Аржентина. Разрухата на една страна

[alvassareiro]

Зима. Хиляди са струпани пред парламента с искане за незабавна оставка на правителството. Едно гордо общество, доведено до ръба на социалната и икономическа разруха. Една държава, преживяла благодентствие през 50те и 60 чрез силна държавна икономика и социални мерки, преминала през един авторитарен режим, вкарал хиляди в лагери и затвори. Едно общество от края на континента, преминало през изключително труден период на преход от диктатура към демокрация. Преживяло инфарктния преход от социална и държавна икономика към въвеждането на неолиберална икономика чрез усилена приватизация, пренасочване на всички социални, здравни и образователни дейности към местната власт, въвело валутен борд в началото на демокрацията чрез паритет на местната валута към чужда и забранило печатането на пари....Резултатът от тази неолиберална икономика е катострофален - политическа криза, глад и мизерия, инфлация до небесата, бедност и нищета в някога процъфтяващите индустриални квартали и градчета. Пусти гари, разрушени села....Та въпросът е някой може ли да се сети коя е тая държава?

Да, красив град е Буенос Айрес.

Редактирано 8, 2015 от alvassareiro

[stinka (Rom)]

Зима. Хиляди са струпани пред парламента с искане за незабавна оставка на правителството. Едно гордо общество, доведено до ръба на социалната и икономическа разруха. Една държава, преживяла благодентствие през 50те и 60 чрез силна държавна икономика и социални мерки, преминала през един авторитарен режим, вкарал хиляди в лагери и затвори. Едно общество от края на континента, преминало през изключително труден период на преход от диктатура към демокрация. Преживяло инфарктния преход от социална и държавна икономика към въвеждането на неолиберална икономика чрез усилена приватизация, пренасочване на всички социални, здравни и образователни дейности към местната власт, въвело валутен борд в началото на демокрацията чрез паритет на местната валута към чужда и забранило печатането на пари....Резултатът от тази неолиберална икономика е катострофален - политическа криза, глад и мизерия, инфлация до небесата, бедност и нищета в някога процъфтяващите индустриални квартали и градчета. Пусти гари, разрушени села....Та въпросът е някой може ли да се сети коя е тая държава?

Да, красив град е Буенос Айрес.

А като са цъфтели що не са си останали с предната система преди неолиберализма?

ПС бързо кажи коя е тя?

[alvassareiro]

Две неща са сигурни. Аржентина процъфтява преди неолиберализма. Милиони тръгват да емигрират натам. Това води до създаването на една солишдна работническа индустриална класа, чиито проблеми аржентинците решават по уникален и оригинален начин - измислят свой среден път, който не е комунизъм, както в третия свят, а перонизъм. В резултат Перон става толкова популярен, че управлява цели два мандата - 10 години - и двата печели на свободни демократични избори с над 60%. За държавните мерки и социалната държава няма да говоря - между 1945-7 година БВП расте с 45%, заплатите нарастват с 60%, а аржентинската икономика е най-бурно развиващата се в латинска америка. Аржентина спасява Испания на Франко от глад. Перон е толкова популярен, че партията му има две коренно противоположни крила - крайно ляво, в което влизат всички марксисти, анархисти, комунисти, и крайно дясно, в което е част от генералитета и католическата църква. Коя друга партия в света има такава ножица?

Става ясно, че опозицията - гражданския радикален съюз, партията на Иригойен - никога не може да спечели на избори. Част от генералите подозират Перон в марксизъм, а църквата пък му вдига мерника заради Евита. Създава се едно тайно съглашение, което се опитва да го отстрани. Говоря не за преврат, защото армията е на негова страна - Перон участва в хунтата от 1943 на Еделмиро Фарел и Роусън. Говоря за убийство. То е реализирано по изключително брутален начин.

На 16 юни 1955 в 12.05 по обед двайсет самолета на ВВС започват масирана бомбандировка над центъра на Буенос Айрес - това не е опит за преврат, а опит за убийство на президента и цялото правителство. След 4 часа бомби, убитите са над 300. Оцелен и автобус с деца. Перон се изплашва и бяга от страната.

