Распутин

[mnogoznaiko]

Историята на Распутин е забележителна, като необичайността на събитията в живота му е надмината единствено от наистина необяснимите обстоятелства около смъртта му. Той е лечител и самоук духовник, както и най-чудноватият прозорлив политик, който се радва на невероятно влияние сред управниците на Русия за времето си. Причината за постиженията му все още не е изяснена напълно, но най-правдоподобното обяснение, изглежда, е, че способностите му принадлежат на царството на паранормалното.

Истинското име на мъжа, който става известен като Распутин (на руски език думата означава „покварен“), е Григорий Ефимович Новик. Роден през 1865 г. в типично сибирско селско семейство, в ранните си години той изобщо не би могъл да си представи колко много ще постигне в живота си. Когато е на около 18 години, Распутин има религиозно преживяване и решава да постъпи в манастира във Верхотур, където остава няколко месеца. Но въпреки че става известен като „лудия монах“, в действителност Распутин никога не става истински монах, може би защото е неграмотен и не може да прочете сам Светите писания. Каквато и да е причината, твърде невероятно би било личност като Распутин да се задържи задълго в манастир.

По време на престоя си там Распутин се запознава с религиозната секта на хлистите, която смесва мистицизъм и необичаен за църквата сексуален хедонизъм и е забранена в Русия като еретическа. Въпреки че е женен, Распутин се впуска в света на разврата със значителен ентусиазъм и дори върши оргии

в дома си. Някъде по това време започва да съзнава, че може би притежава някакви необикновени способности, и вярва, че това може да бъде директно приписано на сексуалните му удоволствия. Затова участва в ексцесиите при всяка възможност.

Распутин става баща на три деца от съпругата си и вероятно на много повече от други жени. И все пак семейството не е достатъчно да задържи Распутин и той се скита надлъж и нашир и бавно си създава репутация на лечител и ясновидец. Развива необичайната способност да лекува болести, без дори да постави диагноза, сякаш долавя същността на проблема единствено чрез медиумни средства. Стига чак до Света гора и Йерусалим, където демонстрира уменията си на религиозните сановници и е приет с одобрение. Така си спечелва репутацията на „старец“ (терминът за самоук духовник и религиозен лечител). Распутин не е първият неграмотен без религиозно образование, който поема по този път, но успехът, на който се радва, е забележителен - вероятно резултат от силата на личността му и от невероятните му постижения. Нуждаещи се хора пропътуват огромни разстояния, за да се срещнат с него, отблагодарявайки му се за услугите с дарове и пари.

След известно време, прекарано в пътуване, Распутин се връща на село при семейството си. Славата му се носи из целия регион. Там получава видение, което ще промени не само собствения му жизнен път, но ще окаже огромно влияние и върху историята на целия свят. Един ден, докато работи на полето, Распутин вижда образа на Светата Майка, която говори с него и му казва, че е задължен да помогне за спасяването на младия принц Алексей. Принцът страда от хемофилия - болест, която може да стане причина за фатално кървене от дори леко порязване или нараняване, тъй като кръвта не може да се съсири. За това наследствено заболяване - изключително често срещано сред европейските кралски фамилии заради браковете, сключвани помежду им - няма известен лек и принцът се намира в много сериозна опасност от медицинска гледна точка.

Распутин пътува до Санкт Петербург, за да изпълни мисията си, въпреки че това се случва преди влиянието му да бъде усетено. Той привлича вниманието на дворяните, част от които го признават за Божи човек и за човек със значителна и необяснима вътрешна сила. Други обаче го презират заради разгулното му поведение и считат твърденията му, че е духовник, за повече от скандални. Все пак фактът, че Распутин е толкова различен от дворяните, произхождайки от необразовано селско семейство, означава, че той остава далечна фигура за тях и първоначално не е възприет като заплаха.

