За произхода на славяните

[Й. Табов]

§ 2. Общ коментар за приведените легенди за произхода на славяните

Обобщавайки горните легенди, можем да отделим в тях две групи теории за „родината на славяните”: скандинавски, които поставят тази родина в Скандинавия, и дунавски, според които тя е била около средното и долното течение на Дунав.

Защо Скандинавия?

Търсенето на отговор на този въпрос е най-добре да започне с разглеждането на едно интересно явление, протекло през ХV-ХVІІ в. в Европа, за което понякога се използва красноречивия термин „готомания”[1]. То е свързано с претенцията на Хабсбургите за „готския произход” на тяхната династия, която става популярна и набира сила през ХV-ХVІ век. Ще представим кратък преразказ на описанието на този процес[2].

Още на Базелския Събор през 1431 г. представителите на Швеция и испанските Хабсбурги настояли да им бъдат дадени първите места в залата. Тези места им принадлежали, тъй като, според техните твърдения, те били наследниците на славните и непобедими готи. [3]

В речта си пред Събора епископът на Ваксйо (Växjö) Нилс Рагвалдсзон (Nicolaus Ragvaldi) описал Швеция като център на световната история. От родината на готите, която сега се казва Швеция – уверявал слушателите Рагвалдсзон – са произлезли голям брой народи. Първи сред тях са остро-готите и вест-готите. Тези два народа са извършили забележителни и славни дела. Те са покорили Европа, Азия и Египет. Амазонките са били готски жени, а готският цар Еврифил (Euriphilus), братовчед или племенник на троянския цар Приам, участвал в Троянската война, където загинал славно …[4]

След речта на Рагвалдсзон на Събора в Базел и особено след като той станал епископ на Упсала (1438 г.), шведската историография влиза в период на патриотичен разцвет. Кулминацията му настъпва през 1554 г., когато в Рим излиза книгата на шведския историк и писател Йоан Магнус „История на готите”[5]. В нея авторът твърди, че от шведите са произлезли повече от тридесет нации и народи. Магнус изброява 87 ост- и вест-готски царе, управлявали „извън Швеция”, и ги нарича „външни готски владетели”.[6]

Малко по-късно придворният историограф на Хабсбургите Волфганг Лациус (Lazius, 1557) развива геополитическите възгледи за „завоеванията” на готите. Според него „германските народи” начело с готите не само са завладявали територии и са ги управлявали, но са се заселвали на тях, така че там, на заселените територии, са оставили народи – наследници на готите. Тези територии и народи – внушава Лациус – трябва да бъдат обединени от властта на Хабсбургите[7].

А описаните от него „готски завоевания” обхващат – ни повече, ни по-малко – територии от Крим до Испания и Швеция.

Защо Дунав?

Освен библейската легенда за Световния Потоп, за Ной и синовете му, има и други легенди за потопи, станали на други места. На Балканите също е имало такива легенди, и от тях излиза, че потомците на оцелелите са тръгнали да населяват света от Балканския полуостров, т.е. че Балканите са „родина” на всички народи.

Според най-разпространената гръцка версия, потопите са били три: Огигов, Девкалионов и Дарданов. Дардания е била римска провинция, разположена приблизително в района на днешните южна Сърбия, Косово и Македония; макар че класическите гръцки митове поставят Дардановия потоп в южните части на Балканите, а Дардания се е намирала в централната част, именно в «централната» Дардания до скоро хората са разказвали своята версия на мита за Потопа.

На северозапад от Охридското езеро се намира внушителна планина, наречена „Кораб”[8]. Местната легенда разказва, че там след Потопа е спрял корабът на Ной. Марко Цепенков[9] е оставил кратък запис на легендата. Според нея когато „корабът” на Дядо Ной минавал над трите каменни върха на планината Песяк, те закачили дъното му и уплашили Дядо Ной, така че той възкликнал: „Их, Песяк планино, ке ми дупнеше корабо!”. По-нататък, минавайки над Шар Планина, той видял, че тя е станала шарена от водата, и я нарекъл „Шар”. Реката, покрай която минал, нарекъл „Бистра”. Като доплувал до планината Крчин, корабът му „скрцал”, но успял да стигне до планината Кораб, където се счупил окончателно и останал там. На това място Ной посадил лозе, от първия урожай направил вино и се напил. На това място е имало малка черква.

