Холограма ли е вселената?

[Станислав Янков]

Преди 55 минути, Zone_UFO said:

За самото 2D обаче му трябва още едно измерение. Сам стигна до този извод в по птедният пост, дето даде пример за холограма с лазер. Лъчът на лазера е в допълмително измерение и тоеа няма как да се избегне. За всяко 2D е необходимо още едно измерение. 

Принципно не му трябва. 3D ни трябва на нас, за да възприемаме 2D-холограмите-частици като подвижни (по третата ос-измерение). И да регистрираме материята като нещо конкретно, с конкретно местоположение и/или скорост (импулс) при взаимодействия на микро- и макрониво. И помисли! Една елементарна частица преди замерване може да е всевъзможни места, съобразно вълните на вероятността, може да се движи по много пътища едновременно, при преминаване през два отвора поединично сякаш интерферира със самата себе си... Чиста холографска форма, при която частицата е налична навсякъде, но на едни места по-изразено, на други по-незабележимо и теоретично би могла да е буквално навсякъде!

[Zone_UFO]

Преди 8 минути, Станислав Янков said:

Принципно не му трябва. 3D ни трябва на нас, за да възприемаме 2D-холограмите-частици като подвижни (по третата ос-измерение). И да регистрираме материята като нещо конкретно, с конкретно местоположение и/или скорост (импулс) при взаимодействия на микро- и макрониво. И помисли! Една елементарна частица преди замерване може да е всевъзможни места, съобразно вълните на вероятността, може да се движи по много пътища едновременно, при преминаване през два отвора поединично сякаш интерферира със самата себе си... Чиста холографска форма, при която частицата е налична навсякъде, но на едни места по-изразено, на други по-незабележимо и теоретично би могла да е буквално навсякъде!

Това че се намира навсякъде не е правилно тълкование, частица има вълнови свойства не е навдякъде едновремено. То и една обикновена вълна не е навсякъде. Въобще холограмната хипотеза е така да се каже най хипотетичната хипотеза, най малко вероятната хипотеза.

[Станислав Янков]

Преди 41 минути, Zone_UFO said:

Това че се намира навсякъде не е правилно тълкование, частица има вълнови свойства не е навдякъде едновремено. То и една обикновена вълна не е навсякъде. Въобще холограмната хипотеза е така да се каже най хипотетичната хипотеза, най малко вероятната хипотеза.

Ако частицата не е навсякъде преди да я замериш и с това да получиш временно нейни конкретни характеристики - защо не се държи като частица и през времето, през което не я регистрираш? Холографското изображение какво е? Не е ли интерференчна картина от вълни? Не се ли получава чрез отразяване/пропускане на лъч светлина? Не наблюдаваме ли нещо твърде подобно при отразената светлина на макрониво и при замерените еластично отблъснати и излъчени частици на микрониво? Подобията са прекалено много, за да няма холографски елемент около полетата, неопределеността и вълните на вероятността при елементарните частици!

Редактирано Ноември 2, 2021 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Станислав Янков said:

- защо не се държи като частица и през времето, през което не я регистрираш?

Това е предположение... Въпрос на информация, на измервания. Нашите предположения нямат смисъл на реалност, преди измерванията. Но, и за частиците е така - те непрестанно се съизмерват с полетата в които съществуват и разбира се, имат дуалистична природа. Различната Бързина на тия съизмервания я правят да се проявява и с вълновите си свойства, при измерване на вълнови характеристики - при самото измерване я атакуваме с поле-пакет-фотони, различно от предишното-локално и затова - частицата може да си променя - форма, скорост, спин и др. физични характеристики. (ако я нямаше като частица преди измерване, атакуващото поле нямаше да я направи "видима" за нас)

...

