Холограма ли е вселената?

[Sekynda_69]

Преди 17 часа, gmladenov said:

Другарю професор, пак използвате важни думички, които не разбирате.

Положението на частицата е неопределено и съответно ние не можем ... предварително ... да го
определим с точност. Затова използваме вълнова функция, която ни казва каква е вероятността
частицата да се намира в дадено точка в пространството.

Когато направим експеримент, обаче, ние намираме точното място на частицата - само че това
става пост-фактум; предварително то не може да се определи.

На това пост-фактум намиране на позицията на частицата му се вика колапс на вълновата функиця.
Колапсът е просто наше определение/описание на ситуацията - а не нещо, което частица претърпява.

Самата частица нищо не претърпява; тя просто минава през процепа и се удря в плаката на детектора.

Да бе да всезнайко, и как тогава една частица преминава едновременно и през двата процепа, подобно на вълна за да интерферира, това е характерно само за вълни . А колапса на вълновата функция е съвсем реален, иначе няма да се вижда петно, а размазана линия. Хайде защо не се търкаляш отново 

[scaner]

Я да задам тука един провокативен въпрос

По-горе май се стигна до мнението, че няма значение в каква последователност падат квантите на двата отвора, винаги ще се изгражда интерференчна картина. Защото най-малкото всеки квант ще "интерферира сам със себе си" както е приет жаргона, и картината само ще се трупа.

Да, ама не. Което лесно се проверява с елементарен опит. Ако облъчваме двата процепа с кохерентна светлина, например от лазер - да, интерференция ще има. Ако обаче използваме некохерентна светлина, от лампа или свещ - не, интерференчна картина липсва, получава се пълно мазало.

Именно тук се появява едно понятие - дължина на кохерентност. Това е дължината (произлиза от интервал време), в рамките на която светлинният поток е кохерентен. Например от обикнновена лампа светлинният поток има дължина на кохерентност в рамките на милиметри, докато от лазера - стотици километри. Тази дължина на кохерентност и ограничава размера на рамената на интерферометрите - един интерферометър ще работи само ако сумарната дължина на рамената му е доста по-малка от дължината на кохерентност, която има светлината с която се работи. По тази причина и опита на Майкелсън навремето не е могъл да се прави с много дълги интерферометри, дължината на кохерентност на живачната лампа която се е ползвала е била само няколко метра, и то с голям труд.

Та, прост въпро: защо въпреки квантовите механизми за интерференция от единични фотони - всеки е самодостатъчен за да се получи в крайна сметка натрупана интерференчна картина, от обикновена светлина (електрическа крушка например, слънчева светлина) пусната върху двата процепа такава не се получава? Нали и тя е съвкупност от много отделни фотони, всеки от които е самодостатъчен, а взаимодействие между тях няма, така че количеството и последователността им не би трябвало да повлияят на резултата? И как се е изхитрил навремето Юнг, при липса на източник на кохерентна светлина по онова време (ползвал е слънчева), да получи интерференчна картина?

[tantin]

Преди 7 минути, scaner said:

Я да задам тука един провокативен въпрос

По-горе май се стигна до мнението, че няма значение в каква последователност падат квантите на двата отвора, винаги ще се изгражда интерференчна картина. Защото най-малкото всеки квант ще "интерферира сам със себе си" както е приет жаргона, и картината само ще се трупа.

Да, ама не. Което лесно се проверява с елементарен опит. Ако облъчваме двата процепа с кохерентна светлина, например от лазер - да, интерференция ще има. Ако обаче използваме некохерентна светлина, от лампа или свещ - не, интерференчна картина липсва, получава се пълно мазало.

Именно тук се появява едно понятие - дължина на кохерентност. Това е дължината (произлиза от интервал време), в рамките на която светлинният поток е кохерентен. Например от обикнновена лампа светлинният поток има дължина на кохерентност в рамките на милиметри, докато от лазера - стотици километри. Тази дължина на кохерентност и ограничава размера на рамената на интерферометрите - един интерферометър ще работи само ако сумарната дължина на рамената му е доста по-малка от дължината на кохерентност, която има светлината с която се работи. По тази причина и опита на Майкелсън навремето не е могъл да се прави с много дълги интерферометри, дължината на кохерентност на живачната лампа която се е ползвала е била само няколко метра, и то с голям труд.

