Холограма ли е вселената?

[Sekynda_69]

Цитирай

Както е покзано, всяка точка от интерференчната картина представлява отделна частица.
Така че за интерференчна катина трябват много частици; сама по себе си нито една от
частиците не формира такава картина.

Цитирам Младенов но не се обръщам към него, за да не  заблуждава другите съфорумци, нека уточня, сама частица не поредица от частици, не дава интерферентна картина, защото частицата претърпява колапс на вълновата си функция, и се регистрира от екрана като точка а не като множество от ивици. Като се пускат поредица частици последователно, обаче те се подреждат в множество линии, което говори че те " помнят" че са били вълни, преди да попаднат на екрана.

Цитирай

Както е покзано, всяка точка от интерференчната картина представлява отделна частица.

Да но след нейният вълнови колапс.

[tantin]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Има и още нещо много важно. От значение е размера на процепите. При голям процеп се губи проявлението на вълновата характеристика.

Едва ли...

Ако процепа е 4 метра и през него мине кораб с ширина 3 метра. Представи си също че кораба ще се блъсне на близкостоящия бряг на около 50 метра.  Но имаме и втори процеп 4 метра .  При преминаването през първия процеп кораба ще създаде вълна с размер 2-3 , а може и повече метри височина.  Втория процеп ще служи като някаква клапа, през която ще се уравновесяват наляганията/ височината на водата от двете страни на бариерата.. След като кораба премине бариерата водата ще е достатъчно добре разклатена, така че най-вероятно кораба няма да продължи в директна права линия  - а ще има отклонение предизвикано от собствените му вълни ...  Независимо дали кораба ще мине през процеп 1 или 2 - то най-вероятно заради ефекта на тези вълни на средата сблъсъка ще е винаги в зоната на интерференчните максимуми.

Ако си направим експеримент да наблъскаме 100 кораба - то можем и да получим една такава макро-картина на интерференция с макро-обекти.

[gmladenov]

Преди 3 минути, Sekynda_69 said:

... нека уточня, сама частица не поредица от частици, не дава интерферентна картина, защото частицата претърпява колапс на вълновата си функция ...

Другарю професор, пак използвате важни думички, които не разбирате.

Положението на частицата е неопределено и съответно ние не можем ... предварително ... да го
определим с точност. Затова използваме вълнова функция, която ни казва каква е вероятността
частицата да се намира в дадено точка в пространството.

Когато направим експеримент, обаче, ние намираме точното място на частицата - само че това
става пост-фактум; предварително то не може да се определи.

На това пост-фактум намиране на позицията на частицата му се вика колапс на вълновата функиця.
Колапсът е просто наше определение/описание на ситуацията - а не нещо, което частица претърпява.

Самата частица нищо не претърпява; тя просто минава през процепа и се удря в плаката на детектора.

[scaner]

Преди 2 часа, Ниkи said:

Е, разбира се че няма остатъци от вълната. Това беше метафора. Цялата енергия на вълната се "източва" в точката

Е там е проблемът, че вълната не притежава такова свойство.

ВЪлната е пространствен обект, тя има тенденция да заема цялото пространство с времето, като частите на тази вълна се раздалечават една от друга неограничено. Добър пример е сферичната вълна в това отношение. Плоската вълна може да е плоска само когато тази плосккост е неограничена. Всяка друга конструкция, ограничена в пространството - вълнов пакет - има тенденция да се размива и раздува. А когато частите на една вълна се раздалечат достатъчно, се изисква непонятен процес, който да я събере в точката, в която се "източва" енергията и. Както и се изискват свръхсветлинни скорости за това, за да се съберат раздалечилите се вече нейни части.

Една вълна свободно минава и през двата процепа - ако проведеш експеримент непосредствено до процепите, трябва да я регистрираш и след двата. Квантът обаче минава само през един. Има хубави експерименти, с които може да се установи през кой от процепите минава квантът, например електронът, като се осветяват процепите с фотони. Фактът е, че такъв експеримент установява минаването само през един процеп, никога и през двата.

Така че твоето твърдение нищо на практика не обяснява Това е магическо обяснение, само за парлама.

  

Преди 1 час, Станислав Янков said:

На долните изображения е дадено, как би трябвало да се държат обичайни частици, без дуализъм, включително и какви картини трябва да дават в крайна сметка при последователно изстрелване на частиците една след друга. Първо е без излъчване на частици, после със закрит ляв отвор, със закрит десен отвор и с отворени и двата отвора.

