Различия между руското и вселенското православие

[nik1]

Призход и природа на религиозността
Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на проспериращите демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика.

Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, атологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активнос, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008).

Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме ррелигиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно.

Изглежда загубата на религиозност сред богатите западни страни противоречи на голям брой потенциални първични причини за религиозността, като: страх от смъртта и от ада, съчетан с надеждата за вечно по-добро съществуване след смъртта; страх от социален хаос, ако обществото загуби вярата си; необходимост от фигурата на един Свръхбаща или “универсален компаньон”, търсене на смисъла на живота и същестуването на вселената, вродената социална потребност за общност и социална подкрепа, средство за постигане на политическа власт, “Божествен модул” или някакъв вид мозъчна структура или функция, която създава дълбока психологическа необходимост за духовност, състояние на екстаз, често свързвано с религиозните вярвания и практики, прекомерна телеологична тенденция да се виждат структупи, които не съществуват, остатъци от наивното мислене, характерно за детството, в зряла възраст, “ Божествени гени”, при които религиозната вяра предоставя финансови и възпроизводителни предимства на групата и др. (Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dawkins, 2006; Dennett, 2006; Fincher and Thornhill, 2008; Inzlicht et al., 2009; Kelemen and Rosset, 2009). Повечето французи, швеци и японци са изоставили религиозната си вярна спонтанно, въпреки че са изправени пред същата мисъл за смъртта, както и вярващите американци. По същия начин, ако стремежът за социална общност е причина за висока религиозност, тогава западноевропейците и австралийците щяха да продължат да се стичат към църквите. Политическите амбиции не са решаващи, защото публичното изразяване на дълбока религиозност в редица нерелигизни европейски общества се е превърнало в електорален негатив. Скептичното френско население не е нито генетично нито неврологично по-различно от религиозното такова, така че фактори, които предполагат селективно въздействие, като когнитивизъм или наивно мислене, не са решаващи и доминиращи. Няма причина да мислим, че мозъците на французите и канадците са по-различни от тези на американците. На нивото, на което всеки един от тези фактори оперира, очевидно тяхното действие е ограничено само в границите на социално патологичните общества с фисфункционални социално-икономически условия, които благоприятстват масовата религиозност.
Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масовата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност. Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма.
Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация.
Заключение
От перспективата на проведеното изследване личи, че социално-икономически дисфункционално и необичайно религиозно общество, като това на САЩ, съществува; нарастването на просперитета на богатите демокрации доведе до спад в масовата религиозност в полза на светските ценности. Също така е научно коректно да се заключи, че САЩ са анормален лидер не само по високите си нива на религиозност, но и по високата си степен на социална увреденост. Ако религиозна Америка не беше по-дисфункционална от повечето нерелигиозни западни демокрации, тогава би било трудно да се даде обяснение за различията в нивата на масова религиозност.
Широкомащабното сравнение на социално-икономическите условия в повечето проспериращи демокрации, направено в това изследване, показва, че те условията варират в широки граници сред различните държави, и САЩ са най-дисфункционалната и социално увредена просперираща демокрация. Възможните причини за това, като например етническа хетерогенност, имиграция, патологични медии, религиозност-секуларизъм, са анализирани и представени на широката общественост. От всички тези фактори, САЩ се отличават значително само по високите си нива на религиозност, което е в силна статистическа корелация с враждебните и несигурни социално-икономически условия в средата сред развитите демокрации. Въпреки своите дефекти, нерелигиозните западни нации порявяват по-добри общи вътрешни условия, като някои западноевропейски страни се радват на най-добрите условия. Тези резултати оборват морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза, в т.ч и тезата, широко поддържана в САЩ, че демокрацията може да съчетава неконтролирана икономика и високи нива на религиозност и църковна благотворителност, за да достигне социално-икономически успех. Консервативната религиозна идеология е един от факторите, причиняващ социална дисфункция, отчасти защото е против ограничаване на нерегулирания капитализъм чрез по-ефективната държавна социална система, и против прилагането на прагматични социални политики, които са се доказали като много по-ефективни при създаването на социална сигурност и добри социално-икономически условия, които като вторичен ефект водят до намаляване на масовата религиозност в страните, в които се прилагат. И двете хипотези – социално-икономическата хипотеза за сигурността и секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, залегнали в западните демокрации, са доказани. За да се оборят тези доказателства, продължава да е необходимо прилагането на задълбочено проучване и доказателства, които да докажат, че нерелигиозните демокрации не притежават по-добри социално-икономически показатели и условия от религиозните нации, както предлага Paul през 2005.
Масовият, бърз и доброволен спад в религиозността, породен от благоприятните социално-икономически условия в развитите демокрации, даде критична информация, нужна за по.доброто разбиране на някои от основните въпроси около психологията и еволюцията на масовата религиозност. Тя не е толкова универсална, както други човешки атрибути, тъй като е обект на много по-лесно отхвърляне в контекста на сигурна среда, отколкото са рета и материализмът, чиито неврологични основи са много по-силно и дълбоко генетично заложени. Следователно всички хипотези, че религиозността е нормално, дълбоко заложено човешко умствено състояние, което трудно може да се измени, са недоказуеми. Всъщност, масовата религиозност е повърхностен психологически отговор на мозъка към несъвършенства в средата и съществуващи патологии, който е ориентиран към търсене на помощ и подкрепа от свръхестествени същества, които да облекчат стреса и безпокойствието, породени от тези соцални дисфункции и по-специално от икономическата среда. Други потенциални причини за високата религиозност, като страх от смъртта и генетика, са вторични фактори, които оперират ефективно и самодостатъчно, само в рамките на дефектна до определени нива социално-икономическа среда. Масовата нерелигиозност от своя страна е доминиращ повърхностен психологически отговор на социално-икономическа среда, която е достатъчно социално сигурна. Колкото по-масово е отхвърлянето на религиозната чувствителност, толкова по-решително е отричането на теориите за съзиданието, които се основават на вяра в свръхестествено същество Творец.
Ограничена до обяснението да дългосрочните изменения в общественото мнение, свързано с религиозните вярвания и практики и секуларизма, социално-икономическата хипотеза на сигурността не е универсална теория. Тя не се занимава със случайните прояви на свръхестественост, съревнованието между секти и църкви, налагането на нерелигиозност чрез диктатура и комунизъм, поддържането на религиозността сред значително малцинство хора, които се възползват от предложената им в замяна сигурност, единични лични успехи и условия. Тези проблеми, както всички други аспекти от сложния пъзел на религиозност-секуларизъм, се нуждаят от още изследвания. Също така не е ясно, поради липсата на примери, които да дадат нужните данни, дали западните общества, които са развили във висока степен своята нерелигиозност като резултат от социалната сигурност и просперитет, ще се обърнат отново към тардиционните ценности, ако след време социално-икономическите условия се влошат. Ако пордължат да развиват и поддържат порсперитета си, религиозните чувства в западните нации ще са ограничени, но ще се разпространяват успешно в по-бедните общества.
Сега, след като SSS – скалата на успешните общества – е конструирана, би могла да се използва при изследването на други важни социални въпроси.

