Един ден през средновековието

[Frujin Assen]

Здравейте

Казвам се Павел Сапожников, на 24 години. През септември 2013 започнах исторически проект смисълът на който е да се построи копие на древноруски хутор и да живея в него 7 месеца без досег със съвременноста. По начало ми беше много тежко да свикна със самотата и обстановката. Но днес този проект е моя живот. Много хора следят развитието на събитията и преживяват моите древноруски приключения. За да опиша преживяванията си колегите ми дадоха камера и бележник за да водя записки за един мой ден. Тъй като нямам достъп до интернет, те ще ги публикуват.

Върви 111 ден от проекта и с готовност ще ви разкажа как протича един ден от миналото.

3 януари 2014

07,30

Събуждам се вкъщи. Тъмно и прохладно е. През нощтта печката е изстинала и температурата вкъщи е паднала.

От малка каничка наливам ленено масло в светеца (ранносредновековна лампа), след което паля фитила ръчно изработена восъчна свещ, която на свой ред съм запалил от въглените в печката.

Ловко си навивам обмотките (предци на партенките) които стигат до коленете които после цял ден нито веднъж не оправям. Но това вече е опит, умение доведено до автоматизъм. По рано ми беше значително по сложно.

Сверявам се със собственоръчно изготвения календар, който едновременно изпълнява функцията на своеобразен дневник.

... и правя резка над вратата на втория дублиращ календар, за да не се объркам и окончателно да не се загубя в миналото. Идва 111 ден.

Здраво връзвам кожените цървули, обличам връхната дреха от домашнотъкана вълна и слагам пояса. Навън е тъмно както и вкъщи.

Вземам сухи съчки, които пазя вкъщи, подклаждам огъня който се разгаря буквално за минута.

Хвърлям няколко подебели дървета, а това значи, че скоро вкъщи ще има много пушек (древноруските печки нямат комин и е задимено силно). Време е да се заема с ежедневната работа.

Първата работа е да проверя обора. Моите приятели, тези с които мога да си поговоря, домашните животни-3 кози и кокошки. По навик си говоря с животните, после прочитам кокошките. Тази нощ няма загинали, например от набези на лисици, всички 13 пернати са на място което не може да не ме радва.

Козата вече чака на мястото си сутрешното доене. Вземам купа и я слагам под козичката. С лявото коляно я подпирам в гърдите за да не избяга и започвам доенето. То приключва бързо и е всичко на всичко 200 грама, което за едър мъж като мен си е малко. Веднага го изпивам и излизам навън, като пускам с мен и животните.

Време е да нацепя дърва.

Наливам си вода от гирана и се връщам вкъщи.

Вкъщи е много топло, но и запушено. Пускам дима през прозореца закрит с дебела тъкан и през вратата също закрита с тъкан. След това пак разпалвам печката със сухи дървета (първите две цепеници вече са изгорели) и почвам да готвя.

В дупка отгоре на печката слагам гърне с вода. Благодарение на това водата кипва много по бърво отколкото ако го слагах на печката. Добавям ягоди, малко мед и го слагам на печката. Жилищното помещение е доволно малко, като изключим сламенника на който спя, печката и дървата няма място за нищо, всичко ми е подръка. Но няма и какво да правя, заради дима може да се стои почти само легнал.

След няколко минути топлото питие е готово, наливам си чаша и отново го връщам.

09,00

Навън е светло, а значи е време да се заема с основната си работа.

Разхождам се със замислен вид и си правя план за деня. Внезапно в гората започва да грачи врана. Веднага хващам брадвата и побягвам към гората като внимателно оглеждам храстите. Преди месец ми досаждаха лисици, които успяха да ми откраднат петела и една кокошка, затова сега съм бдителен и се вслушвам в знаците на природата.

След разходката в гората пристъпвам към рутинната си работа-първо затварям сеновала и започвам да ловя кокошките. Хващам крилата и я проверявам носи или не. Сортирам птиците на три групи, носещите ги прибирам в сеновала, малконосещите в обора, а тия които не носят решавам да ги заколя, за пръв път по време на проекта, но не веднага-такива се оказват две птици.

Мога да споделя с вас как може да се разбере полезна ли е една кокошка или ще се наложи да се изяде. Първо по корема, ако е мек значи носи, ако е корав значи не, второ по задницата, ако е широка а костите подвижни, значи носи, ако е тясна, а костите неподвижни значи не носи.

