Турски жертви от войната 1877-78

[resavsky]

Да и сравнително мирното турско население от днешна Североизточна България не побягва.

[К.ГЕРБОВ]

Още от първите дни на влизането на руските войски в България, турците си стягат багажа. Някои по предвидливи правят това по-рано. В тези кореспонденции също има мнение, че турците не е трябвало да бягат, ама те най-добре са си направили сметката.

[КГ125]

"Турците се страхуват от черкези и башибозуци" - значи обикновените турци също са страдали от това нещо, а пък в добавка и османската власт изчезва, пък и от българите се очаква (както се вижда - неоснователно; но се вижда после) да създадат проблеми.

[resavsky]

Черкезите са изключително агресивно и примитно племе.Стига си дотам че една от клаузите на Берлинския конгрес изрично забравянава тяхното заселване в България.

[resavsky]

Сега съвсем друг е въпросът че след Батак и 1876 година помашкото население от Западните Родопи започна да се приема като враг.Нападение срещу помашки села има и през 1895 година по време на четническата акция и през 1903 година /особено от върховистките чети/ и през 1912 година.Но това е реакция на Батак и нечуваното клане там.Помаците от Тетевенско си живеят съвсем спокойно да речем.

[КГ125]

Каквото и да имало, то е инцидент, а не тенденция. 

Друг е въпросът, че доскоро имаше, вяли и кьопави, наистина, но опити да се създава антибългарска митология сред помаците в смисъл, че последните са тормозени от българите и пр.

[resavsky]

Три пъти в рамките на 17 години?Не бих казал инциденти.При Доспат 1895 г. четниците в прав текст заявяват че отмъщават за Батак - макар при нападението да загиват не повече от 40 души.Има сблъсък и с помаците от Барутин - родното село на печално известния Ахмед ага Барутанлията.

[Thorn]

Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

 

Треска те хваща, а? - шепнеше тихо, с подмигване бай Ганьо. - А като дойдоха русите, кой обра говедата по турските села, а? Откога имаш ти тези богатства, а? Кажи де!

- Ама че и ти бе, бай Ганьо, правичката да си говорим - шепне бай Михал, - нали от руско време ти останаха водениците. Кажи, не е ли тъй?

- Хайде, хайде, то с тебе не може човек дума да прохортува. То било, каквото било. Сега не е тъй. Сега Задунайская губерния, разбираш ли?

[КГ125]

Преди 5 часа, resavsky said:

Три пъти в рамките на 17 години?Не бих казал инциденти.При Доспат 1895 г. четниците в прав текст заявяват че отмъщават за Батак - макар при нападението да загиват не повече от 40 души.Има сблъсък и с помаците от Барутин - родното село на печално известния Ахмед ага Барутанлията.

Инциденти са. Ограничени са по мащаб, време и място. 

[КГ125]

Преди 2 часа, Thorn said:

Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

 

Треска те хваща, а? - шепнеше тихо, с подмигване бай Ганьо. - А като дойдоха русите, кой обра говедата по турските села, а? Откога имаш ти тези богатства, а? Кажи де!

- Ама че и ти бе, бай Ганьо, правичката да си говорим - шепне бай Михал, - нали от руско време ти останаха водениците. Кажи, не е ли тъй?

- Хайде, хайде, то с тебе не може човек дума да прохортува. То било, каквото било. Сега не е тъй. Сега Задунайская губерния, разбираш ли?

Е, сега Алеко като исторически източник. То и мойто село се върнало с черкезки стада по време на руско турската война, но това е нещо като реторсия. 

Не е репресия върху турското население от типа на това, което знаем за Одринска Тракия или Западна Тракия и Македония. 

Нещата са несравними.

[Thorn]

И Вазов и Алеко са съвременници.

[КГ125]

Да, но описват частни случаи. 

[КГ125]

Защото ако четем тях, трябва да гледаме и Димитър Маринов и неговата история с капитан Нечаев.

[Galahad]

В Османската империя със земята нещата са били по-особени. Там идеята е била, че тя принадлежи на султана, а другите са само ползватели. Тапиите, които някои нашенци пазят и до днес, не са документ за собственост, а само че им е предоставено право да ползват даден поземлен участък. В Турция се провеждат някои реформи, които водят до въстанията в Северозападна България, като до Освобождението въпросът с придобиването на истинска собственост върху земята не е съвсем решен. Това става след Освобождението.