Та, прост въпро: защо въпреки квантовите механизми за интерференция от единични фотони - всеки е самодостатъчен за да се получи в крайна сметка натрупана интерференчна картина, от обикновена светлина (електрическа крушка например, слънчева светлина) пусната върху двата процепа такава не се получава? Нали и тя е съвкупност от много отделни фотони, всеки от които е самодостатъчен, а взаимодействие между тях няма, така че количеството и последователността им не би трябвало да повлияят на резултата? И как се е изхитрил навремето Юнг, при липса на източник на кохерентна светлина по онова време (ползвал е слънчева), да получи интерференчна картина?

Отговора, изхитряването на Юнг би трябвало да е: първия процеп.  От там тръгват сферични светлинни вълни,достигащи с почти плосък фронт до втората преграда.  Освен това различните честоти на съставките би трябвало да създадат поредици от интерференчни максимуми и минимуми и дори да се получи разложение на светлината по цветове.  Но понеже тези цветови ивици са много близки едни до други, то те ще формират едно светещо петно с цвят - светлината на слънцето.

[tantin]

Покрай примера с излъчване/приемане на светлината имаме още един много тънък момент:

Знаем че времето се скъсява при ускоряване на частиците,  а при достигане на скоростта на светлината времето става НУЛЕВО.

Какво означава това?

Примерно слънцето излъчва фотон и ние го получаваме на Земята.... Обаче ние трябва да чакаме 8 минути преди този фотон да пристигне до земята ни.

Но ако часовник беше закрепен за същия този фотон - то този часовник би отчел НУЛА време.

На практика момента на излъчване и момента на приемане на фотона би трябвало да е един и същ по мерните единици за този фотон.

Слънцето налива енергия,  наблъсква я в порция кванти опаковани като Фотон.  Тази порция под формата на поле - пътува по права линия и по всичките възможни пътища и линии (според Файнмън) - и в абсолютно същия момент присветва някъде на Земята,  затопля, осветява,  бута електрон или каквито други ефекти има да сътвори.

Защо обаче са тези 8минути?   - Това е земно време за чакане. Това е разтоянието,  измерено в относително време.  В часовниково време на Земята.  Причината за това забързване на Земното време е че докато светлинния лъч измине пътя от слънцето до Земята,  то електроните обикалящи около атомите ще направят много милиони пъти обиколка около ядрата - за същото това Нулево собствено време.  През това време ще се случат множество други събития - примерно механични , придвижвания, разпадания, поглъщания и други.  В крайна сметка стрелките на земята ще се завъртят с цели 8 минути, докато стрелката движеща се с фотона няма изобщо да се повлияе.

Енергията на фотона идва директно от слънцето, намирайки пролуки, процепи и удряйки се право в интерференчния максумум.

Разбира се тази "времева разлика" е малко или много смущавща.  Защото ние смятаме че фотоните от слънцето достигнали до нас са вече остарели с цели 8 минути.

А в действителност не е така.  Фотоните от Слънцето идват до нас от "Бъдещето",    Сегашно,  минало и бъдеще се преплитат в едно единно събитие.  

Реално излъчване и приемане стават в едно и също време,   но локалните часовници на Слънце, Земя и Фотон са несинхронизирани и тик-такат с различни скорости.

[scaner]

Преди 39 минути, tantin said:

Отговора, изхитряването на Юнг би трябвало да е: първия процеп.  От там тръгват сферични светлинни вълни,достигащи с почти плосък фронт до втората преграда.  Освен това различните честоти на съставките би трябвало да създадат поредици от интерференчни максимуми и минимуми и дори да се получи разложение на светлината по цветове.  Но понеже тези цветови ивици са много близки едни до други, то те ще формират едно светещо петно с цвят - светлината на слънцето.

Да, в крайна сметка първият процеп е това, което решава задачата на Юнг.

Но остава въпросът - как първият процеп повлиява на фотоните? Нали и без него всеки фотон е самодостатъчен, попадайки на двата процепа, да създаде условия да се натрупва интерференчна картина?

