Космическа станция на Марс

[Р. Теодосиев]

Какви са плановете за тераформиране на Марс? Как ще изглежда една космическа станция на Червената планета? Гледай научно-популярния филм Mars Underground: Space Station on Mars, за да научиш отговорите:

[Малоум 2]

Има разминавания между желания и възможности. Сериозно са се захванали с колонизация на Марс, ама ... все нещо не достига:

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-Mars-One-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_20443.html

Проектът Mars One или как недомислиците убиват мечтата

Дискусията на годишната среща на "Марсианската общност"

...

[Р. Теодосиев]

Защо проектът Mars One претърпя провал?

http://nauka.bg/2015/77/Zashto-proektut-Mars-One-preturpq-proval-2015.pdf

Проектът за колонизиране на Червената планета Mars One почти със сигурност няма да се състои, но ние можем да се поучим от уроците.

[Frujin Assen]

Аз ще ви разкажа с думи най прости, защо тази експедиция до Марс е невъзможна, както и всяко друго колонизиране.

Защото дори да пратят хора на Марс и те там да направят база, крайният резултат ще е:

Вземете Луната, има технология която позволява да се изпратят там космонавти, че даже и да се колонизира. Въпроса е- За кви чемири (както казват в Зелениково). Каква ще е ползата няколко човека да робинзонстват било на Луната, било на Марс? Трябва да има нещо, заради което да си струва тия хора да стоят там, било то обработваема земя, златни мини, ако щете въглищни шахти... нещо. Иначе ще се получи група Робинзоновци, които си веят оная работа, а хората от земята ги гледат в "Марс брадър". Но това ще продължи само докато в "Биг Брадър" Азис заголи дупе и се признае в любов към Фики Стораро. Щото горещите страсти между Азис и Фики ще са по интересни от "Марс Брадър". Гледаемоста намалява, с нея и рекламите, с тях и парите... честито господа марсиански пионери.

Редактирано Септември 16, 2015 от Frujin Assen

[Joro-01]

Тоест след един сезон (хайде повече), като омръзнат и шоуто изгуби рейтинг / спре, парите ще секнат, поддръжката от Земята ще спре и ако хората там още не са се научили да си правят всичко - енергия, въздух, храна и части...

Ще ги помним като герои и пионери, първи дръзнали да колонизират Марс

Редактирано Септември 16, 2015 от Joro-01

[Joro-01]

Моето мнение е, че ако ще се пращат хора там, трябва първо да се изпратят там роботи способни автономно (не под дистанционно управление) да извършват изкопно - насипни и строителни работи.

Хората като дойдат само да проверят херметизацията

Заслужават да живеят в по-сигурни убежища, след като е скъпо да се върнат обратно.

Редактирано Септември 16, 2015 от Joro-01

[Frujin Assen]

Жоре, бърз въпрос. Ти защо още не си заминал за Уганда, или Танзания? Можеш да го направиш, хващаш самолета и си там. Много лесно и много бързо. Пътуването ти до там, и живота там ще са милион пъти по лесни, отколкото пътуването и живота на доброволците до Марс. Предполагам отговорът ти ще е-Защото Уганда не може да ми предложи нищо повече от България, даже е и по зле.

Точно същата е и причината НАСА да не готвят колонизация на Марс. Дори и да изпратят там хора, дори и да изградят колония, дори и да обезпечат напълно живота там, дори и да стане възможно редовно и безопасно пътуване до Марс. Даже да го има всичко това, каква е причината да стоят там? Ако е само за идеята, ти също можеш да идеш да живееш на южния полюс или в Уганда.

Докато не се намери нещо заради което си струва да се стои на Марс там колония няма да има.

Вече ти дадох примера с Луната, технически е възможно там да се построи колония, с редовни рейсове до земята. Но какъв е смисъла да се дават пари за това? Само за да си играят неколцина човека на Робинзон в космоса?

[Joro-01]

Несъпоставими аналогии правиш, приятелю.

В Уганда наистина няма какво да правя, а колкото до южния полюс, той вече е населен. Рядко но все пак. Ако попаднеш там, може да откриеш, че има някой банкомат, някоя кола, комуникации и целогодишни бази. Не съм се интересувал от темата, но от някъде съм чул съмненията, че може да се опитат да сфоромрат правителство. Това е малко офтопик и не знам колко е достоверно! Ще проверя нещата и ще пусна каквото открия в темата за Антарктида.

