Холограма ли е вселената?

[gmladenov]

  On 7.11.2021 г. at 15:46, scaner said:

Наблюдава се. Както и от единични фотони, така и от единични протони, атоми, че и цели молекули. Всички микрообекти имат сходни квантови свойства.

Expand  

Интерференчната картина се получава от множество единични елекрони, изстреляни в
последователност. Само от един единичен електрон, обаче, нямаме интереференчна картина,
а само единична точка в плаката/екрана на детектора.

Това имах предвид.

Ако вълната на вероятността беше истинска, щяхме да имаме интереференчна картина за
всеки един от единичните елекрони/атоми/молекули. Нямаше да е необходимо множество
от тях.

Редактирано Ноември 7, 2021 от gmladenov

[tantin]

  On 7.11.2021 г. at 15:38, gmladenov said:

Пак да кажа: няма как да получиш интереференчна картина без загуба на енергия.
Двете вървят ръка за ръка.

Expand  

да  речем че има 2 процеса: единия е червения - изстрелване на светлинен лъч ( или на частица, примерно електрон).

Другия процес е синия - това са флуктуациите на средата.  Брауновото движение - било то на въздуха, водата или пък на материа-антиматерия.

Брауновото движение си е вътрешно специфично - определя се от температурата (енергията) на средата и от множество други фактори.

В резултат на взаимодеиствие на червените и сините движения се получава ефект на случайни отмествания.  Ние никога не знаем откъде точно ще се насочи лъчът на светлината, понеже случайните сини флуктуации създават непрекъснати изменения във финната структура на пространството.  Някои от червентите "частици -вълни" - ще преминат през единиа процеп, други през другия.

Ако затворим единя от процепите - това ще затвори връзката на брауновите движения от едната и от другата страна на бариерата.

Брауновите движения от двете страни на бариерата са фактора, който определя в най-важна степен откъде ще мине и как ще се насочи лъчът или частицата.   Защото самата среда си има собствена вълнова функция.  Затварянето на единия процеп променя моментално вълновите свойства и функции на средата.  Интерференцията - това е резултат от взаимодействието на тези 2 вълнови функции - среда + частица(лъч).

Какво става зад преградата има директно отношение към това какво ще стане преди преградата.  Когато има 2 процепа - то вероятностите ( вълновите свойства на средата) се предават и през 2-та процепа едновременно.  И най-малките флуктуации зад преградата  ще създадат флуктуации вътре в синия квадрат откъдето ще трябва да мине светлинния лъч.  Можем спокойно да кажем че вълните на средата си съществуват и циркулират и без изстрелване на светлинелн лъч/ частица.

Тези вълни обаче са слаби и недоловими. Подобно на повърхността на спокойна морска вода.  Колкото и спокойна и гладка да е водата - обаче вие винаги ще доловите някакви слабички вълнички в случайни места.

Ако пък изстреляте лъч/ частица е подобно на това някои да духне в спокойната вода.  Ще се образуват нови вълни и те вече ще имат конкретни хакактеристики.  Това го давам за аналогия защо съществуването на 2 процеп има директно отношение към интерференцията.  Ако отваряте отворите един по един и пускате светлинен лъч/ частица  - няма да има пълното взаимодействие между вълновите свойства на средата от едната и от другата страни на преградата.

Да не забравяме също че самата частица/ лъч - създават мощна флуктуация, движеща се едновременно с частицата лъча.

Частицата ще премине през само един от 2-та отвори - но вълната / флуктуациите на средата/ ще се предатат и през 2-та процепа.

След преминаване през процепа частицата наново ще се сблъска или ще се съедини със собственната си вълнова функция - а това е частта от вълната, преминала през 2-рия процеп. Затова спокойно можем да кажем че частицата минава през 1-я процеп, но вълновата функция на същата тази частица ще премине и през 2-та процепа.  Вълновата функция е нещо повече от чистата вероятност да се намери тази частица на даденото място.  Аз бих казал че вълновата функция - това са също трептенията на средата, генерирани при движение на частицата.Там, докъдето се простират тези трептения на средата - до там имя някакви вероятности да бъде открита създаващата ги частица.

 

[gmladenov]

  On 7.11.2021 г. at 16:28, tantin said:

Аз бих казал че вълновата функция - това са също трептенията на средата, генерирани при движение на частицата.

Expand  

И ти като Станиславката явно обичаш да фантазираш. Това вашето не е физика, а мистика.

