Големият надпис от Преслав - ХV век ?

[Бобо]

Е,предизвиквате ме да спамя

....преди да коментирате-моля посъветвайте се с професионален музикант!

https://ok.ru/video/7797805377?fromTime=51

Тази музика е разпространена и сред малоазийските понтийски гърци.

Това не е някакво съвпадение-То не може да бъде такова!

Идентичността с българската музика  е потресаваща!Това не може да бъде случайно ,или плод на късно заимстване по редица причини.!

https://ok.ru/video/5493163483?fromTime=144

 

Редактирано Март 5, 2019 от Бобо

[Й. Табов]

Преди 14 часа, Capitainofmarine said:

Аз само да попитам:

 1 март е новата година и споредславяните а 1 септември според ромеитеот ИРИ нали?

А месеците преди да ни наложат новите названия са си имали наши народни от типа - коложег, сечко - даже сиспомням някъде съм чел Захари Стоянов написан още със правописа от началото на ХХв и там си пишеше "...голям сечко януарий..." ще рече повремето когато е писал Захари Стоянов не са забравили старите надванияна месеците - нали?

Да си припомним поговорката: Сечко сече, Марта дере, Април кожи събира. 

Важното е, че Баба Марта и мартеницата определено са от преди покръстването, от езическо време. Как и откъде римският календар е минал в българската християнска практика?

Ганчо Ценов е писал и важни неща за българските названия на дните на седмицата - ама кой да ги чете...

Впрочем, от коментарите тук се вижда, че май и Чавдар Бонев няма кой да го чете - а той остави след себе си 4-томно изследване за праславянските племена.

[Пандора]

On 5.03.2019 г. at 9:24, Янков said:

Като сме тръгнали с традиционна българска музика, ето ви един вариант:

Мда-а, ще се върне Чингиз хан и тогава майка ни жална ....Има някаква прилика с това

 

[Capitainofmarine]

Преди 13 часа, Й. Табов said:

Важното е, че Баба Марта и мартеницата определено са от преди покръстването, от езическо време. Как и откъде римският календар е минал в българската християнска практика?

Значи все пак българска християнска практика, а не автохтонно ромеизирано население.

Благодаря!!!

Иначе четем.

 

[sir]

Една любопитна находка, взета от тук: https://www.academia.edu/40330525/Песен_на_Песните_в_средновековни_славянски_кирилски_ръкописи_преводни_съответствия_на_гръцкия_текст_в_Септуагинта_._Онгъл._Електронно_списание_XI_2019_бр._16_302-353

 

[byzz]

Темата е стара, но ми стана любопитно. Малкото информация, която намерих на тема българско въоръжение, показва, че основното оръжие на българите било всъщност копието, освен мечовете и лъковете. Доколкото разбрах, копията също са поне 2 вида, като различните видове се ползват от различни части - късите от пехотата, а дългите - от конницата.

Не е ли възможно "купе" просто да означава копие?

Ако всеки войник има лък, не може ли към всеки лък да има и по 1-2 колчана със стрели?

[Янков]

Преди 13 часа, byzz said:

Темата е стара, но ми стана любопитно. Малкото информация, която намерих на тема българско въоръжение, показва, че основното оръжие на българите било всъщност копието, освен мечовете и лъковете. Доколкото разбрах, копията също са поне 2 вида, като различните видове се ползват от различни части - късите от пехотата, а дългите - от конницата.

Не е ли възможно "купе" просто да означава копие?

 Най-вероятно точно това означава.

Преди 13 часа, byzz said:

Ако всеки войник има лък, не може ли към всеки лък да има и по 1-2 колчана със стрели?

 Малко вероятно е да има повече от един колчан.

[byzz]

Моя грешка - дългите копия се ползвали от пехотата.

