No Big Bang?

[Джереми]

Преди 45 минути, scaner said:

Няма такъв синоним във физиката - поне от 100 години

Ти и синоним не знаеш какво значи. Смешник си.

 

Преди 47 минути, scaner said:

Това което е доказано е, че енергията на светлината зависи само от величината на гравитационният потенциал.

Именно, и затова има червено отместване.

 

Преди 48 минути, scaner said:

Което ще рече, че колкото и време да се намира в даден гравитационен потенциал, толкова време няма да има червено изместване ("умора"). И като излезе от съответната потенциална дупка, светлината си възстановява енергията.

Смешки от 1001 нощ , хем енергията на фотона зависи от гравитационият потенциал, хем не зависи. Според това как ще го нагоди сканиращият трол.

 

Преди 50 минути, scaner said:

Единственият вариант е, ако там от където идва светлината, гравитационният потенциал е по-висок. И колкото от по-далече идва, той да става все по-висок.

По висок е разбира се, но ти не ги разбираш нещата и караш на измислици . 

 

Преди 51 минути, scaner said:

Демек с отдалечаване от нас гравитацията да расте,

Тц , и от гравитация не разбираш. Расте гравитационият потенциал в регион в който светлината се разпространява, пропорционално на големината на този регион.

[scaner]

Преди 4 минути, Джереми said:

Ти и синоним не знаеш какво значи. Смешник си.

А, това че ти не знаеш не значи че и другите не знаят. Напротив

Преди 4 минути, Джереми said:

Именно, и затова има червено отместване.

Има фиксирано червено отместване. Което изчезва, когато светлината напусне съответните условия. Мислиш си че го разбираш, ама ядец.

Преди 6 минути, Джереми said:

Смешки от 1001 нощ , хем енергията на фотона зависи от гравитационият потенциал, хем не зависи.

Когато не разбираш за какво става дума, се появяват такива полюции в мисленето

Преди 6 минути, Джереми said:

По висок е разбира се, но ти не ги разбираш нещата и караш на измислици . 

Някой го е мерил? Или поредното ти нощно изпускане върху мокрите вестници?

Преди 7 минути, Джереми said:

Расте гравитационият потенциал в регион в който светлината се разпространява, пропорционално на големината на този регион.

Няма такова нещо. Поредните измислици на недорасла личинка

[КамелияМиладинов]

On 17.03.2021 г. at 18:48, gmladenov said:

Научи се да различаваш факт от тълкувание на факт:

• Факт:
  Далечните галактики са червено-отместени.
   
• Тълкувание на факт:
  Щом са червено отместени, значи те се отдалечават от нас ... или може би
  светлината от тях няка е загубила енергия. Но тъй като не ни е познат механизъм,
  чрез който светлината губи енергия, дай засега да приемем, че те се отдалечават
  от нас.

Надявам се да виждаш разликата.

 

Щом пространството не е нищо, защо не можем да го използваме за отправна система ??

Ако случайно не знаеш, релативизмът забранява да използваме пространството за отправна
система, защото то се смята за "нищо". Но както ти казваш, то не е нищо. Тогава защо да не
можем да го използваме за отправна система??

Относно разсъжденията, че червеното отместване може да се дължи на загуба на енергия от светлината - и аз често си блъскам главата дали не е възможна такава загуба на енергия. Доколкото разбирам, идеален вакуум не съществува. Тогава, защо, светлината, пътувайки през всичките тези милиарди години от далечните галактики, да не предава част от енергията си на частиците, "нарушаващи" идеалния вакуум. А, отдавайки енергия, дължината на светлинната вълна ще става по-голяма, съответно ще отива към червения спектър. Не съществува ли нещо като "умора на светлината" (с риск да прозвуча нелепо). А и се чудя, как на пътя между нашата земя и най-далечните видими галактики, няма абсолютно никакъв обект, който да възпрепятства пътя на светлината от там до тук, а все едно светлината се движи към нас като през някакъв дъъъълъг празен тунел. Да си представим, че светлина от най-отдалечената от нас галактика, по пътя си към земята пронизва друга, по-близка до нас галактика (чиято среда е още по-ниска степен на вакуум отколкото в междугалактическото пространство) - светлината не се ли забавя, не се ли променя нейната енергия по някакъв начин?!!! 

