България я цитират като страната с най-голямо плагиатство

[Р. Теодосиев]

http://news.sciencemag.org/scientific-community/2014/12/study-massive-preprint-archive-hints-geography-plagiarism

Копирам мнението на физика Пламен Физиев по темата:

По принцип НЕ Е плагиаторство, ако човек ползва повторно СВОИ оригинални текстове. Една и съща работа в съвременния научен живот се публикува много пъти с леки вариации: има печатани на хартия "препринти", има техния съвременен заместител - "е-принти", което е обект на статията, има сборници с доклади на конференции, има публикация в стандартно научно списание (с или без импакт фактор), има обзорни статии (друга категория публикация) и накрая човек може да включи получени от него резултати със сходен, или дори еднакъв текст в учебници и/или монографии - дори няколко пъти. Така че има поне 5-6 различни публикувания на един и същ резултат със сходен коментар и текст, в което няма НИЩО ЛОШО. Проблемът възниква, когато даден автор се опитва да ги пробута като РАЗЛИЧНИ НАУЧНИ РАБОТИ. Аз самият практикувам да описвам всичките изброени по-горе варианти като РАЗЛИЧНИ публикации на ЕДНА И СЪЩА работа. Така че в списъка на научните ми работи (над 70) повечето имат поне по 2-3-4 публикации, но това не е повод да пиша, че имам да речем над 300 научни работи, както правят доста хора в България. Освен това има вариант, когато в хода на работата след време се открият съществено нови страни и се получат съществено нови резултати. Когато човек най-накрая реши да прати в списание последната версия, която се отличава според него СЪЩЕСТВЕНО от вече публикувани в arXiv, не е престъпление да я пусне отново под друг номер като е-принт, но е по-добре САМ да цитира старите си версии, като посочи техните недостатъци, вместо да чака хората от архива да го правят с леко неприятната забележка, че текстът на новата работа се припокрива в значителна степен с по-стар текст. В едно добре реферирано списание, разбира се, нямат да приемат такова нещо (освен ако не го забележат навреме), но в случая става дума за ПРЕДВАРИТЕЛНИ и дискусионни публикации. Тяхната роля е двойна: 1) Фиксиране на приоритет. 2) Поставяне на дискусия резултатите и оформянето на работата от максимално широк кръг специалисти. В резултат най-често получавате писма за пропуснати цитирания на чужди работи, оспорване на приоритет, забележки по същество и т.н. Всичко това е ПРЕДВАРИТЕЛНА работа, но тя е по-важна от крайната публикация в реномирано списание, която по същество е отчет, предназанчен за чиновниците, дали пари и заявка за нови пари, а като наука си е загубила вече актуалността, към момента на излизане на списанието...след месеци или години Знам рекорд: PRD публикува работа 43 години след като е била изпратена до тях за публикуване

Редактирано Декември 15, 2014 от КГ125

[Galahad]

Ами в случая се дава процент като съотношение, но иначе като цифра е доста по-малко, а по-големият процент идва за сметка на доста по-малката цифра и под чертата.

С Плагиатството въпросът е малко сложен, защото в ред случаи това си е някаква форма на научно развитие, респ. на художествен подход. В смисъл, че обикновено новите научни публикации се базират на по-старите, като само се добавят някои нови неща, без да се изключват старите, които си се възпроизвеждат. В изкуството пък това се използва за определено художествено въздействие. В една друга тема бяхме коментирали примерно как "О, Шипка" беше направена на "О, спирка" за да се разкритикуват проблемите в градския транспорт. Много съвременни филми възпроизвеждат класически сюжет, но пренесен към нашето съвремие, но в случая не се цели да се обере класикът, а да се покаже нещо определено, но поставено в нещо класическо, на което се гледа като на непреходно.

[Guest]

В България има поносимост към много неща, оттам имитациите и ментетата са част от културата и живота, даже се отчитат като форма на развитие. Малцината които работят сериозно се възприемат от мнозинството ментарджии като будали. Не е така в други страни, които са и доста по-развити, защото разбират развитието различно. С тях опрелено е интересно да се работи и твори, макар и не в Родината, но както казваше проф. Чирков преди повече от 25 години: "Чак такъв патриот не съм". Мина време и го разбрахме и ние, тогавашните младежи.