На власт идва едно слабо военно правителство, наречено Освободителна революция, първо е ръководителят на атаката ген. Лонарди, а после ген. Арамбуру, диктатура, управлявала от 1955 до 1958, и въвела деперонизацията - забранява се дори споменаването на името на Перон, а партията му е забранена. От 1958 до 1966 се сменят 3 демократични правителства, които не могат да се преборят с инфлацията, съответно Фрондиси, Гидо и Илия, последния свален от поредния преврат на ген. Хуан Карлос Онгания. Втора хунта до 1973, през която се изреждат още двама военни президенти, като страната продължава с перонистката икономика, но не е в състояние да се справи с инфлацията.

През 1973 военното правителство на Ланусе сключва пакт с перонистите, легализира ги, и изборите са спечелени от Кампора - кандидатът на Перон, който има все още изрична забрана да се връща. Кампора маха забраната, а после подава оставка. Перон се връща, като страната попада в тотален хаос - старият генерал е на 77, на летище Есейса го чакат 5 милиона верни перонисти, половината са марксисти, другата половина са десни. Избухва конфликт и жертвите са стотици. Перон каца на друго летище, и след няколко дни се среща с привържениците си, като говори от терасата на Каса Росада, както навремето го е правил с Евита. В кратка реч се разграничава от марксисткото крило, и 2 милиона присъстващи се изтеглят от митинга. Минават в нелегалност и почват атентати и отвличания на министри, в тч и на ген. Арамбуру, президент между 1955-58, идеолог на деперонизацията, чието тяло е намерено разчленено.

Все още Аржентина няма икономически проблеми обаче. А политически. Перон умира на 1 юли 1974. Президент става вицето му, жена му, Исабел, която аржентинците наричат Кучката. Слабохарактерно и превзето същество, което е под влиянието на любовника си, икономически министър и бивш иконом на Перон. Ситуацията с партизаните излиза извън контрол, и президентшата бяга от страната. Хаосът е тотален. Обществото очаква военните, и те не закъсняват.

По абсолютно мирен начин през нощта на 24 март 1976 г. е извършен петият за 35 години военен преврат. Различното е, че за първи път в правителството влизат и трите рода войски - ген. Хорхе Рафаел Видела, началник щаб и команданте хефе дел ехерсито, ген-лейтенатн Емилио Едуардо Масера, началник на флота, и генерал Орландо Рамон Агости, шеф на ВВС. Новото провителство амбициозно нарича себе си национална реорганизация, нещо като перестройка.

[ABBEY18]

Сега Аржентина ли се казва новата ти димна завеса? Хубаво си възхваляваше исляма и цветните революции, какво ти трябва да се връщаш чак в далечната 74-та. Като ще е Аржентина, защо не Чили? Там не е ли по-интересно, или Никарагуа?Или Уругвай?

[alvassareiro]

Властта на хунтата си поставя няколко амбициозни задачи

- да унищожи подривните нелегални марксистки структура на перонистката революционна младеж, и на перонистите марксисти, наречени Монторенос

- да реолганизира коренно икономиката

- да реорганизира коренно цялото аржентинско общество, да го дисциплинира, възпита, сплаши, както правят само военните с мустачки.

По първата точка страната се разделя на военни области, в които действат извънредни военни съдилища, като военните окупират цялата политическа система на страната - губернатори, министри, посланици, всичко е от лейтенант нагоре. Създадени са над 3000 нелегални центъра за задържане. Започва брутална репресия над всеки инакомислещ, не само самите партизани с бомбите, но и писателите, актьорите, атомните физици и математиците, които се струват подозрителни на хунтата. Действат специални бригади за отвличания, които от 1977 спират с разстрелите, и просто упояват и хвърлят в морето. За 8 години изчезват 30 000 души. Арестуват и около 2000 бременни жени, които раждат в лагерите, после са убивани, а децата са давани на бездетни военни. Аржентинското общество е сплашено до дъното на костите си, и никой не смее гък да каже, да не е следващия в списъка на изчезналите.