[Шпага]

Преди 50 минути, scaner said:

Та, прост въпро: защо въпреки квантовите механизми за интерференция от единични фотони - всеки е самодостатъчен за да се получи в крайна сметка натрупана интерференчна картина, от обикновена светлина (електрическа крушка например, слънчева светлина) пусната върху двата процепа такава не се получава? Нали и тя е съвкупност от много отделни фотони, всеки от които е самодостатъчен, а взаимодействие между тях няма, така че количеството и последователността им не би трябвало да повлияят на резултата? И как се е изхитрил навремето Юнг, при липса на източник на кохерентна светлина по онова време (ползвал е слънчева), да получи интерференчна картина?

Може би между процепите и екрана трябва да се постави някакво полупрозрачно стъкло, което да пропуска само определен вид лъчи?

[tantin]

Преди 2 минути, scaner said:

Но остава въпросът - как първият процеп повлиява на фотоните? Нали и без него всеки фотон е самодостатъчен, попадайки на двата процепа, да създаде условия да се натрупва интерференчна картина?

Интерференчни картини се създават непрекъснато.  Ако обаче светлината идва не от един, а от множество източници то ще се създатат множество интерференчни максумуми и минимуми ,  а тяхното обединение ще ни даде сравнително равномерно остветяване или някаква разцветка според конфигурацията.  Дори и в съвременни условия изстрелването на единични фотони е много трудна и почти невъзможна задача. Първият процеп при Юнг е решил именно този проблем - да създаде един източник на светлинна вълна възможно най-близък по характеристики към кохерентна светлина.   Най-вероятно е ползван и цветови филтър за да се изолират светлинните лъчи за точно определен цвят.

[scaner]

Преди 26 минути, tantin said:

Интерференчни картини се създават непрекъснато.  Ако обаче светлината идва не от един, а от множество източници то ще се създатат множество интерференчни максумуми и минимуми ,  а тяхното обединение ще ни даде сравнително равномерно остветяване или някаква разцветка според конфигурацията.  Дори и в съвременни условия изстрелването на единични фотони е много трудна и почти невъзможна задача. Първият процеп при Юнг е решил именно този проблем - да създаде един източник на светлинна вълна възможно най-близък по характеристики към кохерентна светлина.   Най-вероятно е ползван и цветови филтър за да се изолират светлинните лъчи за точно определен цвят.

Ами въпросът ми е точно в това - по какво се различава кохерентната и некохерентната светлина на квантово равнище? Нали и в двата случая имаме фотони, а те са самодостатъчни да създадат условия за интерференчна картина. Тоест няма никакво значение единични или не фотони изстрелваме, след като те не си взаимодействат?

[Станислав Янков]

Преди 11 минути, scaner said:

Ами въпросът ми е точно в това - по какво се различава кохерентната и некохерентната светлина на квантово равнище? Нали и в двата случая имаме фотони, а те са самодостатъчни да създадат условия за интерференчна картина. Тоест няма никакво значение единични или не фотони изстрелваме, след като те не си взаимодействат?

Може някаква роля в цялата работа да играят фазите - някакви разлики между тях, някакви особености при съчетанията им... Разликите във фазите водят до може би единствения начин на взаимодействие между вълни, помежду им - засилвания, гасенета, интерференции... Дори разликата между бозони и фермиони би могла да има връзка с някакви разлики във фазите и в техните взаимодействия, особено ако елементарните частици имат някаква вълнова или интерференчна същност много повече, отколкото се смята досега.

[gmladenov]

Преди 58 минути, scaner said:

Но остава въпросът - как първият процеп повлиява на фотоните?

Първият процеп не действа ли като поляризатор, който "изправя" светлината?

[scaner]

  

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Може някаква роля в цялата работа да играят фазите - някакви разлики между тях, някакви особености при съчетанията им... Разликите във фазите водят до може би единствения начин на взаимодействие между вълни, помежду им - засилвания, гасенета, интерференции... Дори разликата между бозони и фермиони би могла да има връзка с някакви разлики във фазите и в техните взаимодействия, особено ако елементарните частици имат някаква вълнова или интерференчна същност много повече, отколкото се смята досега.

Фазите имат значение когато говорим за вълна от много фотони. При единичните фотони дори не можем да говорим за фаза. Но въпросът тук е, че самите фотони не си взаимодействат, така че какво значение ще имат фазите - някакво само разместване във времето на фотоните попадащи върху процепите?

  

Преди 11 минути, gmladenov said:

Първият процеп не действа ли като поляризатор, който "изправя" светлината?

