No Big Bang?

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Дай да подходим така...

Какво е зарядът? Елементтарният заряд е някаква характеристика на елементарните частици, която има едно много важно свойство - да се запазва. Тоест, зарядът в някакъв обем не може да възникне от нищото, както и не може да изчезне. Има такъв закон, за съхранение на електрическият заряд. Просто казано, щом една елементарна частица има някакъв заряд, той не може да се променя с времето, докато частицата съществува.

При фотонът е същото положение - той няма заряд, следователно няма какво да се променя според както ти го виждаш. Фотонът има заряд НУЛА, и този заряд се съхранява с времето.

Нещо повече, фотонът няма и електрическо поле, което да се мени с времето. И електрическото поле, и магнитното, са свойства на големи колективи от фотони, те са квантово проявление на такива колективи. Електромагнитната вълна също е колективно проявление на много фотони, не на един. Полето на електрона има сходен произход - от виртуалните фотони, които електронът създава около себе си, по причина "заряда".

Така че тук не можем да говорим изобщо за заряд при фотоните.  Значи, първо трябва да се прави разлика между фотони и електромагнитна вълна. Не всеки колектив от фотони е електромагнитна вълна, фотоните трябва да са "спрегнати", колективът им да притежава кохерентност. Тогава се появява вълната, тя има фаза, и моделът с променливото електрично и магнитно поле се доближава до истината. Когато потокът фотони няма кохерентност, няма фаза, няма вълна, има само фотонен шум, който има доста различни свойства.

Другият проблем е да разглеждаш фотонът като точка. Знам, това идва от аналогията, че и електронът може да се разглежда като точка. Но тази аналогия не е приложима за частица, която съществува само движейки се. Какво значи една движеща се частица да бъде точка? Това означава, че в един определен момент тя може да се разглежда на фиксирана координата, без някаква протяжност извън тази координата. В следващ момент - на друга координата. Тоест може да проследиш траекторията на такава частица. Да, само че фотонът е рожба на квантовата механика, той не съществува според класическата физика. А квантовата механика забранява ползването на понятието "траектория", то за нея е безсмислено. Поради което и моделът на фотона като точка става безсмислен. Квантовата механика работи с вероятности, и има случаи когато става равновероятно фотонът да е къде да е в пространството - просто казано, фотонът заема цялото пространство, ако използваме класическите понятия за изразяване. Така че точковият модел на фотонът не е добър.

Изобщо, според квантовата механика всякакви модели на елементарните чстици, с каквито са изпъстрени много популярни и псевдопопулярни книжки (по които ти явно залиташ), дето частицата се състои от някакви неща, дето се въртят едно спрями друго, клатят, скърцат и бръмчат всякак и т.н. механистически модели, не са коректни, по много причини. В квантовомеханичният свят  изчезват възможностите на нашата интуиция да даде представим модел какво се случва. Например спинът: интуицията ни иска да го представи кати въртене на елементарната частица около оста си, защото има всички свойства на момент на въртене, но теоорията на относителността забранява това - ще се надхвърли скоростта на светлината при такова въртене, за това моделът на въртене който идва от интуицията трябва да се отхвърли. Или  принципът на неопределеност, който няма аналог в класическата физика: ако измерим точно импулсът на един фотон, ние не можем да определим къде е той. Или обратно, ако определим една частица къде се намира точно, не можем да знаем нищо за нейният импулс, т.е. на къде ще тръгне в бъдеще. И това е принципно, не поради нашата намеса в процеса на измерване.

Тук е добре да споменем и апориите на Зенон, например за Ахил и костенурката. Там противоречието се достига именно поради безкрайната делимост на моментите и положенията, тоест до идеята за точката...

