Младите не искат да учат/работят

[Last roman]

даже от времето на траките, ако вярваме на Херодот:

"Да не се работи, смятат за хубаво, а да се обработва земята – за лошо; за най-добър смятат живота от война и грабеж. Това са най-забележителните им обичаи..."

"Траките... използват жените си, за да им обработват земите, да им пазят и отглеждат добитъка и всякак да им слугуват, като че ли са им роби...", твърди Платон.

[kall]

Иначе: 'сиромах човек - жив дявол'. Разбира се говоря за осъзнатия сиромахофил - т. е. за този, който с нищо не иска да промени съществуването си, а само се вайка и завижда. Нищо не зависи от него, защото не е постигнал нищо и съответно обвинява всички за нещастието си.

Далеч не всички бедни са такива, слава богу, нещата са доста сложни с бедността.

Едно цитатче, за да си подкрепя думите:

"Poverty can be caused by external conditions that the individual is powerless to alter or improve, including political oppression, periods of war and their aftermaths, natural disasters, disease, economic policy, or mental illness. Alternatively, it can be caused by a wide range of poor personal decisions; this form of poverty is usually the result of poor education. Both kinds of poverty receive political attention; liberals like to focus on the first, and conservatives like to focus on the second. Unfortunately, it's impossible to really separate them."

http://rationalwiki.org/wiki/Poverty

Грубо казано, има бедност поради външни фактори, върху които човек не може да влияе, а има и бедност по изцяло собствена вина, обикновено свързана и с ниска образованост. Лошото е, че нещата са взаимосвързани.

Редактирано Юли 22, 2015 от kall

[insighting]

Някои работодатели назначават кандидати според 'посоката им на развитие'. И биват номинирани за това. Но е дразнещо самоизтъкването, че без тяхна помощ те не биха се справили. Обаче заплатите се плащат от Агенцията по заетостта. А добрата традиция продължава и тази година.

2015 EESC Награда на гражданското общество 'Борба с бедността'

Наградата (50 000 евро) ще бъде връчена на 10 декември 2015 г., като за нея могат да кандидатстват организации на гражданското общество, а също и частни лица, действащи на европейско, национално, регионално или местно равнище.

http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.events-and-activities-civil-society-prize-2015

[Frujin Assen]

Момчета (и момиче) погледнете реално нещата. Ще си позволя да цитирам една мъдра мисъл на баща ми (която е даже в подписа ми) "Не може всички да са началници (богати), някой трябва и да работи (да е беден)". Богатството не е толкова емпирично, колкото съпоставимо. Ако имаш единствен жигула в село-ти си богат, но ако имаш жигула в града, където всички има ти си средна ръка, ако имаш жигула на запад, където всички имат по 2-3 мерцедеса ти си беден.

Въпроса е, че в днешно време богатите искрено презират бедните. И отново ще цитирам баща ми "Той не ти казва социално слаб, а ти вика въшкар". Хем се говори, че "срамна работа няма" и "всеки който е честен заслужава уважение", хем богатите смятат всеки с по малък доход от неговия за нещо средно между амеба и чехълче.

[В.Павлов]

Vofrax тук не става въпрос за черногледство, а по-скоро за реализъм. Ако си прочел това което ти написах, в предния пост, сигурно си забелязал че охарактерезирах себе си, като сравнително задоволен, следователно и самосъжаление не е подходящ термин.

За периодите с повече блага, няма да ме затрудниш. Искам само първо да уточниш за България ли говорим или за света въобще, защото ако гледаш на времето, като на хронология то часовниците в различните държави се разминават доста повече от предвиденото. До колкото разбрах темата е за българските младежи.

Що се отнася до държавните институции и това че не работят (у нас) то това въобще не е нищо, а напротив това е много сериозен проблем. Да го отричаме означава че не знаем, какво се случва около нас. Специално за здравеопазването - няма голямо значение защо е скъпо. Реално има значение можеш ли или не можеш да си го позволиш. Болшинството не могат и практически се оставят без лечение, което един ден неминуемо води до смърт.

