Македонската независимост

[alvassareiro]

Иска ми се да развия една интересна тема, която не съм срещал друг път във форума, а именно някои пикантерии и детайли около обявяването на независимостта на Р. Македония на 8 септември 1991 г. чрез всенароден пряк плебисцит.

Процесите около разпада на СФРЮ започнали в края на 80те години, намират своята кулнинация между 1990-1991 г. Период, започнал с извънредния конгрес на Югославската компартия в Белград през юнуари 1990, на който напуска словенската делегация, и започването на воините в Хърватска и Босна през лятото на 1991.

В този контекст македонското държавно и партийно ръководство не е просто едно провинциално представителство на една забутана периферия, а едно от най-авторитетните и представителни на федерално югославско ниво. Да не забравяме, че в първата година след смъртта на Тито именно Македония поема управлението на Югославия.

Македонското ръководство в лицето на Киро Глигоров, Блаже Ристески, Топурковски и тн. взимат участие в съдбоности за цяла Югославия инициативи и решения. Първо, в началото на 1991 г. Македония заедно с Босна изработва проект за една нова югославска федерация, в която се дават по-широки автономии на републиките от тези към момента, и се създава нещо като ОНД, общност на незивисимите държави. Тази инициатива има широка подкрепа от Алия Изетбегович, който вижда в този проект изход от една потенциална война в Босна, от словенското председателство в лицето на Милан Кучан, което е предложило нещо подобно на конгреса, който споменах в началото, и има подкрепата също на федералистката фракция в Белград, в лицето на ген. Велко Кадиевич, генщаб на ЮНА и Анте Маркович, мин.-председател на СФРЮ. След три срещи между Глигоров и Азетбегович проектът е представен на всички президенти на Федерацията на последната им среща в Хърватска. Милошевич отклонява, което е добре дошло и за Туджман. В крайна сметка без подкрепата на Сърбия и Хърватия, решението така и не влиза в сила.

Втората инициатива в която влиза Македония, са бурните събития от 9 март 1991 г., опит на опозицията в белград на свали Милошевич чрез митинг. Вечерта се свиква извънредно заседания на Върховното съюзно ръководство на Югославия, на което участва Борис Йович, председател на сръбския парламент, Богичевич, представител на Хърватия, Сапунджи от Косово, Стипе Месич от Хърватия, Словения не идва, и Топурковски от Македония. Това събитие заслужава отделна тема, най-общо Милошевич провокира мирните студенти по улиците, създава се напрежение, армията чака на летището делегациите, които пристигат от различните федерални столици, набутва ги в бронирани машини за тяхна сигурност, защото има революция, и ги водят в генералния щаб на ЮНА. Там на студено, под един прожектор, изобщо театър, ген. Кадиевич от страна на ЮНА чете декларация, в която описва сцераний за дестабилизация на Югославия, и изисква Съюзното ръководство, което има единствено правомощия да дава заповеди на ЮНА, да обяви извънредно положение на територията на цяла ЮГославия, и да даде неограничени правомощия на армията да действа из цяла Югославия без предварително да съгласува с Върховното съюзно ръководство. Решението пропада, но второто решение - да се въведе такова положение в Белград, е гласувано именно с гласа на Топурковски от Македония. Танковете излизат по улиците на Белград за първи път от ВСВ и потушават може би най-обещаващия опит да се свали Милошевич.

На 14 март от Белград пътува тайна делегация, водена от Йович и Кадиевич към Кремъл. На срещата с Дмитри Язов, маршал на Червената армия, т.е военен министър на СССР, се иска военна подкрепа от СССР в случай на агресия от страна на НАТО срещу Югославия, в отговор на евентуална интервенция на ЮНА в коя да е съюзна република. Язов обаче не подкрепя такъв развой на нещата.

Делегацията се връща в Белград, Кадиевич е сменен като военен министър и реално федералистката фракция губи влияние в полза на националистите на Милошевич. Той обявява, че Сърбия излиза от Върховното ръководство на СФРЮ, което е доказало, че вече не може обективно да се справя с пролемите, с което де факто разтуря цивилния орган, който командва ЮНА. С излизането на Сърбия, изризат също и членовете на Косово и Воеводина.

Като последен ход Маркович се среща с Бейкър, държавен секретар на САЩ и Геншер. Те му дават зелена светлина за инвазия в Словения, която е обявила независимост дни по-рано и е окупирала границите на републиката. В този момент и Германия, и САЩ са против разпадане на Югославия, така че се реализира единствената международно оторизирана военна акция а федералисткото крило, чрез инвазия на ЮНА в Словения. Безспорно, ако беше стоварен целия потенциал на петата по численост армия в света над Словения, Югославия нямаше да се разпадне.

