No Big Bang?

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Въпросът е за балонната аналогия на разширението на вселената. Наш Станиславчо е останал
с впечатлението, че само галактиките на повърхността на балона се разширяват, а тези вътре в
балона - не.

Моделът на Станислав не включва "вътре". Всичко е на повърхността, 2-Д модел. ВЪтрешността на балона е само виртуална, за удобство на изобразяването.

Затова и в неговият модел само галактиките на повърхността се раздалечават. Защото няма други Просто такава е идеята на картинката, максимално интуитивна.

[gmladenov]

Преди 2 минути, scaner said:

Моделът на Станислав не включва "вътре". Всичко е на повърхността, 2-Д модел.

А той си мисли, че балонът е 3-Д модел. Питай го, ако не вярваш.

Редактирано Септември 24 от gmladenov

[Станислав Янков]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Наш Станиславчо е останал
с впечатлението, че само галактиките на повърхността на балона се отдалечават, а тези вътре в
балона - не.

Наш Станиславчо ти казва, че за да представиш вярно нещата чрез триизмерен отрязък от пространството (квадрат) - това не може да стане чрез кръгла, балонна форма (трябва изкуствено да направиш все по-далечните галактики да се отдалечават с все по-голяма скорост от тебе в центъра). Защо колкото по-малко разбираш, толкова по-уверено се изказваш?! Смешно е! Вижда се, че жената не е глупава и бързо разбира за какво става дума (много по-бързо от теб, примерно)!

[Станислав Янков]

Преди 3 минути, gmladenov said:

А той си мисли, че балонът е 3-Д модел. Питай го, ако не вярваш.

Какво да ме пита, след като е прочел предните ми обяснения към жената (и тя вече разбра за какво става дума), а ти уж си ме игнорирал (и без това пак не четеше написаното, сега просто заявяваш това официално)?!

[КамелияМиладинов]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

Съществува, разбира се! Реално ние имаме дължина, широчина и височина, но с всички тях не може да се представи точно отдалечаването на все по-далечните точки с все по-голяма скорост (както Скенер написа - трябва твърде много да се ангажира въображението) и затова идното от измеренията (височината/дебелината на балона) се игнорира, за да е точна илюстрацията. Забележете как в първата картинка, която дадох, най-близката точка се отдалечава от точката-наблюдател с 5 см (от 5 см на 10 см), по-далечната точка се отдалечава с 10 см (от 10 см на 20 см), а най-далечната периферия (диаметъра) се отдалечава за същото време с 20 см (от 20 см на 40 см). Това със самун с вътрешност не може да бъде представено толкова точно (а и при самуна на Младенов всички стафиди са дадени по повърхността му).

И двата модела са удобни, нищо че единия ангажира повече въображение - те стафидите и във вътрешността пак се раздалечават. Объркването ми дойде от двуизмерността, с която се представя единия модел. Сега разбрах, че е само за удобство. Благодаря!

[Станислав Янков]

Just now, КамелияМиладинов said:

И двата модела са удобни, нищо че единия ангажира повече въображение - те стафидите и във вътрешността пак се раздалечават. Объркването ми дойде от двуизмерността, с която се представя единия модел. Сега разбрах, че е само за удобство. Благодаря!

При триизмерен модел ще се започва с квадрат, но с напредването на времето този квадрат ще се деформира все повече, за да може да се представи отдалечаването на по-далечните точки/галактики от наблюдателя в центъра с по-голяма скорост (по-голямо разстояние за единица време). Щом и това Ви е удобно - чудесно! Важното е, че разбирате за какво става дума.

[scaner]

Е, @gmladenov, изясни ли си най-накрая смисъла на терминологията, коеъо Гугъл ти бълва? Или трябва някой да ти обяснява къде зимуват раците?

Ето, ще ти напиша кратко есе, да разбереш произхода на терминологията, и механизма на объркване, който настъпва с прилагането и... Съжалявам, на места се ползва съответният адекватен математически език.

Тръгваме от основата на основите, ОТО. Айнщайн написва система от уравнения, които описват как свойствата на пространство-времето са свързани с разпределението и движението на материята, както и как разпределението и движението на материята се определя от свойствата на пространство-времето:

В лявата част са членове свързани с пространство-времето, в дясната - членове свързани с материята,

Тези уравнения (те са 10 на брой) имат статута на природен закон. Те определят поведението както на система от малки обекти, така и поведението на цялата вселена.

