Гладът по време на Първата световна война в България и земите заети от българската държава

[stinka (Rom)]

Създавам тази тема, за да получа повече информация относно глада в България и заетите от нас земи по време на ПСВ.

Има ли някакви източници относно продоволственият проблем и у нас и в Поморавието и Македония?

За изземването на храни и добитък от населението.

Изобщо има ли писане по тази тема, за армията и глада там е ясно, но как стои въпроса сред населението?

[КГ125]

Доколкото знам, в България глад няма. Англия, Швеция и България са единствените страни, които не изпитват затруднения с изхранването на хората по време и след ПСВ. Разбира се, определени изключения и временни затруднения има но глад няма, за разликa от други страни.

[Galahad]

В България няма глад, това е в СССР, в Поволжието. Тогава управляваната от Стамболийски България дори изпращала помощи на гладуващите.

През ПСВ България е от страните с най-висок процент на мобилизация, което води до изтегляне на голяма част от населението. До голяма степен краха на България през ПСВ е като през Студената война - икономически. Разбира се при всяка война и във всяка воюваща страна има недостиг на продукти. През войните от първ. пол.на ХХв. много девойки са дали "най-скъпото" за калъп сапун. С ПСВ проблемът е, че тя се е проточила доста повече отколкото всички са очаквали.

Та при всеобщия недостиг, българите заради високия процент на мобилизация имат малко по-голям недостиг. Сиреч дрешките на войниците са били окъсани, бельото направо изчезнало от употреба, хляба бил плесенясал ... В тила също не е било особено розово - ширела се спекула, имало недостиг на разни стоки като газ, захар и др. под. Но не е имало глад като в Поволжието, където масово умирали от липса на храна.

[stinka (Rom)]

Нещо повече като материали ако знаете може ли. Ясно че масова смърт от глад няма. Но недостиг има и той е от основната причина за недоволството и срива при Добро поле, има изземване и недоволство в тила сред цивилните и т.н.

[Frujin Assen]

Имало е огромен проблем с добитъка. Това съм го чел, военните са реквизирали много впрегатен добитък за фронта. И понеже механизацията е била слаба това е създавало огромни проблеми за обработването на земята. На фронта храната е била отвратителна, накрая са ги хранели дето се вика с трева. Помня такъв епизод, след раздаване на "хляба" войниците са толкова вбесени, че го изхвърлят по посока на врагът, казвайки, че така ще има по голяма полза отколкото ако го изядът. Някакъв французин пишеше, че българите се придвижвали безшумно и французите мислели, че това са някакви нови ботуши изработени така че, да не тракат по камъните, оказало се, нашите войници били боси.

[Galahad]

За снабдяването на армията мисля че имаше някои от докладите във 2 том на христоматията по военна история.

За т. нар. "женски бунтове", които са свързани с недостига на стоки на пазара през соцпериода до един момент пишеха доста, защото го брояха за форма на класова борба. Но спряха тази литература, защото и по тяхно време липсваха такива стоки и четивото се възприемаше по съвсем нежелан за властта начин. Спомням си по един 1 или 24 май как хората влязоха направо в склада на РУМ-а и започнаха да взимат хляб от палетите. Само дето през ПСВ голяма част от населението са били земеделци и са си произвеждали сами храните, тъй че бунтовете са били за промишлени стоки или хранителни продукти получени след преработка - газ за осветление, олио, захар и др. под.

От продоволствието на армията може и да изровя нещо в компютъра, но с женските бунтове ще ми е по-трудно, тъй като те не са нещо дето да заслужава особено внимание и дори да съм намерил нещо, едва ли съм го свалил.

[КГ125]

Бунтове не е имало - имало е спорадични вълнения в няколко града поради саботажа от страна на, хм, опрелени кръгове, на снабдяването с платове и някои други стоки, под режим на военновременно, т.е. централизирано снабдяване. Не е за храна.

Комунистическата пропаганда най-накрая трябва да се изхвърли като исторически извор.

