Морската битка, първи сблъсък със заплахата от Ориента.

[zahar4e]

Той е бивш разбойник, герой на националния ни фолклор, първият балкански владетел, който предусеща опасността от инвазията на османските турци и пръв им се противопоставя със светкавична и дръзка атака на своите кораби по вода, описван като висок и снажен " колкото двама души ", " човекът, когото храбростта не напускала никога " и " всички се дивели на външния му вид ", възпят в песни и легенди, достигнали и до наши дни, през векове и епохи.

Юнакът Момчил войвода.

През 1344 г. , бранейки своите територии, Момчил изненадващо напада турците, при Порто Лагос - Абдера на беломорския бряг, като през нощта изпраща свои кораби, които разгромяват турския флот - изгаря закотвените 15 кораба, разбива охраняващия ги турски отряд и избива 250 турци.

Като отговор Умур Бег и византийският му съюзник император Кантакузин нахлуват в неговата беломорска държава.

При Гюмюрджина ( където византийците са на лагер ) Момчил и дружината му успяват да ги изненадат и разгромят, императорът е ударен с меч по главата, конят му е убит, а той сам едва успява да се спаси от плен. В резултат византийците се изтеглят от Момчиловите владения.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Храбрият " юнак " загива в неравна битка с коварен и многочислен враг, изтласкан към стените на Буруград, заедно с верните си бойци като истински войн. Той пръв слиза от коня си и се впуска смело в атака - с меча си срещу пълчищата турци и византийци. Когато пада в боя, врагът му императорът споделя в писанията си, че плакал над посеченото му тяло, оплаквайки непоколебимия му дух и изключителната му личност.

Бележки:

Бележити българи - том III

Редактирано Април 29, 2015 от zahar4e

[T.Jonchev]

През 1344 г. , бранейки своите територии, Момчил изненадващо напада турците, при Порто Лагос - Абдера на беломорския бряг, като през нощта изпраща свои кораби, които разгромяват турския флот - изгаря закотвените 15 кораба, разбива охраняващия ги турски отряд и избива 250 турци.

Като отговор Умур Бег и византийският му съюзник император Кантакузин нахлуват в неговата беломорска държава.

При Гюмюрджина ( където византийците са на лагер ) Момчил и дружината му успяват да ги изненадат и разгромят, императорът е ударен с меч по главата, конят му е убит, а той сам едва успява да се спаси от плен. В резултат византийците се изтеглят от Момчиловите владения.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Бележки:

Бележити българи - том III

Всъщност няма никакви Момчилови кораби. Смирненската ескадра е на котва е пристанището и поради това се оказва уязвима откъм сушата. Изгорени са само три кораба, а не и 15-те. Нито един от охраняващите си 250 селджукски турци не е загинал.

Колкото до т.нар. битка при Гюмюрджина, том трети спестява дребната подробност, че Йоан Кантакузин е придружаван само от 60 души, които го охраняват, тъй че да си представяме някакво забележително сражение е изключително хиперболично. Но е вярно, че императорът е ударен по шлема, че конят му е убит и че едва се спасява. Самият той най-подробно е описал тази случка в "Историята" си.

[Warlord]

Усещам, че същите ербапи, които разкрасяваха партизанските историйки през соца са го разработили и Момчил

[zahar4e]

Само че в някои извори се твърди друго.....

Докато Момчил атакува турските кораби, император Йоан Кантакузин се намира в Димотика. При него пристига пратеник с вестта, че " Момчил при нападението бил изгорил всички кораби и избил стражите, като никой не успял да избяга ".

Как ще подпали толкова плавателни съда само от брега, без кораби, като се има предвид, че по това време е разполагал във войската си и с 4 000 конника, следователно възможностите и ресурсите му са били увеличени и едва ли не е помислил за защита по вода, след като вече е бил достатъчно самоуверен за да отхвърли покровителството на Византия.

Защо ако е потопил само три кораба ще го нападат обединени сили на ромеите, предвождани от самия император и турците? Защо на следващата година, в битката при Буруград източниците сочат, че само от турска страна е имало 20 000 конника ( ако от хората на Умур не е паднал нито един при Абдера )?

