Вяра в науката

[Elemag]

Науката е атеистична религия.

Глупости, знаеш ли колко много вярващи в Бог учени има.

[vorfax]

Ако сме ... седнали на маса един срещу друг и на лист напиша "9", аз ще твърдя че е написано девет, но ти ще твърдиш, че е написано шест.

От сектантския форум на Беинса Дуно (Дънов де) ги намразих тези остроумия. Не защото не са полезни за малки деца, да речем до 10-годишна възраст, за да стимулират мисълта (в откриването на подвеждащата информация), а защото големи хора ги привеждат въобразявайки си, че доказват нещо.

Аз много обичах да играя шах (вече няма с кого да играя), но заради неудобството да се намери място, възприех да сядам до моя опонент и така виждах своите фигури насреща си, а не "в гръб". Сега, ако искаш да ми кажеш, че всъщност като съм побеждавал, то съм побеждавал себе си и аз даже съм си го мислил и даже не съм можел да осъзная това, значи подценяваш човешкият разум до примитивен плесенясал мухъл. Което между другото е и единственото, което се стараеш да направиш в тази тема. Да принизиш разумът до заблуждение, знанието до невежество, вярата до единственото несъмнено и на всичкото отгоре и единственото практикувано от човек. Жалка картинка. Жалко е, защото си се отрекъл да си ползваш разума, а с него можеш да постигнеш чудеса, много повече от тези приписвани на Христос или Господ.

[Малоум 2]

Науката е атеистична религия.

Появи се ново иго - научно: натрапване на гаври с нежелаещите трансфузии, трансплантации, инжекции, аутопсии и пр.

По-скоро е "Его".

И учените вярват във фактите от експериментите, макар и да не са ги правили лично. Така вървят напред в развитието на науката, отчасти, в помощ на всички. Егото се проявява, защото сложността на научните познания, първо - изисква много труд за усвояване и второ - сравнително ниско е признанието за нещо създадено. Има и трето - със сегашните знания, не са в състояние да обяснят цялостно света. Това пък, налива водица в мелницата на неуважението.

И религиозните вярват на приказки и преживявания на други, но безкритично, защото нямат нужда_смисъл от доказателства.

Да, но хората са и ... учени, и ...не толкова учени, а даже и неграмотни има. Всички прослойки си имат вярвания - показах по-рано - мозъкът (това с което опознаваме целия свят) лъже, ние, всичките, не получаваме пълна информация от реално случващото се, а надграждаме абстракции, идеални, а не реални, "по образ и подобие". Може да се уточнява към реалност, само по начините на научното търсене, по научни методи. Защото ...ВСИЧКО друго е фантазии. Кое е вярно, кое не е ... кое е истина?..

При това - не забравяме, че ИСТИНАТА Е КОНКРЕТНА.

Няма абсолютна истина. Конкретността, както вече казвах няколко пъти, се установява в съответни експерименти.

И при двата "вида" вярвания, обаче, моралната преценка трябва да достига до: Смирение!

Вярата на учените е смирение пред възможностите на Природата.

Другата вяра е смирение пред възможностите на Бог.

...

[vorfax]

И учените вярват във фактите от експериментите...

...

Лъжа! Неистина! Изопачаване на истината! Манипулиране и словоблудство. Докога ще повтаряш това абсурдно изречение, от това няма да стане истина

Фактите се знаят, не се вярват. Порасни вече, отвори тълковен речник, тъпо е с твоя магарешки инат да пробутваш несериозни твърдения и в условията на средна грамотност да очакваш някой да върже дикиш.

Посочи ми сериозен източник, където пише, че истинността на природните закономерности се базира на вярата в тях, а не в знанието за тях или замълчи гузно завинаги.

Има и трето - със сегашните знания, не са в състояние да обяснят цялостно света.

Типичен аргумент на религиозен човек. Обръща се внимание на това, което е останало да се изучи, за да се отрече и омаловажи онова, което е научено. И се приема, че това е аргумент да се приеме хипотезата за божия промисъл

И религиозните вярват на приказки и преживявания на други, но безкритично, защото нямат нужда_смисъл от доказателства.

Кажи де, ти от Дъновистите ли си Религиозен човек не е синоним на прост или ограничен човек. Да си религиозен не значи, че не търсиш смисълът или че не гледаш на света критично. Престани с това противопоставяне на знанието с вярата. Те не са в конфликт, освен за фанатиците и егоцентриците, които поляризират нещата, за да се дистанцират под предтекст, че това ги извисява и прави различни и богопомазани.

... показах по-рано - мозъкът (това с което опознаваме целия свят) лъже...

Не съм разбрал какво си показал Човешките сетива не са съвършени, но и не е нужно за да се събере и анализира обективно информация. В случай, че си прочел, в случай, че не си знаел

И при двата "вида" вярвания...