Тая тематика с недостига на снабдяване на армията в края на войната е много интересна. Всъщност стоките ги е имало, но по някаква причина рязко са спрели да достигат до войската и населението...

[Frujin Assen]

През 30 те за този недостиг е било популярно да се обвиняват евреите.

"Всички участници във войната сигурно помнят, че от месец април 1918 някой редовно пишеше; Ние ще стоим в окопите до 15 септември! Войници! На 15 септември хвърлете пушките и напуснете фронта! Командващите не можаха да разберат, кой така систематически дезорганизира армията и защо посочва 15 септември. Както се изясни впоследствие, съюзническото неприятелско командване решило да даде генерално сражение на 15 септември. За да се увенчае с успех това сражение, Англия повикала на помощ великите стратези от рода на Юда, като им обещала декларацията на Балфур в случай, че победата е на тяхна страна. Най добрите граждани на България проявиха такова усърдие, че на Солунския фронт пробивът на Добро поле се оказа катастрофален за българската действаща армия."

[Galahad]

Позивите са дело на соцпартията и БЗНС, които както вече се спомена в една друга тема е била в доста добри финансови отношения със сърбите - в смисъл са получавали пари от тях. Идеята е да се направела Октомврийска революция у нас. Евреите може да са замесени дотолкова, доколкото след Октомврийската революция във висшето управление на СССР наистина има доста евреи. Русия и България обаче се от противоположните страни на бойното поле, което ще рече, че евреите или са финансирали едното, или другото.

А за "женските бунтове" просто така са наричани от комунистическата пропаганда. В смисъл под това наименование могат да бъдат намерени в книгите. Иначе в действителност не са бунтове, а нещо, което много често се случваше в периода на реалния социализъм, което пък доведе до секване на пропагандния интерес към тях, за да не се правят асоциации. Но тъй или иначе, за тези дето се интересуват, могат да намерят информация под това название. Към един момент са тиражирани много - има ги и като разни документи, и като художествени разкази, а май имаше и някакви пропагандни рисунки. Не ми се търсят, защото не са нещо, което да заслужава внимание.

Евреите през средновековието се занимавали с банкерство, тъй като на християните било забранено. Благодарение на това, много от тях си стават потомствени банкери. По време на кризите в междувоенния период е имало икономически затруднения, което води до кредити и затруднения с тяхното обслужване. И тъй като евреите са въртели значителен дял от този бизнес, то настроенията се насочили срещу тях. В САЩ също има по това време настроения срещу банките, но тъй като след войната за независимост там бързо скъсали със старите порядки, то делът на евреите в банковата дейност бил по-нисък и недоволството се насочило към самите банки.

[Aspandiat]

Доколкото знам, в България глад няма. Англия, Швеция и България са единствените страни, които не изпитват затруднения с изхранването на хората по време и след ПСВ. Разбира се, определени изключения и временни затруднения има но глад няма, за разликa от други страни.

През 1917 г. в разгара на немската подводна война Англия е пред закъсване с продоволствието. В най-критичните моменти през лятото адм. Джелико докладва, че ако тонажът на потопените британски кораби се запази, след 3 седмици в Англия ще настъпи глад.

Друг е въпросът обаче какво е имал предвид под "глад", защото английските разкладки на войската и цивилните са много по-щедри от тези на континента, така както англосаксонският стандарт за богатство е доста по-висок от този на континента.

[КГ125]

Да, но не се стига дотам..

[kall]

Това за глада във Великобритания поражда интересни идеи за цяла тема в алтернативния раздел- как щеше да изглежда днес света, ако Германия беше спечелила войната и изобщо възможно ли е било...

[Galahad]

Войната естествено създава проблем за всички воюващи държави, защото това си е мобилизация на част от населението и изтеглянето му от производството, а също загуба на продоволствия в резултат на военните действия - унищожени транспортни кораби, складове. Англичаните е трябвало да поограничат луксозния си начин на живот, но са били далеч от гладуване.

