No Big Bang?

[Tahev loren]

Преди 8 часа, gmladenov said:

Етърът също не е бил фрагметарен пък са го използвали за отправна система.

В крайна сметка се опира до откриваемост на движението. Стига да можеш да откриеш,
че се движиш, празното пространство също може да служи за отправна система. (Говоря
за откриване на движение без материален репер.)

Не виждам как може празно пространство да служи за отправна система, пък и кога етъра е бил ползван за отправна система.

[Малоум 2]

Преди 8 часа, gmladenov said:

Етърът също не е бил фрагметарен пък са го използвали за отправна система.

В крайна сметка се опира до откриваемост на движението. Стига да можеш да откриеш,
че се движиш, празното пространство също може да служи за отправна система. (Говоря
за откриване на движение без материален репер.)

Абстракцията "пространство" я заменяш с "физическо пространство" = поле. В клипа на Саскин - за поле - е показано: идеализирано, малко (ситно) "сомбрейро" и от там-нагоре по "размер" - надаряваме с проявими (в едрото) физически характеристики.

Етерът е бил неподвижна среда по която се разпространява светлина. (Ако обаче, обектите са "направени от светлина" -от ЕМПоле -хипотеза - етер*- всичко известно си идва на мястото в КМ и Класика. Доказано е "неоткриваем" с експеримент, щото експеримент съответства на "работа" с огромни по отношение на частите на етер* обекти - примерно за мащаби с инструмент: връх като кълбо, като на Земята, да правиш прецизна дисекция на жаба.)

...

[scaner]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Етърът също не е бил фрагметарен пък са го използвали за отправна система.

В крайна сметка се опира до откриваемост на движението. Стига да можеш да откриеш,
че се движиш, празното пространство също може да служи за отправна система. (Говоря
за откриване на движение без материален репер.)

Етерът е материална среда, която взаимодейства със светлината, определяйки нейната скорост, т.е. създава откриваеми промени. Движението може да се определи в резултат на такова взаимодействие, т.е. трябва да имаш материален обект или среда. Пространството не е материален обект или материална среда, то не взаимодейства, не създава промени. То може да бъде запълнено с такава среда, както например с реликтовото лъчение, или с някакви полета, или с физическият вакуум. Тогава определяш движение относно материалната среда (стига тя да допуска такава възможност), не спрямо пространството. Няма друг начин - движението е промяна на отношението между материални обекти, по определение, в най-общият му вид.  Механичното движение е промяна в пространственият аспект на тези отношения, промяна в отстоянието, ориентацията, размерите и т.н.

Така че забрави за някаква връзка на празно пространство като отправна система за движение - няма такава по дефиниция.  Допускайки такава връзка, ти изкривяваш смисъла на понятията, и се получава обичайната фантастика и боза с косми. Ще трябва да се пребориш с предразсъдъците си

[Станислав Янков]

Може ли елементарните частици да са съчетаване помежду им на повече електромагнитни вълни, но с такива фази, че всички наблюдатели да могат да регистрират само единия полюс на елекрическата им компонента - само отрицателния или само положителния, в зависимост от частицата (кварк или лептон), засилен поради наслагването един върху друг на заряда на повече съчетани една с друга вълни? Другия заряд също да си го има, но да е недостъпен за регистрация от наблюдателите.

Редактирано Март 18, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Може ли елементарните частици да са съчетаване помежду им на повече електромагнитни вълни, но с такива фази, че всички наблюдатели да могат да регистрират само единия полюс на елекрическата им компонента - само отрицателния или само положителния, в зависимост от частицата (кварк или лептон), засилен поради наслагването един върху друг на заряда на повече съчетани една с друга вълни? Другия заряд също да си го има, но да е недостъпен за регистрация от наблюдателите.

Нещо не те разбирам. Електромагнитните вълни нямат заряд, какво се очаква да се наблюдава?

[Шпага]

Преди 33 минути, scaner said:

Така че забрави за някаква връзка на празно пространство като отправна система за движение - няма такава по дефиниция.

А може би ще е най-разумно да бъде забравено самото понятие "празно пространство". Както си отбелязал:

Цитирай

Пространството не е материален обект или материална среда, то не взаимодейства, не създава промени.