Чакай, вече два вида ли стана

И при двата "вида" вярвания, обаче, моралната преценка трябва да достига до: Смирение!

Амин! Да си дойдем на думата. Изнесе си лекцията, преживя катарзис, ще идеш в Рая. Темата на дискусията в случая нямаше никакво значение. Кое вероизповедание следваш, в случай, че четящите темата бидат запленени от твоя ум и решат да се влеят в правилния път?

[sirius]

Лъжа! Неистина! Изопачаване на истината! Манипулиране и словоблудство. Докога ще повтаряш това абсурдно изречение, от това няма да стане истина

Фактите се знаят, не се вярват. Порасни вече, отвори тълковен речник, тъпо е с твоя магарешки инат да пробутваш несериозни твърдения и в условията на средна грамотност да очакваш някой да върже дикиш.

Посочи ми сериозен източник, където пише, че истинността на природните закономерности се базира на вярата в тях, а не в знанието за тях или замълчи гузно завинаги.

Типичен аргумент на религиозен човек. Обръща се внимание на това, което е останало да се изучи, за да се отрече и омаловажи онова, което е научено. И се приема, че това е аргумент да се приеме хипотезата за божия промисъл

Кажи де, ти от Дъновистите ли си Религиозен човек не е синоним на прост или ограничен човек. Да си религиозен не значи, че не търсиш смисълът или че не гледаш на света критично. Престани с това противопоставяне на знанието с вярата. Те не са в конфликт, освен за фанатиците и егоцентриците, които поляризират нещата, за да се дистанцират под предтекст, че това ги извисява и прави различни и богопомазани.

Не съм разбрал какво си показал Човешките сетива не са съвършени, но и не е нужно за да се събере и анализира обективно информация. В случай, че си прочел, в случай, че не си знаел

Чакай, вече два вида ли стана

Амин! Да си дойдем на думата. Изнесе си лекцията, преживя катарзис, ще идеш в Рая. Темата на дискусията в случая нямаше никакво значение. Кое вероизповедание следваш, в случай, че четящите темата бидат запленени от твоя ум и решат да се влеят в правилния път?

"Фактите се знаят, не се вярват."

Така ли? Замисли се, ти лично, какво е това нещо ФАКТ. Щото изглежда не си се замислял.

Виж какво си писал нагоре: "Посочи ми сериозен източник, където пише, че... "нещо си""

Това означава, че ти търсиш на някой да се опреш. Не познаваш "нещо си", и търсиш някой да те светне, но не кой да е, а "сериозен източник". Ако познаваше "нещо си", нямаше да имаш нужда от "сериозен източник" за да раз-позна-еш информацията като вярна.

Ето какво става при теб и при тези, които бъркат информация, факт, истина и вярване. И то само защото изхождош от това, че вярата е само религиозна, което не е вярно.

За теб "сериозния източник" е гаранция за "факт". И по презумпция "една жена на пазара" не може да каже факт. Т.е. ако едно и също нещо (факт) се произнесе от "една жена на пазара" и от "сериозен източник", твоята единствена опора ще е "сериозния източник" защото ти просто не си наясно по същество с факта. Това освен че е неосведоменост, е и невежество. Не в лошия смисъл - всеки е невеж в много неща и вещ в малко.

Обаче, когато си вещ в някоя област, външната (на сериозния източник) опора няма да ти е нужна, защото би раз-позна-л факта независимо от чия уста е излязъл.

"Фактите се знаят, не се вярват."

Факта, строго погледнато, е нещо на което си бил свидетел. Лично си видял, чул, помирисал "нещо", тогава то е "факт" за теб.

И когато чуеш нещо от "сериозен източник", факта е че "си чул нещо от "сериозен източник", а не че нещото е факт. Ти вярваш в "сериозния източник" и затова го приемаш (на доверие) (или вяра) за Факт. А то МОЖЕ и да не е. По ред причини. По тази причина в науката има изискване резултатите(фактите) да са проверяеми. Това е добре отработен процес в природните науки. Просто учените са си в една добре отработена среда на доверие и в тази среда доверието към публикации в "сериозни източници" е високо надеждно. И дори не мислят за тези неща - процесите в човек. И често, ама много често, не носят персонална отговорност ако не са проверили "сериозния източник" и се е получила голяма издънка. И това не е вменяване на вина, не, просто така стоят нещата - учения няма и не може всичко да провери, както и не може да противоречи на началника си. Едната от сувалките изгърмя заради началника, а не от незнание - човека уведомил, че е много студено и уплътненията може да се издънят, но началника е трябвало да пуска, щото пък неговите началници са вече политици и "трябва" да стартират. И космонавтите вътре какво са "знаели" (или вярвали"? Че щом има старт, значи всичко е ОК. Мислил ли си например следната съвсем възможна ситуация: Един от космонавтите е обсъждал преди нещастните уплътнения със съответния инженер и е наясно с големия (ама голям, над 50%) риск уплътненията да се вдървят, но всичко тече, старта идва, студено е, той знае температурата навън... и като вижда, че няма да отложат... да се отказва ли (заедно с кариерата си) или да рискува (че и другите космонавти). Подобен вид решения се вземат ежедневно от всеки от нас. Компромисни. Обаче в случая компромиса е между наука и "друго". Дори не е наука-наука. Като например компромиса маса-здравина.