Но това е и време на социални промени. Местата в производството на мъжете се заемат от жени. Това засилва феминистките движения и след като всичко се повтаря в още по голям мащаб през ВСВ се стига до разширяване правата на жените и навлизането им в стопанския сектор. До тогава не е било прието да се занимават с друга работа, освен къщната. Не че е било малко без пералня да гледат 5-6 деца, но това е друга тема. Та тогава примерно възниква проблемът когато мъжете са на фронта как ще се прехранва жената и децата, след като тя не работи. Сега изглежда лесно, но тогава не е било така, защото от една страна е било прието да работи мъжът, а от друга го е нямало. Но това са по-скоро персонални проблеми, макар и в много широк мащаб. Тъй или иначе те не са довели до нещо подобно на гладът в Поволжието. Трябва да се има предвид, че за разлика от ВСВ когато има бомбардировки, то през ПСВ на територията на Англия не се водят бойни действия, което ще рече, че тамошните усещат войната по мобилизацията на близките и някои продоволствени несгоди. А в такива случаи вниманието се насочва към дребните насгоди, като няма по-големи. Но като цяло ПСВ протича някак по-хуманно и аристократично в сравнение с ВСВ.

[Frujin Assen]

Галахаде, това което говориш засяга урбанизираните и развити страни като Германия и Англия. В селска България жената винаги е опъвала каиша заедно с мъжа на полето и за никакво стоене вкъщи и гледане на децата не е ставало въпрос. Даже в Османската империя са имали термин "вдовишко домакинство", тоест без мъж който да работи, като дори данъка за такова домакинство е бил много по малък. Нали не си представяш по турско в България някоя вдовица да работи секретарка в офис?

В индустриализирана Германия е можело във фабриките да сложат жени да работят, но в селска България жените и преди войната са работели наравно с мъжете, така че отсъствието на мъжете е не голям проблем (като в Германия), а направо огромен, гигантски. Още повече, с мъжете на фронта заминава и добитъка. Така че, гладът в България по това време (доколкото го е имало) е обослувен от това, че страната напряга всички сили в името на победата, а това обрича селското стопанстнво на наистина колосални проблеми.

Малко картинки.

Жътвари през 20 те, както виждаме и жените са на полето.

Жена на полето-20 те години

Вършитба през 20 те, виждаме отново жена с вила да работи наравно с мъж

Мъже и жени ронят царевица през 20 те на седянка

Низане на тютюн, отново жени, че и деца

Жени на вършитба

Тогава не е имало детски градини, но никой не е отменял грижите за децата, които са се полагали направо на полето

Бране на тютюн от жени-20 те

Жени веят жито-30 те

Ето така, на полето са обядвали нашите баби и дядовци-заедно, както са и работели.

Жена жъне на нивата-20 те

Цялото семейство, мъж жена и дете на сенокос 20 те

Бих препоръчал на госпожиците феминистки да си спомнят това време, когато е имало пълно равенство на половете в работата и кариерното развитие.

Редактирано 16, 2015 от Frujin Assen

[Warlord]

В мемоарите на Д.Илиев се споменавашеза недоволството на Солунския фронт, но защото хляба и сиренето били мухлясали, а не че ги е нямало. Но е нормално да има такова недоволство, при положение, че те държат в един окоп 3 години и те хранят с това, а в същото време знаеш, че в тила се хранят с пресен хляб, пък в отсрещните окопи - коняци и бонбони

[Galahad]

Ами в България също е имало занаятчии и в работилниците са работели само мъже.

На село жените са работели също, но е имало разделение. Мъжете са орели нивата и са ходели за дърва в гората. Жената е гледала градината, кокошките, месела е и е печала хляба, готвела е, тъкала е дрехи и черги, шиела е, плетяла е и т.н.