Именно тази липса на възможност да впрегнем интуицията си за да си представим какво се случва с елементарните частици е накарала Ричард Файнма да започне една своя лекция така:

"Във вестниците в един момент се твърдеше, че имало период, в който само 12 души разбирали теорията на относителността. Не мисля, че е имало такъв период. Имало е такъв, в който само един човек е разбирал теорията за относителността, защото е бил единственият, който я е схванал, преди да напише статията си за нея. Но след прочитането на тази статия, много хора, горе-долу, са разбрали по един или друг начин теорията за относителността,. Във всички случаи са били повече от 12.

От друга страна, мога уверено да заявя, че никой не разбира квантовата механика.

Сега, ако можете да приемете това, и не вземате тази лекция прекалено насериозно, ако приемете, че не е задължително да разбирате каквото ще опиша в рамките на някакъв модел, а просто се отпуснете и слушате с удоволствие, ще ви разкажа за това как се държи природата. И ако просто признаете, че тя може би наистина така се държи, природата ще ви се стори нещо прекрасно и удивително."

Така че приеми, че фотонът не е точка в обикновеният смисъл на думата, че той няма заряд, който още повече да се промея, че той няма електрично и магнитно поле, а електромагнетичма е колективен феномен на фотоните, и съвременните представи ще се доближат малко повече

Да, това беше много полезно! И при твоето предишно насочване по въпроса, и при клипче от Малоум за по-нагледно представяне на детайли от квантовата механика, аз написах, че квантовата механика ми е най-трудната за възприемне, макар да не се съмнявам в нейната резултатност. Но всеки път, когато се помъча да разбера по-добре нещо от естеството на елементарните частици и на взаимодействията, дълбокото непознаване от моя страна на квантовата механика веднага ме препъва. Слабите ми познания в областта на квантовата механика са ахилесовата ми пета (и другаде имам доста пропуски, но при КМ са най-големите).

Да те помоля, Скенер, да обясниш по-подробно, какво имаш предвид под нарушаване на ограничението за скоростта на светлината при представянето на спин-а като въртене на частца около собствената ос (само от гледна точка на СТО, без КМ - вече разбрах, че КМ не позволява размерност и форми на елементарни частици)?

Редактирано Март 18, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 55 минути, gmladenov said:

Това са измислици.

Да кажем, че етърът е материален. Даден наблюдател не може да определи разстоянието
си "до етъра" ... тъй като той се намира вътре в него. Също така когато наблюдателят се
движи през етъра, разстоянието му "до етъра" не се променя.

Не са измислици. Никой уважаващ се физик не е допускал някаква нематериалност до етера, след като е възможо да се наблюдава негово въздействие върху материята.

В случая етерът притежава наблюдаемо свойство. Той определя скоростта на светлината. Тоест, може да се определиотправна система, която да бъде неподвижна с етера. Е, разстоянието до обект, неподвижен в тази система, определя движението на етера като относително.

Грешна ти е самата представа за нещата. Според тебе, като тече водата край тебе (по реката), разстоянието до водата не се променя, и водата не се движи? Ами замисли се, кое е водата, и какво разбираш под движение? "Вода" е самото вещество, целият обем намиращ се по земното кълбо - в този смисъл водата е неподвижна в твоята отправна система. Но "вода" е и отделната малка порция, която можеш да проследиш как пада от чешмата, как пада от водопада, как осъществява налягане което бута лодката. В този смисъл водата се движи - разстоянието до една и съща порция се мени, и това можем да го визуализираме чрез неподвижен спрямо нея обект, лодката например. Виждаш, едно и също понятие има различен смисъл, в зависимост от приложението за което го използваш. Същото е и за етера - трябва да се замислиш за какво говориш, иначе се получават глупости. А ти не си наясно за какво става дума...

По този начин движението на етера се визуализира индиректно, чрез промяна на разстоянието до обект, който е неподвижен спрямо него.

Поуката е, че всичко това е резултат от материални взаимодействия.

Преди 1 час, gmladenov said:

Както многократно вече съм казвал: единственият критерий за това дали дадена среда
може да се използва за отправна система е дали движението вътре в нея е откриваемо.
Материалността на средата няма никакво значение.