И за да се върна на темата за вярата. Тук във форума често (основно) се обсъждат неща, които са далеч, далеч, далеч от компетенцията на повечето от участващите.

Но това не им пречи да размахват едни цитати и да си обсъждат неща които не разбират. Дори в областа на науката. Т.е. те не участват с компетенцията и вещоста си, а с едни емоционални обвързаности. Пакетирани като наука. И те самите си вярват, че е наука и пр. и пр.

Относно "омаловажаването" на науката. Това е крива, много крива интерпретация. Просто някои са емоционално обвързани с науката и я възвеличават, и като го спомена се възприема като омаловажаване. А то далеч не е.

Това жълтото в цитата са само лично отношение, лични нападки и други жълтории нямащи нищо общо нито с наука нито с научно аргументиране нито дори с горе-долу аргументиране. И е някак нелепо да излиза от наукозащитник.

Ворфи, нищо лично брато, но напоследък го удари съвсем през просото. По спокойно, всичко е под контрол

[Gravity]

И за да се върна на темата за вярата. Тук във форума често (основно) се обсъждат неща, които са далеч, далеч, далеч от компетенцията на повечето от участващите.

Но това не им пречи да размахват едни цитати и да си обсъждат неща които не разбират. Дори в областа на науката. Т.е. те не участват с компетенцията и вещоста си, а с едни емоционални обвързаности. Пакетирани като наука. И те самите си вярват, че е наука и пр. и пр.

Сириус, защо смяташ, че можеш правилно да прецениш и оцениш компетенцията на останалите потребители? Това не е риторичен въпрос и намек, че е в разрес с правилата. Просто питам как превиш преценката и защо си сугурен, че си прав. Не е ли възможно да се заблуждаваш.

Относно "омаловажаването" на науката. Това е крива, много крива интерпретация. Просто някои са емоционално обвързани с науката и я възвеличават, и като го спомена се възприема като омаловажаване. А то далеч не е.

Не, ти много често слагаш науката и псевдонауката в един кюп. И това е омаловажаването, защото разликите са много и огромни.

ОТ

@vorfax: При Малоум ситуацията е следната. Той има собствена хипотеза (и дори самиздат книга) и смята, че тя обеснява същността на физиката и всички останало, от вселената до елементарните частици и възникването на живота. Също така във всяка тема, независимо от тематиката, той винаги се намесва с неговата хипотеза и пише горе долу едни и същи неща. Всеки разговор с него води до абсолютно идентични постове, вместо да си губиш времето просто прочети някои от по-старите теми, в които той е участвал.

[Шпага]

Тук във форума често (основно) се обсъждат неща, които са далеч, далеч, далеч от компетенцията на повечето от участващите.

Но това не им пречи да размахват едни цитати и да си обсъждат неща които не разбират. Дори в областа на науката. Т.е. те не участват с компетенцията и вещоста си, а с едни емоционални обвързаности. Пакетирани като наука. И те самите си вярват, че е наука и пр. и пр.

Повечето от нас обсъждаме неща, които са ни интересни - и поради тази причина - искаме да ги разберем, ако не напълно, то поне в по-голяма дълбочина. "Размахваме" цитати от личности, чиито изследвания/теории/разсъждения са ни впечатлили и сме ги приели за смислени, оригинални и най-вероятно близки до истината. Така че не виждам с какво сме заслужили твоето демонстративно и дори злостно презрение Може би, ако се ограничим само в славословия по адрес на Ванга и Монро, ще постигнем някакво съзвучие с твоите "разбирания" и ще заслужим одобрението ти?

[vorfax]

Няма да ти цитирам обширният реферат как знаеш, че нищо не знаеш, защото е като писан от първокласник.

Това жълтото в цитата са само лично отношение, лични нападки и други жълтории нямащи нищо общо нито с наука нито с научно аргументиране нито дори с горе-долу аргументиране.

