Прибързаха ли българите със Съединението през 1885

[ISTORIK]

Днес отбелязваме 135 години от обявяването на независимостта на Източна Румелия от Османската империя и съединението й с Княжество България - събитие, което дава тласък за възходящо развитие на възстановената държава. По-късно Константин Иречек ще напише: "Вече никой не може да упреква българите, че са нация, неспособна на държавен живот, и, че свободата им е подарена."

 

6-ти септември е една от най-светлите и най-важните дати в новата българска история, а Съединението – една от най-успешните българска акции в най-новата ни история. Ние никога повече не постигаме такова национално обединение и такъв категоричен успех. Всяка година на тази дата в Пловдив и в цяла България честваме велик общобългарски акт, който ние българите сме осъществили сами, въпреки всички. Датата е толкова велика и безспорна, обединяваща всички етноси и религии в Родината, че заслужава да бъде обявена за наш национален празник.

 

Актът на Съединението е първото общо българско дело. Всички български граждани по онова време застават под знамето на Съединението. Дори по време на Априлското въстание не всички българи са били съгласни с избухването на въстанието. Обратно – в навечерието на Съединението българският народ е единен, както никога.

 

Чрез една безкръвна революция, чрез един общонароден подем България увеличава своята територия от 63 000 на 96 000 квадратни километра, като с акта на Съединението това разширение е е по-голямо, отколкото - полученото в резултат на следващите четири войни, които водим.

 

Пловдивчани са били наясно – за да се обедини България, те е трябвало да дадат една болезнена жертва: правото да се наричат столичани на Източна Румелия.

 

Русия се обявява против Съединението, а българският народ за първи път разбира, че нашите национални интереси невинаги съвпадат с националните и геополитическите интереси на Русия. До този момент в България не е позната думата русофоб, всички са русофили и това е съвсем естествено.

 

Съединението поставя този толкова важен въпрос, който не е решен и до днес – отношението на българското общество към Русия. Това отношение, особено през последните години, се люшка от крайно раболепие до крайно отрицание. Ние, българите, е крайно време да имаме едно ясно, сдържано и достойно отношение към Русия, в основата на което да стои осъзнатият български национален интерес.

 

В нашия исторически път има събития, които добавят смисъл с годините към отстояването на нашата национална идентичност, към съкровения стремеж на българския народ за свобода, справедливост и равенство пред закона. Духовният заряд на тези исторически паметни дати ни заставя да осъзнаем своя днешен дълг към род и Родина.

[ISTORIK]

Ако Съединението трябваше да се случи днес:

 

- Не е сега моментът.

- Това съединение ще счупи държавата.

- Имаме по-големи проблеми. Зимата на 1885 се очертава да е изключително тежка...

- Не одобрявам Съединението. Кой ще дойде после?

- Съединението клати стабилността.

- Да не си разваляме отношенията със съседите!

- Москва не разрешава.

- Берлин не разрешава.

- Вашингтон не разрешава.

- Имаме по важни проблеми, например поредният ремонт на магистрала Тракия не се вижда кога ще приключи.

- Първо да достроим новия лъч на метрото в София...

[Mazzini]

Няколко милиона наши братя и сестри, остават за винаги извън териториите на българската държавност. Двете национални катастрофа са подбудител за нихилизъм, отрицание, търсене на грешки, НО ние трябва да можем да си признаем, с ръка на сърцето, че и частичния успех е все пак УСПЕХ. 

При все това, Съединението е изцяло българска инициатива, чиито резултат е закрепен с победа във война! 

Така, че не може Съединението да е нещо друго освен чисто български УСПЕХ! 

[skorpion1980]

Преди 14 часа, deaf said:

Честит празник!

Ако Съединението беше закъсняло само с десет години,българите в Източна Румелия щяха да развият собствено национално самосъзнание различно от българското. Това разбира се е моя спекулация,но не е лишена от основания. Вижте какво стана с Македония...