Вътре в самата хунта има също много напрежение. Видела и Масера си успорват властта, докато през 1978 Видела е преизбран за президент, а Масера заместен с Ламбрускини.

През 1981 Видела е заменен с Виола, който планира демократичен преход, затова кръка около Масера набързо го сваля и слага един палячо, т.нар. Галтиери. След като размахва пръст на САЩ и Великобритания с историческата фраза - САЩ и УК, ако искат да дойдат, да дойдат, ние ще ги чакаме...вкарва страната в безумна война, около 5 000 жертви и тотален национален позор....

По отношение на икономическата част в средата на 1976 още Видела назначава за финансов министър Мартинес де Ос, който въвежда за първи неолибералната икономика. Внезапна редукция на държавните разходи чрез съкращения и замразяване на заплатите, вдига цените на бензина и транспорта, освобождава лихвите по кредитите, рязко намалява митата, и с декрет понижава курса на долара спрямо песото.

Внезапно Аржентина е залята от западни стоки - Сони, Сименс, ала бала, а евтиния долар развръзва невиждано търсене. Аржентинците пълнят количките с електнроуреди, развирят се финансовите пазари и спекула, в резултат.....месечна инфлация от 300 процента, местната икономика не може да конкурира японските стоки, и фалира, безработица, стагнация, балон от кредити без покритие.През 1980 де ла Ос национализира частния дълг, като държавният дълг сумиран към частния дава 600 % ръст. През 1982 е извършена девалвация на песото, като се махат три нули, в резултат цените растат още повече.

Неолибералната политика обаче е най-жестока в следващия период - през 1984 хунтата пада, като преди това последния военен президент - Биньоне, унищожава архивите за военните престъпления и освобождава от наказателна отговорност висшия генералитет. Печели основният опонент на перонистите - радикалната партия на Раул Алфонсин. Проблемът при него е високата инфлация и външен дълг, безработицата, която при Перон е била 1%, става 30 %, и три опита за преврат, защото са в ход процеси срещу хунтата.

Икономическата политика на Алфонсин е свързана с планът Аустрал, нова парична единица, като един аустрал е 1000 песо, прикрита девалвация. Евтиният долар обаче отново води до нова инфлация на вече девалвираната монета.

През 1989 печели перонистката партия на Карлос Саул Менем, като ситуацията е толкова тежка, че Менем влиза в мандат 6 месеца преждевременно. Хиляди гладни аржентинци разграбват супермаркетите.

Най-големият куриоз е, че именно перонист е на-големият рушител на онова, което е създала партията му. Менем въвеждабрутален неолиберализъм, като принуждава Конгресът да му гласува извънредни пълномощия в икономическата сфера, един вид в икономиката е обявено извънредно положение, и се прокарват всякакви решения без нуждата от гласуване в парламента, а само на мин. съвет.

Неолиберализмът е в разцвета си. Новият финансов министър Доминго Фелипе Кавало прави нещо уникално - политика на конвертибилидад, демек едно песо е е един долар, и забранява на Националната банка да печата пари. Това е имитация на валутен борд. Държавата озаптява инфлацията, най-големият бич на аржентинската икономика, породен от евтиния долар, което води до макроикономическа стабилност, но става като при нас - няма ръст, безработицата расте, няма производство, страната влиза в тежка стагнация, и рецесия.

В същото време забраната за печатане на пари прави икономиката неконкуретноспособна, в допълнение с ниските вносни мита, и в невъзможност да запълва бюджетните дупки. Така, за да ограничи федералните разходи, Менем трансферира към местната власт всички държавни дейност - транспрот, болници, училища, без да прави федерални финансови инжекции. Междувременно почва усилена приватизация. Приватизират се първо влаковете, после и пътищата. Частни компании взимат шосета на концесия, и налагат пътни такси. В резултат строят пътища само там, където имат изгода. Шосета в провинцията почти не се строят. Закриват се цели жп линии, и провинцията остава без транспорт.

Ефектите са мигновени. Един сравнително развит център, и една страшно запустяла периферия, без пътища, болници, училища.