Дефинирай си първо какво означава "движение вътре в нея", "движение през". По какъв начин това движение се проявява качествено, за да съдим че е движение а не сърбеж например, и как се проявява количествено? И ще разбереш в какво затъваш

Ти използваш понятие, което подразбира без изрично да ги посочва ред промени спрямо подходящи репери на средата, но се опитваш да го пробутваш за неща които нямат репери, като пространството. И в това се проваляш.

Преди 1 час, gmladenov said:

Дали ще наречем празното пространство етър или вакуум - и дали ще го броим за
материална среда или за нематериална - е без значение.

Напротив. Това е най-важното нещо, което определя различен подход.

Спрямо нематериалните неща не може да се определи механично движение - и това е по дефиниция. Не може да определиш механично движение спрямо доброто ми намерение, нали? Механично движение има само в механиката, само спрямо материални тела.

Ограмоти се с основните положения, щото така само се излагаш. Важни неща не знаеш, а се пънеш като теле в железница с неясни формулировки...

 

[scaner]

Преди 25 минути, Станислав Янков said:

Да те помоля, Скенер, да обясниш по-подробно, какво имаш предвид под нарушаване на ограничението за скоростта на светлината при представянето на спин-а като въртене на частца около собствената ос (само от гледна точка на СТО, без КМ - вече разбрах, че КМ не позволява размерност и форми на елементарни частици)?

Според класическата физика, има едно понятие, което се нарича "радиус" на електрона. Идеята на това понятие идва от следните съображения. Можем да си представим класически опростен модел на електрона, при който зарядът е разположен по някаква сфера. Когато ускоряваме такъв заряд, електрическото поле, създадено от него се променя, и индуцира магнитно поле. Полученото магнитно поле също се променя, и индуцира пак електрично поле. Но новото електрично поле е в обратна посока с началното, един вид служи като противодействие на ускорението, съпротивление срещу него. В класическата физика мярка за такова съпротивление е масата. Излиза, че самото електрично поле играе роля на маса, съпротивлявайки се на ускорението.

Значи, ако разгледаме крайният случай, цялата маса на електрона да е  от електромагнитен произход (а ние знаем колко е тази маса, по справочниците), можем да изчислим какъв е радиусът на сферата, по която е разпределен разряда. Значи имаме модел, който обяснява електромагнитната маса на електрона и въвежда т.н. електронен радиус (тук пропускам такива моменти, че трябва част от енергията на електрона да е причинена от неелектрически сили, които да удържат някак електрическият заряд по споменатата сфера, т.е. част от масата ще бъде с неелектромагнитен произход, съответно радиусът ще бъде по-малък и т,н,).

АКо сега се опитаме да обясним спина като въртене на тази сфера, то се получава, че за да има спинът стойността която измерваме, точки от повърхността на тази сфера която се определя от радиуса на електрона, трябва да се движат със скорост много по-голяма от тази на светлината. И колкото по-малка е тази сфера, положението само се влошава.

Ей ТУК например е прилично обяснен проблемът.

Сега, квантовата механика се учи трудно, и както казва Файнман, никой не я разбира Така че не си създавай депресия от това.

[Шпага]

Преди 22 часа, scaner said:

Зависи. В класическата физика празното пространство съществува, то е контейнер за материята, т.е. не е НИЩО. В ТО без материя няма пространство.

Сканер, защо в спора си с Младенов избираш именно класическото определение за празното пространство като "контейнер за материята"?

И ако избереш определението в ТО -- че без материя няма пространство -- как би водил същия спор с Младенов?

П.П. Мисля, че ти скачаш между класическата физика и ТО както ти е удобно, а би трябвало винаги да се придържаш към тази теория, за която твърдиш, че е вярна

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, защо в спора си с Младенов избираш именно класическото определение за празното пространство като "контейнер за материята"?