Е как да ви спра спама в тази тема ми кажи? Изброявам ви глупостите. Не следва никакъв опит за опровержение. Не следва справка с тълковен речник или общодостъпната интернет енциклопедия. Намилате километрични постове с размишления на свободна тема. После един се обади, че бил доказал нещо. Къде? Кога? Ама той си вярва, защото знанието, което му се сервира (в случая от мен с посочваните погрешни изходни твърдения) той го игнорира, защото го омаловажава. Как иначе ще наречеш игнорирането на добитото знание? Не било омаловажаване, ами какво?

И никой не се пъне да възвеличава науката. Тя горката е на изчезване, знанието и интелекта изостанаха много назад в човешките приоритети. Никой не инвестира в тях извън "по задължение". Къде са паметниците на големите учени пръкнати в България. Фукаме се, че някой с български корени участвал в екип за да създаде нещо полезно. Сочим военни подвизи от Средновековието. Гордеем се с битки във войни довели до национални катастрофи. Във форум посветен на науката се допускат хора, които обясняват, че науката е съмнителна работа, че личния опит бил само реален, ама сетивата пък не били обективни и с две думи ние сме баси и идиотите и осомено онези пънещи се да се образоват, защото те знаят най-много, а според тебе и разни сектанти следователно и са заблудени най-много. Анатема на убийците на знанието, на еговеличията противопоставящи знанието с вярата, на фанатиците опити от дрогата да бъдат избраници на сила, с която не се сливат, а заместват личната си воля.

[sirius]

Шпага, ти го формулира чудесно. Интереса е хубаво нещо. Но исках да наблегна на разликата при някои фундаментални понятия. Тези понятия пряко свързват индивида като субект и природните явления като наука.

[vvarbanov]

"Вяра в науката." Не може да има вяра в науката.Вярата е необходима в ком. партията, социализма или в бога.При вярата не може да има логика, знание и наука.При нея има сляпа, фанатична привързаност.Независимо колко го наказва бог, вярващия продължава да го обича противно на всяка логика.Каквото и да направи партията , тя е права.Ако не си добре сега това е необходимо ,ти не разбираш , а и няма нужда.Трябва да вярваш че ще дойде комунизма и тогава ще живееш добре.При вярата се изпитва кучешка преданост към обекта независимо от трудностите и неприятностите които ти причинява.Не напразно тя се отъждествява като любов (към партията, към бога и др.)

Към науката може да се изпитва доверие.Самата наука е колективното знание на хората постигнато от най добрите умове на човечеството.Нормално е да изпитваш доверие към колективния разум на науката.Няма значение ако някоя хипотеза се окаже погрешна.През цялото време тя е била най добрата, но доверието към нея се снема и тя се заменя с още по добра.Доверието не е сляпо то може да се преосмисли и оттегли.Много често не се прави разлика между доверието в науката и доверието в учените.Може да нямаш доверие в лекаря който не може да ти постави вярна диагноза, но не може да нямаш доверие в медицината.

Вярващите и обичащите (към които спадат русофилите) не разсъждават логично.Забелязах тук във форума че те не могат да бъдат убедени.Вярата и любовта разболяват хората и те не могат да мислят и действат логично.

[sirius]

Не, върбанов, не е толкова просто. Обществото до голяма степен се крепи на доверие.

Малко за доверието. Доверието е вид вяра. Основното отличително на доверието е, че то се "печели", заслужава, на база собствен опит. Доверие към близки, банки, институции, пари и пр. Когато гласуваме, даваме писмена декларация на кого се доверяваме, макар че там нещата със заслужването са малко ... абе далеч от политиката.

Гравити, аз не съм упълномощен да давам оценка. Аз само си имам мнение. Оценката е упълномощено мнение - нещо официално. А мнението ми е на база споделеното от съфорумците. Не съм срещал досега някой да е наблюдавал от първа ръка например червено или синьо отместване, да е смятал нещо. И да е стигнал до някакви изводи. Обсъждат се едни често противоречиви теории, които са на границата на възможното и се завързва горещ дебат където отношението наделява.

Аз се включвам в едни гранични области, където интерпретацията може се разминава с реалноста и го споделям. И обирам порицания

И сега за вярата, доверието, знанието, познанието, факта и пр. неща пряко свързващи индивида с реалноста, това което е.

Аз веднага правя връзка с влиянието на Наблюдателя върху процесите, изведено във физиката дори. Защото горе изброените явления са неща пряко свързани с индивида, човека. А човека прави науката. Мен тези неща са ми интересни и отдавна се интересувам. И докато във физиката нещата са сравнително железобетон, то в хуманитарните науки като история, социология, дори психология и медицина състоянието е почти кипящо - история се сменя, социология се сменя, в медицината има куп изключения. Но да не отиваме нататък. Мен са ми интересни фундаменталните неща. Преди във физиката, сега при човека. А горните неща като присъстващи у всеки човек, са присъстващи дори и в природните науки. Кое е факт, знание, познание, доверие, вяра и пр.