През войната пак произвеждат, ама 1 не може да произведе колкото двама и то когато има толкова много ръчен труд. А България няма и колонии, които също да участват като хора и продукция. Това води до затруднения с продоволствието и до оскъдица, но не и до глад. Както казах проблемите са били предимно с промишлени стоки - газ, захар, олио и др. под.

[Frujin Assen]

Из спомените на подполковник Стоян Илиев

Облеклото на войниците беше в окаяно положение. Обути бяха в скъсани цървули и ботуши. Храната беше отвратителна, няма да е пресилено ако я нарека помия. Дори изпращахме войници назад да събират лапад и киселец за да си пооправим храненето. Хляб на войниците даваха по 300 грама, едно хлебче беше на трима войници. Офицерите се хранеха на стол и тяхната храна беше хубава. Готвеше се отделно и ние изпращахме ординарците да ни я донасят.

Една вечер при мене дойдоха двама въоражени войници които ми казаха дословно следното;

- Ние гладуваме, а фелдфебела ни краде месото и гуляе със своите селски.

Тръгнах с тях и те ме отведоха в зеленчуковата градина и какво да видя; фелдфебелът и неговите селски насядали около един голям тиган пържеха месо.

Няма да преписвам станалия бой между войниците и селските на фелдфебела.

Войниците от моята рота през свободното си време се бяха научили да отиват в село Канатларци и да крадът каквото им попадне от германците. Много пъти носеха агнета и не криеха, че ги крадът от немците.

[resavsky]

Преекспонирани са тези женски бунтове.Разграбили един магазин в Долни Дъбник - чудо голямо.Но някои хора им се искаше това да изглежда едва ли не като начало на революция.Иначе глад няма.Дори България изнася храни за Германия.Да народът е бил уморен след почти непрекъснатите войни от 1912 г.но за глад не може да се говори.

Иначе спекула и черна борса има във всяка една държава от ПСВ.Дори в Лондон,Париж и Берлин.Нищо фатално.

Редактирано 17, 2015 от resavsky

[Warlord]

Малко сведения от щаба относно снабдяването на армията в началото на войната:

В 6-а Бдинска дивизия... на 19 окт. 6-а интендантска рота, с походните фурни, се премести в Зайчар, и организира хлебопеченето на дивизията в 9 походни, 6 гарнизонни и 15 градски фурни, които произвеждаха дневно около 31 000 хляба. За редовното започване на приготовлението на хляба помогна твърде много намерената плячка в Зайчар: брашно, ечемик и голямо количество дърва и каменни въглища. Походните фурни работиха до 31 окт., след което заминаха за Алексинац.

...

В 8-а Тунджанска дивизия - към 15 окт. хлебопеченето се извършваше в Белоградчик в 8 полски фурни и в Салаш - в походните фурни. Дневно се приготвяха ок. 27 000 хляба. От 18 окт. започна хлебопечене в Княжевац в градските фурни в малко количество, а от 21 окт., когато пристигнаха походните фурни от Салаш, производството беше увеличено до 14 000 хляба, но и това количество беше недостатъчно. Чак от 24 окт. започна да се приготвя в Княжевац нужното количество хляб (около 27 000 хляба) в походните и новопостроените 8 полски фурни. На 25 окт. бяха изпечени 36 000 хляба, а на 26 окт. - 40 000 хляба. От 18 до 24 окт. количеството на хляба беше недостатъчно, поради липса на брашно, което трудно се подвозваше от Белоградчик през Кадъбоазския проход.Дивизионното интендантство, за да осигури дивизията с хляб, изпрати през това време команди в околните села да събират храни, които ешелоните от Дивизионния продоволствен транспорт пренасяха до мелниците в Кнажевац, дето се меляха на брашно. Освен това докарани бяха и 140 000 кг брашно от Зайчар.

...

В Цариброд магазинът прие и раздаде на частите 81 вагона ( ок. 800 000 кг) разни хранителни и фуражни припаси, 658 глави едър и дребен добитък и 3 вагона облекло и снаражение.

... за 1-а Софийска дивизия фурните в Сливница и Филиповци пекоха по около 70-75 000 хляба дневно, които бяха напълно достатъчни...

