Римското облекло

[Last roman]

Мъжко облекло

Туниката и тогата са основни елементи от древноримския мъжки костюм, различаващи се по някои детайли от гръцкия хитон и химантий /плащ/.

Ризоподобната туника служила на древните римляни за ежедневно облекло. Тя била ушита от два къса ленен плат и се обличала през главата.

Първоначално имала само отвори за ръкави, но после се появили и къси такива. Туниката нямала яка /както и всички антични дрехи/, била дълга почти до колената и се препасвала през кръста с помощта на пояс. В зависимост от мястото в обществото, което заемал на притежателят й, туниката имала различен цвят и орнаменти. Сенаторът носел бяла туника с широка пурпурна ивица /clavi/. Тази туника се наричала tunica laticlavia.

Конниците и плебейските трибуни носели туника с тесни пурпурни ивици - angusticlavia. Войнишката туника трябвало да е по-къса от гражданската.

Простолюдието носело само туники /без тоги/ и се наричало populas tunicati. Тяхната туника била къса и в тъмен цвят /tunica pulla/. Към 2-5 век голямо разпространение в Рим получила т. нар. tunica dalmatica - туника с дълги ръкави до китките, заимствана от 'варварските' народи /германи, сармати и перси/:

Макар че писателят Авъл Гелий в неговите "Атически Нощи" изразява такова становище за подобен род дреха: "Мъж да се облича с туника, чиито ръкави се спускат под лактите и стигат чак до китките, та дори и до пръстите, това било неприлично както в Рим, така и в целия Лациум. Подобен вид туника бил наричан от нашите съграждани с гръцката дума „хиродита", дългоръкавна, и се смятало, че само на жена отива да носи широка и дълга дреха, която да покрива ръцете до лактите и да предпазва бедрата от чужди погледи. Впрочем римляните отначало изобщо не носели туника, а се намятали единствено с тога; след време започнали да надяват тънки и къси туники, стигащи само до мишниците, които гърците наричат „екзомиди", безръкавни."

Римската тога била присъща на римския гражданин и свидетелствала за неговия статус - неслучайно римляните наричали себе си gens togata — 'род с тоги'.

Тогата била с етруски произход и буквално означава 'покритие'. Представлявала полулунен къс материя от бяла вълна, увита около тялото и носена като плащ. Робите, изгнанниците или чужденците нямали право да носят тоги. Мъжете навършели 16 години, обличали мъжката тога /toga virieis, toga pura или toga libera/ - 1. Децата на пълноправните римски граждани и висшите сановници обличали тога с пурпурен кант /toga praetexta/ - 4, кандидатите за висша държавна дейност носили белоснежна тога - 8 /toga candida, откъдето дошло и името им/. Върховният жрец /Pontifex Maximus/ носел toga trabea - 6. Консулската тога /toga palmeta/ - 3, била украсявана с апликации във формата на палми, триумфаторът носел червена тога /toga picta/ - 5, а впоследствие императорската тога била с пурпурен цвят /toga purpurea/. По време на траур римляните носели сива тога /toga pullа/ - 7.

Тогата била скъпа, поддържала се трудно и се носела на обществени прояви - в цирка, театъра, на съд или на празник.

Ранната тога не била голяма. Но с времето размерите й нараснали и тя достигнала до 6,5 м. на дължина и 3,5 метра ширина. Омотаването й около тялото и надиплянето било дълга и трудоемка работа, извършвана от робите, а носителят й не извършвал резки движения и ходел бавно, с величествена осанка, за да не развали това сложно съоръжение.

В императорския Рим за тогите на монарха и висшите длъжностни лица се грижели специални слуги. Разнообразните дрехи били правени от коприна, вълна, лен. 'Императорският' тип тога бил с полулунно-трапецовидна форма и представлявал същински шедьовър по своята сложност на обличане:

Към 2 век тогата загубила обществения си престиж и все по-рядко била носена на обществени места. Както с ирония казвал сатирикът Ювенал - nemo togam sumit, nisi mortus — 'само мъртвият го обличат в тога. По-късните тоги през 3-4 в. били с церемониални функции и имали доста по-сложна форма:

Римляните при лошо време носели ленен или вълнен плащ - sagum, който бил вълнен и се закрепял за раменете посредством фибула:

Палиум бил къс правоъгълен плащ, както и сагума /лен или вълна, разбира се по-заможните римляни можели да си позволят и копринен такъв:

Лацерна къс плащ /закрепвал се с фибула за дясното рамо/. Носен бил и от цивилни лица, и от войници:

Цветовете на сагума, палиума и лацерната варирали от червен, тъмно кафяв, светло кафяв, син, жълт, бежов.

Абола /също се е закрепвала с фибула/:

Носена била и от цивилни и от военни лица. Тя замествала тогата, когато случаят го позволявал.

Войниците носели вълнена пенула /с качулка и полулунна форма/:

Към 3-4 век се разпространила и късата пенула, наречена cuculus - вълнена фуниевидна наметка, носена над дрехата в лошо или зимно време от войници, пътници, овчари, а в града от лица, нежелаещи да бъдат разпознати. Цветът й бил кафеникав или синьозелен.