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Това е предположение... Въпрос на информация, на измервания. Нашите предположения нямат смисъл на реалност, преди измерванията. Но, и за частиците е така - те непрестанно се съизмерват с полетата в които съществуват и разбира се, имат дуалистична природа. Различната Бързина на тия съизмервания я правят да се проявява и с вълновите си свойства, при измерване на вълнови характеристики - при самото измерване я атакуваме с поле-пакет-фотони, различно от предишното-локално и затова - частицата може да си променя - форма, скорост, спин и др. физични характеристики. (ако я нямаше като частица преди измерване, атакуващото поле нямаше да я направи "видима" за нас)

Как предположение?! Демонстрирай ми един-единствен случай, в който да изстреляш гюле или дори малко топче през един от два отвора, примерно в Космоса и да не можеш точно да се прицелиш в който и да било от тези два отвора или да не можеш да опишеш конкретна траектория на изстреляното гюле или топче от оръдието, през мишената, до отвора. Колкото и пъти да повтаряш този опит - винаги ще регистрираш един същи, конкретен и лесно прогнозируем предварително резултат. Досега не се е случвало макрообекти при множество повторения да се държат като фотони, електрони и останалите елементарни (и не толкова елементарни - като атоми и молекули) частици и да проявяват вълнов характер. Има някаква вълнова функция и при макрообектите, но тя е толкова по-нищожна и пренебрежима, колкото е по-голяма масата им.

Холографското естество на елеметорните частици е доста ясно откроимо, макар да не можем да очакваме пълен съвпад с макроскопичната холографска проява. Не само еластичното разсейване между два фермиона (например два електрона) или фермион и бозон (например електрон и фотон) и излъчването на бозон от електрон (например на фотон от електрон) дава триизмерна регистрация, както двуизмерна холографска плака, облъчена със светлина, дава триизмерно холографско изображение чрез отразената от плаката светлина и не само интерференчната картина на плаката е холистична, не локализирана на конкретно място, а навсякъде по плаката, точно както елементарните частици имат много пътища по Файнман и много местоположения преди регистрацията им, но и на една и съща холографска плака, в един и същи пространствен участък могат да се заснемат няколко различни изображения, чрез лъчи с различни параметри за всяко изображение.

Какви са възраженията срещу въвеждането на холографски елемент при елементарните частици (не пълна идентичност с холографията на макрониво, макар да има твърде голямо съвпадение в детайлите), след като всичко си пасва толкова добре?!

[Станислав Янков]

Електроните поглъщат и излъчват само фотони с определени честоти, точно подобно на холографска плака с няколко различни изображения на нея - всяко отделно изображение се проявява при облъчване на плаката със светлина със специфични за него характеристики. Заедно с всички останали вече изброени по-горе признаци - светът на елементарните частици и на вълните им на вероятността е с холографски характеристики. Въпросът е само за техните конкретни параметри.

[deaf]

On 2.11.2021 г. at 14:00, Zone_UFO said:

те са или недоловими за нас и нашите прибори за иследване,

А човешкото тяло? Ако допуснем,че Вселената е холограма,значи и човешкото тяло е холограма. Но нашите тела можем да ги пипнем. Но въпреки това те си остават феномени и е възможно наистина да са холограми. Нещата така са устроени,че човек не може да изследва сам себе си.

[Малоум 2]

Преди 5 часа, Станислав Янков said:

Демонстрирай ми един-единствен случай, в който да изстреляш гюле или дори малко топче през един от два отвора, примерно в Космоса и да не можеш точно да се прицелиш в който и да било от тези два отвора или да не можеш да опишеш конкретна траектория на изстреляното гюле или топче от оръдието, през мишената, до отвора. Колкото и пъти да повтаряш този опит - винаги ще регистрираш един същи, конкретен и лесно прогнозируем предварително резултат.

Кви гюлета - за частици говорим. Ми и това е измерване - нали споменах - нужна е информация. При Частица- няма проблем- тя "знае" пътя до подходящ за преминаване отвор, по Обратна Връзка.

(а вълната на Дьо Бройл - пилотна вълна, показваща предпочитано направление за движение по "траектория"- е налична и при "тежки" обекти, като цяло, но е много, много къса. При електрони - е установена експериментално и електроните търпят интерференция, подобно "вълнов" обект)

...

