Византийско изкуство

[alvassareiro]

В общи линии темата включва дефиниция, периодизация, типизация и тн. на това явление, толкова интересно от всяка една гледна точка. Най-общо това е изкуството на Византийската империя, което обаче засяга всички страни на православния ареал - Балканите, Русия и Близкия изток и Северна Африка. Дефиниция. Византийското изкуство можем да го разделим на византийска архитектура, византийска живопис - стенопис, иконография и музайка - и византийска ръкопис. Има интресна периодизация като повечето автори ясно разграничават три периода, спорни са само наименованията им, както и горните и долните им граници.

Периодизация

Първи период, наречен ранновизантийски, или първи златен век, или Юстинианов ренесанс. Според едни започва през 395, други връщат още назад до 324 за да влезе и Константин, и завършва според едни с края на Ираклидската династия в края на 7 век, според други в 850 година с края на иконоборческата ерес. Т.е в най-широк вариант имаме 324-850, а в най-тесен 395-700. Тук фундаментът е Юстиниан и Равена.

Втори период, наречен втори златен век, или първи златен век, ако предишния е ранновизантийски, Или Македонски ренесанс. Обхваща периодът от 850, т.е началото на Македонската династия, до според едни в 1050(7), което е краят на Македонската династия, а според други продължава до 1204 г. Т.е Македонска династия, Комнини и Ангели. Това е епохата на монументалната стенна живопис, развитието на иконостаса, установяване на догмите и правилата за степонис и разположение на регистрите, както и на кръстокупулната църква. Появява се барабан на купула, а тропма измества пендантива.

Трети период от 1264, до 1453, т.нар. Трети златен век, или Палеологов Ренасанс, защото обхваща основно Палеологовата династия. Хоризонтално развитие на храмовете и усложняване на композицията - повече регистри, повече образи. Появява се температа.

Исторически и теологичен контекст.

Византийската империя се появава през 395 при разделянето на РИ на Източна и Западна от Теодосий, съотв. на запад остава Хонорий със столица в Равена, а на Изток Аркадий в Константинопол. До 1452 се изреждат няколко основни династий - Константинова, Юстинианова, Фока, Ираклийска, Фригидска, Исаврийска, Македонска, Комнинова, Ангели, Палеолози и някои други, като именно фигурата на императора е фундаментална за разцвета и особеностите на това изкуство. Затова имаме Константинов стил, Юстинианов, Македонски, Палеологов ренесанс. Основните исторически моменти са преместване на столицата, разделяне на империята през 395, законодателство и териториална експанзия при Юстиниан, стратиотската реформа и елинизацията при Ираклий, законотворчество при Исаврите, териториална експанзия и бюроктатизация при Македонците, феодализация при Комнините и Палеолозите. Основен белег на политически живот, отразен и в архитектурата, и в изкуството, е цезаропапизмът. В теологически контекст се различават първите еретични спорове, последвани от вселенски събори - арианска ерес, несторианство, монофизизъм, иконоборчество, богомилство, разбира се, всеки един оставил отпечатък върху изкуството, а Вселенските събори пък са дефинирали догмите на цялото изкуство.

Редактирано Април 25, 2015 от alvassareiro

[alvassareiro]

1.Общи особености:

- Това е изкуство, изцяло базирано на религията, и вдъхновено от нея. Всички най-ярки особености на византийската архитектура намират приложение именно в храмовата архитектура, а спецификите на византийското изкуство пък са най-ясно проявени в иконата. Така храмът е най-типичният пример за византийска архитектура, а иконата - на това изкуство.

- Въпреки това, византийското изкуство е светско по характер. То е пряко свързано с личността на императора, политиката му, и светската власт, предава техните послания и изисквания, и има нужда от патрон, благодеятел, ктитор. Това пък въвежда и някои светски елементи в изкуството, ктиторските портрети. За разлика от западното изкуство, което е изцяло клерикално.

- поради фактът, че в началото Византия е центъра на християнския свят въобще, то византийското изкуство в двете му разновидности - архитектура, и живопис - е родоначалник на християнското изкуство въобще. Всичко, което се случва в Европа по-късно, е заемка и базирано на него.

- изпитва силни влияния както от запад - чрез римската латинска култура и ранното християнство - така и от изток - чрез елинизма, и влиянието на перси, араби, Близък изток, Северна Африка и Армения. Затова е познато и като ориентализирано христианско изкуство, или изкуство на християнския изток.