[Atom]

1 hour ago, Doris said:

От текста се вижда и че са се усетили, че наложеният начин на гласуване е в ущърб на интересите на БПЦ. Трябва ли в името на християнското единство БПЦ да се откаже от българите зад граница?

Защо консенсуса да е в ущърб на интересите на БПЦ? Принципът на консенсуса е приет именно по настояване на малките църкви за да се чува и техния глас. При консенсус БПЦ има равен глас с този на РПЦ, на Вселенската Патриаршия и на всички останали поместни църкви.  Ако Констатнинопол действително може да мобилизира гласовете на всички гръцки църкви и техните епископи, то по принципа на вишегласието ще се чува само тяхната дума и тази на руснаците - те имат най-много епископи, а малките църкви ще са едни статисти.

Що се отнася до отказа от българите зад граница, то БПЦ вече го направи с признаването на Православната църква в Америка. По ирония на съдбата, причината да имаме все още епархии и църкви в САЩ е, че Вселенската патриаршия не признава автокефалността на тази църква. В случая, въпреки че де-юре има признание от БПЦ, нашата църква се прави на ударена и де факто не признава тази автокефалност. Не е случайно, че във всички документи около събора БПЦ говори за  14 поместни църкви, а не за 15 - колкото се водят в диптиха и.  

Въобще прочети внимателно мненията на нашите епископи,  виж проекто-документите, виж  и крайните решения на събора.

Редактирано Юли 4, 2016 от Atom

[Atom]

Случаят с отказа на БПЦ от участие на събора е конюнктурен. По някаква причина руснаците в последния момент решиха, че не искат събора да се провежда. Каква е причината - един господ знае, но това не е съдържанието на документите, които се приемат на събора. Руската страна активно участва в подготовката на тези документи. Общо взето предварително е решено въпроси по които има разминаване между РПЦ и Константинопол да не се разглеждат  (например въпроса с календара). Т.е. документите са колкото позиция на Цариград, толкова позиция и на РПЦ. Разминаване там няма. Нещо повече, РПЦ предварително прие всички проекто-документи на Архирейски Събор - т.е. със или без Всеправославен събор тези документи са и нейно решение, при това  съборно.

Без решението на БПЦ, Грузинската Църква и Антиохия, РПЦ нямаше повод и довод да не участва в събора. БПЦ и помогна безкористно. Тук не става въпрос за агенти на КГБ, шпиони и т.н., а за това което наблюдаваме и тук в този форум - изцяло и сляпо "подкрепяне на Русия", без да се замисли някой за последствията.

Един път БПЦ взе такова грешно решение с признаването на Автокефалията на Църквата в Америка. Тогава също уж беше в полза на Русия. Много бързо се оказа обаче, че решението е вредно за България, за Константинопол, а и за самата Русия.  Положението се спаси от Цариградската Патриаршия. Сега обаче по повод документите и решенията на Събора РПЦ и Цариград нямат разминаване. В случая няма кой да подкрепи БПЦ в позицията и - нито за "еретичните инославни сборища", нито за автономията, нито за диаспората, нито за брака. Топката остава в  Светия Синод и не виждам да имат полезен ход.

 

 

[Du6ko]

Аз като наивен и нразбиращ човечец ще се запитам ? Защо протвно на нашите интереси признахме Автокефалията на Американската православна цьрква ? Да не би СЛУЧАЙНО по сьвети от Гос Депа и Вашингтон ?!?  Дано тази мисьл не се окаже еретична .

[Atom]

Преди 9 минути, Du6ko said:

Аз като наивен и нразбиращ човечец ще се запитам ? Защо протвно на нашите интереси признахме Автокефалията на Американската православна цьрква ? Да не би СЛУЧАЙНО по сьвети от Гос Депа и Вашингтон ?!?  Дано тази мисьл не се окаже еретична .

Автокефалията и е дадена от РПЦ през 1970г.. Освен РПЦ се признава от БПЦ, Грузинската, Полската и Църквата на Чехия и Словакия. Сам си прави извода по чии съвети е призната.
В момента останалите църкви не я признават като автокефална, а като съставна, самоуправляваща се част от РПЦ.

[Capitainofmarine]

Преди 17 часа, Atom said:

Капитане, хайде моля те да не преувеличаваме. Позицията на БПЦ още от преди  40 годи е, че уния с Рим е невъзможна. На събора изобщо не се разглежда, а и никой не е предложил каквато и да е уния. Става въпрос за отношение на православните с инославни християни.

Е е е е ,  не си бил сред организаторите на събора... Общите материали във вестника са прах в очите, сам го знаеш. Това за което не се пише в техните материали ... Нашите си го пишат. ти ми даде линковете. Ако очакваш Фенер да напише /БПЦ не дойде защото това е единствената й възможност да отстои позициите си/ ... Нали трябва да излизат от положение Фенерците, не изпълниха очакванията ... Никой няма да каже точно истината ,още повече Фенерските потърпевши, БПЦ не е exit - напротив беше  , е  и ще  бъде един от стожерите на православието и така от 1000 и кусур години и така до Второто пришествие!