Това е добър аргумент, но защо двата процепа да не играят същата роля, ако това им е способност? Макар че такива механични средства едва ли могат съществено да променят поляризацията.

[tantin]

Преди 22 минути, gmladenov said:

Първият процеп не действа ли като поляризатор, който "изправя" светлината?

Именно, и аз си мисля че процепа беше със строго зададена ширина и дебелина.

[gmladenov]

Преди 1 час, tantin said:

На практика момента на излъчване и момента на приемане на фотона би трябвало да е един и същ по мерните единици за този фотон.

Аах, чудесата на СТО. Значи според СТО излиза, че фотонотът се намира едновременно
хем на слънцето, хем на земята.

[tantin]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Аах, чудесата на СТО. Значи според СТО излиза, че фотонотът се намира едновременно
хем на слънцето, хем на земята.

Тази едновременният се доказва чрез пространството на Минковски.

 

Цитирай

Събития, които са във време-подобни, пространствено-подобни и светлинноподобни отношения. Синият лъч по правата CD показва движението на светлината в права посока. Събитията C и D са светлинноподобни. G и H са времеподобни събития, а събитията A и B са пространствено-подобни. Събития C и D стават едновременно и за всички наблюдатели, независимо от отправната координатна система. Събития G и H се извършват в различно време и на различно място в пространството, но съществуват наблюдатели, за които тези две събития стават на едно и също място, но по различно време.

Доколкото си спомням на времето аз я правих тази графика и я сложих в Уикито, но може и да греша.

Редактирано Ноември 9, 2021 от tantin

[scaner]

Добре, нямам време да протакам задачката

Тук има един фактор, който се приема като даденост, но той е много важен.

При варианта с вълните, за да имаме хубава интерференчна картина, трябва и двата процепа да се облъчват с вълна с еднаква амплитуда. Ако имаме примерно две вълни, облъчващи процепите но с различен баланс на амплитудите, то се получават две разместени пространствено интерференчни картини, и ако имаме много такива вълнички, общата картина се замазва. Самостоятелният отвор идеята му е да създава регулярно осветяване на двата процепа, независимо какъв материал се подава на входа му.

При фотоните идеята е същата - трябва да има еднакво "осветяване" на двата процепа от входящият фотон, т.е. да му е осигурена възможност примерно 50:50 да мине през всеки от процепите. Кохерентната светлина гарантира това. Ако един фотон има по-голяма вероятност да попадне в левият процеп отколкото в десният, а друг - обратно, всеки ще попадне върху крайният екран на място, определено от две различни вероятностни схеми, две различни интерференчни картини, и при натрупване на много такива фотони картините ще се припокрият, няма да има интерференна картина. Първият процеп регуляризира фотоните да осветяват еднакво процепите, повишава кохерентността.

[Станислав Янков]

Като обощение на въпроса, повдигнат и разяснен от Скенер, бихме могли да кажем, че ако елементарните, а и виртуалните частици представляват холографски интерференчни картини, то различните съчетания на техните поляритет, кохерентност и ъгли биха могли да дават техните различни характеристики (включително бозони и фермиони) и начини на взаимодействие (привличане, отблъскване, липса на взаимодействие). Тук неизбежно трябва да присъства и квантово-механичната неопределеност (тя е характерна и за полетата, и за вълните, и за частиците) и трябва да е изяснен и въпросът със запазването на енергията на частиците между две последователни взаимодействия, в които те участват (освен ако енергията не е характеристика, която също като всички други се проявява само в моментите на взаимодействие и в останалите случаи да се запазва само информацията за нея - каква би трябвало да бъде при взаимодействие). Може да се очертаят някакви граници, доколко може да се ползва холографския принцип за обясняването на микросвета - полетата също са доста добре формулирани, особено при КЕД и или трябва да бъдат обяснени (тоест - да са резултат почти само от взаимодействията с частици-вестоносци), или трябва да бъдат включени по някакъв работещ (даващ обяснения) начин.

Редактирано Ноември 10, 2021 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Преди 15 часа, gmladenov said:

Аах, чудесата на СТО. Значи според СТО излиза, че фотонотът се намира едновременно
хем на слънцето, хем на земята.