- византийското изкуство акцентира вътрешността на храма, като пренебрегва външността, което е обусловено от християнското разбиране за дихотомията тяло-душа.

- цели се тотална дематериализация както на архитектурата, така и на изкуството. Премахва се усета за време и пространство. Това се постига чрез премахване на вътрешните стени, разделяне на пространството на подпространства чрез колони, мултиплицирането на куполи като центарлният купол се поддържа от странични полукуполи, куполът сякаш плува във въздуха, като голяма роля за този ефект на дематериализация на пространството играе и светлината. В изкуството пък се премахва идеята за време и пространство, чрез еспиритуализация на образа, липсата на покрив, фигурите не стъпват върху пода, ако има такъв, няма фон и релефност.

1.1. Особености на византийската архитектура:

- Византия стъпва на силно на раннохристиянската архитектура, като заема и развива ранната базилика, мартириума и баптистерия. Въпреки това доразвива базиликата, като добавя не един престол, а три съотв. на всеки един от трите кораба, атриумът се превръща в закрит нартекс, въвежда трибаната на втория етаж на двата странични кораба, западната джирола или диамбулаторий се превръща в синтрон, въвежда иконостаса като ключов структурен елемент. Византийските базилика нямат транспепт, или той е силно изместен на изток, и скъсен. От смесването на тези три раннохристиянски сгради се появява цялото архитектурно развитие на византийската архитектура - баптистерият влиза в нартекса, а базиликата се смесва с мартириума, скъсява се, появява се купол.

- най-ярката черта на византийската архитектура е развитието на купула и подкупулното пространство. Църквите са централизирани, което акцентира на купула и неговата поддържаща структура. Изглежда сякаш цялата сграда е строена, за да акцентира купула. Акцентът, който се дава на куполното и подкуполното пространство във Византия, не се среща в никой друг период. Византийските купули са по-високи и по-широки от всички, правени преди това. В същото време те се мултиплицират, появяват се полукупули, конхи, абсиди. Най-сериозният проблем, пред който се сблъскват ранните византийски архитекти, е как да поставят сферичен купол върху квадратна основа. Така се появява типично византийското откритие на пендантива - сферичен изпъкнал триъгълник в четирите края на купола, който е структурна връзка между кръглия купол и квадрата на централния кораб. В по-късен период се използва повече тромпът - на мястото на пендантива се поставят четири вдлъбнати конуса, които имат подобен ефект. Разликата е, че пендантивът носи сплескан и широк купол, а тромпът - извисен купол върху барабан с прозорци.

- византия осъществява и развитие на античния ред колони, като широко използва коринтската колона, върху която добавя кемпфлер или cymatium - трапецовиден камък с инкрустации, който повдига височината на колоната и е структурна връзка между кръглата колона долу и квадрата на основата на арката отгоре. Инкрустациите на кемпфлера са тип арабески, силно повлияни от арабското изкуство на камъка. Арките са сферични (medio canon), сводовете са няколко сферични арки долепени една до друга (boveda de medio punto), или кръстати в ниските странични кораби, получини от кръстосването на две сферични арки.

- типичен представител на византийската храмова ахритектура се утвърждава кръстокупулната църква - скъсена базилика с квадрат, в който е вписан гръцки кръст, а върху кръста има купол, който е основен акцент в храма. Квадратът разделен обикновено на три кораба, символизира земята, куполът е небето, а кръстът е връзката между тях. Този тип църкви се появява под арменско влияние през 7 век и става най-широко разпространеният храм от Македонската минастия насам. С времето куполът се извисява все повече, появава се барабан, стесняването на централния купол води до поява на още четири странични, като този тип има най-яркото си приложение в Русия от 16 век насетне.

- широко използване на тухли, или от 10 век на клетъчен строеж, с декорации по външните стени.

Редактирано Април 25, 2015 от alvassareiro

[КГ125]

И гърцизирането е сред основните елементи на ИРИ.