За Марс - на бас, че малко още да се развият технологиите, за там ще заминат хора. Въпреки липсата на космическата надпревара.

Съмнява ме начинът обаче, едва ли ще е чрез някакъв реалити формат.

[Frujin Assen]

За Антарктида грешиш. Единственото населено място там беше едно чилийско село с към 200 души население. Чилийците го държаха, за да претендират за част от Антарктида, обаче беше много скъпо, щото всичко нужно за живота караха отвън. Отделно другите страни не се хванаха на номера, та го закриха. Грешиш Жоре, няма коли, няма банкомати, няма нищо. Има едни идиоти, които си играят на държавност. Това докато дойде горския и ги изгони (в буквалния смисъл). Целогодишните бази съществуват основно по политически причини. Всички големи държави точат зъби за антарктическите подземни богатства, и желаят когато се разреши експлоатацията им да имат козове. Най големия коз е, че те са имали най голям принос в изучаването и съответно имат там целогодишни бази.

[Joro-01]

Е стига де, по твоята логика и на МКС / ISS няма какво да се прави.

Поствам и тази статийка (EN), пък нека всеки да си прецени доколко на Антарктида има селища, инфраструктура и т.н.

Извън въпроса постът е интересен, но с раво мога да бъда упрекнат, че не е за тук.

Antarctica – Fantastical World without Borders

Posted on February 4, 2012 by Michael Noel

What can I say about Antarctica? It really does occupy a different world than the one we live in. First and foremost, the human factor is such a minor one on this continent…we simply haven’t had the time to make our imprint on this frozen landscape. Much of this has to do with the fact that it was only discovered relatively recently, in 1820, and since then has been more or less shielded from human habitation or industry.

True, I journeyed to Antarctica in January 2012 for the penguins and the glaciers…but what really made this place unique to me was the international aspect of the land. Though some may dispute this, it belongs to no one country, but is instead shared by researchers from around the globe. For a traveler like myself used to the hoopla of passing through international borders, it was fascinating to see how easy it was for nationals of Russia, China, Chile, Korea, Uruguay, Argentina, and other countries to freely intermingle and walk unopposed through each others bases. Nowhere else in the world that I know of is this possible…it’s a phenomenon to be experienced, to say the least.

But first…the backstory, how did I even get to Antarctica? Before I did the research, I wasn’t even aware of the fact that you could even fly there, much less visit as a tourist.

Essentially, it came down to the fact that myself and several other world-traveling speakers specializing in Microsoft SharePoint decided that it was about time to organize a speaking event on the final continent that we had yet to speak on. There had never been an organized event to speak on SharePoint there, so we set a goal to visit with the primary purpose of ‘spreading the SharePoint love,’ as we put it.

The perfect opportunity came in the form of an organization we created in 2011 called Sharing the Point (STP), a speaking tour group with the recognized goal of spreading the reach of SharePoint beyond its ‘traditional’ borders. We had previously organized an STP event back in 2011 that visited Beijing, Manila, and Vietnam, and were looking for the next set of destinations. The large South American metropolises of Buenos Aires, Montevideo, and Santiago were logical choices, and with the phenomenal support of SharePoint companies FPWeb and AvePoint we took the opportunity to arrange for the final stop to be organized on Antarctica itself!

Apparently there are regularly scheduled flights to Antarctica! The only issue is that you need to essentially charter your own plane and buy all of the seats to fly it down there. Fortunately, there was a company that specializes in this and has airplanes specifically suited for the task. The company we used was Victory Antarctic, a tourism provider that organizes cruises and flights down to the 7th continent.

The flight itself is a comfortable three hours long, and the plane we flew on was a turboprop, aBeechcraft King Air 100 that seats six passengers. It was a very comfortable ride, we flew up to 28,000 feet for the majority of the flight and only had a few minor bumps. The landing at theTeniente Rodolfo Marsh Martin air field (SCRM) is quite interesting, as it is a runway composed of crushed gravel, a first for me.