Това че съдебната система е корумпирана никога не е пречело на богатството, от друга страна е директно свързано с нивата на престъпност.

За науката:

Знанието на древните е безвъзвратно загубено, без значение дали ти е смешно или не, те са развивали наука. От друга страна няма нужда да се сравняваме със средновековни и антични общества. Можем да се сравним дори с предходното поколение или днешния ден с вчерашния.

Това че българите били по-богати от 74% от другите хора на света е лъжа. БВП се усреднена стойност, която по никакъв начин не отчита броят на богатите, средната класа и бедните. Продукция разделена на броят население дава число, което просто няма как да бъде вярно. Особено когато имаме толкова голямо разделение, че средната класа е пренебрежимо малка. Ако един прави 100 лева, а други 10 по един лев, то БВП ще бъде 11 лева на човек, докато фактически повече от 90 процента взимат по левче.

Що се отнася до достъпът до питейна вода и електричество съгласен съм (въпреки че електричеството май стана по-скъпо от колкото в Щатите). С канализацията нещата стоят по различен начин, тъй като огромна част от селата няма такава. Достъпът до лекарства у нас е ограничен, животоспасяващите медикаменти, които се внасят са толкова скъпи, че здравната каса ги ограничава, реално определени медикаменти просто не са достъпни, освен ако можеш да си ги купиш. Същото важи и за различните видове лечения. Знам за случай в който ендоскопска операция не се плащаше от касата, а се покриваше много по-тежка и опасна интервенция чрез отваряне на гръден кош.

Добре бе хора, не се ли усещате, че пишете глупости? Мързел, това чета, а вие му викате "причини". На лесното всеки може. Като са минали Балканските войни в България какво е станало? Хората са си казали "тука няма възможност за личностно израстване, затова няма да работя!". Дайте да видим Германия. И тя минава национални катастрофи, почва не от някъде, а от развалини. Първо трябва да разчисти преди да почне да строи. И там ли са ревали, че в чужбина повече ги уважават, че повече им плащат, че има по-хубави професии? Не е ли ясно, че хората правят държавата, а не държавата хората? Ако хората, които избягаха в чужбина си бяха останали в България, сега България щеше да е 2 пъти по-богата и щеше да има всичко, заради което иначе оправдаваш тяхната емиграция - жизнен стандарт, повече пари за образование, наука, инфраструктура, БВП, възможност за кариера, професии, каквито сега не може да има. Толкова е просто!

Аз съм учил икономика. Там това се нарича инвестиция в човешки капитал. Първо го учиш, после той работи и печели. Не става в обратен ред - първо да е богат, а после да почне да работи и накрая да почне да учи.

Тук съм съгласен, но отново игнорираш реалността. Хората ги няма. Тези които са имигрирали и гастербайтерите от мързел ли го правят?
Ученето у нас е все още почти безплатно, така че инвестицията я има. Друг е въпросът колко хора се възползват от нея.

Липсата на родолюбие и чуждополклонничеството, което е прието даже като официална религия и като предмет в училищата ни, повлече една верижна реакция на омаломощаване на държавата ни. Всеки, който работи собствен бизнес знае, че той е толкова успешен, колкото повече влага пари, труд и енергия в него. И навсякъде по света е така. Просто тук решихме, че щом някъде вече са постигнати условията да се влага по-малко труд за същия резултат, значи това е по-важно от това откъде си и кой си. Преди са ги водели с вериги, сега доброволно отиват да робуват. Няма значение, че някой забогатял от къртовски труд в чужбина. Вече казах, че това щеше да е реално и в България, просто ако работоспособните хора не бяха се засилили да вдигат жизнения стандарт на чужди държави. Същото е с чуждестранните концесионери. Но от тях не звучи като предателство, защото техните интереси не са наши интереси. Българите обаче закопаха родината си.

Напълно съгласен. Нещата обаче не са "ако Левски беше с ботуши, а Ботев с каска". Причините за масовото преселение трябва да бъдат установени за може да им се противодейства. Не можем да осъждаме останалите, като мързеливци и да ги оставим да си мизерстват, просто защото с това разполагаме.