Edit Пропуснах - не е уния с католици а отношение с инославни християни - каква е разликата. Та тя църквата ни е против бракове на ортодокси с инославни. и това не влезе в дневния ред нали?! И от личен опит в това отношение преди 30 години много трудно взех разрешение от дядо владика за църковен брак - едно тескере документи от РПЦ каква е жена ми! Църква е, канон, догма - идва от хиляди години непроменено и така трябва да отиде до края. Хайде де, лека полека еднополови бракове им се иска и на византийците те все са си падали по тънките модерни неща.

 

Преди 17 часа, Atom said:

Много ми е интересно, как смятат в Светия Синод,  че могат да имат отношения с другите от гледна точка на сегашната си концепция.

 

Преди 17 часа, Atom said:

Ако договорът трябваше да се подпише днес, утре или след 10 години, какви трябваше да са позициите на Западно- и Средноевропейския митрополит

а) подписва го и въобще не се замисля за синодални решения, позиции на БПЦ и т.н
б) по никакъв начин не приема  папистите да подписват договора от името на каквато и да е "църква" - думата не трябва да присъства в документа. Стреми се да ги убеди да го подпишат в качеството на представители на "католическото еретично сборище"
в) въобще не се интересува от желанията на българската общност в Рим - с папистите не може да има никакви отношения

Не въвеждай себе си в заблуждение тази концепция не е сегашна  тя е поне на 40 годинида не казвам откак я има самоосъзнатата ни църква. Отношениета ще са същите каквито през последните 40 години а и повече години... каквито са били вчера такива са днес такива ще са утре! Църква е, не е парламент или политици да се ръководят от конюктурата на деня , тука мерника е в хилядолетия.

 Приятелю , с теб е удоволствие да се спори , но подозирам че спориш заради самия спор в случая . Аз едва ли съм на твоята висота!

Преди 17 часа, Atom said:

Между другото още през 2000 година руснаците приеха подобен документ: "Основные принципы отношения Русской Православной Церкви к инославию", където думата църква също присъства по отношение на неправославни

Както сам виждаш мнението на нашия Свети Синод не съвпада с руското - пак ли сме проруски шпиони?

Аз съм български ортодоксален християнин / това го казвам много сериозно/ и ще се цитирам от по- горе което е истина...

Преди 17 часа, Capitainofmarine said:

Иначе си твърдо оставам на моята вяра, малка като просено зърно, колкото иска от нас Исус , вярвам, че Светия ни Синод постъпи правилно и че времето ще го покаже!

Атоме за мен е удоволствие дискусия с теб !

Редактирано Юли 4, 2016 от Capitainofmarine

[Doris]

Преди 2 часа, Atom said:

Защо консенсуса да е в ущърб на интересите на БПЦ? Принципът на консенсуса е приет именно по настояване на малките църкви за да се чува и техния глас. При консенсус БПЦ има равен глас с този на РПЦ, на Вселенската Патриаршия и на всички останали поместни църкви.  Ако Констатнинопол действително може да мобилизира гласовете на всички гръцки църкви и техните епископи, то по принципа на вишегласието ще се чува само тяхната дума и тази на руснаците - те имат най-много епископи, а малките църкви ще са едни статисти.

Що се отнася до отказа от българите зад граница, то БПЦ вече го направи с признаването на Православната църква в Америка. По ирония на съдбата, причината да имаме все още епархии и църкви в САЩ е, че Вселенската патриаршия не признава автокефалността на тази църква. В случая, въпреки че де-юре има признание от БПЦ, нашата църква се прави на ударена и де факто не признава тази автокефалност. Не е случайно, че във всички документи около събора БПЦ говори за  14 поместни църкви, а не за 15 - колкото се водят в диптиха и.  

Въобще прочети внимателно мненията на нашите епископи,  виж проекто-документите, виж  и крайните решения на събора.

Можем само да гадаем защо БПЦ се е отказала от консенсусния принцип, след като веднъж се е съгласила.В църковната дипломация много неща остават недоизказани. Консенсус означава компромис. Видяхме в София, че Вартоломей иска големи отстъпки. Може би е намерила силен съюзник (РПЦ) , с чиято помощ да не и се налага да прави компромиси. Факт е обаче, че първи поискаха отлагане на събора и че твърдят, че го правят заради свои противоречия с Вселенската патриаршия.

За Америка има една българска православна епархия и тя съществува независимо от Американската православна църква. Твърдиш, че било благодарение на Вартоломей. Не съм много наясно какво става зад океана, но като гледам какво се случи близо до нас, в Одрин, много се съмнявам да е така. Нека да не даваме оценки, кой бил сляп и кой прогледнал и къде църквата грешала, а просто да видим какво се случва , пък всеки да си прави изводите според това на какво държи.
 

Редактирано Юли 4, 2016 от Doris

[Capitainofmarine]

Преди 1 час, Atom said:

Случаят с отказа на БПЦ от участие на събора е конюнктурен. По някаква причина руснаците в последния момент решиха, че не искат събора да се провежда. Каква е причината - един господ знае, но това не е съдържанието на документите, които се приемат на събора. Руската страна активно участва в подготовката на тези документи. Общо взето предварително е решено въпроси по които има разминаване между РПЦ и Константинопол да не се разглеждат  (например въпроса с календара). Т.е. документите са колкото позиция на Цариград, толкова позиция и на РПЦ. Разминаване там няма. Нещо повече, РПЦ предварително прие всички проекто-документи на Архирейски Събор - т.е. със или без Всеправославен събор тези документи са и нейно решение, при това  съборно.

Без решението на БПЦ, Грузинската Църква и Антиохия, РПЦ нямаше повод и довод да не участва в събора. БПЦ и помогна безкористно. Тук не става въпрос за агенти на КГБ, шпиони и т.н., а за това което наблюдаваме и тук в този форум - изцяло и сляпо "подкрепяне на Русия", без да се замисли някой за последствията.