За ударът при Гюмюрджина не може да се отрече: умело подбраният момент ( ромеите да бъдат нападнати докато силите им са разпокъсани и войските плячкосват земите на Момчил ) и точното попадение- отрядът ръководен от императора ( който, по лично негови думи " е спасен като по чудо " ) и благоприятните последствия за Момчил - изтеглянето на войските от държавата му, тъй като стратегически преценил възможностите си и търпеливо чакал сгодния случай : " Като видя, че персийската ( турската ) и ромеиската войска е по-силна , за да рискува срещу нея, реши в момента да кротува и да ги остави да плячкосват, а когато се завръщат да ги нападне и ако може да им навреди. "

Явно планът е сработил отлично - летописецът Никифор Григора описва сражението достатъчно образно, сравнявайки го със " самият ад ".

пп. От изданието и от Уйкипедия съм взаимствала само основните насоки около личността на Момчил, текстът си е мой, патосът също

[T.Jonchev]

Само че в някои извори се твърди друго.....

A кои са тези източници?

Защо ако е потопил само три кораба ще го нападат обединени сили на ромеите, предвождани от самия император и турците?

Ето защо и ето дали са били предвождани от самия император:

„Императорът се зарадва, че е отстранил Александър и се готвеше да нападне жителите на Хераклея, които бяха благоразположени към младия император. Момчил, убеден от константинополци да почне война срещу императора, като узна, че той е пристигнал в Димотихон, нападна Абдера, където стоели на котва пристигналите в помощ на императора петнадесет кораба, пратени преди това от Омур. Те се охраняваха от 250 перси, а останалите следваха императора. По време на това нападение Момчил изгори три от тях, понеже останалите се спасиха. Нито един персиец не загина. А един човек пристигнал при хората на императора и съобщил, че при нападението Момчил бил изгорил всички кораби и бил избил стражите, като никой не е успял да избяга. Тези, които бяха въоръжени, веднага се втурнаха срещу Момчил. Императорът се опита да ги възпре, за да се отправят на поход срещу него със съответната подготовка и бързина, след като се завърнат от Хераклея и доказваше, че походът срещу Хераклея е по-важен от всичко. А те отвърнаха, че няма нищо по-важно от това да отмъстят за гибелта на сънародниците си. Императорът видя, че не може да ги обуздае и изпрати ромейска войска, за да опустоши владенията на Момчил, който вече явно се бе отметнал, а и защото се страхуваше за варварите да не бъдат избити от него, който имаше боеспособна войска и не отстъпваше на никого от тогавашните [военачалници] по храброст и мъжество. А Момчил, като подозираше, че императорът не ще понесе обидата, а ще изпрати войска срещу него, което и стана, събра хората си в градовете и крепостите и сам се приготви за сражение. Като видя, че персийската и ромейската войска е по-силна, за да рискува срещу нея, реши в момента да кротува и да ги остави да плячкосват, а когато се завръщат, да ги нападне и ако може – да им навреди. Заедно с войската си пристигна при Перитеорион, който бе още подвластен на василисата и изчакваше заминаването на войската. Император Кантакузин, който чакаше завръщането на войската в Комотини, реши, че трябва да продължи още малко, за да може да узнае нещо за войската и следван от около 60 войници, стигна до стария град Месина, разрушен отдавна. Той и придружаващите го слязоха от конете, като преди това изпратиха съгледвачи да наблюдават отдалеч. ………….. неприятелите дойдоха. Това бе Момчил с 1000 отбрани войници. Той се научил от съгледвачите си, които сам изпратил, че императорът се намира в настоящия момент в Месина. Защото Перитеорион отстои недалеч от Месина. Императорът събра хората около себе си и в боен ред се устреми през Месина към Комотини. Момчил, като видя, че те не побягнаха изведнъж, но заминаха бавно и в боен ред, уплаши се да не настане смут около него и да ги нападнат изведнъж неподредени и разпръснати, ако са останали в засада в развалините на града. Затова той събра войската си, която бавно потегли в три отряда. Когато императорът и хората около него бяха извън развалините и нямаше никакво подозрение за засада, хората на Момчил се нахвърлиха неудържимо върху тях. След като всички се втурнаха да бягат, тия от неприятелите, които бяха изтичали напред, се намериха близо до императора (защото той бе останал последен от другите). Той се защитаваше, заобиколен с тия, които бяха успели да се притекат първи. И когато императорът влезе в бой с неприятелите, конят му бе убит. Един от приближените на императора, който беше там, на име Ландзаретос, слезе от коня си и го даде на императора, като същевременно му помогна да се качи. Когато се качваше на коня, някой се приближи и го удари с меч по главата, без да му навреди нещо, понеже здравият шлем издържа на удара. После той се бранеше през целия път, като нанасяше и получаваше удари (защото мнозина неприятели бяха връхлетели върху него) и така пристигна в Комотини, спасен като по чудо.» [Йоан Кантакузин, История, III.70, ГИБИ, т. Х, с.365-367]

