Res Gestae Divi Avgvsti

[Last roman]

От делата на божествения Август, чрез които подчини земния кръг под властта на римския народ, и от разноските, които направи за държавата и римския народ и които са издълбани на два медни стълба, намиращи се в Рим, следва по-долу препис.

1. На 19-годишна възраст събрах войска по свой почин и с частни разноски; с нея освободих държавата, която бе попаднала под властта на една партия. Поради това сенатът чрез почетни решения ме прие в своята среда във времето на консулите Гай Панса и Авл Хирций, като същевременно ми даде консулско място за гласуване и ме облече с власт (imperium). След това той заповяда аз, като пропретор, заедно с консулите да се грижа да не сполети държавата някое нещастие. Народът пък в същата година, когато и двамата консули паднаха на война, ме избра консул и член на триумвирата за уреждане държавата.

2. Убийците на моя баща пратих в изгнание, като отмъстих за тяхното престъпление чрез законен приговор, и после, когато отвориха война на държавата, победих ги два пъти в сражение.

3. Сухопътни и морски войни против граждани и против чужди народи водих по цял свят и, като победител, пощадих всички останали живи граждани. Чуждите народи, на които не бе опасно да се прости, предпочетох да ги запазя, отколкото да ги изкореня.

Около 500 000 римски граждани ми се заклеха в знамето. Повече от 300 000 от тях, след изслужено време, поселих в колонии или изпратих обратно в общините им. На всички тях дадох купени от мене имения или вместо това пари от частния си имот.

Плених 600 кораби, без да се смятат тия, които бяха по-малки от триреми.

4. Два пъти триумфирах на кон, три пъти на колесница. Двадесет и един път бях поздравен като император. Когато след това сенатът ми разреши още триумфи, отказах се от тях. И често положих лаврите, като изпълнявах в Капитолия оброците, с които се задължавах в начало на всяка война. Заради делата, извършени благополучно по суша и по море било от мене лично, било от моите легати под мои ауспиции, сенатът реши 55 пъти да се направят благодарствени празници на безсмъртните богове. Дните пък, през които траяха тия празници, по решението на сената бяха 890.

В триумфите ми пред колесницата ми бидоха водени девет царе или царски деца. Бил съм консул 13 пъти, когато пишех това, и карах 37-та година на трибунската си власт.

5. Диктатурата ми се поднесе от народа и сената и в мое отсъствие, и в мое присъствие във време на консулите Марк Марцел и Луций Арунций; аз не я приех.

Когато владееше най-голяма липса на жито, не отказах да поема грижата за снабдяване града с жито; тая задача изпълних така, щото в малко дни с мои средства отървах целия народ от настоящия страх и опасност. Не приех дадения ми тогава и годишен, и пожизнен консулат.

6. Във време на консулите Марк Виниций и Квинт Лукреций, и после във време на консулите Публий Лентул и Гней Лентул, и после във време на консулите Павел Фабий Максим и Квинт Туберон сенатът и римският народ се съгласиха да бъда избран сам с висша власт за надзорник на законите и нравите; но аз не приех никаква длъжност, давана извън старите обичаи; това, що искаше сенатът да се уреди от мене, свърших го в сила на трибунската си власт. За тая длъжност получих от сената по мое искане пет пъти колега.

7. Член на триумвирата за уреждане на държавните работи бях 10 години непрекъснато. "Пръв" (princeps) на сената бях 40 години до деня, когато написах това. Бях пръв понтифекс, авгур, член на колегиите на quindecimviri sacris faciundis, на septemviri epulonum, на братята арвали, на sodales Titii и на фециалите.

8. Когато бях консул пети път, увеличих числото на патрициите по заповед на народа и сената. Сената новообразувах три пъти. В шестия си консулат предприех заедно с Марк Агрипа ценз (преброяване) на народа. Ценза завърших след 42-та година; в тоя ценз се преброиха 4 063 000 римски граждани.

Повторно извърших ценз самичък с консулска власт във време на консулите Гай Цензорин и Гая Азиний; при тоя ценз се преброиха 4 233 000 души римски граждани.

Трети път извърших ценз пак с консулска власт заедно с моя син Тиберий Цезар, във време на консулите Секст Помпей и Секст Апулей. В него се преброиха 4 937 000 души римски граждани.