Ами да, твоя спекулация си е, която не почива на буквално нито една предпоставка за което, базирана на тогавашната деиствителност. Няма сравнение с Македония, която няма автономия и е под пряката султанска власт, съответно не е било толкова трудно начинание на места, където населението дори да си говори на български вкъщи, няма ясно самосъзнание, да се строят гръцки или сръбски църкви и училища вместо български, а това освен от пропагандите си е зависело от местния турски валия или санджакбей, но въпреки това над 2/3 от българоезичното население си остава екзархийско чак до балканските войни. В Източна Румелия според органическия й устав всичко си зависи от местната власт, която не е нито турска, нито гръцка, нито някаква друга, а изцяло българска. И се състои от едни конкретни лица, а именно Гаврил Кръстевич като генерал-губернатор, който и без това е от основоположниците на Екзархията, и политическите лидери Иван Евстр. Гешов на Народната партия и Георги Странски на Либералната партия, които гръцки училища допускат само там, където си има гръцко население по домашен език и за 7 години на практика ликвидират всякакви гръкомански църкви и училища, заменяйки ги с български. Формално турският и гръцкият също са официални езици в областта, но цялата администрация и заседанията на областното събрание са изцяло на български. Така че при тези управници и този обл;астен статут не е имало буквално никаква опасност от развиване на различно от българско самосъзнание, все едно по същото време в Самос или Крит да е имало опаснот от създаване на самосъзнание, различно от гръцкото. Екзархията в Източна Румелия си има тотален църковно-просветен контрол над българското население, което изключва всякакви форми на сепаратизъм, докато в Македония и Одринско нейната църковно-просветна власт е ограничена за сметка на Патриаршията. Султанът и великият везир могат да блокират някой закон, въведен от областното събрание, но не могат те самите да въвеждат закони в Източна Румелия, такъв е уставът на областта.

Гледам за това безумно и непочиващо на нищо твърдение са ти дали няколко харесвания, хайде сега конкретно обясни при тотална административна и духовна власт в ръцете на българи и липса на каквито и да е вътрешни и външни фактори този автономен статут да се промени откъде аджеба ще дойде формирането на отделно национално самосъзнание в в автономната област Източна Румелия. Ама искам да посочиш ти или тези, които са ти харесали коментара, конкретни институции, които са можели да повлияят на което, конкретни имена дори, иначе си е просто една елементарна антинаучна спекулация.

[deaf]

Преди 1 час, skorpion1980 said:

хайде сега конкретно обясни при тотална административна и духовна власт в ръцете на българи

Властта е едно от двете най-сладки неща за човека. И точно заради това управниците на Източна Румелия много бързо ще се откажат от идеята да я присъединят към Княжество България,защото ще изгубят властта си. При едно Съединение,властта им е щяла да се редуцира силно и най-многото на което са можели да разчитат е да станат обикновени министри/депутати/кметове..в Княжество България. Е,някой от тях може и да стане премиер,но струва ли си да се гони дивото,вместо питомното?! 

Посочваш Крит,но забравяш Кипър. Ако нямаше бързо е енергично Съединение,днес Източна Румелия щеше да бъде аналогично на Кипър - страна населена с българи,но отделна и независима от България държава.

[skorpion1980]

Аналогът с Кипър е напълно безпочвен - Кипър е остров, намиращ се адски далеч от Атина и изобщо континентална Гърция, както и от егейските острови, което е пречка за достатъчно интезивни търговски и културни връзки, докато Източна Румелия е непосредствено до Княжество България, второ Кипър бил е под английски контрол без самостоятелен гръцки политически живот, докато Източна Румелия не е под контрола на никоя велика сила и си има самостоятелн български политически живот и трето едно присъединяване на Кипър към Гърция в който и да е момент нарушава куп геополитически интереси, което не важи за Източна Румелия. А с Крит аналогиите са в пъти по-основателни - и там има самостоятелен гръцки политически живот, а всеки, който не следва линия за Съединение с Гърция си унищожава политическата кариера, което и 10 и повече години би си останало валидно и за Източна Румелия. Накратко - хубаво е, че Съединението е станало бързо, но е мит, неотговарящ по никакъв начин на истината, че ситуацията е била "сега или никога". Най-късно до Младотурската революция през 1908 Съединение пак щеше да има, било е напълно неизбежно. Докато създаването на отделна националност или съзнателна и явна антисъединистка политика от властимащите в Пловдив е била немислима.