Преди време, в друг форум, бях попитала дали разширяването на вселената и сблъсъкът между галактики не са взаимоизключващи се понятия. Обясниха ми, че не са. Но, ако от земята, изглежда, че далечните галактики се разбягват, накъдето и да погледнем, то, предполагам, че това не се отнася само за земята, а и за всеки друг обект във вселената (иначе бих си помислила, че земята е центърът на вселената). Тогава сблъсък между галактики не би бил възможен, защото как биха могли да се привлекат, ако разстоянието между тях непрекъснато се увеличава?!

И, за да не ядосвам никого с разсъжденията си, които не са на специалист, а само на човек, който се вълнува от тези въпроси и за сега не е открил задоволителен отговор, може просто да ме пренебрегнете.

[КамелияМиладинов]

Преди 2 минути, КамелияМиладинов said:

Относно разсъжденията, че червеното отместване може да се дължи на загуба на енергия от светлината - и аз често си блъскам главата дали не е възможна такава загуба на енергия. Доколкото разбирам, идеален вакуум не съществува. Тогава, защо, светлината, пътувайки през всичките тези милиарди години от далечните галактики, да не предава част от енергията си на частиците, "нарушаващи" идеалния вакуум. А, отдавайки енергия, дължината на светлинната вълна ще става по-голяма, съответно ще отива към червения спектър. Не съществува ли нещо като "умора на светлината" (с риск да прозвуча нелепо). А и се чудя, как на пътя между нашата земя и най-далечните видими галактики, няма абсолютно никакъв обект, който да възпрепятства пътя на светлината от там до тук, а все едно светлината се движи към нас като през някакъв дъъъълъг празен тунел. Да си представим, че светлина от най-отдалечената от нас галактика, по пътя си към земята пронизва друга, по-близка до нас галактика (чиято среда е още по-ниска степен на вакуум отколкото в междугалактическото пространство) - светлината не се ли забавя, не се ли променя нейната енергия по някакъв начин?!!! 

Преди време, в друг форум, бях попитала дали разширяването на вселената и сблъсъкът между галактики не са взаимоизключващи се понятия. Обясниха ми, че не са. Но, ако от земята, изглежда, че далечните галактики се разбягват, накъдето и да погледнем, то, предполагам, че това не се отнася само за земята, а и за всеки друг обект във вселената (иначе бих си помислила, че земята е центърът на вселената). Тогава сблъсък между галактики не би бил възможен, защото как биха могли да се привлекат, ако разстоянието между тях непрекъснато се увеличава?!

И, за да не ядосвам никого с разсъжденията си, които не са на специалист, а само на човек, който се вълнува от тези въпроси и за сега не е открил задоволителен отговор, може просто да ме пренебрегнете.

Освен това, червеното отместване е последното видимо за нашите очи отместване, но вълните с дължина по-голяма от тази на червената светлина (инфрачервени, микровълни, радиовълни), също могат да се приемат като отместване (или пък като резултат на "умора" - нелепицата, която използвам за удобство), но това отместване е вече без цвят.

[gmladenov]

Преди 40 минути, КамелияМиладинов said:

... или пък като резултат на "умора" - нелепицата, която използвам за удобство ...

Не е нелепица. "Уморената светлина" е алтернативно обяснение на червеното отместване,
предложено от (родения в България) физик Фриц Цвики през 1929г.

[КамелияМиладинов]

Преди 7 минути, gmladenov said:

Не е нелепица. "Уморената светлина" е алтернативно обяснение на червеното отместване,
предложено от (родения в България) физик Фриц Цвики през 1929г.

Успокоих се! Благодаря! Междувременно, дочитайки останалите коментари по темата, разбрах, че го има като термин.

[scaner]

Преди 37 минути, КамелияМиладинов said:

Относно разсъжденията, че червеното отместване може да се дължи на загуба на енергия от светлината - и аз често си блъскам главата дали не е възможна такава загуба на енергия. Доколкото разбирам, идеален вакуум не съществува. Тогава, защо, светлината, пътувайки през всичките тези милиарди години от далечните галактики, да не предава част от енергията си на частиците, "нарушаващи" идеалния вакуум. А, отдавайки енергия, дължината на светлинната вълна ще става по-голяма, съответно ще отива към червения спектър. Не съществува ли нещо като "умора на светлината" (с риск да прозвуча нелепо). А и се чудя, как на пътя между нашата земя и най-далечните видими галактики, няма абсолютно никакъв обект, който да възпрепятства пътя на светлината от там до тук, а все едно светлината се движи към нас като през някакъв дъъъълъг празен тунел. Да си представим, че светлина от най-отдалечената от нас галактика, по пътя си към земята пронизва друга, по-близка до нас галактика (чиято среда е още по-ниска степен на вакуум отколкото в междугалактическото пространство) - светлината не се ли забавя, не се ли променя нейната енергия по някакъв начин?!!! 