Распутин живее в Санкт Петербург в продължение на две години, преди да се срещне с царското семейство Романови. До този момент той става известен със своя развратен начин на живот и е изключително популярен сред руските дворянки, с които има множество скандални връзки. Въпреки това успехът му като забележителен религиозен лечител става достояние на императора и императрицата и през 1906 г. те го канят, надявайки се, че може да излекува болнавия им син. Налага се да приемат Распутин дискретно, тъй като болестта на принца е забулена в тайна, защото може да заплаши правото му на наследяване, ако стане известна на обществото.

Решението на императора и съпругата му да поканят Распутин в живота си едва ли е взето лесно, но се оказва плодотворно. С необясними методи Распутин очевидно успешно спира кървенето на принца. Това изумително постижение го превръща в крайно необходим човек за царското семейство и в крайна сметка прави Распутин един от най-влиятелните мъже в Русия. Когато напуска двореца, след като излекува младия принц, Распутин прави едно от известните си предсказания. Той предупреждава, че съдбата на Романови е безвъзвратно свързана с неговата - пророчество, което с оглед на настъпилите по-късно събития се оказва напълно вярно.

Императрица Александра става все по- близка с Распутин, чувствайки се задължена за услугата, която е направил, като е излекувал малкия й син. Тя е убедена, че силата му е дар от Бога, както и че е бил изпратен в отговор на молитвите й. Това, изглежда, е подкрепено от собствения разказ на Распутин за видението. Междувременно връзката на Распутин с царското семейство става причина влиянието му в църквата да нарасне. Не след дълго той се радва на такава власт, че може да замени тези, които са срещу него, със свои привърженици, като постепенно подкопава влиянието на опонентите си.

Все пак подкрепата в полза на Распутин съвсем не е всеобща. Склонността му към злоупотреба с алкохол и сексуален разгул, които му спечелват името „Распутин“, му осигуряват и врагове, тъй като много църковни деятели и дворяни са отвратени от поведението му. Освен това има и загрижени за нарастващото влияние на Распутин над императрицата, както и слухове, че двамата са любовници. Сред тях е и самият император Николай.

Все пак императрицата не иска да чува нищо срещу Распутин. Що се отнася до нея, той е просто неграмотен селянин, който успява там, където всички други - царски лекари, свещеници и лечители - се провалят. Малко се знае за това как Распутин излекува болното дете, въпреки че мнозина подозират, че е станало чрез вид хипноза.

Личната власт на Распутин в рамките на Русия достига своя връх в годините преди Първата световна война и от 1911 г. той има разрешение да назначава свои министри в царското правителство. По това време Романови опасно се отдалечават от руския народ и дворяните ги защитават от предреволюционното настроение в държавата.

През 1915 г. император Николай лично ръководи руските въоръжени сили в Първата световна война. Императрица Александра е оставена да командва сама страната и тя незабавно назначава Распутин за свой личен съветник. Това го прави действителния водач на Русия - невероятно постижение за човек, роден като сибирски селянин. Възможно ли е това да се дължи на магнетизма на личността му, или Распутин е притежавал медиумни способности, които му дават възможност да се издигне до властта по този начин?

Доказателствата, разбира се, навеждат на мисълта, че Распутин има умения, които надминават способностите на повечето хора. В допълнение към добре документираната и доказана способност на лечител има доказателства за неговите забележително точни предсказания за бъдещето. Той дори успява точно да предвиди собственото си убийство, макар да не му се удава да го предотврати.

Някои зле настроени аристократи, които силно негодуват срещу властта на Распутин, имат намерение да го убият и да върнат властта в ръцете на дворяните. Групата конспиратори е водена от княз Феликс Юсупов, който поканва Распутин в дома си под претекст да се срещне със съпругата му Ирина - жена, прочута с красотата си. Распутин приема поканата и отива в двореца на княза, където му е устроен топъл прием. Конспираторите планират да отровят Распутин с цианид, скрит в сладкишите и виното Мадейра. Цианидът е едно от най-смъртоносните вещества, познати на човечеството, и ефектът му е почти мигновен. Но скоро разбират, че способностите на Распутин са по-силни, отколкото са си представяли.