Да, но на тези изображения специално са взети мерки да се облъчва целият процеп, а не да се бомбардира насочено. Тоест това е опростена схема на картинката която аз дадох.

Ако тръгнеш да бомбардираш насочено процепите, излизаш от простата схема за интерференция. Самата идея за добра интерференция е, когато и разстоянието между процепите е малко, и тяхната ширина е малка, доближавайки се до дължината на вълната с която работиш. Иначе при широки процепи, които можеш да нацелваш от далеко, и от двта процепа ще получаваш само дифракционнна картина след тях.

 

[gmladenov]

Преди 13 минути, Ниkи said:

Има и още нещо много важно. От значение е размера на процепите. При голям процеп се губи проявлението на вълновата характеристика.

Това е точно така. Размерът на процепа трябва да е съобразен дължината на вълната на частицата.
Иначе няма да се получи интерференчна картина.

И е точно както ти казваш: губи се проявлението на вълновата характеристика (а не самата характеирстика).
Много добре казано.

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Не бъди чак толкова категоричен. Спомни си например тази теория:

https://www.nature.com/articles/nphys2309?proof=t).

Тя има и развитие през последните две-три години, но за съжаление не успях да намеря съответната статия...

Шпага, всяко нещо, дето участва в математически уравнения, е математически конструкт, вълновата функция в случая - също. Съвсем друг е въпросът, дали тя има физическо съответствие в наблюдаваният обект. Посочената статия доста уклончиво разсъждава от типа: ако тя е физически параметър, то така, но ако не е физически параметър, пак може да е така. Прочетох я (все пак набързо) и нямаше някакъв задължителен извод, който да ни задължаваше да разглеждаме вълновата функция като пряко съответствие на реален параметър. Пък и не съм срещал някаква тенденция да се продължава задълбочена работа в тая посока...

[scaner]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Класическата вълна, когато се разпространява сферично, губи енергия. Ти пропускаш фундаменталния факт, на който ти наблягам от самото начало: квантовата вълна притежава абсолютния минимум неделима енергия. За това не може да се разпространява сферично. За това, ако я отчетеш на единия процеп няма да я срещнеш на другия

Ама това е проблемът: какво е това нещо "квантова вълна". Хайде, опиши математически поведението, за да я вкараме в разглеждането. Измисли такава вълна, която да не губи енергия във времето, която да може да се събере в точка, независимо от предишното си състояние ("вълна" е обект който не е в точка). Ми това е проблемът, не е достатъчно да сложиш отпред името "квантова", трябва да налееш и същност, поведение, еволюция. Само лепвайки името, ти създаваш магично обяснение.

Затова и при най- що годе успешната теория с вълна, на Бом, вълната не носи енергия, енергията се носи от частицата, а вълната само я ръководи как да се движи в пространството, самата тя е нерегистрируема.

Но всяка вълна, която носи енергия, ще се дели от процепа на две независими части. Защото това е идеята на интерференцията при вълните, всяка чааст след процепите допринася в различни пространствени точки с енергията си. Но ако процепите са модифицирани, като две тръби, по всяка тръба ще си тръгне отделно парче със собствен живот. Това е свойство на вълна, и в случая не се наблюдава такова. За това, не от добро, се счита че квантите имат само някои вълнови свойства, не всички. А една вълна трябва да има всички вълнови свойства, за да е вълна. И така се връщаме на общоприетото понятие квант, с неговият дуализъм.

Забраави за вълната.

[tantin]

Преди 13 минути, scaner said:

Ама това е проблемът: какво е това нещо "квантова вълна". Хайде, опиши математически поведението, за да я вкараме в разглеждането. Измисли такава вълна, която да не губи енергия във времето, която да може да се събере в точка, независимо от предишното си състояние ("вълна" е обект който не е в точка). Ми това е проблемът, не е достатъчно да сложиш отпред името "квантова", трябва да налееш и същност, поведение, еволюция. Само лепвайки името, ти създаваш магично обяснение.

Квантовата вълна е подобие на сапунен мехур. Математическото описание го знаете - нарича се вълнова функция. 

Енергия не се губи и няма как да се загуби,  защото или вълновата функция ще се промени или пък казано с по-интуитивен език - сапунения балон ще се спука.  