[Galahad]

У нас имаше практика да се прави научна кариера чрез преписване на съветски съчинения, защото: 1) така може; 2) така е по-лесно и за това трябва по-малко ум и знания; 3) няма да обидим по-големия брат като се окажем по-умни 4) няма да кажем нещо, което не би се харесало на големия брат. В по-ново време усвоеният навик се трансформира в превеждане от руски към превеждане от английски.

Та аз говорех за друго. У нас често не се прави разлика между плагиатство и надграждане на нещо вече съществуващо, което си е развитие. При плагиатството се взима основната идея (не е задължително буквално да се изкопира и целия текст, а може дори да бъде представена като словоизлияние много по-добре) и тя се представя като собствена, а не на автора. Често се случва по нашенските форуми - нещо се изкопира отнякъде, пуска се като теми и се пропуска примерно да се сложи линк към мястото откъдето е свито.

[glishev]

И това се отнася до професионалната научна работа, която у нас има много свит "пазар". В популяризациите нещата преминават през няколко итерации и положението се влошава още повече. Резултатът е, че до по-широка публика достикат плагиати на плагиатите, със съответно допълнително занижено качество.

[ISTORIK]

В статията се цитират следните примери:

"Изследователи от държави, които представят лъвския пай от предпечатните текстове в архива на arXiv - САЩ, Канада и малък брой индустриални държави в Европа и Азия - са склонни да изплагиатстват значително по-рядко, в сравнение с изследователи на други места.

Например, 20,43% (38 от 186) от авторите, които подават документи от България, попадат в списъка на плагиаторите. Над осем пъти по-малък от техният дял е делът на авторите от Нова Зеландия - 2,42% (5 от 207).

В Япония плагиаторите са 5,65% (269 от 4759), в сравнение с 15,60% (164 от 1054) от страна на Иран."

Редактирано Януари 12, 2015 от ISTORIK

[Р. Теодосиев]

В научната общност липсва критична маса от непримирими към плагиатството хора, а малцината дръзнали да се опълчат на грозното явление стават обект на гонения и разправа от страна на университетските ръководства. Това очертава омагьосан кръг, тъй като учените са обезкуражени да се опълчват на порочната практика, а без силна обществена съпротива срещу кражбите в научните трудове, реална разправа с плагиатите не може да има. Проблемът допълнително се задълбочава от отприщилото се трескаво производство на професори в университетите, при което количеството е за сметка на качеството.

С решимост в научната общност и законодателни промени обаче може да бъде създадена среда на нетърпимост към плагиатството, както е в останалите европейски държави. Това коментираха пред Mediapool представители на академичните среди по повод въпроса с плагиатството, който чака своето законодателно решение с промените в Закона за развитие на академичния състав, чието обсъждане тече в парламента.

Законът е неадекватен на новите реалности, а ректорите си крият главата в пясъка

Поне две са причините университетските ръководства да не реагират на явни случаи на плагиатство – неуреденото законодателство и криворазбрана университетска чест, коментира пред Mediapool проф. Ангел Стефанов, доктор на философските науки, работещ в Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

"Плагиатите често прибягват до едно псевдо-юридическо оправдание, че те, видите ли, не са такива, защото не са осъдени за плагиатство. След това преминават в контра-настъпление, като заплашват, че поради липса на осъдителна присъда именно те ще осъдят всеки, осмелил се да изкаже гласно своето възмущение от тяхната постъпка. Това е една от причините много хора да си мълчат, за да нямат главоболия.", посочи Стефанов.

Според него формулировката за плагиатство в Наказателния кодекс също е в интерес на плагиатите, тъй като за кражба се смята преписването на цял труд или на значителна част от него. "Ако от книга от 150 страници са преписани дословно 10 страници, това вече не е значителна част и не попада под ударите на закона", коментира той.

