Свръхестествени способности

[mnogoznaiko]

Едва ли има човек, който в даден момент от живота си да не си е мечтал да има свръхестествени способности.

Наистина е изумително, че такива дарби действително съществуват извън света на художествената измислица и ги има дори и днес.

В историята на човечеството някои воини са си спечелили страховита репутация бла­годарение на невероятната им сила и неуяз­вимост. Без съмнение те са се наслаждавали на този си имидж и са се възползвали от психологическото си предимство на бойното поле. В много случаи обаче репутацията им се е основавала на наистина необикновени способности.

Берсерките са едни от най-страховитите бойци, водили някога война в Европа - поня­тието „берсерк“ идва именно от неописуема­та им свирепост. Берсерките произхождат от Скандинавия и са елитната бойна сила на викингите, прочута с недосегаемостта си спря­мо оръжията. За да демонстрират неуязви­мостта си, те се впускат в битките без доспехи или ризници и се бият като диви зверове.

Няма съмнение, че до голяма степен ста­тусът, на който се радват берсерките, се дължи на несравнимата им ярост в битките. Воини, които пренебрегват раните си, без значение колко сериозни са те, и продължа­ват да се бият, със сигурност са страховит противник. Но напълно е възможно тези бойци в действителност да не са усещали раните си, изпитвайки такава жажда за кръв, че са можели да пренебрегнат наранявани­ята си, докато битката свърши и излязат от състоянието си на гняв.

От друга страна, е възможно неуязвимост­та на берсерките в битките да е била пости­гана с магии или ритуали преди схватката с врага. По този начин те може да са изпадали в състояние, подобно на транс, при което не усещат болка или поне отлагат усещанията за известно време. Но по какъвто и начин да са постигали необичайните си способности, със сигурност е бил много ефективен, както свидетелстват разказите на победените им врагове.

Берсерките не са единствените воини, прочули се с недосегаемостта и неуязви­мостта си към оръжията. Дервишите рифаи са почитани както от приятелите, така и от враговете си и свидетелство за репутацията им е обезсмъртяващото название „виещи дервиши“, което описва свирепостта и агре­сивността им.

Тези думи загатват и за извора на способ­ностите им, които според надеждни източни­ци са в резултат на религиозни ритуали, при които воините се довеждат до състояние на религиозен делириум или екстатичен транс, познато като „хала“. Във френетична възхва­ла на способността си да отричат болката, дервишите изпълняват широко разпростране­ната традиция да се самонараняват. Те могат да държат нажежено до бяло желязо или да слагат горещи въглени в устата си, които излъчват светлина, докато дишат. Говори се, че дори се пробождат със специални остри­ета. След тази екстатична лудост започва лечебен ритуал, при който шейхът духа върху раните на всеки мъж и изрича молитви. След ден дори най-опасните са излекувани.

Дервишите влизат в битките като изклю­чително уверени бойци, със силна вяра в собствената си неуязвимост. Това е особено предимство в сюблимния момент на битка­та, тъй като бойците не обръщат внимание на раните си и по този начин си спечелват репутация на изключително храбри мъже.

Но бойното поле не е единствената арена, където подобни свръхестествени способности биват демонстрирани. Понякога те могат да бъдат приложени по много по-мирен начин. Духовни фигури като тибетските монаси и индийските йоги могат да контролират тела­та си по начин, който не се поддава на никак­во обяснение. Зяпачите са пленени от нео­бикновеното им умение да останат живи при най-сурови условия или от демонстрацията на удивителни физически способности.

Някои от монасите в тибетските Хималаи могат да издържат на изключителен студ. Чрез система, позната като „тумо“ (вътрешен огън), те се подлагат на интензивно обучение под формата на няколкочасова медитация на ден, като внимателно се съсредоточават върху топлия пламък в телата си. Когато бъде сче­тено, че са овладели напълно умението, мона­сите се подлагат на ужасен тест, който може да се окаже фатален, ако не са достатъчно подготвени. Въпреки че той не включва нищо повече от мълчалива медитация, истинското предизвикателство е мястото на провеждане­то му. Монасите медитират навън на зверски студ в планините, носейки само тънка туника, потопена в леденостудена вода. Проверката изисква монахът да изсуши туниката напълно само с топлината на тялото си.

