Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Преди 35 минути, Джереми said:

Искаш да кажеш че "за спящите" нищо не им се изяснява щото са спящи.

Горе долу си разбрал идеята. Просто казвам, че първо трябва да се събудиш, чак после да се пуйчиш и тръшкаш...

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 12 минути, Джереми said:

Много работи могат да уморят светлината, гравитация, вещество, ефир и т.н.

Кое точно вещество и как уморява светлината (без да погълне нейни фотони, но като намали енергията и’/честотата и’)? И коя е тая гравитация, която “уморява” светлината от далечните галактики, но не “уморява” светлината от по-далечните звезди в Млечния път, при условие, че гравитационното въздействие в Млечния път е много по-голямо (затова го и има въпросния Млечен път”)? За какъв “ефир” става дума?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Gravity said:

1503.08304v1.pdf 244.34 kB · 0 изтегляния

Кратка история.

За Младенов, виж че Льометър извежда, като следствие от математическия модел, закона на Хабъл две године преди ваблюденията на Хабъл. Дали е преди или след не е важно. Важното е че наблюденията потвърждават следствията на модела. 

Благодаря за документа. Еднакво ли го четем/разбираме, обаче?

  • През 1924 г. британският теоретик Артър Едингтън [8] посочва, че сред 41 спектрални измествания
    на галактики, измерени от Весто Слайфер, 36 са били червено-изместени.

     
  • През 1925г. младият белгийски свещеник Жорж Льометър доказва линейна връзка между разстояние
    и червено отместване в решението на Де Ситер.

     
  • През същата 1925г. Едуин Хъбъл доказва извънгалактичния характер на спиралните мъглявини. Той
    потвърждава, че съществуват други галактики като нашата и че наблюдаваната вселена е по-голяма
    от
    предварително очакваното. По-важното е, че радиацията от далечните галактики е систематично
    червено-изместена, което, тълкувано като ефект на Доплер, предполага, че те се отдалечават от нас
    с голяма
    скорост.

     
  • През 1927г Льометър публикува своята статия Хомогенна вселена от маса постоянен и с нарастващ радиус,
    отчитайки радиалната скорост на извънгалактическите мъглявини
    . Голямата новост е, че Льометр първи
    интерпретира
    червеното отместване като разширявна на пространството вместо като реално движение на
    галактиките: пространството
    непрекъснато се разширява и следователно увеличава видимото разстояния
    между галактиките.

Казано накратко, Льометър не е правил никакво теоретично предвиждане за червено отнместване. Въз основа
на измерванията на Весто Слайфер, Льометър "доказва линейна връзка между разстояние и червено отместване
в решението на Де Ситер" (цитат от статията).

А вече след откритието на Хъбъл и първоначалната интерпретация, че галактиките се движат, Льометър
интерпретира червеното отместване като разширение на пространството.

В крайна сметка никой никога не е правил теоретично предвиждане за разширение на вселената преди откритието
на Хъбъл. Фридман допуска възможността за разширение или свиване, но конкретно за разширение няма
теоретично предвиждане.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Срещу това имаме “възраженията” на няколко форумни “специалиста по всичко” без никакви официални акредитации в областта на физиката и с логически грешки и неточности в почти всяко изречение. На кого смяташ, че бих избрал да се доверя в тази ситуация? 🧐

Напълно те разбирам. Човек без собствено мислене е склонен да се доверява на най-големите авторитети.
Иначе той самият как да знае кое е вярно и кое не. Затова следваш светилата и си свиркаш. :ag:

Но. В живота важи железният принцип, че ние сме хора, а хората допускат грешки ... и това важи и за
най-големите авторитети. Така че ти се доверявайа на авторитетите, но допускай, че те също могат да
грешат.

Ако не допускаш възможността, че големите авторитети също грешат, ти си просто религиозен последовател,
а не човек с научни наклонности.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Човек без собствено мислене е склонен да се доверява на най-големите авторитети.