С други думи - през 1915 г. проблеми с производство на храни и пренасянето им до фронта, не е имало, или са били локални и бързо фиксирани. Т.е. организацията за една бърза война, каквато се е очаквало да е ПСВ, е била съвсем на ниво. Когато нещата обаче почват да се точат с години и фронта се измества на стотици км на юг положението логично се влошава.

[resavsky]

България си е една земеделска страна и за нея не е проблем да се самоизхранва.Още повече на територията на страната практически не са водени военни действия и инфраструктурата не е разрушена.

Може би трябва да направим малко сравнение с другите страни:така наречената "зима ня ряпата" в Германия когато почти нищо совен ряпа не е имало за ядене или фактът че през лятото на 1918 г. австроунгарските власти напада по пиратски начин в Дунав германските кораби превозващи жито от Добруджа.Недостиг на хранителни продукти има дори в Лондин въпреки огромните доставки от колониите.За русия май не си струва да говорим.

Редактирано 17, 2015 от resavsky

[Frujin Assen]

Поводът за септемврийската революция е факта, че в хлебопекарните не са доставили пресен хляб. Имало е само вчерашен. Това е бил конкретния повод за първите ревоюционни действия.

[Galahad]

Германските военни теоретици са сътворили едни смешни детински приказки за лъскави копчета на униформите и последен модел пушки, все едно че пишат за списание за парижки кокони, а не за военно дело. Те виждат примерно как персийската армия на Ксеркс марширува по пруски военен устав и изобщо не смятат за необходимо благородните им мозъци да се занимават с второстепенни тиловашки въпроси, като това как да се снабдява армията. Резултата е плачевен - две св. войни губят, а барабар с тях и съюзниците им, дето са се водили по техните четива.

България наистина мобилизира огромна армия, което се отразява много зле на стопанството. Тъй като войната се проточила много повече отколкото всички очаквали, то резултатите са били много лоши. Проблемът е, че с протакането на войната продоволствената криза се задълбочавала, тъй че е било въпрос на време да се стигне до войнишко въстание. Германците обаче са ги вълнували други неща и изобщо не са си дали сметка какво ще се получи при едно въстание и излизане на България от войната.

При всички воюващи държави е имало продоволствени проблеми, но при нас заради високата мобилизация са били по-големи.

Май обаче и до днес никой не си е взел поука и мине се не мине се появяват малоумни призиви да се увеличи сегашната армия. А това означава да се извадят десетки хиляди от производството и да се превърнат в разход за държавата. Сещате се какво ще стане при нарастващия дял от населението на пенсионерите и малцинствата.

[Frujin Assen]

Галахаде, що си мислиш, че малцинствата не служат в армията? Например в Карлово е разположен така наречения мюсюлманско-цигански батальон в който е пълно с цигъни и по малко турци и където има голяма липса на хора, понеже българите са нетолерантни гадове и предпочитат да напуснат армията, но не и да служат там.

Колкото до производството... при тази безработица в страната ще е просто чудесно, ако за няколко десетки млади безработни се намери държавна работа.

[Warlord]

Действително грешките на германския щаб в първоначалното планиране са фатални. Може би през 1917 е трябвало да вложат целия си ресурс в подводната война и да заставят Антантата да се съгласят на някакъв сепаративен мир. Но явно и това, което са направили е било на предела на възможностите, то си е цяло чудо че удържат фронтовете през 1917.

Именно германския щаб е причината войната да се проточи и на Балканския театър и войниците ни да започнат да недоволстват от гниенето им в окопите и помията, с която ги хранят.