[tantin]

  On 7.11.2021 г. at 16:48, gmladenov said:

  On 7.11.2021 г. at 16:28, tantin said:

Аз бих казал че вълновата функция - това са също трептенията на средата, генерирани при движение на частицата.

Expand  

И ти като Станиславката явно обичаш да фантазираш. Това вашето не е физика, а мистика.

Expand  

Къде я видяхте в случая фантастиката г-н Младенов ? Или пък мистиката?

Обсъжаме чистата реланост, в най-чистия и и реалистичен вид.. Ако за вас това е фантастика, то аз не мога да си представя кое е за вас реалността:  вероятно това е затъването в бетон до коленете. 

[gmladenov]

  On 7.11.2021 г. at 16:52, tantin said:

Къде я видяхте в случая фантастиката г-н Младенов ? Или пък мистиката?

Expand  

Ами ти си измисли среда - за чието съществуване няма никакви доказателства - след което си
измисли и магически свойства на тази среда ... но се засягаш кати ти кажат, че си измисляш.

[Sekynda_69]

  On 7.11.2021 г. at 15:38, gmladenov said:

Ето пример за дифракция и интерференция на водни вълни.

Както се вижда на картинката, частите от вълновия фронт, които не минават през процепите,
се разбиват в преграда между процепите. Разбиването на вълните е загуба на енергия:

Expand  

Вълните не се разбиват там, а само се отразяват, и няма никаква загуба на енергия.

[Sekynda_69]

  On 7.11.2021 г. at 15:53, gmladenov said:

Интерференчната картина се получава от множество единични елекрони, изстреляни в
последователност. Само от един единичен електрон, обаче, нямаме интереференчна картина,
а само единична точка в плаката/екрана на детектора.

Това имах предвид.

Ако вълната на вероятността беше истинска, щяхме да имаме интереференчна картина за
всеки един от единичните елекрони/атоми/молекули. Нямаше да е необходимо множество
от тях.

Expand  

Вълната на вероятноста е истинска, от единичен електрон, няма как да се получи интерферентна картина, защото електрона взаимодействайки с фото плаката, претърпява колапс на вълновата си функция. А в тази статия https://kakvo-e-svetlinata.webnode.com/kvantova-teoriya/vlnovi-svojstva-na-chastitsite/ се изяснява с формули защо по масивните тела не правят интерференция и дифракция, макар че и те притежават вълнови характеристики.

[gmladenov]

  On 7.11.2021 г. at 17:16, Sekynda_69 said:

Вълните не се разбиват там, а само се отразяват, и няма никаква загуба на енергия.

Expand  

Професоре, отразените вълни стигат ли до детектора от другата страна на прегртадата?

Ако достигат, как така го достигат след като се движат в обратна посока?
Ако пък не го достигат, значи енергия на отразените вълни е загубена ... от гледна точка
на детектора.

Чат ли, професоре.

[Sekynda_69]

  On 7.11.2021 г. at 17:30, gmladenov said:

Професоре, отразените вълни стигат ли до детектора от другата страна на прегртадата?

Ако достигат, как така го достигат след като се движат в обратна посока?
Ако пък не го достигат, значи енергия на отразените вълни е загубена ... от гледна точка
на детектора.

Чат ли, професоре.

Expand  

Когато се касае за загуба на енергия, то е само привидно. Енергията не се губи, другарю всезнайко.

[gmladenov]

  On 7.11.2021 г. at 17:30, Sekynda_69 said:

Вълната на вероятноста е истинска, от единичен електрон, няма как да се получи интерферентна картина, защото електрона взаимодействайки с фото плаката, претърпява колапс на вълновата си функция.

Expand  

Професоре, щом нямаш интерференция, нямаш и вълна. Основен принцип.

Освен това нека да уточним и още един принципен въпрос: никой ... ама наистина никой (включително
и Файнмън, например) ... няма обяснение за квантовото поведение на частиците. Имаме закономерности,
които физиците хубаво са хванали ... но въпреки това нямаме обяснение за това какво се наблюдава.

Както каза Скенер, вълновата функция е само математическа абстракция. Просто начин да се даде
количествена характеристика на това къде би могла да се намира частицата в даден момент. Самата
вълнова фунцкия не вълна, обаче. Да се смята, че тя е вълна е същото като да се смята, че "кривата на
камбаната" е истинска камбана ... което е невъобразима глупост, ествествено.

[gmladenov]

  On 7.11.2021 г. at 17:34, Sekynda_69 said:

Когато се касае за загуба на енергия, то е само привидно. Енергията не се губи, другарю всезнайко.

