Столица ли е Плиска след 865 година?

[makebulgar]

Въпросът е какви са доказателствата че Плиска остава столица след покръстването?! Това, че в Плиска е построена голяма базилика, че са разрушени някои сгради и са построени църкви доказва ли че столицата е била там? Знаем, че Симеон строи Преслав и от там управлява, но знаем също че града има и по-ранен живот, тоест още по времето Борис е бил важен град. Ако Плиска е загубила столичния си статут още през 865 година, това може да обясни някои промени направени в града, които обичайно се свързват със приемането на християнството, а не със промяната на статута на града.

[isav]

По-правилно е да смятаме, че Симеон благоустроява Преслав, иначе ще настъпи времеви тюрлю-гювеч с датировката на артефактите там... И преди Симеон някой трябва да е строил в Преслав!

От друга страна - между 865 и 893 къде е резидирал князът? Не знаем със сигурност! По-вероятно е да е в Плъска! А Преслав просто да е започнат като градеж.

[resavsky]

Решението вероятно е съвсем елементарно.Борис си резидира в Плиска а младшия съвладател / Владимир и след това Симеон/ в Преслав.Със засилването на ролята на Симеон /рескпективно след смъртта на Борис/ Преслав си придобива статут на първа столица.Ако Борис имаше и най малкото намерение да мести столицата никога не би построил Голямата базилика точно там.Подобна църква въобще няма в Преслав дори с приблизителни такива размери.Голямата базилика е толкова внушителна и огромна че очевидно е проектирана да бъде централния храм в бъдещата християнска столица.Но междувременно Симеон си харесва прекалено много Преслав и му хрумва идеята да направи от тази полупланинска крепост втори Константинопол.Доколко е реална идеята е друг въпрос.

Редактирано Април 7, 2015 от resavsky

[makebulgar]

Въпросът възниква от това че в Плиска след покръстването започва някакво преустройство във вътрешния град - срутени са сгради, има ново строителство в цитаделата, строи се църква, прави се площад, нови бани има, и т.н. Тоест строителна площадка е имало. Борис през това време дали е живял в палатка до строежа или си е живял вече в Преслав. Голямата базилика може и да е започната с идеята да е държавен център, но идеята може и да се е променила, и в крайна сметка да е станала просто църквата в манастира на Борис. Преслав е град вероятно още от времето на Муртаг, за което предположение си има определени причини, като езическите храмове и други.

[isav]

И според мен Преслав е започнат преди Борис... Вероятно при Пресиян или евентуално Маламир...

[Galahad]

Велики Преслав преди да стане столица си е бил от аулите пазещи пътя за Плиска. Предполага се, че Владимир-Расате в хода на езическата реакция се е повредил много от църковните сгради. По-конкретно подобни насоки има при двата главни храма на Плиска - Дворцовият и Голямата базилика.

Изборът на мястото на Голямата базилика най-вероятно се дължи на идеята да е не само главен храм, но и символ на династията. Тя вероятно е издигната първоначално като мартириум над гроба на Енравота, и пак вероятно от сестрата на княз Борис докато България още е езическа. В този си вид просъществувала кратко заради покръстването. Но пак наскоро аркадите са били преправяни, което означава, че може би по сградата са били причинени повреди.

Дворцовата черква е била издигната върху Общественото капище до дворците. Докато Голямото капище е било вътре в Цитаделата, то Общественото капище е било разположено срещу Големия дворец извън тухлената ограда, което ще рече, че е било достъпно за по-широк кръг от хора. Първоначално тя е била едноабсидна, но скоро след това е била преустроена в триабсидна.

Въпросът естествено е какво е наложило да бъдат преустроени двете главни черкви в един относително кратък период след превръщането си такива от мартириум, респ. капище. И от това, което ни е известно възможния отговор насочва към езическата реакция на Расате.

А къде е резидирал княза докато се е преустройвал Преслав за столица? По това време в Европа много малко държави са имали столица в смисъла, в който са били тогава Плиска и Преслав. Много често владетелите са пребивавали в разни градове, замъци и манастири. Така например столиците на франките са били Париж и Аахен, а кралете се короновали в Реймс. И то при положение, че Франция си има Париж, който си е един доста утвърден столичен град.

При това положение най-вероятно Симеон известно време управлява от Плиска и възстановява повредените черкви, но решава, че случаят е сгоден столицата да бъде изместена.

Предполагам, че не е трудно да се сетите за по-обективна причина - Плиска е била на относително сухо място, докато при Преслав има доста по-големи водоизночници. Разбира се Преслав също си има ВиК мрежа за дворците, но все пак за един по-голям град трябва повечко студена вода и народа, а не само за вожда.

[Frujin Assen]

Галахаде, чел съм, че разрушенията по църквите може да са направени от римските свещеници прибиваващи някакво време в България по времето на Борис.

