No Big Bang?

[Шпага]

On 24.12.2020 г. at 9:57, Малоум 2 said:

ОТО е за грамадански маси. И кривини. Те, едрите маси, се движат относително бавно. А частиците - свободни в Космоса, се движат с релативистични скорости. Затова - не може да се съчетаят удобно знанията за едрото и дребното. А, вълните, ако ги има, са напречни и не могат да са отблъскващи или привличащи във вакуум среда. Те са разтягащи и свиващи едрите тела, евентуално.

Здрасти, Малоум!

Не е ли по-вероятно гравитационните вълни да не са напречни, а надлъжни, каквито са и светлинните вълни? 

Въпросът не е само към теб. Дайте малко повече инфо за тези вълни, а също и за приликите и разликите им със светлинните.

[Шпага]

On 24.12.2020 г. at 17:18, scaner said:

И според класическата физика падащите тела са безтегловни - натискът който биха оказали върху падащият с тях кантар ще е нула. А това е теглото, този натиск върху кантара (ако бъдем по-точни във формулировката - реакцията на опората на тялото)

Привет и на теб!

Съжалявам, ама все още ми е мътно:

Как свободното падане/безтегловността/ се съчетава с ускорението? Едното не изключва ли другото?

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Шпага said:

Здрасти, Малоум!

Не е ли по-вероятно гравитационните вълни да не са напречни, а надлъжни, каквито са и светлинните вълни? 

Въпросът не е само към теб. Дайте малко повече инфо за тези вълни, а също и за приликите и разликите им със светлинните.

Здрасти, Шпага!

Има малко начална информация:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитационна_вълна

...

...

Надлъжни са механичните вълни.

Гравитационните вълни се считат по подобие на електромагнитните - като напречни и имат поляризация. Тая особеност предизвиква механични вълни в обектите, които срещат вълната. Деформациите в напречна и надлъжна посока за обекта са различни и ако се засекат времената, както е при ЛИГО - може да се каже, че е "минала" гравивълна..., но за да знаем откъде пристига - трябва засичане и на ЕМВълна от мястото на излъчване на грави-вълните.

...

Редактирано Декември 27, 2020 от Малоум 2

[Gravity]

Преди 7 часа, Шпага said:

Здрасти, Малоум!

Не е ли по-вероятно гравитационните вълни да не са напречни, а надлъжни, каквито са и светлинните вълни? 

Въпросът не е само към теб. Дайте малко повече инфо за тези вълни, а също и за приликите и разликите им със светлинните.

Напречни са, в смисъл, че осцилирането е препендикулярно на посоката на разпространението. Както при ел.маг. вълните. Разликата е, че гравитационните свиват в едно направление и разтягат в друго ( и двете са в равнината препендикулярна на посоката на разпространение).

 

пп Сопред Малоум гравитационните вълни не съществуват.

[scaner]

Преди 7 часа, Шпага said:

Привет и на теб!

Съжалявам, ама все още ми е мътно:

Как свободното падане/безтегловността/ се съчетава с ускорението? Едното не изключва ли другото?

Здравей!

Въпросът ти е твърде общ, и за това малко неясен. Ще опитам да очертая важните според мене неща свързани с него.

Имаме основно два вида ускорение в зависимост от неговото проявление. 

Едното е кинематичното ускорение - когато едно тяло в някаква отправна система изминава неравни участъци път при еднакви участъци време, или скоростта му не е постоянна с времето. Другият вид ускорение е динамичното - когато тялото изпитва вътрешни напрежения в резултат на своята инертност, когато му въздейства външна сила.

Обикновено, когато описваме поведението на едно тяло от гледна точка на инерциална отправна система, двете ускорения съвпадат: въздействието на външна сила води до ефектите при които инертността на обекта се проявява, създавайки вътрешни напрежения, и в същото време обектът се движи неравномерно. Това е масовият случай, и физиката която учим в училище разглежда него. Например вътрешните напрежения възникващи в резултат на проявление на инертността под действие на силата са измерими, и се използват за уреди нарчени акселерометри - уреди, които да измерват ускорението получено в резултат на външната сила.  Това ускорение не зависи от избора на инерциална система, с която да опишем поведението на тялото, и за това се нарича абсолютно.