Тук обаче се намесва Милошевич, който по принцип е против тази война. Зад гърба на другите републики, Милошевич и Кучан от Словения се договарят ЮНА да се изтегли от Словения и тя да обяви напускане на федерацията, а Словения от своя страна обявява официално, че подкрепя искането всички сърби да живеят в една държава. И днес Кучан оправдава това си решение с....както ние имаме право да сме независими, така и сърбите имат право на същото. Това значи война в Босна и Хърватия и разпадане на Югославия.

Затова не е учудващо, че Стипе Месич е против ЮНА да се изтегли от Словения. Сбъдват се и най-лошите страхове на Хърватия, която има договор за подкрепа със Словения срещу евентуална агресия от ЮНА - Словенците се договарят зад гърба на Загреб.

Сърбите на драго сърце пуска да си ходи най-далечната и винаги опозиционно настроена и най-вече етнически чиста република, ако това им дава зелена светлина за война с Хърватия и Босна.

Войната в Словения свършва след 10 дни.

На три поредни срещи Милошевич и Туджман се договарят за подялба на Босна, т.е повтаря се спогодбата Цветкович-Мачек от 1939, а Милошевич се съгласява да жертва сърбите в Хърватия. Решават обаче да известят за това Алия Изетбегович, лидера на босненските мюсюлмани, и му дават една малка държавица някъде между сръбската и хърватската част на Босна.

С тази мисия е натоварен Киро Глигоров, който тогава е в любляна. Извикан е в Загреб, където Туджман вади от шкафа едни оръфани карти и му вика -Кире, ово йе Босна, тука сме ние, тамо са сръбите, ей тука посредата са мюсюлманите. Отивай в Сараево и натискай до дупка Алия, защото ако не се съгласи, почва война и там, и тука.

В ръцете на Македония стои бъдещето на цяла ЮГославия.

[Warlord]

Нито 5-ата по численост армия, нито някаква блестяща македонска дипломация можеха да спасят Югославия от разпад. Можеха единствено да превърнат войната в гражданска и само да удължат агонията.

[Joro-01]

Има един вестник "Строго секретно", за там си, Алва

Редактирано Март 21, 2015 от Joro-01

[alvassareiro]

Какво се случва по-натам.

Към август 1991 пред Македония вече се очертават два пътя - да излезе от Югославия по модела на Словения, или да остане. Според проучванията и двете са на кантар, почти по равно. Македонците не са сякаш готови да са независими, първо поради страх от инвазия на ЮНА, и второ, защото нямат основания да се оплакват от членството си в ЮГославия. Македонската историография и днес очертава три линии - просръбска, която е против независимостта, пробугарска, водена от Любчо Геогриевски, и независима, начело с Киро Глигоров. ТРябва да подчертаем, че по изявления на Филип Димитров, при една евентуална инвазия на ЮНА на територията на Македония през 1991 или 1992, България не би стояла безучастно. И тези от вас, които са били войници в периода сигурно знаят, или са участвали в странни дислокации на дивизии по западната ни граница.

Киро Глигоров решава да насрочи референдум за 8 ноември 1991, като и тук има две линии. Той настоява за директен плебисцит за независимост. Проблъгарската фракция начело с Георгиевски иска гласуване само в Парламента, както го направи Хърватия. Според глигористите, това е така, защото при гласуване само в парламента, гласуват 150 души и решението не е особено легитимно, т.е може след 5 или 10 години да бъде оспорено, най-вече визирайки България. Според самия Георгиевски, мнозинството македонци не искат независимост, затова по-добре да се гласува само в парламента.

Киро Глигоров налага директен референдум, но все пак формулира въпроса по един завоелиран начин - независимост сега да, но с хипотеза за бъдещо членство в нова федерация на южните славяни. Макар и с малко, референдумът е успешен и още вечерта на 8 септ. със шапманско обявяват незавимисима и суверенна Македония за първи път от 10 века....

Следва една изненадваща реакция от...Гърция. Константинос Мицотакис, премиер, и дъщеря му от втория брак, Дора Бакуряни, външен министър, обявяват Македония в Югославия ДА, но Македония извън Югославия НЕ.