Като издадох нови закони, поправих много обичаи на прадедите, които вече излизаха из употреба, и сам аз предадох на потомците достойни за подражание примери в много отношения.

9. Сенатът реши да се правят всеки пет години оброци от консулите и жреците за мое здраве. За изпълнение на тия оброци приживе ми често устройваха игри: няколко пъти четирите висши жречески колегии, няколко пъти консулите.

Също и всички граждани частно и по общини често принасяха жертви във всички храмове за мое здраве.

10. Името ми по решение на сената се вписа в химна на Салиите. Определи се със закон да бъда свещен и неприкосновен..... и, дорде съм жив, да имам трибунска власт.

Аз отказах да стана главен понтифекс на мястото на живия колега, ако и народът да ми даваше това жреческо място, което заема баща ми. Поех това жречество след няколко години, след като умря тоя, който бе го заел в гражданските смутове; за моя избор се събра из цяла Италия толкова голямо множество, колкото, както казват, по-рано никога не е бивало в Рим; това стана във време на консулите Публий Сулпиций и Гай Валгий.

11. Заради моето завръщане сенатът посвети един олтар на Fortuna Redux при храма на "Честта и Храбростта" до Капенската порта. На тоя алтар понтифиците и весталките трябва ежегодно да принасят жертва в деня, когато се върнах в града от Сирия в консулството на Квинт Лукреций и Марк Винуций; тоя ден сенатът нарече "Августалия" по наше презиме.

12. В същото време по решение на сената се изпрати част от преторите и народните трибуни заедно с консула Квинт Лукреций и други първенци да ме посрещне в Кампания: тая чест не е оказвана досега никому освен мене.

Когато се върнах в Рим от Испания и Галия, дето щастливо уредих делата, във време на консулите Тиберий Нерон и Публий Квинтилий, сенатът реши да посвети при Марсово поле алтар на "Августовия мир" зарад завръщането ми и определи, щото магистратите, жреците и весталките да принасят там ежегодно жертва.

13. Храмът на Янус, който според наредбите на прадедите трябва да бъде затворен, когато по цялата държава на римския народ и по сухо и по море владее спечелен с победи мир, и който според преданието преди моето раждане е бил затварян всичко два пъти от основанието на града, във време на моя принципат сенатът реши да се затвори три пъти.

14. Моите синове Гай и Луций Цезар, които съдбата ми отне още като младежи, сенатът и римският народ зарад моя чест ги назначи консули на 15-годишна възраст, за да встъпят в тая длъжност след пет години. По-нататък сенатът реши, щото от деня, когато бъдат заведени на форума, да участват в публичните му съвещания. А пък всички римски конници дариха и двамата със сребърни щитове и копия и ги поздравиха като "първенци на младежта".

15. На римския народ броих по триста сестерции на човек според завещанието на баща ми; в петия си консулат от мое име дадох по 400 сестерции от военната плячка, а пък в десетия си консулат пак броих от собствения си имот по 400 сестерции на човек като подарък (congiarium); в единадесетия си консулат дадох 12 пъти жито (frumentatio), което купих с частни средства; в 12-та година на трибунската си власт за трети път дадох по 400 сестерции на човек. При всички тия мои подаръци числото на получателите не бе по-малко от 250 000 души. В 18-та година на трибунската си власт, в 12-тия си консулат, дадох на 320 000 души от градския плебс по 60 денари на човек. В петия си консулат дадох в колониите на моите войници по 1000 сестерции на човек от плячката; тоя триумфален подарък получиха в колониите около 120 000 души. В 13-тия си консулат дадох по 60 денара на плебса, който получаваше тогава жито; той броеше малко повече от 200 000 души.

16. Именията, които разпределих на войниците в четвъртия си консулат и после, във време на консулите Марк Крас и Гней Лентул авгура, аз откупих от общините. Сумата, що заплатих за италийските имения, беше около 600 000 000 сестерции и около 260 000 000 – които заплатих за провинциалните имения. Това направих за пръв път и само аз от всички, които до мое време основаха военни колонии в Италия или в провинциите.

И по-сетне, във време на консулите Тиберий Нерон и Гней Пизон, също във време на консулите Гай Антистий и Децим Лелий и във време на Гай Калвизий и Луций Пасиен, и във време на Луций Каниний и Квинт Фабриций, на войниците, които след изслужено време изпратих в общините им, изплатих възнагражденията в пари: за тая цел изразходвах на драга воля 400 000 000 сестерции.