Или с други думи казаното от теб означава, че т. нар. "празно пространство" е НИЩОПоради което губи смисъла си и твърдението ти, че:

Цитирай

То може да бъде запълнено с такава среда, както например с реликтовото лъчение, или с някакви полета, или с физическият вакуум.

Това, с което считаш, че е "запълнено" празното пространство, всъщност Е моментен фрагмент/детайл/ от самото пространство. Така, както една морска вълна Е моментен фрагмент/детайл/ от самото море.

Все пак не ни идва на ум да твърдим, че морето е празно и запълнено с вода, риби, планктон, китове и прочие твари, нали?

[scaner]

Преди 1 минута, Шпага said:

Или с други думи казаното от теб означава, че т. нар. "празно пространство" е НИЩО

Зависи. В класическата физика празното пространство съществува, то е контейнер за материята, т.е. не е НИЩО. В ТО без материя няма пространство. Сега, може да си поиграем на софистика, че НИЩО-то го има, щом го използваш в конструкцията "празното пространство Е НИЩО", докато според ТО го няма, празното пространство не е нито нещо, нито нищо

Преди 5 минути, Шпага said:

Поради което губи смисъла си и твърдението ти, че:

Цитирай

То може да бъде запълнено с такава среда, както например с реликтовото лъчение, или с някакви полета, или с физическият вакуум.

Това, с което считаш, че е "запълнено" празното пространство, всъщност Е моментен фрагмент/детайл/ от самото пространство. Така, както една морска вълна Е моментен фрагмент/детайл/ от самото море.

Опитвам се да изразя нещата в привичният за Младенов вид.

 

Преди 7 минути, Шпага said:

Все пак не ни идва на ум да твърдим, че морето е празно и запълнено с вода, риби, планктон, китове и прочие твари, нали?

В случая добър аналог за пространството е морската чаша. Тя е запълена с материя, "водата", и е придобила специфично има - "море", "вир", "гьол" (аналог с "етер").

[Станислав Янков]

Преди 40 минути, scaner said:

Нещо не те разбирам. Електромагнитните вълни нямат заряд, какво се очаква да се наблюдава?

Електромагнитната вълна има непрекъснато менящо се електрическо поле - при единия му пик (нагоре по координатната система) положително, след това (надолу по координатната система) отрицателно. После - отново нагоре за положително и така се мени. Магнитното поле се мени по другата ос, наляво и надясно. Повече електромагнитни полета се наслагват едно върху друго (да кажем - с леко изместени фази), но положителните и отрицателните цикли на електрическото поле се запазват спрямо всички наблюдатели и така и си остават електромагнитни вълни. В някои случаи повече вълни, евентуално с леко изместване на фазите, може всички заедно да се ориентират по такъв начин спрямо всички наблюдатели, че наблюдателите да могат да отчитат само положителната компонента на електрическото поле. Заради наслагването на повече вълни - електрическото поле да се засилва до размера на заряда на електрона и да става плътно, без редуване с отрицателно. (Противоположните компоненти на такива вълни може дори да формират един вид “огледален” свят, с противополжния знак на частиците в сравнение със знака им в нашия свят.)

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Това, с което считаш, че е "запълнено" празното пространство, всъщност Е моментен фрагмент/детайл/ от самото пространство. Така, както една морска вълна Е моментен фрагмент/детайл/ от самото море.

Има много приятен философски израз: Материята съществува във времето и пространството!..

(етер* - прави пространството да се изявява - от неговите характеристики (момент на импулс) заради подреждане (ред) ентропията в околността се нарушава локално, се създава "обект" - физически обекти, които в "големи" мащаби създават и полетата, и веществата.

Принципно е "във времето". Оказва се, че времето е важното, в случая, доколкото всеки обект се създава, още при раждането си, със собствено време за себеобразуване - огромни честоти на образуване - недостижими за експериментална работа с тях. С натрупване на по-крупни обекти, полетата им създават обвивки, а "отразеното" от тях (напр. кварки разни) вече е с малки, измерими честоти и на практика - ни служат за "часовник" и разни други интерпретации.)

Двете по-горни неща, заедно важат с пълна сила!

