No Big Bang?

[lila_va]

Квантово уравнение предсказва, че Вселената няма начало и край. Вселената може би е съществувала вечно, както се вижда от новия модел, който използва квантови корекции в допълнение към общата теория на относителността. Моделът може да обясни тъмната материя и тъмната енергия. Линкове към статията в Наука OffNews и Phys.org.

[fantom4e]

ще видим ще видим

мъчи таз сингулярност

добре казано:

"In this article, we show that one may be able to get a better understanding of some of the above problems by studying the quantum correction terms in the second order Friedmann equation, derived from the quantum corrected Raychaudhuri equation (QRE), which in turn was obtained by replacing geodesics with quantal (Bohmian) trajectories [5] (this formulation of quantum mechanics gives rise to identical predictions as those of ordinary quantum mechanics)."

[Gravity]

Малко неубедително.

[Warlord]

А какво им е обяснението за реликтовото лъчение тогава?

[Gravity]

А какво им е обяснението за реликтовото лъчение тогава?

Реликтовото лъчение е от момента когато велената е била на възраст 400 000 години. Доста след началната сингулярност.

[lila_va]

Аз да си призная нищо не разбрах. Нали и според досега приемания модел начален момент на съществуване на вселената не можеше да се определи? И ако няма ГВ, как се обяснява разширяването на вселената? Хм....

[Gravity]

Аз да си призная нищо не разбрах. Нали и според досега приемания модел начален момент на съществуване на вселената не можеше да се определи?

В какъв смисъл не може да се определи?

И ако няма ГВ, как се обяснява разширяването на вселената? Хм....

За разширението не е необходим голям взрив. Вселената може да се е разширявала винаги и да е съществувала безкрайно дълго време. Или да е имало период на свиване и после на разширение.

[lila_va]

Ами в смисъл, че няма начален момент. Нали така?

А за разширяването да, предполагам, че са възможни и куп други варианти...

Да разбираме ли тогава, че няма данни (и никога не е имало), които недвусмислено и категорично да ни показват, че такова събитие като Големия взрив се е случило?

Накрая ще стана вярваща, там поне всичко е ясно

[Малоум 2]

Ами в смисъл, че няма начален момент. Нали така?

А за разширяването да, предполагам, че са възможни и куп други варианти...

Да разбираме ли тогава, че няма данни (и никога не е имало), които недвусмислено и категорично да ни показват, че такова събитие като Големия взрив се е случило?

Накрая ще стана вярваща, там поне всичко е ясно

Болднатото е и мое мнение.

В другия клуб - Космически новини - в отговор на твое питане, обясних виждането ми за възникване на Реликтовото лъчение и ... липса на голяма нужда от ГВ.

В тук посочената статия - казват няма сингулярности. Добре. Само че - защо няма ?!? - не е ясно. (разглеждат ги като математическа необходимост - неизбежни като резултат).

Няма да има сингулярности ако ... геодезичните им не свършват в "голо" поле (те самите са образувания - полева форма на материята).

Ако се случи да се пресекат ефективно - вместо да се разпространява изменение на полето като транслация (ЕМВ), то става възможна и ротация около моментен геометричен център на съдържимото в тях и се "ражда" вещева (с физ. характеристика маса при покой). Самите геодезични "завършват" върху такива обекти и ... затова няма сингулярности.

А за представа - разширяване.

Не много точен пример, ама е ясна намесата на ентропията. (Засега - ентропията се счита мярка за хаос, но вече е известно, че квантовия детерминизъм премахва хаос - като разбирането ни за бъркотия - много неизвестни, следователно - нямаме информация за бъдещо развитие на системата... Като че ли Природата трябва да се съобразява с нас, че ни липсвала ... подреденост!? )

Представа - държим единия край на неразтегливо въженце, а другият му край е ... закачен на стена твърдо. Опитваме вълнообразни движения и, ако искаме по-голяма амплитуда (отклонение от оста на въжето), трябва ... малко да приближим към стената. Представяме си въженцето като геодезична.

И знаем, че има само два вида сили - на привличане и на отблъскване. Знаем, че всичко материално е вълнички (притежава вълнови характеристики).

Приближаването към стената - оприличаваме на сила на привличане.