[alvassareiro]

1.2 Особености на византийската живопис

- изкуството във Византия не е имитативно, а трансцендентално и интелектуално. Основната му цел е да предаде духовни послания чрез дематериализация, т.е разрушаване на времето и пространството. Това става чрез:

- създава устойчиви и повтарящи се разпознаваеми архитипове, което пък затруднява неговата периодизация

- композициите са обездвижени, застинали във времето и пространството, като основният композиционен елемент е носът, а изражението се предава чрез очите

- липсва перспектива, като пространствата са относителни с доминация единствено на две измерения и обратна перспектива

- липса на индивидуалност, доминира архитипът

- византийската монументална живопис покрива цялата вътрешност на храма

- разположението на фигурите не е случайно, а се подчинява на строг канон и правила. В изобразяването на човешки фигури диминира правилото - 9 глави трябва да се поберат в едно тяло, а лицето е разделено на три части от носа - от ляво на него, отдясно, и отгоре.

- пренебрегнати са реализмът и натурализмът чрез диспропорция между фигури и предмети

- фонът обикновено е позлатен и представлява град или планина.

- основен принцип е симетрията, строгото разпределение по регистри в една хоризонтална и друга вертикална ос, и изоцефалията - главите на фигурите от един регистър трябва да са на една линия.

- използват се много ярки цветове, обикновено с позлата

1.2.1. Основни типажи на живописната композиция

- изображения на Христос. Пантократор - изобразява се в зенита на купола и представлява Бог Творец и Бог Изкупител едновременно - т.е Христос след Възнесението, за разлика от основния елемент на западното религиозно изкуство - Разпятието. Във Византия Пантократор се изобразява в сирийски стил - с брада, тъмни бадемови очи и плитки, не в римо-елински, както е на Запад. В педнантивите под купола се разполагат и другите 4 канонични изображения на Христос - Христос Емануил, Христос по-стар от дните, Христос Убрус и Христос Керамидион. Пантократор е част и от композицията Дейсис.

- изображения на Богородица. За разлика от католицизмът, където се използа думата Света Мария (Santa Maria, Holly Marie) или Nuestra Senhora/Notrе Dame, във Византия се е наложил терминът Богородица - TEOTHOKOS (teo е Бог, а thokos e раждане), което съответства на западното DEIPARA. терминът Богородица или Теотокос е въведен на Третия Ефески събор като реакция на несторианството, което предлага терминът CHRISTOTOKOS. Византия не смята, че атрибутът "Света" е достатъчен за Божията майка, поради което ползва терминът PANAGIA - по подобие на PANTOKRATOR - т.е светица на светиите, или всесвята. Съществуват следните канонични изображения на Света Богородица:

- THEOTOKOS е всяко едно изображение на Дева Мария с Младенеца. Седнала или на трон, държаща го в скута, или в медальон.

- THEOTOKOS KIRIOTISA - това е всяко едно изображение на Богородица на трон, в превод Владетелка на небето и земята. Известно е още като PANAHRANTA.

- THEOTOKOS ODIGITRIA - Богородица с Младенеца, като с дясната ръка сочи към Него.

- TEOTOKOS ELEUSA - Богородица Умиление - Богородица целува Христос, който пък седи в скута й и я благославя. Нарича се още GLIKOFILOUSA.

- TEOTOKOS GALAKTOTROPHUSА - Богородица кърми Христос. Това е разновидност на горния тип.

- TEOTOKOS VLACHERNITISA - Богородица застъпничка, с високо вдигнати ръце в знак на моление. Изобразява се в абсидата на главния олтар с Хистос Емануил включен в медальон на гърдите й. Това изображение се нарича още PLATYTERRA или ORANTE.

Освен тези основни изображение съществуват и различни подвидове, като PORTAITISA - обикновено някой от предишните видове, разположен на входа на църкавата; NIKOPEDIA - някой от горните типове, взимани по време на военни походи на византийската армия;

Всички тези типове изображения не са свързани със стилове или хронология, а са обусловени от теологични фактори.

Редактирано Април 25, 2015 от alvassareiro

[alvassareiro]

- Други типично византийски живописни композиции, рядко срещани на Запад:

- DEESIS: изображение на Христос Пантократор, седнал на трон, отляво е Богородица, а отдясно е Свети Йоан Кръстител;

- ANASTASIS: слизането на Христос в Ада веднага след кръсната му смърт, откъдето извежда Адам и Ева, тримата влъхви, и всички старозаветни патриарси, царе и пророци;

- Дърво Йесеево: проследява генеалогията на Христос, като в основата му са не старозаветните пророци, а древногръцките философи, често с ореоли;

1.2.2 Правила за разположение на иконографските типажи в интериора на храма:

Византийската монументална иконография се подчинява на строги правила и канони относно не само стиловите особености на изображенията, но и тяхното разположение в храма, т.нар. топография на монументалната живопис. Разположението следва три основни принципа:

- учението на Свети Йоан Златоуст за божествена йерархия, според когото Бог е светлина, и образите се разполагат йерархично отгоре надолу и от изток на запад в строга йерархия по линия на вектора на светлината идваща от купола или от светия престол.

