Защо традиционното четене и писане са отживелица

[vorfax]

От 2-3 години разсъждавам върху това и още не съм срещнал смислен аргумент, защо аджеба продължаваме да пишем и четем букви?

В един момент имаше дискети и магнитни ролки. Последваха ги оптични дискове, електронни флашки, магнитни харддискове... Технологията не само се разви, но изхвърли от употреба непрактичните средства за съхраняване и предаване на информация.

Сега да видим друга еволюция:

В един момент човекът е започнал да ползва реч. След това е изобретил буквената/символната писменост. После технологиите са убили със своето чудовищно превъзходство ръчното писане и зрително четене. Но убитото писане и четене още се практикува.

Имах възможността да споделя мислите си с една начална учителка миналата година и нейната реакция ми беше повече от изненадваща. Тя е като да кажеш на вярващ фанатик, че няма Бог. Как може да съществува свят без този граал на човешкото знание - Библията, пардон буквара? Четете по-долу.

Аз, без никакви, ама без абсолютно никакви съмнения съм убеден, че е въпрос на време, и предвид темпото, което се наблюдава на реализиране на смелите мечти от миналото, бих казал много скоро, да речем 30-40 години, този ниско ефективен, разхитителен на ресурси, вреден за личното здраве и пагубен за природата навик ще бъде изкоренен.

Ето причините за това.

1. Традиционната (защото днешното понятие най-малкото се е разширило прибавяйки компютърната грамотност) грамотност е изключително трудна, до там, че половината българи не са я овладели. Имаше и интересни статистики, ама не ми се търси... че 30% от българите не са прочели нито една книга и т.н.

Четенето и писането са изключително трудни неща. Ако ще го правим, трябва да има защо. А има ли, ще посоча по-долу.

2. Инвестира се много пари в традиционното ограмотяване: в обучението на учители, които да те учат на традиционната грамотност, в поддръжката на учебни заведения, на буквари, помагала.

Но това не е всичко. След ограмотяването следва и неговото практикуване. Не съм търсил цифри, но мисля, че никой няма да се усъмни в това, че се хвърлят много пари за производството на книжни хартии, в книжарници, в продавачи, в доставчици. Много се инвестира в самото печатарство.

3. Книжните книги са генерален спонсор на индустрията с очила за развалени очи.

4. Прахосват времето. Това е единствения ресурс, който не можем да компенсираме с нищо друго. Можем дори да си сменим орган в тялото, но не можем да върнем и 1 секунда от ограниченият ни живот. Годините в традиционно ограмотяване в днешно време не само, че се ползват малко, защото хората четат малко и пишат полуграмотно, но и защото става излишно. Една от тези практики е, че документите вече са в електронен вид. Има забрана за съхранението им в ръкописен вариант. Причините са много - от малотрайност, до нечетливост.

5. Екологичният проблем. Книжата черпят природни ресурси, обезлесяват и замърсяват. По официална статистика половината промишлен добив на дървесина е заради печата. Белите дробове на планетата - дъждовните гори - са на път да изчезнат заради тази порочна практика. А 30% от книжните книги никога не стигат до читател. Обезлесяването намалява и биологичното разнообразие.

324 литра вода се използват за производство на 1 кг хартия. Отпадъци, като въглероден диоксид и метан, токсични хлорни съединения, серен диоксид, азотни замърсители и фосфати, опаковки, брак, тонери, превръщат тази индустрия като водещ проблем пред човечеството. Просто на лозунгите звучи по-добре за замърсяването да са причина други неща - коли, фабрики, пожари...

Екологичният проблем от практиката на книжни носители е в световен мащаб. Половината от днешната хартия се добива от рециклиране. Браво. Това няма да върне изтребеното биологично разнообразие там където преди е имало гори. Електрониката също се рециклира, но тук говорим за обем. Моя компютър с монитор и периферни устройства тежи под 10 кг. Сложил съм му скромните 1 TB. В изражение на книги това са 1 073 741 823 бройки книги. Външен (преносим) харддиск от 1 TB тежи под 700 грама и е с цена 100-на лева (под 100 при промоции). Ако съпоставяш 1 милиард книги с нещо в джоба ти, което струва 100 лв., по независимо какви показатели, то сметките са винаги погрешни.

Алтернатива, която бих казал света призна, с простият аргумент, че стана по-популярна от книжната е електронната форма на книгите (Амазон продава повече електронни книги, отколкото книжни, считано от някъде 4-5 години). Те са по-евтини, по-компактни, по-безвредни за очите и природата. Отделно в книжен формат не можеш да търсиш, не можеш да отбелязваш, да променяш шрифта или размера, да ползваш речници и справочници, да носиш със себе си навсякъде, да не цапаш от всекидневна употреба.

Ето това е алтернатива, каквато е примерно газовата лампа пред кладата с дърва. Но аз говоря за нещо повече.

Ръчното писане и зрително четене са онова, което е флопидисковото устройство в един компютър - просто компонент за който повече няма място.

От всичко прочетено до тук - че ръчното писане и зрителното четене са вредни за здравето, замърсяват природата, струват много повече, отколкото съвременните методи за съхраняване и предаване във времето и пространството (говорим за разлика от милиарди и повече пъти), ангажират самостоятелни професии и години от съзнателния живот на почти всеки от света - е логично да заключите, че за такава инвестиция трябва да има някаква много важна причина. В смисъл, когато изчезват биологични видове, иска ни се да е имало защо. А има ли?

Моето убеждение е, че и писането и четенето трябва да бъде изпълнявано само от електроника. Основание за това мое убеждение е, че ще бъдат премахнати всички тези посочени по-горе вреди. Малко ли е? Сега, остава да покажа, че тази алтернатива ще върши работа. Малко е излишно, защото тя ВЪРШИ работа - в сегашно време написано.

Аз съм грамотен, но не чета субтитри от няколко години. И сега се запитах, защо само тях?? Има си гласови четци и гласово записване. Нямах намерение да мигрирам към тях до деня в който върху един зрелищен филм не срещнах по 3 реда субтитри. За мисловно записване е рано още да се говори, но останалото е вече в ежедневието ни.

