Албанското разселване на Балканите

[alvassareiro]

Когато през ноември 1912 се обявява създаването на независима албанска държава, потвърдено на Лондонската конференция през 1913, сложила край на Балканската война, над половината от албанците остават извън границите на създадената държава. Появява се албанския национален въпрос, доста сходен с българския, между другото, и по генезис, и по решение между 1941-1943. Кога и как албанците се разселват така много из Балканския полуостров?

Те, като наследници на едно антично население, през цялото средновековие живеят подтиснати от съседните народи - гърци, българи и сърби, до степен, че никога не успяват да създадат своя държава. Вярно, в моменти на политическа слабост на съседите има някакви квази автономни планински княжества със съмнителна легитимност и кратък живот. Това обаче се променя с османското нашествие. При създадената държава на исляма пред албанския етнос се открива възможност приемайки исляма да станат част от военния, политическия и административния елит на Османската империя. Приемайки исляма, Османската империя става автоматично държава на албанците. И те масово и доброволно го приемат. Случва се така, че в средата на 15 век в Западна Македония и Косово местното християнско население да е принудено да съжителства с компактни маси албанци-мюсюлмани, нещо, което в други части на българските земи не се среща още. Като цяло в периода турците са пренебрежимо малко и в Тракия, и в Мизия, а насилствени помохамеданчвания ще започнат кам в края на 17 век. Та християните българи от Западна Македония са едни от първите, които са изложени на тормоз - физически, административен, военен, от мюсюлманите албанци. Това води до две реакции на българското население - то или приема исляма, като помаците от Голо Бърдо в Албания или района на Караорман, или масово се изселва от Западна Македония към далеч по-сигурните области на Тракия или Мизия. Веднъж пристигнало там, местните българи започват да ги наричат арнаути, но е ясно, че това не са албанци, а етнически българи християни, които бягат от албанския произвол. Така се ражда примерно Арбанаси - макар и населено с етнически гърци християни от Епир, или Арнаут кьой - Разград. И естествено, аалбанците заемат опразнените от българите земи. От Косово пък масово се изселват сърби в посока север, към диоцезите на Печката патриаршия, и след 1688 към Воеводина, освободена от Австрия, която настанява там компактни християнски маси по османската граница срещу данъчни облегчения.

Така се развива албанската инвазия до средата на 19 век. При създаването първо на гръцка и сръбска, а после и на българска държава, албанците основават своя политическа организация - Призренската лига, която се бори албанците да останат част от ОСманската империя, а не разделени между новите балкански държави. Но точно това се случва през 1912-1913. В годините на ПСВ албанският въпрос е оставен, и окончателно след 1920 албанците остават разделени в три държави - Албания, Югославия и Северозападна Гърция. В Косово и Западна Македония между 1920-1940 сръбското кралско правителство населва сръбски колонисти, които трябва да уравновесят албанския етнос. През 1940 започва итало-гръцката война, а през 1941 Хитлер атакува Югославия. През април 1941 се създава Велика Албания - всички земи, населени с албанци, са присъединени към Албания - Косово, Метохия, части от Епир и Западна Македония по линията Крива Паланка - Струга. В тези зони създадените военни групи на Бали Комбатор - народен албански фронт - осъществяват етническо прочистване. Прогонват основно от Косово десетки хиляди сърби.

След 1945 Тито не разрешава на над 100 000 етнически сърби да се завърнат в Косово по три основни причини - страхува се, че завърналите се сърби ще провокират конфликт с местните албанци в самото начало на нова Югославия, и това ще разпали стари вражди; има нужда от една чисто албанска област, която да е стръв за Енвер Ходжа също да влезе в югославската федерация; иска Сърбия да бъде ограничена в рамките на федерацията чрзе две автономни провинции - албанска и унгарска. През 1974 новата конституция на СФРЮ дава цялата местна власт на косовските албанци - имат университети и училища, тяхна е полицията, съдилищата и партията. Те въстават настоявайки да бъдат признати за репулбика, каквато де факто са. До тази дата албанският натиск се осъществява по две линии - съзнателна висока раждаемост чрез лозунга " Не си албанец, ако нямаш 7 деца", и финансова принуда. Тъй като Косово е най-бедната провинция на Югославия, всички правителства до Анте Маркович внасят солидни финансови инжекции в областта, което, между другото са парите на словенците и хърватите. Обаче Косово не дръпва. Оказва се, че понеже албанците се управляват от кланове, те монополизират бюджетните трансфери от Белград, и с тях изкупуват имотите на сърбите на двойни и тройни цени. И сърбите трябва да си признаят, че всъщност продадоха Косово.