Един път БПЦ взе такова грешно решение с признаването на Автокефалията на Църквата в Америка. Тогава също уж беше в полза на Русия. Много бързо се оказа обаче, че решението е вредно за България, за Константинопол, а и за самата Русия.  Положението се спаси от Цариградската Патриаршия. Сега обаче по повод документите и решенията на Събора РПЦ и Цариград нямат разминаване. В случая няма кой да подкрепи БПЦ в позицията и - нито за "еретичните инославни сборища", нито за автономията, нито за диаспората, нито за брака. Топката остава в  Светия Синод и не виждам да имат полезен ход.

 

Атом,ти си изключително интелигентен човек, аз съм простодушен и право ще питам.

Защо ги пишеш и твърдиш тези неверни неща.

[Atom]

Преди 40 минути, Capitainofmarine said:

Атом,ти си изключително интелигентен човек, аз съм простодушен и право ще питам.

Защо ги пишеш и твърдиш тези неверни неща.

Кое не е вярно, че РПЦ и Цариград нямат разминаване? Ами виж сайта на РПЦ - отношение към инославните, отношение към смесените бракове, отношение към диаспората. Дай да видим къде се разминават. Съборът до голяма степен се прави точно заради тези две църкви. Всички теми по които имат разминаване не се разглеждат. БПЦ, а и ред други църкви например настояваха да се гледа въпроса за календара - ефект нулев. Щом двете големи нямат общо мнение, няма как да се разисква.

Ето ти например официалното становище на РПЦ за смесените бракове.

Цитирай

В соответствии с древними каноническими предписаниями, Церковь и сегодня не освящает венчанием браки, заключенные между православными и нехристианами, одновременно признавая таковые в качестве законных и не считая пребывающих в них находящимися в блудном сожительстве. Исходя из соображений пастырской икономии, Русская Православная Церковь как в прошлом, так и сегодня находит возможным совершение браков православных христиан с католиками, членами Древних Восточных Церквей и протестантами, исповедующими веру в Триединого Бога, при условии благословения брака в Православной Церкви и воспитания детей в православной вере. Такой же практики на протяжении последних столетий придерживаются в большинстве Православных Церквей.

Ето и решението на събора. По настояване на грузинската, българската и някои други църкви (още в подготовката на документите), все пак изрично е записано, че бракът между правослани и инославни е забранен. Въпреки това обаче за да се угоди на на руснаците и вселенската патриаршия се оставя  вратичка, поради " церковной икономии". Обърни внимание, че бракът с нехристияни "категорически запрещается", докато с християните "категоричността" липсва.

Цитирай

 

В отношении смешанных браков православных с инославными или нехристианами было принято решение:

1. Брак православных с инославными запрещается по канонической акривии (72-е правило Пято-шестого Трулльского Собора).
2. Священный Синод каждой автокефальной Православной Церкви должен подходить к возможности применения церковной икономии относительно препятствий к браку в соответствии с принципами церковных канонов, в духе пастырской рассудительности, служа спасению человека.
3. Брак между православными и нехристианами категорически запрещается по канонической акривии.

 

1.  

Редактирано Юли 4, 2016 от Atom

[Atom]

Преди 1 час, Doris said:

За Америка има една българска православна епархия и тя съществува независимо от Американската православна църква. Твърдиш, че било благодарение на Вартоломей.

Дорис, автокефалността, освен всичко друго означава, че нито една друга църква няма право да строи храмове и да развива дейност на нейната територия. За епископи на чужда територия пък е абсурд да се говори. Например днес са строителството на църква в САЩ ще искаш разрешение само от властите. Църковният живот може да е организиран както е угодно на БПЦ и т.н. Ако искаш да отвориш българска църква в Гърция, Русия, Полша или Кипър обаче, освен от властите се иска разрешение и от местната църква. И ако ти дадат, ще ти дадат разрешение само за един или максимум два храма.

В случая БПЦ уж признава Американската православна църква, а в същото време има епархия там. И да, българската православна епархия в Америка съществува благодарение на факта, че Вартоломей и останалите не признават автокефалията на АПЦ. Ако признанието е истинско, това би било невъзможно. 

Нашите владици се притесняват точно от това - да не би да се пръкнат автокефални църкви на Германия или Франция например. При консенсусно решение това би било невъзможно. Не е ясно какво би се случила при гласуване с вишегласие.  Според мен РПЦ и ЦП ще се разберат някак, а останалите ще гледат. За Американската Църква обаче никой няма да пита БПЦ. Тя вече е признала нейната автокефалност и това признание няма как да се оттегли.

Редактирано Юли 4, 2016 от Atom

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

Нашите владици се притесняват точно от това - да не би да се пръкнат автокефални църкви на Германия или Франция например.

 

Преди 4 часа, Atom said:

По някаква причина руснаците в последния момент решиха, че не искат събора да се провежда. Каква е причината - един господ знае, но това не е съдържанието на документите, които се приемат на събора.

Никой от опонентите на Атом, не разви/разгледа този въпрос..

Четох завчера , че Украйна, по точно - Украинския парламент е изпратил официално  писмо (не разбрах кога, и към кого е било адресирано писмото) с желанието за признаване на независимостта на УПЦ. РПЦ в тази връзка се беше изказала против това, с аргумента че в Украйна "църквата е отделена от държавата" /без да заставам на чиято и да е страна - аз лично приемам този аргумент/. Не разбрах за коя УПЦ е ставаше дума в публикацията. Забележка: В Украйна има няколко православни църкви; единствената призната доколкото знам е тази УПЦ, която е част от Московския Патриархат.

-------

Извън всеки контекст - ще бъде жалко, ако БПЦ си сверява единствено часовника според мнението на  РПЦ.

 

 

[Б. Киров]

Преди 6 часа, nik1 said:

 

Поздравления за добре свършената работа по превода и за стойностния текст, който предлагаш в защита на идеята си. Да, след като прочетох текста, вече съм на по-различна позиция.