Името на планината „Кораб” дава основание за хипотезата, че легендата за Потопа и за спирането на „кораба” на Ной до тази планина е намерила отражение в топонимията на региона. По-нататък ще се убедим, че това наистина е така.

Готи и славяни

Както се вижда от написаното по-горе, Прибоевич, Орбини, о. Паисий са смятали, че готите са били славяни. Какво основание са имали, били ли са прави?

За да се разбере същината на този въпрос, трябва преди всичко да се вземе предвид, че днешният смисъл на думата „славяни” се е оформил окончателно през ХІХ век. До тогава различните автори са влагали в него различен смисъл. Например за Орбини понятието „славяни” освен готите е включвало народи като даки[10], шведи[11], фини[12], пруси[13], бургундиони (бургундци)[14], нормани[15], авари[16], алани[17]. Дефинирайки по такъв начин смисъла, който се влага в този термин в неговата книга, той го използва, за да припише на славяните известните по онова време (благодарение на „готоманията”) слава и завоевания на готите и на други народи.

Затова „изходът” на славяните от Скандинавия следва логично от такова определение за термина „славяни”.

Но освен тази директна логика, възможни са и други механизми, породили „маршрутите” на славяни, готи и други народи.

По-горе беше отбелязано твърдението в старите легенди, че „от имената на синовете на Яфет са наречени и местата”. В миналото авторите и читателите на хрониките са считали, че названията на народите и имената на „прародителите” им са намерили отражение в топонимите; те са сравнявали имена и топоними, за да търсят (и намерят!) „пътя” на съответния народ, който той е изминал след Потопа, за да достигне до своята страна. За много от тях е било естествено, че потомците на Мосох са свързани с Москва (река Москва), че потомците на Гомер имат общо с „Кимерийския”/„Кимбрийския” полуостров, че българите-вулгари са живели край Волга и т.н.

Липсата на „стандартизация” на имената, названията и топонимите в миналото е оставяла широки възможности за намиране на „подобия» между тях и така за обосновка на различни теории за произхода и „пътя” на народите.

Затова за да сравним теориите за произхода на славяните е важно да потърсим ключовите имена и топоними в тях и да ги сравним с реално съществувалите и използвани стари названия. Както се вижда от приведения обзор на версиите за „миграциите”, такива са имената Мосхос, Скандинавия, Кимера.

§ 3. Реката Мосхус/Мосхиус на Балканския полуостров

следва

[1] Вж. Фердо Шишиž. Љетопис Попа Дукљанина. Београд-Загреб, 1928, с.106-121.

[2] По: Хаджи Димитрова, Ю. Gothi, qui et Getae. Перпериком, София, 2012.

[3] Josef Svennung. Zur Geschichte des Goticismus. Uppsala, 1967, p. 34. Цит. по: Х. Димитрова, Ю. Op. cit. с. 80.

[4] Curt Weibull. Die Ausweiderung der Goten aus Schweden. Göteborg, 1958, S. 3. Цит. по: Х. Димитрова, Ю. Op. cit. с. 80-81.

[5] Johannes Magnus, Historia de omnibus Gothorum Sueonumque regibus.

[6] Curt Weibull. Op. cit. p. 25. Цит. по: Х. Димитрова, Ю. Op. cit. с. 81.

[7] Hans Messmer. Hispania Idee und Gotenmythos. Zurich, 1960, p. 51. Wolfgang Lazius. De gentium aliquot migrationibus, libri XII, Basel, 1557, p. 4. Цит. по: Х. Димитрова, Ю. Op. cit. с. 83.