В класическата физика и гравитацията е сила, външна за обекта. Тоест на обект поставен в гравитационно поле ще му действа сила, която трябва да доведе до ускорено движение. Тоест ако нямаме никаква друга сила, освен силата на гравитацията, ще имаме споменатият случай. Тази ситуация се нарича свободно падане. Значи, при свободно падане тялото трябва да се разглежда като движещо се с ускорение.

И тук възниква малък, но доста интересен и важен проблем. Спрямо някаква система, нарочена за инерциална (в която липсва гравитация), ние наблюдаваме поведението на обекта и виждаме как той падайки свободно се движи с ускорение. Това е кинематичното ускорение. Но какво става с динамичното? Гравитацията действа по еднакъв начин на всички части на тялото, поради което инертността му не предизвиква напрежения, и акселерометър закрепен за такова тяло няма да отчете ускорение.  С прости думи казано, в една отправна система, свързана със свободно падащото тяло, в една малка околност на това тяло, силата действаща на всички обекти ще е една и съща, и телата ще се движат вкупом тази сила няма да предизвиква взаимодействие между тях. Тоест обектите в близката околност на свободно падащо тяло, които също падат свободно, ще се държат както в инерциална система. Гравитацията в такава система изчезва.

Разбира се, всичко това би било съвсем валидно в едно приближение - ако разглеждаме свободното падане в хомогенно поле - поле, което във вяка точка има един и същи интензитет.  Тогава може да се отърсим от ограничението "в малка област" и да разпространим свойствата в цялото пространство - отправната система, свързана със свободно падащо тяло, ще бъде инерциална. Но тогава възниква основателен въпрос: началната инерциална система (която съм подчертал по-горе), дали е инерциална? Защото няма как да изградим такава система, в която да разглеждаме "отвън" хомогенно гравитационо поле. Защото в споменатата система  свободно падащото тяло ще има кинематично ускорение, но две инерциални системи се различават само по постоянната сис скорост, не по ускорение. Виждаш как започват да се проявяват по-далеко идущи следствия, които класическата физика е игнорирала. ОТО възниква от тези пепелища

Каква е ролята на безтегловността тук? Теглото е реакцията на опората под действие на някакъв обект. Тоест натискът, който този обект упражнява на тази опора. Ако опората е някакъв кантар, той може да отчете този натиск, и числото което той ще ни даде, е теглото. За определеност се счита че теглото е натискът, който се упражнява върху повърхността под действие на земното гравитационно поле на морското равнище.  Това че земята не е точнно кълбо а геоид ще доведе до вариации на това число в зависимост от мястото, но това вече са подробности.

При свободното падане обаче гравитацията действа на всяички тела. Ако плоскостта на която мерим натиска пада също свободно, видяхме, че и тя, и обектът ще се намират в инерциална система. А в такава система те нямат причина да осъществяват натиск едно върху друго (там гравитацията изчезва), и свободно падащите тела нямат тегло - опитът за измерването му дава НУЛА.

Нещата са малко по-различни, ако гравитационното поле не е хомогенно. Във физиката най-простите задачи, с които се демонстрират базови зависимости, е добре да включват достатъчно симетрии и хомогенности, за да се елиминират другите, несъществени ефекти (известният виц за сферичен кон във вакуум ). Всяка несиметрия или нехомогенност внася собствено вличние, което се наслагва върху решението получено от хомогенната задача. И вече задачата на физиката е да отчете тази нехомогенност, ако тя е важна за съответната конкретика. В класическата физика тази нехомогенност ще доведе до нарушение на инерциалността на свободно падащата система в голям мащаб (затова и се разглежда само локално-инерциална система). В ОТО тази нехомогенност отразява кривината на пространство-времето - величина, която чрез никакъв избор на отправната система не може да се елиминира (при хомогеното поле елиминирахме напълно кривината чрез избор на свободно падане).

Разбира се тук много може да се копае в тая тема, стига въпросът да е по-конкретен

[scaner]

Преди 8 часа, Шпага said:

Въпросът не е само към теб. Дайте малко повече инфо за тези вълни, а също и за приликите и разликите им със светлинните.