[makebulgar]

Галахаде, това са общоприетите хипотези около откритите в Плиска неща, но дали са верни е друг въпрос. Примерно за кръстовидната сграда се приема от някои че е мартирум на Ернавота, но съществуват доказателства че сградата е от византийско време, и съответно хипотезите трябва да се променят.

Редактирано Април 14, 2015 от makebulgar

[ISTORIK]

Преслав, а по-късно - и Търново са все по-нависоко в планината. Съществува хипотезата, че идеята е била да бъде затруднявана вражеската конница.

Смята се, че у нас пехотата се увеличава, а конницата намалява, за разлика от ситуацията в западна Европа, Византия и степните народи. Теренът, колкото е по-планински и пресечен, толкова повече затруднява действията на конницата на обсадителите, а е по-удобен за пехотата на отбраняващите се.

В крайна сметка, според мен комбинацията от по-добри фортификационни възможности плюс повечето възможности за достъп до питейна вода в Преслав се е оказала от решаващо значение за преместването на държавния център на новото място.

Редактирано Април 14, 2015 от ISTORIK

[Thorn]

Галахаде, чел съм, че разрушенията по църквите може да са направени от римските свещеници прибиваващи някакво време в България по времето на Борис.

Ами точно римските свещеници са ги строили тези базилики. Те са с типично римски план (буквално) и с надписи на латиница.

[decapitator]

Епа начи гръчките са ги рушале!

[Thorn]

Галахаде, чел съм, че разрушенията по църквите може да са направени от римските свещеници прибиваващи някакво време в България по времето на Борис.

[resavsky]

Никой никога не ги е рушил тези базилики.Това са легенди.Няма никакви доказателства.А ако Голямата базилика е построена върху мавзолея на Енравота то би трябвало да е носила и неговото име.Само че тя почти сигурно се е казвала "Свети Петър и Павел".

Редактирано Април 14, 2015 от resavsky

[Thorn]

Според мен отговорът е ясен и той е, че поне непосредствено след покръстването, Плиска е оставала столица. Иначе тези грандиозни строежи са просто необясними. А това, че грандоманът Симеон е искал нова резиденция по свой собствен вкус не е чудо невиждано. През ранното средновековие лесно са сменяли резиденциите на двора.

[resavsky]

Според мен отговорът е ясен и той е, че поне непосредствено след покръстването, Плиска е оставала столица. Иначе тези грандиозни строежи са просто необясними. А това, че грандоманът Симеон е искал нова резиденция по свой собствен вкус не е чудо невиждано. През ранното средновековие лесно са сменяли резиденциите на двора.

Точно за това говорим.Между другото няма и извор който да свързва Борис с Преслав.

П.П. Лесно лесно но Симеон иска ни повече ни по малко от един втори Константинопол.В рамките на няколко десетки години бъларската държава трябвада финансира мега строежите както в Плиска така и в Преслав.Колко е струвал само строежа на Голямата Базилика е нещо което трудно мога да си представя.А мраморните изпълннения на Симеон в Преслав - турците със столетия пролзват мрамора му.И след всичко това дълга война с Византия.

Редактирано Април 14, 2015 от resavsky

[Galahad]

Дето се вика - Альоша ваш, ама цимента наш. Сиреч ромейските и римските отци може да са се карали, но никой няма да им даде в държаната на Борис на своя глава да развалят построеното от него. Пък и тогава противоречията между двете църкви не са толкова остри. Всъщност няма практика да са рушени черкви от католици или православни по религиозни подбуди, дори и след Великия разкол.

В Голямата базилика е имало гробница - в смисъл не обикновено погребение, а специално изградена гробница със самата сграда. Костите намерени в нея обаче са вторично погребани, т.е. са взети от друго място. Данни, че голямата базилика е носила името "Петър и Павел" няма. В Латеранската архибазилика в Рим се пазят мощи на св. Петър и св. Павел, но въпреки това тя се казва "Св. Йоан". Като опция може да се е казвала "Света София" - така са се наричали доста епископски храмове у нас: в Охрид, София, Несебър, а вероятно и тези във Воден и Туида (Сливен, там също е намерен печат на Борис).

[Frujin Assen]

Галахаде, един тъп въпрос. След като при Симеон икономическото състояние е позволявало грандиозни строежи и в Плиска и в Преслав, защо така не се е строило при Борис и при Петър? Бих разширил въпроса, а с какво България при Крум, Омуртаг и Пресиян е по бедна отколкото при Симеон, та не си позволява такива градежи?

Аз имам една еретична идея. В България е имало няколко големи града, Плиска, Преслав, Дръстър, Малък Преславец и навярно и други, където са правени монументални строежи. Просто Плиска и Преслав са изоставени и затова са са съхранили поне нещичко.

Отговарям си сам и на втория въпрос. Просто при Крум и Омуртаг не е имало мода да се строят огромни сгради, но когато Борис приема християнството тая мода навлиза и съответно при Борис, Симеон, Петър се строи.