Пред огромната безработица, маргинализация и разруха, както и чужди монополи, Менем губи през 1999 и на власт идва коалиция между двете най-големи опозиционни партии - радикалтата и националната, наречена Алианса. Президент става Фернандо де ла Руа. Той кани финансовия министър на Менем, Кавало, защото само той може да деактивира неолибералната бомба. Пред слухове от нова девалвация на песото, хората масово почват да си теглят парите от банките - нещо като КТБ, но с всички банки наведнъж. За да спре банковите фалити, Кавало налага банкова ваканция - можете да теглите само до 250 долара месечно. ...Стотици хиляди нападат супермаркетите, и президентът е принуден да обяви извънредно положение. И се връщаме в началото на първия ми пост, когато забравих да кажа, че презинетът бяга от президентския дворец с хеликоптер, за да не бъде линчуван. За една година се изреждат 5 президенти.

Та това е прекрасен пример за ефектите от неолибералните икономики.

Аржентинското общество, най-развитото и хомогенизирано и с най-нисък коефициент на Джини, т.е ножица богати - бедни, с най-динамична икономика в Южна Америка, с най-бързо растящ БВП, и най-ниска безработица от 1 процент, всичко това през 1950, през 2000 е едно мизерно и маргинализирано гладуващо и бичувано от инфлацията общество, бедстващо и в пълна разруха, резултат от неолибералната политика, започнала през 1976.

Тука трябва да спомена, че между 1930-1980 Аржентина е най-индустриализираната страна на юг от САЩ, със силно развита и застъпена и активна работническа класа, и в революционна обстановка. Уникалното вече го казах, тази работническа класа се реализира не чрез един пагубен комунизъм, а по един среден път - перонизъм - активна държава, ограничена национализация, частна собственост, традиционни ценности, здрав национализъм, т.е най-доброто и от ляво, и от дясно. Неуспехът на обществото им изглежда се корени в неспособността да преодолеят негативите от икономическия растеж - инфлацията - и стремежът насила да бъде прекършен Перон. За него обаче алтернатива няма - и след 25 години безпътица, решават, че неолиберализмът е панацеята. Ефектите са упостошителни, защото негативните ефекти стават национална катастрофа.

Редактирано 8, 2015 от alvassareiro

[alvassareiro]

Защо ми сменихте заглавието на темата?

Да влезем малко в детайлите и да добавя, че за поне половината аржентинци Перон е олицетворение на злото. Стачки, масирана пропаганда, биобордове и речи нон стоп, детски приказки с логото - Гласувай за Перон - са само малка част от аржентинския среден път на развитие.

Свалянето на генерала е зрелищно. Атаката, която описах в началото, е от 30 самолета, и трае 16 часа. 300 жертви и 1000 ранени в най-масираната бомбандировка в историята на Америка. След което самолетите бягат към Угуруай. На следния ден Перон заявява - за всеки един от нашите, петима от техните. СТраната е на ръба на гражданска война. Месец по-късно генерал Рохас, един от вдигналите се срещу Перон, другите са Арамбуру и Лонарди, разполага флота срещу петролните рафинерии в Ла Плата и открива огън. След това дава ултиматум на Перон да подаде оставка, или корабите ще влязат в устието на Парана в рио де ла Плата и ще почнат масиран обстрел на Буенос Айрес, подплатени с нови масирани бомбандировки. Перон бяга в уругвайското посолство, оттам с хидроплан по река Парана пристига в Асунсион де Парагуай. Започва 18 годишно изгнание на генерала.

Новото правителство нарича себе си Освободителна Революция. След два месеца ген. Лонарди е сменен с ген. Арамбуру, който започва интензивна деперонизация, имитираща денацификацията на Германия. Към 1957 военните решават да дадат властта на демократичните партии, но не и преди да променят конституцията - перонистката конституция от 1949 г., даваща право президентът да бъде преизбран, отпада, и се връща конституцията от 1930. Перонистката партия е забранена, всички перонистки функционири са с забрана да заемат висши постове в администрацията. При забранена перонистка партия, изборите огт февруари 1958 са между две фракции на перонистката опозиция - Union civica radical del pueblo на Рикардо Балбин, твърдо антиперонистка, и Union civica radical intransigente на Артуро Фрондиси. Последният сключва пакт с Перон, тогава във Венесуела - аз легализирам пареностката партия, а ти призоваваш твоите хора да гласуват за мен.

