Различия между руското и вселенското православие

**kramer** · Юли 3, 2016

Преди 18 часа, nik1 said:

В Стария завет има бая кървища и бруталщини, та не знам какво му намираш за хуманно на православието?

Боже мой, Ник, протестанството е много по-привързано към старозаветния Бог, но това не ни дава право да го хулим.

**КГ125** · Юли 3, 2016

Бе то формуте с фанариоти до какво добро са довеждали досега, та и този събор.....

**Atom** · Юли 3, 2016

Преди 41 минути, Capitainofmarine said:

Но се преброихме! Въртяхте, сукахте - РПЦ била по-различна - разбирам модерна е русофобията днес . Новата врътка е Светия Синод на БПЦ - руски шпиони пак на русофобия избива.

Добре, ето ти два казуса по които Константинопол и РПЦ имат разминаване и противоречие:

1. Отношението към "Православната църква в Америка". РПЦ я признава като поместна автокефална Църква, Константинопол не я признава
2. Мястото на Грузинската Православна Църква в диптихите. РПЦ и отдава 6-то място, за Константинопол е на 9-то място.

В случая аз подкрепям напълно мнението на Вселенската Патриаршия, а не това на РПЦ.
Според теб от кои трябва да се преброя - от русофобите или от русофилите?

За сведение БПЦ подкрепя напълно РПЦ и има абсолютно същото отношение по тези два въпроса.

**Du6ko** · Юли 3, 2016

Преди 17 минути, КГ125 said:

Бе то формуте с фанариоти до какво добро са довеждали досега, та и този събор.....

КГ 125 , да разбираме че при евентуалния конфликт между Вселенският, Констаниноолски, Фнанариотски атриарх Вартоломей и Патриарха на РПЦ Кирил си изцяло на страната на РПЦ против фанариота , чиято главна квартира е в истамбулският квартал Фенер ?

От уикипедият. Статиятана български е 2 реда , там е дадено само името на Патриарха. Ще цитирам руската, можете да погледнете английската статия или немската весии на компютърната енцклопедия .

Вартоломей I е роден на 29 февруари 1940 година в село Зейтинли (на гръцки: Агиос Теодорос) на остров Гьокчеада (на гръцки: Имврос), Турция с името Димитриос Архондонис. С турско гражданство той принадлежи към гръцкото етническо малцинство в Република Турция.

Негово Всесветейшество, архиепископа на Константинопол и вселенски патриарх, Вартоломей I е 270-ят вселенски патриарх и архиепископ на Константинопол, наричан пръв сред равни (primus inter pares) между предстоятелите на православните църкви по света от 2 ноември 1991 г. Неговото седалище е в Цариград (Истанбул).

Окончил среднюю греческую школу Зографион (Ζωγράφειον Λύκειον) в Стамбуле. По окончании в 1961 году Халкинской богословской школы на острове Хейбелиада был рукоположён в диакона. В 1961—1963 служил офицером в турецкой армии.

С 1963 по 1968 год проходил обучение в Папском восточном институте в Риме, в Швейцарии и Мюнхенском университете. Был лектором в Папском Григорианском университете; доктор богословия Папского восточного института (диссертация по теме канонического права). Владеет греческим, турецким, английским, итальянским, немецким, французским и латынью.

Участвовал во Всемирном экономическом форуме в Давосе в 1999 и 2006.

23 января 2007 Патриарх Варфоломей выступил на сессии Парламентской ассамблеи Совета Европы (ПАСЕ) в Страсбурге.
В своём выступлении он поддержал стремление Турции вступить в Евросоюз. Он высоко оценил «важные успехи Турции в принятии стандартов ЕС и проведении реформ, пересматривающих внутреннее законодательство», и напомнил, что Константинопольский Патриархат «всегда поддерживал европерспективы» Турецкого государства. Он также подчеркнул важность беспристрастного и толерантного подхода к трезвому диалогу между религиями.

* Вижда се че Вартоломей е наш човек и му севъзлагат големи надежди от страна на правилните сили.

**Du6ko** · Юли 3, 2016

Преди 40 минути, Atom said:

Не става въпрос изобщо за русофобия. За русофилия не знам, имам чувството, че има доста хора които поставят руските интереси над българските. БПЦ в случая извърши антибългарски и антиправославен акт. Руснаците нямат проблем . Те се оттеглиха от събора с мотива, че на него не присъстват всички. Т.е. извинението им е абсолютно християнско и съборно - "ние сме за истинска пълна съборност, а на събора няма да присъстват всички". Няма проблем и да приемат решенията му (и ще ги приемат) и да продължат напред. БПЦ обаче първа обяви оттегляне. Не виждам как БПЦ би приела решенията. Ако ги приеме това би означавало абсолютно безпринципна позиция и авторитет клонящ към нула. Ако не ги приеме ..... Бате Ваньо е прав, това е първа стъпка към БПЦ-Exit.

Решението на БПЦ от някои се смята за русофилски акт и поставяне на руските интереси над българскте ? Защо така ? Кой го казва ? Откъе накъде ? Кой определя българские интерси ? Сенатор Макейн ? Патриах Вартоломей ? Някоя крисално чиста абсолтно безпристранстна независима оргаизация ? Ами ако БПЦ вземеше обратното решение ?

Има ли 100 % гаранция , че ако БПЦ бе взела обратного решение, да отиде на така наречения "Всеправославен събор", нямаше да бъде обвиненена че е на страната на Папата, русифобията, Далай Ламата, Ердоган или даже отново в русофилство (това също е възможно) ? Кой е моралният или юридически съдия който може да обсъди беспристрастно решението на БПЦ ?

Лично аз, като чета биографията на Ватртоломей 1 почвам да изпитвам известни съмнения , че човека служи преди всичко на вселенското православие ... ? Но не се наемам да бъда безпристрастен съдя на всленското православие .

**Atom** · Юли 3, 2016

Преди 27 минути, Du6ko said:

КГ 125 , да разбираме че при евентуалния конфликт между Вселенският, Констаниноолски, Фнанариотски атриарх Вартоломей и Патриарха на РПЦ Кирил си изцяло на страната на РПЦ против фанариота , чиято главна квартира е в истамбулският квартал Фенер ?

Ето това не мога да ви разбера на вас. Какво означава "изцяло" - нямаш ли глава на раменете? Нормалният човек, организация, държава и т.н. защитава собствените си интереси. На нормалния човек изобщо няма да му мине през ума да защитава "изцяло" някаква чужда позиция. Там където интересите му съвпадат съвсем нормално е и да има подкрепа. Не виждам обаче по позиции по които има разминаване или още по лошо - в ущърб на на собствените интереси да се приемат чужди мнения и сляпо да се следва някакъв "авторитет" пък бил той Кирил или Вартоломей

Хайде и теб да те питам. Каква ти е позицията по горните въпроси?

1. "Православната църква в Америка" - призната или непризната
2. Мястото на грузинската църква - 6 или 9

Ако се кефиш на решението на БПЦ може да изкажеш мнение и по третия въпрос
3. Отношение ти към другите християнски вероизповедания - църкви или еретическо сборище?

Редактирано Юли 3, 2016 от Atom

**Capitainofmarine** · Юли 3, 2016

1 hour ago, Atom said:

Цитирай

Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно."

Обсъждането, приемането и изменението на догматически въпроси е работа точно за Събор, при това само и единствено на Събора. но ......БПЦ не отиде. Т.е. ако не искаш да наричат другите изповедания "църкви" отиваш на събора и си отстояваш мнението.

Кажи ми, след като в заключителните документи на събора другите изповедания си остават "църкви", какъв е полезния ход на БПЦ?

Вече писах това е позиция не от вчера, още преди 40 години е . Хайде сега отиват на събор и отстояват мнението си, темата за възможния живот на Марс е друга работа. Знаеш че винаги в живота - събора , конгреса, парламента - гласува така както са се договорили водачите. Мисля на патриарха ни са му обещали нещо да не е включено в събора или решението да е такова каквото настоява църквата ни. До последния момент са чакали и след като става ясно че ги цакат ... ние с тебе спорим . Ти също ли виждаш наистина шпионската роля на синода ни ?! Направо зинах, като прочетох поста ти. Знаеш ли по догматични въпроси е нормално да съвпадат мненията на църквите - говорим ДОГМА и не само в три пункта защото е ДОГМА.

Вселенския патриарх ревна че не сме автокефална а васална защото така му изнася и се подхвана.

Какъв Exit ?! Какъв събор?! Какви решения?! Да не би Вартоломей да ни е приемал някъде, че да се притесняваме че ще ни изгони, да не сме членове на клуб за джентълмени?! Може ли без БПЦ да има събор и да има решения?! Ще има и събор някога ще има и решения! Така мисля. Приятелю, не приемайте византийските номера за европейска политика, не си хабете енергията напразно. Мисля, че правилното е да подкрепим Синода си, защото не сме в кухнята а от професионален опит знам, че не могат такива неща да излязат от кухнята. Бате Ваньо въпреки, че разбра шегата ми ме засегна със съмнения за ортодоксалноста ми - по Християнски прощавам - но напомням по Християнски е да имаш вяра дори колкото просено зърно и да вярваш на свещеника си дори и да убеден че и той е човек .

Пак ще кажа Догма - най лесно е при нея да съвпаднат мненията - и е вече лесно оттам да ревнем никаква автокефалност вие сте руски васали или шпиони - както щеш го наречи. Убеден съм че Фенер се опитва да свири на тънката струна-българската политкоректност.

Пак ще кажа Догма - от хиляди години непроменено и без промяна. как така ще променя догмата къде тогава отива вярата и църквата.

За останалите участници в дискусията - това по-горе са си мои мисли, не ангажирам никого, русопоклонник съм , обичам и препрочитам Достоевски - Записки от мъртвия дом - не харесвам руския президент но искам нашия да е с такива големи топки като руския, имам много приятели руснаци и мога да заключа без да съм русофил изпитвам чувство на признателност към Русия за свободата и дотам, фоб съм на тъпоумното русофобство което в последно време усилено пропагандират в родината ми, Повече нямам какво да кажа!

Еdit Понеже почти всички които атакуват това решение се позиционираха или като слабовярващи, или като агностици, или като невярващи имаше и атеисти :animatedwink: , май само аз съм български ортодоксален християнин.

Кое ви дава право да съдите църквата ни?! Съдете вашата! Нека вземе камък и хвърли този който е безгрешен! / последното по памет/

Редактирано Юли 3, 2016 от Capitainofmarine

**Incorrectus** · Юли 3, 2016

Преди 21 минути, Du6ko said:

Решението на БПЦ от някои се смята за русофилски акт и поставяне на руските интереси над българскте ? Защо така ? Кой го казва ? Откъе накъде ? Кой определя българские интерси ? Сенатор Макейн ? Патриах Вартоломей ? Някоя крисално чиста абсолтно безпристранстна независима оргаизация ? Ами ако БПЦ вземеше обратното решение ?

Лично аз, като чета биографията на Ватртоломей 1 почвам да изпитвам известни съмнения , че човека служи преди всичко на вселенското православие ... ? Но не се наемам да бъда безпристрастен съдя на всленското православие .

Душа, изобщо не става въпрос за това. От БПЦ се изложиха не като българи, а като православни християни. Защото отсвириха най-висшия православен форум, където можеха да изразят мнение, съмнения, да гласуват или да не гласуват. С други думи, напълно неуместно е да разсъждаваш в случая за български интереси. БГ народът не е единно православен, има и инославни, които не са по-малко българи. Ще припомня българите католици от 17 век, например.

А аз пък като чета, че на 3 април 1860 г. Иларион Макариополски е споменал името на султана, а не това на патриарха, мисля си, че е туркофил. Така ли е?!

**nik1** · Юли 3, 2016

1 hour ago, nik1 said:

ПС

Пак за патологиите

Страхът не се смята за патология в психиатрията, но постояният такъв се смята за патологично състояние.

Да видим как индокринират и насаждат исляма и християнството страх, използват ли страха?

1. В Исляма е водещи са страха и наказанието , в Корана има стотици (не десетки) строфи в които се казва какво ще прави Бог на остъпниците, или неверниците, и обикновено това са най-жестоките физически изтезания (заливане с горещ катран е много често срещано, звучи ли ви познатгорешия катран)

Ето ви Корана в превод на проф Цветан Теофанов:

https://d1.islamhouse.com/data/bg/ih_books/single/bg_Translation_of_the_Meanings_Quran.pdf

(християните не са неверници, но атеистите сме;) , монте кристо може и да не изяде дървото, но аз ще го изям)

.2. Как стоят нещата в християнството ?

Да го обясня с прости думи: С учението,вярването, доктрината, философията за края на света се насажда/засажда един постоянен страх и трежовност в човека или хората (страх от края, страх от преминаването "отвъд"),
В същото време се обещава спасение и дава рецептата в същата тази Книга/религия/, за "лекарството" което ще премахне както трежовността, така и самият страх (който повярва ще бъде спасен)

/Страхът не се смята за патология в психиатрията, но постояният такъв се смята за патологично състояние/.

