Извършвали ли са българите зверства, мъчения, прочиствания и т.н.

[Spiritus]

Знаем примерно за хърватските усташи, османските кланета, нацистките, комунистическите и японските зверства и т.н., но извършвали ли са и българите из историята прекалени прочиствания или мъчения над враговете си? От времената на хан Аспарух до миналия век.

Постоянно слушаме за военните престъпления на други държави, но даже и слухове не съм чул за такива, извършени от нашите предци, нито във външните, нито във вътрешните конфликти(е рязането на главите на убитите партизаните и след това разстрелите, боя и лагерите на комунистите не го броя, защото няма данни за големи мъчения или изстребления, ами просто бързи убийства и затворнически истории, които са минимума при всеки конфликт).

Или ако е имало неприятни случаи историята ни ги крие, за да се чувстваме по-хуманни от другите народи?

Редактирано Март 22, 2015 от Spiritus

[КГ125]

В тези сведения има твърде много пропаганда.

Отговорът е - не. Отделни случаи на тежки престъпления е имало, но като се види баланса, цялата картина - системно и камо ли като държавна политика България не е извършвала такива неща. В годините на завземането на Западна Тракия през 1941-1944 г. не е имало гръцки училища и гърчетата не е имало къде да учат, но това е по всяка вероятност временно.

Лагерите "на комунистите" са два или три и там общо взето хората стоят изолирани от градовете, но като цяло само четат вестници. Показателно е, че те са все в курортни места на чист въздух и т.н. Единствените жертви от тях са няколко загинали при пожар, в т.ч. полицаи, един ударен по главата от полицай при тежка свада между тях, а не като побой или нещо такова. Който не е решил да бяга оттам, не е избягал. Това са места по военновременните закони за изолиране на опасни елемнети, които обаче не са извършили престъпление, мисля за максимален срок от 6 месеца. Всяка държава го е правила във война, в т.ч. САЩ с японците си.

Главите - по онова време е имало някой стряскащи днес практики. Това с главите е способ за идентификация на убити надалече от населените места престъпници, които не могат да се пренесат. Случило се е у нас няколко пъти, случвало се е и на други места. Така например прочутият съветки бандит Льонка Пантеелеев, върлувал из Петербург след революцията, накрая е убит от милицията и главата му е изложена на една витрина в центъра на града, за успокоение, моля ви се, на населението.

А който ми посочи една полиция, която по онова време или по което и да било време не бие някои задържаните - много поздрави има.

Историята ни не крие кой знае какво. Има някое и друго запалено село в Тракия през Балканската война, дали от бойни действия или от войници, има данни за отделни военни престъпления срещу местните цивилни или срещу други войници и това е. Държавна политика няма, масово настроение на войниците да унищожават чуждото и чуждия народ няма.

Джамиите в Одрин стоят, българските турци в Разград и Шумен никой не ги закача дори когато 300 000 бежанци от Тракия идват в България и разказват как 60 000 от тях са убити за два месеца.

Редактирано Март 22, 2015 от КГ125

[Warlord]

България по-скоро не е имала възможността да стигне дотам, т.е. не сме държали територии с предимно чуждо население над което да се налага терор. Гръцките и сръбските истории за Топличкото и Драмското въстание са силно преувеличени, македонските за евреите пък да не говорим. А с турците тук не е имало проблеми защото са били възприемани като обикновени български граждани с различна религия, служели са и в армията, имали са всички права, да гласуват и тн. и така е било винаги до простотиите на комунягите и ДПС.

[КГ125]

До 1944 г. по-скоро но да. Това, че на България не й се е налагало да прави етнически прочиствания е фактор за този резултат, обаче дори и когато завладее земя с чуждо население, тя не прави такива работи!

[Spiritus]

Значи минаваме за един от най-хуманните народи. Даже и евреите сме си спасили, а дори и тоталитарен режим като комунистическия у нас е бил доста по-спокоен в сравнение с други държави.

Септемврийското въстание май е единствения по-голям вътрешен конфликт, но и то не е някакво мащабно.

Ами по времената на хан Крум, цар Симеон и други владетели които завоювали територии по-меки ли сме били имайки предвид тогавашните стандартни военни жестокости?

Примерно хан Крум с прочутите му строги закони. Или деяния от сорта на ослепените български войници от Василий II

[КГ125]

Септемврийското въстание не е голям, а раздут конфликт.

Интересно, помежду си обаче имаме достатъчно жестокости.

В Средновековието не мисля, че българите са били по-малко или повече жестоки от останалите народи.

[Last roman]

[КГ125]

Тъй, тъй. Не повече от другите- в средновековието. През балканските конфликти - несъмнено най-сдържани.

Редактирано Март 22, 2015 от КГ125

[К.ГЕРБОВ]

"…прочиствания…"

Крум Страшни преселва десетки хиляди ромейски жители далеч от родината им. Калоян пък се нарекъл Ромеубиец и се е постарал да защити това име.

Не повече от другите е относително понятие. Но като че ли в посочените случаи идеите за погромите над ромеите са идеи на въпросните двама владетели.

[Thorn]

Ти как мислиш? Наоколо всички в лайна, а българите в снежно бяло! В реалността няма как да е така.

Примерно Калоян, превземайки през 1201 г. ромейската крепост Варна, заровил живи пленниците в крепостния ров.

Ама хайде, това е средновековие. За по-нови времена може да цитираме някои източници. Например емблематичното стихотворение на Иван Вазов "От батак съм, чичо" с прочутотото му:

"Тогаз лошо време и за тях [турците] наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха"

За грабежите няма какво да говорим, те не са и особено крити.