 

[Станислав Янков]

Преди 12 часа, Малоум 2 said:

Кви гюлета - за частици говорим. Ми и това е измерване - нали споменах - нужна е информация. При Частица- няма проблем- тя "знае" пътя до подходящ за преминаване отвор, по Обратна Връзка.

(а вълната на Дьо Бройл - пилотна вълна, показваща предпочитано направление за движение по "траектория"- е налична и при "тежки" обекти, като цяло, но е много, много къса. При електрони - е установена експериментално и електроните търпят интерференция, подобно "вълнов" обект)

Частиците, когато се разглеждат изцяло като частици, без никакви вълнови дуализми, какво са? Не са ли микроскопични гюленца? Кога си регистрирал интерференчни ефекти на някоя космическа пеашинка, която е изградена от няколко хиляди атома? Уж говорим за частици, а описваш елементарни частици, където курпускулярно-вълновия дуализъм е силно изразен. Обаче това не са изцяло частици така, както е физическата дефиниция за частици - при нея няма никакви въллнови характеристики и за масивни многоатомни обекти вълновата функция е толкова малка, че реално не можем да я регистрираме.

Обратна връзка на часицата чрез какво? И с каква скорост протича тази обратна връзка? Как кореспондира това с практиката?

Първо, за да успея да изградя някаква работеща хипотеза за елементарните частици като двуизмерно холограмно изображение (засега с неизвестно естество), трябва да определя, за какъв по-точно вид холограма става дума - за обикновена холограма, най-близка до нашето визуално възприятие (плочките с холограмни изображения върху тях, върху които щом попадне и се отрази към очите ни светлина със съответните характеристики - дават много убедителна илюзия за триизмерно изображение), за обемен дисплей (volumetric display), за илюзия за призрак на пипер (pepper's ghost illusion) или нещо друго.

[Станислав Янков]

Отдолу е дадено проявяването на холографско изображение. Най-общо се разбира, че нещата не са точно там, където изглежда да са (макар и да изглеждат там, където са били при записването на изображението им върху холографската плака). Има няколко ключови момента. Лазерната светлина, която попада върху холографската плака (със записаната интерференчна картина) трябва да е кохерентна и с еднаква фаза (обикновените фотографии регистрират само интензитета на отразения от заснеманите масивни обекти вълнов фронт и една точка от повърхността на обекта се заснема върху само една точка от филма, а не върху целия филм, както е при холографията). Тази светлина, наречена реконструираш лъч, трябва да попада върху плаката (филма) от същата посока, от която е идвал при заснемането на изображението опорния лъч - ъглите са от голямо значение.

При съпоставка с елементарните частици, плаката е тяхното двумерно холографско, интерференчно изображение в някакво двуизмерно пространство с неясни в момента особености. При взаимодействие между два фермиона или между фермион и бозон протича аналога на осветяването на плаката с лазер. Апаратурата, която регистрира частиците, чрез които става замерването, се намира на мястото на наблюдателя и получава изображение, което не е точно ставащото в действителност. Различните характеристики на проявяващата светлина, на ъглите и на плаката дават различните характеристики на елементарните частици (24-та вида фундаментални такива, плюс петта или шест бозона, засега).

Редактирано Ноември 4, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Регистрацията на фотон (например чрез фотоумножител), който е бил излъчен или разсеян (еластично) от електрон (примерно) показва, къде изглежда сякаш да е бил електронът (виртуалното му местоположение, когато не регистрираме скоростта/импулса), чрез холографски процес. В действителност нещата са малко по-различни и регистрираното местоположение на електрона (когато не се регистрира скоростта му, импулса му) не е точно там, където смятаме от този негов холографски образ...

Редактирано Ноември 4, 2021 от Станислав Янков

[Sekynda_69]

On 3.11.2021 г. at 14:34, deaf said:

А човешкото тяло? Ако допуснем,че Вселената е холограма,значи и човешкото тяло е холограма. Но нашите тела можем да ги пипнем. Но въпреки това те си остават феномени и е възможно наистина да са холограми. Нещата така са устроени,че човек не може да изследва сам себе си.