Това ми излежда много коварно промиване на мозъците: Човек индоктринира ли се един път-повярва ли в приказката за края на света, няма измъкване (умиране има, отърване няма),

**kall** · Юли 3, 2016

Свършиха ми плюсчетата, уви....

Иначе да, религиозността върви в комплект с патологии. За доказателство човек може да погледне членската маса на протестантските общности в БГ( просто пример, имал съм директен досег)- всичките "спасили се" са хора със сериозни психологически проблеми. За съжаление сред тях има наистина интелигентни и високообразовани хора. Лошото е в това, че като такива, те могат да заемат важни длъжности в обществото, от там могат да се превърнат в директни проводници в обществото на идеите от техните църкви, което е нож с две остриета.

**Du6ko** · Юли 3, 2016

Преди 1 час, Incorrectus said:

Душа, изобщо не става въпрос за това. От БПЦ се изложиха не като българи, а като православни християни. Защото отсвириха най-висшия православен форум, където можеха да изразят мнение, съмнения, да гласуват или да не гласуват. С други думи, напълно неуместно е да разсъждаваш в случая за български интереси. БГ народът не е единно православен, има и инославни, които не са по-малко българи. Ще припомня българите католици от 17 век, например.

А аз пък като чета, че на 3 април 1860 г. Иларион Макариополски е споменал името на султана, а не това на патриарха, мисля си, че е туркофил. Така ли е?!

Писах че съм агностик и не мога да докажа или опровергая съществуването на Бога . По култура съм християнин правослвен, по интереси склонен към източните философии от даосизма и будизма до йога без фанатизъм. Отнасям се с разбиране към всички религии и учения , навсякъде има интересни и неочаквани решения. Даже бих казъл като обичащ Чан Будизма винаги са ми били интересни необикновенни парадоксални решения. ( Чан Будизма е китайска смес на будизма с даосизма, скопирано от японците като Дзен ) Ето например едно изпълнение което силно ме удиви. Нима не е странно ?

**kall** · Юли 3, 2016

И каква е идеята на този клип по-специално?

**Capitainofmarine** · Юли 3, 2016

1 hour ago, nik1 said:

.2. Как стоят нещата в християнството ?

Да го обясня с прости думи: С учението,вярването, доктрината, философията за края на света се насажда/засажда един постоянен страх и трежовност в човека или хората (страх от края, страх от преминаването "отвъд"),
В същото време се обещава спасение и дава рецептата в същата тази Книга/религия/, за "лекарството" което ще премахне както трежовността, така и самият страх (който повярва ще бъде спасен)

Ники , тук си изпаднал в непознаване на ортодоксалното християнското учение. Няма да ти правя препратки защото е огромна материя, ще ти го преразкажа. Според християнството смъртта е естествено състояние и след смъртта няма нищо, самият Исус възкресявайки мъртвец казва Събуди се , стани, тоест сравнява смъртта със сън. От там и сън като израз за смъртта. ! Смъртта е несъществуване. / хей аз съм християнин, но не и теолог - така че прости за простия изказ/. Тялото разбира се е тленно. Християнството като религия учи човек да не се страхува от смъртта защото това само е сън , който ще трае неизвестно колко , всъщност до второто пришествие на Христа /в библията не е уточнено кога ще е то / , когато всички човеци /мъртви / ще бъдат възкресени за нов живот. Този живот ще бъде хиляда години, ще даде на хората /живи и възкресени / да се запознаят с христовото учение да го приемат и да почнат да Му служат / това доброволно и осъзнато/. Това е единственото което иска Исус. Тези които не,след хиляда години пак ще умрат и този път завинаги. От възкресение след второто пришествие са застраховани убитите от Бог. Например умрелите при наводнението по времето на Ной. Умрелите в Содом и Гомор.

Така че Ники истинският християнин не се бои от смъртта и християнството проповядва Благата вест / Възкресение и вечен живот/ надежда! Поради това осъзнатия християнин не изпитва психически страх от смъртта. Ако ти говориш за страха от смърта като физическо проявление то той се наблюдава и при животните. Но човешкия организъм има своите механизми и съм чел че при естествен а смърт хората не се боят / мога да ти разкажа но е друга тема при това съм чел когато нямаше компютри/ но не, ти говориш паталогия - психиатрия - нямаш основание за това и забрави този антихристиянски мит.

Това е смисъла и на смъртта на Исус на разпятието със смърта си той изкупва нашите грехове и нашата смърт , със възкресението си той ни дава възможност за възкресение и вечен живот , дали ще го имаш си е твой избор. Даже и неверника и езичника и клетвопрестъпника и отцеубийца и прочие всички имат шанс на спасение Възкресение - нататък избора е техен вечен живот или вечна смърт след 1000 години обучение в добро.

Исус , Бога наш е любов, любов не само към ближния и към врага даже, и въобще към всеки човек!

Ако не си съгласен и седнем в спор - вадим Библията и почваме стих по стих !

**Incorrectus** · Юли 3, 2016

Преди 2 часа, Capitainofmarine said:

Пак ще кажа Догма - най лесно е при нея да съвпаднат мненията - и е вече лесно оттам да ревнем никаква автокефалност вие сте руски васали или шпиони - както щеш го наречи. Убеден съм че Фенер се опитва да свири на тънката струна-българската политкоректност.

Пак ще кажа Догма - от хиляди години непроменено и без промяна. как така ще променя догмата къде тогава отива вярата и църквата.

Аз си пея моята песен, дано да не досаждам. Самият събор е правило и догма. Още в Никея, пето правило, говори за това. Епископите да се събират два пъти в годината, за да изчистват заедно разни недоразумения, а не за да въведат нов догмат. "Заедно" е светая светих на православието. Автокефалността е административна независимост, а съборът е всеправославно единство. Не си на събор, не си единен с православието, нарушаваш правилото за съборността.

**Capitainofmarine** · Юли 3, 2016

Преди 7 минути, Incorrectus said:

Аз си пея моята песен, дано да не досаждам. Самият събор е правило и догма. Още в Никея, пето правило, говори за това. Епископите да се събират два пъти в годината, за да изчистват заедно разни недоразумения, а не за да въведат нов догмат. "Заедно" е светая светих на православието. Автокефалността е административна независимост, а съборът е всеправославно единство. Не си на събор, не си единен с православието, нарушаваш правилото за съборността.

Когато го прави интелигентен човек няма досада! Но нямам какво да добавя, защото съм съгласен, нито ще оспорвам.

Иначе си твърдо оставам на моята вяра, малка като просено зърно, колкото иска от нас Исус , вярвам, че Светия ни Синод постъпи правилно и че времето ще го покаже!

Бъди Здрав!!!

**nik1** · Юли 3, 2016

Това е абсурд, Капитане

Спасени ще бъдат само тези, които са повярвали в Него, не всички хора (както ти твърдиш)

Цитирай

Въпрос: Ще има ли втори шанс за спасение след смъртта?

Отговор: Макар и да е привлекателна идеята за втори шанс за спасение, Библията е ясна, че смъртта е краят на всички шансове. Евреи 9:27 ни казва, че ние умираме и се изправяме пред осъждането. Така че, докато човек е жив, той има втори, трети, четвърти, пети и т.н. шанс да приеме Христос и да бъде спасен (Йоан 3:16; Римляни 10:9-10; Деяния 16:31). Веднъж след като човек умре, няма повече шансове.

И за есхатологията:

Цитирай

Християнската есхатология (ἔσχατος, есхатос, последен и -λογία, логия, изучаване, тоест изучаване на "последните времена") се състои от християнските пророчества, вярвания и т.н. свързани с идеята за трагичен край на Света (Земята, обществото и т.н.), такива каквито ги познаваме, свързани с апоклиптични събития и т.н., Второ пришествие, и настъпването на Царството божие след това. Християнска есхатология е основен дял наХристиянската теология.

Според традиционната християнска есхатология поквареният свят трябва най-напред да загине под тежестта на собствените си грехове, за да настъпи Царството Божие на земята. Този архитип мит е винаги двустранен: една мощна, разтърсваща, ужасяваща катастрофа трябва да открие една нова епоха на щастие и радост. Основната тема на Апокалипсиса са хаосът и ужасите, които трябва да предхождат Божията победа.

Редактирано Юли 3, 2016 от nik1

**Atom** · Юли 3, 2016

Преди 3 часа, Capitainofmarine said:

Вече писах това е позиция не от вчера, още преди 40 години е

Капитане, хайде моля те да не преувеличаваме. Позицията на БПЦ още от преди 40 годи е, че уния с Рим е невъзможна. На събора изобщо не се разглежда, а и никой не е предложил каквато и да е уния. Става въпрос за отношение на православните с инославни християни. Ако БПЦ има принципна позиция, че такива отношения изобщо не трябва да има или всеки да си ги провежда по съвест, то най-нормално е предложението и да е тази точка да отпадне от решенията на събора. Повечето поместни църкви са постъпили по този начини - от около 100 теми отпадат 94 и остават само 6. Да, но подобно нещо няма, в БПЦ не искат да няма отношения, а се хващат за думата "църква".

Съборното решение е, че другите вероизповедания носят името "църква" само от исторически наложели се причини, но истинската Църква е само една и това е православната.

Много ми е интересно, как смятат в Светия Синод, че могат да имат отношения с другите от гледна точка на сегашната си концепция. Всяко едно решение, освен богословски има и чисто практически страни, които не трябва да са в противоречие с каноните, принципите и богословието: Ето ти един пример за отношения на православни с инославни християни, в случая католици - Българската православна общност в Рим отново има църква

Цитирай

В Рим беше отслужена първата св. Литургия в новия храм „Св. Павел”, който Римокатолическата църква предостави на българската общност в града за извършване на православно богослужение, съобщи БНТ. Договорът за ползването на храма „Сан Паоло ала Регола” беше подписан преди дни от Западно- и Средноевропейския митр. Антоний и главния папски викарий на Рим кардинал Августин Валини в присъствието на българския посланик в Рим Марин Райков.

Ако договорът трябваше да се подпише днес, утре или след 10 години, какви трябваше да са позициите на Западно- и Средноевропейския митрополит

а) подписва го и въобще не се замисля за синодални решения, позиции на БПЦ и т.н
б) по никакъв начин не приема папистите да подписват договора от името на каквато и да е "църква" - думата не трябва да присъства в документа. Стреми се да ги убеди да го подпишат в качеството на представители на "католическото еретично сборище"
в) въобще не се интересува от желанията на българската общност в Рим - с папистите не може да има никакви отношения

Между другото още през 2000 година руснаците приеха подобен документ: "Основные принципы отношения Русской Православной Церкви к инославию", където думата църква също присъства по отношение на неправославни

Цитирай

На протяжении христианской истории от единства с Православной Церковью отделялись не только индивидуальные христиане, но и целые христианские сообщества. Некоторые из них исчезли в ходе истории, другие же сохранились на протяжении веков. Наиболее существенные разделения первого тысячелетия, сохранившиеся до сего дня, произошли после неприятия частью христианских общин решений III и IV Вселенских Соборов, в результате в отделенном состоянии оказались существующие доныне Ассирийская Церковь Востока, дохалкидонские Церкви ― Коптская, Армянская, Сиро-Яковитская, Эфиопская, Малабарская. Во II тысячелетии за отделением Римской Церкви последовали внутренние разделения западного христианства, связанные с Реформацией и приведшие к непрекращающемуся процессу образованию множества христианских деноминаций, не находящихся в общении с Римским престолом. Возникали также отделения от единства с Поместными Православными Церквами, в том числе с Русской Православной Церковью.

Нищо не каза за "Православната църква в Америка" и за мястото на Грузинската църква в диптихите. Ти за становището на БПЦ-РПЦ ли си или не?

Редактирано Юли 3, 2016 от Atom

**Atom** · Юли 3, 2016

.

Редактирано Юли 3, 2016 от Atom

**Б. Киров** · Юли 4, 2016

Ник, тезата ти, че големите живи религии са патология е абсурдна.

1. Ти най-напред написа друго “Самите религии са отговор на патологии в обществата, погледнато в исторически аспект.”, което не е същата теза, но после “превключи” тезата като вече ни убеждаваш, че самите религии са патология, а не отговор на такава. Това е подмяна и се използва в илюзионизма и играта “тука има – тука нема”. Слагаш носна кърпичка в черна шапка, но вадиш после оттам бяло зайче, децата се радват!

2. Но да разгледаме логическа фаза 2 в твоите доказателства – религията е патология, защото щом казва на вярващия, че ако не вярва, ще страда в адски мъки и няма да се спаси. Затова насаждала “постоянен страх и тревожност”, който вече е патология. Тук отново превръщаш “зайчето” в кърпичка, защото не религиите казват това на вярващите, а църквите; совата не е сова.

Добре обаче, така да е.

