Вождът Корнстолк

[mnogoznaiko]

В продължение на много години районът на Западна Вирджиния, известен като Пойнт Плезънт, е обект на редица бедствия и нещастия. Въпреки възможността това да се дължи на лош късмет, някои хора при­писват събитията на древно проклятие на предаден индиански вожд.

За да разберем характера и силата на про­клятието, трябва да се запознаем с предис­торията. Едва тогава ще можем да отсъдим дали има основателна причина за наличието на евентуална отмъстителна сила. Историята на конкретния случай датира отпреди повече от 200 години, от 70-те години на XVIII в., когато американските заселници водят война с индианците, опитвайки се да се придвижат на запад, а по-късно се бият срещу британци­те, за да отвоюват независимостта си.

Когато американските заселници си про­правят път към земите около река Охайо, днес Западна Вирджиния, те срещат яростна съпротива от страна на индианските племе­на, някои от които се обединяват, за да обра­зуват силен съюз. Това обединение е ръково­дено от вожда на племето шоуни - мъж на име Кей-таг-гуа (Корнстолк или Царевично стъбло).

През 1774 г. американските заселници и индианците водят битка помежду си и двете страни понасят тежки загуби. Индианците са принудени да се оттеглят на запад, тъй като заселниците завземат земята и правят укрепления. След като разбира, че трудно би победил толкова добре въоръжени мъже, Корнстолк решава да сключи мир с тях.

Няколко години по-късно пак настъпват неприятности, защото британците започват да подклаждат интриги срещу непокорни­те заселници. Те се опитват да привлекат на своя страна колкото е възможно повече индианци и няколко племена от бившия съюз на Корнстолк се присъединяват към тях в подготовката за нападение срещу заселените територии. Вместо това Корнстолк решава да спази сключения мир и затова той и Ред Хок (Червения ястреб) - вожд на племето делауер - отиват при американското укрепление, за да обсъдят ситуацията.

При пристигането им американците вземат вождовете като заложници, защото смятат, че индианците не биха атакували, ако вождовете им са задържани. Докато Корнстолк е в плен, отношението към него е добро и той дори помага на американските заселници да пла­нират тактиката си срещу британците. След няколко дни младият син на Корнстолк, Елиниписко, идва в укреплението, за да предаде новини на баща си, и той също е пленен.

Скоро след това събитията търпят драма­тичен обрат към по-лошо. Няколко американ­ски войници, които отишли на лов за дивеч, попадат на засада и са убити от индианци. Когато случаят се разчува, дисциплината в укреплението се разпада и разгневена тълпа нахлува при пленниците с цел да ги убие.

Мъжете не проявяват никаква милост към Корнстолк и младия му син, който е застре­лян пред очите му. Именно този акт на убий­ство и предателство предизвиква Корнстолк да изрече могъщото си проклятие - думи, които, изглежда, оказват влияние върху райо­на в продължение на стотици години.

Според легендата той казва: „Дойдох в това укрепление като ваш приятел, а вие ме убихте. Убихте рамо до рамо с мен младия ми син. Затова нека проклятието на Великия дух да се настани в тези земи. Дано приро­дата ги погуби. Дано надеждите им бъдат разбити.“

След тези трагични събития Корнстолк е удостоен с подобаващо погребение близо до укреплението, където е убит. Но той така и не получава възможност да почива в мир, защото тленните му останки са изкопавани на два пъти и са премествани заради строежа на нови сгради и паметници - първо през 1840 г. и след това през 1950 г. И ако първоначалното предателство не е било достатъчно, за да обезпечи силата на проклятието, в такъв слу­чай оскверняването на гроба със сигурност е.

Този район става известен като Пойнт Плезънт и едва ли не напук на проклятието жителите решават да издигнат паметник в чест на войниците, победили Корнстолк в първата битка през 1774 г. Любопитно е, че този паметник два пъти е поразен от светка­вица - първо през 1909 г., което забавя цере­монията по откриването му, и след това през 1921 г., когато са нанесени сериозни щети.

Но тези случки не представляват нищо в сравнение с редицата бедствия, които спо­летяват тази относително малка общност. През 1880 г. огромен пожар опустошава цял блок в центъра на града, а през 1907 г. най- тежкото произшествие в мина в Америка отнема живота на 310 мъже. През 1967 г. при срутването на моста „Силвър Бридж“ загиват 46 души. Това съвпада със странни видения в околността - светлини в небето и редовни появявания на тайнствения човек пеперуда, познат като Мотман.

Скоро след това, през 1968 и 1970 г., няколко самолета се разбиват в района и над 100 пътници загиват. През 1978 г. дерайлирал товарен влак причинява огромен разлив на токсични химикали, които отравят почвата и водоизточника на района, унищожавайки всички местни извори.

Смята се, че тази екологична катастрофа може да е природната гибел, спомената в проклятието на Корнстолк, докато разби­тите надежди явно се проявяват в слабата икономика на Пойнт Плезънт.

Мнозина твърдят, че когато човек или общност бъдат сполетени от бедствие, става въпрос само за нещастие. Според тях пред­положението, че това е резултат от прокля­тие, трябва да се отдаде на древни суеверия, които нямат място в съвременния свят. Но когато настъпи такава голяма поредица от бедствия, какъвто е случаят с Пойнт Пле­зънт, трудно е да не се признае, че може би в крайна сметка отговорно е наистина про­клятие.