[Станислав Янков]

https://youtube.com/watch?v=r18Gi8lSkfM&feature=share

[Tahev loren]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Има много приятен философски израз: Материята съществува във времето и пространството!..

Материята не съществува "във времето и пространството " а заедно и чрез времето и пространството. Няма пространство и време без материя както и обратното.

[Шпага]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Има много приятен философски израз: Материята съществува във времето и пространството!

Този философски израз обаче е в пълно противоречие с философското твърдение, че времето и пространството са свойства на материята

[Станислав Янков]

Преди 4 минути, Tahev loren said:

Материята не съществува "във времето и пространството " а заедно и чрез времето и пространството. Няма пространство и време без материя както и обратното.

Може би е по-точно да се каже, че не съществува “празно” пространство (пространство с нищо). Непрекъснато има квантово-механични флуктуации на планкови дължини и сплетени множества от електромагнитни полета (някои от тях - под формата на елементарни частици). Навсякъде, без изключение!

Редактирано Март 18, 2021 от Станислав Янков

[Tahev loren]

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Може би е по-точно да се каже, че не съществува “празно” пространство (пространство с нищо). Непрекъснато има квантово-механични флуктуации на планкови дължини и сплетени множества от електромагнитни полета (някои от тях - под формата на елементарни частици). Навсякъде, без изключение!

Пространството никога не е празно, макар и нееднородно запълнено с материя си остава запълнено с материя. Отделно то може да бъде запълнено и еднородно с някаква материя, флуид, етер или някакви квантови колебания които не са напълно изучени. Термина " запълнено " е обаче умозрителен и не отговаря по същество, по добре е да се каже че " пространството е неотменим атрибут на материята заедно със времето, което може да се окаже че не е атрибут на материята каквото е пространството, но е необходимата абстракция за описване на действителноста, т.е то е нещо спомагателно а не същественно. Както например това са парите или цифрите или символите.

[Tahev loren]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Електромагнитната вълна има непрекъснато менящо се електрическо поле - при единия му пик (нагоре по координатната система) положително, след това (надолу по координатната система) отрицателно. После - отново нагоре за положително и така се мени. Магнитното поле се мени по другата ос, наляво и надясно. Повече електромагнитни полета се наслагват едно върху друго (да кажем - с леко изместени фази), но положителните и отрицателните цикли на електрическото поле се запазват спрямо всички наблюдатели и така и си остават електромагнитни вълни. В някои случаи повече вълни, евентуално с леко изместване на фазите, може всички заедно да се ориентират по такъв начин спрямо всички наблюдатели, че наблюдателите да могат да отчитат само положителната компонента на електрическото поле. Заради наслагването на повече вълни - електрическото поле да се засилва до размера на заряда на електрона и да става плътно, без редуване с отрицателно. (Противоположните компоненти на такива вълни може дори да формират един вид “огледален” свят, с противополжния знак на частиците в сравнение със знака им в нашия свят.)

Електромагнитната вълна, съкратено ЕМВ, не е електромагнитно поле, а смущение в полето, което съществува заедно с материалните частици и е неотмено свързано със тях. Възможно е, също полето да съществува без веществена форма на материята, само като частици със бозонна структура. Например преди кварк- глуоната плазма в първите милисекунди от ГВ, материята да е представлявала чисто поле от частици, които не се подчиняват на принципа на Паули.

[Станислав Янков]

Преди 38 минути, Tahev loren said:

Електромагнитната вълна, съкратено ЕМВ, не е електромагнитно поле, а смущение в полето, което съществува заедно с материалните частици и е неотмено свързано със тях. Възможно е, също полето да съществува без веществена форма на материята, само като частици със бозонна структура. Например преди кварк- глуоната плазма в първите милисекунди от ГВ, материята да е представлявала чисто поле от частици, които не се подчиняват на принципа на Паули.