[resavsky]

И никакъв герой на фолклора не е Момчил.Див разбойник мислещ само за собствените си интереси.

[Warlord]

Бял кахър на фона на Крали Марко

[zahar4e]

Има някои любопитни моменти в тази извадка.

Става ясно, че от първостепенно значение за императора е да затвърди позициите си в Константинопол ( при неговите непрестанни опити да узурпира еднолично властта е една не лека задача ); в този момент за него най-важен е ( и сам го казва ) походът срещу Хераклея и варварите наемници са му нужни за тези цели ( признава, че се страхува Момчил да не ги избие, тъй като има боеспособна войска, а и не отсъпва на никого от военачалниците му по храброст и мъжество ). Щом научават вестта за нападението, турците се бунтуват жадни за мъст. Какъв по лесен начин да ги " обуздае " ( защото има други планове за тях ) от това да омекоти, да преиначи истината.

Друг момент. Присъствието на императора в похода срещу Момчил е факт. Отделен въпрос е, че явно откакто вече е император, а не военачалник - интригата го блазни повече от доказването в битка - все пак попада в смъртна опасност, воден най-вече от любопитсвото.

Но това си е мое мнение.....все пак " историята " се пише от победителите.

- - - - - - - - - - - - - - - -

А иначе, г-н rasevsky, какво е нужно да направи един фолклорен герой за да си спечели уважението Ви? Вероятно не е достатъчно 7 века от поколение на поколение да се пеят песни за него, за подвизите и живота му. Вероятно не е и това, че се твърди, че има три вида песни за юнаци: за Момчил; за Крали Марко и за други войводи, нито пък това на него да са кръстени градове и села, а планински върхове гордо да се извисяват, носейки името му от Родопите до Антарктида?

[T.Jonchev]

Става ясно, че от първостепенно значение за императора е да затвърди позициите си в Константинопол ( при неговите непрестанни опити да узурпира еднолично властта е една не лека задача ); в този момент за него най-важен е ( и сам го казва ) походът срещу Хераклея и варварите наемници са му нужни за тези цели ( признава, че се страхува Момчил да не ги избие, тъй като има боеспособна войска, а и не отсъпва на никого от военачалниците му по храброст и мъжество ). Щом научават вестта за нападението, турците се бунтуват жадни за мъст. Какъв по лесен начин да ги " обуздае " ( защото има други планове за тях ) от това да омекоти, да преиначи истината.

Друг момент. Присъствието на императора в похода срещу Момчил е факт. Отделен въпрос е, че явно откакто вече е император, а не военачалник - интригата го блазни повече от доказването в битка - все пак попада в смъртна опасност, воден най-вече от любопитсвото.

В Константинопол позиции той няма - там управляват враговете му Ана Савойска и Алексий Апокавк. Годината е 1343/4.

Да преиначи истината? Понеже винаги трябва да имаме едно на ум с коварните ромеи, които друга работа нямат, освен да омаловажават българските подвизи? Това не е сериозно, zahar4e. Но да приемем, че се е опитал да забаламоса селджукските турци, за да ги обуздае, т.е. че преиначаването на истината нямало ефект. Защо обаче пише това в историята си? За да могат 25 поколения да видят как един ромейски император, пред когото би трябвало всички да се просват ничком, е принуден да лъже, за да укроти варварските си съюзници? Аз мисля, че е написал, каквото е станало. Е, надали охраната е останала съвсем невредима при положение, че три кораба са били опожарени. Но да си представяме, че сухопътни сили могат да унищожат цяла флота в пристанище, без нито един кораб да успее да отплува, е невероятно. Смятам, стана ясно, че при това нападение Момчил не е разполагал с никакви плавателни съдове.