Редактирано Юли 22, 2015 от В.Павлов

[boilad]

Мисля, че трябва да отчетем и една поговорка дълбоко залегнала в психологията на българина: "Учи, за да не работиш". Тя показва, че на учението се гледа не като на труд, пък бил той и интелектуален, а на самите интелектуалци - хората чийто труд изисква творчески подход - едва ли не като търтеи и паразити, които живеят на гърба на отрудения народ. Тук народопсихологията не отчита, че именно учения, интелектуалеца е човека, чиято иновативност и творчески подход движи общественото развитие във всички аспекти - икономика, култура, наука и т. н.

Четенето също не се възприема добре, особено в по-малки, изолирани и изостананали общности. В най-добрия случай се счита за забавление, или ексцентричност, в най-лошия може да доведе до стигматизиране, като най-честото твърдение за човек, който чете е, че не е добре с главата. Та и тези субкултурни особености трябва да се имат предвид.

Редактирано Юли 22, 2015 от boilad

[В.Павлов]

Мисля, че трябва да отчетем и една поговорка дълбоко залегнала в психологията на българина: "Учи, за да не работиш". Тя показва, че на учението се гледа не като на труд, пък бил той и интелектуален, а на самите интелектуалци - хората чийто труд изисква творчески подход - едва ли не като търтеи и паразити, които живеят на гърба на отрудения народ. Тук народопсихологията не отчита, че именно учения, интелектуалеца е човека, чиято иновативност и творчески подход движи общественото развитие във всички аспекти - икономика, култура, наука и т. н.

Четенето също не се възприема добре, особено в по-малки, изолирани и изостананали общности. В най-добрия случай се счита за забавление, или ексцентричност, в най-лошия може да доведе до стигматизиране, като най-честото твърдение за човек, който чете е, че не е добре с главата. Та и тези субкултурни особености трябва да се имат предвид.

По-скоро се има предвид, че ученето спасява от тежкия физически труд.

[Galahad]

Изтъкват се много проблеми, но доколко те са реални причини българина да живее зле?!?

Сочи се примерно криза на културните институции. Но колко българи са емигрирали за да може да гледат качествен театър и балет?!? Колко са се изнесли защото им е омръзнало да им крадат чехлите пред вратата или защото са били недоволни от някое съдебно решение (не говорим за престъпници избягали в чужбина за да не идат в затвора, защото това показва, че системата си върши работата, а тя а де внушава респект). А колко българи са пратили децата си да учат в чужбина, защото родното образование е некачествено, колко са се лекували в чужбина защото родното здравеопазване е некачествено, колко са отишли да работят в чужбина, защото родните предприятия не плащат качествено, колко си държат парите в чужди банки, защото родните не са надеждни ...

По този критерии лесно ще се отграничи къде са проблемните сектори и къде не. Като се погледне пък защо идват

чужденци в България ще се направи сметка за това с какви ресурси разполагаме за по-добро развитие.

[В.Павлов]

Галахад няма такова нещо, като избягах защото, видиш ли, ми гепиха чехлите. Като виц е това. Много по-комплексно е и ако трябва да се избере една причина, повече от всички, то това е надеждата че нещо ще се промени към по-добро. Хората са обезверени и търсят своите възможности, не защото е по-лесно, а защото не виждат друг начин да постигнат това, което желаят.

[DendroaspisP]

А, не мислите ли, че и този аспект има отношение към темата? Писано е за Гърция, но и нашата народопсихология, допълнително освинена с половин вековен "икономически социализъм", не е много по-различна в това отношение. И това касае мисленето не само на т.нар работодатели, но и на работниците.

http://ekipbg.com/nay-golemiyat-problem-na-gurciya-e-antikapitalisticheskata-i-kultura/

[kall]

А, не мислите ли, че и този аспект има отношение към темата? Писано е за Гърция, но и нашата народопсихология, допълнително освинена с половин вековен "икономически социализъм", не е много по-различна в това отношение. И това касае мисленето не само на т.нар работодатели, но и на работниците.

http://ekipbg.com/nay-golemiyat-problem-na-gurciya-e-antikapitalisticheskata-i-kultura/

Разбира се, че има, но да не виним соца за всичко...