Все пак, авторът изследва най-вече корелацията “религия-просперитет” от гледната си точка на заинтересовано лице в качеството му на американски гражданин. Акцентът е сложен върху разделянето на държавата от църквата и по-малката намеса на втората в живота на хората;  изследванията му за връзката между качество на живот и религия е впечатляващо широкообхватно и убедително. Заключението му обаче, че религиите не са генетично заложено човешко качество, каквото например е речта и желанието за материално притежание, според мен не е безспорно доказано от него, още повече, че самият автор няма емпирични изследвания в тази област, а само логическо предположение върху косвени доказателство. Като контра аргумент на прима виста мога да изтъкна органичната връзка между възникването на изкуството и религията, и тяхното взаимно проникване и общ корен. Има редица изследвания в тази област, които могат да бъдат цитирани, на пръв прочит се сещам за теорията на Юнг за архетиповете. В някои области – театъра, например – генезисът на изкуството е добре проучен и връзката му с религията е очевидна, като първоизточника е религията. Подобна е връзката и с изобразителното изкуство. Има две неща, които едно чисто рационално мислене, чийто върховен израз е изкуствения интелект (компютър или друг) не могат никога да постигнат – създаването на изкуство и религия. Причината е една – и в двете има човешка емоция. Абсолютното потискане на емоционалната сфера в човешката психика за сметка на интелекта и рациото също са патология, както всички крайности.

Тук уточнявам за протокола, че лично съм атеист, интересуващ се от практиките на будизма, но от гледна точка техниките му за лично съвършенство на психиката.

[nik1]

Фактът, че толкова хора по цял свят се отказват от религиозността през последните 50-100 години години, едва ли се дължи на загуба(?) на емоционалност(?) при тях. Освен това,  феноменът е културно и социално контекстен, но не генетичен или биологичен

Религиозността е проява на емоции и емоционалност , да, само че смятам, че първопричната за всяка положителна религиозна емоция е свързана с преодоляването на страха , тревожност, несигурността * (това е акцентът в публикацията). Остава въпросът - доколко и дали тези негативни емоции, се преодоляват чрез механизмите предложени в тази публикация?

Може би се изпуска нещо друго в тази публикация - ролята на познанието и науката като средства за намаляване на тревожността и стреса, т.е.  ролята на науката и познанието за изграждане на познаваеми и повтаряеми модели. Обратно, смятам  при липса на научни методи и познание-хората пак биха изграждали повтаряеми модели- само че биха били мета-физични.

/Високата религиозност в САЩ, корелира със едно културно измерение, от своя страна то е в корелация,и причинно-следствени връзки с част от патологиите - в същия блог има една публикация/

 

 

Редактирано Юли 4, 2016 от nik1

[Capitainofmarine]

 

Преди 4 часа, Atom said:

В случая БПЦ уж признава Американската православна църква, а в същото време има епархия там. И да, българската православна епархия в Америка съществува благодарение на факта, че Вартоломей и останалите не признават автокефалията на АПЦ. Ако признанието е истинско, това би било невъзможно. 

Понеже Атом ги говори едни политпропагандистки политкоретни вуслуга на Фенер реших да пейстна Уикипедията!

  Православната църква в Америка (на английски: The Orthodox Church in America, TOCA) е автокефална поместна православна църква със седалище в Сайосет (Syosset), окръг Насау, щ. Ню Йорк, САЩ.

Статут

Бивша автономна църква към Руската православна църква, тя получава статут на автокефална църква през 1970 г. Българската православна църква признава Американската православна църква като автокефална.

Този статут досега не е признат от част от каноничните църкви, сред тях и Цариградската патриаршия. юридическото наименование на църквата е Православна църква в Америка В български и руски текстове Православната църква в Америка може да се срещне неофициално и като Американска православна църква по подобие на останалите автокефални църкви в Източна Европа.

А ето какво пише Уикипедията за българската епархия зад граница.

задграничната епархия на Българска православна църква в САЩ, Канада и Австралия е наричана Българска епархия в Северна и Южна Америка и Австралия. След Втората световна война и идването на власт в България на комунистическо правителство, църковната организация зад граница е разрушена и взаимоотношенията на българското паство зад граница и Светия синод в София се влошават драстично. Стига се до там българския митрополит Андрей Нюйоркски да се наложи да иска в края на 50-те години присъединяване на епархията към Правослваната църква на Америка, но опитът е неуспешен.

През 1964 г., митрополит Андрей моли отново Светия Синод на Българската православна църква за възвръщането на епархията към диоцеза на БПЦ. С възстановяването на епархията в лоното на БПЦ, се разгарят спорове в самата епархия довели до откъсването на група от епархията водена от архимандрит Кирил (Йончев) и присъединяването и към Руската православна църква зад граница (ЗРПЦ) като Българска епархия в изгнание. ЗРПЦ го посвещава посвещава в епископски сан. Задграничната руска православна църква (Руска православна задгранична църква, на руски: Русская православная церковь заграницей (РПЦЗ), на английски: Russian Orthodox Church Outside of Russia (ROCOR)) е автономна православна екзархия под юрисдикцията на Руската православна църква.

 Извода : Американската автокефална православна църква няма нищо общо  с задграничната епархия на БПЦ. Признаването на автокефалноста на Руската задгранична църква не означава отказ от главенство на БПЦ над задграничната ни епархия.

Принадлежноста на епархията към определена автокефална църква се решава не от някой си там Вартоломей пък бил той в качество на вселенски патриарх а от миряните към храмовете в храмовете на епархията , събора на епархията и тяхното волеизявление се осъществява от епархийското наместничество и главата му /епископа/ митрополита.

Твърденията на Атом за проруска политика на Светия Синод на БПЦ са политкоректна политическа пропаганда в услуга на Фенер.

Атом е втория авторитет убит от политкоректноста. Ден на траур! Днес повече няма да участвамв дискусии.

С това моето участие по тази тема приключи!

 

[Б. Киров]

Преди 37 минути, nik1 said:

Фактът, че толкова хора по цял свят се отказват от религиозността през последните 50-100 години години, едва ли се дължи на загуба(?) на емоционалност(?) при тях. Освен това,  феноменът е културно и социално контекстен, но не генетичен или биологичен

Религиозността е проява на емоции и емоционалност , да, само че смятам, че първопричната за всяка положителна религиозна емоция е свързана с преодоляването на страха , тревожност, несигурността * (това е акцентът в публикацията). Остава въпросът - доколко и дали тези негативни емоции, се преодоляват чрез механизмите предложени в тази публикация?