Присъствието на Кантакузин в похода не е факт.

Съвсем категорично е написано, че след като турците се втурват да грабят Момчиловите владения за отмъщение, императорът изпраща свои войски да ги поддържат, но сам остава в Комотини. Т.е., докато войската нахлува в земите на Момчил, Кантакузин е на своя територия и чака резултата от похода. Отиването му до Месина го приближава към събитията, но той все така остава на своя земя, където междувременно се е появила дружината от 1000 души, с които го атакува Момчил. Изрично е споменато, че тази дружина се явява около Перитеорион, който принадлежи на императрица Ирина, т.е. събитията от сблъсъка са на Кантакузинова територия. А войските му - селджукската и ромейската - в това време се намират на Момчилова.

[kall]

И никакъв герой на фолклора не е Момчил.Див разбойник мислещ само за собствените си интереси.

Ами те май всички местни балкански управници от това време са били такива, но какво да се прави, хората тогава са били леко прости:-)

[zahar4e]

Не можеш да бъдеш император на Византия, без да те признаят от Константинопол. Това първо.

И второ Перитеорион е под управлението на императрица Ана, с която Кантакузин е в гражданска война и на чиято страна в онзи момент воюва Момчил.

Йоан Кантакузин в духа на традициите, следвани от някои римски императори, описва своите подвизи, подвластен малко или много на суетата си и какво повече би подчертало неговото величие от това да премери сили с доблестен, смел и дори видимо предизвикващ възхищение враг ( даже и като чисто литературен похват да вкара достатъчно колоритен и интригуващ персонаж в своите летописи ) - все пак вече 25 поколения ги препрочитат с интерес.

Признавам си нямам вяра на коварните ромеи

Нима няма български източници по темата - тогава ако не друго, разцъфтява българската книжнина и култура, водят го " втори златен век "!

- - - - - - - - - - - - - -

Един църковен ръкопис " Пирдопския апостол " ( според Уйкипедия ) разказва за българския болярин княз Момчил Пирдопски, който оказал ожесточена съпротива на завоевателите през 14 в. За жалост информацията в интернет е оскъдна и не става ясно по времето на царуването на кой владетел е създаден, а и има несъответствие в датировката на ръкописа и описваните събития. Би ми било интересно дали това е някой друг Момчил от легендите на българите или същия севастократор Момчил, за който си говорим ( макар да има много разминавания - титлата, територията, конфликтът с българския цар... ).

Ако някой може да намери разказът за Момчил ще е чудесно, все пак най-важна е истината.

[T.Jonchev]

Всъщност намерението ми не е да споря.

Не можеш да бъдеш император на Византия, без да те признаят от Константинопол. Това първо.

Несъмнено. Кантакузин е признат обаче чак през 1347г., когато влиза в столицата и е повторно коронясан - като симвасилевс на Йоан V Палеолог. А ние говорим за 1344г.

И второ Перитеорион е под управлението на императрица Ана, с която Кантакузин е в гражданска война и на чиято страна в онзи момент воюва Момчил.

Да, тук имам грешка. Но тя не променя основната идея на това, което писах: сблъсъкът с охраната на Кантакузин не е на Момчилова земя, където по същото време тече плячкаджийския поход на ромео-селджукската войска.

Йоан Кантакузин в духа на традициите, следвани от някои римски императори, описва своите подвизи, подвластен малко или много на суетата си и какво повече би подчертало неговото величие от това да премери сили с доблестен, смел и дори видимо предизвикващ възхищение враг ( даже и като чисто литературен похват да вкара достатъчно колоритен и интригуващ персонаж в своите летописи ) - все пак вече 25 поколения ги препрочитат с интерес.

Суета, разбира се, има. Но като се чете неговата история, се вижда, че той описва доста подробно случаи, в които нито е героичен, нито особено успешен в действията си. Това все пак показва, че на изложението му може да имаме доверие.

Нима няма български източници по темата - тогава ако не друго, разцъфтява българската книжнина и култура, водят го " втори златен век "!

Няма. А и за България Момчил е разбойник, плячкаджия и главорез. Когато пък се превръща в местен владетел в Беломорието, няма контакти с българската държава. Това едва ли го е правило интересен за отбелязване.