С допускане не става, трябват преки доказателства че вселената е холограма. Да не забравяме че холограмата е само изображение, а с изображения не се правят вселенски модели.

[Станислав Янков]

Преди 10 часа, Sekynda_69 said:

С допускане не става, трябват преки доказателства че вселената е холограма. Да не забравяме че холограмата е само изображение, а с изображения не се правят вселенски модели.

Най-близкият начин да се провери предположението за холографското естество на елементарните частици е ефектът на Комптън (еластично разсейване между електрон и фотон). Има обаче два проблема - има много видове холографски ефекти на макрониво (кой точно от всички тях би могъл да е) и може холографски момент да се прилага с условности (както приеманията на Бор относно електрона в първоначалния му квантов модел на атома, които приемания противоречат на дотогавашните класически закономерности). Ако холографското разглеждане се приложи успешно към елементарния свят - би могло да се приложи и към макросвета, включително и спрямо Вселената (последната да е двуизмерна сфера или тор и третото измерение да се формира холографски във вътрешността на сферата или на тора).

Редактирано Ноември 5, 2021 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Накратко - всичко е ясно...

...

("кубчето", което разглеждат - не е с прави ръбове, ама за да го покажат - както на предположеният изглед от струнната теория, трябва да имат етер*- тоест, нещото, което огъва реалността. И, силите при взаимодействия - не са с виртуални причини, а реални - с ентропиен произход)

...

[Станислав Янков]

При ефекта на Комптън фотонът е реконструиращия (опорен) лъч, електрона е виртуалното холографско изображение, пътят на разсеяния от еластичния удар фотон е реконструираните вълнови фронтове, а устройството, което регистрира разсеяния фотон е наблюдателя. Въпросът е, кое и защо е холографския филм (интерференчната картина) на електрона, фотонът доколко е аналог на лазер с кохерентна светлина с еднаква фаза и има ли разлики в сравнение с обичайното представяне на ефекта на Комптън?

Редактирано Ноември 5, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 9 минути, Станислав Янков said:

При ефекта на Комптън фотонът е реконструиращия (опорен) лъч, електрона е виртуалното холографско изображение, пътят на разсеяния от еластичния удар фотон е реконструираните вълнови фронтове, а устройството, което регистрира разсеяния фотон е наблюдателя. Въпросът е, кое и защо е холографския филм (интерференчната картина) на електрона, фотонът доколко е аналог на лазер с кохерентна светлина с еднаква фаза и има ли разлики в сравнение с обичайното представяне на ефекта на Комптън?

Мисля че твърде елементарно си представяш нещата.

По холографският принцип, информацията за някакъв обем се съдържа напълно по стените, ограждащи този обем. И реконструкцията се осъществява на база на тези стени, които са незнайно къде, от "лазер" (съвсем не задължително на база светлина) също незнайно къде, но извън този обем.. Наблюдателят, то е ясно, също е част от този обем. По тази идея, и фотонът, и електронът са продукти на реконструкцията, а не нейни причинители. Ако "лазерът" и неговият лъч се намираха в този обем, то информацията за тях щеше да е на въпросната повърхност, и те щяха също да са продукт на реконструкцията, на база някакъв "лазер-прим".

[Станислав Янков]

Преди 26 минути, scaner said:

Мисля че твърде елементарно си представяш нещата.

По холографският принцип, информацията за някакъв обем се съдържа напълно по стените, ограждащи този обем. И реконструкцията се осъществява на база на тези стени, които са незнайно къде, от "лазер" (съвсем не задължително на база светлина) също незнайно къде, но извън този обем.. Наблюдателят, то е ясно, също е част от този обем. По тази идея, и фотонът, и електронът са продукти на реконструкцията, а не нейни причинители. Ако "лазерът" и неговият лъч се намираха в този обем, то информацията за тях щеше да е на въпросната повърхност, и те щяха също да са продукт на реконструкцията, на база някакъв "лазер-прим".