[resavsky]

Съединението си беше точно навреме.След него България придоби водещо значение на Балканите и го запази чак до 1918 година. Съединението беше един от най важните фактори за българския възход.Източна Румелия освен всичко друго даде на Княжеството цяла плеяда от офицери,политици  и интелектуалци.

[resavsky]

On 6.09.2020 г. at 15:38, skorpion1980 said:

Честит празник на всички! 

Тази тема е доста заглъхнала и днес, когато се навършват 135 години от Съединението, моментът е подходящ отново да се обсъди въпросът за това дали този акт е прибързан. За мен поне отговорът не е еднозначен. Едно негово неосъществяване би избегнало Сръбско-Българската война, това е  пределно ясно. Би избегнало също така намаляването на заплатите на източнорумелийските чиновнци, до което води акцията на Радославов в качеството му на тогавашен правосъден министър, налагайки изцяло правилата на княжеските закони и администрация в автономната област. Допълнително би компрометирало урправляващата я в онзи момент Народна партия, която година и половина по-рано взема властта със съединистки предизборен лозунг, от който се отмята заради послушаниято си към тогавашното руско консулство в Пловидв. Намиращият се в добри отношения с него Гаврил Кръстевич пък би си изкарал целия мандат дори преди изтичането му отново Либералната партия на Странски да спечли избори и султанът почти сигурно би го преназначил. Захари Стоянов и сие биха продължили да агитират за Съединение, което народните маси биха продължили да подкрепят, а българският етнически елемент би взел още по-голям превес над турския и гръцкия предвид тогавашната демографска реалност. Въпросният комитет обаче постепенно би се ориентирал към по-активни действия и в Македония и Одринска Тракия. 

В княжеството антируските настроения биха ескалирали все повече поради по-ниския стандарт на живот спрямо Източна Румелия и перманентния отговор при повдигане на въпроса за съединение, че не е дошъл моментът. Превратът срещу Батенгберг през втората половина на 1886 така или иначе е бил планиран още през 1883, когато с руска помощ е премахнат режима на пълномошията, но срещу уговорката, че до 3 години ще има промени в Конституцията. Тогава Батенберг от противник става неин поддръжник (поне като официално поведение), защото е наясно, че под руско влияние промените биха били такива, че да му се орежат правомощията по отношение на военното командване. Пак в тази връзка той е планирал замяната на руските висши офицери у нас с немски такива, но руският цар го изпреварва в намерениято му да ги изгони, изтегляйки ги сам след Съединенито. И да не беше успял обаче да докара немски офицери, Батенгберг дори само при подобен опит би бил свален с преврат, съответно нищо по-различно не би се случило във вътрешен план от това да има пак регентски съвет, скъсани отношения с Русия и идване на Фердинанд, но като княз само на Княжеството без Източна Румелия. Тези събития допълнително биха отложили Съединението във времето без обаче да унищожат основните предпоставки за него предвид самоуправлението и доминиращо българския характер на населението и на север, и на юг от Балкана. 

Разривът на отношенията между България и Русия би принудил последната да тръгне към още по-активна политика по отношение на Източна Румелия с основен пропаганден мотив, че тя се развива по-добре от Княжеството, за да може управниците на последното да бъдат компрометирани. Естествено отговорът на Стамболов би бил подобаващ що се отнася до икономическата политика и бератите за български владици в Македония. 

И тук стигаме до ключовия момент - наистина ли Съединението е попречило на залегналата в член 23 и член 62 от Берлинския договор евентуална автономия на Македония? Бих казал, че то просто намалява и на моменти дори направо ликвидира международния натиск към Турция за практическото им изпълнение, докато при несъединена България със скъсани отношения с Русия, последната би имала сметка да натиска Турция Македония да се присъедини към Източна Румелия, което по абсолютно никакъв начин не би нарушило нито една клауза на Берлинския договор. Евентуален успех в начинанието би повдигнал разклатения руски имидж пред българското общество във времето на скъсани дипломатически отношения, но на това би се противопоставила най-вече Австор-Унгария, смятаща Западна Македния за своя сфера на влиние, както и Великобритания, която не би допуснала разширение на автономната област до Бяло море. Така че руското твърдение как можели по-лесно да уредят присъединяването на Македония към Източна Румелия, отколкото Съединението й с княжеството, не изцяло, но до голяма степен е пропаганден и реално важи единствено за днешна Благоевградска област и евентуално хиндерландите на Щип, Кочани Радовиш и Струмица, тъй като тази територия и без това по време на Берлинския конгрес се е обсъждало да влезе в границите на автономната област, но абсолютно нищо повече предвид геополитическата обстановка по онова време.