Един църковен ръкопис " Пирдопския апостол " ( според Уйкипедия ) разказва за българския болярин княз Момчил Пирдопски, който оказал ожесточена съпротива на завоевателите през 14 в. За жалост информацията в интернет е оскъдна и не става ясно по времето на царуването на кой владетел е създаден, а и има несъответствие в датировката на ръкописа и описваните събития. Би ми било интересно дали това е някой друг Момчил от легендите на българите или същия севастократор Момчил, за който си говорим ( макар да има много разминавания - титлата, територията, конфликтът с българския цар... ).
Ако някой може да намери разказът за Момчил ще е чудесно, все пак най-важна е истината.

Не познавам този разказ и не съм сигурен дали в него става въпрос за същия Момчил.

Всъщност нашият Момчил не е никакъв борец срещу турските завоеватели. Той воюва с турци не защото се бори срещу завоевание, а защото е замесен в ромейската гражданска война, в която те също участват и защото търси да извлече от нея изгоди за себе си (което и постига, макар и за кратко). Освен това той воюва не с турците, които ще завоюват впоследствие Балканите, а със селджукските, които не показват никакви завоевателни амбиции в този район. Що се отнася до османските турци - те са съюзници на регентството и дотолкова, доколкото в дадения случай Момчил поддържа това регентство, са и негови съюзници, а това очевидно не е притеснявало Момчил ни най-малко.

Не изглежда никак патриотично, но такава е истината.

[zahar4e]

Момчил е гледал собствените си интереси - да, но такива са били времената и всички балкански владетели умело са се възползвали от междуособиците във Византия - и Иван Александър, и Стефан Душан, и Хрельо, и т.н.

Най-обикновен разбойник, който отмятайки се от думата си за кратко време става деспот, а след това и севастократор. Тогава защо ще го помнят и жалят хората, защо ще го обичат толкова?

Турците перманентно тормозели мирното население на балканите, а владетелите били улисани да се намесват в конфликтите на Византия и не защитавали обикновените хора, като и често се биели рамо до рамо с наемниците турци ( включително и Момчил на моменти ).

Но когато Момчил атакувал на страната на императрица Ана, той не нападнал ромеите и врагът й Кантакузин, а турците.

Момчил единствен се опълчил точно на турците.

Ето какво разказва Никифор Григора за нападението на турците в Тракия и Мизия :

" Осем хиляди турци преминали през Хелеспонт, водейки много впрегатни животни и опустошили цяла Тракия до Мизия, като направили тая страна за ромеите напълно недостъпна пустош. Сами обаче не се изморявали денем и нощем да я ограбят и цялата плячка изпращали в Азия, понеже искали не след дълго време да напуснат Тракия, макар че никой не им се противопоставял. "

Но да разберем какви точно са били намеренията на селджуския предводител Умур, като се върнем малко по-назад във времето ( пак според разказите на Никифор Григора ):

" Затова, след като направил съвсем лесно необходимите разпореждания, както смятал за най-добре, той тръгнал да огледа тракийските градове и селища и да им постави съответните гарнизони чак до Галиполи. Там научил, че многобройни персийски морски войски се готвели да преминат от Азия в Европа за гибел на Тракия и тамошните ромеиски селища и градове. Началник на флотата и вожд на този поход бил някой си Умур. "

- - - - - - - - - - - - - - - - -

Пирдопският апостол принадлежи към колекцията Славянски ръкописи на Народната библиотека. Открих ги качени в интернет в оригинал, четливи и с чудесно качество, на старобългарски език и на мен не ми е по силите да ги прочета.

Не е само един разказ, ръкописът съдържа 134 страници текст.

[T.Jonchev]

Тогава защо ще го помнят и жалят хората, защо ще го обичат толкова?

Честно казано фолклорният образ на Момчил не ми е познат. Но като имам предвид каква бездънна пропаст дели историческия крал Марко от образа на Крали Марко във фолклора, не съм никак сигурен, че фолклорният образ на Момчил може да даде нещо градивно за историята.

[resavsky]

Един деспот Слав живял един век преди Момчил /горе долу по по едни и същи места/ е оставил много повече следи в народната памет.Момчил беше лансиран след 1944 г. / по подобие на така наречения Ивайло/ защото в неговите действия се търсеше някакъв социален момент.В изворите няма и помен от подобно нещо.За сравнение:Ивайло също не е оставил следа в народната памет.

