Подвижно оръдие Грюзон

[Frujin Assen]

Войната между Франция и Германия през 1870-1871 била първия предвестник на позиционната война. Тя показала, че против добре построена отбране не помага никаква кавалерия.

Първи реагирали на това немците, които решили да построят подвижен бронелафет. Той бил изработен през 1885-1887 от инжинер Херман Грюзон и инжинер Шуман и известен с името 5,3 см L/24 Fahrpanzer Gruson.

Това бил цилиндър от 10 мм стомана с покрив от 25 мм стомана, където се помещавал един артилерист, 53 мм оръдие и боезапас към него. Теглото било 2554 кг и за придвиване можело да се закачи на лека двуколка теглена от коне. Оръдието можело да води кръгов обстрел, като прицелването било ръчно. Подвижната огнева точка надежно защитавала артилериста от вражеските куршуми и осигурявала плътен обстрел на близките подстъпи към укреплението. При добра подготовка артилериста можел да извърши до 30 изстрела за една минута със снаряди с тегло 1,75 кг с начална скорост 495 м/с. Ъглите на насочване били -5 до +10 градуса.

Имало два начина на използване на бронелафета, при полевия оръдието се разтоварвало на позицията в траншеята или се заривало в земята, почти до покрива и се оставял отзад проход за артилериста. При крепостно, оръдието се криело когато е нужно и се изкарвало на позиция на релси.

Били произведени около 300 лафета, от които 200 останали в германската армия, а останалите били придвидени за продажба. Малко бройки били продадени на Дания, Швейцария и Румъния, но най голям клиент била България.

В края на 19 век България се готви за война с Турция, но също и активно укрепява границата си. За целта са нужни оръдия. Фортовете в Сливница, Белоградчик и Видин били защитени само с 75 мм оръдия, което се считало за недостатъчно. Поради това през 1891 българска делегация водена от Нягол Цветков заминала за Германия да огледа за подходящи оръдия. На полигона в Магдебург били пноказани няколко типа, и българската делегация си харесала самоходните лафети. Впоследствие те били изпитани и в София, след което били закупени.

По желание на българите оръдието било доработено. Арилерийското оръдие било 57 мм, бронята в долната част която се заривала в земята била едва 4 мм, но пък купола достигал 40 мм. Оръдието имало дължина 25,6 калибъра, стреляло с обикновенни и шрапнелни снаряди до 5,5 км при начална скорост на снаряда 430 м/с. То получило името 57-мм куполно оръдие “Грюзон”

Всички оръдия били изпратени впоследствие на южната граница. Било използвано като минимум до ноември 1918. По време на междусъюзническата война 4 от оръдията били заловени от сръбската армия, а в края на ПСВ гърците също заловили няколко от тях.

Редактирано Април 18, 2015 от Frujin Assen

[КГ125]

Съвсем в духа на късния 19-ти век. Добро за фортове, трудно за оттегляне, не е високо мобилно. Затова и са го изловили. Иначе при добро разположение и добра стрелба би трябвало да е доста ефективно.