Expand  

Другарю продфесор, ако енергията не достига до детектора, значи тя е загубена.

[tantin]

  On 7.11.2021 г. at 17:41, gmladenov said:

Другарю продфесор, ако енергията не достига до детектора, значи тя е загубена.

Expand  

Що за твърдение е това г-н Младенов?

Защо ни е всичката енергия да стига до детектора?

Ние примерно стреляме с електрони. Има процеп.  От 100 електрона през процепа  вероятно ще мине само 1. 

Това не значи че другите 99 са се изгубили.

Всеки електрон , частица или лъч ще следва своята си посока.

За да се получи интерферентната картина вероятно трябва да изстреляме 50 пъти по 100 електрона за да получим на фотографската плака 50-те "неизгубили"  се електрони.

[scaner]

  On 7.11.2021 г. at 19:44, Ниkи said:

Само да допълня, че от един електрон интерферентната картина си я има, но не може да бъде отчетена (измерена, визуализирана) заради дискретното количество енергия, което се прехвърля на плаката. Останалата енергия от "непроявения" интерферентен резултат остава, като флуктоация на пространството, неспособна да реагира върху плаката 

Expand  

Няма такова нещо. Цялата енергия на електрона се плясва на плаката. Това се потвърждава и при интерференцията на фотоните - след интерференцията те не си менят честотата, т.е. енергията, само се преразпределят пространствено, очертавайки картината, всеки попадащ на плаката.

[scaner]

  On 7.11.2021 г. at 20:27, Ниkи said:

Аз не казвам, че електрона (или фотона) си губят от енергията при интерференция. Просто, вълната представляваща електрона, след интерференция не е плоска (иначе казано с общ гребен) а е със затихващи пикове, в двете страни от центъра. Енергията няма как да се загуби, електрона или е минал процепа или не е

Expand  

Няма вълни тука. Самият електрон проявява вълнови свойства, и цялата енергия е в негово владение - нищо от нея не го напуска, щото няма как.

[Станислав Янков]

  On 7.11.2021 г. at 15:53, gmladenov said:

...

Ако вълната на вероятността беше истинска, щяхме да имаме интереференчна картина за
всеки един от единичните елекрони/атоми/молекули. Нямаше да е необходимо множество
от тях.

Expand  

Аз съм бил фантазирал, мистик съм бил, пък ме цитираш, без да го обявиш! 

  On 7.11.2021 г. at 11:57, Станислав Янков said:

Изглежда ми странно следният момент около вълните на вероятността. След като единичен електрон се излъчи към един от два отворени процепа, неговата вълна на вероятността се дава като един гребен от плоска вълна, който се движи със скоростта на електрона към двата процепа, подобно на даденото с червената стрелка преди процепите на долното изображение (така квантово-механичните изчисления давали вероятността на местоположението на излъчения електрон). Да, но така всеки следващ електрон би се движил по абсолютно същия начин и още първия би трябвало да даде пълна интерференчна картина, както множество фотони или електрони.

Expand  

  On 7.11.2021 г. at 14:09, Станислав Янков said:

Това, което аз се пробвам да предположа е, че в моментите, когато няма взаимодействия, когато местоположението или импулса на дадена частица не са замерени и така не са регистрирани на 100 % (тоест - в промеждутъка от излъчването на частицата, до удара и’ в екрана накрая), енергията и останалите характеристики на частицата са представени под формата на интерференчна картина (или на вълна на вероятността, но това ми се струва малко по-неподходяща представа) и поради това условно може да се каже, че в този промеждутък частицата е навсякъде (всяка част от интерференчната картина може да я възпроизведе).

Expand  

Какво плагиатче си ти! Като оня, Петър Илиев - несъстоялия се премиер и вътрешен министър на ИТН! 

Разговорът между Скенер и тантин показва, че представянето на нещата чрез вълна на вероятността е лошо. По-доброто сега установено е чрез сумирането на всички възможни пътища на Файнман или моето, чрез непроявена холографска интерференчна картина.  Все още не е отхвърлено и твърдението на суперструнната теория, че квантово-механичните флуктуации на околопланкови дължини не са изцяло случайни и така да въздействат на свободните електрони вълноподобно, както се мъчи да предложи тантин (случайно, хаотично движение на електроните от сорта на брауновото движение не би могло да е, защото така електроните щяха да могат да се отблъскват навсякъде, включително и в обратната посока на изстрелването, на 180 градуса и тогава можеше и нито един да не успява да премине през който и да е от двата отвора, камо ли пък да прави интерференчна, вместо хаотична картина върху екрана).

