Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави

[nik1]

10 Highest and Lowest Rankings

The countries in the survey's top 10 list for self-esteem are:

• Serbia
• Chile
• Israel
• Peru
• Estonia
• U.S.
• Turkey
• Mexico
• Croatia
• Austria

The 10 lowest-ranked nations are:

• South Korea
• Switzerland
• Morocco
• Slovakia
• Fiji
• Taiwan
• Czech Republic
• Bangladesh
• Hong Kong
• Japan

http://www.webmd.com/balance/news/20050927/whos-number-1-in-self-esteem

[Joro-01]

Чудно ми е къде е БГ..

[Южняк]

Срещал съм умници, които лицемерно твърдят, че са глупаци, но вътре в себе си се считат за умни и действително са умни. Срещал съм глупаци, които лицемерно твърдят за себе си, че са глупаци, но вътре в себе си се считат за умни, а действително са глупаци.

Срещал съм и глупаци, които се самообявяват за умни и вътре в себе си действително се считат за умни, а в действителност са глупаци.

Срещал съм и други разновидности.

Никога не съм срещал глупаци, които да твърдят, че са умни, а вътре в в себе си всъщност да се чувстват глупави.

Никога не съм срещал умници, които да твърдят, че са умни, вътре в себе си да се считат за умни и действително да са умни.

Наистина, Римлянин, някой, който е съществено по-глупав от друг, не може да прецени добре нивото на този друг, докато някой, който е съществено по-умен от друг, може да прецени нивото на този друг сравнително добре.

Всичките обаче, без изключение, сме разположени в крива и винаги има някой (всъщност мнозина) далеч пред нас в кривата, чието ниво не сме в състояние да преценим прецизно, както и някой (всъщност мнозина), който е далеч зад нас в кривата и не може да ни прецени прецизно. Но себе си не можем да преценим прецизно никога, независимо къде точно сме в кривата. Можем да преценим само другите, понякога, както и само другите могат да преценят нас, но понякога.

Редактирано Януари 26, 2015 от Южняк

[Малоум 2]

Едно време, когато учихме математика, ни споделиха, че:

Човек, математически, представлява една ДРОБ - в числител е преценката на хората за него, а в знаменател е собствената му преценка за него си!

Та, ... колко ли малка може да е тази ДРОБ?..

Щото, голяма ... няма как да е

...

[Galahad]

Въпреки ужасния лаишки нескопосан превод на статията все пак не е трудно да се види, че тя не е писана от експерти за експерти. Защото когато експерти пишат за експерти те използват доста термини, тъй като така с много по-малко думи казват много повече и много по-точно. В това което е сложено се вижда, че термините са сведени до минимум. Ако беше написана за професионалисти, то се опасявам, че повечето дето са коментирали с чувството, че са експерти по въпроса изобщо нямаше да вдянат за какво иде реч.

Предполагам се сещате, че подобно изследване не би се провело, само за да могат неколцина глупаци да се почувстват оценени и възнаградени за всичката неправда, която са се е наложило да почувстват, доколкото гладката повърхност на мозъчната кора е позволила да полепне нещо по нея.

Понякога се пускат разни такива писания, но за психолозите е интересно не съдържанието им, а как се коментират. Примерно в САЩ е била пусната обява, че имало вече обучени маймуни за домашна прислуга и се приемали поръчки за доставка на такива "домашни любимци". Но се оказало, че това не е обява за доставка на търговски продукт, а проучване за това, доколко са лековерни потребителите.

Вече дадох една от възможните насоки за какво може да е едно такова проучване - да се види, колко глупаци изобщо няма да се замислят върху текста, а ще решат, че най сетне сред учените са се намерили сродни души, които са почувствали проблемът им.

Друга, по-разумна насока, е да се провери доколко хората се връзват на всяка глупост, щом им се каже, че е казана от експерт. Казвам, по-разумна, защото тези проучвания струват много пари и резултатите трябва да отговарят на въпроси, които засягат по-големи интереси. За всеки рекламодател е важно какъв процент дебилска маса ще се върже на експертно мнение включено в реклама и ще хукне да пазари, независимо от отзивите на близки и познати лаици, които ще твърдят, че приписваните качества на продукта ... ги няма. И тръгват едни реклами, в които стоматолог препоръчва паста за зъби, а монтьор на перални препарат срещу котлен камък.