Въобще още откакто се съединяват българските с германските войски в Сърбия, при по-нататъшното придвижване германците заемат удобните пътища за себе си, а българите се налага да се движат успоредно с тях през шубраците и чукарите. Нарочно заповядват на българските части пред Прищина да спрат и да ги изчакат за да влезнат те първи в града. И така през цялото това време губим инерцията на преследването и сърбите успяват да се измъкнат през Албания. А в последствие и да се върнат на Солунския фронт. Който фронт от своя страна - също нямаше да го има, ако германците ни бяха оставили да продължим настъплението си на юг. Но кайзера още си е правел илюзии, че Гърция може да се включи на негова страна във войната, а от друга страна и не желае ние да прогоним англо-френските войски от Балканите, защото това означава да му ги докарат на Западния фронт срещу неговите, които вече започват да издишат.

Та така - естествено никой не ни е виновен, че сме си избрали такива съюзници и че в щаба и в парламента всичките са били мишоци и един не се е намерил, който да възрази на германците.

За липсата на масов глад общо взето се изброиха всички основни фактори. При 90% селско население, всяко едно домакинство произвежда - така че проблем с това няма. Кризата, която идва в Междувоенния период е финансово-икономическа и идва отвън. Но и тя е леко преодоляна тук в сравнение със западните страни.

[stinka (Rom)]

Действително грешките на германския щаб в първоначалното планиране са фатални. Може би през 1917 е трябвало да вложат целия си ресурс в подводната война и да заставят Антантата да се съгласят на някакъв сепаративен мир. Но явно и това, което са направили е било на предела на възможностите, то си е цяло чудо че удържат фронтовете през 1917.

Именно германския щаб е причината войната да се проточи и на Балканския театър и войниците ни да започнат да недоволстват от гниенето им в окопите и помията, с която ги хранят.

Въобще още откакто се съединяват българските с германските войски в Сърбия, при по-нататъшното придвижване германците заемат удобните пътища за себе си, а българите се налага да се движат успоредно с тях през шубраците и чукарите. Нарочно заповядват на българските части пред Прищина да спрат и да ги изчакат за да влезнат те първи в града. И така през цялото това време губим инерцията на преследването и сърбите успяват да се измъкнат през Албания. А в последствие и да се върнат на Солунския фронт. Който фронт от своя страна - също нямаше да го има, ако германците ни бяха оставили да продължим настъплението си на юг. Но кайзера още си е правел илюзии, че Гърция може да се включи на негова страна във войната, а от друга страна и не желае ние да прогоним англо-френските войски от Балканите, защото това означава да му ги докарат на Западния фронт срещу неговите, които вече започват да издишат.

Та така - естествено никой не ни е виновен, че сме си избрали такива съюзници и че в щаба и в парламента всичките са били мишоци и един не се е намерил, който да възрази на германците.

За липсата на масов глад общо взето се изброиха всички основни фактори. При 90% селско население, всяко едно домакинство произвежда - така че проблем с това няма. Кризата, която идва в Междувоенния период е финансово-икономическа и идва отвън. Но и тя е леко преодоляна тук в сравнение със западните страни.

Ако ние бяхме изчистили войските на Антантата от Балканите и те отидеха на западния фронт и Германия загубеше там, ние щяхме ли да спечелим? Пак губим.

Междудругото дезорганизацията е по-голяма при Антантата, войната се проточва и става въпрос на ресурси и ние губим, щот имаме по-малко и това е.

А ние не сме ли едни от най-големите противници на сключването на някакъв мир преди 18г.?

Варлорде, нашият избор бе предопределен 1913г. Ние нямаше за какво и закого да се бием на другата страна, единственото е че нямаше да си отежним повече положението. Война на другата страна щеше да предизвика може би гражданска война вътре в страната. Да изпратиш нашата армия в Македония, да се бие на страната на сърбите да ги защити от немците, и да се биеш да защитиш румънците?

Ние дори да бяхме на страната на Антантата и да ни бяха дали после Източна Тракия, не се знаеше дали щяхме да я задържим, предвид това че Турция си взе Мала Азия от гърците, нищо че им я дадоха след ПСВ.

Колкото до глада не ме интересува следвоенния. Интересуваме какво се изземва от селяните по време на войната, до какво води това.