Това беше следващия етап. Искам да премина стъпка по стъпка до описания от теб извод, за да мога да разбирам, защо се достига до него. Защото например разликата между бозоните и фермионите би могло да позволява приемането на едното като кохернтен лъч с еднаква фаза и на другото като холографски образ или даже като самата интерференчна картина (едва ли е така, но в момента аз не разбирам ясно, защо да не е така).

Известно ли ти е някое място, където твоето описание (което принципно очаквам да е правилното) да е описано по-пространно и детайлно? И особено - какви са възраженията срещу такъв холографски подход, ако има такива (вероятно има, след като още не се е наложил)?

[Шпага]

Преди 32 минути, scaner said:

Мисля че твърде елементарно си представяш нещата.

По холографският принцип, информацията за някакъв обем се съдържа напълно по стените, ограждащи този обем. И реконструкцията се осъществява на база на тези стени, които са незнайно къде, от "лазер" (съвсем не задължително на база светлина) също незнайно къде, но извън този обем.

Това, болдираното, е най-интересното! Има ли някакви хипотези/предположения/ на каква друга база може да е такъв "лазер"?

[scaner]

Преди 55 минути, Шпага said:

Преди 1 час, scaner said:

Мисля че твърде елементарно си представяш нещата.

По холографският принцип, информацията за някакъв обем се съдържа напълно по стените, ограждащи този обем. И реконструкцията се осъществява на база на тези стени, които са незнайно къде, от "лазер" (съвсем не задължително на база светлина) също незнайно къде, но извън този обем.

Това, болдираното, е най-интересното! Има ли някакви хипотези/предположения/ на каква друга база може да е такъв "лазер"?

Проблемът с подчертаното е следният: този "лазер", заедно с неговото излъчване, ще бъдат извън възпроизвежданият обем, и информация за него няма да има върху холограмната повърхнина, т.е. вътре в  нашата Вселена...

Шпага, не знам дали преди съм предлагал една книжка, много от въпросите които се обсъждат наоколо се разглеждат и в нея, там има и глава за холографският принцип. Силно я препоръчвам, ще бъде полезна за всички:

Леонард Сасскинд, 2015: Космический ландшафт. Теория струн и иллюзия разумного замысла Вселенной

СЪДЪРЖАНИЕ

Предисловие ........................................................... 8
Введение .............................................................. 12
Глава 1. Фейнмановский мир .......................................... 28
    Природа дрожит ....................................................... 34
    Фейнмановские диаграммы ............................................. 52
    Законы Физики ......................................................... 75
Глава 2. Мать всех физических проблем ................................ 79
    Худшее из когда-либо сделанных предсказаний .......................... 82
    Стивен Вайнберг произносит «запретное слово» ....................... 97
    Случай отрицательнойл ............................................... 102
    Планковская длина .................................................... 104
Глава 3. Рекогносцировка местности .................................. 110
    Поля .................................................................. 115
    Холмы и долины ....................................................... 120
    Качение по Ландшафту ................................................ 129
Глава 4. Миф об элегантности и однозначности ........................ 133
    Что физики понимают под красотой ................................... 133
    Происхождение мифов ................................................ 142

    Теория струн и развенчание мифа ...................................... 145
    Элегантна ли природа? ................................................. 150
Глава 5. Гром с небес .................................................. 156
    Вселенная Александра Фридмана ...................................... 156
    Космологический принцип и три геометрии ........................... 162
    Три судьбы ............................................................ 168
    Геометрия судьбы ..................................................... 1 70
    Возраст Вселенной и старейшие звёзды ................................ 1 77
    Решение ............................................................... 1 79
    Сверхновые I типа ..................................................... 181
    Свет творения ......................................................... 183
    Инфляция ............................................................. 193
Глава 6. О мороженой и варёной рыбе ................................ 201
    Подарок для Тини ..................................................... 202
    История рыбы ......................................................... 202
    Антропные Ландшафты ................................................ 205
    Немного астрофизики ................................................. 213
    Когда антропный принцип имеет смысл? ............................... 221
    Философские возражения .............................................. 228
Глава 7. Мир на резинках ............................................. 236
    Адроны ............................................................... 237
    Происхождение теории струн ......................................... 240
Глава 8. Реинкарнация ................................................ 268
    Компактификация ..................................................... 271
    Элегантная суперсимметричная Вселенная? ............................ 279
    Волшебная, таинственная и удивительная М-теория .................... 294
Глава 9. Сами по себе? ................................................ 305
Глава 10. Бравы в основании вселенской машины Руба Голдберrа ..... 318
    D-браны ............................................................... 321
    Браны любых размерностей ............................................ 324
    Браны и компактификация ............................................. 327