[8] Кораб е планина на Балканския полуостров, разположена между долините на реките Радика и Черни Дрин. Височината й е 2764 м. Намира се на границата между Албания и Република Македония и е най-високата точка на тези страни. Геологически Кораб спада към системата на Шар Планина. Кораб е изобразена на герба на Македония. По склоновете на планината има ледникови езера. Кораб. Материал из Википедии — свободной энциклопедии. http://ru.wikipedia.org/wiki/Кораб

[9] Цепенков, М. Преданиjа. Македонски народни умотворби. Книга седма. Македонска книга, Скопjе, 1972. с. 190-191.

[10] Мавро Орбини. Op. cit. с. 16 и 161.

[11] Ibid. с. 16 и 161.

[12] Ibid. с. 16.

[13] Ibid. с. 16 и 160.

[14] Ibid. с. 16 и 152.

[15] Ibid. с. 16 и 163.

[16] Ibid. с. 16 и 154.

[17] Ibid. с. 16 и 156.

[resavsky]

Моите уважение Табов но това са само легенди а Вие ги представяте като доказани исторически факти.

[КГ125]

Тия дни, но са косвени неща.

"Дайте, дайте, дайте!"

[Й. Табов]

§ 3. Реката Мосхус/Мосхиус на Балканския полуостров

Една от така наречените „гръцки” версии за Потоп е за „Дардановия” потоп.

Планините Кораб и Шар, където, според местната легенда, е спрял „корабът” на Ной, се намират на територията на античната римска провинция Дардания. Фрагмент от карта от училищния Атлас по класическа география от средата на ХІХ в.на рис. 2 показва приблизителното разположение на тази провинция (надписът DARDANIA се вижда в долната част). На същия фрагмент, в левия горен ъгъл, е означена река Мосхиус! Така виждаме, че легендата за планината Кораб, за кораба на Ной и за „родината на потомците на Ной” е била отразена в античната топонимия.

Ако на картата на рис. 2 названието Мосхиус се отнася за днешната Западна Морава, през ХV-ХVІ в. то е за Велика Морава: това се вижда от фрагментите от Пета карта на Европа (Quinta Europe tabula) на рис. 3 и Девета карта на Европа (Octava Europe tabula) в латински ръкопис на „Географията” на Птолемей от 1467 г., който се пази в Полската Народна Библиотека[1] (Названието на река Морава тук е във формата Moschus (Moschus Flu.)). Изглежда, че това име е било популярно сред географите от ХV-ХVІІ в. Например в съчинението на италианския географ Д’Анания четем:

„После, като се мине от юг на север през река Морава, която древните наричали Моско, навлизаме в България, …” [2]

§ 4. Сравнение на легендите за произхода на славяните по топоними

(следва)

[1] Cosmographia Claudii Ptolomaei Alexandrini. Manuscript, 1467. Ръкописът се пази в Biblioteka Narodowa в Варшава, в електронен вид е достъпна в CBN Polona (National Digital Library Polona),

http://www.polona.pl/dlibra/doccontent2?id=61&from=pubstats .

[2] D’Anania, G. L.’Universale Fabrica del mondo overo Cosmografia. In Venetia, Press oil Muschio, 1582, p. 139. Цитатът е взет от: Данова, П. България и българите в съчиненията на Джовани Ботеро (1544-1617). Историческо бъдеще, 1-2/2007, 177-201.

[isav]

КОИ славяни? КАК се свързва "славянският" език с коя да е група племена преди 7-ми век? Презумптивно, нали?

Как създателите на културата Прага-Корчак или на Милоград, или на Черняховската, или на Зарубинецката езиково се определят като "някакви"??? Това са лингвистично-историчарски ала-бализми... Мераци да се определят археологически находки с езикови средства... :-)

Редактирано Март 14, 2015 от isav

[Perkūnas]

КОИ славяни? КАК се свързва "славянският" език с коя да е група племена преди 7-ми век? Презумптивно, нали?

Как създателите на културата Прага-Корчак или на Милоград, или на Черняховската, или на Зарубинецката езиково се определят като "някакви"??? Това са лингвистично-историчарски ала-бализми... Мераци да се определят археологически находки с езикови средства... :-)

Как ли? С анализ на митохондриална ДНК...

[Й. Табов]

§ 4. Сравнение по топоними на легендите за произхода на славяните

Освен река Мосхус, около планината Кораб в радиус от около 200-250 км се намират географски обекти със стари имена Скандус, Кандава, Кимера; тук няма да даваме илюстрации и да цитираме литература за тях.