"Това, което е обезпокоително, е че ректорските ръководства си крият главата в пясъка, защото смятат, че така няма да създадат дискомфорт на университета и че ако се премълчи едно плагиатство, то няма да се разгласява славата на университета като хранещ един крадец. Това е много пагубно, защото ректорите стават съучастници на крадеца. И когато хората негодуват по кафенетата, в частни разговори, в медиите, а ректорите остават безучастни, резилът е много по-голям. Ако те наказваха плагиатството с някакво, дори минимално наказание, тогава престижът на университета би бил несравнимо по-голям, отколкото ако се замита като боклук под килима факта на кражбата", заяви той. Стефанов е на мнение, че докато не се уреди правният въпрос обаче, плагиатите ще имат коз.

"Проблемът с плагиатството в науката не стои от вчера, но с широкото навлизане на новите технологии и огромното количество информация, която те предлагат, той се изостря все повече. Напредналите страни непрекъснато актуализират законодателствата си, а университетите и други научни организации вземат строги мерки за прекъсването на всякакви опити още в зародиш чрез правилници, специални обучения на студентите на добри практики на цитиране и налагане на строги наказания, включително изключване без право за продължаване на образованието", коментира пред Mediapool Ирена Василева, която е професор по английски и немски език, хабилитиран доктор на Лайпцигския университет и хоноруван преподавател в НБУ.

"Очевидно в МОН продължава да битува схващането, че регулирането на случаите на кражба на научна интелектуална собственост става от Наказателния кодекс (НК). В този си вид НК обаче е много мъгляв по въпроса за плагиатството, а когато става дума за плагиатство от Интернет, когато вече се говори за "Гугъл-наука“ и други подобни, НК не върши никаква работа", коментира тя.

На този фон у нас и малкото предвидени механизми за преследване на плагиатството не се прилагат от ректорските ръководства. Напротив. Сигналите за плагиатство остават като "глас в пустиня", а хората, които сигнализират за интелектуални кражби, биват преследвани.

Плагиатите – на високи постове, изобличителите – наказани

И Стефанов, и Василева са жертви на това, че са сигнализирали за случаи на плагиатство.

"Открих плагиатство в голяма докторска дисертация на тогавашния декан на философския факултет във Великотърновския университет Вихрен Бузов през 2007 година. И заради плагиатството той беше "награден" да е втори мандат декан. Позволих си да напиша докладна до ректора, в която не съм искал наказание, а само да бъде подсказано на плагиата да не дава лице на факултета си за втори мандат, тъй като е унизително. Аз четях лекции като външен преподавател и не само, че не ми беше отговорено, но впоследствие бях обявен за враг на Великотърновския университет и през 2011 година бях изгонен", разказва Стефанов.

Василева също е потърпевша заради сигнал за плагиатство. През ноември 2011 година започва процедура за професор по английски език за нуждите на ЮЗУ с единствен кандидат доц. д-р Елисавета Бояджиева. В процеса на запознаване с трудовете на кандидатката единият от рецензентите попада на многобройни случаи на плагиатство, състоящи се от цели страници без дори една променена запетайка. Става дума за текстове, които са основно от Интернет източници със защитени авторски права, както и от неакадемични форуми и Уикипедия, но също и дори от публикация на един от членовете на научното жури. След като това става известно, членовете на научното жури се оттеглят от участие, а кандидатката си оттегля документите. Университетското ръководство обаче не предприема никакви по-нататъшни действия срещу Бояджиева. Тя продължава да заема длъжността "Ръководител на катедрата по Германистика и Романистика", въпреки че е завършила Славянска филология, да бъде член на Факултетния съвет, да ръководи докторанти и да участва в журита за придобиване на научни степени и звания.

Василева коментира, че участието на Бояджиева в журита е особено неморално, тъй като човек, който непочтено се кичи с названието "учен", получава правото да съди постиженията на други колеги, както и да подпомага развитието на млади научни кадри.

Василева, която е установила и сигнализирала за плагиатството, обаче е лишена от участието в научни журита.

"Случаят доведе до това, че съм обявена от ректора на университета за персона нон-грата поради нарушаване на имиджа на учебното заведение и въпреки желанието на редица колеги оттам да участвам в други журита, той категорично забранява да бъда включвана в такива. А именно ректорът по принцип е този, който в крайна сметка подписва състава на журитата въпреки, че очевидно не може да бъде специалист във всички научни направления", коментира тя.

