Призраци на Източния фронт

[Frujin Assen]

Случаите на невярно разпознаване на вражеските самолети е често събитие във въздушната война и може да се раздели на 3 групи.

Самолети реално не съществуващи, или построени само като прототипи и малки серии които няма как да попаднат на бойното поле.

Серийни самолети, които участват в бойните действия, но не стоящи на въоражение в конкретните ВВС или отсъстващи от участъците на фронта където са забелязани.

Обикновенни грешки при определянето на типа, поради сходен външен вид (класически пример Месершмит 110 и Дорние 17), лоши условия за опознаване или недостатъчна информираност на летеца.

Най интересни са разбира се първите два пункта и за тях ще стане въпрост в тази статия.

He-113

Това е най разпространения призрак на съветско-германския фронт, който още от началото на войната е свалян в големи количества от съветските летци. Първата победа над Хенкел-113 е записан от летци от 401 ИАП на 03 07 1941 на западния фронт. По нататък Хенкелите регулярно фигурират в документите от щабовете на съветските авиационни части чак до втората половина на 1942, а единични случаи се срещат и много по късно. Последния Хе-113 е свален от лейтенант Гривецков летящ на Ла-5 чак на 20 октомври 1944.

За масовото заблуждение на сталинските соколи имало солидни основания. През пролетта на 1940 в Германия била организирана мащабна кампания за дезинформация на противника, за което се използвали 9 машини от пробната серия на неудачния изстребител Хенкел-100Д1. За да се потвърди, че самолета е в много бройки и приет на въорежение негови фотографии с различни емблеми и окраски били широко разпространявани. За още по голямо объркване бил използван индекса Хе-113.

Мистификацията имала успех, в СССР във всички предвоенни справочници и таблици със силуети присъствал силуета и тактико техническите характеристики на Хенкел-113- например в изданието "Самолетите на Германия" издавано от военното издателство на НКО през 1941.

В действителност всички самолети Хенкел-100 били сведени в ПВО ескадрила на завода на Хенкел в Мариене и на фронта не били изпращани. За Хенкел-113 обикновенно съветските летци приемали Месершмит -199Ф, различаващ се значително от добре познатия преди войната Ме-109Е. Едва след година обаче съветските пилоти когато опознали немските самолети престанали да срещат така масово Хенкел-113.

Месершмит-115

Появата на този призрак се дължи не на целенасочена дезинформация, а на груби грешки на съветското разузнаване. В доклада "Специално съобщение на Разузнавателното Управление на Ген щаба на Червената армия за развитието на въоражените сили на Германия и измененията в тяхното състояние" от 11 март 1941 се съдържа следната информация... "Самолети намираши се в опитно строителство Едноместен изтребител Месершмит-115 с двигател Даймлер Бенц-603 мощност 1500-1700 кс".

Тази информация била изпратена по авиационните щабове, и при появата на непознат самолет военните смятали, че имат пред себе си вече серийно произвеждания перспективен изстребител. Още от началото на войната Ме-115 заема твърдо (макар и не в такива количества като Хе-113) място в документацията. Първият Ме-115 е свален от старши лейтенант Тарасов от 15 ИАП под Ленинград на 29 август 1941. Последния свален самолет е на 9 февруари 1942, след което вече не се среща.

Фоке Вулф-187

Този тип присъства доста по малко от Хе-113 и Ме-115 по страниците на документите, но за сметка на това постоянно и през цялата война навсякъде, където немците използват двумоторни самолети.

Тежкия изстребител Фоке Вулф-187 Фалке съществувал, като от него били произведени 9 бройки, но той не е воювал на никакви фронтове, а сведен в ескадрила защитавал завода на Фоке Вулф в Бремен. Историята му е подобна на тази на Хенкел-113. През 1940 той бил широко рекламиран като новия свръх модерен тежък изстребител на Германия. В резултат на дезинформацията в СССР той бил вписан в справочниците и таблиците, като един от основните самолети на Германия.