Относно това, че ако не станело тогава през Балканската война сме щели да нападаме първо Пловдив, ами нелепо е. Турски войски в областта не е имало, а е било повече от ясно, че евентуално тяхно навлизане ще бъде посрещнато с кървава съпротива, имало си е международни миротворчески сили, изобщо султанът е бил наясно какъв автогол ще си вкара ако го направи, така че просто не би посмял в нито един момент от годините след 1885. 

Относно това дали би имало други удобни моменти за Съединение след 1885 ами мисля, че са два без значение дали Източна Румелия би се разширила териториално или не дотогава. Единият би бил при избухването на гръко-турската война през 1897, когато вниманието на турците би било заето изцяло с гърците и няма да могат да отреагират на един такъв внезапен акт, другият след младотурската революция, когато Независимост и Съединение напълно биха съвпаднали и когато турците предвид напрегнатата вътрешна обстановка пак не биха могли да реагират.

Главен проблем на по-късното Съединение обаче е и това, че на България ще й отнеме доста повече време да създаде достатъчно боеспособна армия, защото няма да има източнорумелийския ресурс, резултат от който са 2ра Тракийска, 3та Блакнска и 8ма Тунджанска дивизия. За съответния период военният бюджет на Източна Румелия като дял от БВП би продължил да бъде в пъти по-малък от този на Княжеството. 

Руската политика от 1878 година е една а тази от 1885 година съвсем друга Дори да приемем че към Освобождението руската дипломация е имала някакви планове за присъединяване на Македония/или части от нея / към Източна Румелия то към 1885 година  такива планове просто няма.Русия вече е достатъчно отдалечена от България и това далеч надхвърля личния конфликт Александър Втори - Александър Батенберг. България много ясно показва че не желае да бъде васална територия сляпо подчинена на руската воля.Случая със строежа на железниците е достатъчно показателен. Или изгонването на руските генерали от България през 1884 година.Тази самостоятелност на България е много ясно усетена в Петербург само че е е приета като неблагодарност. Санстефанска България ако въобще някога е била цел на руската политика към 1885 година съвсем отпада като такава.  България трябва да търси сама своите пътища към националното обединение и първата успешна 5рачка за това е направена със Съединението. 

[Mazzini]

Даже бих казал, че Съединението е малко позакъсняло. 

Първо, през 1880 Александър Батенберг иска да прави съединени, събира либералните си министри и след като, дава несигурен отговор дали Русия е съгласна, депутатите не са сигурни в успеха. След това отиват при руския дипломатически агент и го питат. Следва смъмряне на княза от Петербург. 

По-късно, през 1883г. вече при Александър III се обсъжда в Русия съединение с Изт. Румелия и последваща абдикация на Батенберг, и възстановяване на конституционния ред... 

Така че, въпросът не е дали 6.9.1885 е прибързан, а дали не е закъснял. 

Редактирано Септември 7, 2020 от Mazzini

[resavsky]

Значи не трябва да се забравя че в 1885 година в българската армия / и в Княжеството и в Румелия/ вече са минали  по пет набора с обучени войници.Именно тези  пет набора са в основата на победата над сърбите.Ако Съединението беше да речем две години по рано това означаваше два набора по малко. Да не говорим за опита сред българските офицери.В  1885 година те имат вече по пет шест години служба което хич не е малко.Преди 1885 година не съм убеден че българската армия щеше да е в състояние да спечели война.

[Mazzini]

Ако въобще щеше да има война. Влизаме в хипотеза, че Руската и-я няма да признае Съединението, както през 1885г. 

