Начало и развитие на фотографията в България

[Belegurth]

Здравейте! Това ми е първия пост тук, така че се надявам да не ме съдите много строго ако нещо не ви хареса в него. Така, откъде да започна... Преди около година и нещо в мен се зароди интерес към старите фотографии. Тъй като почти всяка събота и неделя съм на битака и оглеждам за нещо старо и интересно – сблъсъка ми със старите снимки беше почти неизбежен. Отначалото ги купувах просто ей-така, защото усещането да държиш 100-тина годишна частица от историята в ръцете си е доста приятно нещо. Не след дълго започнах да се заглеждам по-подробно и установих каква красота крият тези снимки в себе си. Започнах да се ровя из интернет за информация и открих, че такава няма кой знае колко много. Почти никой досега не се е хванал да събере, опише и открие малко лична информация за фотогарафите в България. Петър Боев издава книга, но тя е далеч от моите представи за изчерпателна информация по темата. Така че малко по малко в мен започна да изкристализира една идея – защо да не се хвана и да го направя аз? Все пак всеки трябва да остави нещо след себе си на тази земя. Осъзнавам, че пътят е доста стръмен, има шансове и да не успея да го изкача, но все пак съм решен да опитам. Целта ми е да направя нещо като каталог на фотографите в България – от началото (приблизително 1850г.) до към началото на ПСВ, когато фотографията се разраства доста и става малко сложно да се събере прилично количество информация. Засега съм открил приблизително 430 имена на фотографи и ателиета в този период, посъбрал съм и скромна колекция от снимки, но това е все още едва едно скромно начало. Тепърва имам да събирам и историите на тези хора, които са оставили за нас това богатство. А сред тях има доста интересни личности – незаслужено позабравени според мен. Обръщам се с молба към вас – надявам се да не го приемете като слабост от моя страна – ако имате някаква информация, която би могла да ми помогне в това начинание – истории, фотографии, каквото и да е – ще съм благодарен на всяко едно парченце от пъзела - независимо колко малко е то - което можете да споделите. Прилагам и няколко “бисера” от скромната си колекция. Надявам се да ви харесат. Благодаря ви за вниманието!

[Last roman]

Поздравления за темата и добре дошъл!

[КГ125]

Направо си е за статия това! 430 имена на фотографи в България!

Редактирано Април 9, 2015 от КГ125

[Belegurth]

Ами аз замислям направо нещо като книга, но ще видим докъде ще я докарам. 430 съм събрал досега - и то само за периода 1850-1920, и съм едва в началото, колко още изгубени и забравени има чак не ми се мисли. Статия тук разбира се че ще има, но по-нататък, когато имам повече материал, който да споделя.

[Skubi]

Здравей. Към фотографиите винаги ми е било интересно какви анекдоти, истории, съдби има....

http://museumsamokov.blogspot.hu/2013/09/parvite-fotografi-v-bulgariya.html

Много от историята познаваме от описанията на журналисти, писатели, но каква е истината много пъти една снимка всичко разказва...Надявам се да съберем колкото се може богат материал с чудесни описания към тях....

:grin:

[КГ125]

Ами аз замислям направо нещо като книга, но ще видим докъде ще я докарам. 430 съм събрал досега - и то само за периода 1850-1920, и съм едва в началото, колко още изгубени и забравени има чак не ми се мисли. Статия тук разбира се че ще има, но по-нататък, когато имам повече материал, който да споделя.

Чудесна идея! Как успяваш да събереш данни за материя, за която писмени източници твърде много няма?

[Belegurth]

Ами не е много лесно, засега изграждам само нещо като скелет, по който после ще трупам повече информация. Купувам от битака и от антиквари стари фотографии, търся стари вестници и списания - в тях често има реклами на ателиета, ровя се из нета и т.н. За съжаление книги по темата почти няма - всъщност точно това ме накара да се захвана с проекта. Но и аз не си правя живота по-лесен де - гледам да събера и различните модели гърбове на фотографиите, които са правели ателиетата. В тях има доста красота като се загледаш. Засега само на Димитър и Никола Кавра от Пловдив съм намерил 10 различни... Но пък от надписите на гърба доста често може да се разбере през кои години и работил дадения светлописец.

[КГ125]

Светлописец! Чудесна дума !

[zahar4e]

Светлописец! Чудесна дума !

Това и означава думата с древногръцки корени, превод на "фотография" е : рисувам ( пиша ) със светлина

[Belegurth]

Искам да ви разкажа за един голям човек - фотограф, революционер и възрожденец, който според мен е малко известен и много забравен. Тома Станчов Хитров е роден в Ловеч през 1840г. Едва 16-годишен емигрира в Румъния, където се запалва по фотографията. Отваря и ателие - първо в Букурещ, а после и в Плоещ. Там той снима много от героите на България - за историята запазва ликовете на Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Никола Странджата и много много други. Той прави и единствения портрет на майката на Левски. Но Хитров е не само фотограф, но и голям революционер и борец за свобода. През 1875 е определен за водач на възстанието в Троян. От Букурещ, през Одеса и Цариград, където с помощта на граф Игнатиев се снабдява с руски паспорт, пристига в Троян. С тайната си мисия престоява в града и Троянския манастир няколко месеца. Тома Хитров е автор на проекта на знамето на Троянския революционен комитет, ушито от Марко Ив. Марковски. Знамето е изгорено лично от неговия създател след разкриването на комитета от турската власт и последвалите обиски по домовете на съзаклятниците. Запазена е само централната част с лъва. Тъй като въстание в Троян не избухва, Тома Хитров се връща в Румъния. Там спомага за формирането на Ботевата чета, но не успява да се включи в нея. През 1876 повежда няколко човека към Сърбия и там се включва в четата на Филип Тотю, който го назначава за свой пръв помощник. Четата участва в Сръбско-турската война. След нейния край се завръща в Румъния и се включва в Трета дружина на българското опълчение. Участва в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. Тома Хитров е в отряда на кап. Коста Паница и участва в боевете при с. Славене и с. Ржана през ноември същата година. След Освобождението се оженва за Елена Чернева от Берковица, която му ражда 6 дъщери. Установява се в София, където отваря "Славянска светлописница". Голяма част от българското опълчение застава пред неговия обектив. Умира на 13 април 1906 година. Негови братя са Станьо - участник във Ботевата чета, загинал на Милин камък; Денчо - участник в боевете на Шипка, умира малко след това от простуда; и Никола - също фотограф като брат си Тома, снимал много известни личности.

Снимки: личен архив.

[КГ125]

Боецът - фотограф, който засне българското Възраждане! Отличен материал!

Това и означава думата с древногръцки корени, превод на "фотография" е : рисувам ( пиша ) със светлина

Хич не съм се и замислил! За разлика от "драсни - пални - клечица", опитала се да замести кибрита, тук тази си е много на място..