Княз Феликс привлича вниманието на Распутин с разговор и го убеждава да опита сладкишите. Въпреки че предпочита виното, от учтивост той изяжда няколко сладки и ги прокарва с прилично количество мадейра. Князът наблюдава с изумление как Распутин устоява на ефекта на отровата, достатъчна да убие шест души. Князът се оттегля за малко, за да се посъветва с другарите си конспиратори, които са озадачени от очевидната неподатливост на Распутин към отровата. Тогава те дават на княз Феликс пистолет и му казват да застреля нищо неподозиращия гост. Той се връща и стреля от упор в гърдите на Распутин.

Вярвайки, че Распутин е мъртъв, конспираторите се събират над тялото му, за да видят свършената работа. Говори се, че в този момент Распутин се пробужда от очевидната смърт и ги сграбчва. Налага им се да се бият и да го наръгат, за да се освободят от хватката му. Изненадващо Распутин ги изблъсква и се опитва да избяга. Тогава е прострелян за втори път, след което го завързват с въжета. За да са сигурни, че този път са го убили, го завличат до ледените води на река Нева и го хвърлят.

Императрицата е съкрушена от загубата на Распутин, съзнавайки какво означава това за сина й, както и за самата нея, и настоява да бъде проведено разследване. Когато тялото му е открито, е направена аутопсия, която установява, че причината за смъртта е удавяне. Смайващото е, че той явно е успял да се освободи от въжетата и така без съмнение е бил на косъм да се измъкне от реката.

Такава издръжливост е извън човешките понятия. Распутин е отровен, застрелян, пребит, наръган и удавен. Всяко едно от тези действия щеше да е достатъчно да причини смъртта на нормален човек. Със сигурност това е неоспоримо доказателство за мистериозните способности на Распутин.

В допълнение към интригата и доказателствата за необикновените умения на Распутин е установено, че той предсказва собствената си смърт в писмо до императрицата, което съдържа и потресаващо пророчество за семейство Романови.

В писмо от 7 декември 1916 г. Распутин казва, че най-вероятно няма да доживее да посрещне Нова година - предсказание, което се оказва вярно, тъй като е убит само девет дни по-късно. Писмото също така уточнява, че ако бъде убит от обикновен човек, семейството на императора ще оцелее, но, потресаващо, ако умре от ръцете на аристократ, цялото семейство на императора ще умре до две години и никой аристократ няма да може да живее в Русия поне двадесет и пет години.

Само няколко месеца след смъртта на Распутин болшевишките революционни сили свалят от власт семейство Романови и цялата система на руското дворянство. След по-малко от две години цялото царско семейство е събрано и убито - необоримо и кърваво доказателство, че последното шокиращо предсказание на Распутин се е сбъднало. Освен това болшевиките разкопават и оскверняват гроба на Распутин, след което изгарят тялото му - такава е силата на емоциите, които той предизвиква в страната.

Макар че сега Распутин е известен само с връзката си с императора и императрицата, трябва да бъде припомнено, че той постига тази позиция в резултат на големия си успех като лечител. Той прекарва няколко десетилетия, лекувайки болни хора и помагайки на тези, които не са сигурни в бъдещето си. Все още не е ясно какво стои в основата на изумителните му способности. Самият Распутин твърди, че уменията му имат религиозен произход, но личното му поведение предполага, че те представляват вродена дарба. Каквото и да е обяснението, изглежда, че в обозримо бъдеще колоритният руснак ще остане източник на пикантни истории за хората в целия свят.

[kramer]

Попът си е имал положителни качества, в днешно време биха му били дали Нобел за мир.

[scarecrow]

бил е застрелян; не е бил удавен, защото аутопсията установява, че не е имало вода в белите му дробове; нараняванията с хладно оръжие са нанесени след смъртта му; а твърде вероятно не е бил и тровен.