Първата победа над ФВ-187 била на 29 юни 1941 от капитан Дроздов от 23 ИАП близо до Лвов. Последните три свалени машини били от летците на 179 Гв ИАП при град Яш на 21 август 1944. Сбити ФВ-187 украсяват списъците с въздушни победи на много съветски асове. Трудно е да се каже с кого са бъркали ФВ-187 съветските пилоти, това можело да бъдат както значително по големия Юнкерс-88, така и уж добре познатия Ме-110. Най венроятно истината е друга. Най много свалени ФВ-187 са записани в два периода -втората половина на 1942 и лятото на 1944, когато немците най активно използват щурмовика Хеншел-129, който по размери и външен вид наподобявал ФВ-187. Доколкото съветските летци били лошо информирани за новите германски самолети, те приели новия щурмовик за отдавна известния в книгите ФВ-187.

ФВ-198

Тук ситуацията е най ясна. Двуфюзелажната схема не оставя варианти за предположение с кое може да са го бъркали. Но като за начало, историята на този призрък. През 1940 британската преса усърдно разпространява слуха за нов немски изтребител Фоке Вулф-198 с двуфюзелажна компановка и един двигател с тикащо витло разположен в късо тяло вътре в "рамката". В пресата се появили даже рисунки и чертежи на новата машина. В реалността ФВ-198 не съществувал. Картинките и схемите с различна степен на достоверност повтарят холандския прототип на самолет De Schelde S.21 заловен от немците при окупацията на Холандия през май 1940. Машината била доставена в Германия и тествана. Германското разузнаване извършило дезинформация по повод на този самолет и той бил подхванат от британската преса. Оттам пътя до служебните документи в червената армия е ясен и никога не полетелия самолет там бил представен като серийна машина. Наистина, известния немски разузнавателен самолет ФВ-189 макар и с два фюзелажа е добре познат, а освен това е и двумуторен, но в горещината на боя и особено ако се държи по агресивно, като изтребител е бил бъркан с добре известния от служебната литература ФВ-198.

ФВ-57

Откъде е взета информацията за наличието на този тип самолет в частите на луфтвафе е трудно да се каже. Той даже отсъства от справочниците. Тежкия двумоторен изстребител ФВ-57 за пръв път излита през 1936, построени са едва 3 прототипа, той никога не е стоял на въоражение и никога не е участвал в боеве. Обаче именно ФВ-57 бил съгласно документите унищожен от група летци от 170 ИАП на 25 юни 1941 под Лепел. С какво са го объркали съветските летци може само да се гадае, подобен е всеки двумоторен самолет може би с изключение на Хенкел-111 който е твърде голям.

До-19

Това чудовище се среща в архивните документи само веднъж, но неговата необичайност си струва да се спомене. Четиримоторния тежък бомбардировач Дорние-19 е бил построен по програмата "Урал бомбер" в един екземпляр, който полетял през 1936, но серийно не е строен. През 1939 единствения прототип бил преработен в транспортен самолет и даже използван като такъв при полската кампания. На източния фронт той не е бил, но въпреки това, на 24 август 1941 двойка И-153 от 192 ИАП го сваля в района на Рябово. Що за машина съпоставима с До-19 са могли да срещнат руските летци, че да го объркат?

В течение на няколко дни през август 1941 под Ленинград съветските изстребители заявяват победи над няколко четиримоторника, които записват като ФВ-200 или просто Куриер. Ето ще кажете вие, с кого може да е сбъркан До-19. Проблема е, че по това време под Ленинград нямало никакви ФВ-200, които също се явяват призръци.

В тези дни под Ленинград немците провеждат локална десантна операция с използването на планера Месершмит-321. Най вероятно тях, които са близки по размери са объркали руските пилоти с четиримоторните ФВ-200 и До-19. Косвено доказателство в полза на това твърдение служи факта, че много често заедно с бомбардировачите са записвани и Ме-110 които и буксирали планерите гиганти.

Дорние-29

Може да е странно, но при наличието на Дорние-29 в справочната литература от началото на войната, единствената победа над До-29 е чак на 25 май 1944, когато го сваля младши лейтенант Кухианидзе от 591 ИАП на ПВО. Това е наистина интересно, защото Дорние-29 може да бъде сбъркан с всеки двумоторен самолет, било то Ме-110 или До-17/215/217.

Струва си да се добави, че нито преди войната, нито докато трае тя не съществува самолет с такова име. Едва след войната, през 1958 в ФРГ се разработва самолет със съкратено излитане и кацате под името Дорние-29.