Сериозни кланета после май няма, но има например антигръцки погроми, връхна точка от които е опожаряването на населения с гърци град Анхиало, днешен Поморие, в 1906 г.

Естествено положението се изостря по време на война. Балканските войни са белязани със нелицеприятни истории за всички участвали страни. Още в началото на войната например, като отмъщение за Батак е изтрито от лицето на земята процъфтяващото помашко село Тъмраш. След падането на Одрин, турските пленници били изолирани на остров на Марица, първоначално без храна.

"Нека започнем с наистина ужасната съдба на пленниците, затворени в острова на Тунджа, наречен Сарай Ески. Един член на нашата Комисия посети острова. Той видял как кората на дърветата била обелена до височина на човешкия ръст, което е било дело на гладуващите пленници. Той дори говорил на самого място с възрастен турчин, прекарал една седмица на острова и казал, че самият той е ял кора. Едно малко турче пасяло добитък на острова и му казало, че от другата страна на реката е виждало как пленниците ядат трева и възпроизвело движенията им."

После е имало и кланета (вероятно пресилени от антибългарска пропаганда, но не и въобще неслучили се) и етнически прочиствания ( когато населението на Меленико е запалило града си и е избягало, вероятно е имало своите основания да се опасява да остане). И разбира се нередовните части са били по-малко загрижени за спазване на разни конвенции, примерно през 1923 четата на Иван Бърльо (крайно неприятен тип, между другото) избива в Кадрифаково мирни сръбски селяни със семействата им. За топлицкото и драмското въстание вече ти споменаха, поне за последното, гърците претендират, че е имало около 60 000 жертви.

[kall]

Това е, което се намира на първо четене- http://en.wikipedia.org/wiki/Surdulica_massacre

Мисля, че тази история е доста раздухана и попреувеличена...

http://www.srpska-mreza.com/History/ww-1/book/massacres.html А това е допълнителна информация по въпроса за зверствата в Сърбия от страна на силите на Тройния съюз, най-вече австро-унгарците. Това е доклад на някой си Rodolphe Archibald Reiss.

Редактирано Март 22, 2015 от kall

[monte christo]

Ей тъй, само заради това пусто "не" на КаГеБе-то, ще взема да се обадя, и да хвърля кал не само връз него, но и по бялата риза на българското благочестие и невинност, пък вие ме обявете за лукав и проклет грък:

През същата година, преди великденските празници, Крум, вождът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки 6 000 души ромейска войска извън множеството обикновени граждани.

Нека КаГеБе-то познае кой е написал всичко това Да не се чудите, защо след всичко това, Никифор Геник взел, че припаткал през 811 г. и се стигнало до... диканите.

[decapitator]

Има ли някакъв текст към "рисунката"? Със сигурност ли са изобразени бугаре?

[kall]

Ето какво намирам за изображението като информация- Български войници тормозят византийци. Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)

Намерих го в този сайт- http://www.protobulgarians.com/

[Thorn]

Село Бойник, Сърбия, 17 февруари 1942 г. Избити с картечници повече от 500 души, включително много от тях жени и деца.

[Warlord]

След падането на Одрин, турските пленници били изолирани на остров на Марица, първоначално без храна.

По време на война всички гладуват, не само военопленниците. Турците много обичат да вдигат гюрултия покрай историята с изгризаните дървета, само където още не са се оплакали, че не им е бил осигурен и СПА-център на острова. Много шум за нищо. Гладували са само за няколко дни в началото и то не защото нарочно сме ги оставили да гладуват, а поради организационни проблеми, които са нещо естествено в подобни ситуации.

Не знам вие как си ги представяте нещата, ама тогава храната не ни е падала от небето, някой е трябвало да я произведе и някой да я докара до там. А всички мъже (че и всички волове) са били на фронта, не са произвеждали нищо в това време и същевременно е трябвало да се изхранват - та първо тях и населението или първо пленниците? При това положение като изведнъж ти зинат нови 60 000 гърла не можеш моментално да разрешиш проблема.

А гръцките и сръбските цифромании за въстанията не знам защо въобще ги коментирате. 60 000 избити при Драма и 50 000 при Сурдулица са си откровена фантастика. То в днешно време тия селища нямат толкова население, камо ли пък тогава. Освен ако целите им области не са били напълно обезлюдени, което естествено няма как да е станало.

Че е имало жертви - имало е. Няма как друго яче. Още не е измислен друг начин за потушаване на бунтове освен с оръжие, респективно и с жертви.

Иначе примерно и румънците мрънкат, че при влизането на шопската дивизия в Букурещ, войниците разграбили павилионите на търговската улица. Те по-скоро са искали да си вземат някакви сувенири от Букурещ отколкото да тероризират мирното население и въобще съвсем мирно са се държали в окупирания град, макар и да са знаели какви мизерии са правили допреди това румънските колонизатори в Южна Добруджа.

Тито също е писал едно оплакване от "безчинствата" на преминаващата през Югославия бг армия през 44-а. Споменава се за някакъв разбит и разграбен склад в Пирот, като подчертава, че войниците били свалили дори бравите от вратите - чак такива пладнешки обирджии били.

Мрънкат за някакви шибани брави, понеже няма за какво друго.

Редактирано Март 22, 2015 от Warlord

[КГ125]

Торн и бай Кристецие ,

Иван Вазов написал стихотворение... но кога и кой на практика бива клан от българите - турчин или помак? На фона на изчистването на Източна Тракия..

Сръбските истории - искам да се провери. Защото военната пропаганда залива пространството с такива неща, а сърбите и гърците са особени царе на тоя вид дезинформация, че повече не може да бъде. Кой, кога е избил тия хора? Кои са те? Коя българска част? Някой да е съден след 1944 за това? Та то би имало световен отзвук!

