3 Март - Национален празник

[Пандора]

В първата меродавна биография на Батенберг, издадена у нас през 1895 г. от А. С. Цанов - "Александър Батенберг, първий българский княз или очерки из историята на първите седем години на свободна България" се изтъкват седем причини за ненавистта на официалните руски и германски фактори към българския владетел. От тях аз смятам, че три са фатално важните - нежеланието на руските консули князът ни да има важни и тесни сношения с другите сили и държави без тяхното предварително знание, пречката от страна на руските офицери за израстването на българските им колеги, "особено тези, които са с български идеи за български независим народен живот" и посвещаването на монарха в тайните руски планове за инвазия на Балканския полуостров, за които той "трябвало да работи".

http://www.liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm

[kramer]

Глупостите, че руснаците по презумпция са имперци, битуват днес, без да се прави сметка, че между тези от края на 19 в., тези от годините на СССР и днешните няма никаква червена имперска линия, която да ги свързва, днешните просто искат да си защитят хората в някои бивши територии на руската държава, въобще не им е до това да се занимават с "братушки" като нас. Ама нейсе, нали трябва да правим политика на новите силни без да проявяваме каквато и да е национална гордост.

Ми затова изчезваме като народ.

[ДеДо Либен]

Глупостите, че руснаците по презумпция са имперци, битуват днес, без да се прави сметка, че между тези от края на 19 в., тези от годините на СССР и днешните няма никаква червена имперска линия, която да ги свързва, днешните просто искат да си защитят хората в някои бивши територии на руската държава, въобще не им е до това да се занимават с "братушки" като нас. Ама нейсе, нали трябва да правим политика на новите силни без да проявяваме каквато и да е национална гордост.

Ми затова изчезваме като народ.

Това пък какво общо има с темата и горните постове... и защо темата пак насила се тика към актуална политика.Макар да е ясно , че за мнение като това Главний цензор няма да си направи труда да отправи забележка , давайте го малко по-лежерно.

А иначе империите затова са империи - защото винаги има тънка червена нишка , която върви през столетията.

Китай е пример затова , Русия тоже.

[kramer]

Точно по темата е.

[БатеВаньо]

Въпросът не е само в това дали България ще бъде обединена, тоест голяма, а под чие влияние ще бъде, дали ще провежда политика удобна за Русия. Това също важи и за останалите Велики сили. Принципът е териториите да се делят по влияние.Ако не се лъжа Русия или тези които провеждат политика по това време не харесват още от самото начало Батенберг, защото е неуправляем.

И около 24 май има доста моменти спорни за Кирил и Методий чия политика провеждат и т.н.

Нека си ги има спорните моменти около КиМ. Безспорните са, че българския език става писмен. Изпълнява се по волята на български владетел(най-вероятно със съвета).Стартира масова книжовна дейност и ограмотяване. Последиците са видими и в момента, дори извън границите на нашата държава.

И каква линия на приемственост ще се намери, ако не е тайна?

Ден на гнева може би би обединил българския народ според теб и такива като теб?

Но ден на гнева срещу кого?

Не можеш го обясни това на когото и да е от иначе опоскония и обезнищен до крайна степен народ, щото е ирационално.

За първият въпрос, отговорът ми е - ден на българската писменост и култура - каква по - голяма приемственост?

Останалите въпроси не ги разбирам.

[glishev]

И от мен няколко позакъснели мисли за националния ни празник. Той пак мина при разни "за" и "против"... и много, много грубиянщини, които могат да се избегнат. Може би ще изненадам част от приятелите си с този постинг.

Хайде дори кремлофобите да не ругаем Трети март (не крия, че имам силни резерви към Русия и особено към Кремъл, но Освобождението си е Освобождение). Трети март все пак не е девети септември, нито е седми ноември.

Да, това е датата на едно предварително споразумение, тоест на нещо, което е повече от примирие, но е по-малко от истински мирен договор. Да, дори руската делегация, която го е подписвала в Сан Стефано, е знаела, че текстът ще издържи ден до пладне, но не го е казвала пред благодарните българи - именно за да не изгуби благодарността им. Да, още преди началото на тази (пред)последна руско-турска война Александър II е бил принуден в името на европейския мир да приеме, че Австро-Унгария и Великобритания няма да позволят създаването на една голяма нова държава на Балканите чрез руско оръжие. Да, Русия се е стремяла към Проливите и се е надявала България, при това дори една малка, дори една излъгана в надеждите си България да бъде удобен инструмент за тази цел. Да, Русия си е направила един либерален експеримент с Търновската Конституция и с по-скоро оказалото се вредно еднокамарно законодателно тяло, което още влачим поради един доста криворазбран егалитаризъм. Да, от 1885 г. до днес България не е видяла почти нищо добро от Русия (като изключим полезната ѝ намеса в 1908-1909 около Независимостта и железопътния дълг). Да, всичко това е така.