[zahar4e]

Легендите се раждат по-късно при геройчната му смърт при Буруград.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Ще изместя фокуса за малко ( но не напълно ) към Умур Бег - емирът на Айдън, който разполага с флот от 300-350 кораба и войска от 20 000 меча.

"Лъвът на моретата" е страшилището на Средиземно море, генуезките и венецианските търговски кораби са подложени на непрекъснати пиратски нападения и грабежи, а хиляди християни са отвличани и продавани в робство. Надвисналата опасност над Западния свят е с такива мащаби, че папа Климент VI организира Смирненски Кръстоносен поход. И така към Смирна, столицата на селджуския бейлик Айдън потеглят предвождани от Анри дьо Асти кръстоносците на Република Венеция, Родоските рицари и Кипърския крал Хуго IV и с кръстоносния си флот от 20 венециански, 6 родоски и 4 кипърски кораба на 13 Май 1344 г. в залива печелят решителна битка ( илюстрация 1 ), а на 28 Октомври 1344 г. превземат Смирна и единствено цитаделата на града устоява. Това е първия съюз и опозиция на Европейските владетели срещу турските нашественици, но явно походът не достига докрай желаните резултати, щом през 1345 папата организира Втори Смирненски Кръстоносен поход - начело на рицарите този път е бургундеца Юбер II дьо Виеноа. През Февруари 1346 г. разбиват турците при Митилини ( илюстрация 2 ), а през 1348 Умур Бег пада убит в цитаделата на града.

Източният поет Енвери, възхвалявайки подвизите на Умур Бег, разказва и за храбрия Момчил. За да бъде честно ще кача целия откъс ( макар да го представя в една не много приятна светлина на моменти ), за мен това е просто предистория към последвалите събития, но има някои интересни щрихи и носи ценна информация:

" Имаше в сръбската земя един войн, наречен Момчил; той бе много висок.Начело на четири хиляди души той дойде при пашата [Умур],на когото тези отдадоха почит, скръствайки ръце пред гърдите.Той целуна ръката на пашата и на текфура [Йоан Кантакузин]и се постави в тяхна служба, този смелчага.Всички, които го виждаха, биваха изумени,всички бяха учудени от неговия величествен вид;той бе висок, колкото двама души,гледан отстрани, наподобяваше минаре.Пашата го облече в турски дрехи и го взе на служба с армията му.После корабите навлязоха в Марица и се отправихакъм Димотика. Пашата се върна в Гюмюлкюне [Гюмюрджина], армия излезе срещу му, тя идеше като поток. Момчил се качи на своя кон и го пришпори, воините на вярата атакуваха с него; изумени от неговия величествен вид, неверниците [християните] се уплашиха, да сеприближи никой не посмя. Навсякъде се разнасяха викове, молеха милост. Той, шахът на света, направи знак с ръка на Момчил, пашата го извика и му рече: „Аз давам милост, пощади тези хора, о храбрецо." Оттам те взеха много богатства и платове, злато и сребро, а също и скъпоценни камъни. Имаше един град в близост до моретокато напусна онова място, владетелят дойде тук; това бе град Игрикан [Грациаиопол]; много хора излязохаоттам.Пашата ги атакува, но отстъпи,после се обърна и пришпори отново коня си срещу тях. Врагът бе победен. Би ли се намерила възхвала за това? Повечето бяха убити, а някои пленени, емирът си присвои петдесет коне с ризници. Те нахлуха в земите на сърбите и българите иотвлякоха много волове, кобили и овце, те заграбиха също ечемик и жито в изобилие и всичкооткараха в Димотика.Неговите хора [на Умур] нахлуха в равнината Загоре, те опустошиха, разориха и опожариха тази област. После, като изпратиха конете си по пасбищата, останаха в Димотика.Албанците, гърците, българите и франките се съюзиха, за да воюват срещу него [Умур паша]. Те отидоха да намерят папата и се оплакаха нему, те му разказаха всичко, което пашата бе им сторил.Пристигайки на другия бряг,те [Умур паша и Сюлейман бег] починаха тук ден или два; после нахлуха в страната на Александрос [Иван Александър],оттам взеха богата плячка и я разориха.Този път той [Умур] тръгна към Одрини рискува своята войска, за да направи лесно трудното.Синът на текфура му отдаде почит,целуна му ръката и му отвори вратите на крепостта.Оттам се отправи към Димотика.Неговият брат [текфурът] го посрещна и му отдаде почит; той му даде угощение, те разговаряха; пашата му разказа всички свои подвизи. После текфурът тръгна с него [Умур], за да се сражава срещу враговете си.Те пристигнаха в Гюгерчинлик [Перистерна], там събрахахараджа,после преминаха пред Игрикан, но и тук не останаха.Игрикан и Гюгерчинлик им поднесоха дарове,защото те още по-рано бяха покорени.Момчил бе станал враг на текфура,той бе хвърлил неговия пратеник в затвора и небеше такъв, какъвто преди.Той започна битка срещу пашата, пашата го срази — не му остави сила и му отряза главата, понеже Момчил не искаше милост. И плени неговите храбри воини — този щастлив човек! Той [Умур] вече пое пътя към Солун,когато един пратеник му донесе вест: той му каза, чe текфурътна Истанбул [Алексий Апокавк] бе напуснал вече този свят — големците го убили."

