Вяра в науката

[Gravity]

В една друга тема беше споменато, че човек също трябва да вярва и в разширението на вселената, освен разбира се ако не се занимава професионално точно с тези неща и може лично да провери. Но като изключим космолозите и астрофизиците, ние останалите трябва да вярваме тъй като не изпозваме телескопи нито сме запознати с теорията на която е базирана и не правим сметиките. Относно теорията и сметките, човек при желание може да положи труда и да се запознае и да не се осланя на популярни издания и да не вярва на учениете. Но за наблюденията няма друг избор освен да се довери на учените.

Подобни примери могат да се дадат много, та темата за дискусия е има ли разлика между науката и религията след като и в науката е наобходима вяра поне за някои неща?

Една очевидна разлика е, че в науката поне принципно всеки може да провери, докато в религията никой. Също така в науката, въпреки че мнозинството не може да провери и трябва да се доверява (вяра е твърде разлино според мен), то има хора, при които не е необходима вяра, все пак тези опити и наблюдения се правят от хора.

Както и да е, интересно ми е какво мислите вие.

заб. Под наука разбирам природни науки.

[goshawk]

Религиозната вяра е признак за духовна ограниченост, поне за мен.

И това важи с огромна сила, особено, преди всичко за редовия вярващ - мюсюлманин, евреин, християнин, няма значение.

Духовната им ограниченост им позволява да погледнат света до толкова, до колкото всеки природен катаклизъм е Божие наказание.

Такива хора не се интересуват как изригват вулканите, защо има наводнения или поради защо Земята се върти. Всичко е дело на Провидението и те са толкова дребни малки брънчици в Божия замисъл, че няма нужда да знаят каквото и да е.

Докато в науката е различно - вярата се надгражда с всяко ново откритие (а не както е в религията - вярата се предава от поколение на поколение).

Всяко ново откритие поставя нови въпроси, а новите отговори носят още повече въпроси. Това позволява на научните идеи да еволюират, да се развиват. Така например започвайки от плоската земя, минавайки през кръг, сфера и сфероид, достигнахме до понятието геоид. И вярваме, че Земята има точно такава форма, не защото някой го е казал, а защото с годините са се натрупали реални доказателства за това. И тези доказателства са проверени.

Не е нужно да се отплесвам да обяснявам за еволюцията на научните идеи и надграждането на теориите и хипотезите на база на тези идеи.

Докато в религията имаме един и същи рефрен, който си върви от поколение на поколение. Все същият!

Най - правилно е да се каже, че научната вяра се гради, а религиозната се предава (от век на век ...).

[Galahad]

Вяра в науката ми звучи като тъпизма: една синя и една зелена кофа се карали коя е по-червена. Както казва Аквинат - вярвам, защото не съм сигурен, ако бях сигурен щях да го знам. Науката е базирана на знание, а религията на вярата. Сиреч едното започва там, където свършва другото. Така както не може да се определи дали синята или зелената кофа е по-червена, така няма как да се съчетаят вяра и знание. Те и двете съществуват, а според Кант всичко което е реално, е разумно. Неразумно е да се омесват различни категории. Така ако не може да преценим кое е по-вкусно - Луната или планетата Венера, не означава, че двете небесни тела не съществуват, по същия начин когато не може да съчетаем вяра и знание, това не значи, че всяко от тези явления няма свое място и роля в обществото и съзнанието на човека.

[ISTORIK]

В една друга тема беше споменато, че човек също трябва да вярва и в разширението на Вселената, освен разбира се ако не се занимава професионално точно с тези неща и може лично да провери.

Вселената е огромна, с крупни мащаби и по всяка вероятност - с безкраен обем. Тъмната енергия (70% от състава на Вселената) ускорява нейното (на Вселената) разширение. А тъмната материя (25% от състава на Вселената) забавя нейното разширение.

Тоест, Вселената хем е безкрайна, хем се разширява.

[Gravity]

Историк, отклоняваш темата.