За психолозите опцията да се изследват коментари под статия дава много по-големи възможности за преценка, отколкото примерно анкета с еднотипни отговори. Защото както казах, те се занимават с това, което човек мисли, а не с това, което си мисли, че мисли.

[Б.Богданов]

1. Срещал съм умници, които лицемерно твърдят, че са глупаци, но вътре в себе си се считат за умни и действително са умни.

2. Срещал съм глупаци, които лицемерно твърдят за себе си, че са глупаци, но вътре в себе си се считат за умни, а действително са глупаци.

3. Срещал съм и глупаци, които се самообявяват за умни и вътре в себе си действително се считат за умни, а в действителност са глупаци.

4. Никога не съм срещал глупаци, които да твърдят, че са умни, а вътре в в себе си всъщност да се чувстват глупави.

5. Никога не съм срещал умници, които да твърдят, че са умни, вътре в себе си да се считат за умни и действително да са умни.

* * *

Много точно наблюдение...

Открих себе си между тези пет типа.

[Joro-01]

И аз - в първите съм

[Warlord]

Аз пък нещо не се откривам там. Не може ли да се прибави и още една опция - за горе-долу средноинтелигентни хора, които да считат себе си за такива, лицемерно или не - да заявяват че са такива, и в действителност да са си такива?

[stinka (Rom)]

Вярата в себе си, незнам как точно се нарича, но е един от основните модели на мислене у човека. Не виждам нищо странно в това. Обратно е далеч нездравословно.

[SAlexandrov]

Реших да направя едно обяснение на опита на Дънинг и Крюгер:

 

 

[ramus]

По същество, там, където става въпрос за качества и характеристики на психосвета, защо точно хора, които не са компентентни създават теории.

А други, които също не са компентентни - ги популяризират.

А трети - които също не са компентентни - спомагат за популяризирането и си ги коментират свободно...

А... най-веселото от всичко е, че самата информация касае отношението на субекта към собственото си ниво на информираност, компетентност... и никъде неспоменавания до този момент 'потенциал и дадености'.

Човешките същества интерпретират информацията за света около себе си и самите те в себе си генерират такава информация. При интерпретацията и синтезирането на сборна обща картина на контекста сред който субекта се постановява роля играят огромен брой фактори - вътрешни и социално обусловени.

Никъде в коментарите не се засягат аспектите на особеностите и начините по които субекта се ситуира сред пространството и времето... но само и единствено чрез собствена версия на отразена през него самия реалност, с изключително сложен и комплексен характер.

Ефекта именуван на двамата визирани учени касае само корелациите и зависимостите между условни нива на лична (не)компетентност и нейното отражение спрямо самия субект или групи от субекти. Проблемът всъщност се определя от сложността 'да се сравни' и оттам - да се определи еднозначно и категорично "ниво на компентентност", спрямо личните нужди, дълбочина на самооценка, възможност за такава и още много други психични особености... 

Но то това е проблем не само във визирания тук контекст - това е проблем на всеки един от нас, сред всяко място, всяка комуникация, всеки обмен, всяко взаимодействие...

Това е проблем и сред всеки един вътре в себе си - как и според какво да определя - дали и доколко еднозначно, какво да избере като "мерило" и "отправна точка",... като самата тя - как и според кое е "приета" да е такава... и т.н.

Това е проблем и предизвикателство на всеки един мислещ човек, през неговото битие. И защото това изразява и зрелостта на един субект за адекватност в отражението спрямо самия себе си - на своят образ, наречен от него АЗ...

Ето в това - само компетентни и подготвени хора имат възможност да си дадат сметка за дълбочината и значимостта на това, на проблемите и... начините за решенията им. С четене и бегли размисли на готови материали, особено с популярен характер, само се опримерява корелацията визирана в "синдрома"...

Редактирано Юли 1, 2017 от ramus

[Р. Теодосиев]

В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си [1]. Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае [2].

Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“ [3]. Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро 1) ще надценят способностите си, 2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите и 3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност [3].