Фрондиси печели основно благодарение на перонисткия вот. Така и не легализира партията на Перон. Започва политика по привличане на чужди инвестиции главно в тежката промишленост, увеличава заплатите с 60 процента. Усилената индустриализация е съпроводена с внос на суровини, което вдига инфлацията. Правителството взима заем от МВФ, замразява бюджетните заплати, излиза от икономиката, което води до ръст в безработицата, и реализира първата девалвация на песото. Това е политиката на фин. министър Алваро Алсогарай. Започват стачки и гражданско неподчинение. Фрондиси въвежда извънреден план, който разделя страната на военни зони, в които военните имат повече права от цивилните губернатори. Тези репресивни мерки срещу прогресивната работническа краса, в мнозинството си перонистка, водят до окончателния разрив между Фрондиси и Перон.

Успоредно с напрежението между правителството и Перон, друг конфликт назрява - този с военните. Висшият генералитет от началото е против Фрондиси, който прави пакт с Перон. През 1959 тържествува кубинската революция. Артуро Фрондиси отказва да се присъедини към изолацията на Кастро, наложена от Кенеди. Отношенията със САЩ се напрягат. Военните виждат във Фрондиси перонист и комунист. Перонистите го ненавиждат, защото не легализира партията им. Обънат против всички, накрая Фрондиси легализира най-сетне перонистката партия, която се явява на местни избори, и печели в повечето провинции. Военните плашат с преврат. Като последна маневра, Фрондиси уволнява всички министри, и замества губернаторите в перонистките провинции. Но вече е късно.

...Вече е 7, и президентът продължава да е под арест" 29 март 1962 Фрондиси е свален от военните, и заточен на остров Мартин Гарсия. Президент става Хосе Мария Гидо, председател на Сената. В първите дни от мандата си Гидо подписва съглашение с армията, с което отново забранява перонистката партия, наред с комунистическата. Забранени са и стачките, както и връзките между синдикати и политически партии. Алсогарай отново поема финансите и прилага строги икономии, забавя пенсиите, и взима нови заеми. Гидо се крепи единствено на военните.

Междувременно самите военни са се разделили на две фракции - сини и червени. Сините искат армията да се оттегли от управлението на страната. Червените настояват да са гарант, че Перон никога повече няма да дойде на власт, дори това да означава преврат след преврат. В началото Гидо подкрепя червените, но после тръгва със сините, които са мнозинство.

Гидо назначава лидерът на сините, ген.Хуан Карлос Онгания, за шеф на въоръжените сили. След кратък период на затишие, избухва Кубинската криза. Аржентина официално се присъединява към блокадата на Куба, но шефът на ВВС отказва да изпълни заповедите на Гидо. Следва уволнение. Това активизира червените. През април 1963 избухва ново военно въстание, с участието на ВВС и флота. Червените превземат радиото и телевизията, а Онгания застава начело на лоялистките войски. Започва епична битка в центъра на Буенос Айрес между двете фракции на армията, с използване на масирани бомбандировки, флот и пехота. Битката се води по кръстовища, паркове и площади, пред изумените погледи на цивилните глаждани на столицата. Подводници атакуват самолетоносачи, истинска война. Бомбандировки, сухопътни десанти и танкове.

На новите избори Перон призовава да се гласува с бяла бюлетина. На изборите се явяват двете фракции на Радикалната партия- съотв. Артуро Илия и Оскар Аленде, и ген. Педро Еухенио Арамбуру, от страна на военните, представлящат най-твърдия антиперонизъм.