[Last roman]

То няма как да бъдеш отровен с цианид в сладкиш. Захарта неутрализира отровата. Така че няма нищо мистично в тровенето на мошенника, затова пък доброто старо огнестрелно оръжие свършило работа.

[КГ125]

Хмм, тогава това изобилие от ужаси в спомените на Юсупов за какво го е написал?

[Last roman]

У страха глаза велики.

[КГ125]

Не е само това, защото той явно измисля факти. Прикрива някого тоз...

[Южняк]

Юсупов е агент на британското разузнаване - през 90-е декласифицираха разни стари документи и измежду тях - фактурите за сумите, които британската корона е плащала за "услугата" на Юсупов. Распутин е противник на участието на Русия в първата световна война и е категорично за излизането на Русия от войната, с недвусмислени аргументи - безсмислена загуба на руска кръв в полза на чужди интереси - има предвид британски - и икономически страдания и разруха за руския народ. Британия се страхува от влиянието на Распутин в двореца и опитите му да убеди царското семейство да извади русияя от войната; първоначално се опитва да го компрометира, като плаща колосални суми на руската преса да плещи лъжи за Распутин (от там и легендите - "спял с кралицата", "развратник" и т.н.; тъй като и дворецът, и народът го имат за светец, пресата го превръща в обратното - представя го като пропаднал тип и грешник, за да намали влиянието му; няма лъжа и клевата, която да е достатъчно низка - всичко влиза в употреба; тъй като авторитетът му в царското семейство остава висок, британия плаща асасинацията му на Юсупов. Ми тва е.

Останалото е повтаряне на пропагандата отпреди стотина години. Планът успява и разпутин е отстранен, а русия остава на страната на антантата, поне за още известно време. После русия рухва икономически, излиза от войната, царя хвърля царската си оставка за огромно удоволствие на комунистите и русия влиза в гигантска дупка, която и коства десетки милиони човешки животи. Разпутин е последната сламка, която стои между русия и дупката. Но не успява да я спаси. Пропагандата срещу него е колосална - едно единствено човешко същество стои между русия и пропадането и в бездната. Естествено е счупено като сламка. Лъжите срещу него ще се повтарят вовеки веков - докато съществува съвременната цивилизация. Дали е бил със свръхчовешки възможности - кой знае. Дъщеря му твърди, че до края на живота си е имал болки от раната останала от предишната асасинация срещу него - това не е първия опит за физическото му отстраняване, организиран от антантата. При предишния е намушкан многократно в корема, а от оцеляването му тръгват легенди. Няма нито едно доказателство, че някога е спал друга жена освен жена си, освен карикатурите от вестниците - обилно платени от великобритания. Вероятно всъщност е от угрофински произход и вероятно не е бил никак лесен за убиване - мат'рял. Но са го очистили. Просто е стоял на пътя на погрешните хора с опитите си да извади русия от войната.

[Южняк]

"..може би защото е неграмотен и не може да прочете сам Светите писания..." - Распутин всъщност а автор на поне една книга и пише многобройни статии срещу участието на русия в бъдещата война - именно така става известен на царското семейство, след като прочитат - и харесват една от статиите му. Но както казах, лъжата срещу распутин, за разлика от самия распутин, е и ще бъде безсмъртна - докато свят светува. Распутин е по-скоро пример за това какво се случва на сам, обикновен човек, ако посмее да застане на пътя на великите сили - не просто ще бъде убит безцеремонно, името му ще бъде убито и върху гроба му ще се скача вовеки, като клеветата няма да спре с хилядолетия - нищо, че конкретната причина отдавна е станала на прах и тази клевета ще се увеличава с всяка генерация и "простъпката му" - т.е. да се опълчи на суперелитите и на намеренията им спрамо русия - за тази дързост ще му бъде отмъщавано вовеки и ще му се иска сметка и отвъд гроба. Образно казано, всяка генерация ще го изнасилва с настървение - т.е., ще изнасилва името му без никога да забрави.