Тук е нужна повече информация, какво значи "промяна на енергията на светлината"? Защото има различни смисли, и различни процеси водещи до това, като дискутираното "червено отместване" е само един частен такъв процес.

Като начало, светлината се състои от фотони. Фотоните могат да се излъчват по няколко начина, например при ускорение на заредени частици, или при нормални процеси на излъчване в атоми. В първият случай спектърът им е непрекъснат, във вторият - дискретен. И именно светлината от вторият тип фотони ни интересува в процеса на "червеното отместване".

При излъчване от атом, енергията на фотона се определя от характеристиката на този атом. Тоест от структурата на електронният слой, предизвикващ излъчвателният преход, така и от скоростта на този атом, неговото относително движение. Структурата на електронният слой на практика е фиксирана конструкция, слабо зависи от такива параметри като налягане, гравитация, температура. Тоест фотоните излъчени от даден тип атоми винаги ще имат еднаква енергия. Такива фотони оформят спектрална линия, мястото в спектъра на която еднозначно характеризира типът атоми който излъчва. Намирането на местата на спектралните линии и съпоставянето им с определен тип атоми е спектралният анализ.

Скоростта на атома, относителното движение, предизвиква допълнителен доплеров ефект, който може да промени малко честотата на спектралната линия. Тъй като наблюдаваме едновременно излъчване на много атоми, доплеровият ефект предизвикан от хаотичното им движение води до леко разширяване на спектралната линия.

Нека сега да разгледаме движението на такива фотони в недостатъчно чист вакуум, среда, в която има загуби. Какво се случва?

Фотонът може да взаимодейства с друг атом, и съответно да се погълне и преизлъчи. Може да взаимодейства чрез нееластичен удар - Комптъновият ефект например. И в двата случая той може да промени енергията си, но по-важното - той ще промени и направлението си на движение. Гледайки от земята фотоните от някакъв точков източник, които се разсейват чрез такива процеси, то източникът ще го виждаме размазан, колкото повече подобни взаимодействия стават. Фотоните които ще минават без взаимодействие, ще идват право към нас с началната си енергия, тези които ще се отклоняват (и няма да ги виждаме) ще получат нова енергия. Тоест в такъв род взаимодействия светлината ще отслабва, но няма да имаме изместване на спектралната линия, създала фотона. И всяко нейно изместване ще бъде по причина движението на излъчващите атоми, доплеровият ефект.

Сега да разгледаме по-ежедневен случай. Светлината която наблюдаваме, се състои от множество фотони. Те могат да бъдат излъчени от множество различни атоми, всеки от тях със собствени спектрални линии. Нека за пример разгледаме светлина, съставена от еднакви по интензивност потоци фотони, едните създадени от червена спектрална линия, другите от синя спектрална линия. Такава светлина, наблюдавана с обикновено око, ще бъде условно бяла (жълтеникава, ако бъдем точни).

Когато такава светлина мине през поглъщаща среда, може да имаме различни варианти. Например ако средата е по-активна към сините фотони, тя ще ги поглъща и разсейва с по-голяма сила. Тогава количеството сини фотони в началната светлина които ще наблюдаваме, ще намалее, и светлината ще изглежда червеникава. Както изглежда често при залез слънце слънчевата светлина. НО, мястото в спектъра и на синята, и на червената линия не се е променило.

В тази тема под "червено отместване" разбираме изместване на спектралните линии спрямо естественото им положение (и то изместване на всички линии, не само на една избрана). Докато промяна в сместта от различни по цвят фотони, независимо че води до зачервяване на светлината, не се нарича "червено изместване".

Твоят пример предполага вторият вариант, който не е това за което дискутираме тук.