Калоян - да, наистина, жесток е бил. И Крум също. Това може да се пише на сметкана на българите, макар все пак да е средновековие.

Но мисля, че трябва да гледаме баланса, общата картина.

А тя, именно при обективен поглед, е изцяло в полза на българите. Не може българите целите в бяло, ама на - ето че е така.

Обобщено погледнато, на български гръб е лъгано най-много, българия е ругана най-необосновано, а всъщност е точно обратното. Нито някога е прилагала методи като сръбското управление на Македония, нито е затваряля в концлагери хора, нито пък множество хора са умрели от глад и болести under Bulgarian custody, както е модерно сега да се казва.

Само ще припомня някои "факти", репродуцирани в английската преса през ВСВ за българите - например, че затваряли сърбите по селата в църкви, след което ги обграждали църквите с мокри дървета и сърбите се издушавали от дима.

Ето какво намирам за изображението като информация- Български войници тормозят византийци. Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)

Намерих го в този сайт- http://www.protobulgarians.com/

Тормозят или избиват? Защото има прочута миниатюра как българи избиват християни - т.е. византийци. По нея съдим за вида на българите.

Е да, вярно е. Но кой друг не правил такива работи?

Мисля, че Средновековието трябва да се отделя от 20 век. Кажи речи днес мерим с критериите на последния, затова и събитията от него трябва да преценяваме.

ПП

А, за гръцките "погроми" в Станимака, Варна и Анхиало - при внимателно проучване се вижда, че става дума за междуетнически конфликти на местните гърци с увеличаващото се българско население. При това, смея да твърдя, провокирани от гърците - например във Варна по тяхно настояване началникът на флота Пишон, дано не бъркам името посред нощ, забранява празнуването на 24-ти май от българите - курсанти в Техническото училище и това провокира създаването на обществени организации за борба с тези им действия. Варненска област се пълни с българи, което застрашава позициите на гръцката църква в района - той се води в нейния диоцез. Гърците доминират във Варна, в търговията и елита, преди освобождението и след него, но постепенно българите набират сила. Но до края на 19 век гръцкият е нещо като главен език във Варна заради това, че търговците и църквата са гръцки.

Конфликтите се изразяват в манифестации, демонстрации, при това на двете страни, има няколко сбивания по-тежки, идва и войска, която арестува няколкото български водачи на комитета, къде проформа, къде наистина. В цялата работа загиват по 10 души, но накрая много гърци напускат Варна, това е факт.

Горе долу сходни събития се разиграват във Станимака.

Има много добро изследване и скоро го четох, ама посред нощ ни автор мога да си спомня, ни нищо ...

В началото на 20 век започва тежката конфронтация за Македония и тия събития са отглас от действията на андартите там.

Не е обаче държавна политика, а етнически сблъсък. Фердинанд много толерира гърците и това мотивира крайните от тях да си позволяват неща, които, сами разбирате..

Сега да забраняват в България 24-ти май...

В Драмското въстание са загинали общо в цялата област 3000 човека (вярно, твърди се, че 2000 от тях не били въоръжени). В град Драма - около 500, и са погребани в двора на новооткрития български Селскостопански институт - има протестно писмо на учените от него до властта в София.

Можах, преди години, да говоря с жив участник в събитията. Разказа, че всичко се решило в няколко дни с решителни действия на войската и полицията. Българските жертви са около 250 човека. Ам след войната стават 60 000 гръцкте - като българските партизани след 1944.

Ей тъй, само заради това пусто "не" на КаГеБе-то, ще взема да се обадя, и да хвърля кал не само връз него, но и по бялата риза на българското благочестие и невинност, пък вие ме обявете за лукав и проклет грък:

Нека КаГеБе-то познае кой е написал всичко това Да не се чудите, защо след всичко това, Никифор Геник взел, че припаткал през 811 г. и се стигнало до... диканите.

Ми "не" е, бай Кристеций. Като теглим чертата - не.

[Thorn]

Вашу войну вы определили, как крестовый поход цивилизации против варварства. Под эти две категории вы вашими карандашами и ножницами стрВашу войну вы определили, как крестовый поход цивилизации против варварства. Под эти две категории вы вашими карандашами и ножницами стремились подогнать все наши телеграммы и корреспонденции, -- теперь Европа узнает, что путь крестоносной армии отмечался такими злодеяниями, которые способны вызвать содрогание и отвращение в сердце каждого культурного, каждого чувствующего и мыслящего человека.

Может быть, вы, г. Тодоров, не догадываетесь, о чем я говорю? Может быть, вам неизвестно, что в самом начале войны ваши родопские войска артиллерийским огнем истребили поголовно целую помацкую деревню -- дома и дворы, людей и скот, женщин и детей? Не говорите мне, что это зверство имеет свое объяснение в ожесточении солдат против болгар-магометан, соединившихся с неприятелем. Это объяснение я знаю не хуже вас. Но тот факт, что сообщение о средневековой расправе над помаками бесследно вычеркивалось вашей военной цензурой; тот факт, что не раздалось тогда же, по горячим следам совершенного преступления, достаточно громких голосов протеста и предостережения, -- этот факт неизбежно должен был разнуздать вашеофицерство и ваших солдат, вселив в них сознание полной моральной безответственности.

Может быть, вам неизвестно, как расправился ваш кавалерийский отряд с пленниками и с мирным населением Димотики? Спросите возвратившихся оттуда офицеров, спросите раненых солдат. Они расскажут вам с полной откровенностью, -- ибо они ведь считают вас, и с полным правом, своим нравственным сообщником, -- как они загнали в реку безоружных турок, расстреливали их, точно диких уток, и как они штыками сбрасывали с моста в воду безоружных людей.

