Представите за ада (или неговите близки и далечни съответствия) - опит за кратко сравнение

[nik1]

1. В исляма адът е материален.

забележка:там всичко е материално, онзи свят е материален, виждането/разбирането за "душата" не съществува.

2. В християнството не се изключва материалността на ада и материалното в отвъдното, доколкото съществува виждането/разбирането за второто "възкресението" - това е сливане на душите с материлните тела, но най-често адът се приема като "особено място", където човек е разделен от бога

т.е в християнството адът е "сингулярност" (метафизика обяснена с думите на физиката)

3. За атеиститите (и в голяма степен за будистите) животът е/животите са сингулярност/сингулярности

т. е доколкото съществуват подобия на "ад" те са в този свят/в този живот/животи.

Темата е провокирана от темата за ню-ейжда, и поста на Графа в който обясняваше за ада и рая (перефразирам- адът като място "в което се чуват вопли")

Лек ден на всички

[nik1]

В будизма има отделно виждане за "ад", като той е част от сферата на "съществуването", но по-интересното е, че самото съществуване (в областта на хората) има за своя основна и единствена характеристика "страданието" (dukkha)

Основната идея в будизма е че хората ще се освободят от страданието dukkha (т.е могат да се освободят, следвайки

"благородния осмократен път") , тогава когато "затворят" кръга от съществувания (който се нарича "самсара" или "сансара"), по-точно като/когатопрекъснат цикъла от смърт и раждане -> живот->смърт.

1. "Благородната истина за страданието (дуккха)": раждането е страдание, старостта е страдание,болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко петте агрегати на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.

----------------

Забележка: тук (в будистката философия) има силно акцентиран етичен момент, защото при тези "прераждания" няма приемственост на душата или личността, индивидулността (виждането за душата в будизма не съществува) , и/или каквото и да е "дежавю", (образно казано прераждатт се "частите") т.е освобождението не е еднолично/лично и персонално.