От тази гледна точка да разгледаме внимателно написаното от о. Паисий: за реката, наречена с името на Мосох, за намиращата се наблизо страна Скандавия, за реката Болга, която тече от юг на север. Както стана ясно, близо до планината Кораб е имало и река Мосхус, и планини Скандус и Кандавия; а и река Бугарка (Българка) – това е едно от старите имена на днешната Южна Морава – която тече от юг на север.

Общите детайли показват, че в продължение на няколко века легендите за произхода на славяните са си влияли една на друга. За това влияние е помогнала и приликата между ключови топоними.

Сравнявайки „скандинавските” (С) и „дунавските” (Д) легенди, можем да отбележим някои специфични особености:

- голямото разстояние между Скандинавия и Москва река, Волга и Балканите в (С) и сравнително близкото разположение на Скандус (Шар), Мосхус (река Морава) и Болга (Бугарка) в (Д);

- сравнително слабата фонетична връзка на името на Москва река с името Мосхус/Мосхос (С) и съвпадението на имената на сина на Яфет и реката Мосхус в (Д);

- по-голямата „старост” на балканските топоними Мосхус, Скандус/Кандава, Кимера и др. (Д) в географската и историческата литература;

- по-голямата „старост” на ръкописите на ПВЛ (ХV в.), на „Полската история” на Длугош, на речта на Прибоевич (Д) в сравнение с изданията, в които намираме (С).

Тези особености показват, че най-вероятно „южните” легенди са по-стари и че те са оказали по.забележима влияние на „скандинавските”, отколкото обратното – „скандинавските” на „южните”.

Освен „топонимичната” прилика на легендите за произхода на славяните, те имат и още един важен общ детайл: готите. Ако се приеме, че готите са славяни – както са направили Прибоевич, Орбини и о. Паисий – то има и основания да се свързват „древните” (според легендите – хиляди години пр. Р. Хр.) походи на готите на юг с хипотетичното „разселване” на славяните.

Друга особеност на легендите за «миграция на готите» и легендите за произхода на славяните е, че техните по-стари версии ги поставят по време «по-близо до Потопа», т.е. в доисторически времена, до Древна Гърция и Древния Рим. Но постепенно тези легенди са били преобразувани в «научни» теории, в които миграциите на готите са станали през ІІ-VІ в., а миграциите на славяните – скоро след това, през VІ-VІІ в.

§ 5. Теориите за произхода на славяните и политиката

Модните през ХVІ-ХVІІ в. легенди за «родителите» и «родината» на славяните постепенно са прераснали в «теории» за произхода на славяните.

Успоредно с това в Централна и Източна Европа, където е живяло многобройно славянско население, са протичали политически процеси, характеризиращи се с усилващо се съперничество между три велики империи: Австро-Унгария, Русия и Турция. Борбата за земите, умовете и сърцата на славяните прониква и в историческата наука. В Австрия и Русия териториалните претенции към Турция и една към друга са били обосновавани с «родови» права за власт над славянските земи и население:

- За Хабсбургите славяните са били потомци на готите, а династията на Хабсбургите е защитавала своите наследствени права да владее всички потомци на готите.

- Романови са смятали, че всички славяни трябва да се обединят под властта на руския цар.

Как сблъсъкът на интересите на Австрия и Русия се е отразил на развитието на представите за произхода и миграциите на славяните? До какъв компромис са стигнали историците на двете империи? Случайно ли е, че именно регион около границата между тях е бил признат за «родина на славяните»?

Това са интересни въпроси; може би нови изследвания ще им дадат отговор.

[Й. Табов]

Освен с реката Мосхос/Москва, о. Пайсий свързва произхода на българите със "Скандавия". Дали обаче това е Скандинавия?

"Скандус" е било едно от "латинизираните" названия на Шар Планина: слагам като типичен пример фрагмент от стара карта. А близо до Шар планина (на "Кораб") според български легенди е спрял "корабът" на "дядо Ной" ...