Может быть, неусыпно занятые охранением военных тайн, на которые мы не покушались, вы ничего не слышали о том, как македонский легион, под видом истребления лазутчиков, перерезывал горло всякому мирному турку, который показывался на его пути? Если вы этого не слыхали, если вы этого не знаете, тогда поезжайте немедленно в Тырново, а оттуда отправляйтесь в Кирджали и далее к югу, -- и вы найдете по дороге бородатых мусульман со связанными на спинах руками и с горлом, перерезанным до шейных позвонков; вы найдете не одну мусульманскую старуху, ударом в темя уложенную у своего очага, и, не сомневаюсь, вы увидите и трупы турецких детей, которые, точно неподобранные трофеи, отмечают собою победоносный путь "освободительного" легиона.

А бессмысленные, беспричинные "казни" в Мустафа-Паше, казни, превращенные в дьявольскую игру праздных офицеров? Или, может быть, вы и об этом ничего не знаете? Или, может быть, вы гневно протестовали против этого? Или, может быть, вы позволили нам, журналистам, возвысить голос протеста и тем выполнить долг элементарной человечности?

Но все эти факты, как ни кошмарны они, бледнеют перед тем каиновым делом, которое не было единичным эпизодом или случайностью, которое нельзя также объяснить ожесточением солдат, опьяневших от крови: я говорю не о чем другом, господин Тодоров, как о холодном прикалывании и прирезывании раненых турок на открытом поле -- по приказанию командиров. Не один раненый болгарский солдат рассказывал мне, блуждая глазами, об этом истреблении Вашу войну вы определили, как крестовый поход цивилизации против варварства. Под эти две категории вы вашими карандашами и ножницами стремились подогнать все наши телеграммы и корреспонденции, -- теперь Европа узнает, что путь крестоносной армии отмечался такими злодеяниями, которые способны вызвать содрогание и отвращение в сердце каждого культурного, каждого чувствующего и мыслящего человека.

Может быть, вы, г. Тодоров, не догадываетесь, о чем я говорю? Может быть, вам неизвестно, что в самом начале войны ваши родопские войска артиллерийским огнем истребили поголовно целую помацкую деревню -- дома и дворы, людей и скот, женщин и детей? Не говорите мне, что это зверство имеет свое объяснение в ожесточении солдат против болгар-магометан, соединившихся с неприятелем. Это объяснение я знаю не хуже вас. Но тот факт, что сообщение о средневековой расправе над помаками бесследно вычеркивалось вашей военной цензурой; тот факт, что не раздалось тогда же, по горячим следам совершенного преступления, достаточно громких голосов протеста и предостережения, -- этот факт неизбежно должен был разнуздать вашеофицерство и ваших солдат, вселив в них сознание полной моральной безответственности.

Может быть, вам неизвестно, как расправился ваш кавалерийский отряд с пленниками и с мирным населением Димотики? Спросите возвратившихся оттуда офицеров, спросите раненых солдат. Они расскажут вам с полной откровенностью, -- ибо они ведь считают вас, и с полным правом, своим нравственным сообщником, -- как они загнали в реку безоружных турок, расстреливали их, точно диких уток, и как они штыками сбрасывали с моста в воду безоружных людей.

Может быть, неусыпно занятые охранением военных тайн, на которые мы не покушались, вы ничего не слышали о том, как македонский легион, под видом истребления лазутчиков, перерезывал горло всякому мирному турку, который показывался на его пути? Если вы этого не слыхали, если вы этого не знаете, тогда поезжайте немедленно в Тырново, а оттуда отправляйтесь в Кирджали и далее к югу, -- и вы найдете по дороге бородатых мусульман со связанными на спинах руками и с горлом, перерезанным до шейных позвонков; вы найдете не одну мусульманскую старуху, ударом в темя уложенную у своего очага, и, не сомневаюсь, вы увидите и трупы турецких детей, которые, точно неподобранные трофеи, отмечают собою победоносный путь "освободительного" легиона.

А бессмысленные, беспричинные "казни" в Мустафа-Паше, казни, превращенные в дьявольскую игру праздных офицеров? Или, может быть, вы и об этом ничего не знаете? Или, может быть, вы гневно протестовали против этого? Или, может быть, вы позволили нам, журналистам, возвысить голос протеста и тем выполнить долг элементарной человечности?

Но все эти факты, как ни кошмарны они, бледнеют перед тем каиновым делом, которое не было единичным эпизодом или случайностью, которое нельзя также объяснить ожесточением солдат, опьяневших от крови: я говорю не о чем другом, господин Тодоров, как о холодном прикалывании и прирезывании раненых турок на открытом поле -- по приказанию командиров. Не один раненый болгарский солдат рассказывал мне, блуждая глазами, об этом истреблении безоружных, которые горячечным взором следили, как над ними заносился штык. Вы думаете, что это можно замолчать? Или, может быть, вы попытаетесь это опровергнуть? Но тогда мы ответим: в начале войны ваш генеральный штаб неоднократно извещал Европу о том, что турки тысячами покидают своих раненых на поле военных действий и что болгарам приходится этих раненых подбирать. Где же они, эти многие тысячи раненых? Что произошло с ними? Что вы сделали с ними, господин Тодоров? Дайте нам ответ на этот вопрос!безоружных, которые горячечным взором следили, как над ними заносился штык. ВВашу войну вы определили, как крестовый поход цивилизации против варварства. Под эти две категории вы вашими карандашами и ножницами стремились подогнать все наши телеграммы и корреспонденции, -- теперь Европа узнает, что путь крестоносной армии отмечался такими злодеяниями, которые способны вызвать содрогание и отвращение в сердце каждого культурного, каждого чувствующего и мыслящего человека.