Гърция инициира серия срещи с балканските държави, за свикване на конференция, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, на всички държави, подписали Букурещкия мирен договор от 10 август 1913 г, на която конференция да се реши съдбата на Македония. Всички знаем, че на Букурещкия договор е извършена подябна на историческата област Македония, 50 процента са дадени на Гърция, 25 на България и 25 на Сърбия. Сега Гърция иска Букурещ 2 за повторна подялба, този път на Вардарска Македония. Гърците започват консултации с Белград, Букурещ, София, Анкара. Същевременно Гърция прокарва идеята си и в Брюксел и го предлагат на лорд Карингтън.

Тази идея е напълно споделена от Милошевич, влиза в действие план за подялба на Р. Македония между Атина и Белград. Македония изпраща спешна делегация в София и Букурещ с молба България да не участва в такава конференция. В София идва Блаже Ристовски и се среща с димитър попов.

[alvassareiro]

На срещата с Ристески и Попов присъства и Желев, който твърдо е против такава конференция.От София със истото авионче македонската делегация отива в Букурещ за среща с премиера Петър Роман. Там също получават подкрепа и уверение, че Румъния не подкрепя гръцкото предложение за конференция. Така предложението на Милошевич-Мицотакис пропада.

Втората опасност за македонската независимост е отварянето на един втори фронт на територията на Македония и Косово на конфликт срещу ЮНА в края на 1991, което е категорично в интерес на Хърватия. В периода цялото хърватско ръководство прави и невъжможното за въвличане на Македония в конфликт с ЮНА и отваряне на такъв южен фронт. Туджман кани албански представители в Загреб и ги нахъсва против сърбите, обещава им помощ и в т.ч и икономическа, а ХДЗ - управляващата партия в Хърватия ухажва ВМРО - ДПМНЕ на Любчо Георгиевски. На различни срещи в Загреб на македонците им се казва, че няма държава без кръв и да се готвят за война. Основно в такива срещи участва Георгиевски, когото се опитват да убедят да блокират казармите на ЮНА, да я провокират и тн. В този момент цялата мощ на ЮНА е хвърлена в хърватия и трябва да се каже, че отварянето на южен фронт е цел макс на Хърватия, а изтеглянето на над 10 000 македонци от редиците на ЮНА, които се бият в Хърватия, е цел минимум на хърватската дипломация.

Започват да пристигат ковчези от Далматиския фронт, общо около 30 жертви, като македонските жертви са повече от жертвите, които дава Словения. Няколко хиляди жени от цяла Македония организират протест в Скопие за изтегляне на всички македонци от ЮНА.

тогава Киро Глигоров взима категорично решение - да не се изпращат повече македонци в редиците на ЮНА, докато не престане войната в Югославия.

В този момент Третата армейска област на ЮНА, която е на територията на Македония - най-мощната армейска област на ЮНА с 40 000 войници, която е готвена за фронт срещу НАТО или войските на Варшавския договор, както и отговаря за Косово - е поставена в пълна бойна готовност и чака заповеди от Белград. Достатъчно е да ви кажа, че ръководител на тази армейска област на ЮНА в Македония е ген. Радко Младич. Друг генарал оттук е Куканяц, който ще се бие в Хървания. Един по един повечето сръбски генерали са трансферирани от Македония в Хърватия и Босна.

[Warlord]

Дали това не беше идеалния момент да си я върнем Македонията? Да вкараме всичкото БНА в Скопие и да обявим, че ги освобождаваме От Белград не направиха нищо за да я върнат обратно, приоритета тогава им е Босна.

[Joro-01]

Няма да ми харесате мисленето сигурно, но аз мисля, че щом искат да са си държава - да си бъдат. Току виж сколасали по-добре от нас, а да не говорим, че в момента се самоасимилират - вадят масово БГ паспорти и имат гражданство заради ЕС

[alvassareiro]

В противовес на македонските аспирации за независимост са сръбските претенции тя да остане като част от Югославия. На среща в Охрид между Милошевич/Йович и К. Глигоров/Васил Топурковски последните категорично заявяват, че искат да излязат от Югославия като основен аргумент е даден нежеланието да се въвличат македонци във войните в Босна и Хърватия. Все пак обаче страната запазва силни връзки с Белград, като продължава да търпи присъствието на ЮНА, да използва югославския динар. В този период Милошевич има международна подкрепа да създаде една нова Югославия, или т.нар. Сърбославия, която включва Сърбия, Македония, Черна Гора и Босна и сръбското ръководство смята, че след победата над Босна Македония сама ще иска да влезе в тази нова държава. Основен архитект на тази нова съкратена Югославия е Геншер, като и Шеварн дзе също изглежда съгласен.