На старите български земи в Епир е имало и Кимера. Слагам фрагмент от карта.

За "латинизираните" топоними съм публикувал няколко текста. Два от тях са:

Й. Табов. Ноевият ковчег и реката Мосхус в легендите за славяните. Родознание/Genealogia 1-2, ХVІI (2012), 185-201.

Табов, Й. Легенды о происхождении славян. В: Цивилизация знаний: проблемы и смыслы образования. Труды Четырнадцатой Международной научной конференции, г. Москва, 26-27 апреля 2013 г. Часть ІІ. РосНОУ, Москва, 2013, 265-281.

Ако някой се интересува, мога да му ги изпратя.

[Aspandiat]

§ 3. Реката Мосхус/Мосхиус на Балканския полуостров

Една от така наречените „гръцки” версии за Потоп е за „Дардановия” потоп.

Планините Кораб и Шар, където, според местната легенда, е спрял „корабът” на Ной, се намират на територията на античната римска провинция Дардания. Фрагмент от карта от училищния Атлас по класическа география от средата на ХІХ в.на рис. 2 показва приблизителното разположение на тази провинция (надписът DARDANIA се вижда в долната част). На същия фрагмент, в левия горен ъгъл, е означена река Мосхиус! Така виждаме, че легендата за планината Кораб, за кораба на Ной и за „родината на потомците на Ной” е била отразена в античната топонимия.

Айдеее, Арарат се оказа на територията на античките фиромци...

[Last roman]

Псевдолингвистика и словесна еквилибристика в духа на най-добрите автохтонни традиции.

[Aspandiat]

Псевдолингвистика и словесна еквилибристика в духа на най-добрите автохтонни традиции.

Преди години един (няма да споменавам имена) заклет авхохтоно-грамофоно-ганчоценовист разпалено ми обясняваше, че всички данни от арменските извори за българи около Кавказ били неверни, щото Кавказ бил всъщност на Балканите, а арменците хабер си нямали дека била тази планина.

[decapitator]

Трябва да влезеш в facebook групата "Големите път лъжи за историята на България", за да ти обяснят как си нямаш идея от арменски и арменски извори :D - болшинството си запазени в късни преписи с още по-късни добавки!

[Aspandiat]

Трябва да влезеш в facebook групата "Големите път лъжи за историята на България", за да ти обяснят как си нямаш идея от арменски и арменски извори :D - болшинството си запазени в късни преписи с още по-късни добавки!

Всъщност наистина няма стар арменски автор от 5-8 век, който да е запазен в оригинален ръкопис, а не в преписи от 9-10 век нататък. Има и случай дори, в които стар автор е запазен в единствен препис чак от 17 век. Което няма да ме накара да вярвам на автохтонските талибанщини.

[T.Jonchev]

Тъжното е, че лингвистичното ниво на автохтонците въобще не е отлепило от Раковски и неговия "На поле он". Възвисили са се единствено претенциите.

Фрагмент от карта от училищния Атлас по класическа география от средата на ХІХ в.на рис. 2 показва приблизителното разположение на тази провинция (надписът DARDANIA се вижда в долната част). На същия фрагмент, в левия горен ъгъл, е означена река Мосхиус! Така виждаме, че легендата за планината Кораб, за кораба на Ной и за „родината на потомците на Ной” е била отразена в античната топонимия.

Също като Велич - какво съвпадение. А античните извори си остават все тъй свенливо мълчаливи, както и по-рано.

[makebulgar]

Янош Хармата в книгата си за езика на сарматите казва, че "ролята на номадските народи кимерийци, скити и сармати, се очертава със все по-голяма яснота от гледна точка на еволюцията на славянската култура и етническаите и характеристики." Г.Вернадски определя ролята на сарматите като по-значима, във връзка с южните славяни, и според него славянските и сарматски племена, живеят заедно в предхристиянските времена в Южна Русия.

Това донякъде се потвърждава от археологията и данните за Черняховската култура, където са открити двуобредни некрополи с трупополагане и трупоизгаряне. Р.Рашев заради тези причини и заради лекотата с която България въвежда книжовния си език изказва мнение че още преди Аспарух българите са били славяноезични.