Някога Бор се е принудил да постулира, че енергията на електрона не се губи, докато обикаля около ядрото, както би изисквала класическата теория за електромагнетизма и че реално няма излъчване на електромагнитни вълни и накрая електрона да се срине в ядрото. Така и тук няма загуба на енергия, но е добре това не просто да се постулира, а да опиша някак си, защо не се губи енергия, ако квантите през два процепа са холографски интерференчни картини.

[tantin]

  On 8.11.2021 г. at 0:14, Станислав Янков said:

Аз съм бил фантазирал, мистик съм бил, пък ме цитираш, без да го обявиш! 

Какво плагиатче си ти! Като оня, Петър Илиев - несъстоялия се премиер и вътрешен министър на ИТН! 

Разговорът между Скенер и тантин показва, че представянето на нещата чрез вълна на вероятността е лошо. По-доброто сега установено е чрез сумирането на всички възможни пътища на Файнман или моето, чрез непроявена холографска интерференчна картина.  Все още не е отхвърлено и твърдението на суперструнната теория, че квантово-механичните флуктуации на околопланкови дължини не са изцяло случайни и така да въздействат на свободните електрони вълноподобно, както се мъчи да предложи тантин (случайно, хаотично движение на електроните от сорта на брауновото движение не би могло да е, защото така електроните щяха да могат да се отблъскват навсякъде, включително и в обратната посока на изстрелването, на 180 градуса и тогава можеше и нито един да не успява да премине през който и да е от двата отвора, камо ли пък да прави интерференчна, вместо хаотична картина върху екрана).

Някога Бор се е принудил да постулира, че енергията на електрона не се губи, докато обикаля около ядрото, както би изисквала класическата теория за електромагнетизма и че реално няма излъчване на електромагнитни вълни и накрая електрона да се срине в ядрото. Така и тук няма загуба на енергия, но е добре това не просто да се постулира, а да опиша някак си, защо не се губи енергия, ако квантите през два процепа са холографски интерференчни картини.

Expand  

Благодаря за анализа и коментара Станиславе. Много точно и на място.  Имаше нужда от твоята намеса в случая.

Виждаш как тука преплетохме почти около 4 гледни точки.  Това твоето за холографска интерференчна картина на езика на физиката се нарича "стоящи вълни".   Тоест имаш една ситуация в която енергията в даден участък се позиционира стабилно, нямаш добавяне или загуба на енергия.  В такава "стабилна" система се наблюдава същото , което при механическите вълни се дефинира като стоящи вълни. Примерно струните на китарата са стоящи вълни. Трептенето става с една и съща честота, но заради триенето с въздуха и температурна загуба - амплитудата на тези вълни с времето намалява и звука на китарата заглъхва.

Със същия успех, с които ти наричаш стоящите вълни холографска интерференчна картина - можеш да ги наречеш и "китарен звън". 

Работата обаче е там че тази холографска картина не е чак толкова стабилна и непроменяема. Примерно брауновото движение:  то вкарва непрекъснати флуктуации - измествания, отмествания.. Но нека го разясним малко по-добре.

Електрона е нещо подобно на сапунен балон.  Представяте си го във въздуха или във вятъра.  При това сапунения балон е съставен от много тънка обвивка на някаква сапунена еластична течност.  Толкова тънка и нестабилна че времето на живот на един балон е от няколко секунди до няколко минути.  Това не пречи обаче въздуха вътре в балона да остане изолиран от външния въздух. И същата тази обвивка не ни гарантира че силно засилени молекули извън сапунения балон не преминават през обвивката на балона, или пък силно засилените атоми вътре с балона не пресичато обвивката.. Светлината със сигурност си преминава през сапунените балони и това се вижда и с най-просто око.

Най-вероятно и ренгенови лъчи или водородни атоми биха преминали през сапунения балон и без да го пукнат.

Сега защо правя тази съпоставка със сапунения балон?

Защото един сапунен балон вероятно има 100 милиона молекули въздух затворени в обвивката си ( давам числото съвсем произволно )...

Ако някой желае да изчисли броя на атомите или молекулите - вижте за числото на Авогадо,  по обема на газа може да се изчислят приблизително броя на молекули / атоми/.

Сега сравнете енергията на брауновото движение с енергията, затворена в сапунения балон.