Източник →

Ефект на Дънинг-Крюгер: илюзия на превъзходството. Strong by Science, <https://medium.com/…/https-medium-com-strongbysciencebulgar…>

Източник: https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/photos/a.1275096445860412.1073741828.1271292696240787/1465804540122934/?type=3&permPage=1

 

[makebulgar]

Оказва се, че резултатите и заключенията от експериментите довели до формулирането на Дънинг-Крюгер ефекта, вероятно са сгрешени. Имало грешка в методологията, като грешката се доказва чрез математически експеримент. 

 

https://nauka.offnews.bg/chovekat/razvenchan-e-efektat-na-daning-kriuger-nekompetentnite-znaiat-kolko-m-199082.html

Развенчан е ефектът на Дънинг-Крюгер: Некомпетентните знаят колко малко знаят, но всеки си мисли, че е по-добър от средното ниво

 

Ефектът на Дънинг-Крюгер, който твърди, че най-некомпетентните индивиди постоянно надценяват способностите си, е развенчан като математически артефакт, а не като отражение на човешкото мислене. Повечето хора наистина могат точно да преценят своята компетентност и знания.

В скорошна статия, публикувана в Numeracy, професорът по математика Ерик Гейз (Eric C. Gaze) колегите му предполагат, че математическият подход, използван за показване на ефектът на Дънинг-Крюгер, може да е неправилен.

Какво показаха Дънинг и Крюгер

През 90-те години Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) са професори по психология в университета Корнел и си поставят задачата да проверят дали некомпетентните хора не осъзнават своята некомпетентност.

За да проверят това, Дънинг и Крюгер дават на 45 студенти логически тест от 20 въпроса и след това участниците трябва да оценят собственото си представяне по два различни начина.

Първо студентите трябва да преценят на колко въпроса са отговорили правилно – доста проста оценка. След това Дънинг и Крюгер карат студентите да преценят как са се справили в сравнение с другите участници, изпълнили теста. Този тип самооценка изисква от студентите да правят предположения за това как са се представили другите и е обект на често срещана когнитивна грешка – повечето хора се смятат за средно по-добри от останалите.

Изследванията показват, че 93% от американците смятат, че са по-добри шофьори от средното ниво, 90% от учителите смятат, че са по-компетентни от връстниците си и това надценяване е широко разпространено в много умения – включително за логически тестове. Но е математически невъзможно за повечето хора да бъдат по-добри от средното при определена задача.

След като дават на студентите логическия тест, Дънинг и Крюгер ги разделят на четири групи въз основа на техните резултати. Първата четвъртинка от студентите с най-нисък резултат дават средно 10 правилни отговора от 20-те въпроса. За сравнение, четвъртинката с най-високи резултати е дала средно 17 правилни въпроса. И двете групи преценяват, че са дали около 14 правилни отговора. Това не е ужасна самооценка от двете групи. Най-слабо компетентните са надценили резултатите си с около 20 %, докато най-добре представилите се са подценили своите резултати с приблизително 15%.

Диаграма: The Conversation CC-BY-ND В синьо е действителният резултат спрямо другите, а в червено е възприеманият резултат спрямо другите. Източник: https://psycnet.apa.org/record/1999-15054-002?doi=1, данни: Download image Created with Datawrapper

 

Резултатите изглеждат по-впечатляващи, когато се погледне как студентите се оценяват спрямо своите връстници, и тук е мястото, където ефектът по-добър от средния е най-изявен. Студентите с най-нисък резултат смятат, че са се справили по-добре от 62% от участниците в теста, докато студентите с най-висок резултат смятат, че са постигнали по-добър резултат от 68%.

По дефиниция да си в най-долните 25% означава, че в най-добрия случай ще постигнеш по-добър резултат от 25% от хората и средно по-добър от само 12,5%. Преценката, че сте се справили по-добре от 62% от вашите връстници, като същевременно имате по-добър резултат само от 12,5% от тях, дава огромни 49,5% надценяване.

Мярката за това как студентите се сравняват с другите, а не с действителните си резултати, е мястото, където възниква ефектът на Дънинг-Крюгер. Това силно преувеличава надценяването на долните 25% и изглежда показва, както Дънинг и Крюгер озаглавяват своята статия, че най-слабо компетентните студенти са „не само некомпетентни, но и имат най-слаба представа за своите знания“.