Та въпросът е дали има днес славяноезично племе което се е развило в историята изолирано без контакт със скити и сармати? Кандидати могат да са някои западни славяни, но и за тях може да се спори.

[decapitator]

Всъщност наистина няма стар арменски автор от 5-8 век, който да е запазен в оригинален ръкопис, а не в преписи от 9-10 век нататък. Има и случай дори, в които стар автор е запазен в единствен препис чак от 17 век. Което няма да ме накара да вярвам на автохтонските талибанщини.

Пропускаш същественото, а то е, че всичките сведения за "българи" са късни добавки появили се по времето на Екатерина Велика :D

Спирам с ОТ.

[Й. Табов]

Тъжното е, че лингвистичното ниво на автохтонците въобще не е отлепило от Раковски и неговия "На поле он". Възвисили са се единствено претенциите.

Какво лингвистично има в изложението по-горе за топонимите? Става дума за нещо по-просто, което лесно се разбира - ако човек си помисли достатъчно.

Не е имало стандартизация на географските названия, имало е различни варианти, и като резултат някои сходни по форма (обикновено в писмен вид, а не в устен) названия са били смесвани. Че това е подхранвало теориите за миграции е ясно.

Отделно имаме принос на различните варианти на "латинизация" (и елинизация) на топоними в текстове на латински (и гръцки).

[Й. Табов]

Псевдолингвистика и словесна еквилибристика в духа на най-добрите автохтонни традиции.

Май имате претенции, че разбирате от лингвистика и "псевдолингвистика".

Тогава един въпрос: има ли лингвистика (и каква?) или псевдолингвистика в названието "Мораvia" на провинция в Шотландия (от 17 век)? (вж. картинката)

[Last roman]

аз нямам претенциите да съм лингвист, за разлика от вас. Но си запазете претенциите за себе си, тъй като не желая темата да се превръща във фентъзи /в противен случай знаете в кой раздел ще бъде преместена, колкото и да не ви се иска това/.

Редактирано Март 25, 2015 от Last roman

[Й. Табов]

Май имате претенции, че разбирате от лингвистика и "псевдолингвистика".

Тогава един въпрос: има ли лингвистика (и каква?) или псевдолингвистика в названието "Мораvia" на провинция в Шотландия (от 17 век)? (вж. картинката)

Отговорът на въпроса е известен - в по-стари времена той е бил добре известен, в наше време се потулва, за да се вихрят теории в “лингвистиката и псевдолингвистиката”.

Вижте отговора в надписа (фрагмент от стара карта). Някакъв "елит" е използвал "латински" названия, а обикновените хора - "вулгарни". Как по латинските да съдим за говоримия език ... някои имат претенции, че го могат.

[RIZAR]

Отдавна се доказа, че "СЛАВЯНИ" не е етноним , а и по принцип етничността е термин разпънат на кръст, особенно в Ранното средновековие.

Не виждам никой да спори с Ф. Куртя и неговия opus magnum - "Създаването на славяните".

Славяните са късна измислица от 16-17 в. въведена с политическа цел и жестоко манипулирана от имперските исторически школи на Прусия, Австрия и Русия.

[Thorn]

А словените?

[Galahad]

Гледам пак се намеси теорията за Великата конспирация, в резултат от което цялата световна история е била написана през 17-18в. и са били направени всички останки на антични и средновековни градове. Колосален труд с неизвестна крайна цела. Може би става дума за конспирация на олимпийски принцип, която се прави за самия спорт.

Иначе наистина си има делението на словени и немци, т.е. говорещи на разбираем език и такива, дето не могат да говорят на разбираем език. Нещо като делението на елини и варвари (иде от бърборят, т.е. говорят неразбираемо на език различен от гръцкия). Пък те самите немци не са се наричали немци, а доич, пък античните автори ги наричат германци.

Иначе си остава факта, че докъдето се е простирала властта на българските ханове е имало славяни, по-натам от тях са станали други народи, напр. прусаци. А за по-ранния славянски. Ами на него вождовете им се наричали "рига", като столицата на Латвия. Обаче пък се счита, че тя дължи името си на финското племе ливи.