Ако нещо ни заставя (пречи) да правим вълнообразни движения (въженцето в тръба) - трябва да се отдалечим достатъчно и да движим много бързо нашият край (висока честота, но малка амплитуда). Отдалечаването е представа за разширяване. (груб модел )

Така става и в етера:

След повсеместна поляризация на полета е възможно на места да възникват вещеви. След анихилацията - са се образували ЕМВ - с достатъчни възможности за образуване но по-тежки вещеви, които вече не анихилират, а създават нови вещеви и вероятности за геодезични с "голяма" амплитуда...

Постепенно, с времето между Галактиките (все едно въженца от стена до стена) става "изглаждане" на вълните по амплитуда, а гравитацията, заради големите вече разстояния е по-слаба като сила на привличане, надделява изглаждането на трептенията на полевата форма като сила с ентропиен произход се получава сила на отблъскване - разбягване, наблюдавано, в която и да е точка от Вселената, наблюдателят.

(Досегашните хипотези търсят антигравитация, а то си е ентропия - структуриране на вакуума, от там структури на полева и вещева форма на материя. "Изглаждането" е възможно, заради стремеж на неподвижните вакчастици, да потушават каквото и движение да е станало и в което са участници. Тази "неподвижност" по място във вакрешетката спира тоталното нарастване на ентропията във Вселената и се получава пулсиращ модел на Вселена.

Структурирането пък, прави възможно: саморегулацията по ОВ, самоорганизация с нови връзки, саморазвитие съпроводено с разнообразие на видовете и т. н. - до наблюдател с Гл. мозък - най-високо организираната материална структура)

...

Редактирано 12, 2015 от Малоум 2

[Gravity]

Да разбираме ли тогава, че няма данни (и никога не е имало), които недвусмислено и категорично да ни показват, че такова събитие като Големия взрив се е случило?

Малко уточнение, големият взрив (сингулярноста) не е събитие, нито съвкупост от събития, не е част от пространство-времето. Той е идеализиранта граница в миналото.

За самия въпрос зависи какво имаш предвид. Събития които са се случули през първите няколко стотин хиляди години (380 000) не могат да се видят с електромагнитни вълни. Биха могли с гравитационни, но за сега това не го можем. От друга страна всички данни с които разполагаме показват, че вселената е на крайна възразст т.е. всички данни категорично и недвусмисленно показват, че е имало начална сингулярност. Тук трябва да се отблеже, че това е в рамките на неквантовата гравитация. Но за сега няма теория включваща квантовата теория и гравитацията. След като се намери, тогава ще може, поне принципно, да се даде отговор на това какво е естеството на началната сингулярност. Повечето физици смятат, че не би трябвало да има сингулярности. Но кой знае.

[mf2hd]

Ако вселената няма начало и винаги е била разширяваща се, това означава ли и че материята и енергията постоянно възникват от някъде за да запълват? Защото иначе не мога да си обясня защо въобще виждаме нещо в небето.

[Gravity]

Ако вселената няма начало и винаги е била разширяваща се, това означава ли и че материята и енергията постоянно възникват от някъде за да запълват? Защото иначе не мога да си обясня защо въобще виждаме нещо в небето.

Зависи от модела, при някои да, точно това означава.

[Gravity]

Не, не е задължително вселената да е абсолютно симетрична.

[Gravity]

Въпросът не ми е ясен. Защо трябва да се внася неравномерност в материята?

1208.5931.pdf

 

[Gravity]

Преди 6 минути, Ниkи said:

По-точно неравномерност в разпределението на материята в пространството.

Според мен, липсата на свободна воля противоречи на идеята за "големия взрив", защото вселената не е симетрична

 

Свободната воля няма нищо общо. Идеята за големия взрив не изисква вселента да е симетрична.

[Малоум 2]

On 30.04.2018 г. at 14:53, Ниkи said:

Коя сила (или външна намеса) е причината за неравномерното разпределение на материята в пространството? Остава самият "голям взрив" да не е бил "симетричен"

Ето една статия, която показва, че познатата ни материя не е равномерно разпределена от един Голям Взрив:

 http://megavselena.bg/tova-megaslivane-na-14-galaktiki-veroyatno-e-nay-golyamata-struktura-vyv-vselenata/

"Това мегасливане на 14 галактики (вероятно) е най-голямата структура във Вселената

Преди 12 милиарди години, когато Вселената е била само на 10% от сегашната си възраст, 14 млади, раждащи звезди галактики се сливат в една от най-масивните структури във Вселената.