[goshawk]

Галахаде, не е точно така като го казваш.

Защо ли?

Ми, най - дребнавия пример: ти вярваш или знаеш, че слона тежи 5 тона?

Мисля, че това и двамата го вярваме, защото се доверяваме на измерванията на еди кой си, проверени от още н'ам си колко човека.

Ще приведа още един пример:

ти знаеш или вярваш, че крокодил може да затвори челюстите си с близо 40 км/ч и да "излети" от водата с близо 50 км/ч?

Аз това го знам от личен опит, а ти ще трябва да ми се довериш, че е така.

Вярата в науката е най - правилно да се нарича научна достоверност.

Ти имаш доказани пространни познания по История и като ми кажеш, че българите произхождат, ... да речем от Луната, аз ще ти се доверя защото знам, че отбираш материята и базирайки се на компетенциите си можеш да твърдиш подобно нещо.

И понеже не може всеки да знае всичко, затова се доверяваме на съответните специалисти, които са надградили съответната теория.

Ти вярваш в еволюцията, не защото знаеш за нея, а защото се доверяваш на Дарвин, Уолъс и други естественици, които са проверили фактите натрупани по въпроса и са казали, че е така.

Аз вярвам, че България, примерно през Х век, се е простирала оттук дотук, не защото знам, а защото се доверявам на историците които го твърдят, опирайки се на нужния доказателствен материал.

Те така, и в науката може да се каже, че има малко вяра.

[Incorrectus]

Ще приведа още един пример:

ти знаеш или вярваш, че крокодил може да затвори челюстите си с близо 40 км/ч и да "излети" от водата с близо 50 км/ч?

Аз това го знам от личен опит, а ти ще трябва да ми се довериш, че е така.

И понеже не може всеки да знае всичко, затова се доверяваме на съответните специалисти, които са надградили съответната теория.

Ти вярваш в еволюцията, не защото знаеш за нея, а защото се доверяваш на Дарвин, Уолъс и други естественици, които са проверили фактите натрупани по въпроса и са казали, че е така.

Егати личният опит, щом си останал жив, хехе. Дай Боже да живееш още 100 години. Нали не можеш да тичаш с поне 41 км/ч и не можеш да "излиташ" с поне 51 км/ч, за да отървеш кожата от крокодила?

Това в науката не е вяра, а се нарича систематизирано знание, което всеки може да го узнае без да трябва да вярва. Най-лесно от книжен носител.

[Шпага]

Това в науката не е вяра, а се нарича систематизирано знание, което всеки може да го узнае без да трябва да вярва. Най-лесно от книжен носител.

Например:

-- Хващаш един "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената е статична.

-- Минават години, хващаш друг, по-нов "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената не е статична, ами се разширява с постоянна скорост.

-- Минават още години и по аналогичен начин получаваш поредното "систематизирано знание", според което Вселенаата не се разширява с постоянна скорост, ами с все по-голямо ускорение.

Е, как да не е вяра това твое "знание", от което - уви, по недостойния пример на апостол Петър - трижди ще се отречеш

[Incorrectus]

Например:

-- Хващаш един "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената е статична.

-- Минават години, хващаш друг, по-нов "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената не е статична, ами се разширява с постоянна скорост.

-- Минават още години и по аналогичен начин получаваш поредното "систематизирано знание", според което Вселенаата не се разширява с постоянна скорост, ами с все по-голямо ускорение.

Е, как да не е вяра това твое "знание", от което - уви, по недостойния пример на апостол Петър - трижди ще се отречеш

Точно така, хващаш...през вековете. Което е систематизирано знание на своята епоха за даден предмет. Което знание се специализира и дообогатява през вековете. Като всеки следващ учен стои върху раменете на предходните.

Но, ако не сме историци на науката, не е нужно да хващаме всяко четиво, а хващаме само актуалното, което обикновено започва с история на проблема, който се разисква.