Както казах, корените на този манталитет са много отпреди социализма.

Впрочем, тук да кажа, че ЕкипБГ, бидейки подразделение на ИПИ, не са ми особено приятни, десни либертарианци са, а аз не я харесвам тая идеология. Твърде опростено разглежда нещата, да не говорим, че буквално либертарианците имат не особено оригиналните(и като идеи, и като проза са ужасно "плоски") книжки на Айн Ранд за "Свети писания".

Айдее, стана ОТ...

[DendroaspisP]

Разбира се, че има, но да не виним соца за всичко...

Както казах, корените на този манталитет са много отпреди социализма...

Разбира се, че соцът не е виновен за всичко. Затова съм посочил, че той само е доосвинил "икономическото мислене" в народопсихологията ни като една "перла в короната". Основният проблем е, че поради липса на обективни исторически условия за капитализъм, българите не са имали и нямат капиталистическо мислене. Как тогава да се очаква капиталистическо мислене за участието в производството и в заплащането на труда за това?

Имаме политически "обръчов" икономически федолизъм, представян като посттоталитарен квазикапитализъм, гарниран с левичарски похвати на икономическо държавно управление и едновременно с това масова психоза за кредитно капиталистическо потребление. И в цялата тази извратена икономическа смес и народопсихология, не виждам нито истинският капиталист-производител, нито истинския работник.

[В.Павлов]

Разбира се, че соцът не е виновен за всичко. Затова съм посочил, че той само е доосвинил "икономическото мислене" в народопсихологията ни като една "перла в короната". Основният проблем е, че поради липса на обективни исторически условия за капитализъм, българите не са имали и нямат капиталистическо мислене. Как тогава да се очаква капиталистическо мислене за участието в производството и в заплащането на труда за това?

Имаме политически "обръчов" икономически федолизъм, представян като посттоталитарен квазикапитализъм, гарниран с левичарски похвати на икономическо държавно управление и едновременно с това масова психоза за кредитно капиталистическо потребление. И в цялата тази извратена икономическа смес и народопсихология, не виждам нито истинският капиталист-производител, нито истинския работник.

Не може и не би трябвало да се очаква. Ние не сме измислени нереални герои от някоя книга, ние сме си съвсем истински, при нас има капиталисти-производители, има и работници. Това че правят нещата по различен начин, не означава че не са истински.

[DendroaspisP]

Единици има, говоря за масовото възприятие, възпитание и култура в дискутираната насока. От къде се появиха тези масови "истински" капиталисти - от четенето на ИСМАТ и ДИАМАТ ли? Или от прочитането на няколко икономически статийки в западни издания?

[В.Павлов]

Това което казвам, е че не е нужно нашите работници или капиталисти да бъдат по образ и подобие на западните, за да бъдат истински. Ние си имаме собствени условия към които трябва да се нагодим и следователно собствени начини за постигане на целта. Това не ни прави по-малко работници или по-малко капиталисти от колегите ни зад граница.

Редактирано Юли 23, 2015 от В.Павлов

[DendroaspisP]

Ние нямаме и никога сме нямали истински капитализъм. Това е проблемът, а не регионалните му особености...

[В.Павлов]

Двете са пряко свързани. Регионалните особености са условията в които се е зародил капитализмът, след като тези условия са различни у нас, то е съвсем нормално да имаме нашенска си версия. Няма как да имаме същия капитализъм, както в САЩ например. Мисля си че от там идват проблемите, взимаме чужди модели и ги налагаме, без оглед регионалните особености.

Редактирано Юли 23, 2015 от В.Павлов

[Galahad]

Фактът, че българите не искат да работят тук, но работят на Запад показва съвсем ясно, че проблемът е в България. Това, което отличава България от страните, в които българите работят е социализмът, който съвсем не си е отишъл. В момента сме етап на упадъчен социализъм - той се срива и навлизат нови порядки, но старите все още съществуват.