 

Някъде прочетох, че един колчан събира само около 40 стрели, това не е чак толкова много. Срещнах някъде и че са носили резерв - торбичка с върхове на стрели. Пехотинец би могъл да сглоби нова стрела при нужда, но за човек на кон вероятно не е проблем да има като запас втори колчан, окачен на седлото, примерно, а не да се опитва да прави стрели в движение - най-малкото няма как да се снабди с дървената част.

[Янков]

Преди 50 минути, byzz said:

Моя грешка - дългите копия се ползвали от пехотата.

 

Някъде прочетох, че един колчан събира само около 40 стрели, това не е чак толкова много. Срещнах някъде и че са носили резерв - торбичка с върхове на стрели. Пехотинец би могъл да сглоби нова стрела при нужда, но за човек на кон вероятно не е проблем да има като запас втори колчан, окачен на седлото, примерно, а не да се опитва да прави стрели в движение - най-малкото няма как да се снабди с дървената част.

 Препоръчвам ти "Тактики" на Лъв.

http://macedonia.kroraina.com/gibi/4/gal/4_166.html

[byzz]

Благодаря.

 

Всъщност нищо не разбирам от оръжия. Четох, че българите са имали и доста обсадни съоръжения. Не намерих какво точно означава "торпила" (освен, че е синоним на торпедо), нито откъде произлиза думата, но "тоуртоуна пиле" ми напомня "торпила". Доста безумно е, но ако коренът "тоур" е свързан със староанглийското "torr", латинското "turris", немското "Turm", а и българското "Търново", със значение "кула", то "тоуртоуна пиле" може да е средство за "попиляване на кули". Това би обяснило защо е едно - единствено във въоръжението, както и наличието на едно специално копие към него.

[sir]

Преди 18 часа, byzz said:

Темата е стара, но ми стана любопитно. Малкото информация, която намерих на тема българско въоръжение, показва, че основното оръжие на българите било всъщност копието, освен мечовете и лъковете. Доколкото разбрах, копията също са поне 2 вида, като различните видове се ползват от различни части - късите от пехотата, а дългите - от конницата.

Не е ли възможно "купе" просто да означава копие?

Ако всеки войник има лък, не може ли към всеки лък да има и по 1-2 колчана със стрели?

Такава детайлна информация за копията не съм сигурен откъде точно идва. Най-вероятно от графитите, т.е. от драсканиците на скучаещи войници и други подобни шляещи се елементи. Иначе върхове на копия наистина има открити в сравнително прилична бройка, но по разбираеми причини дължина и предназначение само по върхове е малко трудничко да се установи.

А по езиковата част всичко е възможно. Но ако ще се подкарва на старобългарски, е хубаво всичко да се обясни на този език, а не само една или две думи. Иначе става същата псевдонаучна манджа с грозде като тюркските "преводи".

[byzz]

Основната информация е от книгата "История на българите. Том 5 - Военна история на българите от древността до наши дни", под редакцията на Д. Зафиров, Е. Александров. Никаква представа нямам доколо е достоверен източник.

Не мога да преведа надписа, мога само да предположа какъв би могъл да е смисълът на част от него. Но и аз се съмнявам дали може да е толкова просто, затова писах тук.

[Янков]

Преди 55 минути, sir said:

А по езиковата част всичко е възможно. Но ако ще се подкарва на старобългарски, е хубаво всичко да се обясни на този език, а не само една или две думи. Иначе става същата псевдонаучна манджа с грозде като тюркските "преводи".

 Само че това са военни термини. Каква гаранция имаме че всички те произхождат от един език? Напълно е възможно да са от два или повече езика.

 А и кой лингвист рови в тази посока? Всичките са заседнали в Централна Азия.

[byzz]

Предполагам, че може да се продължи с търсенето на теле под вола.

Ако стенобойното оръжие има някакво "копие", то има и друга част, която пази хората в него и тя трябва да е "хлоубрин" -ът. В съвременния ни език има доста думи с корен "хлуп" или "клоп" - похлупак, прихлупвам, склопя и смисълът им е на покриване или затваряне. Вероятно някой лингвист може да обясни корена и произхода им. А втората част на думата - "брин", напомня нашето "дъждобран".