С електронен четец може да избереш интонация, тембър, височина, сила, темпо... Колко от тези неща може да ползваш, когато насреща си имаш учител? Можеш ли да дадеш учителя на пауза? А да върнеш мисълта му? А какво става когато не е съвсем здрав, трезвен, старателен или умен? А виждаш ли какво пише от дъното на стаята? Удобно ли ти е прикован на чин? Как мислиш влияе на очите ти, че слънцето огрява само едното ти око? Пишка ти се по време на час? Още ти се спи в 5 часа на лекции в университета, защото не стигат аулите за всички предмети? Образователната система не е направена за да ти е удобна на теб, а твоя живот е подчинен на това образователната система да работи по стереотипи, които са морално износени.

Един от най-плашещият аргумент против електронното писане и четене е зависимостта ни от електричество и устройствата, които то ползва. Стокхолмски комплекс по учебник. Принципно идеята, че в училище няма да те учат да пишеш и четеш и че никой няма да може сам да чете и пише звучи много шокиращо. Защо? Ми защото всички ние сме си скъсали задника за да ги усвоим. Затова казвам, че трябва някое и друго поколение да завърши земния си път, за да освободи път на методите отговарящи на съвременните нужди. Но сега ще ви дам един пример, който важи за всеки един от вас, по простата причина, че ме четете на електронен носител. На нито един от вас не се налага да вижда и чете този сайт познавайки програмни езици или машинен език от нули и единици. Нео, ти не чети А програмните езици са също като книжовните езици, които ползваме в ежедневието си, примерно българският. Тези езици служат за комуникация с хардуера на информационните технологии. Когато те се компилират, програмираната дейност на машините им позволява те да изпълняват възложеното без да чувстват умора, да грешат, да ходят в майчински, на лятна почивка и т.н. Аналогията между двата типа езици е изключително близка. Програмните езици също имат своя семантика, в тях има заложен словоред, логика, дори (много) творчество (аз съм програмирал и за мен това е изкуство). Нещо повече, ако в един програмен код вие сложите една точка, запетая, интервал или друг символ на произволно място това в общия случай ще направи частта или целият код неизползваем. Ако не знаете как се слага запетая в българския език, пак може да имате висока оценка. Ако не знаете къде се поставя в произволен програмен език, оценката ви не може да помръдне от слаб 2, защото това е фатално. Запазените и служебни думи в програмен език са само няколко стотин, но изграждането на една програма се подчинява на изключително строги правила, при това в комплексен вид, който не търпи нито една част да е сгрешена или несинхронизирана с останалите части. И сега на въпроса. Колко от вас знаят PHP, HTML, JAVA, SQL? Натиснете едновременно клавишите Ctrl и U и кажете разбирате ли всичко? И се оказва, че интернет браузъра чете вместо нас. Ама нали не можем да живеем без да четем буква по буква всичко сами? Или просто си въобразяваме това?

Както има програмисти, така ще има и лингвисти, които ще специализират в изучаването на естествени езици, ще усъвършенстват техниките на четенето и писането им от електрониката, ще ги оптимизират и др. Това правим с изкуствените езици. Защото не бива да забравяме, че езиците са създадени от човека за да улеснят комуникацията, преноса и запазването на информацията, а не да имитират средновековно мъчение.

Нещо друго се сетих за четенето. Това също е вече факт, не говорим за бъдеще време. Четенето може да бъде практикувано по един принципно нов начин. Четеното може да реагира на интереса на четящия. Принципа е много прост - датчик отчита колко се разширява зеницата на четящия и така може да създаде база от данни, която да ползва за да му предложи онова, което му е най-полезно или интересно.

Помня в един епизод на Вавилон 5 (леле, колко съм дърт, обаче гледайте как фантастичните филми в наши дни са просто реалност) как на едно лапе дадоха пръчица с която то извайваше от дърво своите фантазии, без да учи дърворезба. В наши дни това правим с колите, с пералните, с ножчетата за бръснене... данните се вкарват в електронен вид, там се анализират за минимален разход на ресурси, максимална компактност, максимална здравина, аеродинамика и т.н. после машините извайват желаните форми. Никой не чука ламарини или зялка с резци за да направи кола или стол на маса.

[КГ125]

Някога е имало едни философи, наречени механистични материалисти. Всичко е механично движение в природата и човека и с него може да се обясни всичко.

Горните тези са нещо такова - стъпвайки на очерталите се промени в четенето и писането през последните 30 години, те просто довеждат тълкуването им до крайност. Да, има интернет, има и принтери И? Кому е нужно някой да гледа дали зениците ми се разширяват, че да решава той дали ми е интересно. АЗ решавам дали ми е интересно, всред изобилието от свободна информация.

Това е защо не може без класическото четене.

Без класическо писане не може, защото чисто и просто не винаги някъде ще има компютър; защото в някои особено важни действия се изисква изписване от собствената ви ръка, тъй като машинното писане може да бъде страховито манипулирано; накрая - тъй като знаещият да чете и пише е съвсем друг човек. Това е като да знаеш втори език, като да си грамотен в доиндустриалното общество.

1/ Ако грамотността е трудна днес в България на някого, то това е проблем на собствената му и тази на държавността деградация, но не е аргумент за нищо друго. То тая грамотност като липсва, тя ще остане и в машинното писане и четене.

2/ Който не инвестира в знание, мие чиниите на знаещите.

3/ Не е вярно. Светещите екрани развалят очите повече, освен това и да не знаем да четем, пак слагаме очила (за чиято направа се изисква сериозна грамотност), по чисто биологически причини.

4/ вж.2/

5/ Книгите хабят горите??? Глупости на търкалета. Хабят ги луксозните яхти, вили увеличеното население и т.н.

Книгите имат много, много малък дял в изразходването на гори. Освен това много от хартията е рециклирана, така, че и това е пълна глупост.

И въобще, проблемът с горите не е в сеченето, ами в незалесяването. Най-сечащите държави като Германия и Австрия, са пълни с гори.

Не се беше чуло досега, че книгите унищожавали горите, но ето, че и това се чу.