Използвайки протокола, изложен от Дънинг и Крюгер, много изследователи оттогава са „потвърдили“ този ефект в собствените си области на изследване, което води до усещането, че ефектът на Дънинг-Крюгер е присъщ на това как работят човешките мозъци. За обикновените хора ефектът на Дънинг-Крюгер изглежда верен, защото прекалено арогантният глупак е познат и досаден стереотип.

Развенчаване на ефекта Дънинг-Крюгер

Има три причини, поради които анализът на Дънинг и Крюгер е подвеждащ.

Най-лошо представилите се участници в теста биха надценили представянето си най-много, защото те просто са най-далече от перфектния резултат. Освен това, най-некомпетентните хора, както повечето хора, приемат, че са по-добри от средното ниво. И накрая, хората с най-нисък резултат не са значително по-зле при оценяването на обективното си представяне.

За да установи, че ефектът на Дънинг-Крюгер е артефакт на изследователски дизайн, а не на човешко мислене, проф. Ерик Гейз и колегите му показват, че той може да бъде произведен с помощта на произволно генерирани данни.

Първо създават 1154 измислени човека и им дават на случаен принцип както резултат от теста, така и класация за самооценка в сравнение с техните връстници.

След това, точно както правят Дънинг и Крюгер, разделят тези фалшиви хора на четвъртинки въз основа на техните резултати от тестовете. Тъй като класирането за самооценка също е произволно присвоено на резултат от 1 до 100, всяка четвъртинка ще се върне резултат около средната стойност от 50%. По дефиниция най-долната четвърт ще покаже по-добър резултат от само 12,5% от участниците средно, но ще се считат за по-добри от 50% от участниците в теста. Това дава завишена оценка от 37,5 % без участието на хора.

За да се докаже последната точка - че най-малко компетентните могат да преценят адекватно собствените си умения - изисква различен подход.

Ед Нуфер (Ed Nuhfer) и неговият екип дават на студентите тест за научна грамотност с 25 въпроса. След като отговорят на всеки въпрос, студентите оценяват собственото си представяне на всеки въпрос като „успешно“, „не съм сигурен“ или „нямам идея“.

Заедно с Нуфе екипът на проф. Гейз, открива, че некомпетентните студенти са доста добри в оценката на собствената си компетентност. В това проучване само 16,5% от некомпетентните студенти, които са постигнали резултат в най-долната четвърт, значително надценяват своите способности. И се оказва, че 3,9% значително са подценили резултата си. Това означава, че почти 80% от некомпетентните студенти са били доста добри в оценката на реалните си способности – далеч от идеята, изложена от Дънинг и Крюгер, че некомпетентните постоянно надценяват своите умения.

Дънинг-Крюгер днес

Оригиналната статия на Дънинг и Крюгер започва с цитата:

„Една от съществените характеристики на некомпетентността се състои в това, че човекът, който страда от нея, не е способен да разбере, че е некомпетентен.“

Тази идея се разпространи широко както в научната литература, така и в поп културата. Но според работата на проф. Гейз и колегите му, реалността е, че много малко хора са наистина некомпетентни и неосведомени за собствените си знания.

Експериментът на Дънинг и Крюгер наистина открива реален ефект – повечето хора смятат, че са по-добри от средното. Но според работата на екипа на проф. Гейз това е всичко, което Дънинг и Крюгер са показали. Реалността е, че хората имат вродена способност да преценяват своята компетентност и знания. Да се твърди обратното е неправилно.

Справка: Nuhfer, Edward, Christopher Cogan, Steven Fleisher, Eric Gaze, and Karl Wirth. "Random Number Simulations Reveal How Random Noise Affects the Measurements and Graphical Portrayals of Self-Assessed Competency." Numeracy 9, Iss. 1 (2016): Article 4. DOI: http://dx.doi.org/10.5038/1936-4660.9.1.4

Редактирано Май 12, 2023 от makebulgar

[vvarbanov]

Преди 44 минути, makebulgar said:

Развенчан е ефектът на Дънинг-Крюгер: Некомпетентните знаят колко малко знаят, но всеки си мисли, че е по-добър от средното ниво

Извод: Некомпетентните знаят, че са глупави, но смятат другите за по прости от тях. 

Това не е развенчаване, а следствие от ефектът на Дънинг-Крюгер.