Кой различен от мен разработва хиперизмерна (реални над три пространствени измерения) геометрия на Вселената? Покажи ми го, да мога да усвоя наготово всичко, което в момента се мъча да разработя сам! И за разлика от теб, мен не ме е страх да подложа предположенията си на критичния поглед на Скенер и Гравити (оправданието с уж "писане на книга" е твърде плоско 🤣 ). И освен това, критиката на двамата е изключително полезна и поучителна за човек като мен, който не се страхува да бъде критикуван и променя нещата навсякъде, където успее да разбере дълбочината на критиката. :yazyk:

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Кое точно вещество и как уморява светлината (без да погълне нейни фотони, но като намали енергията и’/честотата и’)? И коя е тая гравитация, която “уморява” светлината от далечните галактики, но не “уморява” светлината от по-далечните звезди в Млечния път, при условие, че гравитационното въздействие в Млечния път е много по-голямо (затова го и има въпросния Млечен път”)? За какъв “ефир” става дума?

Не е така. Гравивъздействието на целия <достижим> Космос е несравнимо по-огромно от прашинката млечен път. Механизма на гравиефекта съществува дори в напълно <балансирана среда> без насочен гравипотенциал-това е основнан част на т.н. ПространствоВреме и според мен то е в основата на определяне Движението в простр. - константата С, от там - поредицата локалности на Гравиефекта -Простр.Време и основата на т.н. вакуум  <уморяват> светлината- променят се , на което му казваш <разширение> на пространство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, tekotaka said:

Гравивъздействието на целия <достижим> Космос е несравнимо по-огромно от прашинката млечен път.

След като споменатото от теб гравитационно въздействие е на целия Космос, значи то въздейства не само в пространството между галактиките (и тогава нямаше да има разширение на Вселената), но и вътре в галактиките (след като е на целия Космос - значи въздейства навсякъде, без изключение, включително и вътре в галактиките). След като въздейства и вътре в галактиките, значи трябваше да регистрираме "умора" на светлината дори от звезди вътре в нашата собствена галактика. Къде са тези регистрации? Защо няма такива?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, Станислав Янков said:

След като споменатото от теб гравитационно въздействие е на целия Космос, значи то въздейства не само в пространството между галактиките (и тогава нямаше да има разширение на Вселената), но и вътре в галактиките (след като е на целия Космос - значи въздейства навсякъде, без изключение, включително и вътре в галактиките). След като въздейства и вътре в галактиките, значи трябваше да регистрираме "умора" на светлината дори от звезди вътре в нашата собствена галактика. Къде са тези регистрации? Защо няма такива?

Предполагам в моите си допускания и проектохипотези..............самите галактики имат придаден локален ефект към ПространствоВреме и протоВакуум( съставна в моделите за вакуума). Те са локално изкривяващи задържат <нормална> материя и увличат Простр.Време в себе си , като в тяхно влияние е забавено или непроявено т.н. <разширение>, както и увличат ефекта на физуически представеното Простр.Време в Ротация с което може да бъде обяснена изродената <гравитация> и движението на периферните звезди в много от галактиките, техните изродени от моделите скорости, ускорения- различаващи се от модела на айнщайновото ОТО и пр.  Самия Гравиефект и физич. простр.Време са повлияни в Ротация , те не са статични. Как се вързва такова допускане със <светлина> измервана от далечни извънгалактически източници, до колкото разбрах имало разлики в зависимост от направлението.Увлиането трябва да е частично...........................как , колко нямам идея. Не бъркайте моите размишления,мисловната спекултивна дейност с Идеологията за, на Етера и пр. фантасмагории.

  Допускам също, че самата Гравитация<тежи> т.е. участва в собственното си моделиране, държи се като облак от близък до безтегловност неизвестен тип <поле> което може и да <кондензира>

Редактирано от tekotaka
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, tekotaka said:

самите галактики имат придаден локален ефект към ПространствоВреме и протоВакуум( съставна в моделите за вакуума)