Международен изследователски екип от астрономи е използвал някои от най-мощните телескопи, за да открие тази концентрация на горещи галактики, които се приближават една към друга.

Евентуално това мегасливане ще формира клъстер от галактики, гравитационно обвързани от тъмна материя, които в крайна сметка ще се оформят в една гигантска галактика.

Тази фаза на мегасливането се нарича протоклъстер и представлява невероятно откритие.

„Улавянето на масивен галактически клъстер във фаза на формация е впечатляващо само по себе си“, казва Скот Чапман, астрофизик от Университет Далхаузи и един от авторите на новото изследване, публикувано в Nature.

“Но фактът, че това се случва толкова рано в историята на Вселената, поставя невероятно предизвикателство пред нашето съвременно разбиране за начина, по който структурите формират вселената.”

14-те галактики на SPT2349-56. Снимката е от ALMA

Протоклъстерът, наречен SPT2349-56, е на разстояние от 12,4 милиарда светлинни години от нас и е пренаселен от прашни галактики, които формират звезди с бясно темпо – около 1000 пъти по-бързо от Млечния път. Те са натъпкани в пространство, което е само три пъти по-голямо от нашата галактика.

Сам по себе си протоклъстерът е рядка находка, но има и друг аспект в историята. Това е едно от две такива скорошни открития.

Миналия септември екип учени обяви, че е открил протоклъстер от 10 прашни и създаващи нови звезди галактики в ранната Вселена. Открието, на което изследователите дават прякора Прашното Червено Ядро, е публикувано в arXiv и прието от The Astrophysical Journal за публикация.

Нормално е да се очаква, че може да бъдат открити много неща в ранната Вселена – звезди, галактики, клъстери от галактики, но размерът и композицията на тези протоклъстери са загадка.

„Смята се, че животът на тези прашни, бълващи звезди образувания е сравнително кратък, защото те консумират газ с бясно темпо,“ обяснява астрофизикът Иван Отео от Университета на Единбург, водещ автор на изследването в arXiv.

„По всяко време, във всеки ъгъл на Вселената, тези галактики обикновено са малцинство. Затова намирането на толкова много прашни, раждащи звезди галактики по едно и също време е загадка и нещо, което все още не разбираме.“

След Големия взрив, според сегашните ни модели на Вселената, всичко е било тъмно за известно време. Едва около 1 милиард години по-късно Вселената стана напълно йонизирана и прозрачна и виждаме, че първите галактики започват да се появяват.

Тези клъстери се появяват около 1,4 милиарда години след Големия взрив. Според моделите на Вселената, които имаме обаче, за да съществуват тези клъстери, те трябва да са имали много повече време от това, за да се развият до нивото, на което са.

„Как тази асамблея от галактики е станала толкова голяма толкова бързо е мистерия,“ казва Тим Милър, докторант в Йейл и водещ автор в изследването от Nature.

„Това не е изградено постепенно, в продължение на милиарди години, както биха могли да очакват астрономите. Това откритие дава чудесна възможност да се проучи как се събират масивните галактики, за да изградят огромни галактически клъстери „.

(ESO/ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/Miller et al.)

SPT2349-56 е видян за първи път като слаба мъглявина от светлина с телескопа Южен полюс през 2010. Тогава космическата находка е била достатъчно необикновена, за да провокира още разследвания с по-мощна апаратура.

Европейската Южна Обсерватория (ESO), ALMA и APEX, съоръжения в пустинята Атакама са други телескопи, използвани за създаване на по-подробна картина с висока резолюция и повече детайли.

Често обектите от ранната Вселена са твърде мъгливи и неясни за възможностите на нашите телескопи, но е възможно там да има още протоклъстери, казват учените.

„Тези открития на ALMA са само върхът на айсберга. Допълнителните наблюдения с телескопа APEX, показват че реалният брой на формиращите звезди галактики е вероятно три пъти по-голям,“ казва астрономът от ESO Карлос Де Бройк.

„Продължаващите наблюдения с инструмента MUSE също идентифицират допълнителни галактики.“

SPT2349-56 изследването е публикувано в Nature, а това за Прашното Червено Ядро може да се прочете в препечатния ресурс arXiv."

...

...

пп Като че ли всяка от тези мегаструктури е преживяла собствен Взрив - т. е., има собствено начало, различно от "началата" на други галактики.