- - - - - - - - - - -

И какво излиза:

Момчил напада не просто закотвения турски флот най-неочаквано - а 15 пиратски кораба, което малко променя нещата, тъй като пиратите са различни от редовия тип войник - с други инстинкти, много по-обиграни в морските битки, винаги нащрек, без да очакват команда и съвсем не са били изненадани, тъй като конфликтът очевидно започва по-рано, когато Момчил хвърля пратеникът на императора в затвора.

15 кораба съвсем не са малко, след като за сравнение - венецианците, чийто интереси са най-вече засегнати от турците, в Кръстоносния поход срещу тях изпращат 20 кораба.

Момчил според източниците няма други сблъсъци точно с турската войска ( той напада императора ) до битката при Буруград. На следващата година Умур Бег, обаче, след като има и други сериозни проблеми точно в този момент ( все пак рицарите почти са завладели столицата му ), изпраща сухопътните си сили срещу Момчил ( чак на Балканите ). Здравата трябва да го е жегнал за да рискува толкова ( все пак има и съюзник в лицето на Кантакузин ), при все че вероятно е знаел, че рицарите съвсем скоро ще се върнат за да завладеят докрай Смирна.

[Евристей]

Вижте сега zahar4e, да разгледаме и анализираме нещата , такива кавито са. Разбира се доколкото ни позволяват данните с които разполагаме. Другото си е съчинение по картинка (извор). Тоест имаме два реда и пишем два тома. Та, неприятно е, но е факт, че ния не проявяваме чудеса от храброст срещу османското завоевание. Някога, по мое време в учебниците по история пишеше, че българите с меч в ръка посрещнали поробителя и яростно защитавали свободата си и на османлиите им струвало мноого скъпо завладяването на България. Ми... нищо подобно. Търсех някакви грандиозни битки, съпротиви, но от Черномен до Косово нищо колосално не открих. Ерго пък под българско командване. (Хайде участия имаме). Та затова се ловиме и за всеки келеш. Сравнете (ако сте запознати) съпротивата на Самуилова България срещу възходяща Византия - герои , колкото искате : Самуил, Ивац, Никулица, Кракра, патриах Дамян, Гаврил Радомир, цар Роман, ако щеш Аарон и Йоан Владислав - това са истинските герои, защитаващи не свои интереси, а българското царство. Такива като вашия Момчил, които биха продали и майка си, са доста далеч от определението български национален герой Що се отнася до народната любов - в Меделин още въздишат по Пабло Ескобар.

Редактирано Май 6, 2015 от Евристей

[kall]