След 1974 по силата на новата конституция, цялата власт беше на албанците. Те започнаха масирани, планирани и умишлени нападения над малкото останали сърби, с една основна цел - постигане на тотално етнически чиста провинция и признаването й за република. Сръбският екзод от Косово набира сили особено след смъртта на Тито, и ескалира през април 1987. Съза на комунистите на Сърбия праща Милошевич, който на място да се запознае с проблемите. След като говори в духа на титова ЮГославия за братство и единство, е освиркан от присъстващите няколко хиляди сърби, които му предлагат среща след три дни в читалището на Прищина. Докато вътре сърбите изброяват албанските престъпления - изнасилвания, палежи на къщи, рушене на църкви, разриване на гробища, отравяне на кладенци, пред сградата сърби нападат албанската полиция, и я провокират. При създадената конфронтация Милошевич излиза, и пред камерите на сръбската държавна телевизия казва знаменитите си думи - Вече никой няма да ви бие. Те са мигновено излъчени по вечерните новини в Белград и той става сръбски национален герой. Следва солидно порицание от страна на партията, в отговор на което Милошевич изключва заместника си, а година по-късно праща в пенсия Иван Стамболич - президент на Сърбия и негов най-голям опонент. След това се разправя с албанската партия в Косово, като праща лидера й, Азем Власи, в затвора, и поставя свои хора. През 1990 Милошевич суспендира статута на Косово, като го поставя изцяло под сръбски контрол. ПРи поредното сръбско настъпление в областта албанците се организират във въоръжени групи, които след 1995 все по-често влизаха в сблъсъци със сръбската армия. И конфликтът ескалира през 1999.

Горе- долу това е еволюцията на албанското разселване на Балканите.

[КГ125]

В самата Албания през 17-18 век става нещо, при което живеещите там българи масово напускат и се преселват към вътрешността на България. Няма много данни какво, но така са създадени селища като Арбанаси и в Родопите.

[alvassareiro]

Е нали точно това казах и аз. КГ, не внимаваш.

[Aspandiat]

Албанско население има още през 15 век в Тетовско и Дебърско, както личи от имената в турските данъчни регистри.

[alvassareiro]

Случва се така, че в средата на 15 век в Западна Македония и Косово местното християнско население да е принудено да съжителства с компактни маси албанци-мюсюлмани, нещо, което в други части на българските земи не се среща още.

И аз същото съм казал, и ти не внимаваш.

[Aspandiat]

И аз същото съм казал, и ти не внимаваш.

Прости на мен, грешния...

[alvassareiro]

И двамата с КГ сте много разсеяни днес. Кажете нещо, дето не съм казал. Иначе си личи, че не ми четете темата.

[Atom]

Струва ми се, че между 15 и 18-ти век, албанците християни са в пъти повече от мюсюлманите. Повечето обаче се вливат в сръбската, българската (+ днешната македонска) и най-вече гръцката нация. Това за православните. Католиците са друга бира и една голяма част от наследниците им в момента са италианци. На практика мюсюлманите запазват народността. Ако нямаше мюсюлмани, най-вероятно съдбата на албанците щеше да е подобна на тази на южните власи.

[alvassareiro]

Естествено, че към 15 век повечето албанци са християни, все пак те се християнизират на 100 процента в 4 век. Оттам насетне постепенно приемат исляма.

Но не е вярно, че останалите християни се вливат в съседните нации. Ако беше така, днес нямаше да има 40 процента албанци християни. Това не е станало до 15 век, когато са владени от ИРИ или от България, няма как да стане след това. Освен това за албанците религията е второстепенен фактор. Етнообразуващият фактор при тях е езика, и те го съхраняват на ниво семейство, селска община и племе. Фактът, че в църквите се служи на гръцки или български още повече допринася за ислямизацията им.

По тази логика да запитам защо албанците, приели исляма, не се турцизират, както го правят останалите ислямизирани сърби, българи, гърци? Очевидно не религията, а езикът е спойката.

Редактирано Април 5, 2015 от alvassareiro

[Atom]

Ами знам ли. Към края на 18-ти век арванитите в Атина, а и в цяла Атика, май са половината от християнското население, ако не и мнозинство. В Епир, Тесалия и Беотия пък изобщо не може да се разбере кой какъв е (ако е православен) - грък, влах, българин или албанец. Какви са по народност тези например:

George Averoff, Марко Бочар, Dimitrios Voulgaris

На практика, фитилът на на гръцката национална революция е запален не от гърци, а от етнически албанци (сулиотите).

Редактирано Април 5, 2015 от Atom

[alvassareiro]

Албанците в гърция са съвсем друго нещо. Все пак пропагандата на фанариотите чрез църквата е огромна, и ги елинизира за нула време. Обаче албанците в границите на Сръбската патриаршия или на охридската архиепископия не са изложени въобще на асимилация.

[Евристей]

На практика, фитилът на на гръцката национална революция е запален не от гърци, а от етнически албанци (сулиотите).

Именно ! Според Едгард Хьош те устискат ударите на аскера на Мехмет Али, а пелопонеските гърци са били готови за капитулация.

[Frujin Assen]

Албанците през 14 век имат досто мощно настъпление на юг, като се настаняват в Епир, Тесалия и даже Пелопонес.

[alvassareiro]

Ами албанското настъпление е логично, обяснява се с отслабването на Византия и България.