И ако избереш определението в ТО -- че без материя няма пространство -- как би водил същия спор с Младенов?

П.П. Мисля, че ти скачаш между класическата физика и ТО както ти е удобно, а би трябвало винаги да се придържаш към тази теория, за която твърдиш, че е вярна

Ами разбира се че ще скачам както ми е удобно, за да обясня тезата която защитавам. Как си представяш да протече диалога примерно, ако единият казва: аз си го представям пространството като пушено сирене, а другият настоява - не, съвременното виждане за пространството е като водка с лед?

Вместо всеки да си държи на позицията, според мен много по-плодотворно е да се покаже, че визията с "пушеното сирне" не е продуктивна и че води до проблеми, за разлика от другата визия.

В случая, Маденов е чел-недочел за Нютоновото абсолютно пространство, без да си е изяснил базовите термини като "абсолютност", и е изградил някаква представа за "движение през пространството", и нютоновата представа като пространството като независим контейнер за материята. Това е много близо до контейнерната представа. Как дефинираш "движение през стая"? Ами по няколко начина. Единият е стаята като контейнер, с някакви ограничения под формата на стени, врати, прозорци, и движението спрямо тях, без да ги достигаш, попада под "движение през стая". Друг начин е пак стаята като контейнер на въздух, движейки се и регистрирайки съпротивлението на въздуха (при начално предположение че въздухът в този контейнер е в покой) ти индиректно регистрираш движение спрямо този контейнер, съответно влагаш смисъл на "движение през стая".

На такова виждане се базира общоприетият смисъл на понятието "движение през", което толкова му харесва на Младенов. Но проблемът е, че той го възприема на съвсем интуитивно ниво, смесва несъзнателният си опит със стаята с опита да си представи пространството по същият начин. Затова просто го подканям, да осмисли как е стигнал до тази представа. Като осмисли, ще види разликите - пространството като контейнер няма ограниченията на стаята, веднага отпада първият смисъл на "движение през". Вторият, аналогията със съпротивлението на въздуха, автоматично отпада от положението, че пространството не е материално, не въздейства, не оказва съпротивление на телата, то е само контейнер. Само материална среда може да има поведението на въздуха, но това вече е съвсем друга бира, и си кацаме на относителното движение с неговите известни закони. И така стигаме до положението, че "движение през" по отношение на пространството може и да има някакъв смисъл за пренасяне на смисъл в ежедневието (когато голяма част от нещата остават на неосъзнато ниво), но от физична гледна точка не работи. И в това е разрешението на много от Младеновите проблеми.

Както виждаш, този подход би трябвало да е по-удобен, отколкото само да настоявам, че съвременната представа била друга. Като се изясни как контейнерната представа спира да работи както Младенов си я представа, лесно ще се установи че съвременната покрива същите свойства по отношение на движението - неоткриваемо спрямо пространството. Но за това Младенов трябва първо да се поучи от грешките си, а той още не ги осъзнава като такива, защото не иска да напусне неосъзнатата област. И това му е проблема.

Затова и аз постъпвам, както ми е удобно

Ти какво предлагаш?

Редактирано Март 19, 2021 от scaner

[Шпага]

Преди 10 минути, scaner said:

... 

Ти какво предлагаш?

Предлагам ти да не оборваш ТО само заради стремежа ти да обориш Младенов

Пояснение:

Ти фактически опровергаваш ТО с твърдението си, че празното пространство, подобно на някакъв контейнер, "може да бъде запълнено с такава среда, както например с реликтовото лъчение, или с някакви полета, или с физическият вакуум."

[scaner]

Преди 17 минути, Шпага said:

Предлагам ти да не оборваш ТО само заради стремежа ти да обориш Младенов

Пояснение:

Ти фактически опровергаваш ТО с твърдението си, че празното пространство, подобно на някакъв контейнер, "може да бъде запълнено с такава среда, както например с реликтовото лъчение, или с някакви полета, или с физическият вакуум."