И ако не бях се интересувал от икономика (за да преценя как да си инвестирам спестяванията) и после от политика, от която пък дългосрочно зависи икономиката, нямаше да стигна до разтърсващото (за мен) откритие, колко много зависи нашето благосъстояние от ... политиката. Много повече, от колкото от физиката. Но началството не дава да се обсъжда политика - да не задълбаваме нататък.

Та заради понятията вяра, доверие, знание и познание се включих.

[Gravity]

@сириус: Това което на писа не приличаше на мнение. Нямам нищо против ако изразяваш мнение независимо какво е, но ти написа следното:

И за да се върна на темата за вярата. Тук във форума често (основно) се обсъждат неща, които са далеч, далеч, далеч от компетенцията на повечето от участващите.

Но това не им пречи да размахват едни цитати и да си обсъждат неща които не разбират. Дори в областа на науката. Т.е. те не участват с компетенцията и вещоста си, а с едни емоционални обвързаности. Пакетирани като наука. И те самите си вярват, че е наука и пр. и пр.

Може би трябва да изразяваш мненията си по по-ясен начин. Защото горното ми изглежда точно като оценка, а не мнение.

Не съм срещал досега някой да е наблюдавал от първа ръка например червено или синьо отместване, да е смятал нещо. И да е стигнал до някакви изводи. Обсъждат се едни често противоречиви теории, които са на границата на възможното и се завързва горещ дебат където отношението наделява.

Да попитам пак, как разбра това, че от тук пишещите никой не е правил наблюдения и сметки? Ами ако се окаже, че някой ги прави! И какви са тези противоречиви теории, които са били обсъждани? Аз не съм ги заблязал. Да нямаш предвид квантовата механика или теорията на относителноста? И пак, това че ги смяташ за противречиви твое мнение ли е?

[laplandetza]

Вяра в Наука. Пак да се повторя, такова нещо като Вяра заедно с наука са напълно несъвместими.Но, това е в сила само за малобройна в сравнение с масата група. Повечето хора имат сляпо <разбиране> вид доверяване на разни опорни <догми> в Наука. Това не е само за природни науки, дори повечето хора имат някакво доверие в Икономика- което за мислещ човек е абсурд, доверие в различни <догми> -социология, психология, история и т.н.т.

Знанието и систематиз. официално знание -Наука все пак са различни, но те общо за огромно съжаление са под контрол на разни властови групировки,или те са зависими, цензурирани. Следователно ,освен нормалните системни Съмнения към Знание, Наука, има и друг вид , които са съвсем различни, имат разлина природа.Предполагам освен мен и други хора имат желание да изчистим онези другите съмнения. Тая да кажем намеса в наука на разните кръгове, Комисии, я води от години в подобие на религиозно-манипулативна употреба.Това е много сериозен проблем , който задължително довежда и до съпротива у тея които се замислят достатъчно. За мен е немислимо да допусна моделиране на Знание за съвсем явни управленски цели , това не е начин на еволюция, по-добрият път е да оставиш хоризонта чист от намеса, това разбира се е свързано с големи трусове и страдания, много сериозни промени и пр. , но погледнато в перспективата на милионите години е най-доброто решение.

[vorfax]

Доверието е вид вяра. Основното отличително на доверието е, че то се "печели", заслужава, на база собствен опит.

Е, то знанието е "вид вяра", пък остана и доверието да не е "вид вяра", нищо че имало малка разлика - базирало се на факти

Ще добавя още поучителни размисли, за да "изясня" понятията, а граматиката и речниците да си гледат работата

Черното е тъмно бяло.

Любовта е нежна омраза.

Вярата е факт, който не може да бъде доказан.

Знанието е вяра в нещо, което вече е доказано.

[sirius]

Лапландец, плюсче.

Ворфи, поздравления за творческата интерпретация. Особено ми хареса последния ред - направо джакпота.

Само ми кажи, ти знаеш ли за майка си, познаваш ли я, или някой ти е предоставил доказателства за нея. Кой термин би ползвал?

Приемам, че имаш майка и тя те е отгледала. Ако не, най-искрени извинения!

[Elemag]

Вяра в Наука. Пак да се повторя, такова нещо като Вяра заедно с наука са напълно несъвместими.Но, това е в сила само за малобройна в сравнение с масата група. Повечето хора имат сляпо <разбиране> вид доверяване на разни опорни <догми> в Наука. Това не е само за природни науки, дори повечето хора имат някакво доверие в Икономика- което за мислещ човек е абсурд, доверие в различни <догми> -социология, психология, история и т.н.т.