ПП. Относно вълновите функции на макро-обекти - бихме могли да доказваме също вълнови функиции и на кораби, коли , самолети.. Бихме могли да ги пращаме неуправляеми през процепи и да гледаме дали ще формират интерферентни максимуми в зоната на сблъсък с екран/ преграда/. 

Редактирано Ноември 8, 2021 от tantin

[scaner]

Преди 17 минути, Ниkи said:

Квантова вълна е вълна в квантово поле. Понеже, все още нямаме ясна визия, какво е квантово поле, няма как да имаме математически апарат за квантова вълна. Да, изглежда като магическо обяснение, но е резултат (както забеляза) от логическо следствие (моя логика, разбира се, може и да е грешна, за това коментирам тук)

Имаме превъзходна наука, квантова теория на полето, която перфектно се справя с квантовите полета. И тя ни показва, че вълни в такива полета няма, има квантови флуктуации и кванти, което е съвсем друго нещо.  Имаме чудесен математически апарат, който обаче не понася "квантови вълни", поради което последното словосъчетание няма смисъл. И като няма смисъл, не виждам защо трябва да се предъвква и да му се прави изкуствено дишане.

Преди 20 минути, Ниkи said:

Преди 55 минути, scaner said:

Забраави за вълната.

Мислиш ли, че не искам... искам, но не мога. 

Какъв ти е проблемът? Виждаш че вълната няма смисъл в случая, не може да се използва вълна, колкото и да ни тегли желанието. Най-простият вариант е да я махнеш - така класическата интуиция няма да те вкарва в заблуждения и неверни представи. Отказът е въпрос на сила на духа

Преди 49 минути, tantin said:

Квантовата вълна е подобие на сапунен мехур. Математическото описание го знаете - нарича се вълнова функция. 

Енергия не се губи и няма как да се загуби,  защото или вълновата функция ще се промени или пък казано с по-интуитивен език - сапунения балон ще се спука.  

Ами спуквайки се сапуненият мехур, какво става с енергията?

А промяната на вълновата фукция, какво става тогава с енергията? Точно тук е големият проблем на вълновата функкция - нарича се колапс. Вълновата функция описва поведението на вероятността за даден квантов обект в цялото пространство, но в момента на измерване тази вероятност се локализира в точка, т.е. вълновата функция моментално колапсира, променя се. Описвайки енергията, това означава че енергията по магичен начин се събира от цялото пространство с неограничена скорост в точката в която е локализирана частицата. Този процес не прилича на пукане на сапунен мехур, а обратно, на неговото схумване в някаква точка. Това поведение противоречи на всякакъв разумен физически процес.

Всичко това няма някакъв проблем, ако вълновата функция, както и вълната свързана с нея, са математически обекти - колапс на математически обект не е нужно да става с крайна физическа скорост Но тези проблеми израстват застрашително, когато вълновата функция почнеш да свързваш с релана вълна, пренасяща енергия. Тогава е страшно.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Да, но на тези изображения специално са взети мерки да се облъчва целият процеп, а не да се бомбардира насочено. Тоест това е опростена схема на картинката която аз дадох.

Ако тръгнеш да бомбардираш насочено процепите, излизаш от простата схема за интерференция. Самата идея за добра интерференция е, когато и разстоянието между процепите е малко, и тяхната ширина е малка, доближавайки се до дължината на вълната с която работиш. Иначе при широки процепи, които можеш да нацелваш от далеко, и от двта процепа ще получаваш само дифракционнна картина след тях.

Ето изображения с единични частици (най-долу), ако бяха само частици (първото изображение) и при дуализма, както е в действителност (останалите изображения). Ако елементарните частици бяха само частици, без вълнов (а според мен в момента - интерференчен холографски) компонент - страшно трудно и след тежки, скъпи и находчиви усилия, но все пак щеше да се намери някакъв начин, да се уцелва само единия отвор. Но дори и да не е така, картината щеше да е първата, с две ивици, без никакви интерференции. Реално, ти не си в състояние по никакъв начин да постигнеш уцелване само на един от два открити отвора с по-малка от съответната дължина на вълната за електрона, фотона или което и да е друго елементарно, каквито и усилия и разходи да направиш. Но освен, че няма да успееш да нацелиш само един от отворите при никакви усилия (не да можеш някак, но да не искаш, за да получиш интерференчна картина, а просто не можеш), също така при преминаване на електроните последователно един след друг и през двата отвора (да не знаеш кой електрон през кой отвор минава) ти няма да получиш първата картина, само с двете ивици накрая, а ще получиш интерференчна картина с много повече от две ивици. Сам казваш, че става дума за дължина на вълната, макар да я наричаш само условна, не физически съществуваща, математическа вълна на вероятността и правилно, защото методът на Файнман със сумирането на всички възможни пътища явно е по-правилния в сравнение с представянето като вълна - това ме убедиха твоите дискусии с тантин. Обаче има и нещо реално (холографското интерференчно естество на елементарните частици - не само са интерференчно изображение навсякъде, но то е и някъде другаде, когато е проявен неговия виртуален образ като частица с конкретни характеристики, при взаимодействие), заради което не се проявява накрая първото изображение с двете ивици върху екрана, а се проявява интерференчната картина с много повече от две ивици. Този резултат не може да се дължи на някаква абстракция и разни виртуални сметки, а си има съвсем реални причини, със съвсем физическа действителност.

