Прокуденият от небесата

[П. Теодосиев]

Ли Бай урежда среща на земното и небесното в „Прокуденият от небесата“

Стихосбирката „Прокуденият от небесата“ (ИК „Изток-Запад“) ни среща със стиховете на Ли Бай – един от най-значимите поети в китайската литература, чиято поезия е изпълнена с фантазия, богата емоционалност, мечтателност, съзерцание и изящно боравене с езика.

Поезията винаги е заемала особено място в китайската култура и дори в китайската държавност. През вековете тя е запазила сакралния си смисъл на посредник с други измерения на реалността, на проводник на хармонията и регулатор на взаимоотношенията между човешкото, земното и небесното.

Един от най-видните представители на китайската поезия е Ли Бай – живял и творил по времето на династията Тан (618–907), когато китайската култура достига забележителен разцвет. Поезията на Ли Бай е наситена с митологични отгласи, с възторг от замаха и величието на природата, с копнеж по необятността на Безпределното. Подхранвана е и от даоистки, и от будистки нагласи, но същевременно е топла, човечна, изпълнена с болка по отминаващото, с горчивина от разделите, с противоречивия стремеж и към установяване, и към всеподновяващо се странстване... Поетът е въплъщение на духа на свободата, на живота, на действеността. Този дух се проявява и в неговото творчество, пропито с магическата сила на вътрешното напрежение и с висока лиричност. Най-вероятно това е причината Ли Бай да бъде наричан магьосник. Признат от своите съвременници, а по-късни и от множество литературоведи, Ли Бай е смятан за реформатор на стиха, внесъл в него красота и дълбок смисъл, въплътен в реалистична форма. Ли Бай умее да слуша и разбира ромона на ручея, песента на вятъра, може да общува с природата като с живо същество – той постоянно търси общение с природата. По-голяма част от живота си прекарва в пътешествия, по време на които написва множество творби,обрисуващи причудливи природни пейзажи на звънлив език. Но в тези стихове навсякъде присъства и самият поет със своите мисли и чувства. Това придава на стиховете му за природата – някои от които изпълват и страниците на стихосбирката „Прокуденият от небесата“ – изключителна лиричност.

Смята се, че Ли Бай (литературно произношение Ли Бо) – класик на китайската поетична литература по времена династия Тан – е роден през 701 г. в семейството на богат търговец в пограничните райони на северозападен Китай на династия Тан (дн. Киргизстан). През 705 г. семейството му се връща в Китай. Около 720 г. до края на живота си (през 762 г. в град Данту) обикаля страната. За по-малко от две години (742–744) е дворцов поет в столицата Чанан. За живота му има сведения в хрониките „Таншу“ и „Син Таншу“. До наши дни от Ли Бай са запазени около 900 стихотворения и над 60 произведения в проза. Впечатляват неговите начетеност и ерудиция, богатата му фантазия, свободомислещият му дух. Творчеството му оказва голямо влияние на следващите поколения, а след смъртта му е наречен “Безсмъртния поет“.

Едно от големите достойнства на „Прокуденият от небесата“ – освен силната емоционалност, себепознанието и съзерцателното наблюдение на природата, с които Ли Бай преминава отвъд рамките на стандарта и ни пренася в друг, мечтан свят – е блестящият превод от класически китайски на София Катърова и Антоанета Николова. Книгата, която съдържа и илюстрации от „Поезия от династия Тан в калиграфия и илюстрации“ (съставител Хуан Фънчъ, династия Мин) е поредното изящно попълнение в поредицата „Световни поети“, където досега са излезли „Стихове от Студената планина“ на Ханшан, „100 хайку“ от Мацуо Башьо, „Магмата. Слепият часовник“ на Йоздемир Индже и „Превъртане на световете“ на Георги Рупчев.

Откъс от „Прокуденият от небесата“, Ли Бай
ПИЯ САМ ПОД ЛУНАТА

1.

С кана вино сред цветята

без другар до мен да имам

чаша вдигам към луната,

а със сянката сме трима.

Ала как луна да пие?

Сляпо сянката ме следва.

Но сега са с мен и ние

веселим се до последно.

Пея и кръжи луната,

пляскам – сянката се люшка.

Как задружни сме пияни,

трезви ли сме – ще се пръснем.

Ала в часове честити

пак в безкрая с тях ще скитам.

2.

Небето, ако не обича вино,

то нямаше Звезда на виното да има в небесата.

Земята, ако не обича вино,

то нямаше да има Винен извор на земята.

Небето и Земята щом обичат вино,

нима да пиеш вино срамно е пред небесата?

Прилича то на просветлен, ако е бистро,

подобно на мъдрец е, щом е мътно.

Мъдрец и просветлен щом пият вино,

защо ми е безсмъртните да търся.

С три чаши вниквам в Пътя на безкрая.

С един черпак с природата се сливам.

На трезвите не ще разкрия тази тайна.

Мен стига ми, че с виното щастлив съм.

Винен извор, Дзиуцюен – учредена област още през династия Хан (II в.пр.н.е.), важен начален пункт на Копринения път. Днес се намира в провинция Гансу.

3.

През третата луна във Сиен’ян

безброй цветя – бродирана коприна.

О, пролет е, а ти тъгуваш сам.

Но има лек – да пийнеш чаша вино.

Беди – успехи, дълъг – кратък път...

Промените решили са отдавна.

Как трудно е събитията да се разберат.

Но с виното животът и смъртта са равни.

Щом пийна, несъзнато се отпускам

и тялото ми сякаш че го няма,

Небето и Земята се изгубват.

От тази радост няма по-голяма.

Сиен’ян – старото название на тогавашната столица Чан’ан.