Обществените процеси обаче са инертни - като влак, който бавно набира скорост, но и продължително спира. Така в ранния социализъм, т.е. непосредствено след 1944г. действа стария манталитет, старата материална база и до голяма степен старите социални механизми. После техниката се амортизира, следва колективизация и т.н. Налагат се новите порядки. Те обаче действат докато са живи "бабите" дето работят на полето, защото комсомолките искат на бюро. Когато измряха бабите и нямаше вече кой да носи бурканите от село се появиха празните магазини, режима на тока, парковете без здрави пейки, порутените фасади и т.н. Това стана в реалния или още развития социализъм. И тъй като всичко тръгна към тотална разруха започнаха реформи или както е известно Перестройка. Сега отново тече смяна на поколенията, комсомолките измират, чакайки "децата" да помагат, както са го правили навремето "бабите". Но пък изчезнаха някои от явленията на развития социализъм като празните магазини, режима на тока, затворените с телени огради граници, изронените фасади на обществените сгради и др. под. България има шанс да започне да се променя действително. Ако не го направи, я чака бъдеще на Сомалия на Балканите. Ако се промени ще си бъде нормална европейска държава като преди 1944г.

При заводите проблемът е, че за да произвеждат конкурентно оборудването им трябва да се обновява често. Това, че преди 1944г. е имало заводи, които 45г. не са обновявали технологиите си е изоставане, а не изначална липса. За съжаление последиците от едно толкова дълго изоставане са доста близки до пълна липса. Защото сега е много по-просто да се направи нов завод, отколкото да се правят опити да се реанимира някое соцпредприятие. Те повечето и фалираха, а останаха такива, дето ги е имало и преди 1944г.

[miroki]

Как да работи.

Средното специално ми е корпусник и заварчик.

Естествено за да избера по-добра професия инвестирах в следващо образование.

После то стана не толкова популярно и реших и инвестирах още 5 г. от живота си да уча за информатика. Работих 5 години по нея. До кризата преди 3-4 г.

Сега си намирам работа за 400-500 лв. И по изключение 650 някаква област в ИТ сектора.

И 700-1200 като заварчик, корпусник. Излиза, че или не е трябвало да уча или не трябва да работя тук.

И един действителен случай с влак.

Машинистите на локомотиви са 90% висшисти, повечето магистри.

Когато се повреди влак машиниста слиза и прави опит да отремонтира, все пак и той иска да се прибере у дома на време.

Една майка гледа и казва на детето си, учи мамо да не се цапаш и работиш, като този чичко.

Ето това е ситуацията в България.

Аз имам предимно технически английски. И все ми искат перфектен английски. А аз ако знам перфектен английски за какво да стоя в България? В България изискват точно това, което искат и навън само, че не искат да плащат.

[Joro-01]

Съгласен, така е

[vorfax]

В България изискват точно това, което искат и навън само, че не искат да плащат.

Питам се тогава, защо това преливане на народи преди не е било факт?

[Frujin Assen]

Ъ? Как да не го е имало. Даже в средновековието и античността е било в много по големи мащаби. Мога да ти дам и конкретни примери. Сещам се за първото турско нападение над София. Разказвайки за него Никифор Григора ако се не лъжа вметва, че много от софийските жители били гърци избягали там от войните във Византия. Сещам се за кан Сандилх, който пише на императора "Византия е богата страна, искам и аз с моя народ да се поселим там и да станем поданици на императора".

[nik1]

Алабалистичните обяснения и политическата демагогия и тук са множко (при някои от постоввете постове)

Фактите (от изследванията на нагласите) са следните:

1. Яявлението е ново

- касае само определена възрастова група

- поколението родено и отрасло при т.н. "социализъм" е със съвсем други нагласи - то поставя работата и ученето високо , ("средното" поколение - като мен например)- така че т.н. "социализъм" няма връзка със случая

Галахад може си разправя всякакви политикански приказки за 5 годишни - но обективно т.н. "социализъм" никога не е пропонирал да не се работи или да не се учи , т.е никога не е пропонирал или облагодетелствал нагласи към мързелуване т.е. за да е създал някакви промени в нагласите

Ще го кажа пак дано го разбере: и при т.н. социализма бяхме бедни, бедният човек не може да си позволи да мързелува или да не учи