Не, не си ме разбрала.

Аз само казвам, че в модела на контейнер пространството може да се възприема като запълнено със съответните ингредиенти. За да стане по-ясно за човек с "контейнерно" мислене.

Това е съвсем различно от идеята за пространство, породено само от наличието на тези ингредиенти, като отношение между тях (тяхно обобщено качество), и губещо смисъл ако липсва тази материя. При тази концепция автоматично нямаме възможност за "движение спрямо пространството" по определение - какво значи да се движим спрямо съвкупност от отношения между материалните тела? Но първо трябва да се възприеме тази концепция като най-малко конфликтираща с реалността...

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Предлагам ти да не оборваш ТО само заради стремежа ти да обориш Младенов

Пояснение:

Ти фактически опровергаваш ТО с твърдението си, че празното пространство, подобно на някакъв контейнер, "може да бъде запълнено с такава среда, както например с реликтовото лъчение, или с някакви полета, или с физическият вакуум."

Ето по-подробна информация за физически вакуум. ("извикан" е на помощ, за да се обоснове движение на телата по инерция...)

...

...

[Шпага]

Преди 3 часа, scaner said:

...

В случая, Маденов е чел-недочел за Нютоновото абсолютно пространство, без да си е изяснил базовите термини като "абсолютност", и е изградил някаква представа за "движение през пространството", и нютоновата представа като пространството като независим контейнер за материята.

...

Само материална среда може да има поведението на въздуха, но това вече е съвсем друга бира, и си кацаме на относителното движение с неговите известни закони. И така стигаме до положението, че "движение през" по отношение на пространството може и да има някакъв смисъл за пренасяне на смисъл в ежедневието (когато голяма част от нещата остават на неосъзнато ниво), но от физична гледна точка не работи. И в това е разрешението на много от Младеновите проблеми.

Сканер, един междинен въпрос:

Как е по-правилно да кажем - движение през вакуума или движение относно вакуума?

[Gravity]

Преди 23 минути, Шпага said:

Сканер, един междинен въпрос:

Как е по-правилно да кажем - движение през вакуума или движение относно вакуума?

А защо искаш да го кажеш? Имаш ли някакъв пример?

[Шпага]

Преди 12 минути, Gravity said:

А защо искаш да го кажеш? Имаш ли някакъв пример?

Да.

[Gravity]

Преди 2 минути, Шпага said:

Да.

 Ще го споделиш ли?

[Шпага]

Преди 8 минути, Gravity said:

 Ще го споделиш ли?

Да.

[scaner]

Преди 56 минути, Шпага said:

Сканер, един междинен въпрос:

Как е по-правилно да кажем - движение през вакуума или движение относно вакуума?

А какво точно искаш да изразиш?

Движение относно вакуума - добре, но дефинирай, какво значи "относно вакуума", начина за определяне на това отношение. Аз поне не знам какъв смисъл се влага в това понятие, не знам какво ти имаш пред вид.

"През вакуума има по-голям смисъл. Доколкото вакуума е среда лишена от материални кванти, то "през вакуума" означава движение без да се срещаме с такива кванти, през области в които те липсват. Но движението винаги го определяме по отношение на други тела. "Движение през вакуума" в случая означава обитание на среда, лишена от кванти. Дали ще е движение или не, зависи от околните обекти.

[Шпага]

Преди 8 минути, scaner said:

не знам какво ти имаш пред вид.

"През вакуума има по-голям смисъл. Доколкото вакуума е среда лишена от материални кванти, то "през вакуума" означава движение без да се срещаме с такива кванти, през области в които те липсват. Но движението винаги го определяме по отношение на други тела. "Движение през вакуума" в случая означава обитание на среда, лишена от кванти. Дали ще е движение или не, зависи от околните обекти.