Аз много пъти наблягам за пряка връзка между свойствата на пространството и материята, ето я.

Решението на тези уравнения представлява т.н. метричен тензор. Метричният тензор е матрица 4х4, която напълно описва всички свойства на пространство-времето. Удобно е поведението на такова пространство-време да се сравнява с поведението на евклидовото пространство. Метричният тензор на евклидовото пространство е прост, матрица 4х4 пълна с нули, на която само диагоналните елементи са ненулеви, (-1,1,1,1). Цялата терминология за масово ползване се пръква при това сравнение.

Най-простите характеристики, които може да получиш, са свързани със свойствата на тензора на кривината, който може да се конструира от метричният тензор. Кривината глобално се описва с тензора на Риман, или ако искаш да се съсредоточиш на деформацията на обема, производният тензор на Ричи. И двата тензора за евклидово пространство представляват нулеви матрици, тензорът на Риман е 4х4х4х4, тензорът на Ричи е 4х4. Ненулеви елементи в тези тензори означават, че "пространството е изкривено". Така се поражда тази терминология, която има точен математически израз. А вече кой автор в какви аналогии ще я сведе до масовата публика, е друг въпрос.

В този смисъл пространство-времето около слънцето е с положителна  кривина, което като следствие води до това, планетите вместо да се движат по права линия, да обикалят в елипси около него. Но това са други интересни частни следствия, как кривината се интерпретира като гравитационна сила...

Други интересни свойства, които обръщат внимание, това е скалиращият фактор. Аз ти бях обърнал внимание на вселената на Фридман, където са разгледани решенията на уравненията на Айнщайн обхващащи цялата вселена. Там се появява една константа, която малко по-късно получава името константа на Хъбъл. И имаме решения за пространство-времето, определяни от тази константа.

Тази константа силно зависи от характера на материята във вселената, в линка нещата са разгледани добре. Там са включени и радиационно разширение, и инфлационно разширение, и доминиране на тъмната енергия, и нормалният стадии в който сме сега - все легитимни решения на природният закон, наречен уравнения на Айнщайн.

В метричният тензор на евклидовото пространство няма константата на Хъбъл. Сравнявайки двете пространства, стигаме до извода, че пространството с константа на Хъбъл съдържа материя, която се раздалечава във всички посоки. В зависимост от това, от коя страна гледаме уравненията на Айнщайн (а те дават еквивалентна двупосочна връзка) можем да изградим две тълкувания:

1. Материята се раздалечава, и в резултат на това раздалечаване "се появява" повече пространство между нея;

2 Или пространството се разширява, тласкайки галактиките все по-далече една от друга.

Двете обяснения са напълно еквивалентни по смисъл, защото идват от едно и също уравнение. А вече кой на кое от тях набляга, с каква терминология и смисъл го дообработва за да го представи на масовата публика, зависи от школата и удобствата които преследва. Но ако знаеш какво стои зад тази терминология - поведението, което носи константата на Хъбъл в метричния тензор - ти знаеш нейният смисъл, който е определен точно математически.

Затова пак предлагам, вселената на Фридман е добро четиво, което трябва да изясни всичко. За съжаление, то си изисква знания за съответният математически език.

Съвлеменната теория на големият взрив е разширение на това решение. То се базира на наблюденията - съответното поведение на константата на Хъбъл, както и наблюденията на спътниците на микровълновият фон, които дават емпирични добавки към дясната част на уравненията, разпределението на материята - тъмната енергия и тъмната материя. Тези енергии не са измислени, те се появяват за да може моделът добре да съвпадне с емпиричните данни.

И още една малка добавка. След като метричният тензор на фридмановата вселена (и тази която наблюдаваме) съдържа константата на Хъбъл, той не е евклидов. Пространството на такава вселена може да има нулева кривина, да е плоско в голям мащаб, но то не е евклидово, по определение. И Господ Бог да ти каже, че вселената е плоска и евклидова, не му вярвай

[Джереми]

Преди 11 часа, gmladenov said:

Наш Станиславчо е останал
с впечатлението, че само галактиките на повърхността на балона се отдалечават, а тези вътре в
балона - не.

Толкова е обсебен от неговите висши измерения че не вдява обикновени неща.