 

[resavsky]

Преди 3 минути, Mazzini said:

Ако въобще щеше да има война. Влизаме в хипотеза, че Руската и-я няма да признае Съединението, както през 1885г. 

 

Всяка вероятност трябва да бъде предвидена .Иначе в политическо отношение Съединението е една голяма импровизация. Подготовка няма като се разчита изключително на шанса.Шанс имаме и то не малък.Батенберг който в началото на септември 1885 година в Шумен дава своето одобрение за провеждане на акцията напълно подценява опасността от Сърбия.Смятал е че някак си ще се споразумее със султана.Което само доказва колко наивен е бил иначе храбрия княз.

[Mazzini]

Абсолютно съгласен. Той, дори е натиснат да го подкрепи съединението. Една огромна авантюра, която минава поради това, че Британия го подкрепя. 

Независимостта на Фердинанд, пък е предшествана от брилянтна проучвателна кампания. 

[skorpion1980]

Преди 8 часа, Mazzini said:

Абсолютно съгласен. Той, дори е натиснат да го подкрепи съединението. Една огромна авантюра, която минава поради това, че Британия го подкрепя. 

Независимостта на Фердинанд, пък е предшествана от брилянтна проучвателна кампания. 

При независимостта пак има типичната за тогавашната българска дипломация неадекватност и недооценяване на ситуацията. Вземи прочети какво пише Христо Матов по въпроса. Турция тогава е толкова слаба и с толкова вътрешни проблеми и противоречия след Младотурската революция, че единствената ни правилна позиция това да се случи при максимално изгодни условия е била всеобща мобилизация и твърда заявка, че ако не бъде призната без пазарлъци предстои война. В София през есента на 1908 година е било пълно с военни кореспонденти. В международен план на обвиненията към България за нарушаване на берлинския договор е било много лесно да се отговори с това, че Турция също го нарушава като изобщо не прилага член 23 и член 62 от него. Вместо това какво следва - преговори с турците, при които приемаме, че трябва да им платим макар и по-малко отколкото искат, което става чрез прехвърляне на турски дълг към Русия на нашите плещи, допълнителни права за турците в България и нищо повече за българите в Османската империя в онзи момент, демек правим отстъпки в момент на празни оръжейни складове в европейските вилаети на империята само и само да ни признаят и то при условие, че макар и малко по-малобройна като мобилизационен резерв по демографски причини, през 1908 година армията ни е по-качествено оборудвана отколкото през 1912, когато имаме недостиг на оръжие, муниции и униформи. Да не говорим, че през 1908 година за разлика от 1885 опасност от Запад няма, защото Сърбия по същото време наистина прави всеобща мобилизация, но по границите си с Австро-Унгария заради анексията на Босна, а не по границите си с България или Османската империя, още по-малко по тези с Румъния. Последната пък е в един полувоенен режим във вътрешността си и селските райони поради страх на властите от ново селско въстание като това през 1907 година.

Така че при Независимостта Фердинанд и правителството на Малинов извличат много по-малко дивиденти, отколкото им позволяват моментните обстоятелства. 

При Съединението за авантюра не може да става въпрос - за изненада определено да, но нещата са много добре обмислени от Данаил Николаев така че да не се даде възможност на турците и особено на командващият силите за сигурност в областта генерал Фон Дригалски за бърза ответна реакция. Това, че войниците в областта са зачитали преди всичко авторитета на един български майор по това време, а не на един германец на турска служба, макар и генерал, си е било съвсем естествено и затова Захари Стоянов и сие са се обърнали точно към Николаев и чинно са приели неговия план как точно да се завземе Пловдив и как да се обяви акта на Съединението. През 1908 същият този Николаев вече като генерал е бил военен министър и е бил категоричен, че България е по-подготвена от всякога да воюва и настоява за всеобща мобилизация, но Фердинанд и останалите членове на правителството на ДП се подават на руския натиск и не го правят. 

Редактирано Септември 8, 2020 от skorpion1980

[resavsky]

Моите уважения към майор Данаил Николаев но той не е в състояние да направи адекватен анализ на международното положение.