17. Четири пъти подпомогнах на държавната каса със собствени средства: на управителите на държавната касапредадох 150 000 000 сестерции.

Във време на консулите Марк Лепид и Луций Арунций предадох 170 000 000 сестерции от собствения си имот на военната каса, която бе уредена по моя подбуда, за да се дават от нея възнаграждения на войниците, изслужили двадесет или повече години.

18. Когато от годината, в която бяха консули Гней и Публий Лентул, доходът от данъците почна да се намалява, помогнах ту на 100 000, ту на повече души, като дадох жито от моите имения или платих част от данъка им от частния си имот.

19. Аз съградих курията и съседното ней светилище на Минерва (Chalcidicum), Аполоновият храм на Палатина с колонади, храма на бог Юлий (divi Iulii), Луперкал; колонадата при Фламиниевия цирк, която позволих да се нарича Октавиева (Porticus Octavia) по името на тоя, който по-рано бе съградил на същото място една колонада; ложата (pulvinar) при големия цирк, храмовете на Юпитер Феретрий и на Юпитер Гръмовержец в Капитолия, храма на Квирин, храмовете на Минерва и на Юнона-Царица и на Юпитер на Свободата в Авентина, храма на Ларите на най-високото място на "свещената улица" (summa sacra via), храма на Пенатите във Велия, храма на богинята на Младостта, храма на Великата Майка (mater Magna) в Палатина.

20. Капитолият и Помпеевия театър реставрирах с големи разноски, без да надпиша името си. Водопроводите, които от старост на няколко места бяха на падане, поправих и удвоих тъй наречената aqua Marcia, като доведох нов извор във водопровода й.

Юлиевия форум и базиликата, която се намерваше между храма на Кастор и храма на Сатурн, здания почнати и без малко свършени от моя баща, аз ги довърших; същата базилика, когато изгоря, почнах да я градя отново с увеличена основа и наречена по името на моите синове, и заповядах, в случай не я свърша, доде съм жив, да се довърши от наследниците ми.

В шестия си консулат по решение на сената поправих 82 храма в града, като не пропуснах ни един, който в това време се нуждаеше от поправка.

В седмия си консулат направих Фламиниевия път (шосе) от града до Ариминум заедно с всички негови мостове, освен Мулвиевия и Минуциевия.

21. От военната плячка съградих на собствено място храма на "Марс Отмъстител" и Августовия форум. Съградих един театър до храма на Аполон на място, купено в по-голямата си част от частни лица, и го нарекох по името на зетя си Марк Марцел.

Подаръци от военната плячка посветих в Капитолия и в храмовете на бог Юлий (divus Iulius), на Аполон, на Веста и на Марс Отмъстител; тези подаръци ми струваха около 100 000 000 сестерции.

Във време на петия си консулат повърнах назад 35 000 фунта злато, което събраха италийските муниципии и колонии за триумфите ми и после, колчем бидох поздравен като император, не приех златото, което ми определиха муниципиите и колониите също тъй благосклонно, както и по-рано.

22. Три пъти дадох гладиаторски игри на мое име и пет пъти – на име на синовете или внуците си; в тия игри се бориха до край около 10 000 души.

Два пъти на мое име и трети път на име на внука си дадох на народа представление от атлети, които събрах от всякъде.

Игри уредих четири пъти на мое име, а вместо други магистрати - 23 пъти.

За колегията на ХV-те мъже, като неин председател, уредих с колегата си Марк Агрипа секуларни игри във време на консулите Гай Фурний и Гай Силан.

В ХІІІ-тия си консулат уредих за пръв път Марсови игри, които подир това време в следните години по ред ........ уреждаха консулите.

Дадох на народа 26 пъти хайки на африкански зверове на мое име, или на име на синовете и внуците си в цирка или във форума, или в амфитеатъра: в тия хайки бидоха убити около 3500 звяра.

23. Дадох на народа представление на морско сражение отвъд Тибър на мястото, дето сега е "Царската горица"; за тая цел се изкопа езеро, дълго 1800 стъпки и широко 1200. В него се сблъскаха помежду си 30 снабдени с носове (rostratae) кораби, триреми или биреми, и още повече по-малки кораби. В тия флоти се сражаваха, освен гребците, около 3000 души.