[Джереми]

Преди 11 часа, Станислав Янков said:

Наш Станиславчо ти казва, че за да представиш вярно нещата чрез триизмерен отрязък от пространството (квадрат) - това не може да стане чрез кръгла, балонна форма (трябва изкуствено да направиш все по-далечните галактики да се отдалечават с все по-голяма скорост от тебе в центъра). Защо колкото по-малко разбираш, толкова по-уверено се изказваш?! Смешно е! Вижда се, че жената не е глупава и бързо разбира за какво става дума (много по-бързо от теб, примерно)!

Може, не ме карай отново да рисувам. Имаш ли образно мислене, всички точки от вътрешноста на балон се отдалечават една от друга пропорционално с радиуса му. Центърът на балона това е наблюдателят. Разликата е че при балона центъра е фиксиран а при вселената е плаващ. Така е защото тримерното пространство на вселената е затворено, и ограничава самото себе си, понеже няма нищо извън това пространство, докато при балона това не е така.

[Шпага]

Преди 12 часа, scaner said:

И двете представяния са еквивалентни.

При балона са представени само две измерения по повърхността му, останалите са икономисани за да визуализираме картинката в тримерно пространство. Две измерения са повърност, повърхностите нямат дебелина. Надуването на балона е свързано с времето. И тази картинка е доста интуитивна, защото автоматично осигурява раздалечаване на галактиките във всички посоки с еднакъв фактор.

"Хлябът" дето го рисува Младенов върши същата работа, но педагогично погледнато ангажира излишно въображениято. Освен това разширяването с еднакъв фактор във всички посоки е допълнителен, външен параметър за тая картинка.

Тези аналогии - с раздуващия се балон и с "хляба, осеян със стафиди" - не се ли обезсмислят, ако се опитаме да ги съчетаем с някои от предполагаемите форми на Вселената:

https://www.kaldata.com/it-новини/ново-изследване-вселената-може-да-има-1-485859.html

"Вселената може да има 18 различни форми"

https://hicomm.bg/news/vselenata-mozhe-da-ima-formata-na-ponichka-a-ne-na-palachinka.html

"Вселената може да има формата на поничка, а не на палачинка"

 

 

[Станислав Янков]

Преди 44 минути, Джереми said:

Може, не ме карай отново да рисувам. Имаш ли образно мислене, всички точки от вътрешноста на балон се отдалечават една от друга пропорционално с радиуса му. Центърът на балона това е наблюдателят. Разликата е че при балона центъра е фиксиран а при вселената е плаващ. Така е защото тримерното пространство на вселената е затворено, и ограничава самото себе си, понеже няма нищо извън това пространство, докато при балона това не е така.

Ако имаше вътрешност на балона и ти си в нейния център, първо ти трябват повече от един балон, за да запълниш новото пространство, което в оригиналния пример не съществува (там е важна само кривината, геометрията на повърхността на балона), ти трябват множество балони, което означава - поредица (във времето) от множество Големи взривове.

Приемаме хипотетична ситуация с четири Големи взрива през еднакъв интервал от време t. В момент t0 протича Голям взрив 1, в момент t1=t протича ГВ2, в момент t2=t+t протича ГВ3 и в момент t3=t+t+t протича ГВ4. Понеже ти си в центъра на вътрешността на всичките четири балона - ти проследяваш техните радиуси, не техните повърхности и в t4=t+t+t+t всичките четири балона ще са се преместили спрямо теб с едно и също отстояние, независимо кой балон на каква далечина е от тебе. Всичките четири балона се отдалечават от тебе с една и съща скорост, защото гледаш радиуса, а не повърхността им и това не отговаря на наблюденията.

[Gravity]

Преди 37 минути, Шпага said:

Тези аналогии - с раздуващия се балон и с "хляба, осеян със стафиди" - не се ли обезсмислят, ако се опитаме да ги съчетаем с някои от предполагаемите форми на Вселената:

https://www.kaldata.com/it-новини/ново-изследване-вселената-може-да-има-1-485859.html

"Вселената може да има 18 различни форми"

https://hicomm.bg/news/vselenata-mozhe-da-ima-formata-na-ponichka-a-ne-na-palachinka.html

"Вселената може да има формата на поничка, а не на палачинка"

 

 

Просто балонът ще има такава форма. Като вътрешните гуми на колите (когато имаха такива). И ще се раздува и става все по-голяма поничка.

[Шпага]

Преди 13 минути, Gravity said:

Просто балонът ще има такава форма. Като вътрешните гуми на колите (когато имаха такива). И ще се раздува и става все по-голяма поничка.

Но какво би било положението във вътрешността на "поничката"? И как ще остане валидно твърдението, че всяка точка от Вселената може да се счита за неин център?