Колкото за "уморената светлина", нейният статус в момента е еквивалентен на намеса на Феята на зъбчетата или Баба Яга Нищо количествено, само част от приказка.

[gmladenov]

Преди 56 минути, КамелияМиладинов said:

Преди време, в друг форум, бях попитала дали разширяването на вселената и сблъсъкът между галактики не са взаимоизключващи се понятия.

Това наистина е едно от противоречията на теорията за Големия взрив (ТГВ), което не се обсъжда.

Според астрономите, Млечният път и Андромеда се приближавата една към друга в следвстие на
гравитационното привличане между тях.

Хубаво, но според ТГВ за разширението на вселената, Млечният път и Андромеда са били по-близко
една до друга преди 1мрлд години отколкото сега. Следователно, тяхното гравитационно привличане
тогава е било по-силно отколкото сега.

Въпреки по-силното взаимно привличане, обаче, двете галактики са се отдалечили една от друга (в
следствие на разширението на вселената). А сега, когато тяхното привличане е по-слабо, те се
приближават една към друга.

Подобна развитие на събитията е просто нелепо.

[Gravity]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Това наистина е едно от противоречията на теорията за Големия взрив (ТГВ), което не се обсъжда.

Според астрономите, Млечният път и Андромеда се приближавата една към друга в следвстие на
гравитационното привличане между тях.

Хубаво, но според ТГВ за разширението на вселената, Млечният път и Андромеда са били по-близко
една до друга преди 1мрлд години отколкото сега. Следователно, тяхното гравитационно привличане
тогава е било по-силно отколкото сега.

Въпреки по-силното взаимно привличане, обаче, двете галактики са се отдалечили една от друга (в
следствие на разширението на вселената). А сега, когато тяхното привличане е по-слабо, те се
приближават една към друга.

Подобна развитие на събитията е просто нелепо.

Това са някакви твои свободни съчинения.

[КамелияМиладинов]

Преди 14 минути, scaner said:

Тук е нужна повече информация, какво значи "промяна на енергията на светлината"? Защото има различни смисли, и различни процеси водещи до това, като дискутираното "червено отместване" е само един частен такъв процес.

Като начало, светлината се състои от фотони. Фотоните могат да се излъчват по няколко начина, например при ускорение на заредени частици, или при нормални процеси на излъчване в атоми. В първият случай спектърът им е непрекъснат, във вторият - дискретен. И именно светлината от вторият тип фотони ни интересува в процеса на "червеното отместване".

При излъчване от атом, енергията на фотона се определя от характеристиката на този атом. Тоест от структурата на електронният слой, предизвикващ излъчвателният преход, така и от скоростта на този атом, неговото относително движение. Структурата на електронният слой на практика е фиксирана конструкция, слабо зависи от такива параметри като налягане, гравитация, температура. Тоест фотоните излъчени от даден тип атоми винаги ще имат еднаква енергия. Такива фотони оформят спектрална линия, мястото в спектъра на която еднозначно характеризира типът атоми който излъчва. Намирането на местата на спектралните линии и съпоставянето им с определен тип атоми е спектралният анализ.

Скоростта на атома, относителното движение, предизвиква допълнителен доплеров ефект, който може да промени малко честотата на спектралната линия. Тъй като наблюдаваме едновременно излъчване на много атоми, доплеровият ефект предизвикан от хаотичното им движение води до леко разширяване на спектралната линия.

Нека сега да разгледаме движението на такива фотони в недостатъчно чист вакуум, среда, в която има загуби. Какво се случва?

Фотонът може да взаимодейства с друг атом, и съответно да се погълне и преизлъчи. Може да взаимодейства чрез нееластичен удар - Комптъновият ефект например. И в двата случая той може да промени енергията си, но по-важното - той ще промени и направлението си на движение. Гледайки от земята фотоните от някакъв точков източник, които се разсейват чрез такива процеси, то източникът ще го виждаме размазан, колкото повече подобни взаимодействия стават. Фотоните които ще минават без взаимодействие, ще идват право към нас с началната си енергия, тези които ще се отклоняват (и няма да ги виждаме) ще получат нова енергия. Тоест в такъв род взаимодействия светлината ще отслабва, но няма да имаме изместване на спектралната линия, създала фотона. И всяко нейно изместване ще бъде по причина движението на излъчващите атоми, доплеровият ефект.

