Тухачевски и компания

[Frujin Assen]

Изследвайки въпроса за катастрофата на червената армия през 1941 стигнах и до други интересни изводи. Често се казва, че причина за провала на армията било отстраняването на кадровите военни при чистките през 1936-38. Един вид Сталин е загробил талантливите военни, защото се е боял от тях. Нека обаче видим доколко са били талантливи и кадърни те. Защото има мнение, че именно тези кървави чистки са отстрани от армията много хора със старо мислене и лишени от всякакви качества.

Пожелавам ви приятно четене.

Бекаури и Курчевски са пострадали при сталиновите репресии и реабилитирани при Хрушчов.

От 1922 до 1938 Бекаури е един от водещите конструктори в СССР, той има под свое ръководство 3 изследователски бюра и дузина заводи за производство на бойна техника. Резултата от работата му е 0, нито едно от създадените и произвеждани от него оръжия не е използвано през ВСВ. Най големият му провал е опита за изграждането на армия от телеуправляеми танкове, самолети и кораби. За тези разработки години наред се хвърлят чудовищни суми, като резултата е нулев.

На 9 август 1921 с решение на СТО (съвет за труд и отбрана) с личния подпис на Ленин е създадено Специално бюро по военните изобретения със специално назначение“ съкратено „Остехбюро“, под ръководството на Бекаури. Той получил това заради изобретената от него архиважна електрическа сигнализация при отваряне на сейфове, която силно допаднала на Ленин.

На 21 август 1921 той получава 3 етаж от елекротехническия корпус в Петроград, като към него са предадени отделите по слаби токове и токове с висока честота, а на 7 февруари 1922 и завода „Червен изобретател“.

Още през 1922 Бекаури докладвал няколко фантастични идеи за телеуправляеми катери и самолети, които силно впечатлили военните. Прочее въпросните войнски началници почти без изключение били малограмотни и слабо образовани, и идеите на Бекаури за тях били някакво откровение. Прочее почти всички от тях били репресирани през 1937/38. Още през 1922 Бекаури тествал мина взривяема по звуков сигнал, а на 8 декември 1922 получил в разпореждане самолет Хедли Пейдж на който тества радиоуправление. Това било началото на въздушния флот на бюрото. Той обаче имал и морски, през 1924 получил тралшика Микула, а през 1926 есминеца Сибирски стрелец и стражевия кораб Инженер на които да пробва управление на морски съдове от разстояние. На 4 февруари 1927 Остехбюро имало в своя състав 447 служители!

Още през 1925 Бекаури започнал проектиране на тежък транспортно-военен самолет, за което му били отделени значителни суми и сътрудници, а също и три самолета, един ТБ-1 и впоследствие още 2 ТБ-3. За управление на водения самолет била създадена телемеханическата система „Дедал“, по която от друг самолет можел да се управлява бомбардировач. Системата трябвало да бъде приета на въоражение в 1935. Проекта провалило отсъствието на надежно работеща автоматика, били изпробвани всякакви видове пневматична, хидравлична, електромеханична… но до 1937 така и не било изработено приемлимо работещо устройство. Накрая на 25 януари 1938 проекта бил закрит.

Пак през 1938 бил снет от разработка и проекта РД който предвиждал управление на самолет от радиомаяк.

Още от 1923 започнало разработването на радоуправляем катер, който следвало да се направлява от оператор в самолет (откъдето се виждало по добре) и да се взриви когато се доближи до вражеския кораб. За целта Бекаури получил в разпореждане завода номер 192, катери Ш-4 и Г-5, самолети ТБ-3, Савоя-62, МБР-2 и МБР-4. Както и можете да се досетите, до 1938 надежно работеща апаратура така и не била разработена

За пръв път Леонид Курчевски става известен през 1920, когато лично Ленин одобрил негов проект. Накратко Курчевски предложил „да се инжектира въздух под катерите, което ще позволи те да глисират със скорост 150 км/ч“. Вожда на революцията му отделил средства, но резултат не последвал. Разработката завършила с пълен крах.