[Станислав Янков]

Преди 11 минути, Шпага said:

Но какво би било положението във вътрешността на "поничката"? И как ще остане валидно твърдението, че всяка точка от Вселената може да се счита за неин център?

Вътрешността няма значение, тя не съществува. Гледа се само повърхността (едно от измеренията е игнорирано).

[Gravity]

Преди 13 минути, Шпага said:

Но какво би било положението във вътрешността на "поничката"? И как ще остане валидно твърдението, че всяка точка от Вселената може да се счита за неин център?

Само повърхността на поничката е аналога на вселената. Така както само повърхността на балона в обичайния пример.

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, scaner said:

А вече кой автор в какви аналогии ще я сведе до масовата публика, е друг въпрос.

То и тука работите не са точно произволни (изглежда му спестяваш този момент, за да не го претовариш човека съвсем и да вземе съвсем да изпуши и да се подпали ). Всичко е свързано с топологиите (това с балоните и торовете е точно от тази област). Той уж беше започнал нещо там да се интересува от топологиите при по-стария спор отпреди месеци за отворената, затворената или плоска Вселена според НАСА, но явно този интерес е вече отдавна угаснал и всичко е напълно забравено…

Редактирано Септември 25 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 2 часа, Gravity said:

Само повърхността на поничката е аналога на вселената. Така както само повърхността на балона в обичайния пример.

И аз мислех така, но в този свой постинг Сканер май има предвид друго.

 

[Станислав Янков]

Преди 8 минути, Шпага said:

И аз мислех така, но в този свой постинг Сканер май има предвид друго.

Не е друго, съвсем същото е - както вътрешността на балона няма значение и не съществува реално според модела, така и вътрешността на тора няма значение и не съществува реално. Реални са само повърхностите на балона и тора и те са тези, които се разширяват (раздуват). Цялата разлика е, че повърхността на балона няма дупка, за разлика от тора (дупките в топологията имат физическо значение).

[gmladenov]

Преди 7 часа, scaner said:

Тези уравнения (те са 10 на брой) имат статута на природен закон. 

Благодаря за полезното изложение, но за съжаление то ми потвърждава резервациите към ОТО.
Основната от тях е съвсем очевидна:  идеята, че един човек, прекарващ времето си в университетски
кабинет, е способен предивиди поведението на цялата вселена със система уравнения.

Неоправдана самонадеяност, бих казал. Ами ако този човек е допуснал грешка, тогава какво правим?
 

Цитирай

В зависимост от това, от коя страна гледаме уравненията на Айнщайн (а те дават еквивалентна двупосочна връзка) можем да изградим две тълкувания:

1. Материята се раздалечава, и в резултат на това раздалечаване "се появява" повече пространство между нея;
2 Или пространството се разширява, тласкайки галактиките все по-далече една от друга.

Чудесно разбирам тези две тълкувания, но и двете са проблематични - като вземем предви това, което
знаем за вселената от наблюдения.

Всички наблюдения сочат, че светлината от далечните галактики има "евклидова траектория", така да се
каже. Тя не се криви докато пътува през празното космическо пространство и като цяло не ни дава никакви
основания да смятаме, че празното космическо пространство има свойства, които бихме асоциирали с
не-евклидова кривина.

Погледнато по този начин можем да кажем, че вселената представлява плоско празно пространство, в което
са разпръснати галактики с някаква концентрация - по подобие на прашинки във въздуха. Това следва от
наблюдението, а не от предвижданията на някакви теории.

От тази гледна точка става ясно защо горните две точки са проблематични.

Твърдението, че "материята се раздалечава", предполага, че галактиките се движат през (демонстрирано)
плоското празно пространство. Така погледнато космологическото червеното отместване трябва да е
доплеров ефект, ние да сме Центърът на вселената и да има галактики, които се движат спрямо нас
по-бързо от светлината.

Основният аргумент срещу това тълкувание е, че ние няма как да сме Центърът на вселената - иначе
да приемем, че сме богозибрани.

Но ако не сме богоизбрани, то тогава пък трябва да приемем, че галактиите наистина не се движат, а
пространстото меьду тях се разширява.

Вече покрихме проблема с "разширение на пространството"; няма какво пак да го дъвчем.

От всичко това следва, че разширението на вселената е трудно да се обясни по смислен начин.
Трябва или да приемем, че сме богоизбрани - или да приемем фантазията, че е възможно празното
космическо пространство да се разтяга или пък да се създава ново празно пространство.