Ето една симулация как се образуват тези вълни при сблъсък на две черни дупки, на коя част от процеса реагират детекторите:

 

[Шпага]

Преди 13 часа, Gravity said:

пп Сопред Малоум гравитационните вълни не съществуват.

Той е обяснил как е според хипотезата му. Например тук:

Публикува Октомври 12, 2019

Публикува Октомври 13, 2019

[vanio]

 

[Шпага]

Преди 11 часа, vanio said:

 

Ясно. Ти си се побъркал от страх и затова си се вкопчил в приказките на Мангъров. Действат ти успокоително - нещо като словесни транквиланти.

[laplandetza]

Преди 6 минути, Шпага said:

Ясно. Ти си се побъркал от страх и затова си се вкопчил в приказките на Мангъров. Действат ти успокоително - нещо като словесни транквиланти.

НОЩница слагаш ли? 

[Станислав Янков]

Има реалистичен вариант без Голям взрив и той е, нашата Вселена всъщност да е хоризонт на събитията на черна дупка, която да поглъща енергията си от друга, по-голяма Вселена, в която се е образувала (тоест - Вселената е онази, в която се е образувала нашата черна дупка, която черна дупка е нашия Свят). От тази гледна точка, разширяването на нашата Вселена е разширяване на хоризонта на събитията на нашата черна дупка и зависи от количеството енергия, което черната ни дупка поглъща от нейната Вселена.

По тази логика, черните дупки в нашата Вселена (Свят, черна дупка) изглеждат на евентуални същества в тях, ако има такива, като техни Вселени, но двумерни - сфери. Има и трето измерение - това, от което постъпва, от нашата Вселена, енергията за разширяването на техния двумерен хоризонт-сфера, - но то е недостъпно за тях. На въпросни същества черна дупка би изглеждала като двумерна плоскост, при която, ако тръгнат от една точка, след достатъчно движение напред ще се окажат в същата точка, от която са тръгнали (ако хоризонтът на черната дупка не се разширяваше). За нас пък черните дупки трябва да представляват дискове, като монети с лицева откъм нас и обарната, задна страна, но без никаква дебелина. Колкото и да обикаляме около черна дупка, която в нашата Вселена я възприемаме като сферична - ние винаги ще установяваме диск с лицева страна откъм нас и плътно залепена за нея обратна страна, без никаква дебелина. Ако се включи и въртенето на черните дупки, дискът може да е елипса.

Редактирано Март 14, 2021 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Има реалистичен вариант без Голям взрив и той е, нашата Вселена всъщност да е хоризонт на събитията на черна дупка, която да поглъща енергията си от друга, по-голяма Вселена, в която се е образувала (тоест - Вселената е онази, в която се е образувала нашата черна дупка, която черна дупка е нашия Свят). От тази гледна точка, разширяването на нашата Вселена е разширяване на хоризонта на събитията на нашата черна дупка и зависи от количеството енергия, което черната ни дупка поглъща от нейната Вселена.

По тази логика, черните дупки в нашата Вселена (Свят, черна дупка) изглеждат на евентуални същества в тях, ако има такива, като техни Вселени, но двумерни - сфери. Има и трето измерение - това, от което постъпва, от нашата Вселена, енергията за разширяването на техния двумерен хоризонт-сфера, - но то е недостъпно за тях. На въпросни същества черна дупка би изглеждала като двумерна плоскост, при която, ако тръгнат от една точка, след достатъчно движение напред ще се окажат в същата точка, от която са тръгнали (ако хоризонтът на черната дупка не се разширяваше). За нас пък черните дупки трябва да представляват дискове, като монети с лицева откъм нас и обарната, задна страна, но без никаква дебелина. Колкото и да обикаляме около черна дупка, която в нашата Вселена я възприемаме като сферична - ние винаги ще установяваме диск с лицева страна откъм нас и плътно залепена за нея обратна страна, без никаква дебелина. Ако се включи и въртенето на черните дупки, дискът може да е елипса.