[Skubi]

От къде изплува тази тема от преди 5 години? По повод изборите ли? Представете си 99.99% от населението не е на ясно с политиката. Не е компетентно да разбере как бачкат партиите, правителството, бюрокрацията и тнт. И все така си му дават власт да решава кой да го командва, изнудва години наред....

ПС. Единственото нещо на света, за което всеки един от тези 7 000 000 000 човечовци на Земята е убеден, че има повече от другите е. Акъл. 

 

Редактирано Май 12, 2023 от Skubi

[deaf]

Преди 32 минути, Skubi said:

Не е компетентно да разбере как бачкат партиите, правителството, бюрокрацията и тнт

Това не е въпрос на компетентност,а на информация. Но именно за да не може да му влияе,елитът крие своите намерения и реални действия от народа... Крие информацията...

[Шпага]

Преди 12 минути, deaf said:

Това не е въпрос на компетентност,а на информация. Но именно за да не може да му влияе,елитът крие своите намерения и реални действия от народа... Крие информацията...

Как мислиш:

Ако трябва да избираме между компетентни, но корумпирани политици и некомпетентни, но и некорумпирани, кои биха били по-полезни за управлението на държавата?

[deaf]

Преди 2 минути, Шпага said:

Как мислиш:

Ако трябва да избираме между компетентни, но корумпирани политици и некомпетентни, но и некорумпирани, кои биха били по-полезни за управлението на държавата?

Разбира се,че първите...

[Кухулин]

Преди 1 час, Шпага said:

Как мислиш:

Ако трябва да избираме между компетентни, но корумпирани политици и некомпетентни, но и некорумпирани, кои биха били по-полезни за управлението на държавата?

Един компетентен и корумпиран политик принципно би могъл да се превърне в некорумпиран, ако се приложат подходящи (превантивни) мерки. Некомпетентният политик също може да си вдигне компетентността, но това е дълъг и несигурен процес. В който, отгоре на всичко, може да се корумпира.

[cucumerario]

Компетентността в повечето случаи не е критерий, за избор на политици. Следователно най-важното, за един политик е да има добра воля и да бъде заобиколен от компетентни хора.

[Изчезнал]

Преди 2 часа, Кухулин said:

Един компетентен и корумпиран политик принципно би могъл да се превърне в некорумпиран, ако се приложат подходящи (превантивни) мерки. Некомпетентният политик също може да си вдигне компетентността, но това е дълъг и несигурен процес. В който, отгоре на всичко, може да се корумпира.

Вички политици са некомпетентни в началото на политическата си кариера.

Дори да са били много компетентни в друго поприще.

Затова трябва да има приемственост и обучение - новите политици да стажуват при старите и чак след това да управляват държавата.

Във всяка професия е така.

Редактирано Май 12, 2023 от Изчезнал

[Кухулин]

Преди 38 минути, Изчезнал said:

Вички политици са некомпетентни в началото на политическата си кариера.

Ако некомпетентният политик от поста на Шпага е начинаещ и перспективен, нищо не пречи да бъде избран на някакъв сравнително нисък пост. Примерно общински. Тогава дилемата добива друг характер.

[cucumerario]

Преди 3 минути, Кухулин said:

Ако некомпетентният политик от поста на Шпага е начинаещ и перспективен, нищо не пречи да бъде избран на някакъв сравнително нисък пост. Примерно общински. Тогава дилемата добива друг характер.

Възможно е само при компетентни избиратели

[makebulgar]

Преди 59 минути, Изчезнал said:

Вички политици са некомпетентни в началото на политическата си кариера.

Не е точно така. Някои хора завършват в университета политически науки като политология, обща социология, общата психология, международни отношения, европейски политики, политическо управление и т.н., и стават компетентни политици преди да влязат в партия или във властта. 

[Изчезнал]

Преди 1 час, Кухулин said:

Ако некомпетентният политик от поста на Шпага е начинаещ и перспективен, нищо не пречи да бъде избран на някакъв сравнително нисък пост. Примерно общински. Тогава дилемата добива друг характер.

В общината едва ли ще научи много за управление на държава - бих го пратил да е член на парламентарна комисия, заместник-министър или министър на някое второстепенно министерство с ограничен бюджет.