[makebulgar]

Парите за строежите на църквите сигурно са били от църковен данък или от дарения на християните, както е било преди, и както е сега.

[resavsky]

Ако са искали да построят Голямата базилика на мястото на езически храм защо не са избрали Голмяото капище?На него въобще не е изграден християнски храм..

[Galahad]

Галахаде, един тъп въпрос. След като при Симеон икономическото състояние е позволявало грандиозни строежи и в Плиска и в Преслав, защо така не се е строило при Борис и при Петър? Бих разширил въпроса, а с какво България при Крум, Омуртаг и Пресиян е по бедна отколкото при Симеон, та не си позволява такива градежи?

Аз имам една еретична идея. В България е имало няколко големи града, Плиска, Преслав, Дръстър, Малък Преславец и навярно и други, където са правени монументални строежи. Просто Плиска и Преслав са изоставени и затова са са съхранили поне нещичко.

Отговарям си сам и на втория въпрос. Просто при Крум и Омуртаг не е имало мода да се строят огромни сгради, но когато Борис приема християнството тая мода навлиза и съответно при Борис, Симеон, Петър се строи.

Ъъъъ, нещо не разбрах въпросът?!? При Крум, Омуртаг и Пресиян се е строило доста - два аула, поправена е Плиска, т.е. Големия и Малкия дворец ... За Борис също имаме доста податки за строежи, напр. в Охрид. Чъргобиля Мостич пък се е замонашил при Петър и вероятно тогава е построил черквата, в която е бил погребан. Цар Петър прави дарения и на св. Иван Рилски. Самуил пък строи в Преспа. Правят се гранични валове, възстановена е крепостната и градската система в Мизия. Въобще доста мащабна дейност. В столиците са просто най-представителните сгради, но иначе строителната дейност през ПБЦ е наистина доста мащабна за един свят, в който дървените постройки са били често срещано явление.

Голямото капище е било съборено, вероятно като символ на прекъсване на връзката със старата вяра, а с останалите капища е подходено по-прагматично и те са били запазени, но преустроени в сгради с други функции, не само черкви).

[Пандора]

Решението вероятно е съвсем елементарно.Борис си резидира в Плиска а младшия съвладател / Владимир и след това Симеон/ в Преслав.Със засилването на ролята на Симеон /рескпективно след смъртта на Борис/ Преслав си придобива статут на първа столица.Ако Борис имаше и най малкото намерение да мести столицата никога не би построил Голямата базилика точно там.Подобна църква въобще няма в Преслав дори с приблизителни такива размери.Голямата базилика е толкова внушителна и огромна че очевидно е проектирана да бъде централния храм в бъдещата християнска столица.Но междувременно Симеон си харесва прекалено много Преслав и му хрумва идеята да направи от тази полупланинска крепост втори Константинопол.Доколко е реална идеята е друг въпрос.

Задължително ли е управлението да приключи само и единствено със смъртта на владетеля ? Не може ли да се оттегли по здравословни причини примерно? А наследниците му просто да са владетели ? И столицата е там където владетелят си е избрал да резидира. Според гореисказаните мнения владетелите постепенно са преосмислили разположението на двете селища и са предпочели Преслав..

Редактирано Април 18, 2015 от Пандора

[Frujin Assen]

Отговора Пандора е твърдо НЕ. Владетеля е помазан от Бога за такъв и само Бог може да го отзове. Ако владетеля е болен примерно или твърде стар, и не може да управлява, има си престолонаследник който му помага, разбирай управлява реално.

[makebulgar]

Болярите е можело да отзоват владетеля с цареубийство. Но ако е бил жив е имал властта по закон. Така Сабин, който много вероятно е бил ромеин, като бяга в Константинопол българите остават в пат, без владетел, без възможността да го убият, и без правото да изберат нов. Затова и пращат посолства до Константинопол, и в крайна сметка Сабин абдикира в полза на Умор. И той е убит след 40 дена и българите поставят който те си искат на власт.

[Пандора]

Болярите е можело да отзоват владетеля с цареубийство

Само ?

[Galahad]

Има много случаи, в които владетелят абдикира и се замонашва. Замонашването се е възприемало и като отказ за царуване. По тази причина бившите владетели, а и някои личности, на които се е гледало като на потенциални претенденти за трона са се замонашвали за да избегнат репресии или са били насила замонашвани. Напр. Исак І Комнин, Йоан Кантакузин, цар Йоан Комнин (Смилецовия) и др. Разбира се не е имало пречка да хвърлят расото, но по този начин пък губели потенциални привърженици. Примерно единият брат на цар Петър е бил замонашен, но той избягал във Византия и захвърлил расото.

Борис І е имал здравословен проблем и се е замонашил. Не че му попречило да детронира Расате, но след това не е бил повече владетел, макар да е давал съвети на Симеон и да е бил търсен за такива.