Может быть, вы, г. Тодоров, не догадываетесь, о чем я говорю? Может быть, вам неизвестно, что в самом начале войны ваши родопские войска артиллерийским огнем истребили поголовно целую помацкую деревню -- дома и дворы, людей и скот, женщин и детей? Не говорите мне, что это зверство имеет свое объяснение в ожесточении солдат против болгар-магометан, соединившихся с неприятелем. Это объяснение я знаю не хуже вас. Но тот факт, что сообщение о средневековой расправе над помаками бесследно вычеркивалось вашей военной цензурой; тот факт, что не раздалось тогда же, по горячим следам совершенного преступления, достаточно громких голосов протеста и предостережения, -- этот факт неизбежно должен был разнуздать ваше офицерство и ваших солдат, вселив в них сознание полной моральной безответственности.

Может быть, вам неизвестно, как расправился ваш кавалерийский отряд с пленниками и с мирным населением Димотики? Спросите возвратившихся оттуда офицеров, спросите раненых солдат. Они расскажут вам с полной откровенностью, -- ибо они ведь считают вас, и с полным правом, своим нравственным сообщником, -- как они загнали в реку безоружных турок, расстреливали их, точно диких уток, и как они штыками сбрасывали с моста в воду безоружных людей.

Может быть, неусыпно занятые охранением военных тайн, на которые мы не покушались, вы ничего не слышали о том, как македонский легион, под видом истребления лазутчиков, перерезывал горло всякому мирному турку, который показывался на его пути? Если вы этого не слыхали, если вы этого не знаете, тогда поезжайте немедленно в Тырново, а оттуда отправляйтесь в Кирджали и далее к югу, -- и вы найдете по дороге бородатых мусульман со связанными на спинах руками и с горлом, перерезанным до шейных позвонков; вы найдете не одну мусульманскую старуху, ударом в темя уложенную у своего очага, и, не сомневаюсь, вы увидите и трупы турецких детей, которые, точно неподобранные трофеи, отмечают собою победоносный путь "освободительного" легиона.

А бессмысленные, беспричинные "казни" в Мустафа-Паше, казни, превращенные в дьявольскую игру праздных офицеров? Или, может быть, вы и об этом ничего не знаете? Или, может быть, вы гневно протестовали против этого? Или, может быть, вы позволили нам, журналистам, возвысить голос протеста и тем выполнить долг элементарной человечности?

Но все эти факты, как ни кошмарны они, бледнеют перед тем каиновым делом, которое не было единичным эпизодом или случайностью, которое нельзя также объяснить ожесточением солдат, опьяневших от крови: я говорю не о чем другом, господин Тодоров, как о холодном прикалывании и прирезывании раненых турок на открытом поле -- по приказанию командиров. Не один раненый болгарский солдат рассказывал мне, блуждая глазами, об этом истреблении безоружных, которые горячечным взором следили, как над ними заносился штык. Вы думаете, что это можно замолчать? Или, может быть, вы попытаетесь это опровергнуть? Но тогда мы ответим: в начале войны ваш генеральный штаб неоднократно извещал Европу о том, что турки тысячами покидают своих раненых на поле военных действий и что болгарам приходится этих раненых подбирать. Где же они, эти многие тысячи раненых? Что произошло с ними? Что вы сделали с ними, господин Тодоров? Дайте нам ответ на этот вопрос!ы думаете, что это можно замолчать? Или, может быть, вы попытаетесь это опровергнуть? Но тогда мы ответим: в начале войны ваш генеральный штаб неоднократно извещал Европу о том, что турки тысячами покидают своих раненых на поле военных действий и что болгарам приходится этих раненых подбирать. Где же они, эти многие тысячи раненых? Что произошло с ними? Что вы сделали с ними, господин Тодоров? Дайте нам ответ на этот вопрос!емились подогнать все наши телеграммы и корреспонденции, -- теперь Европа узнает, что путь крестоносной армии отмечался такими злодеяниями, которые способны вызвать содрогание и отвращение в сердце каждого культурного, каждого чувствующего и мыслящего человека.

Может быть, вы, г. Тодоров, не догадываетесь, о чем я говорю? Может быть, вам неизвестно, что в самом начале войны ваши родопские войска артиллерийским огнем истребили поголовно целую помацкую деревню -- дома и дворы, людей и скот, женщин и детей? Не говорите мне, что это зверство имеет свое объяснение в ожесточении солдат против болгар-магометан, соединившихся с неприятелем. Это объяснение я знаю не хуже вас. Но тот факт, что сообщение о средневековой расправе над помаками бесследно вычеркивалось вашей военной цензурой; тот факт, что не раздалось тогда же, по горячим следам совершенного преступления, достаточно громких голосов протеста и предостережения, -- этот факт неизбежно должен был разнуздать вашеофицерство и ваших солдат, вселив в них сознание полной моральной безответственности.

Может быть, вам неизвестно, как расправился ваш кавалерийский отряд с пленниками и с мирным населением Димотики? Спросите возвратившихся оттуда офицеров, спросите раненых солдат. Они расскажут вам с полной откровенностью, -- ибо они ведь считают вас, и с полным правом, своим нравственным сообщником, -- как они загнали в реку безоружных турок, расстреливали их, точно диких уток, и как они штыками сбрасывали с моста в воду безоружных людей.