Гравити и Сканер, имах предвид Ефекта на Унру:

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Efektat-na-Unruh-Prostranstvoto-se-zatoplia-kogato-se-uskoriava_78404.html

През вакуума ли се движи обектът, спрямо вакуума ли?

 

[scaner]

Преди 1 минута, Шпага said:

През вакуума ли се движи обектът, спрямо вакуума ли?

Шпага, сподели какво разбираш под всяко от двете понятия, и ще видим за кое става дума

[Шпага]

Just now, scaner said:

Шпага, сподели какво разбираш под всяко от двете понятия, и ще видим за кое става дума

Важното е - в конкретния пример - какво трябва да разбираме от гледна точка на физиката? Това питам.

[scaner]

Преди 2 минути, Шпага said:

Важното е - в конкретния пример - какво трябва да разбираме от гледна точка на физиката? Това питам.

За конкретният пример най-му подхожда "движение във вакуум", т.е. в среда с подходящи свойства. Нито през, нито относно. Ускорение в среда, лишена от частици.

[Шпага]

Преди 1 час, scaner said:

За конкретният пример най-му подхожда "движение във вакуум", т.е. в среда с подходящи свойства. Нито през, нито относно. Ускорение в среда, лишена от частици.

Сканер, как може нещо да се движи в среда, обаче да НЕ се движи през същата тази среда?

И как може някаква среда да съществува за обекти, движещи се с ускорение, обаче да НЕ съществува за обекти, движещи се без ускорение, т. е. инерциално?

[gmladenov]

Преди 2 часа, scaner said:

За конкретният пример най-му подхожда "движение във вакуум", т.е. в среда с подходящи свойства. Нито през, нито относно. Ускорение в среда, лишена от частици.

Чудесно. Щом се движим "във вакуум", обаче, значи имаме скорост.
Или може би е възможно да се движим "във вакуум" ... но да нямаме скорост.

[scaner]

Преди 13 минути, Шпага said:

Сканер, как може нещо да се движи в среда, обаче да НЕ се движи през същата тази среда?

И как може някаква среда да съществува за обекти, движещи се с ускорение, обаче да НЕ съществува за обекти, движещи се без ускорение, т. е. инерциално?

Шпага, аз дадох определение какво е "движение през". Има ли всичките характеристики "движение в" за да го наречем "движение през"? Каква е връзката изобщо на средата с движението, освен че е обстановка за тялото?

Преди 5 минути, gmladenov said:

Чудесно. Щом се движим "във вакуум", обаче, значи имаме скорост.
Или може би е възможно да се движим "във вакуум" ... но да нямаме скорост.

Тъй като не си дочел изречението, на което репликираш - движението е винаги относно материален обект. Можем и да не се движим във вакуум, по същият критерии. Вакуумът в случая играе роля само на среда с определени свойства, не като нещо свързано с движение.

Младенов, винаги когато говориш нещо за движение, трябва да имаш пред вид - какво означава това, а не да ползваш ежедневни щампи, които не са приложими, но толкова си свикнал с тях (предразсъдъци!) че не осъзнаваш тази неприложимост.

 

[Малоум 2]

Преди 13 минути, Шпага said:

Сканер, как може нещо да се движи в среда, обаче да НЕ се движи през същата тази среда?

И как може някаква среда да съществува за обекти, движещи се с ускорение, обаче да НЕ съществува за обекти, движещи се без ускорение, т. е. инерциално?

Предполагам -се  има предвид "физически вакуум" - така както е в клипчето.

(Но - обяснение има в хипотезата ми: ако обектите се образуват непрестанно от съдържащото се в тази среда. Самата среда "ражда" обектите и относителната им скорост зависи от подредеността й в околността на обекта. Ако няма външни сили - няма промяна - движение по инерция.)

...