[sirius]

Поздравления за темата. Заслужава си да се подискутира.

Замисляш ли се до какво би довело ако идеите ти се реализират? Човека е доста комплексно същество. И много трудно се променя. Все ще има такива по тънката лайсна, да краднат, да излъжат, измамят, подиграят и пр.ипр. Сложи сега на всеки някакво супер устройство, което всичко знае. Как си представяш общество от такива хора? Като имаш предвид, че общесвото е още много по-комплексно от човека.

Концепцията ти за времето, е подвеждаща. Всеки го знае и все се трепим като идиоти. Как си го обясняваш?

Радвам се, че още има учителки, които ти характеризираш като фанатични. Знаеш ли, словото бих наредил най-отпред сред признаците за човек. Идеята и словото са взаимно обусловени, като ин-ян. Мисловния процес е много зависим от словото. А контакта човек-човек е изключително нещо. Според мен, колкото повече се редуцира, толкова повече деградираме. Това върви от известно време.

От друга страна, ако твоите идеи се осъществят, човек ще се превърне в добре манипулирана единица, зависеща много, ама много, от техниката.

От трета страна ... колкото повече техника, толкова по-малко време да му се радваме. Какъв е смисъла? Ако ти доразвия малко идеята за времето, то бушмените са най-богатите хора; защо ни е тогава цялата тази железария?

Изобщо много неща за мислене има. Всъщност разсъждаваш като техничар. И аз съм имал честта, не ми е непознато. Но като техничар не познаваш другата страна на човека, да го кажа хуманитарната. Там са големите идеи, които стогат до много малко. Щото времето им е ценно например. Аз бях техничар и още съм, но вече не съм сигурен че техниката помага повече от колкото вреди. Вече близо 20 години се интересувам от езотерика, религии и философия - ти да видиш комплексност, айвоча трева пасе направо. Сравнявам защото минах и през инженерна физика, полупроводници и пр. - те се учат. Философията не може да се учи, тя е като дар до който би могло да се стигне. Това е като докосване до толкова споменаваната божествена страна на човек. Но ако не си се интересувал, няма как да те "науча" че човека е комплексен и като преувеличим с техниката в този комплекс, той се разбалансира. Проявява се в деградация.

То е като един масов автомобил - всичко е балансирано, изчеслено. Изведнъж идва един спец по двигатели (само) и предлага вместо 100 коня да му сложи 1000. Без да се посъветва със спец по трансмисия, окачване, гуми, аеродинамика и ... КАТ и в крайна сметка доктори.

Тъй де, това си е само мое мнение, не ми се сърди ако не ти харесва

Идеокрация. Много забавно филмче.

[kall]

Един любопитен факт- хартиените носители са по-надеждни като устойчивост на външни въздействия от електронните към момента. Справка: силен магнит близо до харддиск и до книга. Познайте кое ще оцелее и кое не. Говорим за текущото състояние на технологиите, разбира се. Също флашките- имат определен цикъл запис-изтриване. Да не говорим, че след достатъчно дълго време, информацията на тях просто ще си отиде в небитието...

И сега малко по-подробно относно началния постинг:

1. Масовата неграмотност към момента в БГ не е аргумент срещу традиционното образование. По-скоро показва неглижирането му у нас. На други места, при правилно прилагане, то дава доста добри резултати, справка- Япония( имат сложна писменост и се учат да я четат до 8-ми клас, но виж колко е процентът неграмотни). Една алтернатива е тази, не много добра: http://6nine.net/2014/12/06/%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0/

2. Така и трябва, вж. по-горе.

3. Някакъв източник за това твърдение ще е добре дошъл, твърде невероятно е, всъщност, точно електронните устройства са доста по-вредни към момента.

4. Интернет прахосва времето в пъти повече, няма какво да се каже повече. Повечето хора просто го ползват, за да гледат пиянски снимки на компанията си и подобни. Впрочем, това за забраната бих искал да го видя откъде е.

5. Тук вече е така, спор няма, но производството на хартия за битово-комунални нужди и периодичен печат е в пъти от това на книгите.

Обобщение: интересна идея като цяло, към момента не е напълно осъществима. Все пак тези технологии се развиват, но нищо не се знае.

Редактирано Март 12, 2015 от kall

[vorfax]

Да, има интернет, има и принтери И? Кому е нужно някой да гледа дали зениците ми се разширяват, че да решава той дали ми е интересно. АЗ решавам дали ми е интересно, всред изобилието от свободна информация.

Това е защо не може без класическото четене.

Не разбрах този аргумент. Но той звучи нещо такова "кому е нужно да тълкува настроенията ми, като аз може да му ги кажа гласно", с други думи очите на другите са излишен орган при комуникацията.

А в случая говорим все за личните пристрастия. Просто дали зеницата ще се разшири, дали ще цъкаш върху мишка, дали с ръка ще отгърнеш вестника, все говорим за личния избор каква и колко информация да ни се подава.

Искам да обърна внимание на два момента:

Първият е, че т.нар. четене е тълкуване на информация посредством зрението ни. В този ред на мисли гледането на букви или изображения е все използването на очите. Освен, безспорният недостатък, че книгите не издават звуци, нямат визуално изражение и са черни знаци върху бял лист, имаме още една грандиозна разлика - обема на подавана информация. Човешкото око има приблизително 576 мегапиксела. Съсредоточаването му в символи освен умора в очите е един изключително тромав процес на подаване на информация. Все едно с трактор да пренасяте грахово зрънце. Безспорно това позволява съсредоточаване, изолиране от по-комплексна и сложна среда, но същото може да бъде постигнато и със аудио и видео запис, т.е. тук противопоставяне на двете неща нямаме. Няма пречка компютърно генерираният аудио глас да бъде идентичен с неговият притежател. Няма пречка да се управлява темпо, височина, интонация. Просто човешките очи са еволюирали не до разграничаване на черни чертички на бял фон, а до много повече.

В България не ползваме в масовото образование потенциала на собствените си сетива с които опознаваме света, а това гарантира занижени резултати.