Може би се изпуска нещо друго в тази публикация - ролята на познанието и науката като средства за намаляване на тревожността и стреса, т.е.  ролята на науката и познанието за изграждане на познаваеми и повтаряеми модели. Обратно, смятам  при липса на научни методи и познание-хората пак биха изграждали повтаряеми модели- само че биха били мета-физични.

/Високата религиозност в САЩ, корелира със едно културно измерение, от своя страна то е в корелация,и причинно-следствени връзки с част от патологиите - в същия блог има една публикация/

 

 

Въпросът  за корелация между емоционалност-религия-изкуство е много комплексен. Според мен, без да мога сега да цитирам конкретни автори и изследвания в тази връзка (а има много и интересни), отливът от религиите в западния свят като цяло оставя една огромна празнина в емоционалната сфера, в която се настанява с пълна сила т.н. “масово изкуство” – госпелът е ярка илюстрация за тази връзка, също масово посещаваните концерти на всякакви музикални групи, понякога наподобяващи големи религиозни екзалтирани събори от миналото, фетишизирането и идолизирането на рок, поп и всякакъв род звезди, киното като индустрия и “втора реалност”, масовите спортни прояви и зрелища, всичко това се настанява на мястото на религиозните вярвания и екзалтации от миналите столетия. Същевременно църквата, особено протестантската, все по-плътно използва средствата на масовата култура – да присъстваш на масова проповед на звезда-проповедник е грандиозно шоу и изживяване, не само за вярващите. Тази връзка, процесът на взаимодействие и трансформирането на архетипните религиозни нагласи, тяхната сублимация в масовата западна култура е много интересна и заслужава отделна тема. Науката също е начин за намаляване на тревожността, но тя не е "масова стока", а повече бутикова такава за интелектуални елити; широката маса хора винаги ще има необходимост от положителни колективни обединяващи емоции и преживявания. Ако не религиозни, някакви други.

[Capitainofmarine]

On 3.07.2016 г. at 22:16, nik1 said:

Това е абсурд, Капитане 

Спасени ще бъдат само тези, които са повярвали в Него, не всички хора (както ти твърдиш)

Ники поредното неверно твърдение, днес вече политкоректноста взе един труп, сега ще ти напиша нещо от библията и после ще ти напиша къде да четеш.

В отговор Исус им каза: Грешите, защото не познавате нито Писанието, нито силата на Бога,

 

чети Матей 22 стих 29;30;31;32;36;37;38;39;40 - касае възкресението след смъртта и какво Бог иска от нас - неговата първа и втора заповед.

чети първо писмо до коринтяни 15 стих 40; 42;44;45;49;50;51;52;53;54 - касае възкресението естеството му и как и живи и мъртви ще го получат.

чети първо писмо до коринтяни 15 стих 20;21;22 стих 23 кои ще бъдат възкресени

чети Йоан 5 стих 28-29 възкръснат всички и добри и лоши

чети Деяния на Апостолите 17 стих 31 бог е обещал да възкреси всички

чети откровението на Йоан 20 стих 4;5; 6 - хилядата години след възкресението на възможност за приемане на християнството 

чети откровението на Йоан 20 стих 14 след хилядата години умират тези които не са приели с душата си християнството

Накратко Бог иска от нас Боголюбие и служение като първа заповед , като втора иска човеколюбие, Понеже Бог е човеколюбив и ние сме негови деца по образ и подобие чрез смъртта на сина си Исус той дава на всички надежда за спасение за живот - Възкресение след смърта. Ще бъдат възкресени всички по Божие обещание и ще им се даде възможност да последват Божието слово, това ще трае 1000 години после даже сатаната ще бъде пуснат от затвора и той ще събере неповярвалите на война срещу Бог и тогава Бог ще осъди невярващите още да умрат и след това ще унищожи смърта и сатаната.

Така че : не зная как е при другите християни / те са в разкол с нас ортодоксалните, не можем да общуваме духовно, ако някой не повярва да отвори библията и да чете - това е една от причините /библейска / БПЦ да има собствена канонична позиция и да не се съгласява с Вартоломей / но при нас ортодоксалните християни не може да има страх от смърта - ние знаем че Бог ще ни възкреси в нетленност и 1000 години ще царува с нас и над нас и след това ако ние сме  верни християни ще получим вечен живот.

Твърдението ти за страхови паталогии и психологии и страх насаждан от ортодоксалното християнство и сред ортодоксалнто християнство е невярно.

Приключих окончателно!

Edit: Аз не съм твърдял че всички ще бъдат спасени - твърдях и твърдя че всички ще получат шанс на спасение като посочих в поста си тогава кои са изключенията.

 

Редактирано Юли 4, 2016 от Capitainofmarine

[Incorrectus]

On 3.07.2016 г. at 19:07, Capitainofmarine said:

Кое ви дава право да съдите църквата ни?!  Съдете вашата! Нека вземе камък и хвърли този който е безгрешен! / последното по памет/

 

1 hour ago, Capitainofmarine said:

 Твърденията на Атом за проруска политика на Светия Синод на БПЦ са политкоректна политическа пропаганда в услуга на Фенер.

Атом е втория авторитет убит от политкоректноста. Ден на траур! Днес повече няма да участвамв дискусии.

Напротив. Аз например не бих се унизил да елементаризирам толкова разговора с изключително политически препратки. Споменаха се такива, но толкова. Предполагам и той съзнателно не го прави. Не залагай толкова много на чистото политическо минало и настояще на светите старци от Синода, начело с патриарха, не го прави.

Фенер, та Фенер. БПЦ се отлъчи от всеправославното единство. Защо съдиш църквата на хората, съди своята си църква.