Но всичко това няма нищо общо със самия Трети март.

На тази дата все пак е подписан такъв мирен договор, от чиято основна постановка не отстъпва и Берлинският: че ще се създаде едно българско княжество. Ура! Най-сетне българите ще имат своя държава. Да, на тази държава първоначално са очертани справедливи, дори романтични, но нереалистични граници, довели до една вредна "санстефанска" мечта, която е струвала на България хиляди и хиляди човешки животи. Да, тази държава едновременно е формално зависима от Османската империя и поне първоначално под руска окупация (нещо неизбежно, пък и българите тогава са се радвали). Но това най-вече е началото на истинската модерна политическа история на България. Искаме или не, ние нямаме реална политическа и институционална приемственост от Второто българско царство. В този смисъл България е много млада държава. По-млада от Съединените Щати, да речем. По-млада от съседните Сърбия, Черна гора, Гърция и Румъния. По-млада от Белгия. По-млада от Италия и Германия. Очевидно по-млада от османска Турция. И преминала през много повече, а и много дълбоки конституционни, политически и институционални изменения. Ние днес дори нямаме много общо с уредбата на Княжеството от 1878 г. И това, за съжаление, ни личи.

Но и това няма много общо със самия Трети март.

От подписването на Санстефанския до сключването на истинския, Берлински мирен договор работата по създаването на модерната българска държава вече е започнала. И, да, в този процес участват много руски поданици от различни народи на империята. Мисля, че дори за най-откритите кремлофоби (към които смятам, че се числя) е нормално да се замислят за ценността на Санстефанското споразумение. Без войната, довела до него и без самото него българската свобода може би щеше да се отложи още поне едно поколение напред във времето. А съседните страни нямаше да ни изчакват в развитието и апетитите си.

Няма нищо унизително в това да си дадем сметка, че дължим Освобождението на серия от разумни и невинаги съобразени с българската представа за щастие ходове на Руската империя. Отърсила се от шокиралото я поражение през Кримската война, Русия спомага за избухването на Априлското въстание, чийто страшен изход е предизвестен. Това не омаловажава героизма на въстаниците и води до война, оказала се в крайна сметка нужна за нашата свобода (толкова по въпроса за справедливите войни). Между края на въстанието и началото на мобилизацията Александър II, който е една от много малкото симпатични личности начело на Русия, действа за възможен компромис относно Балканите с обяснимо недоверчивите правителства на Австрия и Англия. Да, това означава, че Берлинският договор е бил хладнокръвно замислен още преди самата война. Но можем да поставим въпроса и съвсем по нашенски: а без хич? Би трявало да се замислим, че императорското правителство в никакъв случай не би искало да повтори катастрофата от 1856 г и му е било обективно невъзможно да наложи Санстефанския договор пред Берлинския конгрес през юни 1878.

Комбинацията от поредна руско-османска война, мълчаливо търпение от страна на Великобритания и Австро-Унгария, предварително споразумение в Сан Стефано и окончателен мирен договор в Берлин трябва да бъде разглеждана цялостно. Никоя от въвлечените страни не е доволна - нито Русия, нито Турция, камо ли пък новосъздадена България. Но е постигната крачка напред: българите все пак ще имаме своя собствена държава. Народът се превръща в нация с правителство и войка. Този народ, тази млада нация има възможността най-сетне сама да започне да кове съдбата си. И ако съдим по Съединението само седем години по-късно, това начало е било добро. А то просто нямаше да бъде възможно без Трети март.

Всички следващи ужасни несправедливости на Русия към България са факт. Но те са друга история. Те не са Трети март.

Една добра критика на Санстефанския договор не е отхвърлянето му просто на основание, че е подписан от Русия или че Русия тогава е "продала" България. Не, това би било наивно мислене и за да се отървем от него, ще трябва да препрочетем Симеон Радев, а и Хенри Кисинджър, пък и да си дадем сметка за климата на епохата. Пробългарските чувства на много руснаци и други поданици на империята, както и доброто отношение между руската войска и българското население са факт. Тогавашна Русия на хуманния Александър II е все пак почти типична европейска монархия от края на цивилизования XIX в. със своите предимства и недостатъци. И е направила просто възможното - да, в свой интерес. Резултатът обаче обективно е съществуването на България. То не е идеално, но това вече е главно наша отговорност.

Добрата критика на Санстефанския договор би трябвало да отбележи, че всъщнот по-подробните начала на българската модерна държавност произтичат именно от Берлинския договор. Но заради осакатяващите страната граници не можем да празнуваме на първи юли. Тъй че все пак Трети март си остава по-приемлив.

Но задължително ли е националният ни празник да е годишнина от политическо събитие и то - свързано с друга държава, при това поне от 1913 насам единствено вредяща на страната ни? Разбира е, че не е задължително. Много хора смятат, че 24 май е по-подходяща дата за национален празник. И на пръв поглед звучи добре.

