"Лесните" (евро)пари и рецесията?

[nik1]

В допълнение на темата " Българската болест"

"Проблемът" на "лесните" европейски пари наистина може да се окаже сериозен , ако се докаже хипотезата, че с най-голяма (голяма) тежест тези пари са причината българската икономика (реалния сектор) да рецесира,т.е. ако се докаже че те задълбочават проблемите на българския реален сектор..

Съществуват такива виждания и мнения (или хипотези) от различни анализатори, - дава се за пример Турия и нейния икономически растеж; прави в сравнение със състоянието на българската икономика и се изказва мнението че бизнесът ни се е "развалил", защото е намалил конкуретноспособността си и снижил иновационата си активност и ефективността си вследствие на това което се случва (тук) след навлизането на тези пари.

/Същата хипотеза предполагам е приложима за Гърция (гръцката икономика), която е голям консуматор и бенефициент на такива пари още след влизането си в Евросъюза, а Гърция е с много по-добри демографски показатели от България/

Забележка: С Гърция (и с Турция) имаме доста сходни ("общи") неща - ние сме съвсем близо една до друга или сме в един "сектор" (или пък "отбор") в класациите, представящи икономиката, средата, иновативностста, ефективността на институите,върховенство на закона, и др. но по демографските си показатели,някои или повечето- ние сме "различни" с Гърция.

Например:Съотношението "брой разводи/брой бракове" при нас е нетипично и уникално за Балканите; това съотношение при нас е по-високо дори от средното за Евросъюза, и е около два пъти без малко по-високо от това във Сърбия.

Фактите обаче остават следните, икономиката ни е в рецесия, въпреки "милиардните" сусидии - част от тях насочени подобряване на средата/рамката- имам предвид икономическата такава (средите/рамките), инфраструктурата, ефективностите на институциите и конкурентноспосността на предприятията.

Всъщност, мисля че ако извадим (дори механично*) европейските пари от "сметката ни" (от икономиката ни), може би ще се окаже че България би имала спад на БНП, т.е. отрицателел растеж на БНП за всичките години след 2008 година. и спадът ще продължи поне през следващите две "прогнозирани" години

* Ако 100 лева/долара, които са "новостъпили" в началото на годината бъдат изхарчени в дадената икономика, то те биха създали, при непроменени условия, повече от 100 лева/долара допълнителен брутен продукт за същата година,

(това е така защото те всичките 100 лева/долара, или пък част от тях ще се "завъртят" в повече от една "сделка" за годината)

(интересно е дали при някои от бедните африкански републики/икономики има дълги периоди на спадане на техния БНП, чудя се вече)

[КГ125]

Абсолютно вярно според мен. И, както при бай Тошо със съветските течащи насам мед и масло, държавата прави същата грешка - не ги използва.

У нас според мен огромния процент от европарите отиват в мафиотски ръце и ако изобщо имат влияние на реалния сектор, то той е много, много вторично, ако този черен капитал се инвестира по случайност някъде.

Единствената полза е, че се изгражда инфраструктура - друг е въпроса на каква цена. И разбира се, общинските проекти там, дето има читави кметове.

Само да предупредя, че имаме бесни ограничения за злободневна политика - просто имайте 1 на ум всички.

Редактирано Януари 24, 2015 от КГ125

[nik1]

Още нещо в тези връзки:

Аз например не приемам виждането/тезата (на гръцките анализатори) че влизането на Гърция в еврозоната и обвързването с еврото е причината (основната) за намаляването на конкуретностоспобността на гръцката икономика За 10 години, от 2000 до 2010 тя намалява конкурентностпособността си с 18-19 процента, а според някои изследвания цели 25 процента

(България 10 години преди влизането си в ЕС е обвързана с половината на еврото- дойчемарката, но за периода 1999-2007 българската икономика има растеж на БНП ако не като на "източноазиатски тигър", то като на "малко тигърче", и то почти без никави външни фондове)

По скоро смятам че влизането на Гърция в Еврозата като установяването на "европравила" за неподготвената и нереформирана икономика (и която е базирана върху low-tech секторите, които ЕС е подържал със субсидиите си, и които ow-tech сектори също се поддържат в България в момента с евросубсидиите) е причината за гръцкия икономически колапс

The Greek economy continues to lean towards low-tech sectors (Gibson, 2010). Respectively, it exports goods and services of lowtech content and quality and hence, of low value (Felipe & Kumar, 2011).