[Шпага]

Преди 13 часа, Малоум 2 said:

(Но - обяснение има в хипотезата ми: ако обектите се образуват непрестанно от съдържащото се в тази среда. Самата среда "ражда" обектите и относителната им скорост зависи от подредеността й в околността на обекта. Ако няма външни сили - няма промяна - движение по инерция.)

Лаконично и логично!

[Станислав Янков]

On 19.03.2021 г. at 16:58, Малоум 2 said:

Предполагам -се  има предвид "физически вакуум" - така както е в клипчето.

Под "физически вакуум" квантово-механичните флуктуации на планкови дължини ли имаш предвид, Малоум или нещо друго?

Между другото, преди да съм започнал с първите опити за повишаване на знанията ми в сферата на квантовата механика, на базата на досегашия ми крехък досег с тази сфера - прави ми впечатление нещо много любопитно! Казва се, че под квантовомеханичната неопределеност не се има предвид просто повлияването на параметрите на фундаменталните частици от взаимодействието с другите частици, чрез които се установят въпросните параметри, а нещо по-същностно, дълбоко и фундаментално - принципен, генетичен елемент на неопределеност на самата реалност и съществуване. Този подход, пък и квантовомеханичното описание на възникването на Вселената, доста интересно напомня на някои така наречени окултни писания (да речем - от сорта на началото на "Тайната доктрина" на Елена Блаватска)! Естествено, квантовата механика драстично надминава по точност всякакви религиозни, окултни и сектантски писания относно Вселената и Света. Просто - човек натрапчиво добива усещането, че учените, които са разработвали квантовата механика (или поне една част от тях, не задължително всички), сякаш са разполагали с нещо като така наречените екстрасензорни способности. Дефинирането на особеностите на квантовата механика сякаш много се доближава до определени описания на хора, за които се твърди, че разполагат с екстрасензорни способности (установено е, че и най-признаваните от хората с твърдяни подобни способности, нямат 100-процентова познаваемост, а винаги грешат в някакъв процент от заявленията им).

Казано по друг начин, ако квантовомеханичната неопределеност наистина е нещо много по-същностно от просто въздействие на проучващата частица над дотогавашните параметри на проучваната частица, то много лесно се стига до извода, че някак Вселената и по-конкретно нейния микросвят има достъп, обвързаност с човешкото съзнание (и/или подсъзнание) и не му позволява да достигне пълна и едновременна регистрация и осъзнаване на всички параметри на квантово ниво едновременно. А говорим само за човешкото осъзнаване и регистрация на тези процеси и характеристики, защото все още не е известно да има други животни, освен човека, които да обмислят характера на елементарни частици от сорта на кварки, лептони и бозони. Сякаш има директна, пряка, непосредствена връзка между човешкото съзнание (и/или подсъзнание) и процесите на квантови равнища.

Редактирано Март 20, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Казано по друг, по-нагледен начин, ситуацията с Вселената (Реалността) и човешкото съзнание според квантовата механика би могла да бъде онагледена като участие в тегленията на 6 от 49, при което ти написваш шестте ти числа, с които ще участваш, но от спортния тотализатор веднага научават, какви числа си записал и винаги позволяват да излязат три от числата ти, но никога не позволяват да излязат всичките шест числа, които си засписал. Също изглежда, че така наречения антропен принцип има именно квантовомеханичен характер. Бихме могли да кажем, че както възникването на човека е следствие от досегашното развитие на Вселената, по абсолютно същия начин е вярно и точно обратното твърдене - че Вселената е точно такава, каквато е, за да може в крайна сметка да възникне в нея човека такъв, какъвто е днес. Някак си - и двете тези твърдения да са едновременно верни. Сякаш, съгласно квантовата механика, има някаква много тясна връзка между съзнанието, включително човешкото и Вселената (Реалността). Както човешкото съзнание реагира на Вселената (Реалността), така и Вселената (Реалността) реагира на човешкото (и не само на човешкото) съзнание.

Редактирано Март 20, 2021 от Станислав Янков