Фотонът си е вълнов пакет с който се пренася импулс от ЕМПоле и има  "тембър", т. е. - някакъв пълнеж, който съответства на състоянието на излъчвателя в момент на излъчването му. В желанието си учените да не изглеждат "без отговори" са възприели: Щом нещо не се вижда - не можем да твърдим нищо за състоянието му - "има-няма" траектория, големина, шарка, форма и пр... - нищо няма! Това е отказ от интерпретации и съответно - няма какво да колапсира в мозъка, да се превърне в знаене. Ами ... добре - знаете го това:

...

[scaner]

  

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Фотонът си е вълнов пакет с който се пренася импулс от ЕМПоле и има  "тембър", т. е. - някакъв пълнеж, който съответства на състоянието на излъчвателя в момент на излъчването му

Това са пълни глупости, изнасилена "хипотеза" която не е способна нищо да обясни, сега почва да лъже и да маже.

Какъв тембър, какви пет лева? Ти бъркаш съставен сигнал, състоящ се от огромни колективи фотони, с един фотон. Ми оправи си терминологията, че съвсем се отвлече с измислици... Твоят фотон е това което се нарича вълна. Е, когато КМ говори за фотони, няма такова нещо пред вид. Влизай в час най-сетне, озапти си представите, тогава ще сханеш че "хипотезата" ти няма допирни точки с реалността даже.

Не може да бъде вълнов пакет фотона, това е доказано - вълнов пакет не може да бъде устойчиво образувание, каквото фотонът е, нито може да има неговото поведение и свойства. Само с много желание нещата не стаават.

Поне се опитай да разбереш филмчетата които пускаш, вместо произволно да ги коментираш.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

В желанието си учените да не изглеждат "без отговори" са възприели: Щом нещо не се вижда - не можем да твърдим нищо за състоянието му - "има-няма" траектория, големина, шарка, форма и пр... - нищо няма!

И това са пълни глупости.

Отказът от траектория и подобни характеристики не идва от някакво желание да се натрие носа на обикновените хора та нищо да не разберат. Идва от там, че обратната концепция - че фотонът има траектория - се проваля всячески, че води до противоречие с експеримента. А когато наличието на траектория като характеристика се проваля, какво остава, Ъ? Включи логиката, остава липса на траектория.  И всякакво тръшкане тука няма да помогне. Така че приказваш откровени глупости. И това, че устойчиво ги повтаряш без да научиш нищо ново, е тъжното в картинката... Не говоря че се опитваш да заблуждаваш хората, това е ясно, проблемът е по-дълбок...

Преди да градиш някакви обяснения за света, опитай да се запознаеш със съществуващите. Щото както се вижда, не си и започвал...

 

Преди 4 минути, Ниkи said:

Въпрос: имаме установка за измерване на силата от ефекта на Казимир. Ако пуснем фотон, да премине през процепа м/у двете плочи, дали ще повлияе на силата, която се измерва?

Естествено, фотонът пренася импулс, може да го отдаде на плочите в установката.

Пък и тук мащабите са важни. Силата на Казимир е съществена на атомни мащаби и близки до тях, а нормално дължината на вълната на фотона е много по-голяма от това разстояние. Ако облъчваш установката с по-къси вълни, ти реално я бомбардираш с частици, нарушавайки условието за вакуум, при което е удачно да се мери силата на Казимир. И не е ясно какво целиш с тая патаклама

[scaner]

  

Преди 3 часа, Ниkи said:

Говорим, да премине плочите, не да се спре в тях

Това няма как да се знае. Фотонът има ненулева вероятност да бъде намерен навсякъде, как е стигнал до там божа работа. В случая, има ненулева вериятност да е отдал импулс на плочите. Такъв фотон пак ще прмине прохода.

 

Преди 3 часа, Ниkи said:

Целта е да "лъсне" траекторията  

Няма как.  Много по-умни хора са ги мислели тея проблеми, и до това са ги измислили.

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Ниkи said:

Целта е да "лъсне" траекторията  

В едно видео от проф. Чирцов има обяснение: как се доказва, че се излъчват единични фотони от много, много слаб централен източник. Около него сферично са разположени равномерно и на равно разстояние множество датчици (очи). От време на време, някой от датчиците "казва" Пук, а никой друг не. Значи от центъра сферично са разпространяват отделни фотони, а не сферична вълна от едноактно централно излъчване на излъчвателя. Така се доказва, че фотоните имат и точно избран път, зависещ от условията на излъчване на излъчвателя и естествено - сравнително хомогенно поле на опита. Ако не са "централно" насочени датчиците - няма Пук. Е, може да се предположи, че движението му е по радиуса -близо до права линия.