[kramer]

Интересното е, че и съветската историография повтаря втръсналата се мантра за "чудовищния Распутин".

[КГ125]

"..може би защото е неграмотен и не може да прочете сам Светите писания..." - Распутин всъщност а автор на поне една книга и пише многобройни статии срещу участието на русия в бъдещата война - именно така става известен на царското семейство, след като прочитат - и харесват една от статиите му. Но както казах, лъжата срещу распутин, за разлика от самия распутин, е и ще бъде безсмъртна - докато свят светува. Распутин е по-скоро пример за това какво се случва на сам, обикновен човек, ако посмее да застане на пътя на великите сили - не просто ще бъде убит безцеремонно, името му ще бъде убито и върху гроба му ще се скача вовеки, като клеветата няма да спре с хилядолетия - нищо, че конкретната причина отдавна е станала на прах и тази клевета ще се увеличава с всяка генерация и "простъпката му" - т.е. да се опълчи на суперелитите и на намеренията им спрамо русия - за тази дързост ще му бъде отмъщавано вовеки и ще му се иска сметка и отвъд гроба. Образно казано, всяка генерация ще го изнасилва с настървение - т.е., ще изнасилва името му без никога да забрави.

Мда, екът на пропагандата..... страничните й ефекти са ужасни. Не само трудно преодолими, но и всесилни.

Интересното е, че и съветската историография повтаря втръсналата се мантра за "чудовищния Распутин".

Иначе ще нагазят много дълбоко.

[Южняк]

Вероятно ще нагазят - според "легендата" - не знам как иначе да го нарека, след като няма официални изследвания по темата - Германия също не стои със скръстени ръце и също има своите агенти, които се опитват да направят обратното на Британия - т.е. да извадят Русия от войната и финансират болшевиките за целта. Болшевиките пък искат горната ръка - т.е. "да обесят капиталистите със собственото им въже, което те сами ще им продадат" - т.е. да финансират световна революция с парите, дадени им от Германия - ако има такива, естествено и ако финансирането им от Германия не е легенда. Така че въпросът с кой кой е в руското политическо пространство непосредствено преди революцията едва ли е от най-разследваниете в съветската историография, която изглежда да се придържа по официалния "cover up" вместо да се впуска в опасни (за разследващия) разследвания по въпроси от материята на това, което комунистите наричаха ефемистично "тихият фронт".

[Южняк]

Междувпорчем, опитите на Великобритания да унищожи Русия няма да спрат никога и Русия прави огромна грешка, като ги подценява или си представя, че е възможно един ден великобритания да се откаже и да промени политиката си, или че Великобритания е станала твърде безобидна.. Точно толкова наивно, колкото и опитите на Хитлер да сключи сепаративен мир с Великобритания. Веднъж взето, решението ще се изпълнява или до пълна и безусловна капитулация на Русия или докато съществува Великобритания.Поне така мисля.

[КГ125]

Е, днес вече Островът е функция на друга една политическа проекция ))

въпросът с кой кой е в руското политическо пространство непосредствено преди революцията едва ли е от най-разследваниете в съветската историография, .

Па и в не-съветската ))

[Южняк]

Чувството ми е, че Русия би се разбрала много по-лесно с Щатите, отколкото с Великобритания. Но може и да греша. В америка либертарианците са твърдо на страната на Русия, а политиката на изолационизъм има дългосрочна традиция - т.е., без да изразяват никакви симпатии, либертарианската позиция е "оставете русия на мира и не си създавайте излишни съперничества с ядрени сили в името на мизерни цели". Т.е. липсва политически консенсус по отношение на Русия - едно политическо малцинство твърдо отказва да я припознае като "враг". Докато политическата класа на Великобритания е консенсусна по въпроса с Русия, там няма дисиденти по темата; като катоновото картаген трябва да се разруши . Традицията на курс към ликвидация на Русия е много силна и е силна именно с безкомпромисното си постоянство вече векове. В америка ми се струва по-скоро "злоба на деня", поддържана от демократи и неоконове, които, макар да доминират политическия пейзаж, не са единствените.