В Германия, вече споменах, не е така.

В САЩ уроците протичат така. Днес деца ще научим еди какво си. Отворете еди кой си сайт.

В Русия миналата, ако не греша, година хартията беше изкарана от образованието.

В Южна Корея - една от най-развитите страни в технологично отношение, от няколко години са на таблети. Пак няма хартия в образованието - нито тетрадки, нито учебници, нито дневници, нито бележници - нищо.

Има и други държави примери, просто не съм запознат в дълбочина с темата. Но тенденцията е ясна, а някак извода не е осъзнат.

Без класическо писане не може, защото чисто и просто не винаги някъде ще има компютър;

Това е несериозно. Образователен таблет в Китай струва $50.

Все едно да кажеш "не може да се разчита на хартията, защото не на всякъде я има, а може да я изядат мишките или да я накапеш или еди какво си".

...в някои особено важни действия се изисква изписване от собствената ви ръка, тъй като машинното писане може да бъде страховито манипулирано;

Пак несериозен довод. В днешно време да се разчита за достоверност по графологични белези

Има пръстови отпечатъци, има "отпечатъци" на зениците, има кръвоносни съдове, има криптиране. А като говорим за графология, тя може да "разпознава" човека не само при изписване на букви, но и при рисуването на къщичка примерно. При спортния тотализатор се прилага върху хиксчета.

... знаещият да чете и пише е съвсем друг човек. Това е като да знаеш втори език, като да си грамотен в доиндустриалното общество.

Именно. И неандерталеца е друга "порода" човек, но това не е в негова полза.

... Това е като да знаеш втори език...

Не бъркай четенето на букви с нечетенето или с незнаенето на 1 или 10 езика. Изкореняването на прахосаните години за научаване и практикуване на побуквено четене и писане осигуряват възможност всеки индивид да ги инвестира в нещо по-смислено, като примерно посоченото от теб - владеенето на други езици. С други думи, ако класическия начин на четене и писане бъде изоставен, това ще стимулира, или най-малкото предостави възможност да се знаят повече езици.

1/ Ако грамотността е трудна днес в България на някого, то това е проблем на собствената му и тази на държавността деградация, но не е аргумент за нищо друго. То тая грамотност като липсва, тя ще остане и в машинното писане и четене.

Така е, и какво предлагаш ти не разбрах? Аз предлагам да повишим знанията на населението, а ти да посветим още повече ресурси за да постигнем същите стари неадекватни в съвремието резултати, против съвременните тенденции! Веднъж го писах, не може да изгледаш филм с бюджет $1 млн., да избиеш 3 орди с орки и да идеш в училище, където учител ти драска букви по черна дъска и ти предлага да прочетеш текст.

Съвременния човек, а той е еволюирал не толкова биологично, колкото социално сраствайки се с прогреса (даже имаше един човек, който имаше уред позволяващ му да вижда и извоюва битка в личната карта да е с него, т.е. машината бе призната като част от тялото му) възприема по много по-бърз начин информация. Утре, може да погледна статистика, която имам.

2/ Който не инвестира в знание, мие чиниите на знаещите.

Аа, няма да ми реагирате пъровосигнално в тази тема! Аз говоря за условия, които да позволят прогрес, усвояване на повече информация за по-кратко време, за освобождаване на свободно от безмислени дейности време, което да може да бъде посветено за други по-смислени цели, за намаляване на прахосана енергия и човешки труд.

Изкуствата са възникнали, когато човек вече не е бил зает през цялото си будно състояние да "преследва" прехраната си. Какъв тласък би дало за човечеството, ако се окаже, че неангажираното му с дейност време, при идентичното образование, му предоставя 5 свободни години от съзнателния му живот до 30-годишна възраст???

Малко са въпросителните!!! Така по-добре ли е???????????????

Светещите екрани развалят очите повече...

Имаш ли сериозен източник, който да потвърди това? Защото на мен ми звучи нелогично. Не може равномерното осветяване на повърхност, без вредни излъчвания, без триизмерни кривини и сенки да е по-лошо от огънати листи създаващи сенки, сковаващи в различни пози, обикновено предоставящи на очите крива и променливо крива повърхност.

5/ Книгите хабят горите??? Глупости на търкалета.

....

Не се беше чуло досега, че книгите унищожавали горите, но ето, че и това се чу.

Ами ето, научи нещо ново. Разрови се и виж, че половината дървен материал отива за хартия, а 9 000 листа хартия се равняват на едно убито дърво.

За отпечатването на неделното издание на The New York Times се използва хартия, добита от 75 000 дървета.

Всяка година само в САЩ се отпечатват 2 млрд. книги, 359 млн. списания и 24 млрд. вестника!

Само през 2008 г. американската книжна и вестникарска индустрия е използвала за дейността си около 125 милиона изсечени дървета.

[fantom4e]

а някаква "нетрадиционна" алтернатива предлага ли се, или по типично бг , критикуваме без да разбираме и без алтернатива?

[kall]

Имаш ли сериозен източник, който да потвърди това? Защото на мен ми звучи нелогично. Не може равномерното осветяване на повърхност, без вредни излъчвания, без триизмерни кривини и сенки да е по-лошо от огънати листи създаващи сенки, сковаващи в различни пози, обикновено предоставящи на очите крива и променливо крива повърхност.

А къде забравяш стробоскопичния ефект. То да беше само той...

[kall]

Впрочем, сега видях това интересно четиво: http://www.webmd.com/eye-health/fact-fiction-myths-about-eyes

Излиза, че и електронните книги, и конвенционалните правят проблеми.

А ето сега пък и още нещо: http://www.washingtonpost.com/national/health-science/how-bad-for-your-eyes-are-computer-screens/2014/01/17/985b90cc-7c98-11e3-93c1-0e888170b723_story.html

Значи излиза, че и двете причиняват ефекти на преумора на очите, но като че ли проблемите в тази насока, свързани с електронните четци, да са повече. Ето и един цитат от последното- "Study after study has found that when reading on screens people tend to stare more than they do when reading on a printed page. More staring means less blinking, which means your eyes get less refreshment from tears. “When you blink, you spread a layer of tears over the eye,” says Mark Rosenfield, a professor at the State University of New York College of Optometry. With less blinking, eyes get dry and sore.