При Казимир - нещата въобще не се тълкуват правилно, според мен - силите на привличане и отблъскване са с ентропиен произход. Зависят от нехомогенност на полетата и на двете плочи, поради това, че частиците им се образуват непрестанно и фонът е зависим от характеристиките им. Извън тях - хаос и заради декохеренцията. В междината - подреденост, водеща до сили на привличане - образуването на частиците е върху подредена вакуумна подложка и енергията им за образуване е минимална в посока към другата плоча. Разстоянията между плочите са много малки и ... няма как единичен фотон да вкараш в междината. А късите пакет-фотони - Сканер вече го е казал - взаимодействат с плочите и резултатните сили са неизмерими - много шум.

(пп при такова разглеждане на Казимир - с хипотезата - са възможни и сили на отблъскване в зависимост от материали и формата им и ... вече са измервани такива. Всъщност, започнах да чета Файнман 86г именно да ползвам този ефект за "заваряване във вакуум"- при добра подготовка-висока гладкост на повърхнините на "слепване". Самият Файнман пише, че атомите на едната плоча не знаят дали не принадлежат на другата плоча - толкова са близки разстоянията - и се "крепят" и на двете плочи-привличаща сила)

...

Редактирано Ноември 10, 2021 от Малоум 2

[Малоум 2]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Имат само точно избрана цел, но не и път (траектория)

Не, нямат право на избор (нямат време за мислене) - непрестанното образуване им казва - дава избор, но за физическа реализация - накъдето енергията за себеобразуване е достатъчна. Демек - предопределено, без право на обсъждане - те ти "траектория" в хомогенно поле.

...

[Станислав Янков]

Да направим една бърза равносметка на две ситуации - преминаване на поток отделни електрони през съответни два отвора и преминаване на поток отделни фотони през два отвора.

1) Имаме четири взаимодействия между частиците - гравитационно, слабо, електромагнитно и силно. Слабото и силното взаимодействие са свързани с ядрата и с ядрените частици на атома и нямат отношение към преминаването на фотоните и на електроните през двата отвора. Масите на всички елементарни частици, както и на участъка от отворите, през който минават са твърде малки и в този случай гравитационното въздействие е пренебрежимо, дори и да го има. Цялата установка е в еднаквото по сила и направление гравитационно въздействие на земята, с пренебрежими разлики в различните части на установката (ако въобще има такива), а и в Космоса промяна в резултата от експериментите няма да има, така че - гравитацията също няма отношение към експеримента с двата отвора. Остава само електромагнетизма. Ако при електрически отрицателно заредения електрон можем да заподозрем някакви електромагнитни причини за интерференцията му, произхождащи от материята около двата отвора, то при електро-неутралния (с нулев електрически заряд) фотон вече не можем (фотонът се излъчва и поглъща от електрона и участва в сблъсъци с електрони с еластично разсейване като резултат, но това не са процеси, които могат да обяснят интерференчната картина накрая (а и да можеха при фотона - тогава щеше да стои въпросът, защо се регистрира същото и при електрона). Каквото и да става - то не е със силно, със слабо, с гравитационно и с електромагнитно естество. Става нещо различно!

2) Има съвсем ясно физическо определение за вълни и за частици - класическото. Още електроните провалят класическата представа - трябваше непрекъснато да излъчват електромагнитни вълни, докато обикалят около ядрото и така да губят евергия, докато не паднат върху него, но въобще не става такова нещо. Истина е, че квантовата механика е изключително неинтуитивна, необичайна, несъвместима с по-лесните за възприемане класически представи, но това въобще не означава, че е нелогична и непоследователна! Не може да имаме основна разлика с класическата дефиниция за частица, съставена на основата на поведението на макросвета, поведението да е безспорно подобно на това на вълна в част от случаите, да не е хаотично или само курпускулярно, но това да не се дължи на физическа причина, а да е математическа абстракция (все едно, облаците да се скупчват в познатите форми, вместо да осъществяват брауново движение като останалия въздух не заради някакви реални физически причини, а заради нереални физически абстракции!). Може причините да са необичайни, несъвместими с досегашните представи, включително и квантово-механичните, но задължително има реални физически причини за това поведение на частиците.