Докато пишех в отговор на Скенер, мислех как да опиша поведението на електрическото поле и сбърках вълна с поле. Когато видях грешката си, вече не можех да редактирам.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Tahev loren said:

Пространството никога не е празно, макар и нееднородно запълнено с материя си остава запълнено с материя. Отделно то може да бъде запълнено и еднородно с някаква материя, флуид, етер или някакви квантови колебания които не са напълно изучени. Термина " запълнено " е обаче умозрителен и не отговаря по същество, по добре е да се каже че " пространството е неотменим атрибут на материята заедно със времето, което може да се окаже че не е атрибут на материята каквото е пространството, но е необходимата абстракция за описване на действителноста, т.е то е нещо спомагателно а не същественно. Както например това са парите или цифрите или символите.

Засега ми се струва, че “пространство е една от скоростите на движение спрямо наблюдателя. Едно фундаментално движение в основата на всички последващи движения (на вълни, на частици, на хора и животни, на планети, галактики, купове и свръхкупове). Много, много бавно движение от наша гледна точка, с много голяма разгърнатост (дължина, когато иде реч за едното от трите пространствени измерения), във което се разгръщат всички останали, все по-бързи движения, до скоростта на светлината ван вакуум.

[scaner]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Електромагнитната вълна има непрекъснато менящо се електрическо поле - при единия му пик (нагоре по координатната система) положително, след това (надолу по координатната система) отрицателно. После - отново нагоре за положително и така се мени. Магнитното поле се мени по другата ос, наляво и надясно. Повече електромагнитни полета се наслагват едно върху друго (да кажем - с леко изместени фази), но положителните и отрицателните цикли на електрическото поле се запазват спрямо всички наблюдатели и така и си остават електромагнитни вълни. В някои случаи повече вълни, евентуално с леко изместване на фазите, може всички заедно да се ориентират по такъв начин спрямо всички наблюдатели, че наблюдателите да могат да отчитат само положителната компонента на електрическото поле. Заради наслагването на повече вълни - електрическото поле да се засилва до размера на заряда на електрона и да става плътно, без редуване с отрицателно. (Противоположните компоненти на такива вълни може дори да формират един вид “огледален” свят, с противополжния знак на частиците в сравнение със знака им в нашия свят.)

Чакай малко, бъркаш.

Електрическо поле и заряд са различни неща. Зарядът създава електрическото поле, но полето не е заряд. Полето може да го има и без аряд, както е при вълните. В този смисъл, полето на електромагнитната вълна може да се засилва колкото си искаш, но то няма нищо общо със заряда на електрона. Например, при лазерите, когато създадеш кратък но мощен импулс, който фокусираш с леща, може да получиш във фокуса лазерна искра. Тогава полето на електромагнитната вълна във фокуса става толкова силно, че надвишава  пробивното напрежение на въздуха  (някъде към 5-20 киловолта на сантиметр), и както при високоволтовите трансформатори, създава електричен разряд във въздуха. Тоест високото напрежение, което създава вълната, може да йонизира въздушните молекули и да отдели електрон и йон.

Това е често срещан и неприятен ефект, защото ограничава лазерната мощност, която може да прилагаш в някаква среда (в случая въздух). И разбира се, е видим за всички наблюдатели

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Чакай малко, бъркаш.

Електрическо поле и заряд са различни неща. Зарядът създава електрическото поле, но полето не е заряд. Полето може да го има и без аряд, както е при вълните. В този смисъл, полето на електромагнитната вълна може да се засилва колкото си искаш, но то няма нищо общо със заряда на електрона. Например, при лазерите, когато създадеш кратък но мощен импулс, който фокусираш с леща, може да получиш във фокуса лазерна искра. Тогава полето на електромагнитната вълна във фокуса става толкова силно, че надвишава  пробивното напрежение на въздуха  (някъде към 5-20 киловолта на сантиметр), и както при високоволтовите трансформатори, създава електричен разряд във въздуха. Тоест високото напрежение, което създава вълната, може да йонизира въздушните молекули и да отдели електрон и йон.