[tantin]

Преди 14 минути, scaner said:

Ами спуквайки се сапуненият мехур, какво става с енергията?

А промяната на вълновата фукция, какво става тогава с енергията? Точно тук е големият проблем на вълновата функкция - нарича се колапс. Вълновата функция описва поведението на вероятността за даден квантов обект в цялото пространство, но в момента на измерване тази вероятност се локализира в точка, т.е. вълновата функция моментално колапсира, променя се. Описвайки енергията, това означава че енергията по магичен начин се събира от цялото пространство с неограничена скорост в точката в която е локализирана частицата. Този процес не прилича на пукане на сапунен мехур, а обратно, на неговото схумване в някаква точка. Това поведение противоречи на всякакъв разумен физически процес.

Всичко това няма някакъв проблем, ако вълновата функция, както и вълната свързана с нея, са математически обекти - колапс на математически обект не е нужно да става с крайна физическа скорост Но тези проблеми израстват застрашително, когато вълновата функция почнеш да свързваш с релана вълна, пренасяща енергия. Тогава е страшно.

Интересен въпрос.

А какво става с водната вълна когато се удари в скала?  Предава се енергията на вълната към скалата, част от енергията се отнася от водата.

Какво става при сблъсък на звукова вълна с преграда  ?  - нещо подобно.  Получават се вибрации.

При светлината - примерно при сблъсък на светлинни кванти с електрон - фотоелектричния ефект - електронът може да прескочи към по-горно ниво.

Аз за момента не го виждам като чак толкова голям проблем.  Сумата от вълновите функции на участващите частици от преди колапса е равен на сумата от вълновите функции на участващите частици след колапса.  Да не забравяме че фотографската плака или измерителните уреди също могат да приемат част от енергията на вълновите функции.  В тоя смисъл Вълновите функции трябва да бъдат коригирани със загубената от колапса енергия.

Съгласен съм също че сапунения мехур (като визуализация на квантова частица) не би трябвало да се пукне и да изчезне, а по-скоро да бъде погълнат, разтворен. Или пък да отдаде част от енергията си ( вътрешното си съдържание на въздух) - и да се пренасочи в друга посока с променените вече параметри.

 

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Както е покaзано, всяка точка от интерференчната картина представлява отделна частица.
Така че за интерференчна картина трябват много частици; сама по себе си нито една от тях
не формира такава картина.

Наистина си намерил много добра илюстрация, но взаимодействието на частицата върху плаката, което дава просветването (условно, защото фотоните върху плаката се регистрират по друга технология) и я проявява като конкретна частица е нещо много различно от отрязъка между излъчването ѝ и удара върху плаката - докато се движи, без да взаимодейства с нищо (стои само въпросът с виртуалните частици от вакуума, но резултатът видимо не е хаотични отскоци навсякъде, като при брауновото движение, а съвсем недвусмислена интерференчна картина). Ти знаеш, какво точно е частицата, че въобще е частица, когато тя просветне при удара върху плаката, но откъде знаеш, какво точно и конкретно би могла да е тя, докато не взаимодейства с нищо и не я регистрираш никак?

[gmladenov]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

... но откъде знаеш, какво точно и конкретно би могла да е тя, докато не взаимодейства с нищо и не я регистрираш никак?

В случая си напълно прав. За мен точно това е мистерията на КМ и на материята като цяло:
какво е материята и какво точно "лети" между електронното оръдие и плаката на детектора
в опита с двойния процеп.

Тук определено има мегдан за спекулиране ... но все пак трябва да се спекулира смислено.