Има възможност човек да не се доверява на научните "доми" и дори научните закони, но от доверието в откриването на такива закони следва научен и технически прогрес, включително възможността да ползваме интернет, сателити и да си комуникираме във форума От сляпото недоверие пък не следва нищо освен, че едни хора се мислят за много умни, а не са

[sirius]

Елемаг, а слепотата от къде идва? И гаранция ли е НТП (научно техническия прогрес), за неслепотата.

НТП със слепота не води ли до феномена добре показан във филма Идиокрация?

Дали вече не сме минали тънката граница между ползата и вредата. Защо не даваме на 12 годишните да карат коли и мотори? Дали този прогрес не води до масово затъпяване - да ни втърпяват че нещо е полезно. Как си обясняваш прогреса последните 200 години и все същата, ако не и по интензивна заетост. И стрес.

Дали този прогрес не води до все по-малко свобода?

[Elemag]

По принцип ако в науката има догми (в истинския смисъл на тази дума) то тя нито щеше да се развива, нито щеше да бъде наука, а нещо друго. Така, че хубаво е от време на време да се поглежда какво пише и в речниците.

Иначе от чисто утилитарна гледна точка, когато човек чисто професионално работи напр. като електротехник или електроинженер е абсолютно необходимо да има доверие и да се съобразява с определени научни закони защото обратното може да му коства живота. Естествено ако един човек по професия напр. е счетоводител той е свободен да вярва, че когато мобилният му телефон звъни и той вдигне ще си говори с извънземни или с отдавна умрятата си леля.

Теорията на относителността ревизира универсалния характер на нютоновите закони, но това не значи, че ако някой се хвърли от осмия етаж без парашут ще може да полети като птица само със силата на мисълта и с недоверието си към законите на физиката

Иначе нямах намерение да влизам в дълбоки философски дискусии, но в този контекст бих цитирал Гумильов, който беше писал, че цивилизацията е като огъня тя сгрява, но и изгаря

[sirius]

Елемаг, цялата работа с догмите в науката не е само в спирането (като забавящ, спиращ процес) на науката, а и в ограничаването и в кои посоки да се развива. И човека включително. Науката е в материалната част, точните науки. Но да се произнася за религии и философия е нелепо. Да си гледа физиката, математиката, инженерните науки. А човека е толкова комплексно нещо, че точните науки могат да се произнасят само в много тесен сегмент от науката - там където, както във физиката, няма изключения. Например няма жив човек без глава. Но има "без видим мозък" (има достатъчно инфо). А официалната наука така се е подпряла на мозъка за обяснение на толкова много неща, че излиза че е невъзможно да има човек без "видим мозък". И донякъде е права - повечето хора или умират или вече не са хора, като им махнат мозъка. Но има и такива, които изглеждат съвсем нормално и са си нормално адекватни.

[sirius]

От друга страна, Нигерия е голям източник на петрол. Но този петрол се експлоатира от чужди компании, а Нигерия тъне в мизерия и екокатастрофи.

500 000 хиляди пострадали от пестицидната компания Dow в Бопал, Индия.

Това ли е прогреса приятелю?

[Last roman]

това е просто реколонизация.

[Малоум 2]

Елемаг, цялата работа с догмите в науката не е само в спирането (като забавящ, спиращ процес) на науката, а и в ограничаването и в кои посоки да се развива. И човека включително. Науката е в материалната част, точните науки. Но да се произнася за религии и философия е нелепо. Да си гледа физиката, математиката, инженерните науки. А човека е толкова комплексно нещо, че точните науки могат да се произнасят само в много тесен сегмент от науката - там където, както във физиката, няма изключения. Например няма жив човек без глава. Но има "без видим мозък" (има достатъчно инфо). А официалната наука така се е подпряла на мозъка за обяснение на толкова много неща, че излиза че е невъзможно да има човек без "видим мозък". И донякъде е права - повечето хора или умират или вече не са хора, като им махнат мозъка. Но има и такива, които изглеждат съвсем нормално и са си нормално адекватни.

А, не е съвсем така:

Науката дава истината, реалността, такава, каквато е! Конкретност на събитията и случванията. Ако ни интересуват, разбира се.

А не такава, каквото си я измисля мозъкът.

Той, мозъкът, в "затруднение към обяснение" (липса на знание за същност!) на случващото се, първо посяга към религиозните схващания на разкази, притчи и др. обяснения, тип шамани и врачки.

А официалната наука така се е подпряла на мозъка за обяснение на толкова много неща, че излиза че е невъзможно да има човек без "видим мозък".

Да, няма да е "традиционният" човек, това дето е без "видим мозък", защото не е изяснено от Науката, какво е мозък - не като картинка, а като същност.

Така че такъв извод не се прави от науката... напротив, когато откриха човек с половината течна субстанция на мозъка, прозряха, че не знаят "твърдата" съставка, като как работи. Честно си признаха, че са учудени, а не - отхвърляне на вече възприетото в науката, до този момент.