Това са само думи, трябва повече за да е модел.

[Станислав Янков]

Преди 26 минути, Gravity said:

Това са само думи, трябва повече за да е модел.

Налично е твърдението: "Ако не ядеш - ще умреш от глад!" Това са само думи, трябва повече, за да се потвърди и да стане модел. Да очакваме ли, че няма да се храниш, докато гореизложеното твърдение не стане модел?! Това беше шегичка относно начина ти на възразяване. Това предположение се базира на физическите зависимости, разработено си е от физици, като теория и на мен ми се струва най-приемливото обяснение за поведението на познатата част от Вселената до момента.

Вселената е родена от масивна черна дупка, твърдят физици – Мегавселена (megavselena.bg)

Редактирано Март 14, 2021 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 22 часа, Станислав Янков said:

Налично е твърдението: "Ако не ядеш - ще умреш от глад!" Това са само думи, трябва повече, за да се потвърди и да стане модел. Да очакваме ли, че няма да се храниш, докато гореизложеното твърдение не стане модел?! Това беше шегичка относно начина ти на възразяване. Това предположение се базира на физическите зависимости, разработено си е от физици, като теория и на мен ми се струва най-приемливото обяснение за поведението на познатата част от Вселената до момента.

Вселената е родена от масивна черна дупка, твърдят физици – Мегавселена (megavselena.bg)

Дай линк към работата на физиците. Най-вероятно ще  кажа същото и за нея, но да я видим първо.

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-naj-malkite-chastitci-v-nashata-Vselena-ni-spasiha-ot-palno-unisht_166299.html

Как най-малките частици в нашата Вселена ни спасиха от пълно унищожение

Неотдавна откритите вълни на пространство-времето, наречени гравитационни вълни, може да съдържат свидетелства, които да докажат теорията, че животът е оцелял от Големия взрив поради фазов преход, който позволява на частиците неутрино да прегрупират материята и антиматерията, обяснява ново проучване на международен екип изследователи.

Как сме спасени от пълно унищожение не е въпрос в научната фантастика или холивудски филм. Според теорията за Големия взрив на съвременната космология материята е създадена заедно с еднакво количество антиматерия. Ако бе останало така, материята и антиматерията в крайна сметка щяха да се срещнат и унищожат взаимно, което да доведе до пълно унищожение (анихилация).

Но нашето съществуване противоречи на тази теория. За да преодолее пълното унищожение, Вселената трябва да е превърнала малко количество антиматерия в материя, създавайки дисбаланс между тях. Необходимият дисбаланс е само част от една милиардна. Но остана пълна загадка кога и как е създаден дисбалансът.

„Около един милион години след раждането на Вселената тя непрозрачна за светлината. Това поставя основния въпрос „защо сме тук?“ трудно е да се отговори “, коментира съавторът на статията Джеф Дрор (Jeff Dror), постдокторант в Калифорнийския университет в Бъркли и изследовател по физика в Националната лаборатория "Лорънс Бъркли".

Тъй като материята и антиматерията имат противоположни електрически заряди, те не могат да се превърнат една в друга, освен ако не са електрически неутрални. Неутриното са единствените електрически неутрални материални частици, които познаваме, и те са най-силният претендент да свършат тази работа. Теория, която много изследователи подкрепят, е, че Вселената е преминала през фазов преход, за да може неутриното да прегрупира материята и антиматерията.

Инфлацията разтегля младата микроскопична Вселена до макроскопичен размер и превръща космическата енергия в материя. Но вероятно е създадено еднакво количество материя и антиматерия, предсказващи пълно унищожение на нашата Вселена. Авторите обсъждат възможността фазовият преход след инфлацията да доведе до малък дисбаланс между количеството материя и антиматерията, така че някаква материя да оцелее при почти пълно унищожение. Такъв фазов преход вероятно да доведе до мрежа от подобни на „гумени ленти“ обекти, наречени космически струни, които биха създали вълни в пространство-времето, известни като гравитационни вълни. Тези разпространяващи се вълни могат да преминат през горещата и плътна Вселена и да стигнат до нас днес, 13.8 милиарда години след фазовия преход. Такива гравитационни вълни най-вероятно могат да бъдат открити при настоящи и бъдещи експерименти.