Това е често срещан и неприятен ефект, защото ограничава лазерната мощност, която може да прилагаш в някаква среда (в случая въздух). И разбира се, е видим за всички наблюдатели

Вероятно съм го написал неясно. Но има и някои разлики с твоето представяне. След като и фотонът, и електронът, и всички останали елементарни частици са идеални точки съгласно квантовата механика, значи за такива точки просто са избрани центровете на полетата, където ефектът им е най-висок. Заряд без поле не съществува, зарядът е просто количеството на взаимодействието (елементарен заряд) и неговият знак (плюс или минус). Полето е това, което играе ролите и предполагам, че електрическото поле може да се опише по идентичен начин на гравитацията, но освен привличане, при него има и отблъсквани (ама и срещу гравитацията има разширяване на Вселената). Според знака на заряда, полето се представя като насочено навън (положителен заряд) или навътре (отрицателен заряд).

Фотонът е идеална точка, точно както и електрона, но при фотона електрическото поле се държи различно от електрическото поле при електрона (магнитното поле зависи от характера на електрическото поле). Ако държим да кажем, че фотонът има някакъв електрически заряд (и фотонът е точков, както електрона и има електрическо поле, както електрона), то зарядът на фотона непрекъснато се променя на положителен, след това на отрицателен, отново на положителен и т.н. Зарядът на електрона е само отрицателен. Аз така разбирам графиката на електрическото поле на електромагнитната вълна, където стойността над нулата е положителното поле, а след това стойността под нулата е отрицателното поле и последователното редуване на двете по посока на движението представлява електромагнитната вълна (магнитното поле винаги си се увива перпендикулярно на електрическото поле). Освен, ако не съм разбрал правилно, де!

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Чакай малко, бъркаш.

Електрическо поле и заряд са различни неща. Зарядът създава електрическото поле, но полето не е заряд. Полето може да го има и без аряд, както е при вълните. В този смисъл, полето на електромагнитната вълна може да се засилва колкото си искаш, но то няма нищо общо със заряда на електрона. Например, при лазерите, когато създадеш кратък но мощен импулс, който фокусираш с леща, може да получиш във фокуса лазерна искра. Тогава полето на електромагнитната вълна във фокуса става толкова силно, че надвишава  пробивното напрежение на въздуха  (някъде към 5-20 киловолта на сантиметр), и както при високоволтовите трансформатори, създава електричен разряд във въздуха. Тоест високото напрежение, което създава вълната, може да йонизира въздушните молекули и да отдели електрон и йон.

Това е често срещан и неприятен ефект, защото ограничава лазерната мощност, която може да прилагаш в някаква среда (в случая въздух). И разбира се, е видим за всички наблюдатели

Впрочем, да не би ти да имаше предвид, че ако се менеше заряда на електрическото поле, то всяка електромагнитна вълна, без изключение, щеше да взаимодейства със заредените частици, в зависимост от това с кой от променящите се знаци са срещнали заредената частица фотоните на тази вълна? Явно съм сбъркал, но тогава какво на електрическото поле на вълна се променя над и под нулата?!

Редактирано Март 18, 2021 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Шпага said:

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Има много приятен философски израз: Материята съществува във времето и пространството!

Този философски израз обаче е в пълно противоречие с философското твърдение, че времето и пространството са свойства на материята

Изразът се отнася за "съществуване" на Изначален Обект (като определение) и показва пътя - аргументите (параметрите) с които боравим, като ги "правим" измерими. Чак тогава стават "свойства" и то - в конкретика, в смисъл на ползването им. Тоест - възприемаме ги като реалност, а не само като абстракция. Принципно - съществуването се установява посредством взаимодействия-промени на свойствата на обектите.

Но - освен материални има идеални "обекти" - в главите ни. Ползваме реални обекти, за да "материализираме" идея, която например, не е съществувала като "конструкт" в Природата. Като конструктор - да кажа: при изобретенията (патентите) винаги се описват Връзките между частите на обектите, а връзките са полева форма на материята ... Невидимата форма на материя! (неправилно се счита:че се осъществяват с болтове и гайки, и др. - странна работа!)

...

[scaner]

Преди 28 минути, Станислав Янков said:

Фотонът е идеална точка, точно както и електрона, но при фотона електрическото поле се държи различно от електрическото поле при електрона (магнитното поле зависи от характера на електрическото поле). Ако държим да кажем, че фотонът има някакъв електрически заряд (и фотонът е точков, както електрона и има електрическо поле, както електрона), то зарядът на фотона непрекъснато се променя на положителен, след това на отрицателен, отново на положителен и т.н. Зарядът на електрона е само отрицателен. Аз така разбирам графиката на електрическото поле на електромагнитната вълна, където стойността над нулата е положителното поле, а след това стойността под нулата е отрицателното поле и последователното редуване на двете по посока на движението представлява електромагнитната вълна (магнитното поле винаги си се увива перпендикулярно на електрическото поле). Освен, ако не съм разбрал правилно, де!