Сега да разгледаме по-ежедневен случай. Светлината която наблюдаваме, се състои от множество фотони. Те могат да бъдат излъчени от множество различни атоми, всеки от тях със собствени спектрални линии. Нека за пример разгледаме светлина, съставена от еднакви по интензивност потоци фотони, едните създадени от червена спектрална линия, другите от синя спектрална линия. Такава светлина, наблюдавана с обикновено око, ще бъде условно бяла (жълтеникава, ако бъдем точни).

Когато такава светлина мине през поглъщаща среда, може да имаме различни варианти. Например ако средата е по-активна към сините фотони, тя ще ги поглъща и разсейва с по-голяма сила. Тогава количеството сини фотони в началната светлина които ще наблюдаваме, ще намалее, и светлината ще изглежда червеникава. Както изглежда често при залез слънце слънчевата светлина. НО, мястото в спектъра и на синята, и на червената линия не се е променило.

В тази тема под "червено отместване" разбираме изместване на спектралните линии спрямо естественото им положение (и то изместване на всички линии, не само на една избрана). Докато промяна в сместта от различни по цвят фотони, независимо че води до зачервяване на светлината, не се нарича "червено изместване".

Твоят пример предполага вторият вариант, който не е това за което дискутираме тук.

Колкото за "уморената светлина", нейният статус в момента е еквивалентен на намеса на Феята на зъбчетата или Баба Яга Нищо количествено, само част от приказка.

Благодаря за разясненията!

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Това наистина е едно от противоречията на теорията за Големия взрив (ТГВ), което не се обсъжда.

Обсъжда се, и е изяснено изначално. Но някои хора едва сега откриват топлата вода

Преди 11 минути, gmladenov said:

Хубаво, но според ТГВ за разширението на вселената, Млечният път и Андромеда са били по-близко
една до друга преди 1мрлд години отколкото сега.

Това не е верно.

Преди 11 минути, gmladenov said:

Въпреки по-силното взаимно привличане, обаче, двете галактики са се отдалечили една от друга (в
следствие на разширението на вселената).

И това не е верно. Някакво раздалечаване на тези области е станало съвсем в началото, тогава ги е нямало и галактиките. От тогава, вече 13 милиарда години, пекуларните им скорости са на сближаване.

Младенов, губят ти се базови положения, къде си тръгнал?

[gmladenov]

Преди 9 минути, scaner said:

Колкото за "уморената светлина", нейният статус в момента е еквивалентен на намеса на Феята на зъбчетата или Баба Яга

Според концепцията за разширение на вселената, галактиките не се движат, а между тях
непрекъснато "се създава" допълнително празно пространство. Така разстоянието между
тях се увеличава без самите галактики да се движат.

Хубаво, остава само някой да демонстрира как така се създава празно простраство.
Не мога да повярвам, че образовани хора могат да измислят подобна глупост, но нейсе

В крайна сметка разширението на вселената се обяснява с магическото явление "създаване
на празно пространство". А щом това е така, какво пречи светлината да губи енергия също в
следствие на някакво магическо явление.

Според физиците излиза, че можем да обясним разширението на вселената с магически
феномен, но не можем да обясним "умората" на светлината с такъв феномен.

[gmladenov]

Преди 3 минути, scaner said:

Това не е верно.

Значи в миналото всички галактики са били по-близко една до друга (след като вселената е била
"по-гъста" от сега) ... освен Млечниятпът и Андроменда. Нъл тъй, другарю шаман.

Редактирано Септември 20 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 8 минути, scaner said:

И това не е верно.

Нали говорим за ускоряващо се разширение на вселената. Значи разширението продължава
и до ден днешен; то не е само еднократно първоначално разширение.

При положение, че имаме постоянно разширение, значи всички галактики в миналото са били
по-близко една до друга от сега.

Ако не, тогава трябва да приемем, че в момента не тече разширение. Избери си.

Редактирано Септември 20 от gmladenov

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Джереми said:

Да ама не, точно това се намеква във статията че не е установен доплеров ефект от сондата, а само червено отместване следствие на гравитацията.