Кой да брани морала – университетите или централизиран орган?

Според Стефанов причината за случващото се е това, че няма критична маса духовно непримирими към плагиатството хора. "Докато няма ясна съпротива от колегите и морална нетърпимост, проблемът ще стои", коментира той. Стефанов е предложил на Съюза на учените всеки новоизбран ректор да подписва декларации както за липса на принадлежност към структурите на бившата ДС, така и че ще проявява нетърпимост към случаите на плагиатство. Не очаква обаче предложението да получи отзвук или подкрепа.

Той посочи, че и сега в университетите има етични комисии, които трябва да се занимават със случаите на плагиатство, но не го правят ефективно. Причината етичните комисии да претупват сигналите за плагиатство според него е, че понякога се правят доноси с цел да се оклеветят хора, които не са преписвали. По думите му обаче това не дава основание на етичните комисии да пренебрегват всички сигнали.

Василева смята, че в малка страна като България е необходим централизиран подход към поддържането на нивото на научната етика. Тя предлага да се създаде Комисия по научна етика към Министерството на образованието, която като начало да създаде Кодекс за етиката в научните изследвания, който да включва не само проблема с плагиатството, но и редица други, и към който да са задължени да се придържат всички научни организации и отделни учени.

"Кодексът трябва да предвижда и конкретни наказателни мерки за случаи на нарушаването му, които да бъдат прилагани "отгоре“, а не отново да бъдат оставени на волята на ректорите.

"В университетите в напредналите държави има такива кодекси, в България в Интернет попаднах само на два - в Бургаския свободен университет и УНСС., посочи Василева.

Университетите предпочитат да "коват" собствени професори вместо да вземат готови

Василева коментира, че проблемът с плагиатството се задълбочава и заради начина, по който се правят процедурите за академични израстване след приемането на Закона за развитие на академичния състав.

"Смятам, че проблемът се е задълбочил преди всичко поради начина на избор на научни журита, а именно да се канят за членове на журитата колеги, чиято благосклонност към кандидата е предварително подсигурена", коментира тя.

"Така съставени, научните журита, респективно техните членове, не се задълбочават особено при запознаването с научните трудове дори по същество, камо ли да следят за евентуално наличие на плагиатство", допълни Василева.

"Тези порочни практики още повече се задълбочават от факта, че конкурси се обявяват единствено при наличие на вътрешен кандидат, като формулировките на обявата дотолкова се стесняват според тясната специализация на вътрешния кандидат, че липсва единствено "името на човека", както се казваше по времето на "соца". Не смятам за нередно така нареченото "израстване на място", но в момента българската система, първо, обявява места за хора, а не търси хора за определен вид работа, и второ - по този начин не допуска появата на външни кандидати. На мен лично ми беше отказано назначение в един университет с официалната обосновка: "Назначаването на готов професор ще спре развитието на местните кадри“. Получава се един вид кръвосмешение в рамките на затворените кръгове на наличните университетски преподаватели, като се блокира всякакъв приток на свежа кръв за местата над асистент", коментира тя.

"Чуждият опит предимно в англоезичния свят показва, че за целта "израстване на място“ се обявяват вътрешни конкурси, а външните конкурси се обявяват на международно ниво. Аз лично досега не съм попадала на международни обяви на български университети, като единствено изключение прави Американският университет в България", допълни Василева.

"В немскоговорящия свят практиката е такава, че е забранено да се кандидатства за място за хабилитиран в университета, в който кандидатът работи в момента. Това правило се спазва много стриктно именно с цел избягване на шуробаджанащината, като същевременно допринася и за много по-голямата мобилност на учените в рамките на съответните страни и университети. Така на дадена обява за професорско място откликват 40, 50 и дори повече кандидати, от които нито един не е "вътрешен“.

Тази система осигурява реална конкуренция, като изборът се диктува единствено от качествата на кандидатите и съответствието им към конкретните нужди на университета. В България обаче на мобилността се гледа с лошо око и ако такава изобщо има, тя е единствено в посока от провинцията към София", коментира още Василева.