Това не сломило Курчевски, който се заел да разработи вертолет! През 1923 заедно с Изамбек получили разрешение да разработят динамореактивно оръдие. Оръдието било разработено и през 1924 изпитано на ржевския полигон. Резултатите били съмнителни. Малко след това Курчевски бил арестуван за вредителство. Причината била, че парите отпуснати за разработка били похарчени, вертолет нямало, а резултатите от изпитанията на ДРП (динамо реактивни пушки) били подправени. Изпитанията били продължени от професор Беркалов, като се показали напълно неудачни. Въз основа на това било решено да се прекрати разработката на такива артилерийски системи.

Същевременно през януари 1924 военната комисия при ЦК на РКП(б) изготвила и обсъдила доклад за състоянието на червената армия. Резултатите били „организацията, обучението, политическото възпитание и обезпечаването на мобилизационни запаси са на крайно ниско ниво“. За виновен бил намерен Троцки, който бил уволнен, а на негово място дошъл Фрунзе.

От тази ситуация побързал да се възползва и Курчевски, който даже в Соловецкия лагер успял да разработи нова ДРП. Той обещавал да разработи ДРП годни за серийно производство, които за разлика от нормалните били по евтини, по леки и с по малък разход на метал.

Скоро той бил върнат на работа, а през 1929 получил в свое разпореждане артилерийския завод номер 8 в Подлипки и създал свое конструктурско бюро. Той започнал разработката на ред ДРП с калибър от 14 мм до 500 мм, които следвало да се използват в артилерията, авиацията, флота, автомобили, трактори и леки танкове. Било му отпуснато цяло летище в Подлипки с флот самолети за изпитания.

За пръв път ДРП бил изпробван на самолет на 19 май 1932. Още при първия изстрел се откъснало част от опашното оперение на самолета и само майсторството на пилота спасило самолета. Изпитанията вървели трудно, големи били проблемите и със снарядите. Например по време на изпитателен полет през май 1933 снаряд се взривил в цевта и разрушил крилото на самолета. Въпреки неутешителните резултати през 1934 започнало масово производство на ДРП в завод номер 7, а после и номер 8, които били цяла гама. Батальонно оръдие БПК, корабно КПК, самоходно СПК, авиационно АПК-4 и противотанково 14-К.

Все пак резултат от дългите тестове имало. През 1935 най сетне едно оръдие било доведено до работоспособно състояние, качено на изтребител Зет и демонстрирано пред НИИ на ВВС. Резултатите били впечатляващи, и Курчевски получил огромни суми за разработка на ДРП за авиацията с калибри 37,45, 76 и 100 мм. Специално за тези оръдия Туполев разработвал цяла серия щурмовици АНТ-23, АНТ-31 и АНТ-46. Отделно Григориевич на база изтребителя Зет разработил изтребител ИП-1 специално под ДРП. Скоро обаче станало ясно, че проектирането при Туполев е зациклило, а изпитанията на ИП-1 се провалят. Курчевски получил нова субсидия и създал свое самолетно конструкторско бюро, което да разработи самолет за неговите ДРП. Резултата естествено бил нулев. След като неговото КБ било разтурено заместник наркома на тежката промишленост Павлуновски се заел да изготви доклад за ДРП АПК-4. Той докладвал „При темп на стрелба 25 изстрела в минута и начална скорост 340 м/с оръдието АПК-4 оставя безоръжно нашите изтребители както пред вражеските бомбардировачи, така и пред изстребителите“. „Малкият брой снаряди прави самолета малко ефективен и при атака по земни цели“. Провалът бил тотален.