Сега да те попитам нещо съвсем друго: когато се учиш да караш автомобил и инструкторът ти казва да не караш в насрещното движение, защото можеш да катастрофираш, да загинеш, и да убиеш себе си и други хора, това насаждане на патология ли е?

После като шофьор, ако нямаш непрекъснато предвид това и не спазваш правилата за движението и управлението на автомобила, това патология ли е?

Ти винаги трябва да знаеш, че този автомобил (твоя личен живот) може да бъде средство за движение, но и средство за отнемане на живот (твой и на други хора), и трябва да се съобразяваш с тази реалност, докато го караш; съзнанието за това патология ли е?

**nik1** · Юли 4, 2016

Някои религии (и църкви) създават повече патологии от други, но да се отричат патологиите е нелепо.

ПС

Ето тази патология важи на сто процента за исляма като религия (прочетете Корана)

"Една от устойчивите патологии на човешката култура е склонността към възпитаване на децата да демонизират и да се страхуват от други хора въз основа на религиозната вяра"

(става дума за отношението към неверниците и езичниците, прехвърлете Корана)

Редактирано Юли 4, 2016 от nik1

**Du6ko** · Юли 4, 2016

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Аз си пея моята песен, дано да не досаждам. Самият събор е правило и догма. Още в Никея, пето правило, говори за това. Епископите да се събират два пъти в годината, за да изчистват заедно разни недоразумения, а не за да въведат нов догмат. "Заедно" е светая светих на православието. Автокефалността е административна независимост, а съборът е всеправославно единство. Не си на събор, не си единен с православието, нарушаваш правилото за съборността.

Даже не мога да си представя как е вьзможно физически епископите да се сьбират всеки 6 месеца ? При тогаващното ниво на техниката и транспорта.

**nik1** · Юли 4, 2016

**nik1** · Юли 4, 2016

1 hour ago, nik1 said:

Някои религии (и църкви) създават повече патологии от други, но да се отричат патологиите е нелепо.

ПС

Ето тази патология важи на сто процента за исляма като религия (прочетете Корана)

"Една от устойчивите патологии на човешката култура е склонността към възпитаване на децата да демонизират и да се страхуват от други хора въз основа на религиозната вяра"

(става дума за отношението към неверниците и езичниците, прехвърлете Корана)

ПС

Ирационалния отговор на една патология обикновено е друга такава, не винаги, но обикновено; обикновено е свързан с патологии

Например: Есхатологичните представи в християнството, възникнало като отговор и вид проекция на на политико-религиозно унищожение (колапс) на Юдейското царство - са ирационални, и предпоставят патологично поведение и нагласи у хората(вярващите), /Тези представи съществуват и в юдаизма, и се поватарят в християнството/

--------

Тази патология важи на сто процента за исляма като религия (прочетете Корана)

"Една от устойчивите патологии на човешката култура е склонността към възпитаване на децата да демонизират и да се страхуват от други хора въз основа на религиозната вяра"

Става дума за отношението към неверниците и езичниците. Коранът предвижда и пропонира физическо унищожение на опонентите на армията на Мохамед (това е армията на езичниците).

**Doris** · Юли 4, 2016

Преди 13 часа, Atom said:

Капитане, хайде моля те да не преувеличаваме. Позицията на БПЦ още от преди 40 годи е, че уния с Рим е невъзможна. На събора изобщо не се разглежда, а и никой не е предложил каквато и да е уния. Става въпрос за отношение на православните с инославни християни. Ако БПЦ има принципна позиция, че такива отношения изобщо не трябва да има или всеки да си ги провежда по съвест, то най-нормално е предложението и да е тази точка да отпадне от решенията на събора. Повечето поместни църкви са постъпили по този начини - от около 100 теми отпадат 94 и остават само 6. Да, но подобно нещо няма, в БПЦ не искат да няма отношения, а се хващат за думата "църква".

Съборното решение е, че другите вероизповедания носят името "църква" само от исторически наложели се причини, но истинската Църква е само една и това е православната.

Много ми е интересно, как смятат в Светия Синод, че могат да имат отношения с другите от гледна точка на сегашната си концепция. Всяко едно решение, освен богословски има и чисто практически страни, които не трябва да са в противоречие с каноните, принципите и богословието: Ето ти един пример за отношения на православни с инославни християни, в случая католици - Българската православна общност в Рим отново има църква

Ако договорът трябваше да се подпише днес, утре или след 10 години, какви трябваше да са позициите на Западно- и Средноевропейския митрополит

а) подписва го и въобще не се замисля за синодални решения, позиции на БПЦ и т.н
б) по никакъв начин не приема папистите да подписват договора от името на каквато и да е "църква" - думата не трябва да присъства в документа. Стреми се да ги убеди да го подпишат в качеството на представители на "католическото еретично сборище"
в) въобще не се интересува от желанията на българската общност в Рим - с папистите не може да има никакви отношения

Между другото още през 2000 година руснаците приеха подобен документ: "Основные принципы отношения Русской Православной Церкви к инославию", където думата църква също присъства по отношение на неправославни

Нищо не каза за "Православната църква в Америка" и за мястото на Грузинската църква в диптихите. Ти за становището на БПЦ-РПЦ ли си или не?

Не е такава позицията на БПЦ. Единство на всички християни звучи прекрасно, но Вселенският патриах го обвързва с това той да педставлява всички православни, които живеят извън своите държави. С тази връзка не е съгласна БПЦ и си го заявява директно:

"Вселенската патриаршия счита, че православната диаспора по целия свят е тяхна. Това например означава за българите, че където и да се намират по света, освен в родината си, те ще бъдат пасоми на Вселенската патриаршия. Но българите категорично не го желаят. Сега те са паство на Българската православна църква в две задгранични български епархии. Има български митрополити и български свещеници. По този начин сънародниците ни, бидейки далеч от родината си, запазват духовната връзка с нея.

Също Вселенската патриаршия счита, че тя има право да дава (а вероятно и да отнема) автокефалия на дадена Поместна православна църква. Имайки предвид тези проблеми и други и - че гръцкоговорещите църкви са повече на брой, тогава нашият Св. Синод избра принципа на консенсуса, но не на вишегласието, но не предполагахме, че ще се стигне до задънена улица. По този въпрос, за да може съборът да решава сам въпросите, трябва: за да бъде един събор валиден и каноничен, не бива по никакъв начин да се отклонява от духа и учението на предишните събори, учението на светите отци и Св. Писание и винаги ясно да отразява правотата на вярата ни. Трябва да се възстанови практиката на всички до днес свети събори - поместни и вселенски, всеки епископ да има и свое право на глас."

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=206842

От текста се вижда и че са се усетили, че наложеният начин на гласуване е в ущърб на интересите на БПЦ. Трябва ли в името на християнското единство БПЦ да се откаже от българите зад граница?

**nik1** · Юли 4, 2016

http://denitoblog.blogspot.bg/2009/12/blog-post.html

Религиозност и социална патология

Искам да представя една многоуважаваната публика сериозна статия, написана от Gregory Paul, и предложена в този форум от уважаемия съфорумник Elemag в отговор на друга тема. Статията не е моя, правя само превода и ще пускам преведеното досега част по част за по-лесно възприемане на текста.
Оригинално наименование на статията:
Gregory Paul. The Chronic Dependence of Popular Religiosity upon Dysfunctional Psychosociological Conditions // Evolutionary Psychology. 2009. V. 7(3).
Статията може да бъде изтеглена оттук:
http://www.epjournal.net/filestore/EP07398441_c.pdf
Руски превод на част от статията:
http://elementy.ru/news/431139

Религиозност и социална патология
Gregory Paul - Original Article/Essay
По-доброто разбиране на природата, произхода и разпространението на различните нива на религиозност и секуларизъм и тяхното влияние върху социално-икономическите условия и обратното, налага серизно междунационално изследване. Използвайки 25 индикатора, скалата SSS – Succeful Societies Scale – разкрива, че обществени различия и имиграцията корелират слабо със социално-икономическите условия в богатите страни, а високите нива на социално разслоение (индекс на Джини), религиозността и отхвърлянето на еволюционната теория корелират силно негативно с подобряващи се социално-икономически условия. Исторически безпрецедентната социално-икономическа сигурност, която е резултат от специфични социално-икономически политики изглежда ограничава религиозността и креационистките нагласи, консервативната религиозна идеология очевидно предизвиква социална дисфункция, социалноориентираните религиозни дейности и благотворителност са по-малко ефективни за подобряване на социалните условия от светските правителствени програми. Антагонистичната връзка между добри социално-икономически условия и силна религиозност изключва хипотезата за съществуване на нации, които да комбинират и двата фактора. Ограничеността в разпространението на силната религиозност във времето и пространството и скоростта и лекотата, с която огромни човешки популации изоставят дърбокия теизъм, когато социално-икономическите условия са достатъчно добри, опровергават хипотезата, че религиозните вярвания и практики са нормалното, дълбоко вкоренено умствено състояние на човека. Всъщност, религиозността е повърхностен и непостоянен психически механизъм за приспособяване към високите нива на стрес и тревожност, породени от социално и преди всичко икономически дисфункционална среда. Нерелигиозността е съответната реакция при наличие на по-добри социално-икономически условия в хабитата.

Увод
Редица въпроси отдавна засягат произхода, еволюцията и психологията на масовата вяра и боготворене на свърхестествени божества, както и намаляващото им значение в резултат от стабилния секуларизъм в западните проспериращи демокрации. Ключови аспекти на изследването се отнасят до това, дали религиозността е естествена или изкуствена по произход, защо е почти универсален феномен през по-голямата част от човешката история и защо вече не е така в развитите демокрации (Bloom,2007;Boyer 2008, Dennett, 2006 – всички те смятат, че религиозността е дълбоко заложен и естествен продукт на човешкия ум).