„Фазовият преход е като прехода от вряща вода до пара или охлаждането от вода до лед. Поведението на материята се променя при специфични температури, наречени критични температури. Когато определен метал се охлади до ниска температура, той губи напълно електрическото си съпротивление чрез фазов преход, превръщайки се в свръхпроводник. Той е в основата на ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) за диагностика на рак или технология maglev, при която влакът "плава" на "магнитна възглавница", така че да може да се движи с 500 км/час, без да причинява световъртеж. Подобно на свръхпроводниците, фазовият преход в ранната Вселена може да е създал много тънка тръба от магнитни полета, наречени космически струни “, обяснява съавторът на статията Хитоши Мураяма (Hitoshi Murayama), професор по физика в Калифорнийския университет, Бъркли, главен изследовател в Института Кавли за физика и математика на Вселената.

Дрор и Мураяма са част от екипа изследователи от Япония, САЩ и Канада, които предполагат, че космическите струни след това се опитват да се опростят, което води до мънички колебания в пространство-времето, наречени гравитационни вълни. Те могат да бъдат открити от бъдещи космически обсерватории като LISA, BBO (на Европейска космическа агенция) или DECIGO (на Японска агенция за астронавтични изследвания) за почти всички възможни критични температури.

„Неотдавнашното откритие на гравитационните вълни отваря нова възможност да погледнем назад във времето, тъй като Вселената е прозрачна за гравитацията още в самото начало. Когато Вселената е била може би от трилион до квадрилион пъти по-гореща от най-горещото място във Вселената днес, частиците неутрино вероятно са се държали точно както е необходимо, за да оцелеем. Демонстрирахме, че те вероятно също са оставили зад себе си фон на откриваеми гравитационни вълни, от който да разберем“, коментира съавторът на статията Греъм Уайт (Graham White), постдокторант в TRIUMF.

„Космическите струни бяха популярни като начин за създаване на малки вариации в плътността на масата, които в крайна сметка се превръщат в звезди и галактики, но умряха, тъй като последните данни изключват тази идея. Сега с нашата работа идеята се връща по друга причина. Това е вълнуващо!", отбелязва Такаши Хирамацу (Takashi Hiramatsu), постдокторант в Института за изследване на космическите лъчи към Университета в Токио, който управлява японския гравитационен детектор KAGRA и експериментите Hyper-Kamiokande.

„Гравитационната вълна от космически струни има спектър, много различен от астрофизичните източници като сливане на черни дупки. Напълно правдоподобно е, че ще бъдем напълно убедени, че източникът наистина е космически струни“, подчертава Казунори Кори (Kazunori Kohri), доцент в Теоретичния център на Изследователската организация за високи енергийни ускорители в Япония.

„Би било наистина вълнуващо да научим защо изобщо съществуваме“, обобщава Мураяма. „Това е основният въпрос в науката.“

Справка: “Testing the Seesaw Mechanism and Leptogenesis with Gravitational Waves” by Jeff A. Dror, Takashi Hiramatsu, Kazunori Kohri, Hitoshi Murayama and Graham White, 28 January 2020, Physical Review Letters. DOI: 10.1103/PhysRevLett.124.041804

Източник: How the Tiniest Particles in Our Universe Saved Us From Complete Annihilation, Scitech daily

...

...

"Според теорията за Големия взрив на съвременната космология материята е създадена заедно с еднакво количество антиматерия. Ако бе останало така, материята и антиматерията в крайна сметка щяха да се срещнат и унищожат взаимно, което да доведе до пълно унищожение (анихилация)."

Това не е задължително. Правилно е да се каже: "Вещество-Антивещество" - и така, за анихилация, започват да се "борят" характеристики на веществата. Електрическият заряд е най-важен, като начало - най-големи сили действат на разстояние. Раждането на електрон-позитрон от сфазиране на флуктуации - ги разлита във вакуум-пространството, за анихилация различни от едноактно "родените" се привличат и срещат, заради ел-зарядова зависимост. Така различни места от ЕМПоле, локално, се "напомпват" с потенциал, който сфазирано да "роди" протон и от тук - водороден атом - пак заради ел-зарядова зависимост, но без анихилация. Като че ли - Симетрията се нарушава нормално, а не точно - за да има вещеви обекти с характеристика "маса". Неизбежно е раждането на вещеви, вече в много по-голям обем - много Малки Взривове, а не един ГВ.