Но всичко това наистина може да са случайни асоциации и съвпадения.

[sir]

On 29.05.2021 г. at 15:38, Янков said:

 Само че това са военни термини. Каква гаранция имаме че всички те произхождат от един език? Напълно е възможно да са от два или повече езика.

 А и кой лингвист рови в тази посока? Всичките са заседнали в Централна Азия.

Ако са военни термини. Което е прието по аналогия с надписите на гръцки. А аналогията може и да е грешна. Годините минават и вече никак не съм убеден, че това изобщо са военни термини.

[Янков]

Преди 2 часа, sir said:

Ако са военни термини. Което е прието по аналогия с надписите на гръцки. А аналогията може и да е грешна. Годините минават и вече никак не съм убеден, че това изобщо са военни термини.

 Нямам никакви съмнения че това са военни термини. И то конкретни термини. И според мен са от славянски и готски. Проблемите идват от лингвистичната обосновка, а с това не мога да се справя.

[sir]

Аз не виждам нито един езиков факт в този надпис, за който да мога да кажа убедено, че ми прилича на нещо славянско. Но пък знае ли човек, може и така да е.

[Й. Табов]

Имаме ориентири:

- числото YNE

- Пиле жопан - Пиле е име, а жупан - титла от ХV в. в румънски документ.

Вижте и статията

 

[Й. Табов]

Цитираната статия е от "Палеобулгарика",

Кръст с влашки надпис на “жупън” Костандин

 Йордан Табов, Николай Тодоров

[Янков]

Преди 2 часа, sir said:

Аз не виждам нито един езиков факт в този надпис, за който да мога да кажа убедено, че ми прилича на нещо славянско. Но пък знае ли човек, може и така да е.

 Всичко зависи от гледната точка. И най-вече, дали поставяш лингвистиката в началото или в края на задачата.

 Преди време реших, че е възможно вторите термини от „Именника” и термините от ГПМ да от един и същ език. Но доколкото това са военни термини, то е възможно да произлизат от повече от един език. Но все пак това би ограничило възможностите до два-три езика, а не до всички езици в Евразия.  Затова реших да си „поиграя” с тях. Това което получих е следното:

 Текста на ГПМ ни дава няколко важни ограничения. Първото от тях е, че кюпе го има като три разновидности, като една от тях е рядко срещана. Допълнително си наложих ограничение  да не използвам „екзотични” предположения, а да се огранича само до известното от историческите извори.

 На практика само два военни предмета отговарят на това условие – копие и ризница. Ризниците могат да бъдат няколко вида, но основната която ни интересува е ризница за кон ( Тактики на Лъв VI). Копията също могат да бъдат няколко вида, но има едно което е в много ограничени количества – копие знаме ( кореспонденцията между Борис и Папата).

 Тук обаче се появява много интересен момент. Във втората част от надписа имаме две единични бройки. Независимо дали алхаси кюпе е копие знаме или конска ризница, на този отряд имаме зачислени две единични бройки, като поне едната от тях е символ на висок престиж. Ако съчетаем това с кръглото число на отряда – 20/40/60 човека и малобройността му, като извод можем да направим, че най-вероятно става въпрос за подразделение със специално предназначение. И понеже не ми се вярва да са били тюлени, моржове или делфини, предполагам че става въпрос за нещо като гвардейска част, чиито задължения са да придружава владетел или официални лица. Това от своя страна обаче, означава че тази група е напълно окомплектована. За нея не би трябвало да е пестено нищо. И съответно двете единични бройки – алхаси кюпе и хлобрин, да представляват символи на власт. И всеки който ги вижда, да знае кои точно са тези войници.