- учението на Свети Йоан Дамаскин за теология на изображението, което определя преди всичко функцията на изображението

- особеностите на литургията в трите части на храма - олтар, наос и нартекс.

Въз основа на тези три основни фактора имаме следните канони за топографията на монументалната живопис:

1. По оста купол-основа на храма се разполагат в низходяща йерархия

- в зенита на купола Христос Пантократор, заобиколен от деветте ангелски чина.

- в средния регистър (барабан, пендантиви, тромпи, тимпани) под него около прозорците на барабана на купола 12те апостоли, старозаветни пророци. В четирите пендантиви са четиримата евангелисти, а в квадратите на барабана между тях четирите канонични изображения на Христос - Емануил, Убрус, Кемадимион и Ветхий денми.

- във горните два регистъра на стените се разполагат сцени от живота на Христос, големите празници, които представляват литургичната година, разделени в следните категории: Празници, Страсти, Чудеса. Разположението е както следва - на южната стена по вектора запад изток се разполага Рождеството, Благовещението, Сретение Господне, Кръщение, Вход Господен в йерусалим, Тайната вечеря, Молитва в Гетсиман, Предателството на Йиуда, като на северната стена по оста изток запад продължат Съдът при Анна и Каяфа, обесването на Ййда, Поругание, Разпятие, Сваляне от кръста и Анастасис. Целта на това разпределие което в кръглите църкви е по часовниковата стрелка е да разположи едно срещу друго в най-източната част на северната и южната стена двата най-големи празника - Рождеството и Възкресението. Западната стена е запазена за Успение Богородично, като вляво от него е Рождество Богородично, а в дясно - Въведение Богородично в храма. Тук има и образи на жени светии, както и монаси пустинници.

- в най-долния регистър на храма по северната, южната и западната стена са образите на мъченици в медальони, и образи в цял ръст на светци войни, светци анахорети, светци лечители, патриарси и царе.

2. По оста изток запад по хоризонтала образите се разполагат както следва:

- в олтарното пространство зад иконостаса се изобразява Небесната църква в нейната слава.

- в централния кораб са изображение, свързани с борбата за спасение на душите на вярващите

- в нартекса най на запад са изображение целящи да вдъхнат страх, и да покажат силата на църквата да се бори със Злото.

В първата точка описах основно декорацията в наоса, затова сега ще се спра на декорацията в олтара. Олтарната ниша, наречена абсида, е основен акцент в олтарното пространство. На централно място в нея се изобразява Богородица от типа на Влахернитиса или Оранта или Платитера, с вдигнати ръце, и с медальон с вписан Христос а гърдите й. Под нея е изобразена Евхаристията - Христос раздава хляб на шестима апостоли от ляво, и вино на други шестима на дясно. Под тях е Мелизмос - четирима патриарси, обикн. Свети Василий Велики, Свети Григорий Богослов, Патриарх Кирил Александрийски и Герман Константинополски, със свитъци, а между тях е Христос, изобразен със скръстени ръце, т.е мъртъв, да влиза в чаша с вино. По стените на абсидата са още дякони като Свети Стефан, Свети Лаврентий, Свети Евплий, в най-високата част на абсидата е Възнесението, а над него ако има място - Петдесетница. В лявата ниша, наречена жертвеник, се изобразява Христос в гроба, често и като Разпятие. В най-високата част на абсидата често се изобразява и Благовещението - отляво е ангелът, а отдясно на абсидата е Богородица.

Забравих да спомена, че основните фактори, които обуславят византийската архитектура/живопис са:

- изискванията на литургията, която е една до 6 век, и друга след това. Това изискване определя преди всичко формата на храма.

- изискванията на политическата власт, според която храмът трябва да представя властта на императора. Това обуславя основно размерите на храма.

И двете изисквания обаче са обединени от общото разбиране във Византия, че храмът не е път към Бога, както е на Запад, и поради което там доминират удължените базилики, т.е храмовете-път, а храмът е умалено копие на вселената и божествена йерархия, което обуславя както развитието на куполи, които символизират небето, така и вътрешната декорация и нейната топография.