Приблизително подобни процеси имаме и при електрона и неговото взаимодействие със средата.  Електрона има много хиляди / и дори милиони / пъти повече маса и енергия в сравнение с брауновите колебания на средата.  Въпреки това предвид собствената нестабилност на електрона / изместен център на масата,  вълнообразно движение/ и също флуктуациите на средата  - виждаме това което е неопределеността, несигурността в това откъде точно ще премине изстреляния електрон или частицата.

И затова аз предложих да разглеждаме едновременно и двете вълнови функции : тази на средата и тази на частицата. Повече от ясно е че тези 2 функции си взаимодействат.  При това взаимодействието им генерира 3-та сумарна вълнова функция.

Като аналогия със сапунения балон: имаме балон (вълнова функция на балона) и среда (вълнова функция на вятъра, атмосферата заобикаляща балона).

Взаимодействието на тези 2 функции ще определи колко дълго ще просъществува балона, накъде ще се насочи, дали ще се пукне, дали ще вибрира, дали ще се върти или ще има някакви еластични колебания - разтягания, свивания и подобно.

Когато имаме сапунен балон - трудно можем да говорим за прехвърляне на въздух от двете страни на балонената обвивка.  Такава обмяна би била възможна, но това може да е и края на съществуването на нашия сапунен балон, защото балона в такъв момент би могъл лесно да се пукне.

Подобно е и с електроните - масата и енергията на електрона са с много повече порядъци от тези на заобикалящата го среда.  А ако пък случайно средата окаже силно въздействие на електрона / балона/ - не знаем дали това няма да е момента на пукването..

Значи за по-лесно приемаме че електрона/ подобно на сапунен балон/ се запазва непроменен като структура ако не обменя енергия със средата,  тоест участва в еластични взаимодейстия и в резултат - подобно на сапунен балон сменя посоката си в пространството, но не приема или отдава енергия / подобно на сапунен балон/... 

Представете си сега, че с остър нож много бързо преминавате и отсичате сапунения балон на 2 части. Има 2 възможности:  да се образуват 2 нови балони или да има пукване на балона, формиране на 1 балон + пукване на втория или пък всичко да се спука..

Но най-вероятно броя на молекулите затворени в  2-та новосъздадени балони ще е същия както в първоначалния сапунен балон.  Подобно на това да вземете нормален гумен балон и да го превържете по средата. (ще се образуват 2 нови балони).

Основната идея е в това че енергията в балона е в много пъти повече отколкото енергията на заобикалящите ги единични молекули на въздуха. Но ако духне вятъра, то същите неорганизирани въздушни молекули могат да отнесат или да спукат големия балон.

  По подобен начин електрона минаващ през дифракционна решетка е подложен на флуктуации и "браунов вятър" от средата през която преминава.

[gmladenov]

  On 7.11.2021 г. at 17:56, tantin said:

Ние примерно стреляме с електрони. Има процеп.  От 100 електрона през процепа  вероятно ще мине само 1.

Expand  

А така. И като мине този електрон, цялата негова енергия минава от другата страна на двойния
процеп. Значи нямаме загуба на енергия при единичен електрон.

А това на свой ред автоматично оборва идеята за етър и етърна вълна, защото етърната вълна
ще загуби част от енергия си като се удари в преградата между двата процепа.

Част от етърната вълна или ще се "разбие" в преградата ... или ще се отрази от нея ... но така
или иначе няма да достигне до плаката на детектора. Значи ако наистина имахме етърна вълна,
тогава в детектора трябва да има по-малко енергия отколкото е енергията на единичния електрон.
Само че според наблюдението, цялата енергия на електрона минава от другата страна.

В крайна сметка опитът с двойния процеп и единичните електрони/атоми/молекули автоматочно
опровергава идеята за етър като среда за квантовите вълни.

[gmladenov]

  On 8.11.2021 г. at 0:14, Станислав Янков said:

Аз съм бил фантазирал, мистик съм бил, пък ме цитираш, без да го обявиш! 

Expand  

Объркал си се, другарю професор.

Как ще плагиатствам от теб, след като ти явно вярваш, че "още първия [електрон] би трябвало
да даде пълна интерференчна картина" ... а това абсолютно не е вярно.

От единичен електрон не се получава интерференчна картина. Тя се получава едва след като
множество единични електрони бъдат изстреляни последователно.

Редактирано Ноември 8, 2021 от gmladenov

[tantin]

  On 8.11.2021 г. at 2:29, gmladenov said:

А така. И като мине този електрон, цялата негова енергия минава от другата страна на двойния
процеп. Значи нямаме загуба на енергия при единичен електрон.