Печели Артуро Илиа. Илиа гласува два закона - за намаляване цените на лекарствата, и анулация на петролните договори, ключени от Фрондиси. Това му спечелва антипатията на военните и на САЩ. Перонистката партия също се вдига на двумесечна стачка заради интервенциите в синдикатите. Перон тръгва на тайно завръщане към Аржентина, но самолетът му е върнат над Аржентина обратно към Испания. Перон тръгва да защитава най-радикалната фракция от перонизма.

"В последните часова на 27 юни 1966 тежката институционална криза се разреши с разделянето на д-р Артуро Илиа с поста президент на Републиката. Министрите бяха привика но спешност, и всички подадоха оставка"

Същата нощ въоръжените сили на Аржентина извършват четвъртия военен преврат, превръщайки ген. Хуан Карлос Онгания, лидер на синята фракция в армията, в новият президент на военната диктатура, нарекла себе си Аржентинска революция.

Редактирано 9, 2015 от alvassareiro

[Warlord]

Вай Санта Мария! Само латиносите могат да сътворят такъв цирк.

А какъв е бил резултата от мазалото между сините и червените в Буенос Айрес? И как така кротват за новите избори, на които цъфват съвсем нови кандидати?

[Perkūnas]

Корените на злото са може би в латино-тоталитарната държава, която всъщност е Аржентина? Логично е след ВСВ да е просперираща държава -- цяла Европа е в развалини и кой както може, си търси късмета навън...

[alvassareiro]

Ми това е редовен цирк, а аржентинците са повече италианци и немци, отколкото латиноси. 24 жертви е резултатът от битката, не са много. Интересна е тенденцията да се сваля правителство от преврат, и след 2-3 години да правят избори, на които се явяват два, три кандидати на радикалната партия, удобни на военните, хем да се оправят с икономическата патаклама, а в случая с 1963 се явява и ген. Арамбуру, бивш военен президент. Важното е да не управляват перонисти.

Въпреки всичко, мен повече ме впечатли бомбандировката над Буенос Айрес .https://www.youtube.com/watch?v=5Q1U6gPFLiQ

400 цивилни жертви и 3 000 ранени.

Корените на злото са може би в латино-тоталитарната държава, която всъщност е Аржентина? Логично е след ВСВ да е просперираща държава -- цяла Европа е в развалини и кой както може, си търси късмета навън...

Корените на злото са точно в обратното - неспособността да се даде адекватна алтернатива на перонизма.

Редактирано 9, 2015 от alvassareiro

[Galahad]

Всъщност латиноамериканските диктатори провалят не само шансовете на Аржентина, но и на целия континент за едно по-добро бъдеще. А големият шанс са двете световни войни, които обаче най-малко се усещат като бойно действия в Америките. Именно тогава САЩ от бивша колония дръпва до водеща световна сила.

Разбира се диктаторите са по-скоро продукт, отколкото причина. Каквато метрополията, такива и колониите. Самата Испания, която общо взето е сред най-леко миналите световните войни успява в промеждутъка им да си спретне гражданска. Като цяло диктаторите благодарение на отдалечеността от войната на страните им се сдобиват с незаслужено добра репутация, която се срива в следвоенните години, когато другите страни се възстановяват и дръпват напред, а те си тъпчат на същото място. Така колкото повече време минава от световните войни, толкова по-малко диктатори остават. Студената война като глобална политическа криза също им се отрази благоприятно, защото противостоящите си страни подкрепяха разни диктатори, в т.ч. и тези в Латинска Америка. Но когато и тя приключи, с нея свърши и ерата на диктаторите.

Перон подобно на всеки диктатор си служи с репресии, пропаганда и популизъм. Това оформя някакъв кръг от фенове, но е крайно недостатъчно за да има надеждна опора.

[alvassareiro]

Перон не е диктатор. Популист да.

А опората му е впечатляваща.

Редактирано 9, 2015 от alvassareiro

[Galahad]

Е, то и Хитлер идва на власт с избори. Почти всички диктатори не си признават, че са такива. И пак обикновено в някакъв етап, най-често началния се ползват с широка подкрепа и на тях се възлагат големи надежди. Случва се дори когато идат насилствено на власт. После се оказва, че диктатурата като механизъм не работи, но пък това най-често се разбира като се изредят няколко диктатора и се види, че хората се сменят, проблемът с управленския механизъм си остава.