Последното ти мнение, в отговор на nik1, е напълно неуместно в тази тема. Цитатите от Матей, Йоан и т.н. нямат никаква познавателна стойност, а имат единствено културно историческа стойност. По този въпрос сме се разговаряли надълго и широко в други теми на раздела Теология, но в тази тема не е подходящо.

[Stefan Iv]

По темата за събора мнението на  идола на либералната компания- Велислава Дърева. Интересно е че обяснява по-подробно какво точно искаше да же Капитана. 

 

[Atom]

Преди 3 часа, Capitainofmarine said:

Принадлежноста на епархията към определена автокефална църква се решава не от някой си там Вартоломей пък бил той в качество на вселенски патриарх а от миряните към храмовете в храмовете на епархията , събора на епархията и тяхното волеизявление се осъществява от епархийското наместничество и главата му /епископа/ митрополита.

Капитане, виждам, че викаш (пишеш с потъмнен шрифт), ако съм те обидил с нещо извинявай. Къде обаче  бъркаш?

Всяка една поМЕСТНА църква има определена територия. Ако църквата е афтокефална, то тази територия е строго отделена за нея и няма как там да се намесват други църкви. Затова например никой не признава украинската и македонската църкви. Църквата в Абхазия през 2009 се отдели от Грузинската и подаде молба за приобщаване към руската  - не беше приета. Няма вариант например руснаците по Черноморието, дори и да станат половин милион да се съберат в епархия под шапката на някой каноничен задграничен руски епископ. Всичко това може да стане само ако поместната църква на съответната територия даде своето разрешение. Какво сложно има тук?

Ако миряните решаваха, какъв е проблема в Украйна да са признати всички видове църкви, епископи и енории, а  защо не и българска. Или ние да се втурнем да откриваме български енории в Макодония под шапката на някакъв нов задграничен епископ. А защо пък да не се основе румънска енория във Видинско - мислиш ли, че няма да намерят миряни които да поискат това.

Сега за събора. В Цариград искат от там да командват диаспората. Това обаче няма как да стане - противници има много, а РПЦ е твърдо против. По интересно е, че по отношение на териториалния принцип Цариград няма  разминаване с Русия:
 

Цитирай

 

Повсеместното признаване на необходимостта от надмогване на етническия принцип като абсолютен критерий за организирането на Православната диаспора и на пастирското служение на етноса в рамките на църковното единство [Вселенска патриаршия Александрийска патриаршия, Антиохийска патриаршия, Руска патриаршия и Гръцка архиепископия] не се съвместява с предложението за административна зависимост на етническите диаспори от съответните национални Автокефални църкви [Румънска патриаршия]."

Източник: ВСЕПРАВОСЛАВЕН СЪБОР 2016 (СТАНОВИЩА). ПРАВОСЛАВНАТА ДИАСПОРА И АВТОНОМИЯТА

 

Какво означава надмогване на етническия принцип - именно териториален. Т.е. гърците и Русия искат връзката с етноса да остане само пастирското служение, а административно църквата да не е на етнически, а на териториален принцип, докато румънците са за административна зависимост на етническите диаспори от съответните национални Автокефални църкви.

Интересното в случая е, че румънците са защитили позицията си в предсъборното обсъждане. Официално БПЦ не са направили нищо по въпроса. Неофициално отделни български владици протестират срещу мераците на Вартоломей (които и без това няма как да станат), но дума не обелват за Цариградско-Московската завера. която е много по-опасна. Добре, че са румънците.

п.п. "изследователски изложения по темата за Православната диаспора изпратиха: а) Вселенската патриаршия; б) Александрийската патриаршия; в) Антиохийската патриаршия; г) Руската патриаршия; д) Румънската патриаршия; е) Еладската църква и ж) Църквата на Полша".

Редактирано Юли 4, 2016 от Atom

[Б. Киров]

Темата е “Различия между руското и вселенското православие”, но спорът се измести и фокусира върху БПЦ, та се стигна чак до либерализма, либертарианството, религиите въобще и изкуството. Изчетох сега внимателно всички постове на спорещите (предимно Атом и Капитана) и имам само един въпрос (като по неинформиран и от двамата) към тях пък и към всички: Защо РПЦ отказа да отиде на Събора? Това е и основният въпрос в темата на Алвата за различията между руското и вселенското православие, всичко останало е изместване.  

Атом в предишни постове е дал следният отговор:

“По някаква причина руснаците в последния момент решиха, че не искат събора да се провежда. Каква е причината - един господ знае, но това не е съдържанието на документите, които се приемат на събора. Руската страна активно участва в подготовката на тези документи. Общо взето предварително е решено въпроси по които има разминаване между РПЦ и Константинопол да не се разглеждат  (например въпроса с календара). Т.е. документите са колкото позиция на Цариград, толкова позиция и на РПЦ. Разминаване там няма. Нещо повече, РПЦ предварително прие всички проекто-документи на Архирейски Събор - т.е. със или без Всеправославен събор тези документи са и нейно решение, при това  съборно. Руснаците нямат проблем . Те се оттеглиха от събора с мотива, че на него не присъстват всички. Т.е. извинението им е абсолютно християнско и съборно - "ние сме за истинска пълна съборност, а на събора няма да присъстват всички". Няма проблем и да приемат решенията му (и ще ги приемат) и да продължат напред.”

 

Според така написаното, РПЦ няма проблеми да приеме решенията на Събора, и ще ги приеме, но си е намерила повод (другите неучаствали ПЦ) да не участва в него. Значи излиза, че не решенията са причината, а самото й участие е нежелано от нея сега. Защо? И защо точно сега, какво ще промени времето, след като тя “няма проблем да приеме решенията му” (според Атом, на Събора)? Никой от участниците в дискусията не изказа дори предположение за отговор на този въпрос.