Коя гравитация в пространството между Земята и Луната (или ако щеш - Вояджър 1, който в момента е далече-далече в дълбокия Космос, много отвъд орбитата на Плутон и въпреки това периодичните връзки с него продължават до ден днешен) - тая сонда не се телепортира директно в по-слабото от земното гравитационно въздействие на Луната и през цялото време протича периодична комуникация (особено пък, когато има и екипаж на борда). Да не говорим, че Доплеров ефект на електромагнитните вълни (светлината, ако щеш) може да се докаже и на Земята… Не усещаш ли поне от малко по-далече, когато се насочваш към такива мощни затъвания, които толкова ясно показват, колко мразиш да четеш и разбираш адекватни физически писания?!!!

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Хубаво, остава само някой да демонстрира как така се създава празно простраство.
Не мога да повярвам, че образовани хора могат да измислят подобна глупост, но нейсе

Ами космологичният модел, който описва количественои процеса, го изисква. След като галактиките заемат всичкото пространство (то самото възниква с ГВ), и тази съвкупност се увеличава, очевадно е, че пространството нараства. И като си спомниш, че пространството не е нещо което може да пипнеш, а само отношение на материалните обекти, съвсем очевадно става че променяйки се отношенията на обектите, ще се променя и пространството. Което с опростен език се нарича "създаване", което обаче допълниотелно обърква неукрепналите умове

Преди 5 минути, gmladenov said:

В крайна сметка разширението на вселената се обяснява с магическото явление "създаване
на празно пространство". А щом това е така, какво пречи светлината да губи енергия също в
следствие на някакво магическо явление.

Докато пространството не е материя, светлината е, и е подчинена на закони за запазване на енергия и мимпулса. Тоест пречи това, че липсва съответен процес.

Опитвайки се да обясниш червеното отместване, използваш допълнителен измислен елемент, и така имаш двойно измисляне Което не се допуска дори в хипотезите.

Файнман имаше хубав пример за двойните чудеса в църквата. Причастието като го приемеш, се превръща в тяло и кръв Христова, но приема вкуса на хляб и вино. Без чудото на двойното превръщане идеята се губи.

Преди 8 минути, gmladenov said:

Според физиците излиза, че можем да обясним разширението на вселената с магически
феномен, но не можем да обясним "умората" на светлината с такъв феномен.

Доплеровият ефект не е магичен феномен, реално изследван е, и за това няма ограничение да обясняваш с него каквото е нужно. Докато да, уморената светлина е магичен елемент, както обясних по-горе. Хубаво е да се научиш да правиш тая разлика, тогава ще разбереш защо уморената светлина не е на дневен ред.

Преди 12 минути, gmladenov said:

Значи в миналото всички галактики са били по-близко една до друга (след като вселената е била
"по-гъста" от сега) ... освен Млечниятпът и Андроменда. Нъл тъй, другарю шаман.

Не. Това е твоя представа, и както обикновено демонстрира че нищо не ти е ясно.

Ще ти го обясня елементарно. Имаш балон със сгъстен въздух. В него молекулите се движат хаотично, има такива които локално се раздалечават, и такива които локално се приближават. Приеми че не се удрат, защото са модел за нашите галактики, а галактиките се удрят по друг начин.

Сега нека някой пукне балона. Молекулите които са били около стената и със скорости насочени към нея, ще започнат да се отдалечават. Но някъде навътре две молекули, които имат скорости на сближение, не им пука какво правят далечните молекули, те продължават да се сближават. Пространството заето от газа бързо расте, обаче много молекули не им дреме това. Е, Млечният път и Андромеда са подобни примери.

За разлика от скоростта, с която расте газовият облак, обектите имат и местна скорост, нарича се пекуларна скорост, и тя може да бъде на сближение. И когато обектите са достатъчно близко, според константата на Хъбъл, тази скорост може многократно да надвишава скоростта на разширение на пространството - и през цялата си история тези обекти ще се сближават. Както и се случва.

Преди 15 минути, gmladenov said:

Нали говорим за ускоряващо се разширение на вселената. Значи разширението продължава
и до ден днешен; то не е само еднократно първоначално разширение.

Няма "еднократно разширение". Разширението е непрекъснато. Еднократна е била инфлацията, но това е друго.

Друг е въпросът дали е ускоряващо се (дали темпът му нараства, под действие на тъмната енергия например) или се подчинява на простия Хъбълов закон. Така че в случая не говорим за ускоряващо се разширение.