Много по-просто е! Имаш споменатото от теб гравитационно въздействие на целия Космос (с това ликвидираш всяка възможност за отворена или плоска Вселена и разбиваш всички чувства на такива като Младенов, които вярват на напълно плоска Вселена, с Омега равно на 1 ) и в допълнение към него имаш локалното гравитационно въздействие в галактиките, което произтича от близостта на масите в галактиките и така трябва да се добави към твоето гравитационно въздействие на целия Космос. От това произтича, че в рамките на галактиките "умората" на светлината трябва да е още по-голяма от тази на светлината, която се движи в междугалактическото пространство и трябва да се регистрира още по-лесно, отколкото при светлината от други галактики. Светлината от всяка звезда в Млечния път, която достига до нас, трябваше да е "уморена" и това нямаше как да се пропусне.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Много по-просто е! Имаш споменатото от теб гравитационно въздействие на целия Космос (с това ликвидираш всяка възможност за отворена или плоска Вселена и разбиваш всички чувства на такива като Младенов, които вярват на напълно плоска Вселена, с Омега равно на 1 ) и в допълнение към него имаш локалното гравитационно въздействие в галактиките, което произтича от близостта на масите в галактиките и така трябва да се добави към твоето гравитационно въздействие на целия Космос. От това произтича, че в рамките на галактиките "умората" на светлината трябва да е още по-голяма от тази на светлината, която се движи в междугалактическото пространство и трябва да се регистрира още по-лесно, отколкото при светлината от други галактики. Светлината от всяка звезда в Млечния път, която достига до нас, трябваше да е "уморена" и това нямаше как да се пропусне.

Не , не става така. Интервала <време> за прекосяване на светлина в глактикта е несравнимо малък с космическуия и самото простр.време в галактиката не се или <фразширява> несравнимо по-слабо от космическото. Няма <умора> , самата светлина е в <матрицата> на галактиката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, tekotaka said:

Не , не става така. Интервала <време> за прекосяване на светлина в глактикта е несравнимо малък с космическуия и самото простр.време в галактиката не се или <фразширява> несравнимо по-слабо от космическото. Няма <умора> , самата светлина е в <матрицата> на галактиката.

Това няма значение, светлината се "уморява", според теб, от гравитацията и следователно по-силната гравитация ще я уморява повече (има гравитационно червено отместване в действителност, но то няма общо с твоите писания, а произтича от ОТО на Айнщайн). Гравитацията в рамките на галактиките е много по-силна от гравитацията в междугалактическото пространство и светлината в рамките на галактиките трябва да се "уморява" много по-осезаемо от светлината извън тях. А и гравитацията в междугалактическото пространство, според измерванията, не може да се регистрира по сигурен начин (Омега на Вселената е много-много близо до 1, при измервания с грешка около 0,4 % или нещо такова). Не ти излизат сметките!

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Това няма значение, светлината се "уморява", според теб, от гравитацията и следователно по-силната гравитация ще я уморява повече (има нещо такова и в действителност, но няма общо с твоите писания, а се отнася само за случаите на преминаване на светлината в голяма близост до много масивни обекти, с големи концентрации на маса и от там със силни гравитационни ефекти). Гравитацията в рамките на галактиките е много по-силна от гравитацията в междугалактическото пространство и светлината в рамките на галактиките трябва да се "уморява" много по-осезаемо от светлината извън тях. А и гравитацията в междугалактическото пространство, според измерванията, не може да се регистрира по сигурен начин (Омега на вселената е много-много близо до 1, при измервания с грешка около 0,4 % или нещо такова). Не ти излизат сметките!

Не твоята гравитацията , а моята:D- в случая на точка в пространство с Нулев ефект на гравитация- имаме <гравиефект> като Гравитационна<напрегнатост> или физичското Простр.Време проявено в локалността и в частност в конкретната <точка> 

Гравиефекта в Гравинапрегнатост - ние дори не знаем какво е това, за сега е <неизмеримо> просто Незнаем!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, tekotaka said:

Не твоята гравитацията , а моята:D- в случая на точка в пространство с Нулев ефект на гравитация- имаме <гравиефект> като Гравитационна<напрегнатост> или физичското Простр.Време проявено в локалността и в частност в конкретната <точка> 

Гравиефекта в Гравинапрегнатост - ние дори не знаем какво е това, за сега е <неизмеримо> просто Незнаем!

В момента не пишеш сериозни и разбираеми неща. Аз не мога да ти разбера логиката, ако въобще има такава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Станислав Янков said:

В момента не пишеш сериозни и разбираеми неща. Аз не мога да ти разбера логиката, ако въобще има такава.