Дай да подходим така...

Какво е зарядът? Елементтарният заряд е някаква характеристика на елементарните частици, която има едно много важно свойство - да се запазва. Тоест, зарядът в някакъв обем не може да възникне от нищото, както и не може да изчезне. Има такъв закон, за съхранение на електрическият заряд. Просто казано, щом една елементарна частица има някакъв заряд, той не може да се променя с времето, докато частицата съществува.

При фотонът е същото положение - той няма заряд, следователно няма какво да се променя според както ти го виждаш. Фотонът има заряд НУЛА, и този заряд се съхранява с времето.

Нещо повече, фотонът няма и електрическо поле, което да се мени с времето. И електрическото поле, и магнитното, са свойства на големи колективи от фотони, те са квантово проявление на такива колективи. Електромагнитната вълна също е колективно проявление на много фотони, не на един. Полето на електрона има сходен произход - от виртуалните фотони, които електронът създава около себе си, по причина "заряда".

Така че тук не можем да говорим изобщо за заряд при фотоните.  Значи, първо трябва да се прави разлика между фотони и електромагнитна вълна. Не всеки колектив от фотони е електромагнитна вълна, фотоните трябва да са "спрегнати", колективът им да притежава кохерентност. Тогава се появява вълната, тя има фаза, и моделът с променливото електрично и магнитно поле се доближава до истината. Когато потокът фотони няма кохерентност, няма фаза, няма вълна, има само фотонен шум, който има доста различни свойства.

Другият проблем е да разглеждаш фотонът като точка. Знам, това идва от аналогията, че и електронът може да се разглежда като точка. Но тази аналогия не е приложима за частица, която съществува само движейки се. Какво значи една движеща се частица да бъде точка? Това означава, че в един определен момент тя може да се разглежда на фиксирана координата, без някаква протяжност извън тази координата. В следващ момент - на друга координата. Тоест може да проследиш траекторията на такава частица. Да, само че фотонът е рожба на квантовата механика, той не съществува според класическата физика. А квантовата механика забранява ползването на понятието "траектория", то за нея е безсмислено. Поради което и моделът на фотона като точка става безсмислен. Квантовата механика работи с вероятности, и има случаи когато става равновероятно фотонът да е къде да е в пространството - просто казано, фотонът заема цялото пространство, ако използваме класическите понятия за изразяване. Така че точковият модел на фотонът не е добър.

Изобщо, според квантовата механика всякакви модели на елементарните чстици, с каквито са изпъстрени много популярни и псевдопопулярни книжки (по които ти явно залиташ), дето частицата се състои от някакви неща, дето се въртят едно спрями друго, клатят, скърцат и бръмчат всякак и т.н. механистически модели, не са коректни, по много причини. В квантовомеханичният свят  изчезват възможностите на нашата интуиция да даде представим модел какво се случва. Например спинът: интуицията ни иска да го представи кати въртене на елементарната частица около оста си, защото има всички свойства на момент на въртене, но теоорията на относителността забранява това - ще се надхвърли скоростта на светлината при такова въртене, за това моделът на въртене който идва от интуицията трябва да се отхвърли. Или  принципът на неопределеност, който няма аналог в класическата физика: ако измерим точно импулсът на един фотон, ние не можем да определим къде е той. Или обратно, ако определим една частица къде се намира точно, не можем да знаем нищо за нейният импулс, т.е. на къде ще тръгне в бъдеще. И това е принципно, не поради нашата намеса в процеса на измерване.

Тук е добре да споменем и апориите на Зенон, например за Ахил и костенурката. Там противоречието се достига именно поради безкрайната делимост на моментите и положенията, тоест до идеята за точката...