24. След победата поставих отново в храмовете на всички общини в провинция Азия украшенията, които бе ограбил от храмовете и задържал за себе си тоя, с когото бях водил война.

В града стояха около 80 мои сребърни статуи на крака, на кон и на колесница-четворка; тях дигнах самичък и от тия пари поставих златни подаръци в Аполоновия храм на мое име и на име на ония, които бяха ме почели със статуите.

25. Морето очистих от разбойници. В тая война улових около 30 000 роби, които бяха избягали от господарите си и дигнали оръжие против републиката, и ги предадох на господарите им за наказание.

Цяла Италия се закле доброволно в моите думи и ме поиска за водител във войната, в която победих при Акциум. Заклеха се в същите думи провинциите Галия, Испания, Африка, Сицилия и Сардиния.

Под мои знамена служиха тогава повече от 700 сенатора; между тях тия, които или са били по-преди консули, или станаха после до деня, когато се написа това, бяха на брой 83 души, а пък жреци - около 170.

26. Разширих границите на всички провинции на римския народ, които граничеха до народи, що не се покоряваха на нашата власт.

Усмирих провинциите Галия и Испания, също и Германия, дето се обхваща от океани - цялата страна от Гадес до устието на река Елба. Усмирих Алпите от областта, що е близо до Адриатическото море, чак до Тиренското море, без да отворя на някой народ несправедливо война.

Моято флота плува по океана от устието на Рейн към Изток до границите на кимбрите, дето преди това време не е ходил никой римлянин ни по суша, ни по море; кимбрите и харидите и семноните и други германски народи от същата местност поискаха чрез пратеници моето и на римския народ приятелство.

По моя заповед и под мои ауспиции бидоха заведени две войски приблизително в същото време в Етиопия и в тъй наречената "щастлива" Арабия; огромни неприятелски войски и на двата народа бяха унищожени в открита битка, и не малко градове бяха превзети. В Етиопия достигнаха до града Набата, който лежи близо до Мерое. В Арабия войската проникна в областта на сабеите до града Мариба.

27. Към царството на римския народ прибавих Египет. Голяма Армения, след като беше убит царят й Артаксес, можех да направя провинция; но аз предпочетох по примера на предците ни да предам чрез Тиберий Нерон, тогавашния ми доведен син, това царство на Тигран, сина на царя Артавазд и внук на царя Тигран. И когато същият този народ по-после отпадна и въстана, покорих го чрез сина си Гай и го предадох на царя Ариобарзан, сина на мидийския цар Артабаз, да го управлява, и след неговата смърт (го предадох) на сина му Артавазд. След убиването на последния изпратих в това царство Тигран, който произхождаше от арменския царски род.

Спечелих отново Кирена и всички провинции на изток от от Адриатическото море, по-голямата част от които се намерваше в ръцете на царе; и по-рано (спечелих отново) заетите от въстанали роби Сицилия и Сардиния.

28. Военни колонии основах в Африка, Сицилия, Македония, двете Испании, Ахея, Азия, Сирия, Нарбонска Галия, Пизидия. А пък Италия притежава 28 колонии, основани под мои ауспиции, които през моя живот бяха много цветущи и многолюдни.

29. Няколко военни знамена, изгубени от други военачалници, взех назад, след като победих неприятелите, и то от Испания, Галия и от далматите. Партите принудих да ми повърнат плячката и знамената на три римски войски и да просят коленопреклонно приятелството на римския народ. Тия знамена поставих в светилището, що се намира в храма на Марс Отмъстител.

30. Панонските племена, при които преди моя принципат никога не беше ходила войска на римския народ, победени окончателно от Тиберий Нерон, моя тогавашен доведен син и легат, поставих под властта на римския народ и преместих границите на Илирия до брега не река Дунав. Една дакийска войска, преминала отсам тая река, бе победена и разпръсната под мои ауспиции; после моята войска биде заведена отвъд Дунава и принуди племената на даките да търпят заповедите на римския народ.

31. Често бидоха пращани при мене посолства на царе от Индия; подобно нещо никога по-рано не е виждано при някой римски пълководец. Нашето приятелство просиха чрез пратеници бастарните, скитите и царете на сарматите, живущи отсам и оттатък река Танаис, и царете на албанците, иберите и мидите.