Нека не се заблуждаваме, нас ни чака същият колапс ако влезем в еврозата преди да направим "трудните" реформи

On the issue of fi scal discipline, the country’s attempts have been a miserable failure.12 Throughout the period following EMU accession, Greece’s budget defi cits were consistently above the permissible threshold of 3% of GDP, generating ever-increasing public debt. The country was put under EU surveillance (excessive defi cit procedure) in 2006-2007; however, a fl urry of fi scal waste followed this in 2008 and 2009. According to the endogeneity hypothesis of the theory of optimum currency area13 Greece would be forced to make major structural and institutional changes. However, these issues were brushed aside, even after the country joined the euro. Without these adjustments, it would be impossible for the country to survive, in the long term, in the new competitive environment. Unfortunately, the latest developments have confi rmed this prediction.14:

[БатеВаньо]

Въпросите около недобросъвестното усвояване на европари са разисквани още в далечната 2006-2007, в следствие на ниската възвращаема стойност на инвестициите. Още тогава са направени необходимите изводи и затова има видим натиск(мониторинг) от ЕС към нашите правителства за изпълнението на необходимите ключови реформи, за да се намалят нивата на корупция, която се създава покрай усвояване на фондовете.

Ръстът в упоменатия период се дължи на разпродаване на държавни АктивИ и балонообразни явления, съчетани със стабилизиране и доверие в макро средата(изключително заради въвеждането на паричния съвет) след финансовия катаклизъм през 1997г.

[nik1]

Ръстът в упоменатия период се дължи на разпродаване на държавни АктивИ и балонообразни явления, съчетани със стабилизиране и доверие в макро средата(изключително заради въвеждането на паричния съвет) след финансовия катаклизъм през 1997г.

Ръстът в упоменатия период се дължи на

-(това което пишеш)

-

- на чуждите инвестиции, възможни заради стабилизирането на и доверието в макросредата и достатъчните/необходимите за привличането на чуждите инвестиции реформи (реформите продължават през целия предприсъединителен период)

Изводът че без "паричния съвет" и без извършването на реформи, нямаше да се постигнат такива нива на растеж на българската икономика.

Редактирано Януари 25, 2015 от nik1

[nik1]

По скоро смятам че влизането на Гърция в Еврозата като установяването на "европравила" за неподготвената и нереформирана икономика (и която е базирана върху low-tech секторите, които ЕС е подържал със субсидиите си, и които ow-tech сектори също се поддържат в България в момента с евросубсидиите) е причината за гръцкия икономически колапс

ПС

Секторите ("бизнесите"), в които се наливат субсидиите са ниско-технологичните.

Да припомня, това са : земеделието и животновъдството; строителството на магистрали, улици, мостове (косвено добрата инфраструктура облагодетелства туризма), на детски площадки; санирането на сгради; преводаческите, консултатски и предподавателски услуги (не можем да осъщесвяваме износ на услуги в/чрез тези бизнеси), социални дейности (заетостта в държаваната администрация се смята за вид социална дейсност и бизнес), спорт, строителство на пречиствателни станции (високотехнологичният "хардуер" не е български) и друго.

[Perkūnas]

Да, изобилието от евтини пари определено има отрицателен ефект. Да си припомним и многото преустройства на археологически обекти в туристически атракциони, финансирани с еврофондове... Фондовете имат ефект, ако се инвестира

1. в инфраструктура (в България инфраструктурата е безанадеждно остаряла), но за съжаление много от средствата се изразходват за остарели/неактуални проекти, проекти с неясна цел или доказан нулев ефект в дългосрочен план (говоря за световен опит). Примери: кръстовища на две или повече нива, кръгови и под. в София, вместо подобряване на общ. транспорт. В това отношение сме 50 години зад САЩ и 40 години зад Западна Европа. За магистралите ми се струва, че никой не предвижда как ще се поддържат в дългосрочен план толкова км. магистрали. Примерно се вижда как основният товарен трафик е Турция - България - Румъния, но никой дори не предвижда магистрала в това направление. Вместо това се харчат луди пари за магистралата към Гърция, където няма и може би никога няма да има толкова товарен трафик и не е ясно как тя ще се издържа по-нататък.

2. в образование и наука -- видя се как средствата за наука преди няколко години бяха източени в посока кухи фирми и кухи университети. За качеството на образованието -- реформи се правят само с цел как да се заработва от печатане на учебници... Е, в училище може да се кара и без учебници (говоря от личен опит в Американския колеж през 90-те по история и география нямахме учебници, а се учеше по записки или ксерокопия, по английски език и литература се ползваха различни помагала и откъси от книги по преценка на учителя). Не мисля, че това е невъзможно, особено с развитието на технологиите може да се премахне изцяло нуждата от печатане на учебници.

3. за развитие на туризма -- има някакъв напредък с ремонт на обекти, но повечето обекти си остават труднодостъпни, заради липсата на общ. транспорт пък не са интересни за индивидуалните туристи, които харчат най-много (олинклузива, дето го карат с автобус да гледа нестинари или Търново въобще не го броя). никой няма да тръгне да дири тур. обекти извън най-утъпканите пътища с рент-а-кар, след като във всеки онлайн пътеводител за България пише, че пътни знаци и табели няма.