[Elemag]

Както и друг път е ставало на въпрос има дискусии, които за да се водят е нужно известно изясняване на понятията - напр. как се дефинира вяра.

В уикипедия има три термина за вяра и нещата доста могат да се усложнят. Но ако не се задълбаваме чак толкова и не усложняваме и приемем вярата в един по-широк смисъл като възприемане на нещо което е вярно, съществуващо, истинно, то в науката също има място за вяра. Напр. в смисъл на вяра като доверие в научните методи на изследване.

Преди време бях на една лекция за динозаври на известен палеонтолог и ми направи впечатление, че от време на време когато говореше и станеше въпрос за нещо което е по-хипотетично той казваше "we believe ..." (примерно, че изчезването на динозарите се дължи на катастрофично сбитие - сблъсък с астероид).

[Gravity]

Например:

-- Хващаш един "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената е статична.

-- Минават години, хващаш друг, по-нов "книжен носител", четеш и получаваш "систематизирано знание", че Вселената не е статична, ами се разширява с постоянна скорост.

-- Минават още години и по аналогичен начин получаваш поредното "систематизирано знание", според което Вселенаата не се разширява с постоянна скорост, ами с все по-голямо ускорение.

Е, как да не е вяра това твое "знание", от което - уви, по недостойния пример на апостол Петър - трижди ще се отречеш

Това е хубавото на науката, че може да се коригира. Но тук има една подробност, която пропускаш. В днешно време науката е достатъчно развита и е имала достатъчно дълъг опит и не изказва такива абсолютни твърдения, поне не и в специализираните книжни носители. С други думи науката не казва "вселената е статична" и точка по въпроса. Това което казва е, че всички наблюдения с които разполагаме са съвместими с модел на статична вселена. След като се натрупат нови наблюдения, модела се променя. И новото твърдение е, че всички наблюдения са съвместими с разширяваща се вселена (със забавящ се темп, не с постояна скорост). После с ускорение и така на татък. И не е нужна вяра, а разбиране на модела, както на теорията така и на това на какви наблюдения се основава и какви са му границите на приложение. За това в науката моделите не се доказват. Те само се тестват и могат или да се "дънят" или да са съвместими с експериментите. И така докато се намери нещо несъвместимо с модела и т.н.

[Шпага]

Това е хубавото на науката, че може да се коригира. Но тук има една подробност, която пропускаш. В днешно време науката е достатъчно развита и е имала достатъчно дълъг опит и не изказва такива абсолютни твърдения, поне не и в специализираните книжни носители. С други думи науката не казва "вселената е статична" и точка по въпроса. Това което казва е, че всички наблюдения с които разполагаме са съвместими с модел на статична вселена. След като се натрупат нови наблюдения, модела се променя. И новото твърдение е, че всички наблюдения са съвместими с разширяваща се вселена (със забавящ се темп, не с постояна скорост). После с ускорение и така на татък. И не е нужна вяра, а разбиране на модела, както на теорията така и на това на какви наблюдения се основава и какви са му границите на приложение. За това в науката моделите не се доказват. Те само се тестват и могат или да се "дънят" или да са съвместими с експериментите. И така докато се намери нещо несъвместимо с модела и т.н.

Много добре казано, Гравити! С нищо не мога да ти възразя

[lila_va]

Може би е важно да отбележим, че доверието в науката може да бъде изградено също и на базата на многото теории и твърдения, които можем и сами да проверим. Няма нужда само от "вяра" От там нататък, на базата на този личен опит, човек може да продължи да й има доверие, дори когато няма възможност да провери фактите сам.

