Разпъването на матриците при антонинианите

[vvarbanov]

Някои монети имат много добър аверс и доста лош релеф на реверса.В колективните находки тия монети могат да се срещнат с матричния гланц върху разплутия реверс който имат.Най често това се наблюдава при сребърните антониниани. Това е защото с матрицата за аверса могат да се отсекат по голям брой монети докато се повреди.Прието е да се казва че матрицата на реверса е отгоре ,за това се износва по бързо.От монетите се вижда че най напред дефектират буквите на легендата .След това се поврежда и релефа на изображението.Преди бях разгледал деформиранията на матриците с които се отсичат вдлъбнатите гръцки монети.Матриците на скифатите и анонимните византийски монети също се огъват и деформират.В тия случаи не личат износвания на матриците ,а само огъвания и деформации.Според мен и при тия римски монети нямаме износване ,а разпъване на матрицата.Като разгледаме буквите на легендите забелязваме ,че те не са вертикални а разкрачени и разплути.Същото разпъване се вижда и на релефа на изображението.Тоест гравировката не е износена, а е разпъната и се е разплула.

От това можем да заключим че матриците не се износват толкова, колкото се огъват, разпъват и деформират в следствие на натиска който им се оказва при отсичането на монетите.