Another difference between the printed page and the computer screen is where the words are positioned relative to the eyes. People generally look down while reading a book or newspaper, but staring at screen usually means staring straight ahead. When you look down, more of your eye is covered by the eyelid, but when you look straight ahead more of your eye is exposed to the drying effect of air. Coupled with reduced blinking, this leads to dry eyes. Reading on mobile devices may be more book-like in terms of positioning, but blink rate is still a concern." Има още доста, посочили са си и източниците...

[vorfax]

а някаква "нетрадиционна" алтернатива предлага ли се, или по типично бг , критикуваме без да разбираме и без алтернатива?

Да, бре. За мързеливите съм го болднал

[Atom]

Няма съмнение, че четенето и писането с букви е скъпо начинание. Най-вероятно наистина ще се върви към опростяване на образованието и все повече застъпване на видео, глас, картинки, схеми и т.н. За масите това е достатъчно.

В недалечно бъдеще светът ще е разделен на две - такива които могат да четат (функционално) и други които ще разчитат на видео и нещо като комикси с глас. На по-късен етап, след като простолюдието и без това не може да чете функционално, нуждата от четене и писане за масите съвсем ще отпадне.

В същото време четенето и писането имат един огромен плюс - стимулират абстрактното мислене и елитът ще продължи да се образова по стария изпитан метод.Абстракции с картинки трудно се предават, а гласът не е от най-добрите начини за разпространение на абстрактни идеи:

Слуховата памет на човека е по-лоша от зрителната и тактилната

Редактирано Март 12, 2015 от Atom

[vorfax]

От друга страна, ако твоите идеи се осъществят, човек ще се превърне в добре манипулирана единица, зависеща много, ама много, от техниката.

Бих казал, че това е гарантирано. Но бих добавил, че човекът се е превърнал в добре манипулирана единица, зависеща много от написаното в книгите. Често доводи в дискусиите в този научен форум са, че нещо е написано. В условията в които човечеството вече формира общата си култура и социални модели на поведение от телевизията, т.е. примирило се е с властта на телевизора, би следвало да използваме господството на видео прожекцията и за мирни цели, дет` се вика.

Всъщност ти изтъкна първосигналната реакция, която всеки би трябвало да изпита. Страха от непознатото. Като говорим за световно господство, за манипулиране на общественото мнение и т.н. и т.н., всъщност ние сочим едно, а живеем с друго. Ние имаме лични карти, имаме банкови сметки, имаме документи за брак и за собственост, имаме националност, имаме лидери, имаме Парламент, имаме Президент, имаме средства за масово осведомяване. Има ли проявление, което това за което говоря да дава повече власт от вече дадената? Няма. Аз бих казал и че много отдавна, със стотици, а може би хиляди години назад във времето, не е останала власт, която да не е дадена, владеена, упражнявана.

Ако ти доразвия малко идеята за времето, то бушмените са най-богатите хора; защо ни е тогава цялата тази железария?

Ее, не е така. Как ще сравняваш двете неща. Нито прехраната, нито потенциала, който може да бъде развит са равни при двата начина на живот - бушменския и този на теб или мен.

Има две неща, които искам да отбележа.

1. Първо, времето само по себе си не може да създаде нищо. Така, както потенциала без да се използва има същия резултат, като да няма потенциал. Генерирането на 5 съзнателни години допълнително време в периода на най-силния и активен човешки период от живота му не гарантира, че те ще бъдат оползотворени за нещо добро или полезно. Въпросът е защо да нямаме този ресурс на наша страна, при положение, че активния живот на човешката единица е миг във вечността? Въпросът е и ако някой може да бъде полезен, но няма физическо време за да бъде, тогава какво става с неговия потенциал? Пропилява се. Не сте ли си мечтали да бъдете приятели на велики умове в човешката история, да бъдете свидетели на техните открития, да видите отблизо как те променят света? А не сте ли сте замисляли, ако имаха още месец живот, още година-две, до какво биха могли да достигнат?

2. Второ, защо да правим разход, който може да не правим? Каруците могат да вървят и с шестоъгълни колела. Аз пак казвам, в темата не опитвам да доказвам, че нещо не работи, а че може да работи по много по-добър начин.

Но ако не си се интересувал, няма как да те "науча" че човека е комплексен и като преувеличим с техниката в този комплекс, той се разбалансира. Проявява се в деградация.

Е, човешката природа е непредвидима. Но помня нещо, което бях писал в този форум: Предпочитам да излезем от пещерите, да създадем цивилизация и да я унищожим, пред това да останем в пещерите. Не всеки би поел това бреме, съгласен съм...

[kall]

Явно видеото е по-полезно при изучаване на практически умения( занаят), няма разлика при теоретичното знание- http://www.irrodl.org/index.php/irrodl/article/view/792/1486

Редактирано Март 12, 2015 от kall

[vorfax]

А къде забравяш стробоскопичния ефект. То да беше само той...

Току що направих теста с молив. Нямам такъв (д)ефект. Такъв има при евтина подсветка на LCD дисплей, некачествени продукти. Миналата година минах и очен лекар, зрението ми е перфектно. Пу-пу, да не ми е уроки

Няма съмнение, че четенето и писането с букви е скъпо начинание. Най-вероятно наистина ще се върви към опростяване на образованието и все повече застъпване на видео, глас, картинки, схеми и т.н. За масите това е достатъчно.

В недалечно бъдеще светът ще е разделен на две - такива които могат да четат (функционално) и други които ще разчитат на видео и нещо като комикси с глас. На по-късен етап, след като простолюдието и без това не може да чете функционално, нуждата от четене и писане за масите съвсем ще отпадне.

В същото време четенето и писането имат един огромен плюс - стимулират абстрактното мислене и елитът ще продължи да се образова по стария изпитан метод.Абстракции с картинки трудно се предават, а гласът не е от най-добрите начини за разпространение на абстрактни идеи:

Слуховата памет на човека е по-лоша от зрителната и тактилната

По-добре от паметта на докосване помним информацията, която подушим!