Друга мрежа от въпроси е свързана с дългогодишния дебат, който доминира на американската научна сцена (Paul 2005). Какъв теологичен, социален или икономически ред води до възможно най-добрите социално-икономически условия. Brooks (2006) допуска, че американската комбинация от неограничен капитализъм и високата степен на религиозност и вяра в морален съзидател – първо място сред богатите страни – поощряват религиозно базирана благотворителност и други социалноориентирани дейности, базирани на религията, са по-ефективни от държавната политика и дейност, типична за повечето нерелигиозни демокрации от западния свят. Други публикации, някои от които бестселъри, също поддържат тази морално-съзидателна социално-икономическа хипотеза. Те описват САЩ като блестящ пример, за разлика от други, по-малко религиозни и по-либерални развити демокрации, които са представени като икономически и социално дефектирали. Креационистите твърдят, че приемането на еволюционната наука спомага за социалната дисфункция (Asma 2007, Coulter 2006, De Souza 2007). Редица икономически анализатори (Barro 2004, Fogel 2000, Malloch 2003) твърдят, че “духовният капитал” е важен фактор за национално богатство, а Barro и Mcleary (2003) смятат, че вярата в ада и рая също. Интересно е, че подобни аргументи не се ограничават само до смъртта и религията, но засягат и икономиката. Американците проявята дискриминационно отношение спрямо еволюционно настроените нетеисти, превръщайки атеизма и еволюционната теза в основен социален фактор за страх.
Противопоставянето на секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза предполага, че високите нива на нерелигиозност и приемането на еволюционистката наука в демократичните общества по настоящем се свързат с влиянието на достатъчно добри социално-икономически условия. Различни разработки, поддържайки тази хипотеза, често твърдят, че високите нива на икономическо равенство произлизат от смесването на капитализъм с прогресивни и гъвкави политики в нерелигиозните общества и са основна причина за тяхното благодентствие (Bloom 2008, Dawkins 2006, Harris 2006, Hitchens 2007, Kawachi and Kennedy 2002, Paul and Zuckerman 2007, Philips 2006, Reid 2004, Shermer 2006, Wilkinson 2005). Академични изследвания, които прилагат доказателства в полза на тази теза, особено популярна в Европа, (Zuckerman 2008), са реализирани от Norris и Inglehart (2004), Norenzayan и Shariff (2008) и особено Paul (2005, 2008). Всички те поддържат хипотезата за социално-икономическата сигурност, според която развитието на значителна средна класа, която да е достатъчно финансово социално сигурна, се дължи преди всичко на прогресивни секуларни социално-икономически политики от страна на държавата и води значим спад в религиозността.
Въпреки широкия обществен интерес към споменатите въпроси, и обществената необходимост от сериозни анализи на идеологически базирани полемики, техническите изследвания по въпроса не са достатъчно разбираеми и ясни. Неуспехът да се генерира общо целенасочено междунационално сравнение по социално-икономически условия, базирани на широка мрежа от индикатори, е неоправдан. Нуждата от това е все по-голяма, защото САЩ са в процес на вземане на най-важните решения по отношение на бъдещата конфигурация на националните социално-икономически отговорности, като резултат от постоянните икономически и политически събития и кризи и това подкопава процесът на секуларизация, типичен за западните нации. Norenzayan and Shariff (2008) само на кратко отчитат социално-икономическите резултати от изменящите се нива на религиозност-нерелигиозност в развитите нации, Jansen (2006) количествено изследва само нивата на убийства и доказва основните заключение на Paul, Barro and Macleary (2003) се занимават само с икономическите показатели, а Broocks подминава статистическите доказателства, които противоречат на тезата му. По-широки количествени сравнение досега са правени от Happy Planet Index (Marks, Abdallah, Sims an Thrompson 2006) с три индикатора, Zuckerman and Paul със десет социални измерители, но без статистически анализ. Paul, Shermer and Bloom призовават към по-задълбочено изследавне на проблема, включително и обяснение защо богатите държави с ниски нива на религиозност се радват на по-добри социални показатели, дори когато религиозните американци извличат повече финансови и психологически ползи от вярата и практиките си, в сравнение с нерегиозните граждани.
Това изследване има за цел да провери хипотезата за произхода, психологическата основа, разпространеността и социалната ефикасност на масовата религиозност и нерелигиозността. За да се постигне първата генерална цел, едно широко изследване на социално-икономическите условия, е съставена скала на успешните общества – SSS: Siccesful Societies Scale – базирана на 25 индикатора за измерване и сравняване на социално-икономическите условия в богатите западни страни. Също така за целта е констуирана и скала на религиозността и секуларизма – PRVSS: Popular religiosity verusu Secularism scale, базирана на седем измерителя на масовата религиозност и нерелигиозност в богатите общества. SSS и PRVSS, както и индикаторите, които те съдържат, са корелирани едно с друго, както и със степента на етническа и социална хетерогенност и имиграция, с цел да се разкрие кои фактори имат най-силни взаимовръзки. Резултатите се използват за доказване на социално-икономическата хипотеза, както и за обяснение на наблюдаваните явления. Те служат за обясение на психологията и еволюцията на високата религиозност, както и нейното западане в богатите западни страни.
Материали и методи
Определяне и измерване на религиозността
Изследването акцентира на дългосрочните тенденции в религиозността, заблягайки на най-високите нива на религиозност, които водят до висока активност, и дълбоки вярвания в съществуването на едно или повече духовни божества. Този критерии съдържа редица религиозни мнения и нагласи, но е по-широка и разнообразна от абсолютната вяра в едно единствено, но изключва масовите периферни ненаучни вярвания, които се бъркат със сериозната религиозност в други изследвания.
Такава ориентация е необходима за всяко изследване, което анализира широките ефекти на религиозността върху социалноикономическите условия и обратно, защото присъствието или остъствието на висока религиозност очевидно оказват сериозно влияние върху ситуацията в една страна. За целите на изследването незначително внимание е оказано на важни различия, които диференцират типа, дълбочината и разпространението на религиозността и духовните практики и нагласи.
Например, в САЩ вярата в призраци и обитавани къщи е почти толкова разпространена, както фундаментатлият креационизъм. (Gallup 2005), но първото няма такова сериозно влияние върху националната политика. Социално-политическото влияние, което има организираната религия в сравнение с влиянието на други свръхестествени вярвания се дължи отчасти на добрата организираност на първото, в съчетание с вярата, че божеството е преди всичко морален агент. В настоящето изследване духовно настроен човек, който вярва в бог с морални атрибути и редовно посещава религиозни мероприятия се определя като по-религиозен, от човек, който еднакво вярва в морално същество – бог – но не участва в организирани религиозни мероприяти, но последния от своя страна се определя като по-религиозен от човек, който не вярва в Бог, но вярва в призраци, привидения или астрология.

Тъй като изследването акцентира върху религиозността на ниво общество, термини като религиозен и нерелигиозен се използват, за да съпоставят гледните точки на националните популации, и нямат политически оттенък. Например САЩ се определят като по-религиозни от Великобритания, защото английското население е по-малко религиозно от американското, въпреки че английското правителство е англиканско, а американската конституция е светска.
Определяне на извадката
Въз основа на различни автори и източници, на които се базира това изследване (Panchaud, Singh, Darroch 2000) нациите, представени в проучването са ограничени до богатите западни демокрации, които имат БВП равен или по-голям от 23 000 долага на глава от населението годишно, с население поне 4 милиона души и не са имали наскоро системно етническо насилие, като Северна Ирландия. Такова ограничение е препоръчително, за да се неутрализира влиянието на външни фактори, които се свързват с различия в образователния и икономическия ценз и в политическите системи. Към извадката е включена и Япония, която едниствена не споделя евросхристиянските културни ценности и нейното участие има информативен характер. На практическо методологично ниво ограничението в извадката се налага, тъй като се измерват редица социално-икономически показатели, тъй като те са най-надеждни за просперираците демокрации, които показват най-стабилните тенденции в това отношение, статистиката за бедните страни от третия свят и за развиващите се е ненадеждна или изобщо липсва.
Други аспекти също биха допринесли за намаляване на научната стойност на проучването, ако извадката бъде разширена до други развиващи се страни или такива от третия свят. По дефиниция само развитите западни демокрации имат потенциал за това голямото мнозинство от населението им да се радва на социално-икономическо благоденствие и да има добри нива по критични показатели като продължителност на живота и финансова стабилност. По принцип почти всички страни от втория и третия свят са религиозни (Barret, Kurian Johnson 2001, Norris and Inglehart 2004) и не са надеждни за анализа. Бедните и развиващи се страни с ниски нива на религиозност са бивши комунистически общества, където тоталитарната държава е налагала насила ниска религиозност и авторитарният социализъм е опорочил органичността на социално-икономическите показатели. Редица страни от третия свят се отличават с авторитарни диктаторски режими, което допринася за засилване влиянието на външни фактори върху изследването. Проспериращите западни демокрации и Япония се явяват епидемиологична статистическа извадка, съставена от 17 страни с население над 800 милиона души.

Религиозни индикатори и оценка на религиозността
Масовата религиозност и секуларизъм се измерват и оценяват според абсолютната вяра в свръхестествено същество творец – което е по-точен изремерител на религиозността от общата вяра в Бог, защото тя включва и частини скептици – библейски литерализъм, честота на посещение на религиозни служби, молитви, церемонии, участие в тайнства и други религиозни активности, вяра в живот след смъртта, относителен дял на агностици и атеисти, приемане на еволюционните теории. За да се унифицират данните, изследването на масовата религиозност се базира на данни от International Socal Suvey Program 1998 Religion II poll. Статистиката на ISSP за Източна и Западна Германия е попадена според тяхното население. Абсолютната вяра в Същество-Творец също е част от статистиката за това изследване, затова Белгия и Финландия са изключени от извадката, тъй като не са част от консорциаума. Данните за вярата в еволюционните теории се позовават на ISSP и Eurobarometer Europeans, Science and Techmology 2005 survey.
Кумулативното ниво на обща религиозност и секуларизъм се базира на абсолютните стойности по отделните показатели за всяка нация и се представя чрез балова оценка 0-10, при която 0 се отнася до най-религиозната нация, а 10 за най-нерелигиозната. Въз основа на тази скала се изчислява Popular Religiosity versus Secularism Scorе за всяка нация от извадката.
Социално-икономическите показатели за всяка нация обхващат главните категории от споменатата сфера, и се основават на статистически значими данни. Основните индикатори, използвани в изследването, са убийства, дял на затворниците, детска смъртност, продължителност на живота, заболеваемост от сифилис и гонорея сред младежите и при всички възрасти, аборти сред младежите, раждаемост при непълнолетни, нива на самоубийства, плодовитост, процент сключени бракове, средна продължителност на брака, разводи, задоволство от живота, консумация на алкохол, корупция, икономическо разслоение, бедност, заетост, продължителност на работния ден и седмица, ниво на използване на ресурсите. Общо това са 25 специфични фактора, съставени 21 първични социално-икономически индикатори.