Това, че има неоткрити неща, не прави науката не_достоверна, т. е., не отпада вярата в нея, а преминава на следващ етап, който да съдържа познатото.

Както казал един от учените ... (съжалявам, не помня имена). "Науката започва при отпадане на предположенията!"

Мозъкът "предполага" ... много неща (чували сме култовата реплика: "Да, аз си знаех, че така ще стане!"), но реалността е една - единствена и съща!

Ако иска "мозъкът" да знае - методите са в науката , а не в шаманите и врачките.

...

[laplandetza]

Има възможност човек да не се доверява на научните "доми" и дори научните закони, но от доверието в откриването на такива закони следва научен и технически прогрес, включително възможността да ползваме интернет, сателити и да си комуникираме във форума От сляпото недоверие пък не следва нищо освен, че едни хора се мислят за много умни, а не са

Хмм, как да разбирам твоите думи, явно не разбираш дори най/бегло моята мисъл. В Науката , Знание е абсолютно задължително наличие на съмнения почти към всичко.Има големи разлики , в примера с приложенията, не е това дали или не, какво ще последва, предвидимост и пр, съмнението е много по/тънко, кръжи около въпросите Как и , Защо , как това се вписва в цялата гледка от прозореца. При други съмненията са директни, примерно Г.В, Теорията за суперструни , някои моменти в О.Т.О , К.Т.П./квантовите модели и пр. Съвсем отговорно твърдя и заставам твърдо в позиция, съществува откровен. и най / безскрупулна манипулация в науката и най/вече приложението и. Имам лични наблюдения, участие и такова на мои много близки хора.

Нека подхвана нещо разбираемо, например История, задължително е изкривяването и, Психология, Науките за устройство и функц. на човек/ огромни части от Медицината, Генетика и пр.

[sirius]

А, не е съвсем така:

Науката дава истината, реалността, такава, каквато е! Конкретност на събитията и случванията. Ако ни интересуват, разбира се.

А не такава, каквото си я измисля мозъкът.

Той, мозъкът, в "затруднение към обяснение" (липса на знание за същност!) на случващото се, първо посяга към религиозните схващания на разкази, притчи и др. обяснения, тип шамани и врачки.

А официалната наука така се е подпряла на мозъка за обяснение на толкова много неща, че излиза че е невъзможно да има човек без "видим мозък".

Да, няма да е "традиционният" човек, това дето е без "видим мозък", защото не е изяснено от Науката, какво е мозък - не като картинка, а като същност.

Така че такъв извод не се прави от науката... напротив, когато откриха човек с половината течна субстанция на мозъка, прозряха, че не знаят "твърдата" съставка, като как работи. Честно си признаха, че са учудени, а не - отхвърляне на вече възприетото в науката, до този момент.

Това, че има неоткрити неща, не прави науката не_достоверна, т. е., не отпада вярата в нея, а преминава на следващ етап, който да съдържа познатото.

Както казал един от учените ... (съжалявам, не помня имена). "Науката започва при отпадане на предположенията!"

Мозъкът "предполага" ... много неща (чували сме култовата реплика: "Да, аз си знаех, че така ще стане!"), но реалността е една - единствена и съща!

Ако иска "мозъкът" да знае - методите са в науката , а не в шаманите и врачките.

...

Реалноста, малоуме се възприема/формира във всеки мозък човешки. И факта, че възприемаме толкова много неща поразличен начин (политика, история и пр.), въпреки всички достижения и напъни на науката само показва каква част от нашето възприятие е научно подпряно. И каква (колко) не е. Като започнем с политиката като най-важната част за нашето обществено щастие да го наречем. Разбираш ли мащаба на нищожност на науката в нашия живот.

Като индивиди също една част възприемаме рационално, друга ирационално и трета егоистично. Или човешкият ум е троичен - мисъл (работи със сетивата), интелект (определя вярно, невярно) и его (определящо приоритети). Това съвсем грубо.

От тук науката е едно произведение на интелекта в една част от хората. Но не само. Отношението не спада към интелекта, а виж колко отношение влагаме към всичко, включително и науката. И трето, всеки човек в науката участва и с егото си.

От тук и минималната рационална част (точните науки) на науката и като цяло малкото и влияние за "щастието" на хората.

Та, малко трудно ще стигнем до "това което е" само на гърба/колелата(ако щеш и крилете) на това дето му викаме наука. Просто няма начин троичният ум да възприеме чиста реалност. Каквито и инструменти да имаме, все чрез ума работим. Без него всичко се обезсмисля. Затова не можем да го "махнем". Колкото и да го изчистим от субективност. Това засега се удава само в точните науки. Мисля че разбираш.