Изборът ми падна на по грозната кокошка. Слагам я във ведрото и го прихлупвам, а останалите отново пускам.

После започвам да изработвам къса вила, която е убобна за работа в тесни помещения като обора и сеновала.

После се заемам с почистване на обора, което следва да се прави 1-2 пъти в седмицата. За начало събирам сеното от рафтовете, а после и от пода. Но сеното не го сменям често, понеже като гние отделя много топлина, което е много важно за мен в студа.

След това донасям ново сено от сеновала...

...и го слагам в големи купчини. Вече разбрах, че кокошките носят повече, когато сеното е много и на купчини.

В процеса на почистването откривам две яйца. Разбира се, това не е най добрия резултат, но това е само за през нощтта, а средно кокошките снасят 4-6 яйца на ден. Намерените яйца внимателно слагам под тавана, за да не ходя където спя, и за да не ги счупя случайно.

11,00

Изнасям от обора еловите клонки навън, защото са изсъхнали и козите не ги ядът. Но трябваше само да ги изнеса за да започнат да ги хрупат със завиден апетит.

След това вземам брадва и връв и се отправям в гората. Моите верни другари козите са със мен. Почти веднага намирам паднала наскоро ела. Окастрям я, клоните връзвам и се връщам в хутора. А сега трябва да се почисти коритото в което сипвам зърно на кокошките.

Отново цепя дърва...

...наливам вода в котлето и го слагам на печката. Докато водата заври полегвам на сламеника да отдъхна и да си стопля краката, които са успели да замръзнат.

13,30

Време е да готвя. Изнасям кошницата с продуктите навън и всички животни идват веднага и се протягат очаквайки да им дам нещо вкусно.

Ще готвя супа от леща, затова чистя лук, обелките от който веднага изяждат козите. Нарязвам и сухите гъби.

Добавям двете яйца и лещата, гърнето слагам на печката и го бъркам переодично. След 30 минути вечерята ми е готова. А сега е време да се заема с кокошката, която ще стане допълнение към вечерята.

Излизам и вземам кокошката от ведрото. Хващам я за шията и с рязко движение и откъсвам главата. Изнасям котлето с врялата вода, попарвам я и я оскубвам.

Бързо разфасовам кокошката, но в нея месото е малко-това не ви е бройлер от магазина. Кълките ги отделям в чинията, а останалото го закопавам в снега на покрива за да може два пъти да си сваря кокоша чорба и да се насладя на месо.

Яденето е готово, време е да се заема с къщата. Вземам нож и разглеждам процепите-духа силно, печката не се справя със студа. Вземам лопатката от козя лопатка (преди месец се наложи да заколя коза и даже костите и ми влязоха в употреба) и отивам отзад, където в снега съм скрил мъх.

Вземам цяла кошница, като започвам да пъхам мъх в цепките.

Процеса е трудоемък и дълъг. Използвах повече от 4 кошници мъх, за да отстраня всички видими процепи отвътре и отвън. Отвътре запалих свещ и гредах откъде просветва. Оставам доволен от работата си, още повече че е време да доя козите, почва да тъмнее.

17 00

Този път хванах козата навън и надоих едва 100 грама. Малко е, но въздишайки тежко го изпих, след което се заех да прибирам животните в обора. Говорих си с тях и им пожелах лека нощ.

А сега дойде време да си угодя, дървата са изгорели са оставели много въглени, решавам да изпека кълките.

След 20 минути печеното ще бъде готово и ме очаква направо царска вечеря със сготвената по рано супа.

Завършил с яденето решавам да си изпера ризата. Камъните след цял ден в огъня хубаво са се натоплили, затова ги вземам с ковашки клещи...

... пускам ги във ведрото с водата и започвам да се пера.

Неразполагайки с топла вода си измивам с наслада лицето и шията, след което започвам.

Обръщам особено внимание на най мръсните места-врата и ръкавите.

Изнасям ризата навън и я просвам да съхне.

18,30

Доколкото вече е съвсем тъмно и съм привършил работа влизам вкъщи и се готвя за сън. Удобно легнал размотавам обмотките...

...събувам чорапите плетени по особен ранносредновековен метод с възли и ги слагам на печката да изсъхнат.

...след което си кисна с удоволствие краката във ведрото с все още топлата вода.