Другият основен фактор общ и за архитектура и за живопис, е дихотомията тяло-душа.

Редактирано Април 25, 2015 от alvassareiro

[alvassareiro]

2. Интериор

Основен структурен елемент в интериора на византийския храм е иконостасът. Основата разлика със западния интериор е, че във Византия иконостасът е пред олтара, като по този начин го скрива, а на Запад е обратното - олтарът е изложен пред т.нар. retabulus (tabula retro altaris). Така византийският иконостас се явява специфичен феномен, непознат на Запад в две направления - архитектурно, тъй като се явява допълнителна вътрешна стена; и живописен - тъй като изисква специфична декорация от икони, и дърворезба. Макар че, претърпява солидна еволюция от ранния 4 век във вертикала, и структурно, като от мрамор се трансформира в дърво след 15 век, в сегашния му вид иконостасът се утвърждава при Македонската династия.

Функциите на иконостасът са теологически, и функционални. След вторите той отделя олтарното пространство, запазено за клира, от наоса, където са вярващите и се явява просто една физическа бариера, или допълнителна вътрешна стена между две секции. В теологично отношение олтарът е вертикална проекция на разположения по хоризонтала купол - пресъздава небето, рая и вселената.

Поради това архитектониката и топографията на иконостаса се строго определени. Първото налага богата дърворезбена декорация - дървото символизира природата и рая, и райската градина се пресъздава чрез богата орнаментация на листа, лози, митични животни и ангели. Сред този бароков разкош, често позлатен, който представя Рая, са разположени иконите на основните светии, които са в Рая. Централно място в иконостаса заемат царските двери, през който се влиза - това е входът към Рая. Отдясто на тях е винаги иконата на Христос Пантократор, отляво е на Богородица. Отдясно на Пантократор е Свети Йоан Кръстител, като по този начин е пресъздадена композицията Дейсис. Неслучайно този ред големи икони се нарича Дейсисен ред. Отляво ня Богородица е светецът патрон на храма, на двете странични врати се разполагат обикновено Арх. Михаил и Свети Георги - и двата въоръжени, както и някои други по-важни светии. На втория ред икони, по-малки, са представени 12 християнски празници - т.е това са вече сцени, не отделни изображения. На третия ред са 12 апостоли, често разпределени симетрично около Христос, Богородица и Св. Йоан Кръстител, като това е т.нар. Разширен Дейсис. Над главните порти на иконостаса се разполага Тайната вечеря, над него е Разпятието, със Богородица и Йоан Богослов, отляво на него са символи на стария завет, а отдясно - на новия. Най-долната база на иконостасът представя сцени от стария завет.

Други важни елементи от интериора са владишкият трон, и амвонът. Амвонът е обикновено във формата на рог (на изобилието), със стилизиран орел, символ на Църквата, място за свещ, и декориран с изображения на 12 апостоли и Христос. От него се чете евангелието и се разполага вляво от иконостаса в центарния кораб. Владишкият трон обикновено е вдясно на иконостаса и също изнесен в централния кораб. Покрит е с балдахин и митра, и символизира общението на конкретния храм с всички други в диоцеза на дадения епоскоп. Обикновено едни и също майстори са изработвали иконостаса, трона и амвона.

Редактирано Април 25, 2015 от alvassareiro

[alvassareiro]

Да добавя друга особеност на византийското изкуство е предпочитанието към живопистта - мозайка, стенопис и икона, а не към скулптурата, както е на Запад. Ако някой има нещо да добави, давайте, но се съмнявам, с изключение на оня хулиган Глишев, кошмар за Нешка Робева, и един Граф Монте Кристо, ама тоз нещо се е покрил.

Допълнение - към образите на Христос може да добавим и Космократор, когато седи на една сфера, която е Космосът.

Редактирано Април 25, 2015 от КГ125

[alvassareiro]

Никаква реакция, никакви коментари. Ей нивото тука много пада.

[КГ125]

Mи ти всичко си казал!!! Може само да четем и да се учим. То си е цяла статия това!

[alvassareiro]

е то не е интересно така.

Айде слагайте плюсчета поне да ме правите академик хихи.

[КГ125]

Ще има, ще има коментари - бавно, бавно.

Например тая империя с цялата и изключително висока култура разбива цялата схема за древност - Средновековие, която някак си знаехме от едно време.