(има го елементът "учи за да не работиш", то е част от цялото, но не трябва да се спекулира с него- вижте делото на т.н. български читалища)

---------------------------

--------------------------

По въпроса с отношението към труда при българите -

/Забележка: в цитатът от заглавната страница се говори за мързелуване, мързел, а "Отношението към труда", и "Отношението към мързелуването" са различни, некорелиращи нагласи, така че търсенето на обяснения в тази насока е не е достатъчно коректно ,ако не е политиканстване/

Отношението към труда и преди "соца" е ниско, И преди "соца" с труд обикновеният принципно работлив човек рядко може да забогатее, Обикновено забогатяват хората с връзки, забогатяват само избрани хора, и не е задължително да са били честни и трудолюбиви предприемачи (четете например "Стопанския 20 век" на Румен Аврамов),

/Затова и българите мразят богатите и успелите- защото не вярват че тези са успели с честност и честен труд да се издигнат - (вижте кога е писана "Приказката за стълбата")/

------------------------

И така какви са причините 22 процента от 15-24 годишните да не искат да работят и учат:

Те са комплексни (както всичко в науката)

1. Има отпаднали от системата (с 55-годишни даскалки, за които децата са "кани", които трябва да наливат със знания, и при система която плаче за реформи - нищо не става , вижте какво е дискутирано в темите за образованието във форума)

2. Има такива които са на издръжка на родителите си (като мои племенник)

3. Има демотивирани

/Забележка: Българинът не е свикнал да се конкурира, не е свикнал че ще има губещи и печеливши-(това го поазват всички изследвания) и за нежелание на политиканите във форума = тези нагласи са отпреди соца- Нормално българите произлизат от едно селско, аграрно и егалитарно/патерналисточно икономически общество - "соца" просто "отрази" тази култура./

ПС.

Мнението че нагласи не се променят за по-малко от 4 поколения не е мое (условно се приемат 100 години). Това е лема в науката.

Ще помоля юристите тук - основно Галахад, които не са прочели и един ред по/от полето на т.н. "съпоставителна културология" и социологична психология да се държат етично. Етичен принцип във форума е когато не си чел нещо, да питаш, а не да демагостваш (форумът не е съдебна зала, и юридическата етика и морал нямат място тук... и в живота)

Редактирано Юли 25, 2015 от nik1

[Galahad]

Фактите са, че българите не искат да работят в България и не искат да емигрират Русия, Куба или Китай, но пък охотно заминават и работят в Западна Европа, Канада и САЩ.

Не виждам какво общо има културологията с темата, освен че някой е получил такова образование с идеята да работи като политически агитатор и се мъчи да се изкара специалист по въпрос, от който понятие си няма. То се вижда и от текста - само кухи общи приказки като на партиен конгрес и нищо смислено и реално.

Явлението не е ново - и през социализма хората с риск за живота си бягаха през телените мрежи по границата на Запад и никой не бягаше в СССР. Сега просто е по-масово, защото не е необходимо хората да си рискуват живота.

Касае всички възрастови групи в трудоспособна възраст (а и тези, на които родителите могат да си позволят да им осигурят качествено образование на Запад - те пък заминават като учащи и не се връщат повече в България).

Изводът е, че нещо пречи в България и това нещо го няма в Западна Европа и САЩ за където българите охотно заминават да работят и учат ако им се отвори възможност. Това са фактите.

[sirius]

Чудесно Ник!

Но започнем ли да търсим, да задаваме въпроси и да си отговаряме, нещата стават дори още по-дълбоки.

В началото бе живота. Бере гъби - яде; утепе сърничка - яде. Тогава се е живеело в малки комуни, може би на родов принцип, но ком-уни. И наличните сърни и гъби се ползват от всички. Като има хора с авторитет, които раздават мъдрост и съвети и шамари ако трябва.

Пеят се песни, разказват се приказки. Които поддържат историята на племето - кои сме и за какво се борим. И кои са най-важните ценности.

С натрупването на повече ресурс става възможно този ресурс да се търгува.