Прочее през 1929 Курчевски започнал разработка на 14 мм безоткатна картечница АПК-1 за защита на бомбардировачите от вражески изстребители, а също 37 мм оръдия АПК-11 и 45 мм оръдия. Освен това оръдията на Курчевски били изпитвани на танкове Т-26, танкети Т-27, мотоциклети, леки автомобили, трактори. На торпедни катери монтирали 152 мм ДРП КПК, а есминеца Петровски и стражевия кораб Шторм въоражили със 152 мм ДРП. Есминеца Енгелс бил оборудван с 305 мм ДРП.Накрая, през 1934 били изпитвани истински чудовища, 420 мм и 500 мм ДРП. Излишно е да повтарям, как завършили всички тези изпитания.

Игрите под килима определено били стихия на Курчевски. През 1933 Грабин-основния му конкурент бил лишен от конструкторското си бюро, което преминало в подчинение на Курчевски. През 1934 по негово настояване бил образувано „Управление на специалните дела“ т.е. реално управлението на цялата артилерийска промишленост преминала в негови ръце.

ДРП на Курчевски имали неотстраними конструктивни недостатъци. Например торбите с барут не изгаряли напълно, забивали ствола, постоянно се чупели сложните механизми за подаване на снарядите. 37 мм ДРП пробивало едва 20 мм броня, а 76 мм не повече от 30 мм, и то при 90 градуса наклон на бронята. Курчевски предложил 76 мм ДРП която да стреля с шрапнели, но те не ставали за самолетни оръдия, били нужни готови поразяващи елементи и дистанционен взривател.

Леонид Курчевски създава прочутото си динамо реактивно оръдие, което е произведено в 5000 екземпляра, а Тухачевски иска с него да превъоражи не само артилерията, но и ВВС и ВМФ. Всичките оръдия са предадени за претопяване, като нито едно не е използвано през ВСВ. През 1931 по настояване на Тухачевски се взема решение артилерията и танковите войски изцяло да се преворъжат с безоткатните оръдия на Курчевски. От 1931 до 1935 цялата артилерийска промишленост на СССР работила за Курчевски. Резултата бил кръгла нула. Той не успял да подаде на промишлеността дори един образец работещо оръдие годно за масово производство и поне донякъде ефективно.

Друг авантюрим на Тухачевски е създаването на „универсални“ дивизионно-зенитни оръдия по опита от самоделното преправяне на полеви оръдия в зенитни. Цели 5 години сума заводи се опитват да произведат подобно оръжие, което го няма никъде и накрая разбира се не успяват.

А какво да кажем за аферата с безпоясните снаряди? От 1920 до 1937 върви работа по конструирането на безпоясни снаряди. Десетки оръдия от 37 мм до 368 мм са преработени за да стрелят с тях. Накрая през 1937 се намерил един смел инженер, който не се побоял да изпрати донос за това, че данните за изпитанията се фалшифицират. Освен това, той открил, че безпоясни снаряди вече се били изпитвали в Русия от 1863 до 1870 като данните от тези изпитания съвпадат с реалните , не фалшифицирани данни от изпитанията и показват пълната техническа несъстоятелност на тази идея. В артилерийското управление знаел за случая и покрили случая, но НКВД сериозно се заели и в резултат не малко хора били репресирани.

А какво да кажем за опитите да се създаде свръхмощна САУ? От 1931 до 1937 за нейното разработване и производство били похарчени гигантски суми, като резултата бил… дървен макет. И не само това, а свръхтежката артилерия била поставена в хладилника и СССР реално останал без такава.

През 1929 Тухачевски предлага на Сталин да се пристъпи към масово производство на танкове, като за 1 година следва да се произведат 50-100 000 танка. Тъй като това е безумие, Тухачевски предлагал ерзац танкове-преоборудвани трактори. Дори и така обаче, това напрежение зад разумните предели или казано направо неизпълнимо, поради което и отхвърлено от Сталин. На 30 декември 1930 Тухачевски отново пише на Сталин и защитава идеята си, че е възможно за година да се произведат даже повече от 100 000 танка! Той обяснява, че в СССР през 1930 има 98 000 трактора и автомобили които нарича „танкова суровина“. Те могат да се бронират и въоражат. Така още през 1931 може да се мобилизират 40-50 000 танка, да се произведат още 100 000 нови танка, а през 1933 да се произведат още 150 000 танка! Така в края на 1933 СССР ще може да разполага с над 300 000 танка!