Our landing at Teniente Rodolfo Marsh Martin airfield in Antarctica

The airport, run by the Chilean Air Force, is the largest and only Antarctic airfield that is not made up of ice, and is subsequently fairly important for the research stations here. Indeed, there were a surprising number of landings that took place in our time here, this airfield was quite busy considering its location!

We arrived in the height of summer, in the warmest part of Antarctica no less. Subsequently, the temperatures were not bad at all, and would be above freezing during the day and only slightly dip below freezing at night. This was the time of year when the research facilities would have their new construction and upgrades performed, and we witnessed more than a few workers putting in new infrastructure at the Russian, Chilean, and Chinese research stations there.

Indeed, the spirit of international cooperation was extremely powerful here. King George Island, where we stayed, has the densest concentration of research and civilian population centers, with Chilean, Russian, Uruguayan, Argentinian, Korean, Polish, Peruvian, Czech, and Brazilian bases all within a short hike or a zodiac ride from each other. Indeed, many of the workers and researchers from each of the bases know each other and exchange gifts, local foodstuffs, and help when needed.

In our discussions with the Russian and Chilean base commanders, we found that the spirit of cooperation goes even further. The Chinese have th

Още:

http://sharingtheglobe.com/2012/02/04/antarctica-fantastical-world-without-borders/

Редактирано Септември 18, 2015 от Joro-01

[Joro-01]

Едно концептуално видео от НАСА за прочуването на Марс

 

[Last roman]

а как да стигнем до Марс... за три дни:

Ученият от НАСА Филип Лубин (Philip Lubin) разработва лазерно задвижван кораб, който ще може да стигне до Червената планета за 3 дни, съобщава Science Alert.

Именно бавното придвижване на космическите кораби е това, което ни пречи да осъществим междузвездно пътуване, без значение колкото добре сме изследвали космоса. Способни сме да ускорим частици почти до скоростта на светлината, но се затрудняваме да ускорим космически кораб дори до 3% от нейната скорост.

Идеята на Лубин е сходна на тази на Бил Най (Bill Nye) за "соларно плаване". Докато идеята на Най за "фотонна тяга" обаче разчита на импулса на фотоните да се движат напред, то концепцията на Лубин ще е фотоните да идват от огромни лазери на Земята.

^{Космическото "платно" - идеята на Най.}

Тази идея може да звучи много пресилено, но във видео на NASA 360 Лубин обяснява, че технологията за нея е доста достъпна и че системата лесно може да бъде мащабирана.

"Отскоро има напредък, който ще пренесе идеята от научната фантастика в научната реалност", заяви ученият от НАСА. "Не ни е известна причина да не можем да го направим", допълва той.

Как ще работи системата?

В момента, когато изстрелваме ракета, тласъкът идва от изгаряне на химикал - ракетното гориво. Само че, горивото хем тежи, хем е изключително неефективно в сравнение с ускорението, при което се използва светлина или друго електромагнитно излъчване за ускоряване на обектите.

"Електромагнитното ускорение е единствено ограничено от скоростта на светлината, докато химическите системи са ограничени от енергията на химичните процеси", пише Лубин в статия за технологията.

Докато електромагнито ускорение в лаборатория обаче е сравнително проста задача, то изисква много сложно и скъпо оборудване - като например пръстен от свръхпроводящи магнити, които се използват в Големия адронен колайдер. Освен това не е лесно размерът на оборудването да се промени, за да е подходящ за космическо пътуване.

Фотонното задвижване от друга страна, теоретично работи без значение от мащабите на задачата, и така се превръща в осъществим вариант.

Как обаче фотоните могат да задвижат нещо толкова голямо като космически кораб?

Въпреки че нямат никаква маса, светлинните частици имат едновременно енергия и импулс и, когато се отразят в обект, този импулс се превръща в лек натиск. С голямо отразяващо платно е възможно да се създаде достатъчно импулс за постепенното ускоряване на космическия кораб.

Въпреки че Лубин и екипът му още не са изпробвали своята система, техните изчисления показват, че фотонното задвижване може да закара роботизиран кораб на Марс само за три дни.

 

http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Do-Mars-za-3-dni-s-fotonen-dvigatel-video_38756.html

[Joro-01]

Идеята не е лоша, ама има за дялкане доста.

Ето един пуснат слънчев платноход от JAXA = http://global.jaxa.jp/projects/sat/ikaros/

Писано е и за него във ворума