Естественно , че не можеш, ако можеше вече щяха да са ти предложили стипендии и да си навлязал в <науката>:D

Шом не можеш...............забрави...........от няколко години - от пЛандемията , не съм мислил наново върху това................... нека други се захванат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, tekotaka said:

Естественно , че не можеш, ако можеше вече щяха да са ти предложили стипендии и да си навлязал в <науката>:D

Шом не можеш...............забрави...........от няколко години - от пЛандемията , не съм мислил наново върху това................... нека други се захванат.

Отстъпвам стипендиите на тебе - да си ги ползваш със здраве! Лека!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, scaner said:

Горе долу си разбрал идеята. Просто казвам, че първо трябва да се събудиш, чак после да се пуйчиш и тръшкаш...

Збъркал си адреза, това важи за теб.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, Станислав Янков said:

Кое точно вещество и как уморява светлината (без да погълне нейни фотони, но като намали енергията и’/честотата и’)? И коя е тая гравитация, която “уморява” светлината от далечните галактики, но не “уморява” светлината от по-далечните звезди в Млечния път, при условие, че гравитационното въздействие в Млечния път е много по-голямо (затова го и има въпросния Млечен път”)? За какъв “ефир” става дума?

Например колкото през повече гравитациони потенциали пътува светлината до наблюдател, толкова повече се "Уморява" сиреч дължината на вълната и се увеличава. Има и друго, вселената не е абсолютен вакум, в нея има разрадан газ и прах от звездите, логично е светлината да губи част от енергията си като по този начин се "уморява", и в крайна сметка до наблюдателят да пристигат тези фотони с най малка енергия и с най голяма дължина на вълната. Напълно логично и приемливо от научна гледна точка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Заблудата на учените академици, че доплер ефекта е валиден и за светлина, може да прочетете тук.Приемането на “Доплеров ефект” при електромагнитни (нематериални) вълни

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Джереми said:

Например колкото през повече гравитациони потенциали пътува светлината до наблюдател, толкова повече се "Уморява" сиреч дължината на вълната и се увеличава.

Гравитацията е резултат на концентрацията на маса/енергия в ограничено пространство - черни дупки, звезди, планети по-малки космически обекти (не прекалено малки, защото един камък с диаметър 100 метра, примерно, не оказва откроимо гравитационно въздействие на идентични или по-реки обекти, още по-малко такова въздействия оказват газ, прах и прочее дреболии, които са концентрирани основно около галактиките). Няма гравитационни потенциали, през които да пътува светлината в междугалактическото пространство (затова и то се нарича “празно” пространство) и няма гравитационна причина за нейната “умора” (има гравитационно червено отместване, но то е известно отдавна и се калкулира лесно от запознатите с тези тънкости, а и разширението на Вселената, ако не греша, също оказваше влияние на дължината на светлината, докато се движи между галактиките, но това също е известно и се калкулира). Неочакван резултат от измерванията на Джеймс Уеб има, но той не се държи на “уморена светлина” така, както я описваш ти, защото такова чудо няма. Впрочем, сигурен ли си, че научното значение на уморената светлина е точно това, което ти се струва на теб? Колко материала за УС прочете последните 2-3 дни, докато коментираш тази тема тук?

Преди 1 час, Джереми said:

Има и друго, вселената не е абсолютен вакум, в нея има разрадан газ и прах от звездите, логично е светлината да губи част от енергията си като по този начин се "уморява", и в крайна сметка до наблюдателят да пристигат тези фотони с най малка енергия и с най голяма дължина на вълната. Напълно логично и приемливо от научна гледна точка.

Прочети от какво се получава гравитацията. Не просто от наличието на някаква материя във Вселената като цяло (това е от значение само общото състояние на Вселената - отворена, затворена, плоска), а от КОНЦЕНТРАЦИЯТА на материя/енергия в ограничена пространствена област, като тук дори формулите на Нютон ще ти свършат работа за прилична оценка. Изглежда, четеш твърде малко (поне - по-малко от мене)! Промени това, за да ти се прояснят по-добре нещата!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Джереми said:

Заблудата на учените академици, че доплер ефекта е валиден и за светлина, може да прочетете тук.Приемането на “Доплеров ефект” при електромагнитни (нематериални) вълни

Наличието на Доплеров ефект при светлината се установява относително лесно, дори в рамките на Слънчевата система (примерно - при комуникация между изследователска сонда около Луната или още по-далече, където Доплеровия ефект на сигналите за връзка с нея, в зависимост от движението и’ спрямо Земята, е известен и се взема предвид). Намираш си някакви глупости за невежи наивници!