Социално икономически индикатори за оценка
Статистическите данни за нивата на убийства ( по Barclay and Taveres, 2003) са достоверни, тъй като се базират на съдебно-медицински анализ и брой на телата. Данните за нелеталните престъпления са ненадеждна база за иследване, защото дават информация за жертви на престъпления и тяхната склонност да подават жалби по определени официални критерии, а не толкова за действителни факти, поради което няма да се използват да директни количествени изчисления. (Paul, 2005, Stark, 2001, Jensen, 2006). Interpol само събира данните за нелетални престъпления във всяка нация без да ги сандартизира или провери (Paul, 2005, Barcley and Taveres, 2002). Така например в Австралия и Швеция се документират 6 пъти повече обири, отколкото в Канада и Франция, и тези нива на различия са съмнителни. Обявените нива на кражби в Швеция а два пъти по-високи отколкото във Франция. Това означава ли, че шведите са по-крадливи и престъпни от французите, или че просто първите имат по-голяма склонност да документират престъпленията срещу тях, или истината е някъде по средата. Подобни съмнителни различия съществуват и в статистиките на International Crime Victims Surveys. Документираните нива на изнасилвания в САЩ са между 2 и 20 пъти по-високи, отколкото в която и да е друга богата нация (Jay, 2004, MASA, 2003). Но това просто означава, че жените в САЩ документират изнасилванията в много по-висока степен, не че американските мъже са по-склонни да извършват сексуално насилие. Както Neapolitan (1997) казва: “ убийството е по принцип най-надеждният и сигурен междунационален индикатор за нивата на престъпност”. По принцип насилствената престъпност извън убийствата – изнасилвания, нападения, обири, взлом – не би трябвало да се сравнява междунационално, освен ако няма сериозни доказателства за достоверността на данните. Влиянието на диференцираци фактори, като различна склонност към подаване на жалби, различия в документирането и терминологията, е прекалено голямо, за да бъдат тези престъпления подходящи за анализ. Това важи изключително силно за сексуалните нападения и изнасилванията. Поради това, междунационалните сравнения на престъпност би трябвало да се ограничат само до убийствата. Barclay and Taveres (2002), които изчисляват нивата на престъпност само на тази база, твърдят, че “сравненията между нивата на регистираната ненасилствена и нелетална престъпност в различните страни може да бъдат подвеждащи, и тъй като дефиницията за убийство е еднаква в повечето страни, единствено тук са възможни абсолютни сравнения”. Подобни мнения изказват Zimring and Hawkins (1999), OECD (2001), Beeghley (2003) and Farrington, Langan and Tonry (2004). Използването на нелетална престъпност при междунационални изследнавиня е обект на критика от страна на криминолозите и се позовава на твърдението, че убийството е най-крайното престъпление и допринася за социален страх и несигурност в най-висша степен, в сравнение с който и да е друг вид престъпление (Beeghley, 2003, Jensen, 2006, Neapolitan, 1997, OECD, 2001, Paul, 2003, Zimring and Hawkins, 1999).
Данните за нелегалната употреба на дрога също са ненадеждни. Тъй като алкохолът се продава под строга държавна регулация, нивата на потребление на алкохол са добре документирани и се използват като надежден показател при изследването. Делът на затворниците също е надеждно документиран.
Същото се отнася и за самоубийствата, защото те се базират на съдебно-медицински анализи и брой на труповете (WHO, 2001). Въпреки резервите, които изказва Paul (2005) към включване на нивата на самобийства при всички възрасти, статистиката използва този подход, за да провери дали тези данни вдигат социалния статус на САЩ, както предполага Jensen (2006).
Заболеваемостта от гонорея и сифилис е достатъчно добре документирана в повечето държави, въпреки че информацията за заболеваемостта от СПИН, хламидия, генетален херпес и папилома не са надежден източник за междунационални сравнения.
Степента, в която абортът е измерител на социалната патология, е спорен въпрос, но често това е знак за ниска сексуална култура и избягване на контрацентиви. Надеждна статистика за нивата на аборти при непълнолетни е налична само за част от извадката, но нивата на раждаемост са добре документирани (Singh and Darroch, 2000).Последното е разбито по възраст и дава информация и за нивата на сключване на брак.
Ниските нива на раждаемост в една нация отчасти отразяват усещане за лична сигурност, и може да са позитивен фактор при нации, които нямат подходящи територии за заселване. Сключването на брак спрямо съжителство е въпрос на житейски избор, и има малко доказателства, че ниските нива на брачност в западните светски демокрации упражнява негативно влияние върху децата на неженени двойки (Reid, 2004). Тъй като последните два достоверни индикатора често се използват от защитници на морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза като важни за социалното здраве, плодовитостта (UN, 2001) и браковете (UN, 2001) също са включени в изследването, за да покажат дали значително подобряват кумулативния статус на САЩ.
Бракоразводните закони и процедури в западните демокрации са различни, така че статистиката за продължителност на брака преди развода отразява едновременно законови и социални различия. Нивата на социално задоволство е важен индикатор, тъй като морално-съзидателната хипотеза твърди, че тези, които не вярват в Твореца, страдат от хронично неблагоденствие, тъй като живеят безсмислен живот и са обречени да умрат без опрощение. Задоволството от живота (Marks, 2006) се счита за по-добър показател за този индикатор от нивата на щастие, защото първото е по-малко субиктивно и изразява дългосрочно задоволство и не толкова временното емоционално състояние на респондентите (Diener, Suh, Lucas, Smith, 1999, Inglehart and Klingemann, 2000, Marks 2006, Nettle, 2005). Статистиката за корупция се базира на Transparancy International (2000).
Икономическата статистика е традиционно надеждна и подробна. БВП на глава от населението, нивата на бедност и кофефициентът на GINI за социално подоходно неравновесие са взети от статистиките на ООН (2004). Тъй като данните за безработицата често не включват тези, които са без работа, но не търсят такава, заетостта като процент от трудоспособното население е по-точен показател за този индикатор. Средногодишното работно време в часове за всеки индивид също е обект на изследване, защото хората с повече свободно време имат по-голям потенциал да отделят внимание и грижи на децата и семействата си или да се срещат с приятели, да намаляват стреса чрез различни занимания в свободното време, и защото комбинацията от средна продължителност на работната година и БВП на глава от населението е измерител за продуктивността на труда ( Rosnick and Weisbrot, 2006). Използването на ресурсите или екологичният ефект, средното количество територия, необходимо, за да изхранва жителите на една страна, е индикатор, който измерва ефикасността, с която всяка нация трансформира ресурсите си в социално-полезни условия за живот.
Общото кумулативно ниво на социално-икономическите условия на богатите западни страни се изчислява по същата процедура, както при PRVSS, като 0 се отнася за най-дисфункционалната, т.е социално увредена нация от извадката, а 10 – за социално най-здравата и просперираща, създавайки кумулативен Societal Success Score за всяка една. На база на последния показател е съставена Successful Societies Scale на развитите западни демокрации. Не са правени опити да се измери тежестта на всеки един от нидикаторите на SSS или PRVSS. Отчасти това се дължи на трудността да се измери тяхната относителна стойност. Например колко пъти нивата на убийства са по-важни от нивата на раждаемост. От друга страна, отсъствието на друга статистика за престъпност предполага, че принадавено на екстратежест на убийствата е неадекватно. Но при всички положения резултатите са достатъчно достоверни, така че измерването на тежестта на индикаторите не би променило крайния резултат.
Процентът на раждаемост сред имиграните в една страна също е важен за това изследване. Измерването на националната етническа хетерогенност на националната популация поради различни формални проблеми по дефинициите за национални и етнически малцинства. Единстветото скорошно изследване на тази проблематика е на Fearon (2003), който изследва едновременно етническата и културна фракционализация. Двата фактора са равнозначни един на друг, и културната фракционализация се използва в настоящето изследване според препоръките на Fearon.
Статистически методи
Индикаторите в изследването са подложени на статистически анализ с корелации по Pearson (таблица 1). Тъй като САЩ често са силен аутсайдер в листата, корелациите са извършени за всичките 17 нации общо, и изключвайки САЩ. Резултатите са толкова показателни, че по-нататъчни анализи за очертаване на явления със слаби корелации не се налагат за целите на това изследване.
Доказване на работната социално-икономическа хипотеза
Морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза твърди, че не е възможно една страна да достигне общо ниво на социално-икономическо развитие, здраве и успех, което да е равно или да е по-високо от това на друга значително по-религиозна страта. Следователно същестуването на силно нерелигиозна нация, която се радва на общо ниво на социално-икономическо здраве, което е равно или е по-високо от това, наблюдавано в религиозната страна, оборва хипотезата. Колкото по-голямо е превъзходството на нерелигиозната нация над религиозната, и колкото повече примери за такова превъзходство съществуват, толкова по-силна е несъстоятелността на морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза. Хопотезата се потвърждава, ако проспериращи нерелигиозни държави не съществуват.
Подобен метод е приложен и към секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, която твърди, че липсват религиозни държави, които да са толкова успешни, колкото нерелигиозните такива.
Ако няма съществени различия в социално-икономическите условия в нациите, независимо от общото ниво на религиозност в тях, и двете хипотези са несъстоятелни.
Резултати
Графичните и статистическите резултати са представени в таблица 1 и фигури 1-34.
Секуларизъм срещу религиозност
Рекордно ниският резултат на САЩ по PRVSS от 0.9 доказва, че те са най-силно религиозната нация от извадката, следвани от Ирландия. На другия край на класацията са нации с индекси, близки или прехвърлящи 9. За целите на това изследване, САЩ се определят като религиозна нация, а останалите 16 западни демокрации в т.ч и Япония като нерелигиозни (секуларни) в различна степен. Приемането на креационистките учения корелират силно позитивно с общото ниво на религиозност, когато САЩ са изключени от корелацията, и още по-силно, ако са включени.
Съществените различия в нивата на вяра в Създател, измерени от PRVSS показват, че религиозността не е универсално, общовалидно, общоприето и съществено високопроявяващо се качество, каквито са някои по-първични човешки атрибути, като материализма и речта, които са станали общовалидни, задължителни и общоприети. Речта буквално е универсално човешко качество, защото всички психично здрави възрастни човешки индивиди притежават високоразвити речеви способност – вербални или чрез знаци, както при глухонемите – които са добре развити още през детството, и е напълно невъзможно за хората да водят функционално и социално нормален живот, без способността да говорят, за която са се адаптирали дори респираторния апарат и човешкия мозък (Deacon, 1998). Мозъкът, в съчетание с развитото умение да правим на инструменти и противоположно действащата по посока сила на палеца са също така силно адаптирани към стремежа за притежание (материализъм). Съществуват по-значими различия в степента на материализъм между индивидите и обществата, отколкото между техните лингвистични способности, но тези, които радикално отхвърлят стремежа към притежаване на материални обекти, се считат за аберантни (увредени) и маргинални от мнозинството хора, които желаят в по-голяма степен материални придобивки. Желанието да се задоволят материалните потребности е първичен фактор за развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност и нейното последвало индустриално-корпоративно-консумативно изражение (Paul). Нито едно общество не отхвърля материализма, тези които го правят, са малки и много редки, а малкото индивиди, които стигат до крайността да отхвърлят материалистичния начин на живот се считат за умствено увредени или на границата с увредеността, а дори редица антиматериалистични култове притежават изразен материализъм – менонитите се гордеят с традиционния си начин на живот и предмети, свързани с него.
Степента на религиозност обаче варира в много по-широки граници. Една трета от французите се определят като атеисти, а друга трета като агностици според последни изследвания (Times/Harris, 2006), а редица други нации имат подобни нива на нерелигиозност и скептицизъм (Zuckerman, 2006, 2008). Тези, които се определят като нерелигиозни, атеисти, агностици, скептици, не се считат за умствено или социално увредени, или дисфункционални, за разлика от онези, които не са развили речевите си способности или материална ориентираност. Редица убедени атеисти са напълно интегрирани членове на обществата си, до степен, че са се превърнали в политически лидери, а по-голямата част от международната научна общост също попада в тази група. (Larson and Witham, 1999).

Дали е възможно значителни маси от световната популация да изгубят стремежа си към притежаване на материални предмети, досега не е доказано, но повсеместното разпространение на религиозността до преди няколко десетилетия доказва, че мнозинството хора имат потенциал да развият значителна степен на религиозност. Но е ясно, че докато речта и материализмът са първични аспекти на човешкото същестуване които показват незначителни отклонения или изобщо не показват такива във времето и пространството, то религиозността е далеч по-непостоянен, опционален, повърхностен фактор, който не е така дълбоко присъщ на човешката психология, както другите широкоразпространени качества като реч и материализъм. Вероятно човешкия стремеж към изкуство е по-универсален от свръхестествената духовност.
Stark (2008) отрича значителния спад в религиозността в нагласите и практиките в САЩ, противно на резултатите на водещите световни организации и анализатори (Barrett, 2001, Bruce, 2002, Kosmin and Keysar, 2009, Norris and Inglehart 2004, Pual and Zuckrman 2005, Pew 2008, Smith and Kim 2004, Taylor 2003, Times/Harris 2006). Единственото световнозначимо изследване на теизма-нетеизма след ВСВ, класическият въпрос дали хората вярват в Бог или в някоя висша сила, проведено от Gallup и по-късно от Pew (2008), показва нарастване с почти една трета на невярващите и загубата на теизъм. Pew разкрива, че само половината американци вярват абсолютно в персонален Бог (2008), и че само половината американци са толкова религиозни, както населението от страните от третия свят. Редица либерални и умерени деноминации от много време търпят сериозни загуби, но косервативните църкви и библейският литерализъм в САЩ също запада (Reiner 2005, Gallup 2005b).
Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). Резултатите от PRVSS потвърждават, че интензивната секуларизация се извършва чрез спонтанна и съзнателна конверсия във всички богати западни демокрации, независимо от липсата на организиран и институционализиран атеизъм, сериозната съпротива на организираната и институционализирана църква, значителните възпроизводителни способности на религиозните групи и притока на религиозни имигранти от бедните страни (Barrett 2001, Bruce 2002, Norris and Inglehart 2004, Paul 2005). Единствено нетеизмът е способен да достигне високи нива на растеж чрез конверсия, докато религиозността расте чрез естествено възпроизводство и имиграция. Западането на религиозната вяра и практика често е много бързо. Посещаването на църкви рязко намалява в повечето западни демокрации след ВСВ, Испания все още е католическа фашистка държава преди 30 години, а сега е секуларна демокрация, жените да се развеждат и да извършват легален аборт. Дори в религиозните САЩ нерелигиозността се е увеличила почти двойно през последните две десетилетия. Импиричните доказателства показват, че религиозността претърпява сериозни и бързи изменения, като най-значимият спад се регистрира в западните развити демокрации.
Таблица 1. Корелация по Пиърсън – bold type когато социално-икономическите условия или други фактори се подобряват с увеличаване на секуларизма, regular type когато факторите намаляват с увеличаване на секуларизма. No underline = незначителна корелация, thin underline = умерена корелация, double underline= силна корелация, thick underline = много силна корелация.

Pearson correlation
+U.S.
-U.S.
N=(+U.S.)
Popular Religiosity Versus Secularism Scale compared to –
Successful Societies Scale
0.705
0.534
17
Homicides
-0.611
-0.262
17
Incarceration
-0.606
-0.273
17
Suicides15-24 year old
0.326
0.379
17
Suicides all age
0.322
0.297
1 7
Under 5 mortality
-0.835
-0.746
17
Life expectancy
0.304
0.198
17
Gonorrhea infections15-19 year old
-0.937
-0.676
7
Gonorrhea infections all age
-0.938
-0.643
7
Syphilis infections15-19 year old
-0.886
0.213
6
Syphilis infections all age
-0.856
0.596
6
Abortions 15-19 year old
-0.938
-0.825
8
Births 15-17 year old
-0.716
-0.443
13
Fertility
-0.188
0.038
17
Marriages
-0.310
0.197
17
Marriage duration at divorce
0.148
-0.354
15
Divorces among married couples
0.298
0.639
17
Alcohol consumption
-0.174
-0.345
17
Life satisfaction
-0.202
-0.233
17
Corruption indices
0.280
0.312
17
Adjusted per capita income
-0.390
-0.205
17
GINI income inequality
0.813
-0.707
17
Human poverty index
-0.682
-0.572
14
Employment levels
0.205
0.392
17
Average hours worked
-0.422
-0.283
17
Resource exploitation base
-0.299
0.157
17
% of population who are foreign born
-0.174
-0.178
17
Cultural fractionalization
-0.296
-0.257
17
Accept human descent from animals
0.837
0.754
16
Accept human descent from animals compared to absolutely believe in God
-0.739
-0.612
16
Successful Societies Scale compared to -
Absolutely believe in God
-0.709
-0.551
17
Bible literalists
-0.549
-0.256
16
Attend religious services at least several times a month
-0.536
-0.530
17
Pray at least several times a week
-0.711
-0.484
16
Absolutely believe in an after life
-0.669
-0.417
16
Absolutely believe in heaven
-0.725
-0.447
16
Absolutely believe in hell
-0.706
-0.429
16
Agnostics and atheists
0.547
0.434
17
Accept human evolution from animals
0.690
0.501
17
Adjusted per capita income
0.053
0.464
17
GINI income inequality
-0.822
-0.688
17
Human poverty index
-0.778
-0.717
14
Foreign born
-0.333
-0.395
17
Cultural fractionalization
-0.308
-0.278
17

Социално-икономически условия

Убийствата са впечатляващо много в Средновековна християнска Европа (Lane 1997, Neapolinatn 1997). Нивото на убийства в САЩ винаги е било доста по-високо отколкото в другите демокрации, където те традиционно са сравнително ниски и стабилни, навярно доближавайки се до имниамно възможните нива (Beeghley, 2003, Lane 1997, Neapolitan 1997). Въпреки скорошното им спадане от нивата през 80-те , те все още са ного по-високи от тези в която и да е друга западна демокрация (фигура 2, Barclay and Taveres 2003, Beeghley 2003, Doyle 2000, Jensen 2006, Lane and Neapolitan 1997, Paul 2005). В някои райони 10% от американските мъже биват убивани преди на навършат 35. Опасността от престъпност по улиците на градове като Детройт, Балтимор, Атланта, Ню Орлианс не се среща в никоя друга развита нация (данните за по-високи нива на убийствата за 2003, които представят Barclay and Tavares за някои европейски градове не са достоверни, защото погрешно в тях се включват и опитите за убийства). Дори само нивата на убийства при белите американци, те са доста над средното за страните в извадката. САЩ страдат от необичайно много случаи на стрелба в училище (Hall 2008). Корелацията между убийства и секуларизъм е много силна в полза на секуларизма, защото силно религиозните САЩ са ясно изразен аутсайдер в класацията. Сред останалите западни нерелигиозни демокрации нивата на убийства са значително по-ниски, а ако се изключат САЩ корелацията не е значителна, но най-ниските нива на убийства се регистрират в най-малко религиозните страни (хипотеистични). Според данни на Interpol и International Crime Victims Survey нелеталната престъпност в САЩ е висока, но не значително по-висока от тази в другите страни (Barclay and Taveres 2003, Neapolitan, 1997, OCED 2001), така че вкрючването на последната няма да промени съществено кумулативните резултати по SSS в полза на САЩ.