[Elemag]

Това е хубавото на науката, че може да се коригира. Но тук има една подробност, която пропускаш. В днешно време науката е достатъчно развита и е имала достатъчно дълъг опит и не изказва такива абсолютни твърдения, поне не и в специализираните книжни носители. С други думи науката не казва "вселената е статична" и точка по въпроса. Това което казва е, че всички наблюдения с които разполагаме са съвместими с модел на статична вселена. След като се натрупат нови наблюдения, модела се променя. И новото твърдение е, че всички наблюдения са съвместими с разширяваща се вселена (със забавящ се темп, не с постояна скорост). После с ускорение и така на татък. И не е нужна вяра, а разбиране на модела, както на теорията така и на това на какви наблюдения се основава и какви са му границите на приложение. За това в науката моделите не се доказват. Те само се тестват и могат или да се "дънят" или да са съвместими с експериментите. И така докато се намери нещо несъвместимо с модела и т.н.

При това науката е развиващо се и самокоригиращо се познание.

Колкото до моделите един британски статистик George Box, беше казал, че всички модели са грешни, но някои са полезни

Редактирано 3, 2015 от Elemag

[Малоум 2]

При това науката е развиващо се и самокоригиращо се познание.

Колкото до моделите един британски статистик George Box, беше казал, че всички модели са грешни, но някои са полезни

Вярата в науката е, както всяка вяра, ... необходимото "добро". (Свободата - осъзната необходимост! -по Хегел)

Защото:

- в много малък (тесен) диапазон на електромагнитните лъчения се развива познаващото -Човек с Гл. мозък.

- нарича факти видяното в екперимент и на база "око да види, ръка да пипне" - приема факт за истина, за реалност. Няма нужда от вяра в такава ситуация.

- тълкува причино-следствените връзки които са довели до факт. Тук може да присъстват и хипотези, които, евентуално да вярва, че в бъдеще ще бъдат доказани като твърдения (да станат теории). В този случай вярата помага за заформяне на следващи въпроси и стратегия за доказване на твърденията от тълкуванията.

- Знае, обаче, че не може извън диапазона си на възможности, да поставя експерименти, които да му добавят същност за установяване на истинност. В микро-микро Космоса и макро-макро Космоса. Пак - знае, че е така и тук вяра не му трябва. Трябва му работна хипотеза от предположена същност, да получава средно-мащабния Космос.

- излиза, че вяра трябва (на всички), когато се е стигнало до съмнения в знанията - много начини за тълкуване същността на факт.

Е, учените най-най- много се съмняват в знанията. Като общо, а не в собствените си знания - те подлежат на допълване и коригиране. Затова често казват "Ние вярваме ..." и т. н. и предполагат следващи развития на наука и технологии - когато популярничат.

[Elemag]

10 научни термини, които използваме погрешно

Много понятия са напуснали света на науката и са вече част от нашето ежедневие и език. И за съжаление, те почти винаги се използват неправилно. Група учени разказват кои научни термини са най-често неразбрани. Главният редактор на io9.com Аналий Невит ни представя 10 от тях.

1 Доказателство

Физикът Шон Керъл:

Бих казал, че "доказателство" е най-неразбраното понятие във цялата наука. То има ясно определение (логическа демонстрация на това, че някои изводи следват от определени предпоставки), което противоречи на смисъла, който се влага в обикновен разговор, където е по-близо до простото "свидетелство в полза на нещо".

Налице е несъответствие между това какво говорят учените и това, което хората чуват, защото учените обикновено имат предвид по-строгото определение. А по това определение, науката никога нищо не доказва! Така че, когато ни питат "Какво е вашето доказателство, че сме еволюирали от други видове?" или "Може ли наистина да се докаже, че изменението на климата е причинено от човешката дейност?" ние предпочитаме тактично да замълчим вместо да отговорим "Разбира се, че можем". Фактът, че науката никога не доказва нищо, а само създава повече и по-надеждни и изчерпателни теории за света, които постоянно ще се обновяват и подобряват, е една от основните причини за успеха на науката.