[stinka (Rom)]

Алва, трябваше да завършиш презентацията с донт край фор ми Арджентина, за емоционално подсилване на творбата ти. Да възпламениш пролетариата!

[alvassareiro]

Е, то и Хитлер идва на власт с избори. Почти всички диктатори не си признават, че са такива. И пак обикновено в някакъв етап, най-често началния се ползват с широка подкрепа и на тях се възлагат големи надежди. Случва се дори когато идат насилствено на власт. После се оказва, че диктатурата като механизъм не работи, но пък това най-често се разбира като се изредят няколко диктатора и се види, че хората се сменят, проблемът с управленския механизъм си остава.

Перот идва три пъти с демократични избори. И три пъти свалян с преврати. Нищо доктаторско няма в политиката му, а чиста демокрация.

[Frujin Assen]

Алва поздрави от мен за великолепната тема, ето нещо от мен. Вярно че е на руски, някой ден ако даде Бог ще го преведа.

http://alternathistory.org.ua/razryvy-bomb-pod-zvuki-tango-istoriya-boevogo-primeneniya-aviatsii-argentiny-chast-1

http://alternathistory.org.ua/razryvy-bomb-pod-zvuki-tango-istoriya-boevogo-primeneniya-aviatsii-argentiny-chast-2

http://alternathistory.org.ua/razryvy-bomb-pod-zvuki-tango-istoriya-boevogo-primeneniya-aviatsii-argentiny-chast-3

http://alternathistory.org.ua/razrivy-bomb-pod-zvuki-tango-istoriya-boevogo-primeneniya-aviatsii-argentiny-chast-4

[Евристей]

alvassareiro- дай нещо и за фолклъндската война през 82-ра. Причините и последиците от нея. Великобритания на Тачър ли бе толкова силна или Архентина на хунтата толкова слаба ?

[alvassareiro]

Ами още не съм свършил. За Малвинската криза. Основно причините са икономически. Още от самото начало хунтата - това е пета военна диктатура - но първа хунта, правете разлика - залага на масирана пропаганда. Тя достига своя връх при световното по футбол през 1978, нещо като олимпиадата в Германия през 1936, да се покаже колко благоденстстваща е страната при новата власт. И хората наистина ликуват по улиците след победите. Икономическата политика на Мартинес де Ос обаче е катастрофа. Това го описах по-горе - умишлено сваля цената на долара до нереални нива, хората масово купуват щатска валута, сваля митата по вноса, и се наводняват с чужди стоки, почва инфлация, местната икономика не може да е конкуретнта на вносните стоки, съответно съкращения, безработица, орязване на държавните разходи, и стагнация. Класически пример за непохватна неолиберална икономика.

Хунтата се опитва да измести фокуса от икономиката към национализма и през 1978 започва конфликт с Чили за протока Бийгъл, където границата не е орегулирана все още. Разработна се таен план за преход през Андите и изненадваща атака на Сантяго де Чиле. Все пак с посредничеството на папата кризата е решена и до война не се стига.

Икономическите проблеми се задълбочават, правят се вътрешни рокади в хунтата, като Видела уволнява Масера, основния си противник и шеф на флота, а през 1981 му изтича мандата, и дава властта на Виола. Той е прекалено мек и след половин година е сменен от Леополдо Фортунато Галтиери, човек с висока осанка и завидни маниери.

През март 1982 правителството пуска в ход секретна опарация - 50 аржентински войници правят героичен десант и издигат аржентинсктото знаме. На 10 април, когато информацията е оповестена, се свиква митинг на Пласа де Майо в Буенос Айрес, от балкона Галтиера размахва пръст на САЩ и Великобритания:

"САЩ и Великобритания, ако искат да дойдат, да идват, ние ще ги чакаме".

В същото време е в ход операция по транспортиране на 10 000 войници към островите, а всичко се предава по телевизията денонощно, за първи път в историята на страната има 24 часова програма. Кризата е добре дошла и за Тачър, която дотогава не се отличава с особени заслуги в родината си.