[alvassareiro]

А каква е тази схема за древност, която визираш?

[КГ125]

Еми древност - падане на Рим - Средновековие (ранно, същинско, късно) и после вече ясно.

Византия, с целия си блясък в средновековието, хич не се вписва в това.

[Aspandiat]

Да добавя друга особеност на византийското изкуство е предпочитанието към живопистта - мозайка, стенопис и икона, а не към скулптурата, както е на Запад. Ако някой има нещо да добави, давайте, но се съмнявам, с изключение на оня хулиган Глишев, кошмар за Нешка Робева, и един Граф Монте Кристо, ама тоз нещо се е покрил.

Допълнение - към образите на Христос може да добавим и Космократор, когато седи на една сфера, която е Космосът.

Ти Монтито не го търси по тия работи, той е по тънките номизмени сметки и по порциона на ромейската войска.

За мен обаче един от най-големите индикатори на откъсването на погърчената ИРИ от античните си културни корени е изчезването на практиката да се скулптира. Залезът на скулптурата към 8 век съвпада с азиатизирането на империята при Исаврийците и от тях нататък. За сметка на това още преди Исаврийците в ИРИ масово се налага рисуването на икони, което е слабо популярно в средновековния Запад. Като явление иконописта е със сирийски произход, сиреч ориенталски, а не античен гръко-римски. На Запад, където ориенталщината почти не достига, скулптирането остава популярно за сметка на слабото развитие на иконописта.

Ако се чукне в гугъл изображения например търсенето Medieval icon-painting, изкарва резултати с примери на 90 или 95% от православните страни и народи.

https://www.google.bg/search?q=medieval+icon-painting&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=BNA8VeTQDcvsUq6TgIgD&ved=0CAcQ_AUoAQ&biw=1280&bih=869#imgrc=_

Ето пък примери с византийска скулптура. Всичко е от периода на Късната античност.

http://pixgood.com/early-byzantine-sculpture.html

[alvassareiro]

Да, така е. КГ погрешно каза, че ИРИ се елинизира. Нищо подобно. В ахритектурата е повече от видно явлението на Армения, а в живопистта - това на Сирия. Дори в колоните, които са си очевидно гръцки, ромеите слагат чисто ирански арабески.

И е много интересно на какво се дължи всичко това. Едно от възможните обяснения е, че основните християнски центрове на ИРИ т.е най-големите, които дават висшия клир, иконописни школи и тн, не са в гръцките антични земи, а са в Египет, Сирия и Мала Азия. Александрия, Антиохия и Йерусалим. Освен това имаме Арменска и Сирийска династия.

За скулптурата е интересно явление. Вие как мислите, защо ИРИ е толкова пренебрежителна към скулптурата?

Редактирано Април 26, 2015 от alvassareiro

[ДеДо Либен]

Никаква реакция, никакви коментари. Ей нивото тука много пада.

Айде малко коментари и уточнения , да не ти чупим хатъра.

1. Най-голямото подпорно разстояние от времето на Рим през цялатя история на Византия , че и няколко века след това е покрито с купол - Пантеона.Купола на Св.София го доближавя , ама...

2.Пандантивите са римска работа

3.Тромпите персийска.

4.Що дири в поредицата от снимки уж за византийската архитектура плана на Св.Петър в Рим(първоначалния на Браманте)

Редактирано Април 26, 2015 от ДеДо Либен

[alvassareiro]

Е, не.

1. Най-голямото подпорно разстояние от времето на Рим през цялатя история на Византия , че и няколко века след това е покрито с купол - Пантеона.Купола на Св.София го доближавя , ама...

Пантеонът в Рим е по-малък от Света София, ти пък. Разликата обаче е друга - пантеонът е кръг покрит с купол, а Света София - квадрат, покрит с купол. Айде сега да не те карам да смяташ кое е по-голямо 50 м диаметър, или 40? Че и върху квадрат.....

2.Пандантивите са римска работа

А това просто не е вярно. Поради горния ми пост.

4.Що дири в поредицата от снимки уж за византийската архитектура плана на Св.Петър в Рим(първоначалния на Браманте)

Не знам кое визираш.

Дедо, не се излагай така.

Редактирано Април 26, 2015 от alvassareiro

[ДеДо Либен]

Чети какво пиша , не бъди чукча.