[skorpion1980]

Преди 8 минути, resavsky said:

Моите уважения към майор Данаил Николаев но той не е в състояние да направи адекватен анализ на международното положение.

Със сигурност е по-запознат с него от Захари Стоянов и сие, защото има преки контакти с чужди военни и дипломати в Пловдив, бил е близък и със Странски, който със сигурност е достатъчно запознат с международното положение. Неслучайно именно Странски съставя временно правителство след преврата. Най-важното, което Николаев знае е, че навлизане на турски войски в областта няма да се погледне добре от Великите сили при организирана и ожесточена съпротива, каквато именно той подготвя. А и когато първоначално от тайния комитет му предлагат да оглави и организира съединисткия преврат, Николаев първоначално без категорично да приеме заявява, че трябва да го обмисли, което става някъде в разгара на лятото. И вече когато лично подготвя всичко с една неформална тайна мобилизация, в началото на септември заявява на революционерите, че моментът е настъпил. Подобен тип подготовка хич не е авантюра, макар да крие рискове, срещу Николаев е имало сведения предадени на Гаврил Кръстевич, но последният отказва да го арестува след лична среща заради авторитета и доверието, което има в най-способния по онова време български офицер. 

[resavsky]

Да арестуваш Кръстевич /който практически няма охрана/ и да обявиш Съединението което е желано от всички българи не е кой знае колко сложно.Николаев няма план за действие след това.Той просто иска да обяви Батенберг за княз и на Източна Румелия а след това няма план за действие.Да се оправят Батенберг и Каравелов.Това което прави Николаев е един военен преврат но единодушно подкрепен от войниците и населението.Дори Николаев забравя да арестува дотогавшните директори на Източна Румелия.Или поне да им каже  че вече не са на власт.Истината е че нито той нито Захари имат някакъв план за действие след ареста на Кръстевич.

[skorpion1980]

Напротив, планът им е свързан с война срещу Османската империя, което е било най-логичната развръзка. Разчитали са, че турците първо не могат да направят бърза мобилизация, каквато в Източна Румелия вече е имало, макар и тайна и неформална. Но точно това е елементът на изненадата, защото поне първоначално съпротивата срещу навлизане на турски войски в областта е планирана да бъде достатъчно ожесточена и Николаев е разчитал да удържи до оказване на международен натиск върху империята. Ето това е бил планът, прочети какво придвижване и позициониране на войските е разпоредил Николаев, ориентира се изцяло към отбранителна война. И не е бил авантюрен или нереалистичен, защото основните кланета, извърешни 9 години по-рано, са точно на територията на Източна Румелия, което е поствяло турците в много сложна ситуация да тръгнат със сила да си връщат контрола там, където светът ги е признал за виновни за извършване на престъпления. Данаил Николаев и Захари Стоянов не са били наясно единствено със сръбската реакция, но то май не само в Пловдив, ами и в София не са я очаквали както се вижда впоследствие.

Редактирано Септември 8, 2020 от skorpion1980

[resavsky]

Естествено че ще се ориентира към отбранителна война.Как я виждаш милицията на Източна Румелия да тръгне да превзема Цариград?Същата тази милиция която с помаците от Тъмръш не може да се оправи.В този смисъл разчетите и на Николаев и на Захари Стоянов са затова Турция да бъде спряна по дипломатически път.Не че имат обещание от някой в този смисъл.

[resavsky]

Всъщност възхода на България по времето на Стамболов вероятно би бил немислим без Съединението.Именно то се превръща в катализатор на процесите довели до доминиращата роля на България на Балканите.Удвояване на територията и населението на държавата,пораснал международен престиж,нараснало самочувствие на българите.Не би било пресилено да кажем че България заема своето място на политическата карта на Европа именно със Съединението.Европа откровено си забравя за България след Берлинския конгрес и се сеща за нея през 1885 година.