Но 24 май е една календарна грешка. 24 май по нашия нов стил всъщност съвпада със стария 11 май, когато възрожденците ни са почитали паметта на св. св. Кирил и Методий. Така че празникът на Солунските братя би трябвало да се празнува на 11 май. Дотук добре, но и тази дата не е особено удачна, защото е избрана (в Пловдив, в 1851), защото на 11 май просто една до друга стоят две единици, както двамата братя стоят заедно на иконите. Тоест денят е произволно избран. Църквата всъщност почита паметта на светците в дните на успението, тоест на смъртта им - 6 април за св. Методий и 14 февруари (точно така) за св. Кирил. Така че 24 май е просто едно старостилно упорство да се чества остаряла датировка на произволно избрания 11 май. Но какво да се прави - традиция. Пък и кирилицата несъмнено е хубаво нещо. Достатъчно за официален празник, но все пак - не за националния такъв.

Другите няколко изтъквани възможности за национален празник са следните: Гергьовден или Денят на българската армия (6 май), Съединението (6 септември) и Независимостта (22 септември).
Проблемът с Гергьовден е, че и той като 24 май е объркан. Би трябвало да го отбелязваме на 23 април заради календарната реформа, но продължаваме да караме по старостилному. Тоест празнуваме един погрешен Гергьовден.
Съединението е прекрасна дата - изключително подходяща за официален и дори може би за национален празник, защото делото е чисто българско, безкръвно, поправя една несправедливост, защитено е успешно и на практика очертава бъдещето на България (с Тракия, но без Македония). Така че - защо не Съединението? Само по една причина: Съединението е резултат от Освобождението. Княжество България е създадено на Трети март 1878, а на Шести септември 1885 вече е преживяло първите си седем години - и точно затова успешно се съединява с Източна Румелия.
Колкото до Независимостта - тя също си струва, но просто не е чак толкова популярна, колкото са Трети март и Шести септември. А празникът е нещо естествено, не е нещо наложено. За огромното мнозинство българи Трети март е напълно приемлив и е свързан с наистина положителни чувства. Това е факт, който също трябва да се има предвид.

Трети март е нещо сигурно, без да е точно дата на освобождение за цяла България. Такава дата никога няма да уловим. Между сключването на Санстефанския и Берлинския договор не си представяйте някаква четиримесечна българска идилия в Македония и Беломорието. Но Трети март си остава това: началото на модерната българска държава. От този ден нататък българското княжество вече е факт. Да, институциите му се оформят постепенно, но процесът започва от този ден. Това не е малко.

Пък и не е добра идея да започваме непрекъснато отначало. Денят е налице с все фактите. Няма нищо лошо в това да го честваме.

Дори ако кремлофобите чак толкова държим на това, можем спокойно да го правим напук на сегашна Русия. На неин фон царуването на либералния Александър II, поставено в края на романтичния XIX в., изглежда доста човечно и привлекателно - един морален контрапункт. Няма да се разпростирам по това, защото темата е историческа, а не политическа. Но не е случайно, че при всички шеги и разкрасявания на съветските и комунистическите паметници у нас през последните години никой не посегна на Царя Освободител, на Докторския паметник или на Руски паметник. Нормалните хора презират грозотията, лъжата, кича и мегаломанщината, но запазват естествена почит към доста симпатичното деветнадесето столетие с неговите героични личности и събития. И към изкуството на Арналдо Дзоки, разбира се.

Така че с Трети март всичко е наред. Дайте да го почитаме, както си му е редът. Той не ни е никакъв проблем.

[sirius]

Глупостите, че руснаците по презумпция са имперци, битуват днес, без да се прави сметка, че между тези от края на 19 в., тези от годините на СССР и днешните няма никаква червена имперска линия, която да ги свързва, днешните просто искат да си защитят хората в някои бивши територии на руската държава, въобще не им е до това да се занимават с "братушки" като нас. Ама нейсе, нали трябва да правим политика на новите силни без да проявяваме каквато и да е национална гордост.

Ми затова изчезваме като народ.

Моите поздравления Крамер! Най-адекватното мнение, според мен.

Много жалко, че се толерират изрази като "фанатични" (русофили) и "рубладжии". Другите доларджии ли са, или евроджии? Ми да вземем да се замеряме с епитети.

Да вземем ли да отворим една тема за либерализъм, държава, общество и пр? И от там и за геополитика и къде сме ние в цялата тази постановка?

Много ми е чудно на хора, които мислят, че достатъчно сме благодарили на руснаците, че са ни помогнали да си възстановим държавата. Все едно достатъчно да сме благодарили на майка си. Ми раждала, бърсала дупета, хранила и пр - баста. След 20г - няма цветя, няма роднински връзки - всеки си е самостоятелна независима и горда единица.

Аз съм Чарли

Но аз съм и

Японец

Югославянин

Иракчанин

Либиец

Сириец

и

Украинец

Редактирано Март 15, 2015 от sirius