 

Преди 17 минути, gmladenov said:

При положение, че имаме постоянно разширение, значи всички галактики в миналото са били
по-близко една до друга от сега.

Не, колко пъти да повтарям? Имаш и пекуларна скорост на галактиките, която силно влияе на поведението на близките галактики и нарушава твоето твърдение.

Представи си го така: две галактики се образуват на близко разстояние, и имат скорости насочени една към друга, надвишаващи скоростта на раздалечаване поради разширяване на пространството в точките в които са. Тези галактики винаги ще се сближават, и скоростта им на сближаване даже ще нараства с намаляване на разстоянието. Просто е, стига да не се самозацикляш да си повтаряш измислиците...

 

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, Джереми said:

Не са ти ясни основите на физиката, ограмоти се за сумарниятГравитационен потенциал на вселената

Това нещо, драги, се определя от параметъра на плътността на Вселената (нарича се Омега) и с доста висока степен на прецизност (грешка, не по-голяма от 0,4 %, според Уикипедия, макар като че ли да имаше скорошни още по-прецизни определяния) в момента той не предполага нито повече гравитация от равновесното положение (затворена Вселена), нито по-малко (отворена Вселена). Ако има някакъв “сумарен гравитационен потенциал на Вселената”, както го наричаш ти - той е по-нищожен дори от този на Земята или в галактиката (разбирай - никаква светлина не е способен да “умори”).

[gmladenov]

Преди 1 минута, scaner said:

Няма "еднократно разширение". Разширението е непрекъснато.

Щом разширението е непрекъснато, значи всички галактики са били по-близко една до друга отколкото сега.
Няма мърдане.

Оттам и следствието, че Млечният път и Андромеда също са билио по-близко една до друга отколкото сега.
Защо тогава въобще са се раздалечили.

Противоречието е очевидно и твоите измислени обяснения не важат.

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, Джереми said:

Не материални са синоним на не-веществени, ама тия работи не се разбират от закостенели мозъци като твоят например. 

И каква е разликата между електромагнитните вълни (носят енергия, без да имат маса в покой и заряд) и вълните (на неопределеността) на масивните частици (имат маса и понякога и заряд, включително и силен, освен електрическия, в някои случаи), след като според теб едните не са материя, без да са вещество и другите не са и материя, и вещество едновременно? Как трябва да ги наричаме според теб? Елей и материя ли или какво?

Редактирано Септември 20 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Джереми said:

Ти и синоним не знаеш какво значи. Смешник си.

Това го пишеш, сякаш ти знаеш и си в състояние да обясниш ясно, защо материя и вещество “са синоними”! Какво е синоним и как се отнася той към понятията “материя” и “вещество”, особено пък във физически контекст? Да видим, дали ще успеем да научим нещо и от тебе!

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Джереми said:

Според това как ще го нагоди сканиращият трол.

Има едно теория, нарича се Обща теория на относителността - от нея зависи всичко това. Ти и по нея не си падаш, предвид твои изяви в тази връзка, но - природата не се интересува от твоите предпочитания, ти трябва да се приспособяваш към нейните особености, ако искаш да оцелееш.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Джереми said:

Расте гравитационият потенциал в регион в който светлината се разпространява, пропорционално на големината на този регион.

По какъв точно начин светлината и/или празния регион създават гравитация?! Тука ще тръшнеш и Нютон, и Айнщайн едновременно!

[scaner]

Преди 26 минути, gmladenov said:

Щом разширението е непрекъснато, значи всички галактики са били по-близко една до друга отколкото сега.
Няма мърдане.

Оттам и следствието, че Млечният път и Андромеда също са билио по-близко една до друга отколкото сега.
Защо тогава въобще са се раздалечили.

Колко пъти да повтарям? Като не разбираш физика, се зацикляш.

След като скоростта между двете галактики надхвърля скоростта на разширението, те винаги (в своята история, незапочваща от 0 години) са се сближавали, и никога не са били по-близо отколкото сега. Елементарна сметка, за първи клас. Ти имаш някаква объркана представа, опитвайки се да апроксимираш, непознавайки нещата.