[astralopitek]

On 28.04.2018 г. at 11:20, Gravity said:

Не, не е задължително вселената да е абсолютно симетрична.

Реликтовото лъчение доказа че вселената е симетрична.

[Малоум 2]

Разпределението на Реликтовото лъчение показва, че най-бързо пространството се хомогенизира с обекти на полевата форма на материя - със скоростта на светлината (известно).

Всички други -вещеви обекти- имат малка относителна скорост - при раждането си - и благодарение на новите си физични свойства: "заряд" се обединяват - бързо, в неутрални обекти, а при свойство "маса" се обединяват в крупни обекти - бавно, с гравитационно привличане. Остатъчните полета - от заряд, след като се обединят заредените - правят общия фон в "празното пространство", около окрупненото. И тъй като най-много водород се прави от протон+електрон - остатъчните полета  носят характеристики на водородния атом и молекула. Средно - 5мм-ви дължини на вълни.

Глобално Вселената е изотропна (симетрична по разпределение на материята), но локално - анизотропна (асиметрична, заради промяната на физичните свойства на обектите, при превръщанията), поради процеси на раждане и разпад: полева-->вещева и пак полева форма на познатата ни материя.

...

[Малоум 2]

Ето и по-съвременното мнение на известни физици:

http://gavselena.bg/poslednata-teoriya-na-stivyn-hoking-hvyrlya-svetlina-vyrhu-multivselenata/

Последната теория на Стивън Хокинг хвърля светлина върху мултивселената

Реалността може да се състои от много вселени, но всяка една от тях може да не е чак толкова различна от нашата, според последната теория на Стивън Хокинг за космоса.

Изследването, завършено само седмици преди смъртта на физика през март 2018, рисува по-проста картина на изминалите 13,8 милиарда години в сравнение с това, което много други теории предлагат.

Новата работа, публикувана в Journal of High Energy Physics, е резултат на дълга колаборация с Томас Хертог, белгийски физик от Католическия Университет Льовен. „Работихме дълго време по това, вярвам, че той беше горд от него“, казва Хертог.

Хертог пътувал до Кеймбридж, за да работи по теорията с Хокинг и към края комуникацията станала много трудна, разказва белгиецът: „Винаги имах впечатлението, че той не иска да приключи, което по някакъв начин беше негова същност. Никога не е показвал знаци, че иска да спре.“

„Никога не е било споделяно между нас, че това ще е последната му работа. Аз лично чувствах, че това може да е заключителната част на нашето пътуване, но никога не му го казах.“

В модерната физика има повече от една теория за това какво може да е вселената, но една от популярните идеи твърди, че Големият взрив е бил последван от повтяращи се изблици на „космическа инфлация“, които са създали безкраен брой „джобни вселени“, разпръснати из космоса.

„Обичайната теория за вечната инфлация смята, че нашата вселена е като безкраен фрактал с мозайка от различни джобни вселени, разделени от надуващ се океан“, каза Хокинг миналата есен.

В последното проучване обаче двамата с Хертог се разграничават от това гледище. Вместо космосът да е пълен с джобни вселени, в които се прилагат радикално различни закони на физиката, тези алтернативни вселени може да не са толкова различни една от друга.

Изводите от тази теория може да не са очевидни, но тя може да даде до някаква степен утеха на физиците, които се чудят как, имайки предвид възможността за толкова много враждебни вариации, ние се намираме в една вселена, която е подходяща за живот.

„В старата теория има всякакви видове вселени: някои празни, други пълни с материя, някои, които са се разширили твърде бързо, други пък с твърде кратък живот. Имаше огромен набор от възможни вариации,“ казва Хертог. „Мистерията беше защо ние живеем в тази специална вселена, където всичко е добре балансирано в полза на комплексност и развитие на живота?“

“Този труд прави още една стъпка към обясняването на тази мистериозна фина настройка”, обяснява Хертог. „Той редуцира мултивселената до по-лесно управляем набор от вселени, които всички си приличат. Стивън би казал, теоритично, че Вселената трябва да е такава. Това ни дава надежда, че можем да имаме прогнозируема космологична рамка.“

Новата теория е базирана на работа, публикувана от Хокинг и американския физик Джеймс Хартъл през 80-те, но сега е обновена с по-мощни и модерни математически техники, използвани в Струнната теория. В Струнната теория реалността е описвана като взаимодействие между едноизмерни обекти, известни като космически струни.