Может быть, неусыпно занятые охранением военных тайн, на которые мы не покушались, вы ничего не слышали о том, как македонский легион, под видом истребления лазутчиков, перерезывал горло всякому мирному турку, который показывался на его пути? Если вы этого не слыхали, если вы этого не знаете, тогда поезжайте немедленно в Тырново, а оттуда отправляйтесь в Кирджали и далее к югу, -- и вы найдете по дороге бородатых мусульман со связанными на спинах руками и с горлом, перерезанным до шейных позвонков; вы найдете не одну мусульманскую старуху, ударом в темя уложенную у своего очага, и, не сомневаюсь, вы увидите и трупы турецких детей, которые, точно неподобранные трофеи, отмечают собою победоносный путь "освободительного" легиона.

А бессмысленные, беспричинные "казни" в Мустафа-Паше, казни, превращенные в дьявольскую игру праздных офицеров? Или, может быть, вы и об этом ничего не знаете? Или, может быть, вы гневно протестовали против этого? Или, может быть, вы позволили нам, журналистам, возвысить голос протеста и тем выполнить долг элементарной человечности?

Но все эти факты, как ни кошмарны они, бледнеют перед тем каиновым делом, которое не было единичным эпизодом или случайностью, которое нельзя также объяснить ожесточением солдат, опьяневших от крови: я говорю не о чем другом, господин Тодоров, как о холодном прикалывании и прирезывании раненых турок на открытом поле -- по приказанию командиров. Не один раненый болгарский солдат рассказывал мне, блуждая глазами, об этом истреблении безоружных, которые горячечным взором следили, как над ними заносился штык. Вы думаете, что это можно замолчать? Или, может быть, вы попытаетесь это опровергнуть? Но тогда мы ответим: в начале войны ваш генеральный штаб неоднократно извещал Европу о том, что турки тысячами покидают своих раненых на поле военных действий и что болгарам приходится этих раненых подбирать. Где же они, эти многие тысячи раненых? Что произошло с ними? Что вы сделали с ними, господин Тодоров? Дайте нам ответ на этот вопрос!

Горчива ирония на историята е, че авторът на този текст сам се е прославил след няколко години с огромни зверства.

В мои руки попала копия письма одного чиновника, посланного в Иштиб организовать отделение Национального банка. Письмо так красноречиво, что я привожу его целиком.

"Прибыл я четыре дня назад и уже жалею, что поехал. Застал сплошной ужас. Мне и не снилось никогда, что подобное возможно. В городе в 6 часов вечера все тушится. Турецкие и еврейские дома, т.-е. полгорода, совершенно пусты. Все магазины и дома в этой части разграблены и даже разрушены. Грабежи и убийства следуют непрерывно. На моих глазах 2 ноября, в обед, 20 -- 25 четников и босяков напали на старика-еврея, лет 60 -- 70, и разбили ему голову. Я вмешался, стал звать пристава. "Держи его, и он жид!" Погнались за мной, -- пришлось убегать. Укрылся я в своей квартире, на втором этаже, вынимаю револьвер, то же делает и хозяин квартиры. Громилы начинают стучать в ворота, но ворота крепкие. Жена моя, оставшаяся за воротами, пыталась скрыться в подвальном этаже; но, заметив, что меня нет, бросилась искать. После непродолжительной осады громилы удалились. Я послал за городским головой, уездным начальником, приставом и воеводой четы. К часу собралось в доме у меня 12 -- 15 человек "начальства". Без труда установили, кто убил старика: известные четники и несколько громил под видом новоиспеченных четников. Однако, никто из них не был наказан. Войска здесь нет, и эти "четники" -- полные хозяева положения. Есть воеводы, которые награбили за это время вещей и денег на 3 -- 4 тысячи лир (турецкая лира = 23 франкам). В Радовище подозревают, что в эту компанию входит и околийский начальник (исправник).

Ужасное положение! Иногда смотришь, как этих мирных крестьян-турок убивают без причины, как их вещи разграбляются, а жены и дети помирают с голоду, -- и сердце прямо разрывается от скорби. Между Радовище и Иштибом умерло около 2 тысяч турецких беглецов, преимущественно, женщин и детей, от голода, в буквальном смысле слова, от голода"...

Семидесятилетний старик с пробитой головою, тысячи женщин и детей, гибнущих от голода, революционные четы, выродившиеся в разбойничьи банды, околийский начальник, как патрон громил, -- такова картина общественной жизни в освобожденной провинции. Попадая в эту атмосферу, новые администраторы далеко не всегда проявляют катоновские доблести. Пределы произвола слишком неограниченны, возможность быстрой наживы слишком заманчива. "Передай Н. Н., -- пишет один чиновник другому, -- что тут можно дешево купить землю, особенно в Овчем поле". Турки бежали, покинув свои владения, и расхищение турецких земель пойдет теперь во-всю. Предусмотрительные люди уже отправились на новые места, -- присматриваются, принюхиваются. Многие болгарские солдаты, не без внушений сверху, вообразили, что покинутые земли достанутся им. Во время дневок они высматривали себе подходящие места и делали свои "приметы"...

Г-н Осоргин сообщает в "Вестнике Европы" о болгарском генерале, который распорядился "устранять" пленных, если они будут задерживать передвижение. Имени этого генерала г. Осоргин, очень прилежно служивший в "Русск. Ведомостях" "нашему славянскому делу", повидимому, не называет.