Например идеята на Тантин за вълна на етъра/средата не ми изглежда реалистична, защото
етърната вълна, достигаща до плаката на детектора, трабва да загуби енергия като се удари
в преградата между процепите ... а такава загуба на енергия не се наблюдава.

Редактирано Ноември 8, 2021 от gmladenov

[tantin]

Преди 3 часа, scaner said:

Но тези проблеми израстват застрашително, когато вълновата функция почнеш да свързваш с реална вълна, пренасяща енергия. Тогава е страшно.

Мисля че имаш предвид разлагането в редовете на Фурие, спектралните линии и подобни. Там знам че е много сложно с изчисленията. 

[tantin]

On 7.11.2021 г. at 10:26, Малоум 2 said:

On 7.11.2021 г. at 9:50, gmladenov said:

Да кажем, че като изстреляш един електрон с електронно оръдие, енергията на електрона
се преобразува във вълна на етъра/средата, както ти предполагаш

Expand  

За по-лесно - представяй си електрона като фотони, завързани на възел - фотоните имат вълнова характеристика, значи  и електронът - също. Като цяло (керн+обвивка) това нещо сърфира по етер*. При всяка "стъпка" напред се образува отново (това е непрестанното образуване на частица), от подреждане на частиците на етера - вече разказвах хипотезата ми. И, сещаш се - няма етерен вятър. Ако електронът не се образуваше непрестанно, с обикновен двигател може да се достигне скорост над светлинната - няма какво да му пречи, да ограничи скоростта. Но - непрестанното му образуване "стъпка-изчакване на обвивка, нова стъпка..." и т. н. - има коефициент на съпротива наречен "маса" (забавяне по ОВ) - големината на масата е пропорционална на честотата на образуване на керна на частицата. Решава се въпросът с възникване на характеристиката маса - важно е, щото се обуславя и масата на мюона - 200 пъти по-голяма от на електрона, пък е като него по другите свойства. Движението на електрона изцяло се съобразява с околните полета - устойчивостта му като цяло е с непрестанно поглъщане-излъчване на околните фотони.

Затова, в момента в който електронът "тръгне" към преградата с процепите, информацията от преизлъчените полета на отворите на процепите, му е като "пътеводна светлина". Преизлъчването е защото преградата е материална среда с атоми и електрони, и особено "ръбовете" са със силни потенциални разлики (чувал си за йонен микроскоп и за дифракция) - поглъщат от полето на електрона и, преизлъчват и към електрона - кохерентни на образуващите фотони на електрона. Та - по този път към отворите - електронът се образува с минимална енергия - върху подредено поле - за образуване на себе си - подобно "пилотната вълна"- надушва правилния път. След преградата с процепи - и двата отвора излъчват и разказват на електрона, къде е себеобразуване с минимална енергия за образуване.

Предлагам да разгледаме по-подробно отговора на Малоум2 относно какво става между излъчване и регистриране на изтреляния електрон.

Много е вероятно електронът да пътува под формата на фотон (пакет кванти) в развързано състояние.

В тази си форма електронът може да лети дори със скорости надвишаващи тези на светлината в някои среди. 

(Светлината е също фотони но с друга честота).

Ако обаче електрона е в завързано състояние ( фотон, завързан на осмица) - то скоростта на електрона е едва 1% от скоростта на светлината и дори по-малко.

Значи подозираме че електрона излита във форма на фотон ,  а летящият фотон се себеобразува наново в електрон.

 

 

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, tantin said:

Предлагам да разгледаме по-подробно отговора на Малоум2 относно какво става между излъчване и регистриране на изтреляния електрон.

Много е вероятно електронът да пътува под формата на фотон (пакет кванти) в развързано състояние.

В тази си форма електронът може да лети дори със скорости надвишаващи тези на светлината в някои среди. 

(Светлината е също фотони но с друга честота).

Ако обаче електрона е в завързано състояние ( фотон, завързан на осмица) - то скоростта на електрона е едва 1% от скоростта на светлината и дори по-малко.

Значи подозираме че електрона излита във форма на фотон ,  а летящият фотон се себеобразува наново в електрон.