1.Най-голямо подпорно разстояние - Пантеон - 42м. , Св.София - 35-36м. по памет.

2.Имам предвид , че предпоследната снимка е на първоначалния план на Браманте за Св. Петър в Рим - план на централен храм , симетричен и в четирите посоки.Няма нищо общо с византийската архитектура , за която е част от темата.

Редактирано Април 26, 2015 от ДеДо Либен

[alvassareiro]

Айде айде без памет ако може. Постижението е да впишеш купол в квадрат с по-голям диаметър, мани ги тия метри. Подпорното разстояние също е подобно. Диаметърът на Света София обаче е с 10 м по-голям.

Е как да няма. Това е план на византийска кръстокуполна църква от 12 век от Пелопонес, какъв Свети Петър, какви пет лева......

Само да добавя тука, че до 6 век императорите и в Рим, а и елините, са наемали архитекти, които по-принцип са кофти хора. Юстиниан обаче решава да повика двама военни инженери, Исидор и Антимий, и те му свършват работата по-добре. Изобщо инженерът си е друга мая.

Редактирано Април 26, 2015 от alvassareiro

[Aspandiat]

Да, така е. КГ погрешно каза, че ИРИ се елинизира. Нищо подобно. В ахритектурата е повече от видно явлението на Армения, а в живопистта - това на Сирия. Дори в колоните, които са си очевидно гръцки, ромеите слагат чисто ирански арабески.

И е много интересно на какво се дължи всичко това. Едно от възможните обяснения е, че основните християнски центрове на ИРИ т.е най-големите, които дават висшия клир, иконописни школи и тн, не са в гръцките антични земи, а са в Египет, Сирия и Мала Азия. Александрия, Антиохия и Йерусалим. Освен това имаме Арменска и Сирийска династия.

За скулптурата е интересно явление. Вие как мислите, защо ИРИ е толкова пренебрежителна към скулптурата?

Пропускаш и традицията на фаюмските портрети в Египет.

Вероятно именно това, че християнството по същината си е ориенталска религия и ключовите й центрове са в Кападокия, Сирия и Египет, оказва решително влияние за отмирането на скулптурата. Ще добавя от мен и още нещо. Изглежда, че скулптурата е била в отстъпление не само в ИРИ, но и в Предна Азия изобщо. Например при Ахеменидите скулптурата е сериозно застъпена, но още при тях се наблюдава настъпление на барелефа, който може да се приеме като прадядо на плоските графични изображения на иконите от християнската епоха. При Сасанидите барелефът вече доминира:

http://www.crystalinks.com/SassanidRockFace2.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Sarab-e_Qandil.jpg/800px-Sarab-e_Qandil.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/Taq-e_Bostan_-_High-relief_of_Anahita,_Khosro_II,_Ahura_Mazda.jpg

http://www.majzooban.org/en/news-and-exclusive-content/1864-historic-taq-e-bostan-in-kermanshah.html

http://static.panoramio.com/photos/large/52092583.jpg

Интересно е, че в арменската средновековна архитектура също няма статуи, а доминират балерефите:

http://www.virtualani.org/aghtamar/aghtamar_daniel_and_lions.jpg

http://cdn.c.photoshelter.com/img-get/I00008FMAf2d78Ss/s/1000/87042-Akdamar-Island-Armenian-Cathedral-Picture.jpg

http://en.wikipedia.org/wiki/Armenian_architecture#/media/File:Akdamar_Church.JPG

И това без да броим типичното арменско явление - хачкарите (на англ. cross stones), т.е. камъните-кръстове:

http://www.peopleofar.com/wp-content/uploads/medieval-cross-stone-armenia.jpg

http://previews.123rf.com/images/ruzanna/ruzanna1206/ruzanna120600343/14082779-Cross-stones-or-khachkars-at-the-9th-century-Armenian-monastery-of-Sevanavank-Khachkars-are-carved-m-Stock-Photo.jpg

http://image.shutterstock.com/display_pic_with_logo/592087/176789966/stock-photo-armenian-medieval-cross-stones-on-the-peninsula-sevan-in-old-style-176789966.jpg

http://image.shutterstock.com/display_pic_with_logo/192127/192127,1267908018,1/stock-photo-medieval-cross-stone-armenia-48089722.jpg

[ДеДо Либен]

Айде айде без памет ако може. Постижението е да впишеш купол в квадрат с по-голям диаметър, мани ги тия метри. Подпорното разстояние също е подобно. Диаметърът на Света София обаче е с 10 м по-голям.

