Необичайните снимки на Сюзън Хейтц

[Galahad]

Фотографията е едно от новите изкуства, резултат от техническия прогрес. За разлика от много други обаче, където произведението се изработва относително дълго и изисква специално и относително дълго обучение, то с фотографията всичко е по-лесно и по-бързо. Но и там си има своите таланти и своите сензации. Разбира се много се опитват, но далеч не всички снимки оставят трайна следа в съзнанието на хората. В стремежа си да пробият авторите постоянно търсят нови и оригинални подходи. Е, някои наблягат и на неща, които изглеждат по-вървежни като голотията например, но това съвсем не означава желания успех дори да породят спорове или да впечатлят някой ексцентричен критик. Разбира се когато една снимка се разглежда като изкуство, то е от значение не само да има някаква шарена картинка, но и тя да носи някакво послание.

Тази тема е за серията снимки на Сюзън Хейтц. Поредицата е оригинален протест срещу възгледите на обществото за жената, която е третирана преди всичко като съпруга и майка. Но снимките макар да развимат основната идея, дават и един по-мащабен поглед на социалните проблеми.

Та какво виждаме на снимките - едно почти идеално семейство в поредица от фотографии, представящ сладникаво-театрални сценки, заети от шаблонните снимки на списание и рекламни брошури посветени на щастливия домашен бит. Всичко е захарно-сапунено идеално, но почти. Съпругът и дъщеричката, които неизменно присъстват в радостни моменти и в мигове на страдание са .... пластмасови. Безценният продукт на химическата промишленост, която допълва всичко онова, което не ни достига - като се почне от пластмасовите столове и маса, мине се през найлоновата покривка, приборите и посудата и се стигне до изкуствените оцветители и овкусители в безалкохолната напитка. Разбира се в свят, в който гладуващите хора са реалност въпреки всичко е добре да се търсят начини да бъдат нахранени, макар и това, което им се дава да не е най-доброто и най-качественото.

Та авторката е решила да използва универсалния заместител и с него да задоволи не личните си потребности, а обществената. По-точно да набави това, което обществото счита, че е необходимо да има. Е, не точно това, ама то пък няма нищо идеално. Въпросът е дали обаче тези обществени потребности наистина са необходими и за него и за нея.

А ето и един отново по-общ аспект за размисъл. Какво виждаме на снимките. На повечето от тях авторката е безумно щастлива в компанията на своето любящо семейство. Но дали наистина е толкова щастлива с двата манекена когато апарата не работи. И ето го полето за размисъл. Дали си струва да се правят снимки по калъп, в които да се показват несъществуващи радости, вместо не толкова театрално-режисирани снимки, в които участниците може да са сънливи, рошави, раздърпани ... но отразяват вълнуващи моменти от техния живот, които винаги им е приятно да си припомнят като погледнат снимките.

Снимките разбира са доста весели, но също така са и повод за размисъл за пластмасата, която уж се борим да я извадим от храната си, а всъщност с нея сме натъпкали и живота си.

Статии:

Когато общественият натиск да бъдеш съпруга и майка ти дойде в повече

и още снимки

[КГ125]

Нима има обществен натиск някой да бъде съпруга и майка?? Откога това?

[Galahad]

Е, то нали има една народна мъдрост:

До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.

В случая разбира се гледаме от фотографската страна, т.е. не каузата, а начина, по който тя е изразена фотографски.

Напр. тезата да си вземе някакъв. На снимките виждаме фотографката прегръща манекените. Това разбира се ако се гледа на живо би било странна гледка. Но на снимките виждаме, че хората около нея не са изненадани, а са дори някак удовлетворени и доволни, че е "хванала" някакъв, пък дори да е от ПВЦ. Та въпросът е как е показано и изразено всичко това.

Фотографката просто си е избрала една тъй да се каже актуална тенденция в Европа за своя кауза - намаляващите бракове и я е развила чрез серия от снимки. Иначе казано тя представя нещо, което е актуално, което е факт, но хората някак трудно го възприемат. А ситуацията трябва да се преоцени, защото познатия ни брак лишен от своя религиозен пълнеж в момента е нещо твърде кухо и безсмислено. Но сега сме в междувремие - между църковния брак и нещо друго, което отново да изпълни със съдържание връзката създаваща семейство. Но какво ще е то ще разберем едва когато осъзнаем проблема и започнем да търсим решение. Но както казах това са неща, свързани с каузата на снимките. А на мен повече ми се иска да се обърне внимание как те представят дадена идея. Правихме конкурси за снимки и там едното от изискванията беше снимката да изразява дадена идея. Затова е добре да има и такъв поглед към фотоизкуството.