...

[Станислав Янков]

 

Преди 34 минути, Gravity said:

Дай линк към работата на физиците. Най-вероятно ще  кажа същото и за нея, но да я видим първо.

Засега не съм успял да намеря повече, освен цитираната статия. Потърсих по споменатите в статията имена на тримата физици, но вероятно изписвам нещо неправилно на английски и засега гугъла не дава резултат. Надявам се нататъка да излязат повече подробности или пък някой по-осведомен да насочи към нещо повече по темата.

Редактирано Март 15, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 45 минути, Станислав Янков said:

Засега не съм успял да намеря повече, освен цитираната статия. Потърсих по споменатите в статията имена на тримата физици, но вероятно изписвам нещо неправилно на английски и засега гугъла не дава резултат. Надявам се нататъка да излязат повече подробности или пък някой по-осведомен да насочи към нещо повече по темата

Ето линк към оригиналната статия, цитирана в Мегавселена:

Out of the White Hole: A Holographic Origin for the Big Bang

с автори: Razieh Pourhasan, Niayesh Afshordi, Robert B. Mann

[Gravity]

Преди 1 час, scaner said:

Ето линк към оригиналната статия, цитирана в Мегавселена:

Out of the White Hole: A Holographic Origin for the Big Bang

с автори: Razieh Pourhasan, Niayesh Afshordi, Robert B. Mann

Това е модел, а не само думи, макар и доста спекулативен.

[Станислав Янков]

Преди 35 минути, Gravity said:

Това е модел, а не само думи, макар и доста спекулативен.

Честно казано, моделът с Големия взрив е също толкова спекулативен, колкото и този - всички, включително приемащите модела за взрива, уточняват наличието на големи неясноти, свързани с него. Аз не отхвърлям модела за Големия взрив, но този, според който нашата Вселена е черна дупка и енергията за разширението на пространството (тъмната енергия или пък инфлатонно поле според други теории) идва от поглъщаната от тази черна дупка материя/енергия от нейната Вселена, изглежда по-вероятно и по-съпоставимо с особеностите на нашата Вселена и нейните черни дупки. Едва ли случайно Стивън Хокинг считаше черните дупки с тяхната сингулярност, като добър аналог на състоянието на Вселената ни преди Големия взрив (ако не съм разтълкувал погрешно написаното в книгите му).

Струва ми се много голяма слабост на сегашните модели на елементарните частици, че не включват постоянното разширение на вселенското пространство, както и противоположното му гравитационно въздействие на цялата Вселена (явно между двете има малка разлика, поради което се и регистрира бавното ускоряване на разширението на днешната ни Вселена). Ако разгледаме по-внимателно нещата, при заредените елементарни частици (конкретно - електрона) електрическото поле излиза от идеалната точка, определяна като център на частицата и се разпространява във всички посоки, сферично, като същевременно намалява с отдалечаването си от центъра на частицата. Ако досега неподвижният спрямо частицата наблюдател започне да се движи спрямо нея, освен изменение на електричното поле на частицата, този наблюдател ще отчете и липсващо преди това магнитно поле, с централна ос - оста на неговото движение спрямо елементарната частица, но с противоположна на неговата посока и с посока на въртене на магнитното поле по часовниковата стрелка, гледано от зодното страна на магнитната ос. Поведението на електричното поле много наподобява начина на разширяване на вселенското пространство, но не става дума за него - електричното поле действа като разширяване (отблъскване) при едноименни заряди, но пък действа като свиване (привличане) при разноименните заряди. Значи, въздействието върху същността на елементарните частици на вселенското разширяване на пространството е на някакво по-фундаментално ниво. Има повече преплетени движения, свързани с елементарните частици (от гледна точка на налюдател, спрямо който те са в покой), отколкото сегашните им модели представят.