В суматохата около войната са вилнеели доста мюсюлмански банди, та се стигнало до там, че местната власт започнала да въоръжава мирното население наред, но не да се бие с руснаците, а с бандите. За целта са били въоръжавани и християните.

Много от турците остават, защото виждат, че Османската империя е скапана държава. По понятни причини някои естествено се изнасят - военните със семействата си. Ясно е, че няма как да се оставят в България цели турски военни части при това със семействата им. Също представителите на турската администрация. Остават тези, които са по-малко свързани с държавната власт и не са били длъжни да я следват когато се изнася. 

Що се отнася до медийните публикации, то не всички в Европа са се радвали на руските успехи и е бил търсен начин да се охлади ефекта от статиите за кланетата по време на Априлското въстание. Но процесът с деислямизацията на сегашните български земи явно е започнал доста по-рано, защото примерно броят на джамиите непосредствено преди Освобождението е доста по-оредял в сравнение със славните времена на Евлия Челеби. Явно е имало проблем с намалелия брой вярващи, които да ги поддържат. Някои са съществували и тогава, но в много лошо състояние. По-читавите по онова време повечето са запазени и до днес.

[Thorn]

В Кюстендилско е било въстанието на Симо Николов. Него го недолюбват, защото се е сърбеел. Та селяните там са спретнали етническо прочистване на турците и след тях турци там няма. 

В самия Кюстендил решаваща роля в Освобождението е играла четата на дядо Ильо. Турското население предпочело да не я дочаква и избягало. Вероятно са имали основания да се притесняват. 

В селото на дядо ми, когато единият от турските аги, който бил собственик на земята се прибрал, просто го заклали за да го оберат.

[КГ125]

И все пак това са инциденти. Масата турци не са закачани. Ей ви конски пазар, пълен с турци, в София, след Освобождението. 

[Galahad]

Не ми е ясно обаче защо някои сметат, че българите не са били сред най-тежко потърпевшите при подобни "миграционни процеси". Ето един случай описан от Венелин през 1830г. при една от предишните Руско-турски войни:

 

Цитирай

 

По мое желание извикаха Стоян в дюкянчето и той започна да разказва:

 

„Внезапно ни съобщиха за приближаването на русите: семейните и невъоръжените хора, към които принадлежим и ние, веднага се впуснаха в приготовление за тръгване. Аз като семеен човек не можех в същата минута да захвърля цялото си стопанство и да тръгна с празна торба на път. Но нямаше какво да се прави и наредих на жена си да събира всички храни накуп. Да тръгнем на път без запаси би било голяма глупост, защото щяхме да умрем от глад в някое тясно и претъпкано: с хора място. За нещастие една седмица преди това турците ми взеха каруцата за държавни нужди, както твърдяха, а другата трябваше да поправя, тоест да поработя по нея седем-осем часа. По тази причина отидох на пазара. Като се връщах, срещнах един познат, Ахмед, който излизаше от кафенето: „Е, Стояне, ми каза той, Злият московец чука на вратата ни, да тръгваме по-скоро за Варна.” (Ахмед имаше много пари, всичко му беше готово, имаше една жена и момченце, а аз имах жена и четири деца.) Отговорих му, че нищо не ми е готово, че трябва да поправя колата и няма да мога да тръгна същия ден. „О, така значи, ти искаш да почакаш московеца, изменнико!” Очите на Ахмед засвяткаха и в същия миг той замахна с нож от едната ми страна. За щастие уцели ръката ми над лакътя, но я промуши почти до края. Облях се в кръв, но бях радостен, че в крайна сметка се добрах жив до къщи. Докато съседът и жена ми превържат ръката, докато съобщят на началството, Ахмед беше изчезнал от Каварна. Дълго страдах, подутината и раната попречиха на турците да ме погнат да тръгна, защото без ръка не можех да им бъда от полза, тоест, да работя в укрепленията.”

 

 

 

[Galahad]

Относно изолираните случаи, това че бандити са убили Петър Берон значи ли, че в Румъния е имало геноцид над българите и това че бандити са убили майката на генерал Гурко в България означава ли, че в България е имало и геноцид на руснаци?

[Thorn]

Преди 14 часа, Galahad said:

Не ми е ясно обаче защо някои сметат, че българите не са били сред най-тежко потърпевшите при подобни "миграционни процеси".

На мен също не ми е ясно. Кой смята така?