А това на свой ред автоматично оборва идеята за етър и етърна вълна, защото етърната вълна
ще загуби част от енергия си като се удари в преградата между двата процепа.

Част от етърната вълна или ще се "разбие" в преградата ... или ще се отрази от нея ... но така
или иначе няма да достигне до плаката на детектора. Значи ако наистина имахме етърна вълна,
тогава в детектора трябва да има по-малко енергия отколкото е енергията на единичния електрон.
Само че според наблюдението, цялата енергия на електрона минава от другата страна.

В крайна сметка опитът с двойния процеп и единичните електрони/атоми/молекули автоматочно
опровергава идеята за етър като среда за квантовите вълни.

Expand  

А защо си толкова сигурен че ще има такава значителна загуба на енергия?

Загуба би имало в значителна степен ако процепа бе единичен. Но при двоен процеп тази загуба би била много по-малка. Ще го визуализирам:

Да речем че частицата ще мине през единия отвор - обозначено с червения цвят.

През втория отвор обаче ще премине контравълна- компенсираща разликата в енергийното налягане и по този начин няма да се стигне до особена загуба на енергия. Енергията на пространството/ вакума/ която ще бъде изтласкана от движещата се частица през единия отвор ще бъде компенсирана от контравълна - преминаваща през другия неизползван процеп. 

В тоя смисъл контравълната е като допълваща вълна.  Реално през нея нямаме директно преминаване на частицата, но на практика тази контравълна е директен участник в прехода през първия процеп. Без контра-вълната ще има загуба на енергия и съответно картината би изглеждала по-различно. И правата вълна и контравълната участват по подобие на статични вълни. 

По пътя на червените линии имаме пренос на енергия напред, а по пътя на синята линия имаме обратно връщане на отнесената, изтеглената енергия, завлачената енергия.  В крайна сметка загубата на енергия е нулева. 

[gmladenov]

  On 8.11.2021 г. at 2:57, tantin said:

През втория отвор обаче ще премине контравълна ...

Expand  

Измисляш си, колега.

[gmladenov]

Тъй като тук се цитира Брайън Грийн, ето два цитата и картинка от "Тъканта на космоса", с които се
обяснява вълната на вероятността:

• Размерът на вълната [на вероятността] в дадена точка на пространството е пропорционален на
  вероятността, че електронът се намира в тази точка на пространството. Там където вълната е
  голяма е най-вероятно да намерим електрона. А там където вълната на вероятността е малка е
  най-малко вероятно да намерим електрона.

На картинката е показано, че там където вълната е най-голяма е най-вероятно да намерим електрона.

• Никой никога не е виждал вълна на вероятността, а според конвенционалната квантова логика няма
  и да я види. Вместо това, ние използваме математически уравнения (разработени от Шродингер,
  Бор, Хайзенберг и други), за да намерим как вълната на вероятността би трябвало да изглежда в
  дадена ситуация.

Ако случайно някой не разбира написаното, Брайън Грийн в прав текст казва, че вълната на вероятността
не е реална, а е просто матеметическо изчисление.

Така че аз лично искам да предложа на фантазьорите, които си мислят че вълната на вероятността е реална,
да отидат във форум "паранаука" и там да си фантазират колкото си поискат. Там няма да им пречим и
няма опасност да ги плагиатстваме.

Редактирано Ноември 8, 2021 от gmladenov

[Станислав Янков]

  On 8.11.2021 г. at 1:52, tantin said:

Благодаря за анализа и коментара Станиславе. Много точно и на място.  Имаше нужда от твоята намеса в случая.

Виждаш как тука преплетохме почти около 4 гледни точки.  Това твоето за холографска интерференчна картина на езика на физиката се нарича "стоящи вълни".   Тоест имаш една ситуация в която енергията в даден участък се позиционира стабилно, нямаш добавяне или загуба на енергия.  В такава "стабилна" система се наблюдава същото , което при механическите вълни се дефинира като стоящи вълни. Примерно струните на китарата са стоящи вълни. Трептенето става с една и съща честота, но заради триенето с въздуха и температурна загуба - амплитудата на тези вълни с времето намалява и звука на китарата заглъхва.

Със същия успех, с които ти наричаш стоящите вълни холографска интерференчна картина - можеш да ги наречеш и "китарен звън". 

Работата обаче е там че тази холографска картина не е чак толкова стабилна и непроменяема. Примерно брауновото движение:  то вкарва непрекъснати флуктуации - измествания, отмествания.. Но нека го разясним малко по-добре.