2 Теория

Астрофизикът Дейв Голдбърг:

Когато хората извън научната общност (а също и идеологически ангажираните хора) чуят думата "теория" , те я интерпретират като "идея" или "предположение". Но ние, учените, знаем по-добре. Научните теории са цели системи от проверяеми идеи, които са потенциално опровергаеми или на ниво теория или експериментално. Най-добрите теории (в които аз включвам специалната теория на относителността, квантовата механика и еволюцията) са устояли на сто или повече години на изпитания или от хора, които искат да докажат, че са по-умни от Айнщайн или от хора, които не обичат метафизични предизвикателства към собствения си мироглед. И накрая, теориите са пластични, но не безкрайно. Теориите може да се окажат непълни или неверни в някои специфични подробности без цялата постройка да бъде съборена. Теорията на еволюцията, например се е променяла много през годините, но не толкова, че днес главната й идея да не може да се разпознае. Проблемът с фразата "това е просто теория" е в това, че в нея се съдържа предположението, като че ли научната теория е нещо незначително, но тя не е такава.

[sirius]

...

Подобни примери могат да се дадат много, та темата за дискусия е има ли разлика между науката и религията след като и в науката е наобходима вяра поне за някои неща?

....

Колко от пишещите за физика тук са решавали диференциални уравнения. И доколко ползват знанията си в живота (или професионално).

Някой да е наблюдавал дедо Божи? А Големия Взрив?

Хиляди косвени "доказателства" за дедо божи и горедолу толкова за ГВ.

Да се спори дали вселената се ускорява и с какъв знак е доста съблазнително. И дори някак научно. Но това е така и относно цвета на шлифера на дедо божи. По еднакъв начин "изводите" имат влияние върху живота ни.

Редактирано 13, 2015 от sirius

[Gravity]

Колко от пишещите за физика тук са решавали диференциални уравнения. И доколко ползват знанията си в живота (или професионално).

Някой да е наблюдавал дедо Божи? А Големия Взрив?

Хиляди косвени "доказателства" за дедо божи и горедолу толкова за ГВ.

Да се спори дали вселената се ускорява и с какъв знак е доста съблазнително. И дори някак научно. Но това е така и относно цвета на шлифера на дедо божи. По еднакъв начин "изводите" имат влияние върху живота ни.

Не разбрах какво точно казваш тук!

[Joro-01]

Аз, приятелю. Казвам го не толкова в противовес, просто ми даде идея за тема току що, .

[Gravity]

Аз, приятелю. Казвам го не толкова в противовес, просто ми даде идея за тема току що, .

Жоро, това към кого е адресирано и какво си казвал!? До сега не си се намесвал в тази тема. Да не би да си постнал това в грешната тема?

[Joro-01]

Към Сириус. Не цитирах, моя грешка, но не е трудно да се сетиш

[laplandetza]

За нещата с които работи Науката и към някои хора които обработват Наука , понятие вяра няма никакъв смисъл.Всички теории могат да се обобщят като добре градени предположения, никога не са завършени, могат да отпаднат или да се развият, после заместят и т.н.т. Примерно Големият В. вероятно ще се развие или замести, модулът -ускорено разширение на Космос -ще се развие , в тоя ред.Дедо Ви господ- ще му оставим само шлифера !

[Gravity]

Аз, приятелю. Казвам го не толкова в противовес, просто ми даде идея за тема току що, .

Към Сириус. Не цитирах, моя грешка, но не е трудно да се сетиш

Не е и лесно. Чак сега разбрах, че имаш предвид, че си решавал диференциални уравнения.

[laplandetza]

За Фактите.

За някои т.н. факти-демек Истини мсе мналага да имаме винаги готовност за критика срещу тях. За тея , непосредствено проверими и други подкрепени с годините -потвърдени - винаги да съобразяваме гледната точка на нашия блат от Тортата, или съществуване на други Описания и съответните Описатели.

[vvarbanov]

Науката това е знание.Ако не вярваш в науката значи предпочиташ да имаш доверие в невежеството. Най често става дума не за вяра в науката, а за съмнения че същата се използва за конспиративни цели.По интересно е ,как бълнуванията на някой маниак за световна конспирация могат да отключат параноята в милиони хора.