Е как да няма. Това е план на византийска кръстокуполна църква от 12 век от Пелопонес, какъв Свети Петър, какви пет лева......

Айде не по памет - диаметър на купола - 31м. , срещу 42м. при Пантеона.И не ми мери диаметъра на квадрата , защото купола покрива само част от тоя диаметър , останалото се покрива от пандантивите.То е все едно , когато се гледа кой висящ мост е с най-голямо подпорно разстояние , да не се мери разстоянието между централните пилони , ами да се гледа цялата дължина барабар с естакадите и подходите от двете страни.

Редактирано Април 26, 2015 от ДеДо Либен

[alvassareiro]

Именно, именно фаюмските портрети.

Айде не по памет - диаметър на купола - 31м. , срещу 42м. при Пантеона.И не ми мери диаметъра на квадрата , защото купола покрива само част от тоя диаметър , останалото се покрива от пандантивите.То е все едно , когато се гледа кой висящ мост е с най-голямо подпорно разстояние , да не се мери разстоянието мужду централните пилони , ами да се гледа цялата дължина барабар с естакадите и подходите от двете страни.

айде и аз не по памет. Диаметър на купола на Света София 46, пантеонът е 36. И не ти меря диаметъра на квадрата, а на купола. То точно това е било заданието на Юстиниан - да се бие Пантеона.

Айде сега. Света София е доста по-голяма от Пантеонът, и като купол, и като височина, и като широчина. По същия начин по който Пентагонът е най-голямата административна сграда на света, не защото има най-големите подпорни разстояния, а защото е най-голяма по площ.

Абе пич, класацията за най-дълъг мост и мост с най-големи разстояния на пилоните са две различни неща.

Аз не ти казвам кой купол е с най-голямо разстояние между подпорите хаха, а кой е най-голям. Висок, широк и тн-

Редактирано Април 26, 2015 от alvassareiro

[ДеДо Либен]

Именно, именно фаюмските портрети.

айде и аз не по памет. Диаметър на купола на Света София 46, пантеонът е 36. И не ти меря диаметъра на квадрата, а на купола. То точно това е било заданието на Юстиниан - да се бие Пантеона.

Айде сега. Света София е доста по-голяма от Пантеонът, и като купол, и като височина, и като широчина. По същия начин по който Пентагонът е най-голямата административна сграда на света, не защото има най-големите подпорни разстояния, а защото е най-голяма по площ.

Болднатото са пълни глупости, не си измисляй цифри.

гугъл на руски - план собора св.петра в риме - изображения - 5 картинка.

има и надпис на кого е плана - това относно пелопонеската ,, катедрала,, от 12 век.

п.с. а заданието на Юстиниан е било да се ,,качи,, купола на Каракала върху базиликата на Максценций , затова и плана и е такъв на Св.София с всички произтичащи от това последици.

Редактирано Април 26, 2015 от ДеДо Либен

[alvassareiro]

Нищо не си измислям, ти си измисляш.

Е на мен ми излезе пелопонеска църква.

Болднатото са пълни глупости, не си измисляй цифри.

гугъл на руски - план собора св.петра в риме - изображения - 5 картинка.

има и надпис на кого е плана - това относно пелопонеската ,, катедрала,, от 12 век.

п.с. а заданието на Юстиниан е било да се ,,качи,, купола на Каракала върху базиликата на Максценций , затова и плана и е такъв на Св.София с всички произтичащи от това последици.

Планът е бил да се изгради най-голямата сграда на света.

Редактирано Април 26, 2015 от alvassareiro

[Warlord]

Една от основните черти отличаващи византийските катедрали от католическите са куполите и масивно-облия профил, докато на запад са характени по-тесни фасади с остри върхове.

Изключение до някъде са руските, които също се издължават и куполите придобиват тюркско-азиатски вид. Но тук балканските и грузинско-арменските остават без съществени други влияния. При вторите се наблюдава липса на пищност и орнаменти и по-семпъл външен вид. Може би защото такива са местните условията - затруднена доставка на материали като мрамор, тухли и цветни камъни. Но и така си имат своя чар де.

Една моя скица на църква в арменски стил. За модел е ползвана Рипсиме в Ечмиядзин от 618 г.:

Редактирано Април 27, 2015 от Warlord