„Самият Стивън казваше, че работата по този въпрос е сферата, с която се гордее най-много“, казва Малкълм Пери, колега на Хокинг от Кеймбридж. Новият труд всъщност няма да бъде последният, носещ името на Хокинг. Заедно с Андрю Стромингър от Харвард, Пери и Стивън Хокинг са писали още поне две изследвания за черните дупки, които все още се подготвят за публикация.

Хокинг, който се прочу с бестселъра „Кратка история на времето“, почина на 14 март 2018 на възраст 76 години в дома си в Кеймбридж. Пепелта му ще бъде погребана в Уестминстърското Абатство, редом до гроба на сър Исак Нютон по-късно тази година.

Хертог вярва, че работата му с Хокинг е малка крачка към теория за космическия ни произход, която евентуално физиците ще тестват. Ако вселената се е развила, както предполага теорията, казва той, може да са останали знаци в гравитационните вълни или т.нар. космически микровълнов бекграунд, радиацията, освободена при раждането на вселената. „Може да има улики в тези сигнали, които да покажат дали сме на правилен път.“

„Аз се надявам, че по-нататъшни наблюдения и работа по теорията евентуално ще ни позволят да тестваме модели на Големия взрив“, добавя Хертог. „Не го правим за платоническо удоволствие. Но е забавно.“

...

[Gravity]

Това за Хокинг беше отразено  малко след като почина. Сега новинарите се повтарят. Май  почето хора не  четат новините, а само ги споделят. За фейсбука това може да е нормално, то за форум наука...

[Greenish]

В последния брой на сп. BBC Knowledge има една статия относно теорията за Големия взрив или както я наричат Големия подскок. Доста интересно са предоставени нещата.

Според проф. Ейбрахам Льоб от центъра по астрофизика на Харвард Вселената не се е зародила с взрив, а преминала през по ранна фаза на свиване и едно от обясненията е за "цикличната Вселена".

"Цикличната вселена се опира на струнната теория. Оттам градивните струни вибрират в 10-измерно време-пространство и това изисква съществуването на 2-,3-,4 и т.н. измерни обекти, наречи "брани". Това поражда идеята, че нашата Вселена може да е трииизмерен остров, или 3-брана, носеща се в 10-измерно време-пространство. Тези брани се приближават една към друга и енергията от движението им се прееобразува в маса-енергия от материя във всяка брана, коята създава невероятна температура. Това вече е познато като Голям взрив. Оттук следва, че браните се докосват с цялата си повърхност, енергията е еднавка във всяка точка, така че температурата се изравнява автоматично. Когато материята на всяка от браните се разшири и изчезне, те се разделят и отново започват да се приближават, и процесът се повтаря. Резултатът е безкрайна поредица от големи взривове".

 

Не разбирам само реликтовото лъчение каква роля играе тук.  Бихте ли приели възможността за тази теория?

 

 

[Малоум 2]

Понятието за форма на вселената е проблематично. Елемент на философска дискусия- има афоризъм: "Дали Вселената има сферична форма не е в сферата на физиката" - разбира се, с натрупване на нови научни данни, с напредъка на технологиите се очаква разкритие на форма, ама ... не става по-ясно...

...

...

[Gravity]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Понятието за форма на вселената е проблематично. Елемент на философска дискусия- има афоризъм: "Дали Вселената има сферична форма не е в сферата на физиката" - разбира се, с натрупване на нови научни данни, с напредъка на технологиите се очаква разкритие на форма, ама ... не става по-ясно...

Самото понятие не е проблематично. Може би искаш да кажеш, че е трудно чрез наблюдения да се определи, но смисълът на понятието е напълно ясен.

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Gravity said:

Самото понятие не е проблематично. Може би искаш да кажеш, че е трудно чрез наблюдения да се определи, но смисълът на понятието е напълно ясен.

Така е, но "форма на невидимото", а знаем от опит, че и се променя - в този смисъл, не става по-ясно.

...

[Шпага]

Преди 18 часа, Gravity said:

Самото понятие не е проблематично. Може би искаш да кажеш, че е трудно чрез наблюдения да се определи, но смисълът на понятието е напълно ясен.

Според мен понятието "форма на Вселената" не само че е проблематично, ами даже е оксиморон -- понятие за непонятното

И въобще, как може да има форма нещо, извън което няма нищо? Форма на нещо, което е всичко?