Читателям предоставляется думать, что речь идет о каком-нибудь второстепенном генерале, действовавшем на свой собственный салтык. А между тем, имя этого генерала было названо в "Киевской Мысли" три месяца тому назад: это знаменитый Радко Дмитриев, "герой" Лозенграда, Люле-Бургаса и Чорлу, возведенный нашими Брешко-Данченками в болгарские Наполеоны. Радко Дмитриев -- это не только "ответственное", но и популярнейшее в болгарской армии лицо. И нетрудно понять, какой ужасающий отголосок должен был найти в армии его каннибальскийприказ: "Если раненые или пленные будут затруднять транспорты, принять решительные меры к устранению препятствий".

О, конечно, Радко Дмитриев, как и прочие мясники, без труда признал бы в разговоре с русским либералом этот способ действий "ненормальным" и "чисто временным". А этого ведь за глаза довольно, чтобы успокоить складную либеральную совесть.

[nik1]

Драмското въстание е доста жестоко потушено от българските войски (и според българските данни за жертвите)..

----

----

По време на балканските войни сме в по-неизгодни позиции (особено втората),и/или водим войната в преобладаващо или смесени български/помашки територии и това според мен е основната причина българските войски да не да правят големи золуми, то и кого да трепе войската - македонци или помаци? (виж помаците са българизирани яко)

Иначе темата замирсва на скопщина (ние сме най-убави, всички други са лоши), а на мен ми се повръща от нея..

[Thorn]

Още от Карнегиевата анкета по войните 1912-1913:



"1. В битката при Трогарци са намерени сръбски трупове с отрязани членове, натъпкани в устата им.
2. В битката на 17 и 18 юни били отрязани ушите и носът на Анджелко Йонич, докато бил все още жив (Н, I, 2).
3. В битката при Криволак на 21 юни очите на един сръбски доброволец били избодени (Н, I, 4в). 4. На 21 юни езиците на Живойне Милошевич и Божидар Савич били извадени и нарязани на парчета, защото нямали пари да се откупят от пленилите ги (Н, I, 4с).
5. На 19 юни Л. Милосавлевич видял трупа на един сръбски войник с извадени очи (Н, I, 4с).
6. Близо до село Драгово труп на сърбин бил привързан с обръчи към един стълб и после изгорен - видял го ефрейторът Живадич Милич (Н, I, 4с).
7. На 17 юни един сръбски военнопленник бил подмятан във въздуха сред викове „Ура" и бил набучен на щикове при падането си - видяно от Арсен Живкович (Н, I, 4с). Същият случай е описан и другаде (близо до позицията Гарвантои).
8. На 18 юни един сръбски войник бил набучен на кол и изгорен (Н, 1,4с).
9. На 25 юни капитан Спиро Чаковски видял изгорения труп на сръбски войник на север от селото Кара Хазани (Н, I, 5).
10. Капитан Димитрий Чемерикич видял два изгорени трупа, единия близо до укреплението Чобе, а другия край село Криволак (Н, I, 5).
11. Един патрул забелязал на различии места обезобразени трупове с отрязани ръце и крака (Н, I, 5).
12. Обезобразени трупове са намерени на бойното поле. На един от тях била махната кожата на лицето, на друг били извадени очите, а трети труп бил изгорен (Н, I, 6).

134


13. Обезобразени трупове са намерени на позициите между Чобе и Топлика на 24 и 25 юни. На някои от тях били извадени очите, на други -отрязани ушите и носовете, а на някои устата била разкъсана от едното ухо до другото. Имало е и трупове с извадени черва (Н, I, 6).
14. Тялото на един сръбски войник, Марине от Радуевац, било изгорено на позицията при Ческа (Н, I, 8).
15. На един войник били извадени очите при Нирасли Тепе (Н, I, 9)
16. Един български поручик трошел ръце и пръсти с камъни - показанието е дадено от Коста Печанац (Н, I, 9).
17. При Калиманска чука ранените, оставени в село Дулица, били с отрязани носове и уши, с избодени очи и отрязани ръце (Н, III, 7).
Комисията не може да намери достатъчно силни думи да заклейми и осъди тези жестокости спрямо човечеството и счита, че на подобии случаи трябва да се даде възможно най-широка гласност, като се посочат при възможност и имената на виновниците, за да се порицаят варварските инстинкти, които светът единодушно осъжда.

http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&t=1865946&i=1866043&offset=all

[Last roman]

това обаче са жестокости по време на война, а не етнически прочиствания с размаха, правен от турци и гърци /примерно/.

[kall]

Интересно защо всички забравяте покръстването на помаците

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%281912-1913%29

http://history.sofiasat.com/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf

http://news.ibox.bg/columnist/id_1468946941

https://mayamarkov.wordpress.com/2012/11/25/100th_anniversary_conversion_pomaks/

[Warlord]

16. Един български поручик трошел ръце и пръсти с камъни - показанието е дадено от Коста Печанац (Н, I, 9).

Тоя предполагам го знаете кой е, аз принципно и на една негова дума не вярвам. В случая - той никога не е бил пленник при българите, та е интересно как точно е станал свидетел на това, че неназован български поручик трошел пръсти с камъни? Ако и останалите споменати показания са толкова достоверни...

Не казвам, че проява на жестокости от страна на българите не е имало. Имало е както има такива неща във всяка една война. А сърбите тогава (1913) вече за 3-и път (ако броим и действията им през 1878) в тежък момент ни нанасят педерастки удар в гърба. Та не знам при това положение какво очаквате от нашите като пленят някой сърбин. Да му ръкопляскат може би?!

Същото се отнася и за родопските мюсюлмани и Батак. И в двата случая друг е отворил раните и е разпалил въглените на омразата, от там нататък естествено няма какво хубаво да се случи.