Няма друга държава, дори многомилиарден Китай, която да има толкова много затворници, както САЩ, над 2 милиона (ICPS 2006). Прогресивно нарастващи пез последните десетилетия, САЩ имат около 6 пъти повече затворници на глава от населението в сравнение с останалите западни страни (фиг. 3). Корелацията от 0.6 в полза на секуларизма е силна, защото САЩ са явен аутсайдер. Без САЩ корелацията между затворници и секуларизъм не е толкова значима, защото нивата са достатъчно ниски в останалите страни, въпреки, че най-ниски нива се наблюдават в някои от най-нерелигиозните държави.
Фиг. 1-6 Виж текста

Фиг. 7-12 виж тескта
САЩ имат високи нива на самоубиства сред младежите, но повечето от най-нерелигиозните демокрации се представят по-добре и корелацията е леко в полза на секуларизма независимо дали САЩ са включени или не (фиг. 4). САЩ се представят добре в самоубийствата сред всички възрасти и корелацията умерено е в полза на религиозните страни, независимо дали САЩ са включени или не. Забележете, че представата, че нерелигиозните скандинавски страни имат изкючителни нива на самоубийства е преувеличена, като това се отнася и за Япония.
В миналото детската смъртност е била изключително висока – над 50%, и средната продължителност на живота е била 20 години за Европа и Америка (Paul 2008, 2009b). Оттогава напредъкът в науката и технологията доведоха до намаляване на смъртността, но въпеки това никоя друга просперираща демокрация не губи толкова много деца, както САЩ, чиито нива на детска смъртност са почти два пъти по-високи от тези в някои други развити демокрации. Вероятно няма да е възможно по-нататъчно намаляване на нивата й при сегашното инво на технологии (фиг. 5). Някои развиващи се държави имат нива на детска смъртност, които са само с малко над тези в САЩ (UN 2000). Дали ще е над 0.7 със САЩ или без, корелацията в полза на секуларизма е достатъчно силна. Посоката на тази взаимовръзка се подсилва от прогресивната природа на наблюдаваната корелация, при която по-високата религиозност се свързва с по-високи нива на детска смъртност и обратното. САЩ имат най-ниската продължителност на живота в извадката, докато силно нерелигиозна Япония е първенец (фиг. 6). Въпреки, че разликата не е голяма в абослютен брой години, положението в САЩ е по-лошо, отколкото изглежда. Въпреки, че продължителността на живота там продължава да расте, това не е със същите темпове, както в другите западни държави, и сега САЩ имат най-ниската продължителност на живота сред богатите страни (OECD 2007). Това разминаване се дължи на спадане на средната продължителност на живота в някои региони на САЩ (Ezzati, Friedman, Kulkarni, Murray 2008), обезпокоителна тенденция, която не се наблюдава в нито една нерелигиозна държава ( но се случва в други развиващи се или бедни страни по света, като Русия). С хипотеистичната Дания с ниска продължителност на живота, корелацията в полза на секуларизма е умерена ако се включат САЩ, и незначителна, ако се изключат. Няма убедителни исторически, клинични или епидемиологични доказателства, че високите проценти религиозни в една страна се свързват с ниски нива на смъртност, но обратното изглежда вярно (Blumenthal, 2007, Paul 2005, 2008).
Венерическите заболявания са ендемични за стара хриситянска Европа, а високите нива на инфекции водят до национални кампании срещу разпространението на проституцията в САЩ в началото на 19 и 20 век (Aral and Holmes. 1996, Brandt 1987). След като са ограничени от кампаниите след ВСВ, венерическите болести се превръщат в епидемия през 70-те години на 20 век в западните страни. Оттогава стенента на заболеваемост като цяло намалява, но сифилисът и особено гонореята поддържат епидемичните си нива в САЩ, включвайки средната класа от бели американци (фиг. 7-8, Aral and Holmes 1996). Нивата на заболеваемост от гонорея сред тинейджърите в САЩ са десетки до буквално стотици пъти по-високи отколкото в Западна Европа и Канада, а гонореята и сифилисът за напълно изкоренени в скандинавските страни и Франция. Корелацията е много силна в полза на секуларизма, с включени САЩ. Корелациите са силни в полза на секуларизма само при гонореята, ако САЩ са изключени. За сифилис сред подрастващите корелацията не е значима, и е слаба в полза на религиозността при всички възрасти. Тъй като извадката е ограничена, трябва да имаме едно на ум, но навярно добавянето на други демокрации няма да измени значително резултата. Наличните данни предполагат, че нивата на заболеваемост от други венерически заболявания не са по-ниски в САЩ в сравнение с повечето нерелигиозни демокрации (Aral and Holmes, 1996), следователно включването им не би изменило значително позицията на САЩ в SSS.
Нивата на абортиране са традиционно високи, дори когато това е нелегално (Sedgh, Henshaw, Singh, Ahman and Shah 2007). След кратък временен спад, абортите сред тинейджъри в религиозните САЩ остават значително по-високи в сравнение с по-нерелигиозните западни демокрации (фиг.9). Корелацията в полза на секуларизма е много силна, независимо дали са включени САЩ или не, и в двата случая е силно позитивна.
Въпреки предходните си спадове, раждаемостта сред непълнолетни неженени двойки е между два и десет пъти по-ниска в западните нерелигиозни демокрациия, отколкото в САЩ (фиг. 10). Корелацията е много силна в полза на секуларизма, ако САЩ са включени, и умерена, ако се изключат.
САЩ споделят първото място по раждаемост (fertility) с Нова Зеландия, но силно нерелигиозна Франция не е много по-назад (фиг. 11). Силно нерелигиозните Япония и Германия имат много ниски стойности по този показател, но това се отнася и за четирите най-религиозни западноевропейски нации. Корелацията не е значителна ако изключим САЩ, и още по-малко, ако се включат в сметката.
Нивата на сключени бракове в религиозните и креационистки САЩ е толкова високо, че те са ясно изявен аутсайдер в сравнение с най-нерелигиозните страни (фигура 12). Със САЩ корелацията е умерена в полза на религиозността, ако ги изключим, тя не е значителна. САЩ се представят зле в класацията по продължителност на брака и разводи, като има изкрючително ниски стойности по първото, и се изпреварва по второто само от светска Швеция (фиг. 13 и 14). Включвайки САЩ, корелацията не е значителна. Ако ги изключим, корелацията при продължителност на брака е умерена в полза на по-религиозните демокрации, при разводите корелацията е силна, но тези резултати може просто да отразяват по-строгото бракоразводно законодателство в някои по-религиозни общества.
De Tocquevill (1835) отбелязва, че консумацията на алкохол е изкючително висока в младата американска нация, и повежда Движение за забрана на алкохола, което след провала си води до нова вълна на прекомерна употреба на алкохол след ВСВ. (Gately 2008). Понастоящем религиозните САЩ имат ниски нива на консумация на спиртни напитки, но следващата най-религиозна държава Ирландия има много високи нива, докато някои от най-нерелигиозните страни са под нивото на САЩ (фиг. 15). Ако включим САЩ корелацията е незначителна, ако ги изключим, тя е слабо в полза на секуларизма.
САЩ регистрират високо задоволство от живота, наред с по-малко религиозната Ирландия, като този фактор е и много висок, и много нисък при другите нерелигиозни демокрации (фиг. 16). Корелацията е слаба със или без САЩ. Въпреки, че извадката е прекалено малка за да се включи в Successful Societies Scale, наличните данни предполагат, че САЩ имат необичайно високи нива на умствени заболявания (Bijl 2003).
Нивата на корупция са високи в САЩ и Ирландия, много високи в по-малко религиозна Италия, и както високи, така и ниски сред най-малко теистичните западни демокрации. Корелацията леко е в полза на секуларизма със или без САЩ (фиг.17).
Фиг. 13-18 виж текста
Фиг. 19-24 виж текста
Що се отнася до икономическите показатели, религиозните САЩ се радват на много висок БВП на глава от населението, наред със слабо нерелигиозна Ирландия и много по-нерелигиозна Норвегия (отчасти благодарение на приходите от петрол), но нито една от силно нерелигиозните демокрации не е ниско (фиг. 20). Ако включим САЩ в сметката, корелацията е умерена в полза на религиозността, без тях тя е незначителна. Има силна нарастваща връзка между коефициента на Джини за подоходното разслоение и нивата на религиозност по скалата PRVSS с религиозните САЩ на върха на класацията и най-нерелигиозните западни демокрации в края й (фиг. 22). Корелацията е много силна без САЩ и още по-силна с тях. Подобен резултат показват и изследванията на Norris and Inglehart 2004 при още по-широк акцент върху религиозността. Заедно с високите стойности на неравномерно разпределение на доходите, САЩ имат необичайно високи стойности на обедняло население, почти еднакво с това на Ирландия и Великобритания, като последната е първенец сред западноевропейските нации (фиг. 21). С други думи, има прогресивна тенденция най-нерелигиозните демокрации да имат най-ниски нива на бедност сред населението. Корелацията силно е в полза на секуларизма със или без САЩ. САЩ се представят добре по заетост, наред с повечето европейски държави (фиг. 19). Най-лошо представяне имат Италия и Испания. Корелацията не е значителна със САЩ, и умерено значителна в полза на секуларизма без САЩ. Американците работят повече часове от всички други западни демокрации (фиг. 18), като корелацията в полза на секуларизма е слаба със САЩ и незначителна без тях. САЩ в много по-висока степен разхищават ресурсите си, отчасти защото американската индустрия използва много повече енергия, за да произведе единица продукт. Корелацията е силна в полза на секуларизма ако САЩ са включени в сметката, и незначителна без тях.
От 25 социално-икономически и екологични индикатора, най-религиозната и прокреационистки настроена западна нация – САЩ – се представя най-зле по 16 от тях, като има огромна разлика по 8 от тях, средно в 4, добре или много добре в 4 и най-добре в 1. По точно, САЩ се проявяват като най-социално патологично и дисфункционално общество по нива на убийства, затворници, детска смъртност, инфекции от гонорея и сифилис, бременност сред непълнолетни, продължителност на брака, коефициент на Джини, бедност, продължителност на работното време и прахосничество на ресурси. Нивата на относителна и абсолютна социална патология в САЩ често са толкова високи, че те постоянно са първенец по редица социални патологии, което подсилва корелацията между лошото качество на социално-икономическите условия и нивата на религиозност.
Тъй като САЩ се предстваят толкова зле в редица аспекти, тяхната кумулативна оценка по скалата SSS (Successful Societies Scale) е изкючително ниска 2.9 (фиг. 1). Това ги определя като абсолютен първенец по социална дисфункция и патология в сравнение с която и да е друга западна демокрация в извадката, в степен, че някои автори ги определят като “болни” (Sapolsky, 2005, Wilkinson, 2005). САЩ се представят толкова зле, дори когато има висока оценка по фактори, които са вкюлчени, макар и тяхната способност да пораждат социална дисфункция е съмнителна, като раждаемост и брак. На първи места по социално здраве са три скандинавски нации с оценки между 7 и 8, сред които Норвегия, последвани от Холандия. Нито една от нациите в извадката не постига идеалната оценка от 10 по кумулативната SSS скала, което потвърждава, че няма държава, близка до утопия. Когато САЩ са включени всички специфични индикатори за религиозност и секуларизъм показват силна до много силна корелация сравнени с SSS, като високите нива на нерелигиозност се свръзват с по-високи нива на общо социално-икономическо здраве (фиг. 25-31). Ако извадим САЩ корелациите са средни до високи, с изключение на библейския литерализъм, чиято корелация не е значима, резултат от традиционната липса на консервативна религиозност сред западните европейски държави. Високите нива на атеизма и еволюцията се свързват с по-добри социално-икономически условия. Има малка разлика в резултатите, сравнявайки общата вяра в живот след смъртта и вярата в ада и рая.
Много силна и нарастваща корелация съществува между абсолютната вяра в Бог и религиозността в САЩ, на дисфункционалния край на скалата, и силно нерелигиозните демокрации в другия край. Най-ярката корелация в това изследване, тази между кумулативната оценка на PRVSS и SSS, показва много високи стойности от 0.7. Поне половината от измененията в религиозността могат да се обяснят с вариации в социално-икономическите условия на SSS и обратното. Ако махнем САЩ, корелацията е все още силна, като около 25% от вариациите в религиозността може да се обяснят с вариации по скалата на социално-икономическите условия на SSS и обратното.
Потенциално случайни фактори
В тази категория попадат някои неикономически категории. 10% от населението в САЩ е плод на бракове със или между имигранти, което е прекалено малък процент, за да измени драматично социално-икономическите характеристики на страната, а доста от умерено нерелигиозните нации имат много по-висок процент имигранти (фиг. 23). Културната фракционализация на САЩ е висока, но е още по-висока при редица други нерелигиозни държави (фиг.24). Островна Япония е на другия край и по двата показателя. Корелацията между подобни фактори и социално-икономическите условия не е значителна, а изключването на САЩ от данните за културните различия правят корелацията още по-незначителна. Този фактор не влияе и на религиозността.