Та ето една интересна задачка за лингвистите - кои славянски думи имаме фиксирани в изворите от времето преди появата на прабългарите. Имаме малко прабългарски думи, също малко тракийски думи, но кои славянски думи са фиксирани отпреди първото споменаване на българите в земите на голямото славянско море, заливащо Централна и Източна Европа?

И защо имаме римляни, а не славяни в Румъния, която е в средата на славянското море, а там дето са били романизираните траки са славянобългарите.

[miroki]

Гледам пак се намеси теорията за Великата конспирация, в резултат от което цялата световна история е била написана през 17-18в.

Много горещо.

Ако не беше така, отдавна да се ползва оригиналния термин склави.

Но не би, още пречи на конспирацията. Иначе би имало нормален отговор, защо се употребява дори от историци. При положение, че племе славяни няма, а има склави, склавини. И ни прилича на роби или бегълци от Рим и е проблем. Особено пък за тези, които се считат за техни наследници.

А същия дух е и ситуацията с Радзивиловски летопис:

Малко по-различен е случаят с т.нар. Радзивиловски летопис, съхраняван до 1758 година в Кьо-

нигсберг. При своето посещение в града през 1697 година Петър І го вижда и открива в него някои

според възгледите му компрометиращи за царската династия сведения. През 1711 година той отново

посещава Кьонигсберг и разглежда внимателно ръкописа, след завръщането си в Русия нарежда изгот-

вянето на копие от него със съответни на възгледите на царя промени в текста,22 а на 16 февруари 1722

година издава указ, задължаващ всички епархии и манастири, притежаващи ръкописни летописи, да ги

предадат в царската канцелария.23 По време на Седемгодишната война (1756-1763) руските войници

заграбват ръкописа от Кьонигсберг и го отнасят в Санктпетербург, където е предаден в 1761 година в

библиотеката на Академията на науките; по подправен препис от него текстът се отпечатва в 1766

година; в 1989 година излиза неговото критично издание като 38 том от поредицата Пълно събрание на

руските летописи с предговор от С. Я. Лурье, като се използва текстът, подготвен за печат още през

1930-те години от М. Присьолков, а в 1995 година и в цветно факсимиле24. Въпреки на пръв поглед

твърде грижливата подготовка на текста, придружена с описание на ръкописа, заедно с данни от

изследването на водните знаци на хартията, в критичното академично издание не се посочват забе-

лежимите дори от неспециалист подправки в текста, свързани с подмяната на два листа от оригинала и

преправянето номерацията на съседните листове.25...

После вярвай.

Редактирано Април 27, 2015 от miroki

[terorio]

Това "славяни" си е чиста проба извратена манипулация.
Терминът НЕ се среща никъде в Средновековието и е измислен сравнително скоро.
1. Има дума "словен" със значение на грамотен/човек говорещ същия език;
2. Има sclavus/σκλάβος със значение роб/военнопленник;
3. Има Sklavenoi/Sklavi/SCLAVINIAE със значение на група племена/етнос, което е използвано от византийски/латински автори. Дали е реално етноним и ако да, дали е ендоним или екзоним - няма запазени сведения.

Всичко това се слага в една тенджера и се захлупва с измислената дума "славяни". Така се получава, че славяните са един етнос, говорещ един и същ език и са роби. От това по-голяма манипулация здраве му кажи.

"The Byzantines broadly grouped the numerous Slav tribes living in proximity with the Eastern Roman Empire into two groups: the Sklavenoi and the Antes.[1]"
Тука се оказва, че "славяните" се делят на "славяни" и "анти", тоест все едно да кажеш, че българите се делят на "българи" и "балканджии", примерно. Пълен нон-сенс и това са само част от несъответствията, в следствие на манипулацията "славяни", която е някакъв хибрид от стара дума "словен" и "слава".

ПС: В конкретния пример, Антите са федерати, дали това има нещо общо с наименованието, което им е дадено и с това на "склавените" - само "славяновистите" знаят.

Редактирано Април 27, 2015 от terorio