[skorpion1980]

Ресавски, първо увеличението не е два пъти, един път и половина, защото със Съединението от 63752 кв. км България достига 96345 кв. км. Ако беше два пъти щеше да е малко над 127 хил. кв. км. Населението също се увеличва горе-долу 1,5 пъти, тъй като Княжество България е с два пъти по-голямо население от Източна Румелия, че и малко отгоре. Второ, възходът при Стамболов се дължи не на размера на територията и населението, а на икономическата и външнополитическата му стратегия. Трето, и без съединение Европа щеше да се сети за нас през втората половина на 80те години на 19 век, защото проруски преврат срещу Батенберг пак би имало, съответно политиката на Великобритания и Австро-Унгария във въпросния период не би била по-различна. 

[resavsky]

Скорпионе размера има значение......Иначе българската армия получава военни като Данаил Николаев,Сава Муткуров,Михаил Савов,Радко Димитриев,Стилиян Ковачев и много други които я издигат на качествено ново ниво.Източна Румелия дава интелектуалци като Иван Вазов и Константин Величков каквито до 1885 година в Княжеството просто няма.Освежаване е налице в политиката.Проруски преврат срещу Батенберг без Съединение вероятно щеше да има до края на 1885 година но дълбоко се съмнявам че с една малка България между Дунав и Балкана дори гений като Стамболов би успял да води успешна политика.А какво значение имат за икономиката на България плодородните земи и Тракия мисля че е по добре да не коментираме.

 П.П. Ок България получава увелечение на територията си от само 33 000 кв.километра /приблизително/.За сравнение към 1885 г. територията на една Сърбия е около 56 000 кв.километра.На практика получаваме почти една Сърбия.

[Жо Ро]

Българите не прибързаха, но направиха късо съединение  с една земя, на която исторически никога не са живели българи - с изключение на областта Загоре. 

Страната няма друг шанс да се отърве от сганта на ГЕРБ - българският герб в момента имитира този на Пловдив - освен да се върнат старите граници на Княжество България и Източна Румелия и всички пришълци от втората да бъдат принудително изселени по родните си места. 

Източно румелийската паплач вече 136 години упражнява геноцид върху населението на Княжество България. Цяла Северна България е обезлюдена, области като Велико Търново и Габрово са загубили над 70% от населението си от преди "Освобождението", а процесът продължава. 

Имаме нужда от референдум за разделяне на страната на две. А на трети март обещавам да провеся траурно знаме през балкона, в памет на избитите във войни и вътрешни борби българи от чуждото управление на страната. 

 

Редактирано 19, 2021 от Жо Ро

[Р. Теодосиев]

Помнете историята си, а не митовете за нея! Защото Съединението не радва всички Велики сили, а особено не и Русия...

 

"Заради последните действия на българите, които ние не одобряваме и за нас са нежелателни, би било непростимо и даже престъпно спрямо Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа. Ние трябва да имаме една-единствена главна цел - завладяването на Константинопол, за да се установим завинаги на Проливите и да знаем, че Константинопол винаги ще бъде в наши ръце. Това е в интерес на Русия и към това трябва да се стремим. Всичко останало, случващо се на Балканите, за нас е второстепенно. Стига сме се правили на интересни в ущърб на истинските интереси на Русия! Славяните сега са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях!"

 

Думи на Александър 3 в писмо до началника на руския Генерален щаб генерал Обручев.

 

[resavsky]

Преди 2 часа, Р. Теодосиев said:

Помнете историята си, а не митовете за нея! Защото Съединението не радва всички Велики сили, а особено не и Русия...

 

"Заради последните действия на българите, които ние не одобряваме и за нас са нежелателни, би било непростимо и даже престъпно спрямо Русия да се караме и да водим война с Турция, а може би и с Европа. Ние трябва да имаме една-единствена главна цел - завладяването на Константинопол, за да се установим завинаги на Проливите и да знаем, че Константинопол винаги ще бъде в наши ръце. Това е в интерес на Русия и към това трябва да се стремим. Всичко останало, случващо се на Балканите, за нас е второстепенно. Стига сме се правили на интересни в ущърб на истинските интереси на Русия! Славяните сега са длъжни да служат на Русия, а не ние на тях!"

 

Думи на Александър 3 в писмо до началника на руския Генерален щаб генерал Обручев.

 

Всички действия на Александър Трети спрямо България следва да се разглеждат през призмата на фанатичната му лична омраза спрямо княз Александър Батенберг.