Промит мозък си, не вдяваш елементарни неща. А това е, защото фантазираш върху неща които сам си си измислил

Ето ти времевата картинка на вселената, в правдоподобен мащаб:

Като изключиш началният етап на бързо разширение, в който обаче галактики няма, то лесно може да си представиш, че близки галактики, появили се по-късно, могат по-бързо да се сближават отколкото раздалечават. И това ще трае до сблъсъкът им. Можеш и да го разиграеш с примерни числа. Достатъчно е в началото да им подбереш скйоростта на сближаване надвишаваща вселенското разширение. И тъй като тя ще води до намаляване на разстоянието им, това ще води и до намаляване на вселенското разширение между тях, демек до все по-бързо сближаване, надделяване на пекуларната скорост над вселенската. И решението е очевадно, винаги се сближават, в нито един момент няма рздалечаване - няма причина за него, нелинейният етап когато то е било възнможно е в областта лишена от галактики

Мърдай тая каша между ушите, че е почнала да клеясва!

[scaner]

Преди 41 минути, gmladenov said:

Щом разширението е непрекъснато, значи всички галактики са били по-близко една до друга отколкото сега.
Няма мърдане.

Оттам и следствието, че Млечният път и Андромеда също са билио по-близко една до друга отколкото сега.
Защо тогава въобще са се раздалечили.

Ето ти го и с формули.

Нека имаме две галактики, А и В, и нека в момент Т0 разстоянието между тях е R. Нека в този момент те имат скорост една към друга V0.

Скоростта на разширение между тях (от пространството) ще бъде Vr = H.R, пропотционално на хъбъловата константа.

Сега имаме два основни случая:

1. Vr < V0. В този случай процесът на сближение надделява над процеса на раздалечаване. И в някакъв следващ момент Т1 ще имаме

R' = R - (v0 - Vr).(T1-T0) < R

тоест двете галактики са се сближили. Разстоянието намалява, скоростта Vr също ще намалява, и процесът на сближаване ще се ускорява. И това ще продължава по същата логика до сблъсъка им.

2. Vr > V0. В този случай процесът на раздалечаване надделява. И в някакъв следващ момент Т1 ще имаме

R' = R + (Vr - V0)(T1 - T0) > R

тоест двете галактики ще се раздалечат. И увеличавайки R, скоростта на раздалечаване само ще нараства, и това ще продължава вечно.

Забележи, няма преход от сближаване към раздалечаване или обратно - всичко зависи какво е било в началото - или винаги се сближаваш, или винаги се раздалечаваш. Причината - разширението което предизвиква вселената зависи само от разстоянието между галактиките, не от времето изтекло в миналото. Ако галактиките са образувани на подходящо разстояние, те винаги ще се сближават.

Е, ние с Андромеда сме първият вариант - винаги сме се сближавали.

Така че не трябва да разчиташ на болните ти представи, то за това и не разбираш за какво става дума.

[КамелияМиладинов]

Преди 17 минути, scaner said:

Колко пъти да повтарям? Като не разбираш физика, се зацикляш.

След като скоростта между двете галактики надхвърля скоростта на разширението, те винаги (в своята история, незапочваща от 0 години) са се сближавали, и никога не са били по-близо отколкото сега. Елементарна сметка, за първи клас. Ти имаш някаква объркана представа, опитвайки се да апроксимираш, непознавайки нещата.

Промит мозък си, не вдяваш елементарни неща. А това е, защото фантазираш върху неща които сам си си измислил

Ето ти времевата картинка на вселената, в правдоподобен мащаб:

Като изключиш началният етап на бързо разширение, в който обаче галактики няма, то лесно може да си представиш, че близки галактики, появили се по-късно, могат по-бързо да се сближават отколкото раздалечават. И това ще трае до сблъсъкът им. Можеш и да го разиграеш с примерни числа. Достатъчно е в началото да им подбереш скйоростта на сближаване надвишаваща вселенското разширение. И тъй като тя ще води до намаляване на разстоянието им, това ще води и до намаляване на вселенското разширение между тях, демек до все по-бързо сближаване, надделяване на пекуларната скорост над вселенската. И решението е очевадно, винаги се сближават, в нито един момент няма рздалечаване - няма причина за него, нелинейният етап когато то е било възнможно е в областта лишена от галактики

Мърдай тая каша между ушите, че е почнала да клеясва!

Значи, благодарение на разширението, двете галактики все още не са се сблъскали, но в крайна сметка някога ще се сблъскат, щом скоростта на приближаване е по-голяма от тази на раздалечаване!?