Едва когато монахът постигне това на пръв поглед невъзможно нещо три пъти в един сеанс, се счита, че той е издържал теста. Той продължава да носи единствено тънката си туника, демонстрирайки, че няма нужда от по- топло облекло. Фактът, че човешки същества могат да изпълнят подобна задача, е наисти­на невероятен, но все пак практиката изисква нещо повече от акумулиране на топлина.

Цялата система сама по себе си предста­влява философска нагласа. Монасите вярват, че чрез освобождаване на топлината от телата си изгарят духовни токсини като злоба и неве­жество и освежават духа си. Те поддържат тезата, че здравият дух води до здраво тяло, и в много отношения са доказали, че имат право. Въпреки по-дълбокия смисъл, който се крие зад упражнението, остава факт, че тези свещени мъже напълно променят границите на възможното за човешките същества.

Много от най-необичайните свидетелства за необикновени способности идват от йоги­те в Индия. През 50-те години на XX век изследователи от фондацията „Менинджър“ в Канзас, САЩ, попадат на йога, който може да предизвиква волева сърдечна фибрилация с 306 удара в минута. Подобни честоти рядко са записвани при хора дори в момент на върховно напрежение с високи стойности на адреналин. Същият йога има такъв неве­роятен контрол над невидимите функции на тялото си, че може също така радикално да промени температурата си. При една изуми­телна демонстрация той успява да затопли до максимум дланта си, докато опакото на ръката му посинява от студ. Фактически той предизвиква температурна разлика на ръка­та си от 12°С.

Друг още по-известен пример за умения­та на йогите се съдържа в публикувана през 1974 г. снимка, на която йога е очевидно жив, но главата му е заровена в пясък. Спо­ред очевидци той напълно спрял да диша и намалил пулса си до два удара в минута. В това състояние можел да оцелее със зарове­на глава дни наред.

Този стриктен контрол над рефлекторни­те реакции е считан за невъзможен до сре­дата на XX век, когато науката най-накрая дава обяснение. Йогите могат да постигнат всички тези неща единствено чрез силата на медитацията, която им дава възможност да забавят метаболизма си, да контролират телесната температура, сърдечния пулс и дори електрическата активност на мозъка си. Има сведения, че определени йоги могат и да се издигат над земята.

Подобни драматични прояви на контрол показват тайнствената сила на човешкия мозък, която е достижима за онези, които са посветили живота си на постигането на висше състояние на медитация. Тази свръхчовешка способност дава на останалите представа за смайващия потенциал, който се спотайва в най-отдалечените кътчета на човешкото съзнание и който засега е недос­тъпен за по-голяма част от човечеството.

[Gravity]

Наистина е изумително, че такива дарби действително съществуват извън света на художествената измислица и ги има дори и днес.

Ако съществува нещто, то е естествено! Свърхестественото просто няма как да го има!

[Малоум 2]

...

Този стриктен контрол над рефлекторни­те реакции е считан за невъзможен до сре­дата на XX век, когато науката най-накрая дава обяснение. Йогите могат да постигнат всички тези неща единствено чрез силата на медитацията, която им дава възможност да забавят метаболизма си, да контролират телесната температура, сърдечния пулс и дори електрическата активност на мозъка си. Има сведения, че определени йоги могат и да се издигат над земята.

...

Всичко това са циркаджийски номера.

Въпрос на тренировки и за "нормални" хора, а не ...непременно медитиращи. То, всеки който се занимава със спорт, в крайна сметка упражнява мозъка си към автоматизъм за изпълнения на движенията. Единственият плюс на йогизма е, че запазва еластичността - цялостно с минимални (незначителни) физически усилия. Всъщност - това е много добре! - удължава здравето за цял живот. Но, да се влагат циркови елементи - само комерсиална е целта.

пп Има известен цирков номер - на гологлав силов герой му слагат един голям камък и със силен удар с чук - чупят камъка, без да му строшат главата?!

Ако си в публиката - поискай, да не е "голям" камък, а да е ... малко камъче.

Същото и за дъската с пирони (на един пирон да легне, не на много), пък "летящите" при фокусниците са ... още по-добри , понякога ... и по-красиви!

...