[gmladenov]

Преди 1 час, Шпага said:

И аз мислех така, но в този свой постинг Сканер май има предвид друго.

Аналогията с балона е двуизмерна; тя илюстррира "разбягване" на галактиките в две измерения.
В нея гледаме само повърхността на балона.

А аналогията с хляба със стафидите вече е триизмерна. Там гледаме как стафидите се "разбягват"
и във вътрешността на хляба. За мен лиочно тази аналогия е по-добрата.

[Станислав Янков]

Преди 53 минути, gmladenov said:

А аналогията с хляба със стафидите вече е триизмерна.

Пак глупости! При триизмерно представяне избрания пространствен отрязък се деформира все повече с времето. Ако си избрал куб и наблюдателя да е в центъра на куба - разстоянието от центъра на куба до ъглите му е по-голямо от разстоянието от центъра на куба до центъра на квадратите в перифериите му и затова с времето ъглите на куба се отдалечават от центъра все повече (с все по-голяма скорост) отколкото се отдалечават вътрешностите на стените му. Затова по-често се избира кълбо (това е по-различно от балона, триизмерно е, за разлика от балона), но пък тук с времето периферията на кълбото се отдалечава от наблюдателя все по-бързо.

Така става, когато а-ха уж да започнеш нещо да четеш (в случая - за топологията на Вселената), ама после пак се откажеш и си се върнеш към писането на пълни безсмислици. Такива, дето и ти самия не разбираш, нито пък помниш и така през коментар-два си противоречиш на самия себе си.

Редактирано Септември 25 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 1 час, gmladenov said:

Аналогията с балона е двуизмерна; тя илюстррира "разбягване" на галактиките в две измерения.
В нея гледаме само повърхността на балона.

А аналогията с хляба със стафидите вече е триизмерна. Там гледаме как стафидите се "разбягват"
и във вътрешността на хляба. За мен лиочно тази аналогия е по-добрата.

Всички аналогии са добри в нещо и недобри в други неща. Хляба е тримерен, но не показва цялата вселена, само чст от нея. Трябва да си представиш безкраен хляб или хляб с формата на тримерна сфера.

[scaner]

  

Преди 26 минути, gmladenov said:

Благодаря за полезното изложение, но за съжаление то ми потвърждава резервациите към ОТО.
Основната от тях е съвсем очевидна:  идеята, че един човек, прекарващ времето си в университетски
кабинет, е способен предивиди поведението на цялата вселена със система уравнения.

Неоправдана самонадеяност, бих казал. Ами ако този човек е допуснал грешка, тогава какво правим?

Всяка научна теория е "неоправдана самонадеяност" в очите на хора, които не я разбират достатъчно. Това не е критерии, по който се оценява труда в науката. Там една теория се оценява само по способността да опише наблюдаемите факти, и да даде проверими предсказания. Теорията на относителността, лежаща в основата на ТГВ, перфектно покрива и двата критерия.  Никакво значение кой и къде я е създал, значението е че тя работи и е най-доброто нещо, с което разполагаме.

Преди 30 минути, gmladenov said:

Чудесно разбирам тези две тълкувания, но и двете са проблематични - като вземем предви това, което
знаем за вселената от наблюдения.

Всички наблюдения сочат, че светлината от далечните галактики има "евклидова траектория", така да се
каже. Тя не се криви докато пътува през празното космическо пространство и като цяло не ни дава никакви
основания да смятаме, че празното космическо пространство има свойства, които бихме асоциирали с
не-евклидова кривина.

Погледнато по този начин можем да кажем, че вселената представлява плоско празно пространство, в което
са разпръснати галактики с някаква концентрация - по подобие на прашинки във въздуха. Това следва от
наблюдението, а не от предвижданията на някакви теории.

Тук нещата не са толкова очевидни. Ние не можем да "видим" криви ли се светлината или не, ние виждаме само финалната права отсечка, която стига до очите ни, и по нея проектираме направлението на източника.  По-сложни са нещата, свързани с наблюденията. Затова и няма такова понятие "евклидова траектория". Оценката за плоскост пак се прави на база приетият космологичен модел.

И да, оценката е, че вселената на голям мащаб е плоска. Плоско празно пространство, в което са разпръснати галактики. Но поведението на тези галактики не е свързано с тази "плоскостност", и то дава друг аспект на проблема.