Галтиери основно е разчитал на подкрепа от страна на САЩ, в отговор на подкрепата на Аржентина за контрите в Никарагуа и не е очаквал такава реакция от страта на УК. Рейгън обаче твърдо е зад Тачър, а най-големия удар идва от Чили - те категорично отказват да подкрепят Аржентина и също са с Тачър. Тогава най-интересното е, че аржентинската хунта, дошла в името на борбата с комунизма, се съюзява със СССР, и руски спътници дават на Аржентина снимки на положението на английските кораби в Атлантика. След няколкомесечни битки и над 600 жертви, Галтиери обявява капитулация в едно особено унизително изявление по телевизията.

Тук можете да видите Галтиери пиян на среща с отвлечени английски журналисти през април 1982.

Редактирано 10, 2015 от alvassareiro

[КГ125]

Мда, така се извъртат номерца за сваляне на режими, които някой не харесва ....

[alvassareiro]

Не е точно така. САЩ имат интерес от аржентинската хунта, нали тя пази от комунистите. Но пред самоинициативата, която ги поставя пред избор аржентина или тачър, вече ситуацията е друга.

[ABBEY18]

Не е точно така. САЩ имат интерес от аржентинската хунта, нали тя пази от комунистите. Но пред самоинициативата, която ги поставя пред избор аржентина или тачър, вече ситуацията е друга

Айде сега като си казал А, кажи и Б. По-точно за дейноста на ЦРУ в Аржентина за периода. Интересно е да научим от теб за ролята на Кисинджър(а и не само) в цялата дандания. И това не за Фолклендската/Малвинската война.

[alvassareiro]

Ами то е ясно, в средата на 60те париодично се провеждат срещи в Пентагона и висшия аржентински генералитет във връзка с борбата срещу комунизма, и интересното е, че на два пъти аржентинските пратеници на тия конференции оглавяват преврати в последствие.

[ABBEY18]

Не е интересно само с едно изречение. Има толкова разсекретени документи, като например обмяната на опит между хунта и ЦРУ относно методите на измъчване. Разговорите на Кисинжър и Рокфелер с Адмирал Цезар Гузети и по-точно на каква бройка мъртви терористи седмично са се спряли като приемлива. Ей такива интересни нещица разкажи

[alvassareiro]

Да, да, има такива работи. Всъщност кореспонценцията и обмяната на опит в борбата с тероризма започва от 1975 още при Изабел Перон.

[ABBEY18]

Борба с тероризъм или болшивизъм? Разкажи за мръсната война, що си така срамежлив? За методите на мъчения, за плъховете във вагините, или за прикладите в корема на бременните(документирани факти). Разказвай де, няма да ти вадя думите с ченгел.

[Warlord]

alvassareiro- дай нещо и за фолклъндската война през 82-ра. Причините и последиците от нея. Великобритания на Тачър ли бе толкова силна или Архентина на хунтата толкова слаба ?

По отношение на самата война, може да се каже, че и двете страни я започват във възможно най-неподходящия за флотите си момент.

Аржентинците все още очакват изпълнението на поръчките си по ремонтиране и строеж на нови кораби за попълването на техните ВМС от ФРГ и Франция. А Бритиш ройъл неви се намира по средата на мащабна програма по съкращения във флота - махат редица самолетоносачи и десантни съдове най-вече, именно каквито ще им трябват в предстоящата война. Въпреки това задействания за операцията флот естествено е по-голям от аржентинския.

Участват обаче само 2 самолетоносача, т.е. ограничен брой самолети, които могат да бъдат превозени до там. Съответно аржентинците имащи превъзходство в авиацията решават да заложат на нея. За беда обаче и там са закъснели с модернизацията и не разполагат с модерни противокорабни ракети. Налага се пилотите от щурмовата авиация да хвърлят свободнопадащи бомби, при което между другото дават доста висок % на улучваемост. Но поради това, че взривателите на авиобомбите им са настроени за пускове от средна и голяма височина, повечето от тях въобще не се взривяват.

Редактирано 10, 2015 от Warlord