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Джереми said:

Заблудата на учените академици, че доплер ефекта е валиден и за светлина, може да прочетете тук.Приемането на “Доплеров ефект” при електромагнитни (нематериални) вълни

Мда, с тоя мозък на въшка това ти е върха :)

Значи електромагнитните вълни били нематериални? А какви са тогава, въображаеми ? :D :D Ако са нематериални, не трябва да пренасят ни енергия, ни импулс. Ама те напук на тебе пренасят, значи са материални.

Абе кой те изпусна от канала тебе? Кво правиш във свят, който дори не се стремиш да разбереш? Или за тебе "разбиране" е приказването на безсмислици? Това ще да е...

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Станислав Янков said:

Няма гравитационни потенциали, през които да пътува светлината в междугалактическото пространство (затова и то се нарича “празно” пространство)

Не са ти ясни основите на физиката, ограмоти се за сумарниятГравитационен потенциал на вселената Полето около множество частици е просто векторната сума на полетата около всяка отделна частица. Обект в такова поле би изпитал сила, равна на векторната сума на силите, които би изпитал в отделните полета.

ecedbdf6d6a937533dcc84e0ba82270cda257e62

343f4dcd2113e67696f61fb5de16d8683df3e02a

Светлината която пътува през определен сектор на общият гравитационен потенциал на вселената ще търпи умора, и колкото е по голям този сектор толкова повече ще се уморява светлината, сиреч отместването е пропорционално на растоянието от където е излъчена светлината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:

Значи електромагнитните вълни били нематериални?

Не материални са синоним на не-веществени, ама тия работи не се разбират от закостенели мозъци като твоят например. 🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Станислав Янков said:

Наличието на Доплеров ефект при светлината се установява относително лесно, дори в рамките на Слънчевата система (примерно - при комуникация между изследователска сонда около Луната или още по-далече, където Доплеровия ефект на сигналите за връзка с нея в зависимост от движението и’ спрямо Земята е известен и се взема предвид). Намираш си някакви глупости за невежи наивници!

Да ама не, точно това се намеква във статията че не е установен доплеров ефект от сондата, а само червено отместване следствие на гравитацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 минута, Джереми said:

Не материални са синоним на не-веществени

Няма такъв синоним във физиката - поне от 100 години :) Само невежите си измислят такива глупости, за да си оправдаят невежеството си.

И след като направим светлината отново "материална", всичко си идва на мястото - доплеровият ефект е валиден и за нея.

Хубаво е човек като броди по интернет и прочете нещо, да му светва лампичката ако има нещо нередно. Но в тебе или жичката отдавна е изгоряла, или още не се е зародила, което е същото :) Затова си осъден да вярваш на всякакви глупости. Което не ги прави по-малко глупости.

Преди 6 минути, Джереми said:

Светлината която пътува през определен сектор на общият гравитационен потенциал на вселената ще търпи умора, и колкото е по голям този сектор толкова повече ще се уморява светлината

Това са надежди говежди. Това което е доказано е, че енергията на светлината зависи само от величината на гравитационният потенциал. Което ще рече, че колкото и време да се намира в даден гравитационен потенциал, толкова време няма да има червено изместване ("умора"). И като излезе от съответната потенциална дупка, светлината си възстановява енергията.

Единственият вариант е, ако там от където идва светлината, гравитационният потенциал е по-висок. И колкото от по-далече идва, той да става все по-висок. Демек с отдалечаване от нас гравитацията да расте, и количеството материя да става все по-плътно (линейно, с отдалечаване от нас). Такова нещо не се наблюдава, и моделът който разчита на това е "Ni shell" модела, който @ramus сподели някъде по-нагоре. При това положение ние сме в привилегировано място, с минимална гравитация, центъра на света. Явно Бог се е погрижил :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!