Относно икономическите фактори с потенциал за случайно въздействие, връзката между висок БВП на глава от населението и SSS не е постоянна (фиг. 32). Корелацията между коефициента на Джини и бедността по отношение на SSS е прогресивна и много силна, с абсолютните първенци по социална дисфункция САЩ на единия край на скалата SSS и само най-егалитарните демокрации на другия (фиг. 33-34). Почти половината от вариациите между тези фактори се дължат на това. Ако махнем САЩ от стастистическия процес, двете корелации губят сила.
Фиг. 25-30 Виж текста
Фиг. 31-34 Виж текста
Дискусия
Доказване на двете хипотези
Тъй като силно нерелигиозни демокрации са значително и постоянно изпреварващи религиозните по нива на социално здраве, морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза е отхвърлена в полза на секуларно-демократичната (според Paul 2005 and Zuckerman 2006, както и според резултатите на Marks, Abdallah, Sims, Thompson 2006, and Norris and Inglehart 2004). Изследване на противното, което да докаже широкоразпространената морално-съзидателна теза, досега не е правено. Следващата задача е да се разкрият факторите, които водят до тези резултати.
Обяснение на наблюдаваните явления
Тъй като се представя толкова зле в сравнение с по-сигурните демокрации, статусът на САЩ като развита нация е все повече под въпрос. Наскоро Световният икономически форум свали САЩ от дългогодишно заеманото първо място по глобална икономическа конкурентноспособност, определяйки няколко други нации като по-конкурентноспособни (WEF 2007). Социалните и икономически проблеми на САЩ са все по-забележими и трудни за обяснение, защото няма друга нация с такива финансови и природни ресурси, с които да надмогне вътрешните си дефекти. С над 5% от световното население, САЩ притежаваг 25% от севтовните финансови ресурси и използват подобен обем от световната енергийна мощност, но това означава, че САЩ са най-малко ефективната нация сред богатите страни при превръщането на богатство и ресурси в социално здраве (Marks 2006, Rosnick and Weisbrot 2006, Sapolsky 2005). Това води до въпроса дали масовата имиграция, етническата хетерогенност, религиозността или нещо друго може да обясни тези проблеми.
Резултатите от настоящия анализ доказват, че корелацията между имиграция и етническо разбообразие от една страна и социално-икономическите условия от друга е прекалено слаба, за да бъде основна причина за различията между САЩ и другите развити демокрации (Beeghley, 2003, Neapolitan 1997). Огромните размери на САЩ не са критичен фактор за тяхната екстремална престъпност, защото значително по-социално здравата Канада има приблизително същата територия. Широко разпространеното обяснение за американската религиозност – нейният конституционално базиран свободен пазар, също не е надеждно обяснение (Mcleary and Barro 2006, Norris and Inglehart 2004, Paul and Zuckerman 2007, Voas, Olson, Crockett 2002). Въпреки стабилната тенденция, че високите нива на доходи корелират с ниски нива на религиозност и креационизъм в бедните и развиващите се страни в сравнение с богатите (Pew 2002), липсата на такава корелация между богатите страни предполага, че в развитите западни демокрации действат други социално-икономически фактори.
Силните корелации между SSS и индекса на Джини, бедността, религиозността, и приемане на еволюцията сред проспериращите демокрации говори, че тези елементи са здраво свързани в някакъв вид причинно-следствена верига, така че влиянието на религиозността и секуларизма върху социално-икономическите условия и обратното ще бъде акцент на остатъка от дискусията. Ще се обсъдят въпроси, като дали религиозността уврежда социално-икономическите условия, или дали добрите социално-икономически условия ограничават масовата религиозност, или пък и двете. Голяма част от решението на проблема вече беше представена от Norris and Inglehart 2004 и още един изчерпателен анализ би бил излишен. Така дискусията в следващите три параграфа комбинира резултатите от това изследване с редица други изследвания, които описват политическите, икономическите и социалните различия между САЩ и другите демокрации, които очевидно определят социалния климат в съответните общества, с акцент върху хипотезата за социално-икономическата сигурност на религиозността, предложена от Norris and Inglehart 2004, както и изследвания като American Academy of Pediatrics, 1998, 2000, Anderson, Frogner, Johns, and Reinhardt, 2006; Banks, Marmot, and Smith, 2006; Beeghley 2003; Finer, 2007; Himmelstein, Warren, Thorne, and Wollhander, 2005; Kaiser, 2008; Kawachi and Kennedy, 2002; Lane, 1997; Marmot, 2004; Messner and Rosenfeld, 2001; Neapolitan, 1997; Norris and Inglehart, 2004; Panchaud et al., 2000; Paul, 2009, in press; Paul and Zuckerman, 2007; Phillips, 2006; Pratt and Godsey, 2003; Reid, 2004; Rosenbaum, 2009; Sapolsky, 2005; Schoen et al., 2005; Singh and Darroch, 2000; Trenholm, 2007; Verwei, Ester, and Naata, 1997; Wellings, 2006; Wilkinson, 2005, 2009; Winkleby, Cubbin, and Ahn, 2006; Zimring and Hawkins, 1999; Zuckerman, 2006, 2008.
Всички западни проспериращи демокрации с изключение на САЩ са приели съвкупност от прагматични, прогресивни правителствени политики, които са довели до повдигане на цялостната социална ефективност, успех и сигурност на нацията, като същевременно намаляват нивата на личен стрес и загриженост. Тези политики вкючват либерални мерки като ограничаване на социалното разслоение и съревнование чрез данъци с диференцирана ставка и стратегии за насърчаване на благодентствието и програми за заетост, контрол на притежанието на оръжия, контрол върху телесните наказания и използване на оръжия от полицаи, защита на жените от сексуално и домашно насилие, интензивно сексуално възпитание с акцент върху ползването на контрацентиви, рехабилитиращи програми на въдворените в затвори и програми за реинтеграция в обществото, увеличаване на свободното време, което може да бъде посветено на семейство и приятели, и навярно най-важната мярка – сигурност на работното място и универсална и стабилна здравноосигурителна система, която пречи на обикновените граждани да преживеят катастрофалните последици от евенуален финансов крах. Така социалните заболявания са значително ограничени.
Като богата страна, САЩ са не само аномален аутсайдер по нива на религиозност, но се различават сериозно и по своите икономически, политически и социални политики. Снабдени с изключително ниски нива на държавна подкрепа и помощ в полза на силно нерегулиран капитализъм и конкуренция, членовете на средната класа са зложени на сериозен риск от финаснова и личностна катастрофа и крах, ако изгубят работата си, или личната си здравна застраховка. Около милион души банкрутират годишно, половината поради вече первишени медицински сметки. Потребността да се трупа богатство се явява като защитен буфер, който стимулира свръхконкуренцията и кариеризма към върха, което води до силно социално неравенство. В резултат на последното значителен процент жители на страната живеят в бедност. Нивата на социална патология са значително високи. Доказателствата сочат, че умереният капитализъм, базиран на прогресивни държавни политики и мерки, води до по-добри общи социално-икономически условия, отколкото laisse-faire капитализмът, толериран в САЩ.
Връзката между религията и всички тези особености е едновременно активна и пасивна. Започвайки с пасивната връзка, средната класа, която е доминиращо мнозинство в Западна Европа, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония очевидно чувства достатъчно социална сигурност в живота си и все по-малко хора изпитват необходимостта да търсят помощ и подкрепа от свръхестествено същество Творец, което води до драматичен спад в нивата на религиозни вярвания и практики в тези общества (Norris and Inglehart 2004, Paul and Zuckerman 2007, 2008). Фактът, че няма нито едно изключение сред богатите западни страни (без САЩ) от това правило, както и че в тях не се забелязва сериозно религиозно съживяване, а тъкмо обратното, показва, че социално-икономическата сигурност, която е резултат от демократичната секуларизация е много по-високо ефективна, дори когато е стараничен ефект от прогресивните икономически политики. Универсалността на този ефект се потвърждава от Япония, която изживява същия процес на дерелигионизация и секуларизъм, както и демокрациите от Еврохристиянското културно наследство.
Високорисковите социално-икономически условия в САЩ, силната изменчивост и непостоянство на икономическите обстоятелства, хронично високата конкурентноориентираност повдигат нивата на социална патология и силно допринасят за високите нива на личен стрес и загриженост. Мнозинството американци са оставени да се чувстват достатъчно социално несигурни, затова изпитват необходимостта подкрепа и помощ от свръхестествено същество Създател, което е причина за високите нива на религиозност. Добрите нива на нацията по задоволство от живота и щастие навярно се дължат на факта, че значителен сегмент от населението използва религията като психологически заместител и отдушник за високите нива на тревожност. Високите стойности на умствени заболявания в САЩ може би са в синхрон с това предположение. Резултатите от това изследване са съвместими и подкрепят хипотезата за социално-иконимическата сигурност на демократичната секуларизация.
Говорейки за активната роля, която играе религията, политически овластени елементи от американската религиозна общост предпочитат да се фокусират върху прилагането на серия от идеологически базирани и социално-икономически ориентирани политики и практики, вместо обръщайки се директно към социалните дефекти (Philips 2006, Weisman and Cooperman 2006). Тези консервативни сили фаворизират нерегулираните, снижени предимно за богатите данъци, пазарна икономика, базирана на див капитализъм и висок личен риск. В допълнение, религиозните консерватори поркарват заместването на редица държавни социални функции с църковно базирана благотворителност, което също създава социално разслоение, макар че докадателства, че църковно базираната благотворителност е по-ефективна от държавната политика в тази област, досега не са давани (Johnson, Tompkins and Webb 2002). Освен това църковната благотворителност не разполага със сериозните финансови ресурси и инфраструктури, необходими за предоставяне на значително по-добри услуги, които правителството може да осигури (срещу Brooks 2006). Високите нива на смъртност и особено детска в САЩ навярно се дължат на липсата на всеобхватна медицинска система, която портиворечи на повечето елементи на креационисткото религиозно право (Anderson, 2006, Banks, Kawachi and Kennedy 2002, Shoen 2005). Заключенията на Jensen 2006 потвърждават хипотезата, че популации, които следват консервативната “злонамерена” теология, базирана на битката със сатанинските сили, са по-склонни към високи нива на насилие отколкото последователите на по-умерените “добронамерени” доктрини. Психологически ескперименти показват, че продължителното излагане на насилие, описано в някои религиозни текстове, значително увеличават склонноста към агресия, особено сред вярващи (Bushman, Ridge, Das, Key, Busanth 2007). Базираното на Библията телесно наказание в детска възраст допринася за увеличаване на агресията в зряла възраст (Dobson 2007). Твърдението, че библейският Бог е най-добрият и единствен източник на морал е съмнително, защото Библията оправдава използването на лично и масово насилие при решаване на определени проблеми и може да доведе до създаване на “култури на честта” които изискват крайно изкупление за дори тривиални неща (Dray, 2003; Ehrman, 2008; Ellison, Burr, and McCall, 2003; Grasmick, Davenport, Chamblin, and Bursick, 1992; Messner and Zevenbergen, 2005; Neapolitan, 1997; Niditch, 1993; Nisbett and Cohen, 1999). Повечето религиозни традиционалисти са против контрол на оръжията. Hood, Bernard, Hunsberger, and Gorsuch (1986) and Scheepers, Gijsberts, and Hello (2002) твърдят, че често религиозните практики се свързват с високи нива на расови и етнически предрасъдъци. Патриархалната природа на традиционния евангелически брак допринася за високи нива на домашно насилие (Bennett, 2007). Изчерпателни проучвания, в т.ч и настоящето показват, че базиранат на Библията техника на сексуална абстиненция не е толкова ефикасна при ограничаването на нежеланите последици от сексуалните практики, както редица други либерални подходи (Finer, 2007; Panchaud, et al., 2000; Paul 2009; Rosenbaum, 2009; Singh and Darroch, 2000; Trenholm, 2007; Wellings et al., 2006). Високите нива на социални болести и увреждания, които демонстрира САЩ са дължат пердимно на патологии, наблюдавани в онези части на страната, чиито популации споделят най-силно религиозните нагласи и практики (Aral and Holmes, 1996; Barna, 2004; Beeghley, 2003; Doyle, 2000, 2002; Edelman, 2009; Paul, 2005).