    Потоки ................................................................ 332
    Конифолдные сингулярности .......................................... 334
    Дискретуум Буссо и Полчински ........................................ 337
Глава 11. Вселенная из мыльной пены ................................. 341
    Стабильность и метастабильность ...................................... 343
    Настоящая ледяная катастрофа ........................................ 346
    Клонирование пространства ........................................... 348
    Метастабильное пространство де Ситтера ............................. 351
    Вечная инфляция ...................................................... 353
    Парадоксальные отношения между детьми и родителями ............... 362
    Два взгляда на историю ................................................ 366
    Многомирие .......................................................... 369
Глава 12. Битва при чёрной дыре ..................................... 381
    Все правы ............................................................. 390
    Дополнительность чёрных дыр ......................................... 392
    Голографический принцип ............................................. 395
    Пузыри вокруг нас. .................................................... 399
Глава 13. Подведение итогов .......................................... 402
    Слоганы ............................................................... 402
    Консенсус? ............................................................ 408
    Законы природы эмерджентны ......................................... 419
    Естественный отбор и Вселенная ...................................... 422
    Начало инфляции ...................................................... 435
    Суперструны в небесах ................................................ 437
    Высокоэнергетическая физика ......................................... 439
Эпилог ............................................................... 442

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Леонард Сасскинд, 2015: Космический ландшафт. Теория струн и иллюзия разумного замысла Вселенной

Тази книга се очертава доста добра! Аз чета в момента и онази на Файнман, която ти предложи по-рано (лекциите за квантовата електродинамика) и една на Уайнбърг и трите ще се съчетаят много добре.

Редактирано Ноември 5, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Защо забележката на Скенер малко по-горе е правилна? При холограмата ние знаем откъде идва реконструиращия (опорния) лъч, знаем къде е холографската плака (филм, интерференчна картина), знаем как се променя реконструирания лъч, който достига до очите ни и как това дава холографското изображение на разстояние от плаката и от реконструиращия лъч. При моя опит за пряко пресъздаване по-горе ние ще знаем откъде идва реконструиращия лъч (фотона преди взаимодействието с електрона), от там знаем къде би трябвало да е холографската плака (местоположението на електрона преди взаимодействието с фотона) и при това не регистрираме никакъв изместен, виртуален образ, за което също да знаем. Когато няма никакво виртуално изместване - липсва и всякакъв смисъл от холографско представяне на процеса.

Ако приемем, че електронът е холографско виртуално изображение - той трябва да е изместен от реалното местоположение на плаката, която го съдържа. След като фотонът взаимодейства с електрона на същото местоположение, без никакво изместване - значи тук става дума за взаимоидействие на едно холографско виртуално изображение (това на електрона) с друго холографско виртуално изображение (това на фотона) и това взаимодействие дава квантово-механичните, релативистките и класическите закономерности, които наблюдаваме.

Различни холографски виртуални изображения (от елементарните частици, до макро-обектите) взаимодействат в холографското виртуално изображение-Вселена...

Редактирано Ноември 6, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Всеки процес, който води до проява на конкретни характеристики на частици (местоположение, импулс или което и да е друго конкретно) представлява холографска виртуална проява на нещо друго някъде другаде. Процесът на холографската проява като нещо с конкретни характеристики протича в моментите на взаимодействие между интерференчните картини на две или повече елементарни частици. Това е подобно на момента на правене на снимка, но тук то е момент на проявяване на снимка. Можем да кажем, че условният “лазер” се задейства и проявява условните “холографски фотографии” само в моментите на взаимодействия. В останалите случаи интерференчните картини са непроявени (но ги има и се движат някак).