Скенер го е правил и за съжаление неколкократно е показвал редица проблеми в хипотезата на Малоум, не само в разговори с Малоум, но и с Шпага и с други относно подхода на Малоум (в момента не си спомням какво точно беше, но бяха няколко проблема). За съжаление Малоум не променя нищо, след като се посочи проблемно място и засега нещата не стават, дори ако би могло да се достигне до нещо неопроверржимо от гледна точка на досегашната научна база при някои корекции. Но само Малоум си разбира достатъчно добре хипотезата и само той би могъл да си направи такива корекции...

[Станислав Янков]

Преди 4 часа, tantin said:

Предлагам да разгледаме по-подробно отговора на Малоум2 относно какво става между излъчване и регистриране на изтреляния електрон.

Много е вероятно електронът да пътува под формата на фотон (пакет кванти) в развързано състояние.

В тази си форма електронът може да лети дори със скорости надвишаващи тези на светлината в някои среди. 

(Светлината е също фотони но с друга честота).

Ако обаче електрона е в завързано състояние ( фотон, завързан на осмица) - то скоростта на електрона е едва 1% от скоростта на светлината и дори по-малко.

Значи подозираме че електрона излита във форма на фотон ,  а летящият фотон се себеобразува наново в електрон.

Досега не са регистрирани процеси на движение на електрона със скорости над тази на светлината (с над 99 % от нея - да, в ускорители на частици, лептонни, а не протонни, но не и 100 %, камо ли пък повече). Квантовото тунелиране е нещо друго и ако все пак съществува някаква форма на телепортация - тя не би била свързана с някакво движение с надсветлинни скорости, а с някакви квантови ефекти, ако има подходящи такива.

Скенер многократно е опровергавал Малоум и мен, че електроните са съставени от нещо, а не са точки, като каквито ги разглежда квантовата механика (преди време аз бях харесал опитите на някакъв човек да представи електроните като някакви първични токове, които се въртят със скоростта на светлината и това дава СПИН-а и другите характеристики - това е доста близко до струните, но не е точно и разликата го проваля бързо). Има нещо, което съдържа информацията за характеристиките в проявено състояние на електрона, докато той се движи, без да взаимодейства с нищо (чакам да видя, дали вие /другите коментатори тук/ или пък аз самия ще открием някакво непреодолимо противопоказание, това нещо да е някаква холографска форма) и при взаимодействие се проявяват част от известните електронни характеристики, позволени от квантовата механика в съответния случай (местоположение, импулс, даже енергията - имаше случаи, когато е позволено точното регистриране на енергията или на нещо друго вместо нея, макар да не съм сигурен, дали това не се отнасяше само за вълните).

Не би следвало електроните да са други елементарни частици, когато и да било (те дори не се разпадат на нищо), само може някои от тях да са произлезли от фотони някога, в много далечното минало на Вселената, когато фотоните все още са имали достатъчно енергия, за да могат да породят в определени случаи масивни частици и техните античастици. Електроните и фотоните са много близки, но не идентични, за да са един-друг без преобразуване (например - анихилация на електрон и позитрон).

Редактирано Ноември 9, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

  

Преди 9 часа, tantin said:

А какво става с водната вълна когато се удари в скала?  Предава се енергията на вълната към скалата, част от енергията се отнася от водата.

Какво става при сблъсък на звукова вълна с преграда  ?  - нещо подобно.  Получават се вибрации.

При светлината - примерно при сблъсък на светлинни кванти с електрон - фотоелектричния ефект - електронът може да прескочи към по-горно ниво.

Е как, не се ли вижда разликата между вълната и светлинните кванти? При сблъсък на фотон с електрон фотона отскача като твърдо топче, това е ефектът на Комптън.  Това е и едно от доказателствата, че освен при излъчването и поглъщането, светлината се разпространява на порции. И това дето се нарича "електрмагнитна вълна" не е нищо друго, а колективно движение на такива порции. А тези порции, за разлика от вълната, са неделими.

В твоят пример с вълни, вълната лесно се дели на две минавайки през преграда. Фотонът и електронът не се делят на две (или на повече). Принципно различни конструкции са, не може да се намесват вълни за тяхна "конструкция".

Преди 9 часа, tantin said:

Аз за момента не го виждам като чак толкова голям проблем.  Сумата от вълновите функции на участващите частици от преди колапса е равен на сумата от вълновите функции на участващите частици след колапса.

Е как да е така. След колапса вълновата функция изчезва, имаме съвсем друга функция, която почва да описва нова вероятностна вълна. Колапса това значи - при колапса всички вероятности в пространството изчезват с изключение на 100% вероятност в мястото на регистрация на частицата, вълновата функция изобразява тази картинка, и почваме от начало.