Сега парите не само не са ценни сами по себе си, като злато и сребро например; не само не са покрити със злато, сребро и пр. (т.нар. твърди валути - тези, които имат фиксиран курс към златото), но и изобщо не са покрити с нищо. Т.е. зад книжните пет пари не стои никакъв ресурс в банката.

И парите, не нещо с реална стойност (кило боб или злато), стават заместител на ресурса. Става въпрос за обикновения човек. Той почва да "печели". И прави неща, които може никак да не му се връзват, но му плащат "пари" и той "работи". Нещо му се губи, не разбира защо, но паричките идват и той "работи". Но все пак, няма неща без смисъл. Често хората виждат безсмислието и се питат, но най-често стигат до ... "парите". Да, цели компании правят нещо безмислено, но печелят пари.

В момента парите имат едно здраво покритие - доверието. Юнашкото доверие. Юнашко доверие подкрепено от медии (БВП, раб.места и пр.), институции... Банките вече не са едни независими институции, съхраняващи ресурс (напр. злато) и даващи на заем "пари". Това все пак е изначалното разбиране за банка. При такава банка не може да има фалит - тя издава толкова пари, колкото ресурс (злато) има. Ако всички си поискат златото, то на базата на издадените им "банкови бележки" (bank-note), те отиват и си вземат златото. Така банка не може да фалира. Фалиране, означава невъзможност за разплащане. Т.е. всички дали злато, ще си го вземат обратно.

Но сега и това, банковата система, е така оплетена, че се крепи само на оръжие и юнашко доверие. И хората какво ли не правят за да имат пари.

Мисълта ми беше свързана с труда. Труда изначално е свързан с нещо полезно. Обикновено неприятно, но полезно. Като копането напр. Не е приятно, но дава храна. За да се труди човек, трябва да вижда ако не удоволствието, то поне смисъла от труда. Но когато става дума за пари, то вече смисъла остава някак зад тях. То нека си имам парички, пък смисъла да го търсят хаховците. И това е вече дългогодишна политика на "развития свят". Хората са мотивирани да "работят" за "пари". Вижте как дори думичката "труд" (където труд и смисъл са много пряко свързани), се е изместила от думичката "работа"(където вече смисъла е много повече клони към "правя каквото ми кажат в замяна на пари"). Излиза, че да се труди може само свободния човек, за себе си. А работи друга категория човек, за да му дадат пари. Или ако го преведем на български, една и съща дейност може да е и труд и работа. Ако аз си паса кравата е труд, но ако паса нечия крава за пари вече е работа.

И тук се намесват големи, вече държавни и международни, институции, които да казват как трябва да се пасе кравата, какви курсове трябва да се изкарат, правата на кравара, и пр. и пр. В едно просто нещо като пасене на крава е намесена цяла банкова и правова институция. Институции.

Та сега като се каже "трудолюбие на българина", се има предвид нещо друго и със съвсем друг смисъл.

Трудолюбив може да е здрав и що-годе умен човек, разбиращ ползата от труда си. Пасе си кравата - пие мляко.

Но ние като кажем "трудолюбив", в съвременен контекст, имаме пред вид волята му да ходи на работа и да си изпълнява задълженията. Вижте самата дума за-дължен - в случая - вменен му е дълг.

И сега, доста от българите не виждат смисъл да правят разни неща и от там слабата им воля да работят. Като казвам смисъл, имам предвид истински смисъл, нещо извън парите. А когато дори мотивацията пари я няма, е за какво "трудолюбие" говорим.

А като се вземе предвид и "естествената" конкуренция, което включва всякакъв вид обратното на взаимопомощ, нещата придобиват още по-"груб социален характер". Аз виждам, че дълбоко в себе си, повечето българи са готови да помагат. Да си помагат. На приятели и на комшии. А ни въвеждат в система, в която съда иззема това пространство на взаимопомощ. И за пари може да осъдиш комшията, че те е поканил на рожден ден и си се спънал в негов имот.

Та тъй де, за труда, за работата и къде стоят парите в цялата тази работа.

Да не се бърка трудолюбието с алчноста.