В обора е настъпила тишина. Още веднъж проверявам животните, пускам им топъл въздух от печката и лягам.

Внимателно се събличам и разстилам кожите на които лягам и с които се завивам. Завивам се, духам лампата и изморен заспивам.

19 00

Вкъщи е спокойно, уютно и тъмно...

Редактирано Януари 19, 2015 от Frujin Assen

[Last roman]

ей това е 100% реенактор.

[Frujin Assen]

След малко продължавам, че изникна работа...

[КГ125]

То това по-скоро на някой горски отшелник е бита. Иначе в селищата би следвало да е една идея по-широко и удобно. Има вода, корито и т.н.

[glishev]

Много хубава тема.

[Frujin Assen]

Това което мога да кажа от собствен опит.

Кокошките веднага си личи, че са хубави и здрави. Шарените кокошки са по здрави от белите. Перушината им е в много добро състояние което показва че нямат кокошинки и други здравни проблеми. От закланата кокошка се вижда, че има лой, това показва че е хранена добре и не е гладувала. Краката са яркожълти, което също свидетелства за добро здраве. Видях, че месото макар и малко е все червено (мускули), това отново показва добро здраве, а не затлъстяване.

Голяма грешка е, че не си е взел нов петел, без него кокошките много се бият, а и пролетно време като се разклопят няма да има пиленца. Отделно петела много добре се грижи за кокошките и пиленцата.

Хубаво щеше да е с него да има и една мома, да са семейство и малко повече животни-магаре, овчици, кучета, котки, зайци.

[Black Wolf]

Като експеримент е според мен некоректно. Селският живот е живот в общност, а при тази ситуация нещата доста се променят. Когато си сам самото разпределение на работа, физически усилия, почивка и пр. е съвсем различно.

Работата се разпределя между членовете на семейството (примерно в конкретния случай прането и кърпенето), има си занаятчии, които се специализират в дадени дейности, макар че по-голяма част от производството е домашно.

Тъй като отдавна се интересувам от оцеляване, бушкрафт, т.нар. "примитивни умения" и пр., бих казъл, че този експеримент е по-скоро по-близък до бушкрафта, отколкото до "живата история", експерименталната археология и пр.

Между другото, такива неща се правят в други страни от много време - достатъчно е да се разгледа форума на Палеопланет или някой от сайтовете за primitive skills.

Всъщност селският живот в някои части на България допреди 120 год. е бил подобен. Дядо ми напр. до десетата си година е живял в землянка (уземница), на няколко метра от добитъка, с животинска ципа на прозореца и пр.

Бих предложил на Frujin Assen да пусне темата в бушкрафт форума - там със сигурност ще има доста конкретни обсъждания, тъй като някои хора там се занимават с изработка на неща по стари технологии и се пробвали примитивните умения.

[самотния вълк]

Евала на пича за ентусиазъма.

Не мога да коментирам доколко успешна е възстановката, но познанията му за селския живот са, меко казано, отчайващи.

Никой не дои кози през януари. По това време козите веча са във втората половина на бремеността си и отдавна са "прегорени". А и техниката му на доене е странна. Коза се дои отзад, не както той го прави. Така че няма защо да се учудва от мизерното количество мляко.

Всъщност кой е правил снимките?

[alvassareiro]

Ужас. Защо му е да парви подобни неща? И как може да заспи без да си прегледа фейса?

Много ми е интересно, нищо не казва за тоалетната....

Редактирано Януари 19, 2015 от alvassareiro

[КГ125]

Гората е широка ))

Иначе просто се изкопава една дупка и се огражда с плет да не духа.

[glishev]

Доколко това е "обикновен" бушкрафт или истинска жива история е интересно, но не това ми прави силно впечатление.
Това за козите през януари, впрочем, е ценно, ще го запомня.

Харесва ми, че човекът си е поставил цел и е изтърпял (или търпи още, ако срокът му продължава) известен период на самота и примитивни условия. Това е във всички случаи дисциплиниращо и заслужава уважение, пък и като преживяване може да доведе до сериозни изводи на самия участник по много чисто житейски въпроси.

[Frujin Assen]

Той че си е градско чедо-такова е. Може би нямаше да е зле да поживее малко на село и да се позанимава с животновъдство за да натрупа практически знания.

Да, човека определено има воля, за да се занимава с такова нещо. Преди време в форума избухна спор как се храни армия по време на поход, язък няма кой подобно на тоя пич да го провери.