Преди 6 часа, tantin said:

Мисля че имаш предвид разлагането в редовете на Фурие, спектралните линии и подобни. Там знам че е много сложно с изчисленията. 

Нямах точно това пред вид, но това вече го споменах. Тази математика показва, че конструкции като вълнов пакет, които в началото са се разглеждали като аналог на частица, конструирана по вълнов начин, не са устойчиви във времето и пространството, започват да се държат като сапунения мехур. А лошото на визуализацията със сапуненият мехур е, че той може едновременно да се допира до много места и да създава причинно-следствени потоци там, т.е. той взаимодейства силно нелокално, за разлика от електроните например.

[scaner]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Скенер го е правил и за съжаление неколкократно е показвал редица проблеми в хипотезата на Малоум, не само в разговори с Малоум, но и с Шпага и с други относно подхода на Малоум (в момента не си спомням какво точно беше, но бяха няколко проблема). За съжаление Малоум не променя нищо, след като се посочи проблемно място и засега нещата не стават, дори ако би могло да се достигне до нещо неопроверржимо от гледна точка на досегашната научна база при някои корекции. Но само Малоум си разбира достатъчно добре хипотезата и само той би могъл да си направи такива корекции...

"Хипотезата на Малоум е като приказките край огнището - преразказване на околният свят в някаква митологична форма, със змейове, лами, юнаци (пардон, фотони за връзка, керн, гравитон)...

[Шпага]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Скенер многократно е опровергавал Малоум и мен, че електроните са съставени от нещо...

Навремето е било опровергавано - многократно - и твърдението, че атомите са "съставени от нещо", но... Panta rhei, panta chorei, както е казано още в древността

[scaner]

Преди 10 минути, Шпага said:

Навремето е било опровергавано - многократно - и твърдението, че атомите са "съставени от нещо", но... Panta rhei, panta chorei, както е казано още в древността

Шпага, всяко произволно твърдение има шанс случайно някога да се окаже истина. Прави ли го това по-малко случайно? Има ли някаква връзка с нещо, дори близко до наука? Не, естествено. Е, всичките твърдения на Малоум са подобни, случайни, без логически произход от нещо базово. Приказки за собствено приспиване.

Хайде не се прави и ти на тапа

[Станислав Янков]

Преди 49 минути, Шпага said:

Навремето е било опровергавано - многократно - и твърдението, че атомите са "съставени от нещо", но... Panta rhei, panta chorei, както е казано още в древността

Значи, спокойно електроните могат да са съставени от техните холографски копия (когато не взаимодействат и не са проявени виртуални изображения с някои конкретни параметри), както допускам за момента, вместо от вак-частиците на Малоум!

Редактирано Ноември 9, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Така и така се разговорихме на тема квантова механика, така че си припомних няколко интересни положения от сравнително скоро време. В популярна форма:

Ученые опровергли существование объективной реальности

А следващото е свързано с отговора на въпроса: ако едно дърво пада в гората и никой не го чува, издава ли то шум? Общо взето това е видоизменената форма на въпроса, по който някога са спорели Бор и Айнщайн.

Новый квантовый парадокс ставит под сомнение основы наблюдаемой реальности

Бор се е оказал прав, и в този смисъл отгворът на горният въпрос е по-скоро НЕ.

[Станислав Янков]

Едно бързо уточнение относно опитите да се обясни интерференцията на елементарните частици през двата отвора с някакви взаимодействия с вълни или с полета около отворите: Електронът - добре! Той има електрично поле и би могъл да се повлияе от полета или вълни около процепите и някак си това да доведе до интерференчно поведение върху екрана в крайна сметка. Обаче фотонът не е електрически зареден. Той защо дава същата интерференчна картина, като електрона, въпреки че не би трябвало да взаимодейства електрически, за разлика от електрона? Две различни частици дават едно и също поведение. Тоест - причината е нещо друго, свързано с характера на самите частици, а не само с особеностите на средата, през която минават.

Редактирано Ноември 9, 2021 от Станислав Янков

[Sekynda_69]

Преди 17 часа, Ниkи said:

Според мен, тук не си прав. Поредицата пуснати частици не е нужно да следват някаква последователност, може да са пуснати съвсем хаотично и пак ще образуват интерф. картина. 

Не съм твърдял никъде че трябва да е хармонична поредица, може и неравномерна, стига да са поредица от частици.