[КГ125]

Хм. Но пък относителната тежест на британците не е вече толкова висока на световната сцена. Или?

[Last roman]

До ВСВ Великобритания си е фактор.

[resavsky]

Распутин си  е изгирал ролята на "козел опущения" - тоест виновник за всичко.При цялото ми уважение към него в един момент влиянието му върху царското семейство става опасно голямо.Аз съм далеч от мисълта че Распутин е бил на 100 процента шарлатанин и вероятно наистина е има някакви лечителски дарби /макар и може би хиперболизирани/.Но пък следва да се има впредвид че и самия Распутин е имал крайно скандален начин на живот - безконечни пиянски запои,сексуални оргии /които дори не се опитва да прикрие/,харчене на огромни суми пари във вонене Петербург.Въобще не се вързва с образа на скромен сибирски лечител.Така че настроенията срещу него не са случайни.

[КГ125]

То колко от това е пропаганда е отделен въпрос ..... 

[Galahad]

Распутин (иде от разпътен, т.е. нещо като развратен) е доста сложна фигура. Оргии е имало. Той е считал, че няма истинско разкаяние, ако някой не е съгрешил. Втори е въпросът, че той често съгрешавал, при това по всичко изглежда, че го е правил и с Феликс Юсупов. Иначе Юсупов е бил доста богат, тъй че мотивът му едва ли е бил само пари. Даже се е занимавал с благотворителност. Той е бил от кръговете, които са желаели Русия да се намеси на страната на Антантата. А все пак Антантата излиза победителка в ПСВ. Предмет на моделиране пък е какво би станало ако Русия не би се намесила в ПСВ, но крайния резултат не е задължително да е добър за нея - Ако Англия и Фрация бяха останали сами и загубили, то тогава Централните сили е можело да нападнат Русия и тя пак да воюва, но вече съвсем сама.

Може да не е бил висообразован, но това не означава, че не е бил съобразителен. Сиреч, може да се е досещал, че противниците му готвят покушение и кои точно влизат в този кръг. Тъй че пророчеството: "Когато мен няма да има, и цар няма да има, и (царския) двор няма го има и Русия няма да я има" не е било толкова непредвидимо. Докато руското общество е било на слоеве като торта, то Разпутин свободно се е движел между тях до самия императорски връх, тъй че е бил запознат с настроенията по всички пластове. Нещо, което не е било толкова лесно за тези, които са се капсулирали само в отделния пласт.

Лечебните му заслуги се приписват на хипноза. Според описанията на тези, които са били на неговите сеанси той например доста учестено мигал. По принцип всеки мига, при това сравнително често, но при него е било доста учестено. Тъй или иначе има достатъчно много случаи на негови успехи, а той е имал и достатъчно противници, които са имали и желание да го разобличат, ако е било възможно.

Отношението към него е било сложно. Като човек с влияние в политиката естествено и неизбежно е имал противници сред своите съвременници. Съветската власт го недолюбвала първо защото бил близък до царя, второ защото бил вярващ, а освен това, ако Николай ІІ повече се е вслушвал в съветите му е можело да няма ВОСР. 

Та покрай всичко, което е писано за него, несъмнено някои негови виждания за политическия курс на Русия са били правилни. Най-показателно е решителното му противопоставяне на намесването на Русия в ПСВ, за което ако е бил послушан, съдбата на империята е можело да е друга.

[КГ125]

Всъщност, не сме сигурни за оргии и пр. 

[Last roman]

но определено е бил Mr. Biggus Dickus

 

[Galahad]

Все пак е наричан Распутин, т.е. разпътен, т.е. нещо като развратен, тъй че точно оргиите не са сред нещата, за които да се съмняваме. Втори е вече въпросът дали те не са били поукрасявани с някои по смущаващи детайли.