Именно тази липса на възможност да впрегнем интуицията си за да си представим какво се случва с елементарните частици е накарала Ричард Файнма да започне една своя лекция така:

"Във вестниците в един момент се твърдеше, че имало период, в който само 12 души разбирали теорията на относителността. Не мисля, че е имало такъв период. Имало е такъв, в който само един човек е разбирал теорията за относителността, защото е бил единственият, който я е схванал, преди да напише статията си за нея. Но след прочитането на тази статия, много хора, горе-долу, са разбрали по един или друг начин теорията за относителността,. Във всички случаи са били повече от 12.

От друга страна, мога уверено да заявя, че никой не разбира квантовата механика.

Сега, ако можете да приемете това, и не вземате тази лекция прекалено насериозно, ако приемете, че не е задължително да разбирате каквото ще опиша в рамките на някакъв модел, а просто се отпуснете и слушате с удоволствие, ще ви разкажа за това как се държи природата. И ако просто признаете, че тя може би наистина така се държи, природата ще ви се стори нещо прекрасно и удивително."

Така че приеми, че фотонът не е точка в обикновеният смисъл на думата, че той няма заряд, който още повече да се промея, че той няма електрично и магнитно поле, а електромагнетичма е колективен феномен на фотоните, и съвременните представи ще се доближат малко повече

[Tahev loren]

Преди 36 минути, Станислав Янков said:

Явно съм сбъркал, но тогава какво на електрическото поле на вълна се променя над и под нулата?!

Менят се векторите на електричният и магнитният интензитет.

[gmladenov]

Преди 9 часа, scaner said:

Етерът е материална среда, която взаимодейства със светлината, определяйки нейната скорост, т.е. създава откриваеми промени. Движението може да се определи в резултат на такова взаимодействие, т.е. трябва да имаш материален обект или среда.

Това са измислици.

Да кажем, че етърът е материален. Даден наблюдател не може да определи разстоянието
си "до етъра" ... тъй като той се намира вътре в него. Също така когато наблюдателят се
движи през етъра, разстоянието му "до етъра" не се променя.

Значи критерият за относително движение - променящо се разстояние до тялото/обекта - не
важи за движение спрямо етъра ... дори да сме приели, че етърът е материален.

Както многократно вече съм казвал: единственият критерий за това дали дадена среда
може да се използва за отправна система е дали движението вътре в нея е откриваемо.
Материалността на средата няма никакво значение.

Дали ще наречем празното пространство етър или вакуум - и дали ще го броим за
материална среда или за нематериална - е без значение. От значение е единствено дали
движението на наблюдателя в тази среда е откриваемо.

Редактирано Март 18, 2021 от gmladenov

[Tahev loren]

Преди 27 минути, gmladenov said:

Това са измислици.

Да кажем, че етърът е материален. Даден наблюдател не може да определи разстоянието
си "до етъра" ... тъй като той се намира вътре в него. Също така когато наблюдателят се
движи през етъра, разстоянието му "до етъра" не се променя.

Значи критерият за относително движение - променящо се разстояние до тялото/обекта - не
важи за движение спрямо етъра ... дори да сме приели, че етърът е материален.

Както многократно вече съм казвал: единственият критерий за това дали дадена среда
може да се използва за отправна система е дали движението вътре в нея е откриваемо.
Материалността на средата няма никакво значение.

Дали ще наречем празното пространство етър или вакуум - и дали ще го броим за
материална среда или за нематериална - е без значение. От значение е единствено дали
движението на наблюдателя в тази среда е откриваемо.

Прав си, освен ако етъра е фрагментарен тогава може да се определи движение спрямо някои негови части. Ако етъра не е фрагментарен а холистичен, тогава не може да се определи никакво движение спрямо него, а пространството е точно такова, тук няма значение материалноста. Всъщност и при движението по някаква водна повърхност може да се открие движение спрямо отделните и части, стига да са зримо различими. Щом пространството е атрибут на материята, стига се до извода че и то е материално, но за разлика от материята която е фрагментарна, пространството не е, то обаче е холистично, и само условно в него може да се оприличи някаква фрагментарност. Макар и да разделяме пространството на някакви зони, те преливат една в друга защото пространство съществува и между тези зони и те не могат да се разграничат една от друга освен само условно.