Вижте сега zahar4e, да разгледаме и анализираме нещата , такива кавито са. Разбира се доколкото ни позволяват данните с които разполагаме. Другото си е съчинение по картинка (извор). Тоест имаме два реда и пишем два тома. Та, неприятно е, но е факт, че ния не проявяваме чудеса от храброст срещу османското завоевание. Някога, по мое време в учебниците по история пишеше, че българите с меч в ръка посрещнали поробителя и яростно защитавали свободата си и на османлиите им струвало мноого скъпо завладяването на България. Ми... нищо подобно. Търсех някакви грандиозни битки, съпротиви, но от Черномен до Косово нищо колосално не открих. Ерго пък под българско командване. (Хайде участия имаме). Та затова се ловиме и за всеки келеш. Сравнете (ако сте запознати) съпротивата на Самуилова България срещу възходяща Византия - герои , колкото искате : Самуил, Ивац, Никулица, Кракра, патриах Дамян, Гаврил Радомир, цар Роман, ако щеш Аарон и Йоан Владислав - това са истинските герои, защитаващи не свои интереси, а българското царство. Такива като вашия Момчил, които биха продали и майка си, са доста далеч от определението български национален герой Що се отнася до народната любов - в Меделин още въздишат по Пабло Ескобар.

Както полу-нашега писах горе, нещо нормално за епохата. Българското царство( и не само то, повечето Балкански държави) през тоя период е феодално разпокъсано и всеки местен големец дърпа чергата към себе си. За какво геройство може да става дума, за каква сериозна съпротива. Да не кажа, че някой местни управници даже са посрещали османците "на крака", други пък са ги ползвали като наемници в междуособиците и после са си били главата, разбира се. А сравнението с Ескобар си е съвсем на място.

[Warlord]

Ще изместя фокуса за малко ( но не напълно ) към Умур Бег - емирът на Айдън, който разполага с флот от 300-350 кораба и войска от 20 000 меча.

Тук графа Монте Кристо получава апоплектичен удар

[resavsky]

Някой е преписвал съвсем дословно Уикито.

[zahar4e]

Хм, ако се изразявам по литературному то било соц-разработка, ако следвам изворите ( от Константинопол до Смирна ) то било свободно съчинение, ако опитам да разкажа тази история по-обстоятелствено и опитам да върна събитията и разкажа за действащите лица като мина през Рим, Средиземно море и стигна чак до азиатския бряг, докато се преплитат разкази за пирати главорези и Кръстоносни походи Граф Монте Кристо щял да ми завиди на фантазьорството, ако чета книги и онлайн енцеклопедии била съм преписвачка!

Ами хайде разберете се най-накрая кое ми е позволено и какъв форумен етикет е на мода, да не се обърквам...

[resavsky]

Значи с 20 000 въоръжени мъже айдънците може и да са разполагали /говорим за опълчение разбира се/ но с 350 бойни кораба - абсурд.А и интересите на Умур бей са предимно към Средиземноморието а не толкова на север към България.Той воюва с Момчил поради участието си в гражданската война във Византия а не защото има собствени планове в посока на Родопите.

[Warlord]

То Айдънския бейлък е Измир и околията, ако цялото му население барабар с памперсите и некролозите е било 20 000 пак добре.

[resavsky]

Абе по това време турските бейлици са едни големи военни лагери.Събират наемници,плячкаджии,авантюристи от цяла Мала Азия.Анадола е преселен и хората отчаяно търсят нови теритироии.Тука вече влизаме в едни по дълбоки води.Турските бейлици просто не са имали демографски проблеми.Освен пренаселването разбра си.

[zahar4e]

Да, моя грешка, бройката е мааааалко по-различна.....

Годината е 1341, Иван Александър обсажда Димотика, войските му са на лагер на десния бряг на река Марица ( Хеброс )...но по нататък ще оставя Йоан Кантакузин да продължи разказа вместо мен....:

" А гражданите на Димотика като не знаеха причината на бягството, се учудваха какво ли е смутило толкова мизите. Наскоро бе съобщено, че Омур, син на Айдин, който бе голям приятел на император Кантакузин, а и по-рано бе проявил голямо благоразположение към него ( защото заедно с него и младия император Андроник водил войната срещу Фокея и Лесбос ) узнал за Кантакузин, че е изпаднал в голямо затруднение, понеже всички ромеи общо воювали с него, и че самият той бил избягал при трибалите. Димотика пък, която останала като единствено убежище на жена му и останалите му приятели. била измъчвана страшно от недоимък поради непрекъснатата обсада и имало опасност корабът на приятеля му да потъне. Затова взел всички триста и осемдесет кораба, по-големи и по-малки, в които се били разположили двадесет и девет хиляди моряци, и достигнал до устието на Хеброс. И той проводи пратеници при императрица Ирина и съобщи същото: известяваше, че и сам ще дойде след малко."