Най масовия камион по това време е АМО ф-15, който може да превозва максимум 1 тон полезен товар. Той е следвало да се бронира с котелна стомана (по евтина и лесна за обработка от броневата, но и с по малка твърдост) и да се постави картечница максим. И това е следвало да се нарече танк.

За проектите на Тухачевски да бронира трактори с двигател от 15 конски сили-отделно.

Тухачевски е привърженик на универсализма в „В новите въпроси на войната“ той пише „При равни други условия колесно-гъсеничният танк има предимства пред гъсеничния. Също както амфибията има предимства пред неплаващия танк“, иска създаване на самолети които могат да се използват и като изтребители и като бомбардировачи на универсални зенитно-противотанкови оръдия.

Тухачевски въз основа на опита от гражданската война мъдро заявява „Новата световна война ще е война на моторите!“ Тази негова гениална фраза обикаля света и до днес доказвайки неговата гениалност. Обаче… винаги има обаче, от нас е скрита втората част на изречението „против класово нееднороден противник“. Ето това е и смисълът на неговите думи! Новите оръжия трябва не толкова да унищожават, колкото да изплашат противника и да създадът видимост за могъществото на страната на съветите. Оттам насетне се е очаквало работниците и селяните да смъкнат униформите на буржуазните държави и пееки интернационала да встъпят в редовете на червената армия.

Образованието на Тухачевски е забележително, той през 1914 е завършил Александровското военно училище с чин поручик и повече никога и никъде не е учил или повишавал квалификацията си. През септември 1914 заминава за фронта, а през март 1915 е пленен. През октомври 1917 успява някакси да избяга от плен в Париж и в края на 1917 е вече в Русия. Там с ходатайството на своя приятел Кулябко той е назначен за командващ 1 армия на източния фронт. Не лош старт за един поручик.

През октомври 1933 зам наркома по тежката промишленост Иван Палуновски получава писмо от някой си И Баранов. В него той давал идея и схема за установка за улавяне на снаряди. Накратко идеята била около артилерийските батареи да се разположат свръхмощни магнити, които да улавят вражеските снаряди, обезопасявайки батареята. Идеята е тотално безумна, но все пак Палуновски дал заповед да се започне работа по нея.

На 13 декември 1932 Тухачевски ръководел съвещание на което присъствали академик Йофе, професорите Черкашов и Шулейкин и още ред специалисти. На него се разглеждало новото оръжие „лъчи на смъртта“ създадени от Йофе. Трябвало да се изработят две станции от 5 и от 10 мегаволта, които можели да поразяват смъртоносно хора на 300-400 метра. По резултата от съвещанието реввоенсъвета постановил физико-технологичния институт да се заеме с изработката на устройствата, а наблюдавали работата Орджинокидзе и Ягода. Ворошилов излязал със специален доклад за необходимостта от разработката на „лъчи на смъртта“ и разработката започнала… Не знаем докъде са стигнали и колко пари за загробили, но е вън от съмнение крайния провал.

Били отпуснати средства за построяването на електростанция която да захранва установките. Макар да било ясно, че количеството електроенергия ще е колосално вече се обмисляло серийно производство. Разбира се, можело първо да се построят опитни станции с малка мощност, но това не било направено. Авантюризма и невъзможното практическо използване на такива „лъчи на смъртта“ били видни веднага, но за тяхното разработване били пръснати средства.

Инженер Смирнов пък предложил УКВ лъчи с резонанс на тока да гаси самолетни двигатели. Устройството било построено и наистина на 20-30 метра успявало да угаси двигателя на самолет намиращ се на земята. Угасяването на двигатели на голяма височина обаче било невъзможно и проекта бил закрит.