Електрона е нещо подобно на сапунен балон.  Представяте си го във въздуха или във вятъра.  При това сапунения балон е съставен от много тънка обвивка на някаква сапунена еластична течност.  Толкова тънка и нестабилна че времето на живот на един балон е от няколко секунди до няколко минути.  Това не пречи обаче въздуха вътре в балона да остане изолиран от външния въздух. И същата тази обвивка не ни гарантира че силно засилени молекули извън сапунения балон не преминават през обвивката на балона, или пък силно засилените атоми вътре с балона не пресичато обвивката.. Светлината със сигурност си преминава през сапунените балони и това се вижда и с най-просто око.

Най-вероятно и ренгенови лъчи или водородни атоми биха преминали през сапунения балон и без да го пукнат.

Сега защо правя тази съпоставка със сапунения балон?

Защото един сапунен балон вероятно има 100 милиона молекули въздух затворени в обвивката си ( давам числото съвсем произволно )...

Ако някой желае да изчисли броя на атомите или молекулите - вижте за числото на Авогадо,  по обема на газа може да се изчислят приблизително броя на молекули / атоми/.

Сега сравнете енергията на брауновото движение с енергията, затворена в сапунения балон.

Приблизително подобни процеси имаме и при електрона и неговото взаимодействие със средата.  Електрона има много хиляди / и дори милиони / пъти повече маса и енергия в сравнение с брауновите колебания на средата.  Въпреки това предвид собствената нестабилност на електрона / изместен център на масата,  вълнообразно движение/ и също флуктуациите на средата  - виждаме това което е неопределеността, несигурността в това откъде точно ще премине изстреляния електрон или частицата.

И затова аз предложих да разглеждаме едновременно и двете вълнови функции : тази на средата и тази на частицата. Повече от ясно е че тези 2 функции си взаимодействат.  При това взаимодействието им генерира 3-та сумарна вълнова функция.

Като аналогия със сапунения балон: имаме балон (вълнова функция на балона) и среда (вълнова функция на вятъра, атмосферата заобикаляща балона).

Взаимодействието на тези 2 функции ще определи колко дълго ще просъществува балона, накъде ще се насочи, дали ще се пукне, дали ще вибрира, дали ще се върти или ще има някакви еластични колебания - разтягания, свивания и подобно.

Когато имаме сапунен балон - трудно можем да говорим за прехвърляне на въздух от двете страни на балонената обвивка.  Такава обмяна би била възможна, но това може да е и края на съществуването на нашия сапунен балон, защото балона в такъв момент би могъл лесно да се пукне.

Подобно е и с електроните - масата и енергията на електрона са с много повече порядъци от тези на заобикалящата го среда.  А ако пък случайно средата окаже силно въздействие на електрона / балона/ - не знаем дали това няма да е момента на пукването..

Значи за по-лесно приемаме че електрона/ подобно на сапунен балон/ се запазва непроменен като структура ако не обменя енергия със средата,  тоест участва в еластични взаимодейстия и в резултат - подобно на сапунен балон сменя посоката си в пространството, но не приема или отдава енергия / подобно на сапунен балон/... 

Представете си сега, че с остър нож много бързо преминавате и отсичате сапунения балон на 2 части. Има 2 възможности:  да се образуват 2 нови балони или да има пукване на балона, формиране на 1 балон + пукване на втория или пък всичко да се спука..

Но най-вероятно броя на молекулите затворени в  2-та новосъздадени балони ще е същия както в първоначалния сапунен балон.  Подобно на това да вземете нормален гумен балон и да го превържете по средата. (ще се образуват 2 нови балони).

Основната идея е в това че енергията в балона е в много пъти повече отколкото енергията на заобикалящите ги единични молекули на въздуха. Но ако духне вятъра, то същите неорганизирани въздушни молекули могат да отнесат или да спукат големия балон.

  По подобен начин електрона минаващ през дифракционна решетка е подложен на флуктуации и "браунов вятър" от средата през която преминава.