32. При мене избягаха просещи помощ царете на партите: Тиридат и после Фраат, син на цар Фраат; Артавазд, цар на мидите; Артаксар, цар на адиабенците; Думнобелаун и Тим......., царе на британците; Мело, цар на сугамбрите; и .......рус, цар на свебските маркомани.

Царят на партите Фраат, син на Ород, прати при мене в Италия всичките си синове и внуци, не защото бе надвит във война, ами защото чрез залагане децата си просеше приятелството ни.

И много други народи, които по-рано не са имали с римския народ никакво сношение с посланици и приятелство, в моето управление изпитаха верността на римския народ.

33. Партите и мидите получиха от мене царе, като ги изпросиха чрез пратеници - първенци у тия народи: партите - Вонона, син на цар Фраат, внук на царя Ород; мидите - Ариобарзан, син на цар Артавазд, внук на цар Ариобарзан.

34. В шестия и седмия си консулат, след като, добил върховната власт по всеобщо съгласие, бях потушил гражданските войни, повърнах държавното управление от мое господство във властта на сената и народа римски. Заради тая моя заслуга по решение на сената бях наречен "Август"; вратата на къщата ми биде украсена публично с лаври и над вратата биде поставена гражданска корона; освен това в Юлиевата курия биде поставен златен щит, чийто надпис свидетелстваше, че ми се дава от римския сенат и народ зарад моята храброст, снизходителност, справедливост и благочестие. От тогава надминавах всички по достойнство, но власт нямах повече от тия, които бяха и на мене колеги в магистратурата.

35. Когато бях консул 13-ти път, сенатът и конническото съсловие и целият римски народ ме поздравиха като "баща на отечеството" и решиха да се надпише това във вестибюла на къщата ми и в курията и в Августовия форум под колесницата (quadriga), която ми е поставена там по сенатско решение.

Когато написах това, карах седемдесет и шестата си година.

Прибавка.

1. Сумата на парите, които даде на държавната каса или на римския народ, или на уволнените войници: 600 000 000 денари.

2. Здания направени нови: храма на Марс, на Юпитер Гръмовержец и Феретрий, на Аполон, на бог Юлий, на Квирин, на Минерва, на Юнона-Царица, на Юпитер на Свободата, на Ларите, на Пенатите, на Младостта, на Майката на боговете, Луперкал, пулвинара при цирка, курията и светилището на Минерва, Августовия форум, Юлиевата базилика, Марцеловия театър, колонадите в Палаций, колонадата във Фламиниевия цирк, царската горичка отвъд Тибър.

3. Поправи Капитолия и храмове – на брой 82, театъра на Помпей, водопроводите, Фламиниевия път.

4. Разноски за сценични представления, гладиаторски игри, атлети, хайки на зверове, морско сражение (навмахия); подаръци на колониите в Италия, на градовете в провинциите, които пострадаха от земетръс и пожари, или поотделно на приятели и сенатори, на които допълни ценза: безбройно множество.

Редактирано Март 6, 2015 от Last roman

[Sulla]

Поздравления, за чудесния материал Римлянино! Без съмнение, Рим е имал голям късмет и щастие, че първият му император се оказва и един от най-добрите и разумни държавници в историята му. Може би ако не беше Август, а някой друг принципата не би просъществувал дълго и държава би навлязла в нов цикъл от смутове и сътресения с непредвидими последици...

[Joro-01]

Поздравления и от мен!

[Last roman]

разбира се да не забравяме, че "Деянията" съдържат солидна доза пропаганда на режима.

[Sulla]

С всеки режим в историята на човечеството е било така, вероятно така и ще бъде. Трудно може да се избегне. Това обаче не омаловажава държавническите качества на Август. Може би най-ценното от тях е, че успява да компенсира собствената си некомпетентност в дадена област с назначаването на компетентни за тази работа хора. Примерът с военното дело и Марк Агрипа е показателен.

Редактирано 25, 2015 от Sulla

[Last roman]

Да, всичко е въпрос на гледна точка...

[T.Jonchev]

Мисля, че в т.25 от превода има техническа грешка - жреците са около (почти) 170, а не 17083

[Last roman]

Благодарности за корекцията.