[КГ125]

Хм, странно - излиза, че Сталин е прочистил некадърните, каквато теза има и Суворов. От друга страна - в СССР традиционно са постигани успехи в радиоупрвляемите модели - има радиоуправляем БТ, а при Чернобил ако не се лъжа ползваха радиоуправляеми булдозери. Кораби на въздушна възглавница - също са пионери в областта и първи направиха десантни машини и тези транспортните корабчета, Кометите. Лъч който поразява врага - не се ли прави сега, със засега неясен успех, лазерно оръдие? Иди, че разбери границат

[Joro-01]

Бре, бре..

Интересно.

[КГ125]

Ако в началото на социализъма е можело да се мечтае, др.Сталин вече е искал конкретни резултати.

[Joro-01]

И какво става ако ги няма или проектът се забатачи

[Frujin Assen]

Ми какво става, инжинера дал безумна идея го отнася. Да е мислил когато предлага дивотий.

Специално за КГ.

Началото на Телетанковете в СССР е поставено още през 1929 когато започва работа по управление на френски танк ФТ-17 по кабел. Впоследствие 1930 била отработена система за управление по радио на съветския танк МС-1. Танка се движел с 4 км/ч и можел да изпълнява 4 команди напред, наляво, надясно, стоп.

През 1932 новите апаратури Мост-1 Река 1 и Река 2 били монтирани на двукупулни Т-26. За изпитанията били преоборудвани 4 танка и 2 танка водачи. Машините вече изпълнявали 16 команди. През 1933 танковете преминали изпитания които показали чести аварии в апаратурата и несигурна работа.

През 1933 още 7 танка Т-18 (МС-1) били преоборудвани в телетанкове. Те можели да изпълняват 16 команди-завъртане, промяна на скоростта, спиране, тръгване, завой наляво, завой на дясно, взривяване на заряд, поставяне на димна завеса, изпускане на бойни отровни вещества. Далечината на управление била между 300 и 400 метра. Изпитанията показали несигурна работа на апаратурата, чести повреди, често губене на връзка.

През 1934 бил изпитан нов телетанк под име "Титан". Това бил Т-26 който можел да разпръсква отровни вещества, а имал и огнемет. Всичко сместта била 200 литра и можела да поразява обекти до 35 метра от машината. Танка бил произведен серийно- 55 машини. Управлението се водело от друг Т-26 снабден с апаратура за водене.

През 1938 бил изработен още един танк на база Т-26 като основно се предвиждал за взривяване на заряд до вражеско укрепление, не бил пуснат в серия.

През 1938-39 бил създаденх телетанк на база БТ-7 с индекс А-7. Той бил въоражен с картечница с дистанционно управление, баки и прибори за разпръскване на отровни вещества, апаратура за поставяне на димна завеса. Танка можел да изпълнява 17 команди на разстояние до 4 км при пряка видимост от машината за управление, друг БТ-7.

Изпитанията показали чести аварии, недоработка на системата на управление, постоянни откази. Картечницата не можела да стреля по цел, а само по направление-напред, наляво, надясно.

Има само два случая на използване на телетанкове. Първият е през зимната война, когато срещу финландците при Виборг бил пуснати няколко Т-26. Те почти веднага попаднали на ями изрити от снаряди и други препядствия, не могли да продължат пътя си и били разстреляни от финландците. Втория път било под Севастопол през 1942. Там били използвани няколко танка, които почти веднага били разстреляни от немците.

[КГ125]

Мда.. То не само че са предлагали безумни идеи ами и са пилеели безценен ресурс за бъдещата война ...

И какво става ако ги няма или проектът се забатачи

В негативния вариант - обвинение в саботаж, съд и или разстрел или лагер, или в лагера - научна лаборатория, където се работи за едната паница.

В позитивния - разбор, кадрови промени, понижения, повишения, анализи препоръки, закриване на структурата и т.н.