Борис Янишлиев, ГРАД ДОЙРАН

[КГ125]

Забележително живо написано описание на града, живота, населението, екзархистите, патриаршистите, природата и всичко в Дойран през последните години на османската империя. Авторът е бивш учител, син на богатия, изключително образован и "фанатизиран" българин Дионис Янишлиев, (който е знаел гръцки и старогръцки), сам твърде жив и умен наблюдател.

Описанието е с такива подробности, че пред нас е направо животът в онези поселдни дни на Османската империя на длан.

Узнаваме удивително много неща, например:

Бандитите по пътищата са били доволно много, но ВМОРО с появта си се е оправила с тях - просто ги е избила.

Разпредление на домовете – 1800 общо, от които

900 турски;

700 български – от тях 500 екзархистки и 200 патриаршистки;

От патриаршистките около 40-50 се записали за сърби!

40 еврейски

60 цигански – турски

2 гръцки и няколко влашки (патриаршистки и екзархистки)

Патриаршистите са били мотивирани главно от това, че не са искали да попадат под проклятието на схизмата, а екзархистите – от българската си народност и национално съзнание.

Сръбската пропаганда създава малка сърбоманска интелигенция - общност, основана на пари и стипендии – нещо, което не са могли да направят гърците.

"Гъркоманите бяха фанатици, но не правеха зло."

Ледът и вълните на Дойранското езеро са причинявали много разрушения на къщите край брега, които са били на самата вода. При все това, някои кафенета са били направо построени с тераси във водата.

Пързалянето по замръзналото езеро е водело до жертви сред децата, 1-2 на година, в която е имало лед ....

През една студена зима, турски паша с войската си минал през езерото без да разбере, че е там; когато разбрал, че е вървял по лед, дал пищни гощавки на цялото население.

"Циганите не се интересуваха от училища и образование. Някои обаче посещаваха турското училище".

До построяването на железницата много дойранчани са се издържали с ... камиларство. В града е имало доста камили, които са били използвани за транспорт и превозни услуги..

Прочетете, всеки, който иска да узнае за реалния живот на хората от първа ръка, ще има забележително четиво:

http://www.strumski.com/books/%D0%94%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD.pdf

И един колоритен пробител - Мехмед бей, който пиел като смок, влизал с кон в кафенетата, задържал за пиене на негова сметка всички намираши се там, а по време на Рамадана ходел с оркестър да буди видните турци, като обаче не подминавал и някои български първенци.

Дойран (1).pdf

[Elemag]

Интересно четиво. И за турците пише, че не са били много по учението.

Иначе се сещам за едни шеги, които били разпространени сред българите след схизмата, казвали, че схизмата била "революция на шапките", и че "патриаршистите са православни, а екзархистите - кривославни"

[КГ125]

Горе с едно изречение обяснява фундаментът на мотивацията на едните и другите. Което ни навежда на мисълта колко опасно е да съдим бързо - като са с Патриаршията, значи са национални предатели и т.н. и т.н.

Не са. Толкова много предатели няма никога. Просто са консервативни, богобоязливи и - някои - съблазнени от гръцките пари. Пък и уплашени ей от такива типове като този:

http://www.promacedonia.org/bmark/gk/index.htm

Естествени процеси в сложна и периферна за двете етнически територии - българската и гръцката - културно-историческа среда...