[Малоум 2]

Преди 50 минути, Станислав Янков said:

Всеки процес, който води до проява на конкретни характеристики на частици (местоположение, импулс или което и да е друго конкретно) представлява холографска виртуална проява на нещо друго някъде другаде.

Съмнително...

...

[Станислав Янков]

Преди 21 часа, Малоум 2 said:

Съмнително...

Тука (в обясненията от филмчето) нещата са точно като при вълните на вероятността - уж не са реални, само математическо пособие, но елементарните частици се държат като да се движат съгласно тези вълни. Уж холографският подход не е реален, а само средство за опростяване, ама се запазва след всички проведени досега проверки и няма нещо по-добро, с което да бъде заменен. И непрекъснато физическите теории заобикалят, избягват проблемните части, при което тези проблемни части накраят дават разминаванията и несъвместимостите между иначе добре работещите в своите си области няколко наложили се теоретични направления...

От обсъжданията на въпроса с нанасянето на по-малко измерна форма в повече измерна такава видяхме, че една малка триизмерна форма в триизмерна Вселена-кълбо може както да пресича със свои части, така и да няма никакъв досег с двуизмерната сфера по периферията на кълбото - всяко допълнително измерение драстично качва размера на простраството, в което могат да стават различни движения и процеси. Тоест - една тримерна холографска форма (като човек в Космоса, например) би могла да няма нищо общо с двумерните процеси по сферата на ръба на Вселената, които се явяват холографския филм, върху който е записана формата-човек (ако приемем нещата за такива), освен лъчите, които проявяват тези двумерни процеси като триизмерно холографско витуално изображение-тяло (това е холографската разновидност обемен дисплей).

От всичко до момента възниква един ключов въпрос и няколко интересни допускания. Въпросът е - може ли една холографска интерференчна картина да бъде вълна на вероятността и да се държи така, както се държат елементарните частици при преминаване през два процепа и във всички останали случаи? Предположенията: Има нещо някъде, което съдържа интерференчната картина на всяка елементарна частица и нейното движение и в този случай, без взаимодействия, елементарните частици могат да са двуизмерни холографски интерференчни плаки, които се разпространяват в триизмерно пространство-време. При взаимодействията на холографските интерференчни картини-елементарни частици се случва нещо, което действа като кохерентен лазер с еднаква фаза и проявява конкретни параметри на взаимодействащите елементарните частици, като тяхно пространствено местоположение или като техен импулс.

 

Редактирано Ноември 7, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 22 минути, Станислав Янков said:

Тука (в обясненията от филмчето) нещата са точно като при вълните на вероятността - уж не са реални, само математическо пособие, но елементарните частици се държат като да се движат съгласно тези вълни. Уж холографският подход не е реален, а само средство за опростяване, ама се запазва след всички проведени досега проверки и няма нещо по-добро, с което да бъде заменен. И непрекъснато физическите теории заобикалят, избягват проблемните части, при което тези проблемни части накраят дават разминаванията и несъвместимостите между иначе добре работещите в своите си области няколко наложили се теоретични направления...

Мисля че ти още не си наясно със самата идея в случая.

ВЪлните на вероятност (каквото и да значи това!) ги има не защото имаме възпроизвеждане на холограма, а защото такава информация е записана върху холограмата. Ако върху нея беше записана информация за частици с Нютонови своййства, това и щеше да се възпроизвежда, и никакви вълни на вероятност нямаше да има. Може би те обърква базовото качество на холограмите да работят на принципа на интерференцията, и самите свойства на квантите да интерферират, записани във информацията която трябва да се възпроизвежда. Това са две неща които не трябва да се смесват в случая.

Идеята е, че начинът на възпроизвеждане не внася никаква допълнителна информация в обема, в него има само информацията записана на повърхността. А още по-дълбоката идея е, че изобщо не става дума за някакво възпроизвеждане във физически смисъл, това е някаква произволна интерпретация...