Дъглас

С това размито (без уточнение на марката на самолета) се указват в документите не малко транспорти самолети които са свалени. Тук вече преминаваме от точка 1 към точка 2, тоест от прототипи и чиста фантастика към реално съществуващи машини, които обаче няма как да са били на това място по това време. Дъгласите се появяват рядко по страниците на документите, и при това там където немците масово използват транспортна авиация в периодите на въздушните мостове, примерно при демянския котел, под Сталинград и прочее.

Транспортни Дъгласи, както американски (ДЦ-3 Ц-47), така и съветски ПС-84, Ли-2) на фронта имало много, но те били в съветските ВВС. Вероятно някакво количество дъгласи немците са пленили в началото на войната или из Европа, но за тяхното използване на източния фронт няма нито немски, нито други данни. Видно е, че руските летци са бъркали познатите им транспортни дъгласи с някакъв немски самолат, но кой? Няма как до е Юнкерс-52 масово използван от немците, той е с квадратно сечение на фюзелажа, а не кръгло, тримоторен, за разлика от двумоторните дъгласи.

Обаче, в моментите на напрежение немците използвали като транспортни самолети освен Ю-52 още и бомбардировачите Ю-88 и Хе-111. Първият е твърде тесен за Дъглас, но втория при определени условия може да бъде приет за такъв-достатъчно обемен фюзелаж, два двигателя, ниско разположено крило и не на последно място увереноста на пилота, че пред него стои транспортен самолет. Разбира се, на земата при спокойна обстановка няма как да се сбърка Хенкел-111 с ДЦ-3, но във въздуха, при лоша видимост (въздушните мостове се осъществявали рано сутрин или преди мръкване, или въобще през нощтта) подобни грешки са разбираеми. Първия свален Дъглас е записан от летеца от 580 ИАП политрук Прокофиев на 8 април 1942 в района на Демянск.

Северски, ФД-24 и Капрони

С тези имена летците от полковете на балтийския флот нарекли изтребителите от финландските ВВС Brewster B.239, известни в САЩ като F2A Buffalo. Въобще неосведомеността на съветските пилоти за финсландските самолети е изненадващо голяма, дали до тях не са достигнали служебни документи или лошо са се запознали с тях или нещо друго, но това е факт. Основния фински самолет дълго си оставал неизвестен, като отначало въобще го приемали за Ме-109.През цялата 1941 летнице от ленинградския фронт и балтийския флот сваляли брюстери (а също морани и къртиси) които записвали като Ме-109. Едва в средата на 1942 някой в щаба се сетил, че няма как дебелите фински самолети да са тесните Ме-109. Едва тогава се сетили, че фините имат на въоражение американски самолети Северски П-35. Като цяло познали страната производител, пък и очертанията са подобни.

Първата победа над двойка Северски била на 7 юли 1942 била на четворка И-153 от 71 ИАП на балтийския флот. Обаче само след месец на някой му дошла идеята, че против съветските самолети воюват не П-35, а Фокери познати още от зимната война. Става въпрос за самолета Фокер D.XXI известен в СССР като ФД-21, като новата версия ФД-24 била с прибиращ се колесник. Така в документите се появил ФД-24, първия от които бил свален на 15 август 1942 от младши лейтенант Гурянов от 4 гвардардейски ИАП на балтийския флот.

Но с това болтийците не се ограничили, и в документите се появяват някакви Капрони. Първото сваляне на такъв самолет било на 12 август 1942 на летци от 71 ИАП на балтийския флот. Последния свален Капрони е на 18 май 1943 от капитан Парамонов и сержант Ефимов. Накрая в щабовете все пак се досетили, че против тях не стоят никакви Северски, Фокери и Капрони, а B.239 и оттогава вече са сваляни само те.

В армията нещата били по прости, отначало записвали Ме-109, а още през 1941 ги сменили брюстъри. Видно флотските летци са забравили да ги информират кой и им противостои и те започнали да фантазират.

Спитфайер

За пълнота на картината трябва да се споменат и свалените от балтийския флот през ноември 1941 няколко финландски спитфайера, с каквито финските ВВС не разполагали. Тук отново има грешка на разузнаването, по негови данни след края на зимната война Великобритания е доставила на Финландия изтребители Спитфайер (което не било вярно). Когато балтийците срещнали Curtiss Hawk-75 за които не знаели нищо, ги приели за финландски Спитфайер за които тип самолет също не знаели нищо.

Редактирано Май 9, 2015 от Frujin Assen