Редактирано Юли 5, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Въпросът  за корелация между емоционалност-религия-изкуство е много комплексен. Според мен, без да мога сега да цитирам конкретни автори и изследвания в тази връзка (а има много и интересни), отливът от религиите в западния свят като цяло оставя една огромна празнина в емоционалната сфера, в която се настанява с пълна сила т.н. “масово изкуство” – госпелът е ярка илюстрация за тази връзка, също масово посещаваните концерти на всякакви музикални групи, понякога наподобяващи големи религиозни екзалтирани събори от миналото, фетишизирането и идолизирането на рок, поп и всякакъв род звезди, киното като индустрия и “втора реалност”, масовите спортни прояви и зрелища, всичко това се настанява на мястото на религиозните вярвания и екзалтации от миналите столетия. Същевременно църквата, особено протестантската, все по-плътно използва средствата на масовата култура – да присъстваш на масова проповед на звезда-проповедник е грандиозно шоу и изживяване, не само за вярващите. Тази връзка, процесът на взаимодействие и трансформирането на архетипните религиозни нагласи, тяхната сублимация в масовата западна култура е много интересна и заслужава отделна тема. Науката също е начин за намаляване на тревожността, но тя не е "масова стока", а повече бутикова такава за интелектуални елити; широката маса хора винаги ще има необходимост от положителни колективни обединяващи емоции и преживявания. Ако не религиозни, някакви други.

 

С една забележка: Науката е сведена до масовия човек, който изучава естествознание, физика, химия, биология, математика в училището си.

Всъщност с две забележки:В исторически аспект науката и национализмът се явяват един вид  заместители на религията, Националистичните "емоции" и "преживявания" са колективни такива

 

 

Редактирано Юли 5, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Приемам, така е.

[Б. Киров]

Преди 30 минути, nik1 said:

В исторически аспект науката и национализмът се явяват един вид  заместители на религията, Националистичните "емоции" и "преживявания" са колективни такива

Е, за това можем да отворим нова дискусия, макар че може би не е за тази тема. Веднага се сещам за силната връзка между католическа религия и национализъм във Франкова Испания, Португалия на Салазар, дори и хитлеристите наблягат на религията, както и Мусолини, и се обвързват с нея, макар че в един момент започват да я подменят с някаква тяхна окултна каша, заменяща традиционната религия (Орденът СС е и окултно-религиозна организация), след което изпращат традиционните свещеници в концлагери. Национализмите винаги се нуждаят от опората на религии, поне така ми се струва, те не воюват срещу религиите, а търсят интегрирането си с тях. Лично мнение, изказано малко прибързано може би, може и да бъде оспорвано.

Контрапункт - обединението на Италия от Гарибалди става под републиканско знаме, но пък довежда на власт непоклатимо краля, отново тържествува католицизма. Левски е свещеник, но ратува за чиста и свята Република.

Редактирано Юли 5, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Капиане, откъде и защо "изкопаваш" тези определения за опонентите си?

Защо си мислиш, че си единственият религиозен християнин или че твоето виждане е единствено меродавно?

(имам религиозни приятели и приятелки)

Възгледът в протестнатството за спасението е точно такъв, за каквтво пишeм аз i kall (може да го прочетеш в pravoslaveieto.com)

"Истинската вяра в Христа е несравнимо богатство, което носи със себе си пълно спасение и избавя човека от всяко зло, както говори Христос в Последната глава на Евангелието от Марка "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк.16:16). Исая предвкусва това съкровище и пророкува за него в десета глава: "Господ изпраща малкото и всепоглъщащо слово на земята и земята ще изобилствува от праведност" [сравни с "Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда" Ис. 10:22, бел.ред.]. Сякаш ни казва: "Вярата, която представлява леко и съвершено изпълнение на закона, изпълва сърцата на вярващите с такава велика праведност, че те не ще се нуждаят повече от нищо за да станат праведни". Така говори Павел в Посланието до Римляните: "понеже със сърце се вярва за оправдаване" [на руски "Потому что сердцем веруют к праведности", Рим. 10:10], а с уста се изповядва за спасение".

Ако искате да запитате как е възможно това, че само вярата оправдава и ни предлага такова множество велики блага, без дела, и при това много дела, церемонии и правила, предписани за нас в Библията, ще отговоря: помнете преди всичко какво беше казано, а именно, че само вярата, без дела, оправдава, освобождава и спасява" (3, с.28)" [Текстът на Лутер на руски ез.: "О свободе христианина"].

 

 

 

[nik1]

Преди 7 минути, Б. Киров said:

Е, за това можем да отворим нова дискусия, макар че може би не е за тази тема. Веднага се сещам за силната връзка между католическа религия и национализъм във Франкова Испания, Португалия на Салазар, дори и хитлеристите наблягат на религията, както и Мусолини, и се обвързват с нея, макар че в един момент започват да я подменят с някаква тяхна окултна каша, заменяща традиционната религия (Орденът СС е и окултно-религиозна организация), след което изпращат традиционните свещеници в концлагери. Национализмите винаги се нуждаят от опората на религии, поне така ми се струва, те не воюват срещу религиите, а търсят интегрирането си с тях. Лично мнение, изказано малко прибързано може би, може и да бъде оспорвано.

Нуждаят се, но изглежда повече нещата клонят към фетишизиране (?).  Ако си добър православен грък (респективно българин), как аджеба ще мразиш или воюваш с братята ти православни българи (репсективно гърци)?

Ще се опитам да илюстрирам:

Цитирай

Тази война беше много жестока. Ние изгорихме всички изоставени от българите села. Те опожаряват гръцките села, а ние - българските. Те колят, но и ние колем, и всички от тази нечестна нация, които попаднаха в ръцете ни, опитаха манлихерката. От 1200 затворени от нас в Нигрита, не останаха повече от 41 в тъмниците и навсякъде, гдето минахме, не сме оставили ни корен от тази раса.

Цитирай

 

Брате Сотире,

До момента, в който ти пиша, аз съм, слава Богу, добре. Ние се намираме на границите на България и Тракия. Колкото се отнася до войната, не мога да ти опиша положението и това, което става: работите, които се вършат, не са вършени след Исуса Христа: гръцката армия опожарява всякъде, гдето намери български села и коле всички, които среща. Това, което се върши, е неописуемо. Господ знае, как ще се завърши тази история, времето да [...] се е повърнало, за да се изядем помежду си.

[...]

Целуваме те твой брат Панагис Бегликис.

Пиша ви набързо.