[КГ125]

То може, но трябват 20 дни, и сериозна организация, па като се знаем.. ))

[Black Wolf]

Той че си е градско чедо-такова е. Може би нямаше да е зле да поживее малко на село и да се позанимава с животновъдство за да натрупа практически знания.

То това е ясно, няма какво да се обсъжда - общо взето е тръгнал бос през лука.

Преди време в форума избухна спор как се храни армия по време на поход, язък няма кой подобно на тоя пич да го провери.

Това са го правили някои хора тук в някаква форма, но да не влизам в подробности.

Ако се провери това наистина, и то от по-голяма група... в съседното село вече ще чака жандармерията.

[КГ125]

Щото ще има набези ! )

[БатеВаньо]

Харесва ми, че човекът си е поставил цел и е изтърпял (или търпи още, ако срокът му продължава) известен период на самота и примитивни условия. Това е във всички случаи дисциплиниращо и заслужава уважение, пък и като преживяване може да доведе до сериозни изводи на самия участник по много чисто житейски въпроси.

Има кътчета в България, в които това(в най лошият случай отчасти) е ежедневие в ХХI век(скоро дори имаше предаване за един чобанин по НоваТВ, който не знаеше що е това ел. крушка). Дори и в някой римски поселения в по-големите градове се живее в подобни условия.

Редактирано Януари 20, 2015 от БатеВаньо

[Warlord]

Е що да не е автентично - през средновековието е имало и самотни къщи из пущинаците (има ги и сега както се посочи). Така че тоя може да мине за некадърен самотен селянин от средновековието (примерно ако наскоро е осиротял или жена му го е напуснала и сега му се налага да върши и работа, която досега не е вършел.

[Frujin Assen]

Че защо да има набези? Идеята при снабдяването е по скоро да се види дали транспорта и тиловата организация с какво могат да се справят, а не да държат гладни войниците).

[Md maniak]

За момент бях ентосиазирън при мисълта за историческа възтановка на средновековен поход , но само за момент. Нямаме нито необходимия опит , нито средства . Кой от ентусиастите разбира от впрегатни и товарни добитъци ? Колко ще ни струва да наемем такива ? Аз се наемам да изколя необходимия ни за дневния порцион добитък , но неразбирам нищо от предвижването му на самоход. При нас пристигат в камиони. И ветеринар ще ни трябва , да следи за сътоянието на товарните , впрегатните и ездитните животни , ако има такива . А също и на тези които ще ядем , хич неискам да се заразя с някои тении , трихинелози или други гадости. Така че по добре да изчакаме някои да го направят , а ние да коментираме резултата.

[КГ125]

Сложна работа, практически невъзможна. Остават само теоритичните модели.

[Black Wolf]

С конете ще се оправим, там няма проблем, ама къде ще намериш прим. волове? Дори за една кола. Не съм виждал от детските ми години.

Ветеринар за поход от няколко дни?!?... Чакайте бе хора, по-спокойно.

Виж за средствата е основния въпрос - подобно нещо ще е бая скъпо удоволствие. И кой е казал, че трябва прясно месо? Трябва да се види какви са походните храни, да си призная не съм търсил специално.

Но щом монголите (разполагащи с много добитък) преди поход са организирали масови ловове за диви животни и са консервирали месото, значи не са ядели предимно прясно месо. Същото е правено в някои руски княжества и Литва преди големи походи.

[Frujin Assen]

Как са го консервирали това месо? Бахур и суджуци? Това за съхранението си не искаше ли пак ниска температура. Доколкото съм чел, причината да мъкнат със себе се животни е точно тази, начините за консервация не са от най удобните. Не бих се учудил, ако вместо брашно (което лесно се разваля), не на влачили зърно и са го мелили и пекли на място.

[Last roman]

чрез осоляване

[kall]

http://pass-the-garum.blogspot.com/2014/10/bucellatum-roman-army-hardtack.html Римски походни сухари.

P.S. Бих предложил и възстановка на реална битка и на набег над местното население. После участниците( оцелелите) да пишат как е в затвора.

Редактирано Януари 22, 2015 от kall

[Frujin Assen]

Ако ще е възстановка, то хората предварително ще са си дали съгласието. Ако ще е без-в България и сега си има достатъчно апаши, просто иди на село и разпитай хората.