Ако се опитваш да правиш изводи от статията, те са неадекватни.

Моля да ми разясните какво имате предвид с това за абстрактното мислене, защото само него не съм коментирал, а не разбирам в какъв аспект го споменавате. Ако говорите за фантазията, то не мисля, че личното четене ме е стимулирало с нещо повече от детските приказки, които са ми чели.

[kall]

Мисля, че методът с молива не е толкова надежден, по-добре е да се снима монитора с камера. Или пък да се използва метроном наместо молив.

Редактирано Март 12, 2015 от kall

[vorfax]

Не е ли най-очевидния метод наличието на умора в очите?

[Atom]

Моля да ми разясните какво имате предвид с това за абстрактното мислене, защото само него не съм коментирал, а не разбирам в какъв аспект го споменавате. Ако говорите за фантазията, то не мисля, че личното четене ме е стимулирало с нещо повече от детските приказки, които са ми чели.

Не само фантазията. Която и да е наука до известна степен също е абстрактна. Сигурно е възможно да се обясни едно квадратно уравнение само с думи и картинки, без използване на специални кодиращи символи, но дали ще е по-лесно и по-ефективно?

[kall]

Не е ли най-очевидния метод наличието на умора в очите?

Тя е по default както за книги, така и за монитори, не може да послужи( силно субективна е)...

[vorfax]

Но мен не ме болят очите. Ползването на монитор предоставя още едно удобство - очите се приспособяват, защото условията са винаги еднакви. Примерно приспособяват се към плоски монитори, докато едва наскоро пуснаха извити такива.

[kall]

Умората е по-голяма при мониторите. Абе я пак: http://www.washingtonpost.com/national/health-science/how-bad-for-your-eyes-are-computer-screens/2014/01/17/985b90cc-7c98-11e3-93c1-0e888170b723_story.html Тук е посочено защо, къде и как, за 2-ри път го поствам, та да се подсигуря, че ще бъде прочетено.

[vorfax]

Не само фантазията. Която и да е наука до известна степен също е абстрактна. Сигурно е възможно да се обясни едно квадратно уравнение само с думи и картинки, без използване на специални кодиращи символи, но дали ще е по-лесно и по-ефективно?

Искаш да кажеш, че постановката на закономерности в най-съкратен вид е под формата на символни означения. Аз пък бих казал, че доказателството на Питагоровата теорема или илюстрирането динамично на числото пи ми позволява не просто да назубря дефиницията, а да мога да си я изведа.

Ако говорим за някакво много сложно уравнение, съгласен съм, макар с условности, че друг вид на представяне ще бъде по-труден за възприемане. Обаче само това ли е отпора защо традиционното четене и писане нямат място в живота ни? Та нали вече казах, че видеото не изключва писането, а го обединява. Каква е пречката във видеото да стои една формула? Няма такава.

Умората е по-голяма при мониторите. Абе я пак: http://www.washingtonpost.com/national/health-science/how-bad-for-your-eyes-are-computer-screens/2014/01/17/985b90cc-7c98-11e3-93c1-0e888170b723_story.html Тук е посочено защо, къде и как, за 2-ри път го поствам, та да се подсигуря, че ще бъде прочетено.

Официалният език в България е българският. Ако държиш нещо да бъде прочетено в България, предостави го на български език.

Впрочем, сега видях това интересно четиво: http://www.webmd.com/eye-health/fact-fiction-myths-about-eyes

Излиза, че и електронните книги, и конвенционалните правят проблеми.

А ето сега пък и още нещо: http://www.washingtonpost.com/national/health-science/how-bad-for-your-eyes-are-computer-screens/2014/01/17/985b90cc-7c98-11e3-93c1-0e888170b723_story.html

Значи излиза, че и двете причиняват ефекти на преумора на очите, но като че ли проблемите в тази насока, свързани с електронните четци, да са повече. Ето и един цитат от последното- "Study after study has found that when reading on screens people tend to stare more than they do when reading on a printed page. More staring means less blinking, which means your eyes get less refreshment from tears. “When you blink, you spread a layer of tears over the eye,” says Mark Rosenfield, a professor at the State University of New York College of Optometry. With less blinking, eyes get dry and sore.

Another difference between the printed page and the computer screen is where the words are positioned relative to the eyes. People generally look down while reading a book or newspaper, but staring at screen usually means staring straight ahead. When you look down, more of your eye is covered by the eyelid, but when you look straight ahead more of your eye is exposed to the drying effect of air. Coupled with reduced blinking, this leads to dry eyes. Reading on mobile devices may be more book-like in terms of positioning, but blink rate is still a concern." Има още доста, посочили са си и източниците...

Прочетох поставеното в поста. То гласи, че:

1. Гледащите монитора са по-склонни да мигат от гледащите хартия. И може да ти изсъхнат очите. Дали е така и ако е така защо е така? Може би защото монитора има по-малко дразнители? Иначе познавам това чувство. Практиката вероятно ме е научила да мигам, защото нямам такъв проблем.

2. Другото, което се посочва е, че монитора се гледа насреща, а книгата надолу. Значи, тука има няколко момента. Първо, когато гледате надолу това вреди на очите, защото създава по-голямо налягане в тях, питайте офталмолог. Второ, правилната позиция на един монитор е горната му част да бъде разположена на нивото на очите. С други думи очите пак гледат надолу, а не нагоре. Трето, наведеното и прегърбено четене, наклонената глава водят до болки във врата, гръбнака, плешките. Тъкмо това е причината за посочения от мен възприет за правилен начин за поставяне на монитора. Друг е въпросът, че лаптопите се ползват като в буквалния превод на името си - стоят в скута, което и от личен опит казвам, че е неудобно и болезнено и за очите и за гръбнака.

Редактирано Март 12, 2015 от vorfax

[kall]

Английският се използва вече в цял свят, така че е сериозен проблем незнаенето му... Плюс това БГ нетът е доста беден...

[vorfax]

С други думи тази статия за мен е ненадежна и тенденциозна.