Обувките на гражданите също били разнообразни и зависели от статуса им.

Военните носели калиги - полуботуши от кожа:

Или кожени калцеи /за студено време/:

Кабартините били носени и от цивилни лица:

В топло време носели обикновени сандали и чехли:

Патрициите носели носели червени ботуши /калцеи/, а сенаторите - черни:

Пълководците, висшите магистрати и императорите носели кампаги - червени полуботуши:

 

Женско облекло

При жените ролята на тогата изпълнявала палата /лен, коприна/ - 1,5 м. широк и 3,5 м. дълъг плащ:

Под палата се е носела горна туника, наречена стола /лен или вълна/, която била без ръкави. Цветовете й били най-различни - червен, син, жълт, зелен, кафяв, черен, бял. Проститутките нямали право да носят стола, това била дреха за 'добродетелни жени'. Долната туника била също от лен и стигала до глезените, както и столата:

Долното бельо се състояло от строфий /превръзка изпълняваща функциите на сутиен/ и сублигакулум /бедрена препаска/.

Последната била носена и от мъжете /напр. гладиаторите:

Женски сандали и обувки били по-фини от мъжките и често украсявани със злато или скъпоценности /в зависимост от това колко заможна била/:

 

За да се защитят от жегата, римляните и римлянките носели и шапки:

Петасос - сламена шапка, заимствана от гърците:

Galerus /вълнена шапка/:

Пилеус - конусовидна вълнена шапка, произхождаща от Фригия /носена от простолюдието/:

За да избегнат слънчевите лъчи /слънчевият загар в Древен Рим се считал за белег на простолюдието/ римлянките ползвали чадъри:

 

Накити

 

Жените и мъжете носели накити от скъпоценни камъни и метали, с които символизирали възможностите си, също като днешните. Сребърните и златните пръстени били привилегия на богаташите и благородниците - представителите на конническото съсловие и на сенаторите.

Обеци:

Гривни:

Пръстени /често украсени с гравирани камъни - геми/:

Oгърлици:

 

Редактирано Юни 22, 2017 от Last roman

[Last roman]

Прическите

За римския гражданин било признак на добър вкус да е гладко избръснат и късо подстриган /с бритон/. Но към 2-3 век много римляни започнали да подражават на гръцките философи, да носят дълги коси и бради:

Дамските прически били изключително разнообразни по своята сложност /за разкрасяване се използвали всички съвременни фризьорски похвати, включително и перуки/, но и при тях към края на империята се наблюдавала тенденцията към по-изчистените форми:

Дори статуите на императриците били подвластни на модата - когато последните си сменяли прическите, съответно и изображенията им били коригирани:

Класическа гръцка прическа:

Прическа тип 'Агрипина Младата' /средата на 1 век/:

Прическа от епохата на Флавиите /края на първи - началото на 2-ри век/:

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=Vs9fLwm-9-k#at=280

Прическа тип 'Фаустина Младата' /края на 2-ри век/:

Прическа тип 'Юлия Домна' /началото на 3 век/:

Редактирано Юли 24, 2015 от Last roman

[Last roman]

разбира се не можем да пропуснем и демонстрация на римска козметика и грим:

[Last roman]

ако някой пък се чуди как ли аджеба се облича тога и не е имал удоволствието като мен да се занимава с реенактмънт, ето кратка демонстрация:

[Thorn]

браво

[Шпага]

ако някой пък се чуди как ли аджеба се облича тога и не е имал удоволствието като мен да се занимава с реенактмънт, ето кратка демонстрация:

Много сложно бе, Римски. Ако те погне някой рогоносец, по-добре зарязвай тогата и бягай. Щото иначе, докато се усучеш в нея, лошо ще си изпатиш

[Last roman]

тя тогата не е за бягане, а за дефилиране. Иначе точно така се прави ако са се наточили да те гонят - бързо се развиваш и се изнасяш. Ето един не толкова усукващ метод за връзване, с моя милост като участник /то всъщност цялото клипче е посветено на римската мода/:

Редактирано Април 11, 2015 от Last roman

[Skubi]

He може бе. Ако е от коприна, тогава е скъпо нещо. Стойноста на 1 кило коприна е било равно на 1 кило злато.

Тези осукани чаршави са били за разни церемонии.

Иначе ежедневно в онези гащиризони са цапали.

СМСМ :grin:

ПС

Аз и вратовръзка съм забравил да вържа, а камо ли това. Тази туника без чирак, сам надали може да си върже човек.....

Редактирано Април 11, 2015 от Skubi

[Last roman]

да, коприната била скъпа и това е една от теориите за причините, довели до упадъка на империята - в стремежа си да подаряват копринени дрехи на любовниците си, римляните губели златото си, което довело до девалвация на валутата им

Иначе е хубаво двама роби да ти я надиплят тогата, но съм се справял и сам с навличането й. Въпрос на навик.