Та реалноста като "една единствена и съща" е вярно само за този, който го заявява - за един, единствен човек. Ако се вземе една достатъчно малка част от реалността, то тя би могла и да е една и съща за някаква група хора. Е, те това е науката. Но и религията и историята и дори свинското със зеле.

Виж ако говорим за критичното мислене, използвано и от хората в науката, то нещата придобиват по-голям мащаб. Повече хора влизат в тази група. Но вече поотделно - не само в групата наука.

[Малоум 2]

...

Като индивиди също една част възприемаме рационално, друга ирационално и трета егоистично. Или човешкият ум е троичен - мисъл (работи със сетивата), интелект (определя вярно, невярно) и его (определящо приоритети). Това съвсем грубо.

От тук науката е едно произведение на интелекта в една част от хората. Но не само. Отношението не спада към интелекта, а виж колко отношение влагаме към всичко, включително и науката. И трето, всеки човек в науката участва и с егото си.

От тук и минималната рационална част (точните науки) на науката и като цяло малкото и влияние за "щастието" на хората.

Та, малко трудно ще стигнем до "това което е" само на гърба/колелата(ако щеш и крилете) на това дето му викаме наука. Просто няма начин троичният ум да възприеме чиста реалност. Каквито и инструменти да имаме, все чрез ума работим. Без него всичко се обезсмисля. Затова не можем да го "махнем". Колкото и да го изчистим от субективност. Това засега се удава само в точните науки. Мисля че разбираш.

Та реалноста като "една единствена и съща" е вярно само за този, който го заявява - за един, единствен човек. Ако се вземе една достатъчно малка част от реалността, то тя би могла и да е една и съща за някаква група хора. Е, те това е науката. Но и религията и историята и дори свинското със зеле.

...

От тук науката е едно произведение на интелекта в една част от хората. Но не само. Отношението не спада към интелекта, а виж колко отношение влагаме към всичко, включително и науката. И трето, всеки човек в науката участва и с егото си.

От тук и минималната рационална част (точните науки) на науката и като цяло малкото и влияние за "щастието" на хората.

Щастието се състои (съдържа се като мигновение! ) в творческото изминаване на жизнения път - това осмисля живота на Човек. И понеже в заниманията с наука вероятността за творчество (его) е голяма, то Мозъкът, драпа към таково!..

И ако ще вярва на наука - то и отрицателният резултат - доказано постигнат, носи доза щастие, радост, смях и ред положителни чувства...особено във "враговете" по интелект! (Айнщайн ... се плези! )

Темата за творчество е застъпена изначално като "вяра", дори и в религията ... Господ създава, твори Света!.., за шест дни, да речем, а на седмия е седнал да си почине!.. Евалла, дет се вика! И "вдъхнал" тоя мерак за творчество и в Човека - иначе - скука до безкрайност му се вижда, животът.

Но, ако ще обръщаме внимание само на чувствената страна на Човек, то заблудата с "розовите слончета" ще е достатъчна...

Харесва-не харесва - не е достатъчно, обаче?!

Та, малко трудно ще стигнем до "това което е" само на гърба/колелата(ако щеш и крилете) на това дето му викаме наука. Просто няма начин троичният ум да възприеме чиста реалност. Каквито и инструменти да имаме, все чрез ума работим. Без него всичко се обезсмисля. Затова не можем да го "махнем". Колкото и да го изчистим от субективност. Това засега се удава само в точните науки. Мисля че разбираш.

Творчеството - не се задоволява с постигнатото! То, рови, търси, опитва, вкусва и ... достига (с критично мислене, разбира се) до нова мисловна основа, която да приеме за Гледна Точка, та да си изгради ... вече "теоретичен" модел, съответстващ на реалността с голяма степен на достоверност. Това, че "работим чрез ума" от къде го знаем?.. Ами от ЦЯЛАТА друга наука, която не се е занимавала с ума. Без него всичко се обезсмисля. Без него, няма "всичко", няма и термин за мислене-обезсмисляне и т. н. - осмисляне на каквото и да е. Доказана е необходимостта от мозък, демек , но и знанията за неговите проявления са плод на науката. Тази, дето показва конкретната истина.

Конкретната истина не е субективна, а обективна, защото се проверява от множество субекти с научни методи. Задължително потвърждаване на факти от експерименти (не само в точните науки, а във всички, които имат разработени методики) от независими лаборатории - ясно е! И не е глобална, а локална!

Установяването на връзките между отделни локални проявления на повтарящи се факти, е една от задачите на науката, въобще. Граници на приложимост!.. Това пък го изисква Разумът, за да е адекватно Поведението на субект, относно реалност...

Вярвам в едно, в друго - не, и т. н. - човещинки!

...