Какъв подход в борбата с плагиатството ще се възприеме и дали изобщо ще бъдат взети мерки предстои депутатите да решат. Че е нужно законодателството да бъде адекватно на съвременния свят, е безспорно. Без силна вътрешна съпротива в академичните среди срещу грозното явление обаче, битката срещу плагиатството ще бъде обречена.

Източник: http://www.mediapool.bg/plagiatstvoto-shte-e-adekvatno-nakazano-samo-pri-neprimirima-saprotiva-ot-uchenite-news231614.html

[Joro-01]

Лелее, Пламен Физиев е физик ли.. Аз него ли веднъж във фейса... Ами живи и здрави, да поднася коректно информацията. Мина ми през ума че може да е преподавател...

Аз мисля, че проблемът е в по-старата генерация преподаватели / научни работници, които са възпитаници на руската школа. Какво правят там.. Колективното авторство не е нещо незаконно, но онези имат навика да се цитират взаимно. Попадал съм на различни трудове дето взаимно се цитират.. Едните реферират към другите и обратно. Сигурно трябва да е така, не знам, всеки такъв доклад трябва да съдържа и част библиография.

Редактирано Март 17, 2015 от Joro-01

[Aspandiat]

Между другото у нас се плагиатства и от теми, пускани във форуми (конкретно в този).

[Last roman]

Не думай ))

[kall]

Лелее, Пламен Физиев е физик ли.. Аз него ли веднъж във фейса... Ами живи и здрави, да поднася коректно информацията. Мина ми през ума че може да е преподавател...

О да, преподавател е във Физическия факултет на СУ, доцент.

Аз мисля, че проблемът е в по-старата генерация преподаватели / научни работници, които са възпитаници на руската школа. Какво правят там.. Колективното авторство не е нещо незаконно, но онези имат навика да се цитират взаимно. Попадал съм на различни трудове дето взаимно се цитират.. Едните реферират към другите и обратно. Сигурно трябва да е така, не знам, всеки такъв доклад трябва да съдържа и част библиография.

Може да се дължи на това, че работят в много тясна област, с която не се занимават много хора. Мисля, че често се случва при работещите в силно теоретични области. Впрочем точно старата съветска школа е с много силен уклон точно към теоретичното и фундаменталното. А при изучаването на приложни и инженерни специалности, ако преподавателят е възпитаник на тази школа, това създава известни проблеми.

Редактирано Март 17, 2015 от kall

[Gravity]

Между другото у нас се плагиатства и от теми, пускани във форуми (конкретно в този).

Искаш да кажеш, че тук има и научни теми!

[kall]

Искаш да кажеш, че тук има и научни теми!

Боже опази:-)

[kall]

Между другото у нас се плагиатства и от теми, пускани във форуми (конкретно в този).

Трябваше още вчера да питам... Та, кое те кара да мислиш така.

[StoychooBG19]

Плагиатството в днешно време се доказва много трудно, да не кажа невъзможно. Не може човек да си патентова всички мисли, твърдения и хипотези. Дори известните музикални изпълнители не могат да си защитят авторските права, където разполагат с една камара ПР-и и адвокати, та какво остава за другите

[Guest]

Има една мисъл на Маркс: "Науката не е проститутка, че да се отдава на всеки". Освен знания и много труд, нужно е и развиване на чувство за собствено достойнство, което не може да дойде чрез хитруване и кокошкарство.

Вярно е, че при съвременната маса от учени, които трябва да публикуват нещо за да оправдаят стипендиите си, заплатите, грантовете и т.н., те са подложени на натиск да генерират нещо наукообразно. В добавка имат и семейства да издържат плюс себе си, плюс сума други причини от всякакъв характер. Това е един сериозен външен натиск на заобикалящата среда, а резултатът зависи от вътрешните качества на характера и психиката на учения, неговите ценности и отношение към науката. Това взаимодействие е динамично, всеки има шанс да избира как да постъпи през текущия период на живота си, който пък е ограничен във времето.

[Frujin Assen]

За това нещо най добри са "британските учени". Те отдавна са известни с наукообразните си изследвания чиято единствена цел е да си оправдаят заплатите.