Емпиричните доказателства и теоретичен анализ показват, че връзката между религиозност и социални условия е едновременно пасивна и активна. Добрата социално-икономическа среда непряко способства за намаляване на нивата на масов теизъм и религиозност, докато високите нива на консервативен теизъм директно водят до влошаване на качеството на социално-икономическата среда, стимулира църковно базираната благотворителност и така допринася за закрепване на религиозността и креационистките възгледи. От тези два ефекта, първият е доминиращ. Процесът на секуларизация до днес не е комнесиран от равно по сила и мащаби нарастване на религиозността (Bruce, 2002; Norris and Inglehart, 2004; Paul and Zuckerman, 2007). Макар, че либералните и умерени проеволюционно настроени църкви като цяло подкрепят прогресивни социални политики, сходни с тези на секуларистите (Weisman and Cooperman, 2006), навярно е невързможно за социално здрава нация да бъде високорелигиозна и неконсервативна и отворена към науката, защото подобряването на соицалните условия и нарастването на икономическата сигурност води до спад в религиозността. Този социално-икономически механизъм пречи на общество с високи нива на религиозност да бъде успешно и социално здраво, и това обяснява липсата на пример за такава държава.
Ад и рай, духовен капитал, социалнонасочена религиозна дейност, социални групи и антиатеистична нетолерантност
Тъй като резултатите от това изследване сочат, че развивите държави, които заблягат на църковна благотворителност и религия, не са способни на еднакво или по-добро социално-икономическо развитие от тези, които разчитат предимно на светски правителствени програми, следва, че конценцията за “духовния капитал” и хипотезата, че високите нива на вяра в задгробния живот и специално в ада поощряват икономическото развитие, са съмнителни (contra Barro and McLeary, 2003; Barro, 2004; Fogel, 2000; Malloch, 2003; Templeton Foundation, 2004); преди всичко, защото повечето бедни и развиващи се страни от третия свят регистрират високи нива на вяра в задгробния живот, докато всички, с изключение на една, най-проспериращи нации, са силно нерелигиозни (Pew, 2002).(
Успехът на силно нерелигиозните западни нации и Япония е интригуващ, защото, както Shermer and Bloom 2008 предполагат, феноменът противоречи на предположението, че индивидите получават печалба от участието си в религиозни дейности(Brooks 2006; Inzlicht, McGergor, Hirsh, and Nash, 2009; McCullough and Willoughby, 2009; Norenzayan and Shariff, 2008; Norris and Inglehart 2004; Powell, Shahabi, and Thoresen, 2003; Putman, 2000), въпреки, че този ефект не е постоянен(Blumenthal et al., 2007; Keister, 2008; Paul, 2008; Powell et al., 2003), а Chida, Steptoe and Powel 2009 намират, че ползите, корелиращи с участие в организирани религиозни мероприятия, са мотивирани по-скоро от вяра, и се ограничават предимно до жените. Понастоящем, социално-икономическата хипотеза за сигурността дава обяснение на въпроса защо икономическият ефект от социално ориентирани релегиозни дейности, както и тези, свързани с психологическа подкрепа, осигурявани от религията, са по-ефективни в силно религиозните нации отколкото в нерелигиозните. В една религиозна култура, нечленуването в някоя религиозна организация е рисково, защото религиозните институции осигуряват икономически и социални ползи само на членовете си (Bloom, 2008; Paul and Zuckerman, 2007; Shermer, 2006; Zuckerman, 2008). Индивидите често печелят от членството в повече от една свързани религиозни общности(CASA, 2003; Eisenberg, Olson, Neumark-Stainer, Story, and Bearinger, 2004; McNeely et al., 2002; Putman, 2000; Sampson, Raudenbush, and Earls, 1997); последните два примера показват, че финансово ориентираните групови дейности могат да са толкова прости, колкото семейните вечери. Такива “социални клубове” могат да са частни или държавни, религиозни или светски – с други думи “социалният капитал” на Putman е по-ефективен от духовния. Това е особено вярно за страна като САЩ, където държавните системи за социална помощ са много по-слаби в полза на частни инициативи. Членовете към религиозни клубове могат да извлекат ползи от това, недостижими за тези, които са неспособни (поради членски внос) или нежелаещи да се приъединят към светски частни клубове. В нерелигиозните демокрации хората са членове на една критична социална група за подкрепа, като например здравната система, просто поради факта, че са граждани, което изстрелва социалното здраве до големи висоти.
Високите нива на заболеваемост и неторерантността срещу нерелигиозни, наблюдавани сред повечето американци (Edgell et al., 2006; Gallup, 2008) е друг възможен фактор, който обяснява по-голямата им религиозност. Ако тази неизследвана досега възможност е вярна, то християнското мнозинство допринася за някои социални проблеми, които защитниците на религията сочат като доказателства за негативната социална роля на нетеизма. В повечето западни общества атеистите процъфтяват, защото са много по-многобройни и контролират културните и политическите структури на власттау до степет че да не страдат от сериозна нетолерантност.
Призход и природа на религиозността
Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на проспериращите демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика.
Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, атологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активнос, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008).
Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме ррелигиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно.
Изглежда загубата на религиозност сред богатите западни страни противоречи на голям брой потенциални първични причини за религиозността, като: страх от смъртта и от ада, съчетан с надеждата за вечно по-добро съществуване след смъртта; страх от социален хаос, ако обществото загуби вярата си; необходимост от фигурата на един Свръхбаща или “универсален компаньон”, търсене на смисъла на живота и същестуването на вселената, вродената социална потребност за общност и социална подкрепа, средство за постигане на политическа власт, “Божествен модул” или някакъв вид мозъчна структура или функция, която създава дълбока психологическа необходимост за духовност, състояние на екстаз, често свързвано с религиозните вярвания и практики, прекомерна телеологична тенденция да се виждат структупи, които не съществуват, остатъци от наивното мислене, характерно за детството, в зряла възраст, “ Божествени гени”, при които религиозната вяра предоставя финансови и възпроизводителни предимства на групата и др. (Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dawkins, 2006; Dennett, 2006; Fincher and Thornhill, 2008; Inzlicht et al., 2009; Kelemen and Rosset, 2009). Повечето французи, швеци и японци са изоставили религиозната си вярна спонтанно, въпреки че са изправени пред същата мисъл за смъртта, както и вярващите американци. По същия начин, ако стремежът за социална общност е причина за висока религиозност, тогава западноевропейците и австралийците щяха да продължат да се стичат към църквите. Политическите амбиции не са решаващи, защото публичното изразяване на дълбока религиозност в редица нерелигизни европейски общества се е превърнало в електорален негатив. Скептичното френско население не е нито генетично нито неврологично по-различно от религиозното такова, така че фактори, които предполагат селективно въздействие, като когнитивизъм или наивно мислене, не са решаващи и доминиращи. Няма причина да мислим, че мозъците на французите и канадците са по-различни от тези на американците. На нивото, на което всеки един от тези фактори оперира, очевидно тяхното действие е ограничено само в границите на социално патологичните общества с фисфункционални социално-икономически условия, които благоприятстват масовата религиозност.
Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масовата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност. Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма.
Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация.
Заключение
От перспективата на проведеното изследване личи, че социално-икономически дисфункционално и необичайно религиозно общество, като това на САЩ, съществува; нарастването на просперитета на богатите демокрации доведе до спад в масовата религиозност в полза на светските ценности. Също така е научно коректно да се заключи, че САЩ са анормален лидер не само по високите си нива на религиозност, но и по високата си степен на социална увреденост. Ако религиозна Америка не беше по-дисфункционална от повечето нерелигиозни западни демокрации, тогава би било трудно да се даде обяснение за различията в нивата на масова религиозност.
Широкомащабното сравнение на социално-икономическите условия в повечето проспериращи демокрации, направено в това изследване, показва, че те условията варират в широки граници сред различните държави, и САЩ са най-дисфункционалната и социално увредена просперираща демокрация. Възможните причини за това, като например етническа хетерогенност, имиграция, патологични медии, религиозност-секуларизъм, са анализирани и представени на широката общественост. От всички тези фактори, САЩ се отличават значително само по високите си нива на религиозност, което е в силна статистическа корелация с враждебните и несигурни социално-икономически условия в средата сред развитите демокрации. Въпреки своите дефекти, нерелигиозните западни нации порявяват по-добри общи вътрешни условия, като някои западноевропейски страни се радват на най-добрите условия. Тези резултати оборват морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза, в т.ч и тезата, широко поддържана в САЩ, че демокрацията може да съчетава неконтролирана икономика и високи нива на религиозност и църковна благотворителност, за да достигне социално-икономически успех. Консервативната религиозна идеология е един от факторите, причиняващ социална дисфункция, отчасти защото е против ограничаване на нерегулирания капитализъм чрез по-ефективната държавна социална система, и против прилагането на прагматични социални политики, които са се доказали като много по-ефективни при създаването на социална сигурност и добри социално-икономически условия, които като вторичен ефект водят до намаляване на масовата религиозност в страните, в които се прилагат. И двете хипотези – социално-икономическата хипотеза за сигурността и секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, залегнали в западните демокрации, са доказани. За да се оборят тези доказателства, продължава да е необходимо прилагането на задълбочено проучване и доказателства, които да докажат, че нерелигиозните демокрации не притежават по-добри социално-икономически показатели и условия от религиозните нации, както предлага Paul през 2005.
Масовият, бърз и доброволен спад в религиозността, породен от благоприятните социално-икономически условия в развитите демокрации, даде критична информация, нужна за по.доброто разбиране на някои от основните въпроси около психологията и еволюцията на масовата религиозност. Тя не е толкова универсална, както други човешки атрибути, тъй като е обект на много по-лесно отхвърляне в контекста на сигурна среда, отколкото са рета и материализмът, чиито неврологични основи са много по-силно и дълбоко генетично заложени. Следователно всички хипотези, че религиозността е нормално, дълбоко заложено човешко умствено състояние, което трудно може да се измени, са недоказуеми. Всъщност, масовата религиозност е повърхностен психологически отговор на мозъка към несъвършенства в средата и съществуващи патологии, който е ориентиран към търсене на помощ и подкрепа от свръхестествени същества, които да облекчат стреса и безпокойствието, породени от тези соцални дисфункции и по-специално от икономическата среда. Други потенциални причини за високата религиозност, като страх от смъртта и генетика, са вторични фактори, които оперират ефективно и самодостатъчно, само в рамките на дефектна до определени нива социално-икономическа среда. Масовата нерелигиозност от своя страна е доминиращ повърхностен психологически отговор на социално-икономическа среда, която е достатъчно социално сигурна. Колкото по-масово е отхвърлянето на религиозната чувствителност, толкова по-решително е отричането на теориите за съзиданието, които се основават на вяра в свръхестествено същество Творец.
Ограничена до обяснението да дългосрочните изменения в общественото мнение, свързано с религиозните вярвания и практики и секуларизма, социално-икономическата хипотеза на сигурността не е универсална теория. Тя не се занимава със случайните прояви на свръхестественост, съревнованието между секти и църкви, налагането на нерелигиозност чрез диктатура и комунизъм, поддържането на религиозността сред значително малцинство хора, които се възползват от предложената им в замяна сигурност, единични лични успехи и условия. Тези проблеми, както всички други аспекти от сложния пъзел на религиозност-секуларизъм, се нуждаят от още изследвания. Също така не е ясно, поради липсата на примери, които да дадат нужните данни, дали западните общества, които са развили във висока степен своята нерелигиозност като резултат от социалната сигурност и просперитет, ще се обърнат отново към тардиционните ценности, ако след време социално-икономическите условия се влошат. Ако пордължат да развиват и поддържат порсперитета си, религиозните чувства в западните нации ще са ограничени, но ще се разпространяват успешно в по-бедните общества.
Сега, след като SSS – скалата на успешните общества – е конструирана, би могла да се използва при изследването на други важни социални въпроси.

Редактирано Юли 4, 2016 от nik1

Вход

Различия между руското и вселенското православие

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Doris

vvarbanov

vvarbanov

Posted Images

Напиши мнение

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!