Популярността на чужд език не може да се счита за основание да се пренебрегва родният. В крайна сметка ти споделяш нещо, което си сметнал за важно, и би следвало ти да си този, който да го представи в достъпен за всеки вид.

[fantom4e]

Да, бре. За мързеливите съм го болднал

От 2-3 години разсъждавам върху това и още не съм срещнал смислен аргумент, защо аджеба продължаваме да пишем и четем букви?

В един момент имаше дискети и магнитни ролки. Последваха ги оптични дискове, електронни флашки, магнитни харддискове... Технологията не само се разви, но изхвърли от употреба непрактичните средства за съхраняване и предаване на информация.

Сега да видим друга еволюция:

В един момент човекът е започнал да ползва реч. След това е изобретил буквената/символната писменост. После технологиите са убили със своето чудовищно превъзходство ръчното писане и зрително четене. Но убитото писане и четене още се практикува.

Имах възможността да споделя мислите си с една начална учителка миналата година и нейната реакция ми беше повече от изненадваща. Тя е като да кажеш на вярващ фанатик, че няма Бог. Как може да съществува свят без този граал на човешкото знание - Библията, пардон буквара? Четете по-долу.

Аз, без никакви, ама без абсолютно никакви съмнения съм убеден, че е въпрос на време, и предвид темпото, което се наблюдава на реализиране на смелите мечти от миналото, бих казал много скоро, да речем 30-40 години, този ниско ефективен, разхитителен на ресурси, вреден за личното здраве и пагубен за природата навик ще бъде изкоренен.

Ето причините за това.

1. Традиционната (защото днешното понятие най-малкото се е разширило прибавяйки компютърната грамотност) грамотност е изключително трудна, до там, че половината българи не са я овладели. Имаше и интересни статистики, ама не ми се търси... че 30% от българите не са прочели нито една книга и т.н.

Четенето и писането са изключително трудни неща. Ако ще го правим, трябва да има защо. А има ли, ще посоча по-долу.

2. Инвестира се много пари в традиционното ограмотяване: в обучението на учители, които да те учат на традиционната грамотност, в поддръжката на учебни заведения, на буквари, помагала.

Но това не е всичко. След ограмотяването следва и неговото практикуване. Не съм търсил цифри, но мисля, че никой няма да се усъмни в това, че се хвърлят много пари за производството на книжни хартии, в книжарници, в продавачи, в доставчици. Много се инвестира в самото печатарство.

3. Книжните книги са генерален спонсор на индустрията с очила за развалени очи.

4. Прахосват времето. Това е единствения ресурс, който не можем да компенсираме с нищо друго. Можем дори да си сменим орган в тялото, но не можем да върнем и 1 секунда от ограниченият ни живот. Годините в традиционно ограмотяване в днешно време не само, че се ползват малко, защото хората четат малко и пишат полуграмотно, но и защото става излишно. Една от тези практики е, че документите вече са в електронен вид. Има забрана за съхранението им в ръкописен вариант. Причините са много - от малотрайност, до нечетливост.

5. Екологичният проблем. Книжата черпят природни ресурси, обезлесяват и замърсяват. По официална статистика половината промишлен добив на дървесина е заради печата. Белите дробове на планетата - дъждовните гори - са на път да изчезнат заради тази порочна практика. А 30% от книжните книги никога не стигат до читател. Обезлесяването намалява и биологичното разнообразие.

324 литра вода се използват за производство на 1 кг хартия. Отпадъци, като въглероден диоксид и метан, токсични хлорни съединения, серен диоксид, азотни замърсители и фосфати, опаковки, брак, тонери, превръщат тази индустрия като водещ проблем пред човечеството. Просто на лозунгите звучи по-добре за замърсяването да са причина други неща - коли, фабрики, пожари...

Екологичният проблем от практиката на книжни носители е в световен мащаб. Половината от днешната хартия се добива от рециклиране. Браво. Това няма да върне изтребеното биологично разнообразие там където преди е имало гори. Електрониката също се рециклира, но тук говорим за обем. Моя компютър с монитор и периферни устройства тежи под 10 кг. Сложил съм му скромните 1 TB. В изражение на книги това са 1 073 741 823 бройки книги. Външен (преносим) харддиск от 1 TB тежи под 700 грама и е с цена 100-на лева (под 100 при промоции). Ако съпоставяш 1 милиард книги с нещо в джоба ти, което струва 100 лв., по независимо какви показатели, то сметките са винаги погрешни.

Алтернатива, която бих казал света призна, с простият аргумент, че стана по-популярна от книжната е електронната форма на книгите (Амазон продава повече електронни книги, отколкото книжни, считано от някъде 4-5 години). Те са по-евтини, по-компактни, по-безвредни за очите и природата. Отделно в книжен формат не можеш да търсиш, не можеш да отбелязваш, да променяш шрифта или размера, да ползваш речници и справочници, да носиш със себе си навсякъде, да не цапаш от всекидневна употреба.

Ето това е алтернатива, каквато е примерно газовата лампа пред кладата с дърва. Но аз говоря за нещо повече.

Ръчното писане и зрително четене са онова, което е флопидисковото устройство в един компютър - просто компонент за който повече няма място.

От всичко прочетено до тук - че ръчното писане и зрителното четене са вредни за здравето, замърсяват природата, струват много повече, отколкото съвременните методи за съхраняване и предаване във времето и пространството (говорим за разлика от милиарди и повече пъти), ангажират самостоятелни професии и години от съзнателния живот на почти всеки от света - е логично да заключите, че за такава инвестиция трябва да има някаква много важна причина. В смисъл, когато изчезват биологични видове, иска ни се да е имало защо. А има ли?

Моето убеждение е, че и писането и четенето трябва да бъде изпълнявано само от електроника. Основание за това мое убеждение е, че ще бъдат премахнати всички тези посочени по-горе вреди. Малко ли е? Сега, остава да покажа, че тази алтернатива ще върши работа. Малко е излишно, защото тя ВЪРШИ работа - в сегашно време написано.