Expand  

Според мен интерференчната картина не е вълна, дори и стояща (свен това, при моето описание за момента имаме и проявено, виртуално холографско изображение на частиците, при взаимодействие, когато няма неопределеност и местоположението или импулса се формират като конкретни на 100 %). При записване тази интерференчна картина се формира от две вълни под определени ъгли, които интерферират върху фотографска плака с висока разделителна способност. Тоест, тук нямаме нещо условно, математическо, като вълна на вероятността, а сложно интерференчно изображение, записано върху нещо някъде. И не може да се мине без трето измерение - проявяващ лазер. При примера с Вселената - ако нашата Вселена е вътрешността на черна дупка, холографската плака да е двумерната сфера-повърхност на черната дупка, а някаква роля на лазер може да играе постъпващата енергия от поглъщаната от черната дупка материя "отвън" (тоест - някаква роля на "лазер" може да играе разширението на двумерната повърхност на черната дупка, вследствие постъпващата нова поглъщана енергия).

[Шпага]

  On 8.11.2021 г. at 2:38, gmladenov said:

Объркал си се, другарю професор.

Как ще плагиатствам от теб, след като ти явно вярваш, че "още първия [електрон] би трябвало
да даде пълна интерференчна картина" ... а това абсолютно не е вярно.

От единичен електрон не се получава интерференчна картина. 

Expand  

Напротив. Именно това е същественото - че от единичен електрон /или каквато и да е частица, дори и когато не е елементарна/ се получава интерференчна картина. 

  Цитирай

Тя се получава едва след като множество единични електрони бъдат изстреляни последователно.

Expand  

Напротив. Всеки един от последователно изстреляните електрони "дава" пълна интерференчна картина

[Шпага]

  On 7.11.2021 г. at 11:40, scaner said:

Ами дай да видим каква е приликата тогава с вълните на вероятността. При случая с водата, където и да пипнеш - вода, материя, носителят на всички свойства на вълната. Във всяка точка можеш да измериш енергия.

Expand  

Ще цитирам Франк Уилчек от тук - https://archive.li/zTOzy#selection-319.12-323.154:

"В квантовата теория на полето частиците не са първичната реалност. По-скоро, според изискванията на относителността и локалността, полетата са първичната реалност. Според квантовата теория възбужданията на тези полета се проявяват като дискретни образувания. Именно тези образувания са това, което ние наричаме частици. По такъв начин частиците са породени от полетата. В действителност това, което ние наричаме частици, са просто форми на възникване на нискоенергетични възбуждания на квантовите полета."

Мисля, че от тази гледна точка аналогията на Тантин с водните вълни е напълно подходяща. Полето, подобно на океана, е първичната реалност, а частицата, подобно на вълната, е "дискретното образувание". Е, нелепо би било да считаме, че проявлението на частиците води до изчезването на полето, което ги е породило - все пак океанът не изчезва, въпреки изобилието на "произведените" от него вълни. Нали? 

[Шпага]

  On 7.11.2021 г. at 15:26, Малоум 2 said:

За по-лесно - представяй си електрона като фотони, завързани на възел - фотоните имат вълнова характеристика, значи  и електронът - също. Като цяло (керн+обвивка) това нещо сърфира по етер*. При всяка "стъпка" напред се образува отново (това е непрестанното образуване на частица), от подреждане на частиците на етера - вече разказвах хипотезата ми. И, сещаш се - няма етерен вятър. Ако електронът не се образуваше непрестанно, с обикновен двигател може да се достигне скорост над светлинната - няма какво да му пречи, да ограничи скоростта. Но - непрестанното му образуване "стъпка-изчакване на обвивка, нова стъпка..." и т. н. - има коефициент на съпротива наречен "маса" (забавяне по ОВ) - големината на масата е пропорционална на честотата на образуване на керна на частицата. Решава се въпросът с възникване на характеристиката маса - важно е, щото се обуславя и масата на мюона - 200 пъти по-голяма от на електрона, пък е като него по другите свойства. Движението на електрона изцяло се съобразява с околните полета - устойчивостта му като цяло е с непрестанно поглъщане-излъчване на околните фотони.

Затова, в момента в който електронът "тръгне" към преградата с процепите, информацията от преизлъчените полета на отворите на процепите, му е като "пътеводна светлина". Преизлъчването е защото преградата е материална среда с атоми и електрони, и особено "ръбовете" са със силни потенциални разлики (чувал си за йонен микроскоп и за дифракция) - поглъщат от полето на електрона и, преизлъчват и към електрона - кохерентни на образуващите фотони на електрона. Та - по този път към отворите - електронът се образува с минимална енергия - върху подредено поле - за образуване на себе си - подобно "пилотната вълна"- надушва правилния път. След преградата с процепи - и двата отвора излъчват и разказват на електрона, къде е себеобразуване с минимална енергия за образуване.

...

Expand  

Страхотна логика!... макар и малко стряскаща със своята неконвенциалност.