Редактирано Март 23, 2015 от Warlord

[Thorn]

Съгласен, но въпросът беше не дали е имало основания (всички са смятали, че имат такива), а дали е имало жестокости и етнически прочиствания. Най-малкото трябваше да видим как потенциалните потърпевши отговарят на този въпрос. И ето, гърците, сърбите и турците твърдят, че има, подкрепени са от относително неутрални чужденци - руснаци (е добре, от Троцки и от комисията Карнеги. Пък и бръсначът на Окам е против идеята, че българите на Балканите са някакви генетични извънземни с коренно различен морал от останалите, че комитите от ВМРО са милостиви и безкористни и ча хора като истеричния грандоман Фердинанд, безскрупулния Радославов, мутрата Сандански или предателя Радко Димитриев в някакъв кратък период от живота си, очевидно неочаквано и за самите себе си са се държали като етични еталони. Нъл тъй?

[КГ125]

Гърците и сърбите лъжат по презумпция. и то страшно.

Далеч съм от мисълта, че когато 600 000 армия се събере на едно място, тя се състои от ангели като ония полски кавалеристи с крилата от средновековието. Но трябва да се гледа баланса - такива деяни в българските войни са нищожен процент, девиации са, а не правило !!!

Още от Карнегиевата анкета по войните 1912-1913:



"1. В битката при Трогарци са намерени сръбски трупове с отрязани членове, натъпкани в устата им.
2. В битката на 17 и 18 юни били отрязани ушите и носът на Анджелко Йонич, докато бил все още жив (Н, I, 2).
3. В битката при Криволак на 21 юни очите на един сръбски доброволец били избодени (Н, I, 4в). 4. На 21 юни езиците на Живойне Милошевич и Божидар Савич били извадени и нарязани на парчета, защото нямали пари да се откупят от пленилите ги (Н, I, 4с).
5. На 19 юни Л. Милосавлевич видял трупа на един сръбски войник с извадени очи (Н, I, 4с).
6. Близо до село Драгово труп на сърбин бил привързан с обръчи към един стълб и после изгорен - видял го ефрейторът Живадич Милич (Н, I, 4с).
7. На 17 юни един сръбски военнопленник бил подмятан във въздуха сред викове „Ура" и бил набучен на щикове при падането си - видяно от Арсен Живкович (Н, I, 4с). Същият случай е описан и другаде (близо до позицията Гарвантои).
8. На 18 юни един сръбски войник бил набучен на кол и изгорен (Н, 1,4с).
9. На 25 юни капитан Спиро Чаковски видял изгорения труп на сръбски войник на север от селото Кара Хазани (Н, I, 5).
10. Капитан Димитрий Чемерикич видял два изгорени трупа, единия близо до укреплението Чобе, а другия край село Криволак (Н, I, 5).
11. Един патрул забелязал на различии места обезобразени трупове с отрязани ръце и крака (Н, I, 5).
12. Обезобразени трупове са намерени на бойното поле. На един от тях била махната кожата на лицето, на друг били извадени очите, а трети труп бил изгорен (Н, I, 6).

134


13. Обезобразени трупове са намерени на позициите между Чобе и Топлика на 24 и 25 юни. На някои от тях били извадени очите, на други -отрязани ушите и носовете, а на някои устата била разкъсана от едното ухо до другото. Имало е и трупове с извадени черва (Н, I, 6).
14. Тялото на един сръбски войник, Марине от Радуевац, било изгорено на позицията при Ческа (Н, I, 8).
15. На един войник били извадени очите при Нирасли Тепе (Н, I, 9)
16. Един български поручик трошел ръце и пръсти с камъни - показанието е дадено от Коста Печанац (Н, I, 9).
17. При Калиманска чука ранените, оставени в село Дулица, били с отрязани носове и уши, с избодени очи и отрязани ръце (Н, III, 7).
Комисията не може да намери достатъчно силни думи да заклейми и осъди тези жестокости спрямо човечеството и счита, че на подобии случаи трябва да се даде възможно най-широка гласност, като се посочат при възможност и имената на виновниците, за да се порицаят варварските инстинкти, които светът единодушно осъжда.

http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&t=1865946&i=1866043&offset=all

Само че, крайните изводи на Карнегиевата анкета са в полза на българите, а това са посочените изключения.

После видял труп с извадени очи... Ами гарваните?

По-горе се споменава АРЧИБАЛД РАЙС. Това е един абсолютен сръбски агент на влияние, съдебен експерт, който публикува какви ли не заключение без нито една снимка... Жуивее в Сърбия, получава заплата в Сърбия и умира в Сърбия.

Съгласен, но въпросът беше не дали е имало основания (всички са смятали, че имат такива), а дали е имало жестокости и етнически прочиствания. Най-малкото трябваше да видим как потенциалните потърпевши отговарят на този въпрос. И ето, гърците, сърбите и турците твърдят, че има, подкрепени са от относително неутрални чужденци - руснаци (е добре, от Троцки и от комисията Карнеги. Пък и бръсначът на Окам е против идеята, че българите на Балканите са някакви генетични извънземни с коренно различен морал от останалите, че комитите от ВМРО са милостиви и безкористни и ча хора като истеричния грандоман Фердинанд, безскрупулния Радославов, мутрата Сандански или предателя Радко Димитриев в някакъв кратък период от живота си, очевидно неочаквано и за самите себе си са се държали като етични еталони. Нъл тъй?

Тъй. Но баланса, общата картина ще ни доведе до правилните изводи. Фактите са изключения от общото правило, че българската армия се е държала най-добре в балканските конфликти. И то не само най-добре в сравнение със съседите, но и съвсем европейски.

Редактирано Март 23, 2015 от КГ125