Аз съм грамотен, но не чета субтитри от няколко години. И сега се запитах, защо само тях?? Има си гласови четци и гласово записване. Нямах намерение да мигрирам към тях до деня в който върху един зрелищен филм не срещнах по 3 реда субтитри. За мисловно записване е рано още да се говори, но останалото е вече в ежедневието ни.

С електронен четец може да избереш интонация, тембър, височина, сила, темпо... Колко от тези неща може да ползваш, когато насреща си имаш учител? Можеш ли да дадеш учителя на пауза? А да върнеш мисълта му? А какво става когато не е съвсем здрав, трезвен, старателен или умен? А виждаш ли какво пише от дъното на стаята? Удобно ли ти е прикован на чин? Как мислиш влияе на очите ти, че слънцето огрява само едното ти око? Пишка ти се по време на час? Още ти се спи в 5 часа на лекции в университета, защото не стигат аулите за всички предмети? Образователната система не е направена за да ти е удобна на теб, а твоя живот е подчинен на това образователната система да работи по стереотипи, които са морално износени.

Един от най-плашещият аргумент против електронното писане и четене е зависимостта ни от електричество и устройствата, които то ползва. Стокхолмски комплекс по учебник. Принципно идеята, че в училище няма да те учат да пишеш и четеш и че никой няма да може сам да чете и пише звучи много шокиращо. Защо? Ми защото всички ние сме си скъсали задника за да ги усвоим. Затова казвам, че трябва някое и друго поколение да завърши земния си път, за да освободи път на методите отговарящи на съвременните нужди. Но сега ще ви дам един пример, който важи за всеки един от вас, по простата причина, че ме четете на електронен носител. На нито един от вас не се налага да вижда и чете този сайт познавайки програмни езици или машинен език от нули и единици. Нео, ти не чети А програмните езици са също като книжовните езици, които ползваме в ежедневието си, примерно българският. Тези езици служат за комуникация с хардуера на информационните технологии. Когато те се компилират, програмираната дейност на машините им позволява те да изпълняват възложеното без да чувстват умора, да грешат, да ходят в майчински, на лятна почивка и т.н. Аналогията между двата типа езици е изключително близка. Програмните езици също имат своя семантика, в тях има заложен словоред, логика, дори (много) творчество (аз съм програмирал и за мен това е изкуство). Нещо повече, ако в един програмен код вие сложите една точка, запетая, интервал или друг символ на произволно място това в общия случай ще направи частта или целият код неизползваем. Ако не знаете как се слага запетая в българския език, пак може да имате висока оценка. Ако не знаете къде се поставя в произволен програмен език, оценката ви не може да помръдне от слаб 2, защото това е фатално. Запазените и служебни думи в програмен език са само няколко стотин, но изграждането на една програма се подчинява на изключително строги правила, при това в комплексен вид, който не търпи нито една част да е сгрешена или несинхронизирана с останалите части. И сега на въпроса. Колко от вас знаят PHP, HTML, JAVA, SQL? Натиснете едновременно клавишите Ctrl и U и кажете разбирате ли всичко? И се оказва, че интернет браузъра чете вместо нас. Ама нали не можем да живеем без да четем буква по буква всичко сами? Или просто си въобразяваме това?

Както има програмисти, така ще има и лингвисти, които ще специализират в изучаването на естествени езици, ще усъвършенстват техниките на четенето и писането им от електрониката, ще ги оптимизират и др. Това правим с изкуствените езици. Защото не бива да забравяме, че езиците са създадени от човека за да улеснят комуникацията, преноса и запазването на информацията, а не да имитират средновековно мъчение.

Нещо друго се сетих за четенето. Това също е вече факт, не говорим за бъдеще време. Четенето може да бъде практикувано по един принципно нов начин. Четеното може да реагира на интереса на четящия. Принципа е много прост - датчик отчита колко се разширява зеницата на четящия и така може да създаде база от данни, която да ползва за да му предложи онова, което му е най-полезно или интересно.

Помня в един епизод на Вавилон 5 (леле, колко съм дърт, обаче гледайте как фантастичните филми в наши дни са просто реалност) как на едно лапе дадоха пръчица с която то извайваше от дърво своите фантазии, без да учи дърворезба. В наши дни това правим с колите, с пералните, с ножчетата за бръснене... данните се вкарват в електронен вид, там се анализират за минимален разход на ресурси, максимална компактност, максимална здравина, аеродинамика и т.н. после машините извайват желаните форми. Никой не чука ламарини или зялка с резци за да направи кола или стол на маса.

болднал си по тролски нещо несвързано с въпроса ми? и ти ли си функционално неграмотен?

[kall]

С други думи тази статия за мен е ненадежна и тенденциозна.

Каквато е, такава е, без оглед на нечие лично мнение.

Популярността на чужд език не може да се счита за основание да се пренебрегва родният. В крайна сметка ти споделяш нещо, което си сметнал за важно, и би следвало ти да си този, който да го представи в достъпен за всеки вид.

Преводът в достъпен вид отнема доста време, така че с линк е по-лесно за мен, а как ще се оправяш ти си е твоя грижа...

Малко помощ: https://translate.google.com/

[vorfax]

болднал си по тролски нещо несвързано с въпроса ми? и ти ли си функционално неграмотен?

Дал съм ти коректен отговор. Какво тролско има в това, след като искаш да коментираш нещо, което не си чел, щом задаваш въпрос на който вече съм отговорил и аз те насочвам към това, което те интересува. Не чакам отговор.

Преводът в достъпен вид отнема доста време, така че с линк е по-лесно за мен, а как ще се оправяш ти си е твоя грижа...

Малко помощ: https://translate.google.com/

Моя грижа е твоя мързел. Така да бъде. Знам достатъчно английски за да мога да си преведа текста без да ползвам машинен превод. Просто казах, че е твоя грижа да поднесеш информацията по достъпен начин, а не на тези, които не те разбират. В случая въпросът е дали искаш да бъдеш разбран. Явно ти е достатъчно сам да се разбираш. Пак ти казвам, ти си в противоречие с конституцията на България, пък на когото искаш обяснявай, че е длъжен да знае точно езика, който владееш.