Вълните може да не са най-удачното определение, може да е нещо по-сложно - полета (повече от едно) или интерференчни холографски картини, както смятам за момента, но причината за тези интерференчни прояви трябва да не е някаква абстрактна математическа, а съвсем реална физическа.

Полета, вълни или холографски същности - естеството на тези процеси не е нито силно, нито слабо, нито електромагнитно, нито гравитационно (макар да би могло да бъде сродно с гравитацията и с евентуалните гравитони по фундаменталност), а с някакво друго естество, но реално, физическо естество, не математическа абстракция и разкрие ли се повече от това нещо - това вероятно е механизма и за обясняването на гравитацията...

По принцип, заради опита си на макрониво, човек мисли главно курпускулярно, но макар и всичко много често да взаимодейства и заради това на нас курпускулярната форма да ни изглежда непрекъсната, всъщност процесът на колапсите може да е доста кратък и епизодичен (излъчването на частиците, удрянето в мишената, плюс-минус сблъсъците, поглъщането и излъчването на виртуални частици - даже взаимодействието на електроните с атомното ядро като че ли не е свързано с тяхната проявена курпускулярна форма). През повечето останало време хорактерът на елементарните частици не е като частици.

Процесите на това ниво може да включват някакъв вид поляризация, не точно електромагнитна, макар и много подобна. Проявините (при колапси) частици са наглед единични, но ако холографското представяне е вярно - в непроявената си форма те имат много свои копия навсякъде и освен това само фермионите, без бозоните, са 24 вида (заедно с античастиците). Всички тези разлики, заедно с разликите и спрямо бозоните, може да имат общо с разлики между поляризациите, кохерентностите и ъглите на аналога на това ниво на холографска плака и на кохерентен проявяващ лазер.

[gmladenov]

Преди 47 минути, Малоум 2 said:

Значи от центъра сферично са разпространяват отделни фотони, а не сферична вълна ...

Аз лично не мога да се съглася с това.

Колкото повече чета за КМ, толкова повече ми става ясно, че идеята за частица като точков
обект не отговаря на действителността. Именно затова ни учудва вълновото поведение на
частиците ... а то е учудващо само защото погрешно приемаме, че частиците са точкови обекти.

За частици с маса донякъде е сполучливо да ги броим за точкови обекти, но за "частици" без
маса тази аналогия въобще не работи.

Според мен идеята, че съществуват отделни фотони, които имат собствени траектории, е
напълно погрешна.

[Sekynda_69]

Ето една статия , за различните интерпретации на квантовата неопределеност. сигурен съм че е четена от форумистите и не е нищо ново.  котката на шрьодингер. Материята на КМ е доста казуална и сложна, няма до сега изразено методологично схващане, от съвременната физика за квантовата неопределеност. може да е свойство на обекта, може да е следствие от акта на наблюдение, може да е преплитане на светове, макар че това е най хипотетичната версия, може да е обикновенна класика, за която до сега не е намерено доказателство.

[Станислав Янков]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Аз лично не мога да се съглася с това.

Колкото повече чета за КМ, толкова повече ми става ясно, че идеята за частица като точков
обект не отговаря на действителността. Именно затова ни учудва вълновото поведение на
частиците ... а то е учудващо само защото погрешно приемаме, че частиците са точкови обекти.

За частици с маса донякъде е сполучливо да ги броим за точкови обекти, но за "частици" без
маса тази аналогия въобще не работи.

Според мен идеята, че съществуват отделни фотони, които имат собствени траектории, е
напълно погрешна.

Налага се частиците да са точкови (без размери), защото ако им се придадат някакви размери - потвърдени поведения на елементарните частици не се получават такива, каквито се наблюдават. Например, когато са едномерни струни с планкови дължини (най-малките възможни) - не излизат някакви хиралности.

Естествено, самата квантова механика в сегашния си вид също има някои проблеми. Например - неизползваема е на макрониво, а макрониво а очевидно го има. Явно е, че и нещо с КМ не е наред, големият въпрос обаче е - какво точно?