Бихме могли да разглеждаме елементарните частици като съставени от различни пластове, от които само един е идеалната точка, изисквана от квантовата механика, но друг пласт, при това с пространствено измерение, е този на електрическото поле на съответната частица и би могло да има и някакви допълнителни, вътрешни пластове, свързани с пресичането на това електрично поле с поле на разширението на Вселената и с поле на общото гравитационно въздействие на масата на Вселената.

[gmladenov]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Честно казано, моделът с Големия взрив е също толкова спекулативен, колкото и този ...

Напълно съгласен.

 

Цитирай

Струва ми се много голяма слабост на сегашните модели на елементарните частици, че не включват постоянното разширение на вселенското пространство ...

Идеята за ГВ е неотделима от идеята за разширение на вселената. Без разширението, взривът
няма как да е голям, а ще е малък и локален.

Ако смяташ идеята за ГВ за спекулативна, то идеята за разширението също би трябвало да се
смята за спекулативна ... иначе илиза, че вселената може да се разширява и без голям взрив.

При това положение, обаче, възниква въпросът: как наричаме началната точка на разширението ??
Или приемаме, че може да има разширение без начална точка ??

[Tahev loren]

Преди 1 час, gmladenov said:

Напълно съгласен.

 

Идеята за ГВ е неотделима от идеята за разширение на вселената. Без разширението, взривът
няма как да е голям, а ще е малък и локален.

Ако смяташ идеята за ГВ за спекулативна, то идеята за разширението също би трябвало да се
смята за спекулативна ... иначе илиза, че вселената може да се разширява и без голям взрив.

При това положение, обаче, възниква въпросът: как наричаме началната точка на разширението ??
Или приемаме, че може да има разширение без начална точка ??

Има модел на вселената без сингуларност, според този модел вселената не е възникнала от взрив, първоначално е била област със почти безкрайна енергия и плътност, после енергията и започнала да действа разширяващо на пространството, проявява се като тъй наречената тъмна енергия, демек топлината и лъчението са причина за разширението на самото пространство. Това е хипотеза която игнорира следствията на ОТО.

[Станислав Янков]

Преди 15 часа, gmladenov said:

Идеята за ГВ е неотделима от идеята за разширение на вселената. Без разширението, взривът
няма как да е голям, а ще е малък и локален.

Ако смяташ идеята за ГВ за спекулативна, то идеята за разширението също би трябвало да се
смята за спекулативна ... иначе илиза, че вселената може да се разширява и без голям взрив.

При това положение, обаче, възниква въпросът: как наричаме началната точка на разширението ??
Или приемаме, че може да има разширение без начална точка ??

Кое точно забранява, да има разширение на пространството, без да има Голям взрив?! Нали знаеш, че отдавна под Голям взрив не се разбира нещо да пуцне и да се разлети пространство навсякъде, докато гравитацията не спре това разширение (или ако не може да го спре - то да си продължи със скоростта, до която е достигнало при преодоляването на гравитационното възпиране). Отдавна под разширяване на пространството се разбира поток на движение отвътре-навън във всяка точка на сегашното пространство и при това - с бавно ускоряваща се скорост. Просто - поредната перспектива на разглеждане, от която се регистрира някакво движение.

[Малоум 2]

Преди 16 часа, gmladenov said:

... Или приемаме, че може да има разширение без начална точка ??

Тук има теории:

...

[Gravity]

Преди 20 часа, Станислав Янков said:

Честно казано, моделът с Големия взрив е също толкова спекулативен, колкото и този - ...

Според мен е по-малко спекулативен. Базиран е на добре потвърдена теория и наблюдения. Докато този от статията се базира на холагравски принцип, повече измерения, не напълно развита теория за петмерни черни дупки и т.н.

[Gravity]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Кое точно забранява, да има разширение на пространството, без да има Голям взрив?!

Принципнно е възможно, но трябва да има свойства, които не се наблюдават и изглеждат странни. Конкретно теоремата на Хокинг за сингулярността на разширяваща се вселена го гарантира, освен ако някое от дописканията на теоремата не е изпълнено.