Всяко наблюдение се интерпретира с някакъв модел, наблюдение без модел не струва пукната пара. Затова и теориите са важни - ако те не се подкрепят от наблюденията, са аут. И в случая имаме много добро съвпадение на наблюдения и теория.

Преди 37 минути, gmladenov said:

Твърдението, че "материята се раздалечава", предполага, че галактиките се движат през (демонстрирано)
плоското празно пространство. Така погледнато космологическото червеното отместване трябва да е
доплеров ефект, ние да сме Центърът на вселената и да има галактики, които се движат спрямо нас
по-бързо от светлината.

Основният аргумент срещу това тълкувание е, че ние няма как да сме Центърът на вселената - иначе
да приемем, че сме богозибрани.

Но ако не сме богоизбрани, то тогава пък трябва да приемем, че галактиите наистина не се движат, а
пространстото меьду тях се разширява.

Да, точно това са следствията - космологичното червено отместване е доплеров ефект.

Но това няма нищо общо с някакъв "център на вселената". Такъв център идва от представата, че пространството остава евклидово, което не е верно. Визуалният модел с балона е прекрасен пример - никъде на повърхността на балона няма "център", от всяка точка "раздуването", т.е. раздалечаването на околните галактики изглежда по един и същи начин. Аналога с бухналия козунак и стафидите в това отношение е по-подлъгващ, той те манипулира че процесите  се развиват в евклидово пространство, и тогава идеята за център се появява. Макар че ако се вгледаш, и там точките са равнопоставени.

Решенията които дава ОТО не изискват център, съответно няма богоизбрани - поведението на вселената е еднакво, погледнато от произволна точка. Просто не трябва да се подхожда с евклидови предразсъдъци.

Колкото това, че пространството се разширява, но галактиките не се движат, това е нонсенз, и такова нещо не следва от уравненията. Пространството е носител на всички метрични свойства, и каквото и да разбираш под "разширение", то трябва да засегне размери и разстояния.

Как си го представяш, разстоянието между две галактики е 1 милион светлинни години, след време то се разширява до 2 милиона. Тази промяна на  разстояние разделена за интервала от време, не е ли характеристика на движение? Защото няма друг смисъл "разширяване на пространството" без промяна в конфигурацията на галактиките. Няма физика, която да опише такова нещо, няма дори смисъл който може да се вложи за цяр. А ние все пак разчитаме на някакъв модел, подкрепен от работещи уравнения.

Тук е един от основните проблеми на теорията за уморената светлина. Тя би могла да обясни някаква доста малка част от червеното отместване, ако работи. Защото уравненията на Айнщайн по-горе дават неустойчива статична вселена (ако няма разширяване) ако разчиташ само на уморената светлина, което значи че за многото време на нейното съществуване тя отдавна трябва да е колапсирала.

И сега не ми казвай, че някаква все още неизвестна теория ще се справи по-добре от Айнщайновата Физиката работи на база потвърдени уравнения. В момента имаме много добър модел, можем само да го проверяваме и експлоатираме. Останалото е научна фантастика. Да се откажеш от сегашните достижения на физиката е да я върнеш 200 години назад. Защо? Няма да имаш работещ модел за вселената, за разлика от сега.

Преди 1 час, gmladenov said:

От всичко това следва, че разширението на вселената е трудно да се обясни по смислен начин.
Трябва или да приемем, че сме богоизбрани - или да приемем фантазията, че е възможно празното
космическо пространство да се разтяга или пък да се създава ново празно пространство.

Както видя, не е нужно да сме богоизбрани - използваният модел обяснява добре нещата в това отношение. Моделът е кохерентен, той изчислява пространството в което работи. Ти обаче подхождаш предубедено "евклидово", от там и противоречията които срещаш. Но това са проблеми на подхода ти, не на модела.

Никакъв проблем със "създаването на ново пространство". Пространството е отношение на материята (виж уравненията), като се разбута материята пространството между нея ще се увеличи. Това е съвсем естествено и не изисква обяснения. Колкото до "разтягането", видя терминологията как се пръква. Щом не ти харесва, ползвай "разбягване на галактиките". Същият смисъл носи, и аз го предпочитам.

[gmladenov]

Ето анимация с 3-Д разширение на вселената от Европейската южна обсерватория.
По-ясна илюстрация от това здраве му кажи.

Редактирано Септември 25 от gmladenov

[scaner]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Ето анимация с 3-Д разширение на вселената от Европейската южна обсерватория.
По-ясна илюстрация от това здраве му кажи.

Значи галактиките се движат