И именно такова е предложението на Милошевич на срещата в охрид през ноември 1991 - Македония да стане част от тази нова Югославия. Черна гора е твърдо за, Германия подкрепя плана да влезе и Босна, така че решението на Македония е много важно, за да даде легитимност на целия проект.

подобни предложение Милошевич прави и на босненски представители, опозиция на Изетбегович, основно Фикрет Абдич, противник на Изетбегович. В този момент Босна няма интерес Югославия да се разпадне, защото в противен случай означава подялба на страната от сърби и хървати.

на 26 април 1992 на тайна среща в Скопие пристига самият Алия Изетбегович. С него разговарят Бранко Костич - зам.предсетадел на предстедателството на СФРЮ, ген. Аджич - нач.генщаб на ЮНА. В този момент войната в босна вече е започнала и Киро Глигоров дава идея Изетбегович да се срещне с ръководството на Югославия и на ЮНА именно в Скопие. Изетбегович иска например от Аджич в Босна начело на някои дивизии на ЮНА да постави мюсюлмани. На него пък му предлагат Босна да остане в рамките на нова Югославия, заедно с македония, сърбия и черна гора.

Малко преди това, през февруари 1992 в Скопие започват преговори с ЮНА тя да се изтегли от Македония. Генерал Аджич е бил 10 години в македония, а жена му е от Щип, и води прегоровите с доста симпатия към Македония. Подписва се договор между Р. Македония и ЮНА, според който ЮНА се изтегля напълно и мирно, но всичките й активи на територията на Македония, до последния патрон, си заминава с тях. Повечето офицери обаче все пак си мислят, че това е само временно изнасяне. на 28 март официално македония е суверенна държава, без нито един войник или патрон.

В началото на 1992 народната банка на Югославия изпраща в Македония камиони с 20 000 000 000 нови току що изпечатани югославски динари. Два дни по-късно македонци заминават за Унгария, откъдето взимат хартия, а в Словения печатат първите македонски денари. Като мостри те са пратени с кораб до Дуръс, оттам в печатницата в Прилеп. Отпечатват се първите 24 банкноти от 10 денари. На 26 април, вЕЛИКДЕН, официално, Македония въвежда своя парична единица.

Дали това не беше идеалния момент да си я върнем Македонията? Да вкараме всичкото БНА в Скопие и да обявим, че ги освобождаваме От Белград не направиха нищо за да я върнат обратно, приоритета тогава им е Босна.

Това е несериозно. Добре описах за опитите на Сърбия и Гърция да поделят Македония през 1991. Нахлуване на България там би предизвикало незабавна реакция и на Сърбия, и на Гърция. Нова Балканска война.

[Warlord]

Е без тупаник едва ли щеше да мине, ама тогава поне имахме армия. Сърбия обаче дали щеше да свали войските от западния си фронт заради Македония?

[alvassareiro]

Ами реакцията на Гърция? А на Германия?

Това е типичното мислене колко сме велики ние. България преживява най-сериозните си катастрофи именно заради такива като теб - които си мислят, че можем да действаме самостоятелно, без да имаме предвид съседите и Великите сили.

Категорично една инвазия в Македония би срещнала съпротивата на ЮНА там - начело с ген. Радко Младич 40 000 души. Ето ти южния фронт. Щяха да ни въвлекат в юговойните и България щеше да види членство в НАТО И ЕС през крив макарон.

Наистина не мога да си представя как някой може да си мисли, че точно в началото на прехода ни трябва да влезем във война с Югославия, остър конфликт с Гърция и ЕС, и това би било полезно. Смешки.

Е без тупаник едва ли щеше да мине, ама тогава поне имахме армия. Сърбия обаче дали щеше да свали войските от западния си фронт заради Македония?

Сърбия няма да свали войски от Западния фронт, а да използва 40 000 войски, които има в македония. И това е акт на агресия спрямо суверенна Югославия.

[kall]

Мисля си, че Македония си е по-добре като независима държава, добре, че не сме си помислили за връщане. Дори смятам, че има сериозни причини за това- справка: проблемите на Македония с албанското малцинство.

[kramer]

Хе-хе, Алва, ма как сериозно говориш за "началото на прехода". Че то сега, на края ня прехода, каквото и вече да се случи на България само би било на хаирлия.

