкописъ, въ който се разказвахѫ дѣянията и приключенията на едно византийско пратеничество, испратено Атилу отъ единъ византийски императоръ. Рѫкописъть бѣше старобългарски — съ кирилица . . . начинътъ на изражението на мислитѣ обаче нѣмаше нищо славянско, което доказваше, че имахъ отпрѣдѣ си само вѣрния прѣводъ на нѣкой византийски разказъ; езикътъ бѣше сухъ, повелителенъ, въ духа за Тамерлановата прокламация, която азъ имахъ случай да видѭ при Хейрулла-ефенди, и която ми биде прѣведена дума по дума. Азъ изпратихъ ликоветѣ на българскитѣ царье и рѫкописа на тогавашвия министъръ на Вътрѣшнитѣ Дѣла въ Франция, г. Вильменъ, който ми поблагодари живо и ме опълномощи сѫщеврѣменно съ особено писмо, да изслѣдвамъ славянскитѣ старини за смѣтка на Французкото правителство. За тая цѣль ми се отпуснѫ една сумма отъ 5000 лева за пѫтни и дневни.

Та какъв ще да е тоя ръкопис, някой попадал ли е на нещо подобно?

[T.Jonchev]

Садък паша говори за левове?!

[resavsky]

Прекалено фантастично за да е истина.

[decapitator]

Левове го е "превел" от френски преводача :D Бели кусури.

[T.Jonchev]

Това обяснява нещата.

За такъв ръкопис в България не се знае. Явно събира прах в някой френски архив с дипломатически документи.

[КГ125]

Ми та ако е изпратен на Външното министерство на Франция, вероятно е заведен в архивите в годината на пътуването на пашата или след това, заведен в архивите и вероятно е някъде в архивите на френското външно министерство или държавните архиви на Франция и би могъл да се намери?

Впрочем, де са тия спомени на Садък паша, издавани ли са?

[Galahad]

Да, издавани са. Този цитат е взет от СНУ, 1894, 442. Но това е всичко, което казва по въпроса. После пише, че в търново не открил никакви паметници, а само че търновки били били с прелестни крака и ръце.

А за Приск ще трябва да погледна, но предполагам, че става дума за някакъв преразказ на познатите откъси. Иначе ако е било друго щяха да го включат в изданията, тъй като неговите съчинения са запазени като фрагменти и бележки, тъй че се слага всичко, което се намери.

Ето как е преведен този абзац на руски, тъй като има някои различия в употребените думи:

Я

отправил немедленно Людовика Зверковского по Дунаю в Стамбул с бумагами и с моими донесениями; а сам поехал в Тырново. Мне хотелось взглянуть на древнюю столицу Болгарии.

По пути в Тырново я провели несколько дней в так называемо м Самоводском монастыре, в окрестностях болгарской столицы, где мне хотелось осмотреть и изучить древние памятники, хранившиеся в монастыре. Монахи подарили мне портреты всех болгарских королей, рисованные на пергаменте, натертом воском, и раскрашенные яркими красками, серебром и золотом, и рукопись на болгарском языке о посольстве, посланном греческим королем к Аттиле, и о приеме этого посольства. Рукопись эта была написана по-славянски, кириллицей, из чего надобно было заключить, что она было написана позднее, когда болгары уже переняли от сербов славянский язык и обычаи. Рукопись и портреты болгарских королей были посланы мною в Париж, за что я получил благодарность от г. де-Вильмена, бывшего тогда министром народного просвещения.

Мертвые памятники Тырнова не говорит о былой славе этой древней столицы болгарских королей; о ней более напоминают ее живые памятники, в особенности женщины, которые замечательно хороши собою и хорошо сложены; ноги и руки у них маленькие, чисто аристократические, они разговорчивы, кокетливы и очень остроумны, так что с трудом верится, что это болгарки; они скорее походят на парижанок, нежели на славянок или на татарок.

Мы проезжали через огромные болгарские села: Драново и Габрово; в последнем селении и в укреплениях насчитывалось до 20 тысяч болгар. В этом селе не было ни одного турка, кроме мудира, управлявшего им, и нескольких заптиев. В Габрове была школа, основанная и содержавшаяся на капитали, пожертвованный с этой целью князем Воронцовым и Палаузовым, выходцем из Болгарии, принявшим русское подданство, одним из самых образованных славянофилов; в этой школе было более 500 учеников. Ректором ее был болгарин Почобут, окончивший курс в Харьковском университете, известный историк и горячий болгарский патриот. Мы посетили эту школу и заметили, что дети учились в ней очень охотно и были весьма любознательны. Вообще, начиная с Тырнова, мы подмечали в болгарских детях везде необычайное стремление к науке; где мы ни останавливались на ночлег, всюду дети прибегали к нам с книжками, чтобы похвастать своими знаниями, и показывали нам нарисованные ими картинки.

Мы переехали Балканы у Шипки, и, спустившись на ту сторону гор, заехали в Казанлык, знаменитую царицу роз всей Болгарии, а затем отправились в Карлово.

[КГ125]

1894 - трудничко ще да се открият..

[T.Jonchev]

О, не, тези сборници са доста разпространени и ги има в по-старите библиотеки. Дори мисля, че имам подръка тома, който посочва Галахад. Ще проверя още днес.

[decapitator]

Има го в нета Виж в promacedonia-та.