 Сега стигаме до съотношението 2 към 1. Ако Кюпе е ризница, то на всяка ризница, имаме две Тулши. Ако се доверим на предположението че става въпрос за напълно окомплектована гвардейска част и изключим екзотиката, то ни остава само една възможност за Тулши – копие. Т.е. всеки войник има по две копия. Така получаваме че този отряд има 20 ризници, 40 копия, една конска ризници и  хлобрин най-вероятно означава копие знаме. Само че тук имаме един проблем – според ЛъвVI две копия се използват от славяните, а не от българите.

 Но ако Кюпе е копие, то тогава този отряд би имал 20 копия, 40 ризници, едно копие знаме и най-вероятно една ризница за кон. Възможно ли е обаче подобно съотношение, при което само половината отряд да има копия? Не само че е възможно, но сведение потвърждаващо това, имаме отново от Лъв VI.

 Логически тази хипотеза изглежда наред. Това което ми липсва е лингвистична обосновка. Но понеже нищо не разбирам от лингвистиката, мога само да спекулирам с фонетични съвпадения. А те водят към старобългарски и готски. И не са малко.

[byzz]

Копието е точно най-лесното за изработване оръжие, много по-трудно би трябвало да се прави лък, меч или ризница. Няма логика да има по 2 ризници на 1 копие.

А бройката 20 - 40 души напълно отговаря на броя хора, които обслужват стенобойно оръжие. Стигали до 100, но за много големи, на няколко етажа.

И няколко въпроса бих искала да задам. "Жупан" безспорно е титла, но съм срещала и друг път цитирана титлата "пиле жупан". Всъщност на колко места я има записана или този надпис е единствен източник? Ако "Пиле" е име, на колко места се среща и откъде се съди, че това е име?

[Янков]

Преди 10 часа, byzz said:

Копието е точно най-лесното за изработване оръжие, много по-трудно би трябвало да се прави лък, меч или ризница. Няма логика да има по 2 ризници на 1 копие.

 Логика има. Нормално е в един отряд да има няколко вида въоражение. Така че един отряд в който има 50% копиеносци и 50% стрелци или меченосци, не е чудо невиждано. Освен това сведение в подкрепа на това, имаме от исторически извор, писан не повече от 50 години след ГПМ. Линк за него съм ти дал по-горе. А защо точно копия, а не лъкове или мечове? Защото това отговаря на условието за трите вида кюпе. Освен ако не ми посочиш видове лъкове и мечове отговарящи на посоченото по-горе условие, предпочитам да се придържам към хипотезата за копия.

Преди 10 часа, byzz said:

А бройката 20 - 40 души напълно отговаря на броя хора, които обслужват стенобойно оръжие. Стигали до 100, но за много големи, на няколко етажа.

 Интересно, каква е твоята логика, гарнизона в столицата на ПБЦ да има само едно стенобойно оръжие?

[miroki]

  

Преди 13 часа, byzz said:

И няколко въпроса бих искала да задам. "Жупан" безспорно е титла, но съм срещала и друг път цитирана титлата "пиле жупан". Всъщност на колко места я има записана или този надпис е единствен източник? Ако "Пиле" е име, на колко места се среща и откъде се съди, че това е име?

Име едва ли е. Дори и и в показаната по-горе хроника, името е след титлата.

А това Пиле е преди.

[Exhemus]

On 29.05.2021 г. at 12:18, byzz said:

Доста безумно е, но ако коренът "тоур" е свързан със староанглийското "torr", латинското "turris", немското "Turm", а и българското "Търново", със значение "кула", то "тоуртоуна пиле" може да е средство за "попиляване на кули".

А пък "пиле" може да е стълб - "пилар" , "пиластра", като централна част от обсадна кула "тор-туна пиле". -туна  родителен падеж? Да се намери език с подобен суфикс!  /осетински?? или някой тюрк/

   Т.е. Стълбът на кулата. :

stûna kulikê   - кюрдски

el pilar de la torre - испански

[kirasirrav]

Пилум (лат. pilum или pila) - един от вариантите на римските копия, вероятно заимстван от по ранни варианти на други народи.