[alvassareiro]

Хехе, искам да кажа, че ако бяхме започнали военна инвазия в съседна държава през 1991 или 1992, сега щеше да рупаш сух леп и да работиш за 20 долара месечно.

[КГ125]

Чудесен прегледа, ама днес никой не знай дали нямаше да сме до Вардара поне. И такъв сценарий беше възможен.

[Warlord]

Това е типичното мислене колко сме велики ние. България преживява най-сериозните си катастрофи именно заради такива като теб

Леле как ме нареди

[alvassareiro]

Ти си виновен поне за две от националните катастрофи. Не знам с какви очи се движиш из градския транспорт.

[Warlord]

Хехе, искам да кажа, че ако бяхме започнали военна инвазия в съседна държава през 1991 или 1992, сега щеше да рупаш сух леп и да работиш за 20 долара месечно.

Странна ралта, сърбите колко войни и бомбардировки преживяха в периода 1990-2000 па си рупат плескавици, а не баят леп.

Иначе сегашното ми становище по темата Македония е общо взето като на kall - вардарските тиквеници да правят каквото знаят (ако ще и гигантска статуя на лявото мъдо на Буцефал) и да си стоят там като буфер, който да ни пази от албанската напаст.

[КГ125]

Мммм, не. Точно това целят антибългарските пропагандатори (не говоря за днес, а за началото на 90-тте) - да скарат българите от двете страни на границата

[alvassareiro]

Странна ралта, сърбите колко войни и бомбардировки преживяха в периода 1990-2000 па си рупат плескавици, а не баят леп.

Иначе сегашното ми становище по темата Македония е общо взето като на kall - вардарските тиквеници да правят каквото знаят (ако ще и гигантска статуя на лявото мъдо на Буцефал) и да си стоят там като буфер, който да ни пази от албанската напаст.

Не е същото. Сърбия все пак има своята роля и право на територията на бивша Югославия. Ние обаче не.

[kall]

Алва, чакай малко, ами българското малцинство в Западните покрайнини. Иначе добре казваш, че

Сърбия все пак има своята роля и право на територията на бивша Югославия. Ние обаче не

Но пак да повторя въпроса си- значи ли цитираното от теб, че нашите сънародници там кучета ги яли. Същото и за Македония, не говоря за военна намеса и нападение над Сърбия.

[alvassareiro]

Не, разбира се. Но не можем да тръгнем на война. Ако има проблеми, следва да се решават под друг начин.

[Stefan Iv]

Алва, този цветен сън ти ли го сънува или някой ти го разказа? Двойката Милошевич-Маркович до последно се бореха да запазят Югославия, а ти ни разправяш как сами я разпаднали.Туджман предлага на Милошевич още в началото подялба на Югославия, но Милошевич отказва. Ако бяха хитри и не толков алачни днес сърбите щяхя да държат и Черна гора, и срабска Босна, че и Македония.

[alvassareiro]

Борбата за запазване на Югославия наистина се води от двойка, от която обаче трябва да изключим Милошевич. Двойката е Маркович и част от ръководството на ЮНА, като ген. Кадиевич и адм. Мамула. Последните дори планират военен преврат и първа точка - да арестуват Милошевич, Туджман и Кучан като основни рушители на СФРЮ.

[КГ125]

Не е същото. Сърбия все пак има своята роля и право на територията на бивша Югославия. Ние обаче не.

Никакво право няма, особено в Македония. Югославия де юре е съюз на свободни републики, обединени в южнославянска федерация. Де факто хървати и словенци им дойде до гуша от сърбите още от 1920 г. насам. Македония пък е българска по право и по всичко.

[stinka (Rom)]

On 23.03.2015 г. at 23:53, Stefan Iv said:

Алва, този цветен сън ти ли го сънува или някой ти го разказа? Двойката Милошевич-Маркович до последно се бореха да запазят Югославия, а ти ни разправяш как сами я разпаднали.Туджман предлага на Милошевич още в началото подялба на Югославия, но Милошевич отказва. Ако бяха хитри и не толков алачни днес сърбите щяхя да държат и Македония.

И всичките комунисти-русофили тайничко си мечтаете затова нали? Да беше задържана Македония в по-малка Сърбославия? А?

Нямаше ли да е перфектно днес да имаше една силна братска и славянска държава на Балканите Велика Сърбия...  от Бихач до Гевгели. Силна, мощна да се противопостави на мръсните американски опити да унищожи православието, Европа?

Редактирано Януари 17, 2016 от stinka (Rom)